Всеки тайно вярва в чудеса

ЕСЕ
Напоследък реалността все повече ни обгръща в своята сивота. Хората някак си забравиха да вярват в чудесата. Вярно, че светът малко по малко се руши. Вярно, че се водят безсмислени войни, но трябва ли това да убива напълно вярата в чудесата. Трябва ли да позволяваме на реалността да погубва това, което ни помага да живеем? Та нали чудесата са светлината в нашия тъмен свят и това нещо, което никой не може да спре. Истината е, че всеки от нас яростно се бори за да запази вярата си в тях. Чудесата живеят във всяко едно сърце, но някои не искат да го признаят. Показват на хората, че този монохромен свят може да бъде оцветен, крепят света, да не се разруши. Но все пак вярата в чудеса бързо изчезва, а това не трябва да става, защото без нея няма да можем да мечтаем и да живеем пълноценно.
Никой не трябва да се отрича от вярата си в чудесата, никой не може да живее така. Вярата помага на хората да продължат напред, а не да паднат и се откажат. Трябва да знаем, че всичко е възможно. Хората умират заради това, че губят надежда и се отказват да се борят. Животът ни е кратък и не можем да позволим на сивотата да го завладее целия. Трябва да бъдем като децата - вярващи, а не като мнозина пораснали, неспособни да виждат по-далеч от реалността. Трябва да можем да надникнем по-далеч в света на чудесата. Около нас те се случват, но някои хора не могат да ги видят, просто защото са загубили вяра.
В този свят не всичко е строго определено и има място за чудеса. Не всяко чудо може да се види, но всяко остава в сърцето, за да пази жив огъня на вярата. Чудесата са изпитание на човешката вяра. Реалността не винаги е мечтана, но ние не трябва да се отказваме от нея, защото тя е част от нас и зависи единствено от нас. Затова нека да си признаем, че вярваме в чудеса и поне за миг да забравим проблемите и страха.
Чудесата са нещо, което съпътства нашия живот. Те ни помагат да живеем по-добре и да бъдем по-добри. Без тях животът нямаше да е същият.
Трудно е да си признаем, но всеки тайно вярва в чудеса.