Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Град Ловеч

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283202
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Град Ловеч

Мнение от Mozo »

I. Оценка на географското положение
Ловеч се намира на 43°133′ северна географска ширина, 24°.717′ източна географска дължина. Ло̀веч е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Намира се в Северен Централен регион. Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. Намира се от двете страни на река Осъм. На 150 км. на запад е град София, на 30 км. на юг е град Троян, на 30 км. на север е град Плевен и на 30 км. на изток е град Севлиево.
Ловеч е важен комуникационен възел. Тук се пресичат основни пътища. През територията на областта минават две гравни транспортни артерии: пътят Ябланица-Севлиево-Велико Търново-Търговище; и пътят Ябланица-Луковит-Плевен-Бяла. Важна транспортна артерия за областта е и пътят, осъществяващ връзката север-юг – от Плевенска област през старопланинския проход Троян-Кърнаре към област Пловдив. Връзката с Южна България се осъществява през проходите „Троян”, „Шипка” и „Проходът на републиката.
Ж. П. Мрежата е представена от второстепенен Ж. П. участък – Троян – Левски, който има локално значение.
Най-близките летища се в Горна Оряховица на 94 км и в София на 158 км.


II. Кратки бележки за възникване и развитие на града
Градът е наследник на римската пътна станция Мелта (в днешната местност Хисарлъка), имаща стратегическо значение на главния път от Дунав до Бяло море. През средновековието градът остава важен военно-стратегически център и до XI век се казва Ловъц (град на ловци).
През XII век се премества към десния бряг на р. Осъм, където е сега кв. Вароша. След Търновското въстание Ловешката крепост твърдо бранила подстъпите към Търново и след 3-месечна обсада Византия била принудена да сключи известния Ловешки мир (1187), фиксиращ ново начало за българската държава. От края на византийското владичество е известен с днешното си име - Ловеч.
През XIII и особено през XIV век е един от най-големите градове и крепости в Северна България и достига завиден икономически разцвет. Под турска власт пада в 1393 г. Последният полунезависим владетел на Ловешката крепост - Станко Кусам, след падането ґ става хайдутин. В първите векове на османска власт градът запада и чак към XVIII и особено през XIX век се замогва, благодарение на занаятите и търговията. Наричали го Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През 1870 г. има 11 хиляди жители. Още в 1839 г. тук започва борбата за независима българска църква. Първите училища са открити през 1846 - 1847 г., а един от първите учители тук е народният поет и писател Петко Р. Славейков. През 1870 г. е основано читалище, а две години по-късно е дадено първото театрално представление под ръководството на Ангел Кънчев.
Над река Осъм имало стар покрит дървен мост, но бил отнесен от реката през 1872 г. Само 2 години след това гениалният самоук майстор уста Кольо Фичето съгражда прочутия си покрит мост с 24 малки работилнички върху него. За жалост, през 1925 г. пожар го изпепелява. По негово подобие е изграден сегашният (единствен в страната). През годините на националноосвободителното движение (втората половина на XIX век) Ловеч се превръща в революционната столица на България. След Освобождението Ловеч загубва пазарите на Османската империя. Тласък в развитието му дава построяването на жп линията Левски-Ловеч (1932) и нейното продължение до Троян (1948). Днес Ловеч е доказан културен и туристически център, който привлича посетителите предимно заради паметниците си и уникалните природни красоти на региона.



III. Природни ресурси
Релефът на община Ловеч е смесица между планинския и равнинния релеф, предимно хълмист и хълмисто-равнинен. Тук са пресечните точки на Балкана и Дунавската равнина На изток е обграден от 250-метрово плато. Ловчанските височини представляват продълговати ридове и хълмове по поречието на река Осъм. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир, който огражда града от юг и чиито източни и южни склонове се спускат към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Северозападната част на града се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Основната част на града е разположена в най-ниската си част на 150-190 м надморска височина. с наклон на терена 3-8%.. Разликата между надморската височина на града край реката и тази в горните части е около 80 м.
Територията на Община Ловеч е бедна на полезни изкопаеми. Има малки находища на черни въглища. По-голямо значение имат находищата на природен газ. Известно е находище на природен газ в с. Деветаки, община Ловеч,
Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Зимата е студена, с характерни студени ветрове, а лятото – горещо. Средната годишна температура е 11,4 градуса. Годишният ход се характеризира с минимум през януари (-1,5 С) и максимум през юли (23 C). Средногодишните температури на въздуха определят типичната за умереноконтиненталния климат температурна амплитуда от 24,5 С. Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 84% през декември. Средната годишна сума на валежите в региона е 636 мм, с максимум през май, юни и юли (77-95 мм) и минимум през януари и февруари ( 28-32 мм). През зимните месеци валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10-12 см.Средната годишна сума на валежите е 636 мм, като най-много валежи има през месеците май, юни и юли, а най-малко – през януари и февруари, когато валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10-12 см. Средната месечна и годишна скорост на вятъра е сравнително ниска - от 1.3 м/сек през юли, септември и ноември до 1.8 м/сек през февруари, март и април. Преобладаващата посока на ветровете е североизток, запад и юг.
Водните ресурси се състоят предимно от протичащата през нея река Осъм с многобройните си маловодни притоци, както и от пукнатини, карстови и порови подземни води. Водният отток е неравномерно разпределен през годината. Режимът на речния отток има дъждовно-снежен характер. Община Ловеч е известна с термалните минерални извори от национално значение в с. Чифлик и с. Шипково, с. Крушуна - от местно значение и множество все още недостатъчно проучени.
Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долината на река Осъм - алувиално-ливадните. Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30-35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове - сливи, круши, ягоди, праскови. Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло. Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания.
Разнообразието на релефни и почвено-климатични условия на територията на Община Ловеч са създали условия за многообразни типове растения и видове гори. Географското разположение благоприятства разпространението предимно на естествено растяща иглолистна растителност – бял и чер бор, туя, както и широколистна растителност - топола, липа, ясен, цер, зимен дъб, габър, явор, орех, леска и др. Храстовото разнообразие е значително голямо, разпространени са много видове, характерни за по-топлите части на страната – смрадлика, калина, люляк и дрян.
Животинският свят е характерен за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район.От земноводните и влечугите често срещани са обитателите на откритите ландшафтиПредставители на такива местообитания са : зелена крастава,голяма водна жаба, зелен гущер, обикновена водна змия, смок мишкар, дъждовник и други . Птиците са представени от качулата чучулига, градска лястовица, гълъб, домашно врабче, голям синигер, обикновена ветрушка, От клас бозайници най-често обитаващите в района са : таралеж, къртица, обикноен заек, обикновена полевка и други. От основните видове в района на обекта защитени са зелената крастава жаба, смокът мишкар,качулатата чучулига, градската лястовица,обикновената ветрушка и таралежът.


IV. Демографска ситуация

Демографската картина за област Ловеч, както и за цялата страна е неблагоприятна – и тук се наблюдава тенденция към застаряване на населението, резултат не само на естествените процеси, но и на засилените емиграционни процеси. Градското население превъзхожда по численост живеещите в селата. Населението е концентрирано в най-голямата в областта община – Ловеч. Задълбочава се процеса на остаряване на населението, дължащ се на непрекъснато намаляване на относителния дял на лицата до 14 години и увеличаване дела на населението над 65-годишна възраст.
По данни на НСИ от преброяването през 2011, област Ловеч е на второ място в страната по  най-бърз темп на обезлюдяване, а областният град държи първенство с най-драстичен спад от 17,78 % в областта. В област Ловеч живеят 36 296 души, По отношение прираста на населението Ловешка област при подреждане във възходящ ред се намира на 5-то място с минус 17,7 % прираст след областите Видин, Враца, Монтана и Разград. Ловеч е на 4-то място с 24 % на население над 65-годишна възраст след областите Видин, Монтана и Габрово.


V. Стопанство
А./Земеделие
Ловешка община е традиционен производител на зърнени култури, зеленчуци, плодове, месо и мляко.Общият размер на обработваемата земя е 479 265 дка, което е 31.7 % от общата за областта. Най-голям е делът на зърнените култури, които през 2003 г. заемат 22.2 % от обработваемата земя в общината с тенденция за увеличаване. В Община Ловеч се отглеждат 43.3% от зърнените култури в областта, 46.6% от техническите култури, 23% от зеленчуците, 33% от многогодишните плодови, ягодови и др. трайни насаждения. Община Ловеч е на първо място в областта по производство на зърно, слънчоглед, домати и пипер. В географско разположение, климатични и почвени условия Община Ловеч е с исторически традиции и подходящи показатели за развитие на овощарството, с приоритетно значение за отглеждането на сливи, ябълки, малини, ягоди, череши, вишни, праскови.На територията й съществуват добри възможности за развитието и на технически култури. Общината е предоставила 3296 дка земеделска земя под аренда за създаване на трайни насаждения. Към 2003 г. са засадени 2016 дка лозя, 174 дка ягоди, 100 дка малини.
Животновъдството е съсредоточено в частния сектор, като запазва традициите за отглеждане на основните видове животни на територията на общината и бележи тенденция на развитие на подотраслите пчеларство и зайцевъдство. Наличието на 301,794 декара ливади в областта благоприятства развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство. В Ловеч е развито главно птицевъдството.

Целият материал:
Прикачени файлове
Град Ловеч.rar
(20.04 KиБ) Свален 9 пъти
Прочетено: 352 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “География”