В нашата специализирана литература все още няма сериозни изследвания върху историята на българската униформа като цяло и на снаряжението към нея, нито върху униформата и снаряжението на шефските полкове от различните родове оръжие, на Лейбгвардейския конен полк, на Военноморските и на Военновъздушните сили, както и на някои специални подразделения. В редица западноевропейски страни съществуват не само специализирани издания в тази област, но и отделни списания, чиято основна тематика е военнат униформа. Униформологията е наука, непозната у нас, а поради своята специфика, дори и в големите страни с вековни традиции специалистите се броят на пръсти.
Униформата е един от съставните елементи, определящи облика на армията. Нейното развитие е тясно свързано със състоянието на икономиката в дадената страна, нивото на военно-теоретическата мисъл и вижданията на командването по този въпрос. Участието на българската армия в Балканската война (1912-1913г.) е предхождано от дълга и задълбочена подготовка. За организирането и снабдяването на войската са впрегнати силите на целия народ. В началото на века България изживява стопански подем, който я поставя на водещо място сред балканските страни. Това позволява на военните ръководители да изградят една силна армия, добре обучена, въоръжена и оборудвана. Униформите на българската войска през този период били с модерна за времето си кройка, удобни и практични, според вижданията на тогавашната военно-теоретична мизъл. Много по – богати и развити страни, като Франция например, въвеждат съвременни униформи тип “каки” доста по – къно от България. Това говори за високото ниво на българският генералитет, за прогресивното му виждане по въпроса за облеклото на армията. През този период порочната практика да се копират промените в руската униформата е изживяна и при създаването на нови образци започва да се държи сметка за новостите и в други европейски държави.
През първото десетилетие на ХХ век българската армия започва да се преоборудва и превъоръжава. Наред с политическата подготовка на събитията в началото на века започва и материалната. През разглеждания период българската армия вече е една отлично организирана формация със съвременна структура и въоръжение. В състава й има пехота, артилерия, инженерни и пионерни части, телеграфни, флот, авиация и други. Всички те се различават по някои детайли на униформата, а някои имат дори характерни по кройка и приборно сукно модели.






Облекло и снаряжение в българската армия във войните за национално обединение – 1912-1913г. и 1915-1918г.
Първо ще се разгледат униформите на редника от пехотата и снаряжението му, тъй като той изнася на гърба си военните действия в трите войни, ще се посочат разликите в отделните родове войски и накрая ще се уточни офицерската униформа и снаряжение по време на войните. Националният военноисторически музей е единственото място където има пълна колекция на български военни униформи, на базата на която се правят изследвания.
Редникът притежава парадна, служебна и домашна форма. През първото десетилетие на века парадна форма имат само шефските полкове. Мундирът е тъмнозелен, кушакът е по цвета на приборното сукно. От своя страна облеклото бива първосрочно (неприкосновен запас) и второсрочно (раздадено за употреба). През този период в световен мащаб се наблюдава стремеж към опростяване на облеклото и въвеждане на защитен цвят облекло. И в тази област България не остава назад. До този монент отделните полкове се различават по униформите си, по цвета и кройката им.
Облеклото на войниците се отпуска от Министерството на войната в готов вид или се отпускат материали и пари, а частите сами изработват облеклото, в шивалните към полковете по специлани кройки. Платът, от който се шият униформите е кафяв натурален шаяк. Индустриално търговско дружество “Бъдащност” – Самоков, доставя шинелни сукна, червени, сиви и натуралносини шаяци, шинели и одеала. Заповед 309/1905г. на Министерство на войната определя промените в униформите в началото на века. До войните и по тяхно време има само малки и частични промени в униформите и снаряжението.

Целият материал: