Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

"За" и "Против" смъртното наказание

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с философията.

Модератор: Модератори

"За" и "Против" смъртното наказание

Мнениеот Mozo на Чет Авг 19, 2010 18:52

Софийски университет „Св.Климент Охридски”


Философски факултет


Специалност: Политология


КУРСОВА РАБОТА


по Политическа етика

на тема:

„ЗА” И „ПРОТИВ” СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ



Изготвил: Яна Р. Илиева Проверил: гл.ас.д-р В.Кънева

III курс

фак.№ 50906






София

07.06.2008год.
Уповавайки се на правната интерпретация за понятието „смъртно наказание”, то то бива разглеждано като постановена екзекуция на затворник.Подобно определение, не дава ясен критерии за това, в кои случаи се прилага подобна наказателна мярка, поради което, в различните практики, престъпленията наказвани със смърт варират в твърде широк кръг.Така например, в някои юрисдикции (все още прилагащи подобен род наказания), ограничават прилагането му до малък брой тежки престъпления, най-вече – измяна и убийство.Исторически погледнато, а днес също все още ставаме преки свидетели на подобни практики, смъртното наказание бива използвано и при по-широк кръг от престъпления, в това число кражба и грабеж.

Обръщайки се към българската практика в това отношения, можем да отбележим, че в Конституцията на България, няма текст срещу смъртното наказание.По силата на чл. 36, ал. 3 от Наказателния ни кодекс (НК) в Република България няма смъртно наказание. Най-тежкото наказание, предвидено в НК, е доживотният затвор, а за най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Системата на наказанията по НК съответства на целите, които се преследват с тяхното налагане.Естествено, тези цели са несъвместими с налагането на смъртно наказание. Нещо повече – в НК изрично е посочено, че наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Според едно официално проучване на българското обществено мнение по-голямата част от нашите граждани поддържат смъртното наказание. В столичния град хората, които са "за", са най-малко, в окръжните градове процентът е по-висок, в малките още по-висок, а две трети от жителите на селата смятат смъртната присъда за справедлива. Забележително е, че същата зависимост важи и за хората, гласували за комунистите през последните избори.

Позовавайки се на опита на другите западноевропейски страни, водещата тенденция е към тоталното отхвърляне на смъртното наказание като крайна мярка.Доминиращата в момента световна сила, а именно – САЩ, дали поради огромната си територия, дали поради други причини, е разединена в отношението си към този въпрос.Така например, убийство от „първа степен” в Калифорния се наказва с електрически стол (или със смъртоносна спринцовка), докато за същото престъпление в Ню Йорк, съдът ще постанови затвор.

Спорът „за” или „против” смъртното наказание, специално в САЩ, е с дълги традиции.Още през 1972г., Върховният съд взема решение (с пет срещу четири гласа), че смъртното наказание е в разрес с конституцията на страната, в която е записано, че "Извънредни гаранции няма да се изискват, изключителни глоби няма да бъдат съставяни, нито пък ще бъдат налагани жестоки и необичайни наказания.".Самото определяне на това що е „жестоко и необичайно”, има различни вариации, което довежда и само четири години по-късно (1976г.), до ново решение на Върховния съд, според което "смъртното наказание не противоречи на конституцията.".

Разбира се, това не води до еднозначното приемане или отхвърляне на възможността за прилагането на смъртната присъда.Така пред отделните щати остава отворена възможността за избор.Какво обаче сочи статистиката?! Колкото и да е изненадващо и неочаквано, статистиките в Съединените щати не подкрепят генералната превенция.През 1988г. в цялата държава са се извършили 8,4 убийства на сто хиляди души население, докато в онези щати, където няма смъртно наказание, те са общо 4,57 на сто хиляди.Така или иначе, данните сочат, че само с изключение на щата Ню Йорк и Мичиган, навсякъде другаде, където смъртното наказание е отменено, убийствата са по-малко на брой. Обясненията за Ню Йорк и Мичиган са близки до ума. Там се намират двата гигантски мегалополиса Ню Йорк и Детройт, голяма гъстота на населението, разнороден социален, етнически и расов състав, анонимност, стрес.
Тези данни обаче не са в състояние да убедят, че смъртното наказание не може да бъде мярката, която намалява престъпността. Възможно е да съществува и обратна зависимост. Там, където престъпността е по-ниска, е отменено и смъртното наказание. Но и това твърдение не е достатъчно солидно.

От всичко това може да се заключи, че въздействието на генералната превенция не е достатъчно еднозначно, че ползата за обществото от съществуването на смъртното наказание е съмнителна, и съображенията, които подкрепят неговото отменяне, стават все по-убедителни.

В друга европейска държава – Франция, прилагането на смъртното наказание, и в частност – употребата на гилотината, намира широко приложение до още по-късно години.Едва при управлението на Франсоа Митеран, годината е 1981г.!!, наказанието чрез смърт бива отменено.Статистиката от този период сочи, че голямата част от французите (над 50%)подкрепят смъртното наказание, но веднага след показването по телевизията на живо, на практическото прилагане смъртната присъда с гилотина, този процент рязко спада.Вероятно и това е една от основните причини, довели в последствие и до отмяната на какъвто и да бил начин за умъртвяване на престъпниците във Франция.

На 01.10.1999 година, държавите членки на Съвета на Европа приемат Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, относно премахването на смъртното наказание, според който:
чл. 1 – премахване на смъртното наказание. Никой не може да бъде осъден на смърт или екзекутиран.
чл. 2 – смъртно наказание по време на война – налага се само в случаите определени от закона и в съответните му разпоредби.

Проблемът за прилагането на смъртното наказание, намира широко приложение и в литературата.

Още в Библията е посочено, че "Който удари човек, тъй че да умре, да бъде предаден на смърт!" (Втора книга Мойсеева, Изход, 12).Веднага обаче е направено уточнението, че "ако някой не е злоумислил, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава аз ще ти покажа място, където (убиецът) да избяга." (Изход, 13).По-нататък се полага идеята, че "Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника ми, за да бъде умъртвен!".Като цяло, Втората книга на Мойсей, може да бъде разглеждана като най-ранният образец на европейската правна мисъл, съдържащ в себе си редица първо - образци на основните правни норми на християнската цивилизация, запазили своята валидност и до днес.

Тук можем да направим едно малко отклонение от основните граници на темата, като откроим една малка неточност, която обаче е интересна като факт сама по себе си.След като Каин отнема живота на брат си Авел, той не бива убит като наказание за граха си, а Бог го прокужда на Изток от Рая, където Кайн започва да се притеснява, че всеки който го срещне, ще иска да го убие.За да го успокой, Господ му поставя знак, "за да не го убие никой, който го срещне.".Следва обаче да бъде зададен резонният въпрос, ако в действителност Адам и Ева раждат само Авел, Каин и Сит (но това се случва в по-късен етап), кои точно са тези хора, които биха пожелали да убият Киан?!?!Това несъответствие може да бъде обяснено с различни интерпретации – от една страна, библейският автор може да не е счел за необходимо да обърне внимание на децата от женски пол на Адам и Ева; а от друга страна – този мотив, идва само за да подчертае благородството и милостта на Бог, дори и към тези извършили най-големия грях – братоубийството – като обаче, се пренебрегват някои малки детайли.Какъв е отговорът на въпроса обаче, остава неизяснен.

Връщайки се отново към настоящата тема, все пак може да се твърди, че разбирането за смъртното наказание като естествена необходимост, заляга все по-трайно в литературата.За да докажем това становище, ще разгледаме накратко някои от творбите на едни от най-изявените автори, в които се засяга темата за смъртното наказание.

Платон, в неговата "Държава", намира за съвсем благоразумно робите да бъдат убивани в случай на непокорство.Това обаче поражда определено противоречие, ако същият принцип се приложи в условията на война.Кой може да приеме за справедлив и единен принципа, наказващ със смърт убийството на единици, а обкичващ с лаври изтребването на цели народи!? Ако трябва да има всеобщ морал, разделението на човеците по какъвто и да е признак, оправдаването на убийството, по каквито и да са причини, не могат да бъдат приети за основа на нравствеността. И ако в основата на тази нравственост наистина се намира "преклонението пред живота" и ако наистина искаме да се откажем от удобния и лицемерен релативизъм на нравствените норми, трябва да се съгласим, че смъртното наказание е неморално.

В трактата "Върху метафизичната основа на юриспруденцията", Имануел Кант изказва становището, че "Дори тогава, когато едно гражданско общество единодушно вземе решение да преустанови съществуването си (например народ, обитаващ остров, решава да го напусне и да се разпръсне по света), най-напред трябва да бъде екзекутиран и последният убиец в затвора, за да може всеки да получи това, което е заслужил!".

По своята същност, тези думи, имат по-скоро отношение към справедливостта, но не доказват неизбежността от смъртно наказание.Въпреки това обаче, твърдата убеденост на автора, в посочения пример, показва до каква степен смъртното наказание е било неоспоримо.Интересен факт, отново в тази насока, е че смъртна присъда в определен исторически момент, е била предвиждана дори и за децата.Така например, през 1716г. във Великобритания, едно единадесетгодишно момиченце получава присъда – обесване, заради магьосничество, а няколко десетилетия по-късно(1831г.), отново там, деветгодишно момченце е екзекутирано заради подпалвачество.Навярно това ще се стори доста отдалечени във времето от нас случай, но не трябва да бъдат правени прибързани заключения.Една от най-демократичните (или поне претендираща за най-висока степен на демократичност и зачитане на човешките права) държава в света – а именно САЩ, през не толкова далечната 1944г., осъжда на смърт чрез електрически стол, едно четиринадесет годишно момче.

Според Джеймс Фрейзър отнемането на живот най-напред се е извършвало не като същинско наказание, а като обредно жертвоприношение. Такива обреди са съществували доскоро в различни краища на света, възможно е някъде тайно и днес да се изпълняват.

Нека сега обърнем внимание и на най-основните аргументи „за” и „против” прилагането на смъртното наказание като адекватна мярка срещу определен тип престъпления, като съответно, се опитаме и да приведен някои примери в подкрепа и на двете тези.

За начало ще направим опит да обобщим най-съществените доводи на противниците на прилагането на смъртната присъда.Сред водещите мотиви е твърдението, че смъртта не е наказание, най-малкото поради факта, че „наказанието” само по себе си, предполага довеждането до определена положителна промяна след прилагането му, а на практика – мъртвият не само, че не може да се поправи, а дори и не може да си даде сметка, че е изтърпял волята на онези, които са го осъдили.Още повече, че смъртта не може да бъде разглеждана като наказание, защото тя е неизбежна за всеки от нас.

Мотивите срещу смъртното наказание съвсем не се изчерпват с тези нравствени съображения. Един от най-гениалните физици - Алберт Айнщайн пише:"Стигнах до заключението, че премахването на смъртното наказание е желателно. Първо: непоправимост в случай на съдебна грешка, и, второ, пагубно морално въздействие на екзекуцията върху тези, които пряко или косвено имат нещо общо с нея.".

Един от най-съществените аргументи на противниците на смъртното наказание е погрешимостта на човек.Изхождайки от това, че няма безгрешни хора, а смъртните присъди се базират именно да преценката на даден съдия, то той като човек не е защитен от евентуални грешки, които обаче биха били фатални и непоправими за друг човек.Съдебната грешка е трагична за всяко правосъдие, и доколкото (дори и теоретично), тя не може да бъде напълно избегната, всеки съдия би трябвало да бъде предпазен от възможността (макар и неволно) да се превърне в убиец.

По своята същност, правосъдието не може да бъде безпогрешно (това произтича от самата му природа на подвластие на хората), ето защо, е необходимо изграждането на механизъм, посредством който, то да може да поправя своите грешки.Тук вече не говорим за случаите, когато произнасянето на смъртната присъда, става умишлено и в полза на нечии партиен или друг интерес (което според мен е още по-лошо и от случаите, когато грешката бива неволна, което разбира се не бива да бъде тълкувано като оправдание, защото все пак най-ценното нещо е живота, и никой не би трябвало да се разпорежда свободно с него, освен самия индивид), тъй като не може да се подцени значението на възможността за грешни присъди, купени дела и свидетели, за поставени доказателства и лица. Немалко са реалните случаи, в които невинни хора са ставали жертва на тази порочна система. Десетки, ако не и стотици филми са описали трагедиите на нищо неподозиращи хора, представени като виновни за деяния, които не са извършили. Повечето от тези филми са правени по действителни случаи, което идва да покаже, че колкото и неприятен да е този факт, той е истина и неща като тези стават по света и никой не е защитен от това.
Това отвежда и до поредния аргумент срещу смъртното наказание – а именно използването му за користни и непочтени цели.По своята същност, то винаги създава определени предпоставки злонамерени законодатели да разширят обхвата на неговото прилагане, като по този начин да го превърнат от средство за възстановяване на справедливостта, в средство за прокарване на престъпни интереси.
На фокус от противниците на смъртното наказание се поставят и реалните извършители на убийството, т.е. хората, които прилагат на практика съдийската присъда. Тези хора се превръщат в убийци и равновесие никога не би могло да бъде постигнато. В различни исторически разкази са описани изживяванията на палачите, извършвали екзекуциите по време на Великата Френска Революция. За някой от тези хора, това е било просто професия, наследявана поколения наред, с това си занимание те са изхранвали семействата си.Имало е обаче и такива палачи, които (по техни разкази), са бършели сълзите стичащи се от очите им при всяко дърпане на ръчката на гилотината.Единственото нещо, което ги е принуждавало да правят това, е било доброто заплащане.
Понякога утилитаристичните съображения надделяват и предопределят отношението ни към престъпниците, поради което, нека сега обърнем внимание и на някои от доводите на поддръжниците на противоположното твърдение, а именно, че смъртното наказание е полезно за обществото. Много е голям процентът на хората, които застават твърдо зад прилагането на смъртното наказание.Тази най-крайна мярка на правораздаване е прилагана далеч в историята.Свидетелство за това в българската история са Крумовите закони, според един от които, със смърт са се наказвали клеветниците. В миналото със смърт се е наказвало дори длъжностното присвояване. Въпросът е там, че в различните общества, под престъпление, хората са възприемали различни деяния. Клеветниците в наше време са толкова много, че би било абсурдно Крумовият закон да се прилага.
Някога, когато екзекуциите са се извършвали публично, те са имали тази особеност, че са приобщавали тълпата към акта на убийството. Публичната екзекуция не само че е вселявала в душите на хората страх и потрес, но също така е и задоволява неосъзнатия убиец, дълбоко спотаен във всеки един индивид. Разбира се трябва да се направи уточнението, че по своята същност естествено не превъзпитава престъпника, но то може да превъзпита обществото! Това е основният, тежкият и най-важен аргумент на поддръжниците на смъртното наказание.
Привържениците на този вид присъди са на мнение, че те трябва да се прилагат, с цел обществото да се отърве от свирепите и уродливи хора, посягащи с особена жестокост на човешкия живот.А болният мозък на един такъв престъпник едва ли би могъл да претърпи каквато и да е промяна към по-добро, независимо колко години ще прекара в затвора.
Като пример ще приведем един случай от българската действителност, потресъл цялата общественост – две непълнолетни ученички планират до последния детайл особено жестокото убийство на своя връстница. Резултатът от това е, че Маргарита е намерена мъртва, а “приятелките” й получават по 8 години затвор (което по мое мнение не само, че е несправедливо, а дори и обидно за родителите на убитото момиче). Има данни, че тези момичета са подготвяли същото за друга девойка, което говори за това, че деянието, което са извършили съвсем не е изолиран случай, не е просто моментна слабост, а проява на жестоки характери. Възприятията на тези момичета за света, за ценностите в живота, за моралните неща са тотално разбъркани и ако на 17 години планират хладнокръвни убийства и ги осъществяват без капка жал, то какво ли биха планирали когато след 8 години излязат от затвора още по-озлобени и още по-жестоки. Тогава човешкият живот наистина няма да значи нищо за тях.
Друг водещ довод, на тези които се противят на отмяната на смъртното наказание, се свежда до схващането, че заплахата от смърт ще въздържа човек от неговите престъпни намерения.Реално погледнато, този аргумент не е без основание, като дори бихме казали, че самата действителност го потвърждава.За илюстрация на казаното, ще приведем няколко показателни действителни случая.
През 20-те години в Монреал, се извършват поредица от въоръжени обири, като в последният от тях, жертва става шофьор на кола, пренасяща пари за една банка.В последствие обаче, извършителите биват заловени и осъдени (шестима от тях на смърт, а четирима – незабавно екзекутирани).В резултат от тези действия, в продължение на години в града не е регистрирано нито един въоръжен обир.

Друг показателен пример в тази насока, е Испания.Вълненията на баските довеждат до редица сблъсъци и терористични атентати.В един момент обаче, шестима души биват обесени заради връзките си с терористичната групировка, в следствие на което, терористичните акции затихват.Този период продължава, до момента, в който смъртното наказание е отменено в Испания, което довежда и до подновяването на кървавите сблъсъци и до нови жертви.

И още като едно последно доказателство, за това, че заплахата от смърт, възпира не само престъпниците, но и всички граждани в едно общество от пораждането на престъпни намерения.В началото на 70-те години, двама нападатели правят опит да отвлекат „Бойнг” на етиопските въздушни линии.В резултат от навременната намеса на охраната на самолета, те биват обезвредени и след това отведени в салона за първа класа, където са завързани за креслата, и след което заклани.Тези (макар и жестоки) действия от страна на бордовата охрана, водят като последствие отсъствието на повече инциденти от подобен характер, в историята на авиокомпанията.

Заплахата не може да бъде подценявана.И все пак има противоположни доводи, които няма как да бъдат пренебрегнати.Смъртната заплаха не кара винаги хората да се откажат от престъплението.Много често тя ги принуждава да го извършат по-умело.Непрекъснато растящата престъпност доказва това.Има хора (и техният брой не е малък), които са свикнали да рискуват живота си.Следователно, заплахата от смъртта не винаги действа възпиращо (макар и в повечето случай да е така), а по-скоро отключва една неизследвана страна на човешката душа, която кара индивидите да постъпват ирационално.

И въпреки изложените доводи (които подчертавам съвсем не изчерпват списъка с такива, както от страна на привържениците на смъртното наказание, така и от противоположната позиция, а правят единствено опит за изясняване на най-основните сред тях), за всеки остава отворена възможността да подкрепи една от двете страни, или пък – дори да остане безпристрастен наблюдател (въпреки, че едва ли има човек, който да няма мнение точно по този въпрос).

Ако трябва да изложа моята лична позиция, то колкото и нехуманно да звучи за някого, аз подкрепям използването употребата на смърт като наказателна мярка, но само в случаите на отнемане на друг човешки живот.Разбира се, размишлявайки по този въпрос, често пъти откривам и сериозни аргументи и в противоположната позиция – най-вече в твърдението, че смъртта настъпва мигновено, и престъпникът няма да успее да осъзнае жестокостта на извършеното от него.Въпреки това обаче, както се твърди е една българска поговорка – „Каквото повикало, такова се обадило!” – не може да бъде проявена милост, към човек, който не е проявил милост (искам да направя малкото уточнение, че става въпрос за извършване на убийство, но не в случаите, когато това става в резултат на самозащита или защита на живота на друг човек).

Замисляйки се над основните човешки права и свободи, самото смъртно наказание, не е нещо повече от един варварски акт на насилие, който връща развитието на демокрацията назад във времето.Наистина трудно е да знаеш, че държиш живота на друго човешко същество в ръцете си, и да вземеш решението дали той (тя) да продължи да живее или да умре.Трудно не само от морална, но също така и от етична.Може би именно това е една от причините смъртното наказание да не се прилага в някои държави, а може би това е просто бягство от отговорността, защото в действителност така е по-лесно?!

Няма еднозначен отговор на този въпрос, и всеки трябва да го намери сам за себе си ...
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6167
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 137338
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 964,609.60
Банка: 5,487,996.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0



Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта