Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Влечуги и земноводни

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с биологията и медицината.

Модератор: Модератори

Влечуги и земноводни

Мнениеот Mozo на Нед Дек 23, 2007 19:00

Влечуги
Влечугите (лат.: Reptilia, от reptilis: пълзящ) са група гръбначни животни. В класическият си вид, класът Reptilia обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и тяхни изчезнали близки. Като живи представители, това са разредите Testudines (Костенурки), Squamata (Люспести; включва змии, гущери, и др.), Rhynchocephalia (вкл. туатара) и Crocodilia (Крокодили). Сред изчезналите влечуги са динозаврите, птерозаврите, и мн. др. В тази конфигурация, Reptilia е парафилетичен таксон, тъй като не включва всички потомци на последния си общ предшественик, сред които са и птиците .
Влечугите са се появили в края на карбон, преди около 250 милиона години. Произлезли са от древните земноводни (стегоцефали). Първите влечуги са се приспособили към сухия и горещ климат от края на каменовъгления период. Това им дало възможност да преживеят в борбата за съществуване. Кожата им образувала рогов слой, който предпазва тялото от загуба на влага, а яйцата им са се развили извън и независими от водата. Тези предимства имат извънредно голямо значение в по-нататъшната еволюция на гръбначните животни-от влечугите водят началото си птиците и бозайниците.
Влечугите били в разцвет през цялата мезозойска ера. Към края на мезозойската ера температурата рязко се понижила, условията за живот на влечугите са се влошили и те масово измират. Днес съществуват около 4000 вида. Най-богато разнообразие от видове влечугите имат в тропическите области. У нас се срещат само 35 вида.
В процеса на еволюцията влечугите са се преспособили към различни условия на живот, придобили са различни приспособления. Наблюдават се ровещи, катерещи, плаващи и летящи форми.
В системно отношение влечугите делим на люспести, хоботоглави, костенурки и крокодили. У нас се срещат представители само на гущерите, змиите-люспестите, и костенурките. Познати са 13 вида гущери, 16 вида змии и 6 вида костенурки (2 вида блатни, 2 вида сухоземни 2 вида морски).
Стенен гущер
(Lacerta muralis)
Окраската на гърба варира от светло до тъмносива, често кафява, изпъстрена с неправилно разположени тъмни точки и чертички. По средната гръбна линия чертичките образуват надлъжна напрекъсната или слабо прекъсната ивица. Гушките при женските е жълтеникава, а при мъжките-портокаленочервена. Коремът е сребристобял или жълтеникав до огненочервен. Най-често огненочервен е при мъжките индивиди. На дължина достига до 19 см.
Стенният гущер е широко разпространен и е добре познат в цялата страна. Обитава скалисти и силно припечени места, лишени от растителност. Може да се види по зидове, каменни стълби на жилищни постройки по селата и пр. В южните скалисти склонове на планините се среща до 1900 м надморска височина. Той е бързо подвижен гущер, особено след като се напече на слънце. Катери се с лекота по отвесни скали и при опасност се се скрива в скалните цепнатени. За този гущер е много характерно бързото откъсване на опашката при опасност. Това е биологично приспособление. Откъснатата опашка подскача и привлича нападателя, а гущерът избягва. на мястото на откъснатата опашка израства нова, но тя никога не достига дължината н предишната. Такава регенерирала опашка няма прешлени. В зависимост от местата, където се срещат- по-ниски или по-високи, размножаването му е през май-юни. Храни се глевно с дребни насекоми и по-рядко са охлювчета и червеи.
Ливаден гущер
(Lacerta agilis)
Окраската на ливадния гущер варира силно. Най-често гърбът е сив до кафяв. По отношение на окраската се различават три основни форми. Първата е характерна с три ясно очертани бели надлъжни ивици на гърба напречно, стъполовидно разположени тъмнокафяви до черни правоъгълни или ъглести петна. Такива гущери се срещат във Витоша, Рила. Осогово и Родопите. Дръгата форма е изумруденозелена окраска на гърба. Светлите ивици и тук са ясно изразени. Гущерите с такава окраска се срещат из високите полета. Гущерите от последната форма имат по-светлокафява окраска на гърба. Те се срещат в Североизточна България-Добруджа и Варненско. На дължина достига до 20 см.
Ливадният гущер обитава ливади и затревени места или сухи варивити терени. В планините се среща до 2000 м надморска височина. Освен в споменатите по-горе места той е намерен още и в Средна гора и Странджа. Размножаването в планините е през втората половина на юни или началото на юли, а в по-ниските места-по-рано. Женската снася 3-15 яйца в зависимост от размерите на гущера. Продължителността на инкубацията зависи от температурата. При по-ниска температура протича за около 60 дни.
Ливадният гущер е дневно животно. Храни се с различни видове насекоми, паяци, стоножки гъсеници, понякога дребни охлювчета и др.

Зелен гущер
(Lacerta viridis)
Окраската на зеления гущер варира в зависимост от възрастта и от условията на живот. В различните части на страната е различни. Младите са сивокафеникави със светли точици. С израстването те позеленяват, особено мъжките, които придобиват яркозелен цвят на гърба с черни или жълтеникави точки и петна. Женските също са зеленикави, но понякога се срещат и кафеникави. Често по гърба им се забелязват надлъжни светли ивици. Про мъжките коремът е чркожълт, гърлото тъмносиньо, а при женските коремът е бял, а гърлото бяло или жълтеникаво, по-рядко синкаво. На дължина достига до 38 см.
Зеленият гущер е широко разпространен и добре познат в нашата страна. Обитава синури, редки храсталаци, каменисти места, обрасли с висока тревиста растителност и др. В сутрешните часове излиза по открити места и се пече на слънце, а често се катери по храстите. В планините е намерен до 1700 м надморска височина. При опасност и през ноща се крие най-често в дупки на гризачи, под корените на храстите и др.
В по-южните райони на страната размножаването започва през май, а в по-северните- през юни. Броя на яйцата е от 5 до 13 в зависимост от размерите на женската. Храни се с бръмбари, мухи, мравки, паяци и др. По някои места у нас се смята, че зеленият гущер е отровен, но това не е така. При улавяна само хапе.

Живороден гущер
(Lacerta vivipara)
Окраската на гърба на живородния гущер е червеникавокафява или жълтеникавокафява до сива или сивокафява. За този вид е характерна една тъмна до черна ивица, понякога леко прекъсната, която се наблюдава по средната надлъжна гръбна линия. Отстрани на тази линия има по една бяла ивица. Коремът при мъжките е зеленикавожълт, синкавозелен или огненочервен, а при женските-жълт до бледопортокалов. На дължина достига до 12 см.
Живородният гущер е планински вид. Среща се високо в планините-не по-ниско от 1300 м надморска височина и с горна граница до 2900 м. Намерен е и на самия връх Мусала. Досега еустановн на Рила, Витоша, Родопи, Стара планина и рядко в Пирин. Обитава предимно влажните алпийски ливади, крие се в тревата и в дупки на гризачи. Понякога излиза на открити места, за да се грее на слънце. Подвижността му е твърде слаба.
Размножаването е в края на април началото на май. Оплодените яйца се задържат в яйцепроводите до пълното развитие на малките. Този престой на яйцата в тялото на майката зависи от температурата на външната среда. Малките се раждат към края на юни и началото на юли. Те са напълно развити и могат сами да търсят храната си. В зависимост от размерите на женската броя им е от 2 до 12. Храната на живородния гущер е сравнително разнообразна. Той улавя дребни насекоми, малки охлювчета, гъсеници, дребни земни червеи и др.
Жълтокоремник
(Ophisaurus apodus)
Жълтокоремникът е безкрак гущер. Той има характерни кожни гънки (жлебове) от двете страни на тялото, които започват зад главата и достигат до опашката. Клоаката има форма на напречна цепнатина. От двете й страни се забелязват малки рудименти (зачатъци) от задните крайници. Гърбът на възрастните индивиди е кафяв с маслинен оттенък, а младите са светлосиви с тъмни напречни ивици. Коремът е по-светъл. Люспите на опашката са ръбести. Жълтокоремникът е най-дългият наш гущер; най-едрият екземпляр, уловен у нас, има дължина 1,44 м.
Жълтокоремникът обитава редки храсталаци с висока трева, синури, лозя и др. Той е дневно животно. За укритие използва най-често дупки на гризачи, камъни, местата на изгнили корени и дървета и др. У нас се среща по цялото Черноморие и в Югоизточна България до Харманли. Отделни екземпляри са улавяни край селата Левуново и Марикостино, Петричко. Като се има предвид общото му разпространение, приема се, че този гущер е източносредиземноморски елемент в нашата фауна. Размножава се през пролетните месеци. Женската снася 8-10 яйца под сухи треви и листа. Храни се с дребни охлюви, които поглъща с черупката, насекоми, гущери, понякога мишки и др. Въпреки големите си размери жълтокоремникът не е опасен. Никога не прави опит да хапе.
Обикновена водна змия
(Natrix natrix)
Окраската на обикновената водна змия варира силно. Срещат се сиви, зеленикавосиви, кафеникави, напълночерни екземпляри или изпъстрени с бяло и черно. При някои по дължината на гърба се виждат бели ивици. Такива индивиди се срещат особено често в Южна България, където ги наричат "ивичести водни змии". У нас черни екземпляри са улавяни рядко. От двете страни в задния край на главата обикновената водна змия има две жълти или бели петна. Затова някои я наричат още "жълтоушка". Коремът е винаги двуцветен-жълтеникав, портокаленочервен или бял с големи черни петна. На дължина достига до 120 см.
Обикновената водна змия се среща най-често в блата, реки, рибни басейни и др., но може и далеч от водни басейни. В планините е намерена до 2000 м надморска височина. У нас е разпространена широко из цялата страна.
Размножителният период настъпва през май, а снасянето на яйцата-през юли. Една женаска снася 11-25 яйца. Намерят ли подходящи места женските снасят яйцата си общо. Например в една купчина от дървени стърготини с размери 140/90 см само на едно място били намерени 1200 яйца, а общо в тези отпадъци-около 4000. Инкубацията на яйцата продължава около месец и половина. Храни се главно с жаби, по-рядко с рибки и дребни гризачи. Тя не хапе и не е отровна. При улавяне изхвърля белезникава течност, която има неприятна миризма. Приема се, че това е средство за защита.

Змия червейница
(Typhlops vermicularis)
Тази змия прилича много на дъждовен червей. Затова е наречена червейница. Гърбът е белезникав до кремаво розов. Главата е малка и неразграничена от тялото. Муцуната е тъпа. Устата е на долната страна. Тялотое дълго до 36 см, покрито с дребни гладки люспи.
Червейницата води предимно подземен начин на живот. Крие се под камъни, сухи буци пръст, дупки и др. Обитава сухи и каменисти места. У нас е намерена в Мичуринско, Свиленградско, Харманлийско, Петричко, Западните Родопи и Кресненското дефиле. Размножава се през май. Женската снася 3 до 5 яйца. Храни се с мравки, ларви на насекоми и др. Не е отровна.

Сива водна змия
(Natrix tesselata)
Окраската на гърба й е сива до сивокафеникава или маслиненосива с черни петна или резки. Зад тила има V-образно петно, обърнато с острия край напред. Главата е с триъгълна форма и ясно се разграничава от шията. Коремът е жълтеникав до яркооранжев, изпъстрен с черни квадратни петна. На дължина досига до 125 см, но в природата обикновено се срещат по-дребни екземпляри.
Сивата водна змия е тясно свързана с водата. Рядко се отдалечава повече от 20 м. Обитава реки, блата, рибни басейни. Среща се и по Черноморското крайбрежие. Често може да се види да плава в морската вода, в която изглежда съвсем черна, затова я наричат "черна морска змия". Тя е топлолюбива и в планините се среща рядко, въпреки че в Пирин е намерена до 1100 м надморска височина. У нас е позната в цялата страна.
Размножителния период настъпва през май, а снасянето на яйцата-през юли. В зависимост от размерите й една женска снася 15-25 яйца и много рядко повече. Храни се изключително с риба и много рядко с земноводни. В рибните басейни унищожава малките шарани. Активна е през деня. Не е отровна. При улавяне изпуска от клоаката бяла съсирена течност с неприятна миризма, която предизвиква гадене. Това е средство за защита. При уплаха бързо повръща погълнатата храна.
Обикновена блатна костенурка
(Emys orbicularis)
&nbs; Горната част на черупката на обикновената блатна костенурка е маслиненокафява до черна на цвят с множество жълти тиочки и черти, разположени радиално на плочките. Долната част е жълтеникава до кафява с тъмни до черни петна. Дължината на черупката достига до 15 см.
Блатната костенурка обитава различни разливи на реки, блата, изкуствени водоеми, рибарници, напоителни канали и др. Среща се из цялата страна, като на някои места е особено многочислена. В планините не се изкачва повече от 600-700 м ндморска височина. В редки случаи може да се намери на 900 м. Активна е както през деня, така и през нощта. През деня излиза на брега на водния басейн и се пече на слънце, нп при най-слабия шум се гмурка към дъното. През зимата се заравя в тинята и така прекарва в зимен сън.
Размножителният период започва към края на април и началото на май. Женската снася в трапчинка от 3 до 12 бели елипсовидни яйца. Инкубацията на яйцата продължава около 100 дни. Ако излюпването на малките съвпадне със застудяването, те се заравят по-дълбоко в земята и се показват чак на следващата пролет. Храни се с дребни вдони организми. В рибовъдните стопанства напада и дребните рибки. Отглеждането й в терариум е сравнително лесно. За храна може да й се дават парчета месо или земни червеи.

Крехар (слепок)
(Anguis fragilis)
Крехарът е безкрак гущер. Тялото и опашката му са покрити с малки люспи, прилепнали плътно една към друга. Това прави повърхността на тялото му гладка и лъскава. Окраската му е тъмнокафява с бронзов оттенък. Про мъжките индивиди по гърба се виждат синкави петна. Младите екземпляри са по-светли, понякога до сребристи. Затова на някои места у нас този гущер носи имаето "стоманенка". На гърба има две надлъжни тъмни ивици, близо една до друга. Очите са много малки; при доближаване не бяга, затова е наречен "слепок". При хващане тялото се втвърдява и навива. При опит да се изправи опашката лесно се накъсва. Оттам идва името му "крехар". На дължина достига до 60 см.
Слепокът обитава сенчести, влажни места, обрасли с висока тревиста растителност или сенчести храсталаци. Крие се под камъни, пънове, дупки на гризачи и др. Познат е в цялата страна до 1900 м надморска височина. Крехарът е яйцеживороден, т.е. оплодените яйца се задържат в яйцепроводите на женската до пълното развитие на зародишите. Женската ражда през юни 8 до 12 малки, годни за самостоятелен живот. Храни се предимно с голи охлюви, червеи, стоножки и различни насекоми. Води дневен начин на живот. Не хапе.
Медянка
(Coronella austriaca)
Окраската на гърба варира-най-често кафява до бакъреночервена, откъдето е получила името си "медянка". По-рядко се срещат сиви, сивокафяви , жълтосиви, сребристосиви до тъмносиви екземпляри с черни петънца по гърба. Тези петънца, както и позата, която заема при дразнене, могат да ни заблодят и да я приемем за усойница. От усойницата тя се различава по общото телосложение, по хоризонталната ивица на окото и др. Коремът е жълтеникав до синкав, понякога с черни петна. Гърлото е светло. От ноздрите през очите до ъглите на устата се простира тъмна ивица. Люспите са гладки и плътно прилепнали към кожата. Това предава на тази змия гладък и лъскав вид, откъдето у нас й е дадено още и името "гладка змия". На дължина достига до обикновено до 50 и рядко до 70 см.
Медянката обитава храсталаци, места, обрасли с висока тревиста растителност, а понякога и голи карстови терени. В планините се среща до 1900 м надморска височина. Макар и не много честа, у нас е позната в цялата страна.
Медянката е яйцеживородни-задържа оплодените яйца до пълното развитие на зародишите и тогава ражда малките си. Броят им е 2-15 в зависимост от размерите на женската. Храни се с гущери, мишки, дребни птички, а понякога и с насекоми. Не е отровна, но рядко бяга при опасност, като заема позата на отровна змия. Бързо се дразни и започва да хапе.

Пепелянка
(Vipera ammodytes)
Неправилно на много места пепелянката наричат усойница. От нея тя се различава по рогчето на горната част на муцуната. То е покрито с дребни люспи. Окраската на тялото варира силно, но при всички случаи е в кафяви тонове. По средата на гърба има тъмна зизаговидна ивица. Главата е с триъгълна форма, а опашката- много къса и завършва рязко. На дължина достига обикновено до 50 см, много рядко 80 или 100 см.
Пепелянката обитава припечени места, бедни на растителност, особено карстови терени. В по-южните райони на страната се среща и из високата растителност, папрати и даже из редки храсталаци. У нас е характерна за низините и предпланините и много рядко достига до 1400 м надморска височина. Колкото се отива по на юг, тя се среща в по-високи места. Например в Олимп-Гърция тя е намерена на 2450 м надморска височина.
Пепелянката е яйцеживородна, т.е. след оплождането яйцата се задържат в яйцепроводите на женската до пълното развитие на зародишите. Женската ражда малките през юли-август. Те пробиват тънката яйчна обвивка и заживяват самостоятелно.
Храни се главно с дребни гризачи, гущери, а понякога и насекоми. Нахрани ли се тя става слабо подвижна. Пепелянката е отровна змия. Тя никога не бяга от опасността, която я заплашва. При приближаване на неприятел нагърчва предната част на тялото си и се изхвърля като пружина, за да ухапе. След това бързо се укрива, но ако неприятелят не се отстрани, тя заема отново поза за ухапване.
Тънък стрелец
(Coluber najadum)
Тялото му е много тънко, затова е получил името тънък стрелец. Окраската е кафявосива. По шията му има кръгли синьочерни петна, заградени с бели пръстени. На дължина достига до 130 см.
Тънкият стрелец е топлолюбив. Обитава каменисти места, обрасли с храстова и тревиста растителност. У нас се среща на юг, най-често в Благоевградско и Петричко. През юни женската снася 8-12 силно удължени яйца. Храни се най-често с различни видове насекоми, гущери, дребни гризачи, понякога дребни птички и др. Не е отровен и в много редки случаи преви опит за ухапване.

Смок-мишкар (домашар)
(Elaphe longissima)
Гърбът му е сив, светлосивокафяв, маслиненокафяв да черен с дребни бели точици или чертички. Коремът е жълтеникавобял или червеникав. Младите индивиди са по-светли с кафяви петна. В тилната им област има две големи бели петна. По това те приличат отдалече на обикновената водна змия. Отблизо се вижда, че петната не са чак така контрастно изразени. На дължина смокът достига до 180 см, рядко повече.
Смокът мишкар се среща в букови гори, храсталци, скалисти места и др. Често навлиза в обори, плевници и даже в стари селски къщи, откъдето е получил името си "домашар". По дърветата се катери много добре. У нас е познат в цялата страна. В планините се среща до 2000 м надморска височина.
Размножава се през май-юни, а яйцата снася през юли. Храни се главно с дребни гризачи- мишки, откъдето е получил името си. Пончкога напада и малки птички. Активен е през деня. Плячката умъртвява чрез захапване, увиване около нея и пристягане. Мишкарят не е отровен. Когато не може да избяга, той напада злобно, захапва нападателя си силно, като забива острите си зъби в тъканта, и държи продължително време без да пуска. Захапаната от него част най-лесно се освобождава като се потопи във вода заедно със главата на смока.

Вдлъбнаточелен смок
(Malpolon monspessulanus)
Окраската на гърба му е сивосиня до сивомаслиненозелена. Люспите са по-големи и по-груби, отколкото при другите наши змии. При по-едрите екземпляри върху тях се наблюдава бял прах, който лесно се изтрива. Коремът е кафеникав до светложълт. Младите индивиди имат ореховокафяв цвят с малки черни петна. На дължина достига до 152 см, но най-често се срещат по-дребни екземпляри.
Вдлъбнаточелният смок е силно топлолюбив-обитава сухи и каменисти места, бедни на растителност. Среща се в Югоизточна България, Странджанското черноморско крайбрежие, Хасковско, Кърджалийско, Харманлийско и Кресненското дефиле до гара Пирин. Приема се, че той е типичен средиземноморски елемент в нашата фауна.
Размножаването на вдлъбночелния смок започва към края на арпил и началото на май. Скоро след това женската 10-20 яйца в зависимост от размерите й. Храни се главно с гущери и по-рядко с по-едри насекоми.
Вдлъбнаточелният смок е отровен, но отровните му зъби се намират на задния край на горните челюсти и практически за човека и по-едрите животни не е опасен. За гущери, гризачи, дребни птици, които захапва с цялата си уста, той е отровен. Когато е обезпокоен проявява особено любопитство като изправя високо предната третина от тялото си и дълго наблюдава. При уплаха съска силно, но при възможност бързо се укрива.
Усойница
(Vipera berus)
Окраската варира силно в зависимост от условията за живот. Най-често е сива или сивокафява с ясно изразена зигзаговидна ивица на гърба. Макар и рядко, се срещат и напълно черни екземпляри. При тях тъмната зигзаговидна ивица на гърба почти не личи или е съвсем слабо изразена непосредствено зад главата. Рядко се срещат усийници със светлосив гръб. Те нямат зигзаговидна ивица на гърба. Глават е триъгълна, а тялото-тромаво и завършва с много къса опашка. На дължина обикновено достига до 40-60 см, в изключителни случай-80 см.
Усойницата е типично планинско влечуго. Никога не се среща по-ниско от 800 м надморска височина. В планините е намерена до 2700 м. Обитава главно сенчести и усойни места, затова носи името си "усойница". Не е изключено обаче да се срещне по скалисти и припечени места, обрасли с висока трависта растителност или хвойна. У нас е улавяна по високите части на Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Средна гора, Люлин, Осогово и Стара планина.
Усойницата е активна през нощта, когато търси храната си. Среща се и през деня, но тогава е ленива, излиза да се погрее на слънце. Тя е яйцеживородна-оплождането става към края на юни, а раждането-към края на август. Женската ражда до 18 напълно развити малки. Само няколко минути след раждането те са способни да хапят. Храни се главно с гризачи, по-рядко напада гущери и насекоми. Усойницата е отровна змия. При опасност не бяга, а заема отбранителна поза, при удобен момент изхвърля предната половина на тялото си и ухапва.
Червенобузите, наречени още червеноухи костенурки, са несъмненно най-популярните влечуги сред любителите. Тези чаровни и изключително интересни животни обитават блатата и бавнотечащите реки глачно в Южните и Югоизточните части на САЩ.
Малките животинчета, развъдени във ферми в големи количества, се продават на доста ниски цени в зоомагазините, което кара не малко хора да ги купуват импулсивно, незнаейки с какво се захващат. Това определено не са животни за всеки – изискват много грижи и внимание и при добро гледане живеят много дълго (до 100 години!)
За съжаление, обаче, продавачите в зоомагазините рядко се интересуват какво продават и често дават неверни (направо вредни) съвети за отглеждането на бедната животинка, която за тях е просто “стока”. Също така в зоомагазините могат да се намерят много храни за костенурки, които търговецът ще ви увери са “най-добрата основна храна”, но всъщност са боклуци с почти никаква хранителна стойност и могат
само да навредят на костенурката. Покрай бизнесът с малките сладки костенурчета процъфтява и търговията с кичозни, напълно неподходящи за целта пластмасови аква-терариумчета (с палмички и други джунджурии), които са неподходящи за необходимото за всеки терариум за костенурки оборудване – нагревател, термометър, филтър, лампа… Съветът към всеки, които е решил да се сдобие с водна костенурка е добре да обмисли дали това за него е най-подходящият домашен любимец, а именно защото:
- Растат бързо (противно на твърденията на някои търговци че това са мини-костенурки) и за 1-2 години многократно увеличават размерите си, като женските достигат до 30 см, а мъжките до 20 см. Поради това трябва да сте подготвени да им осигурите достатъчно голям аква-терариум, с оптимални размери 120х50х50 см за 2-3 костенурки. Могат да се отглеждат и в по-малки терариуми, но така най-малкото няма да се чувстват добре, а пренаселеността може да доведе до стрес с всичките му последствия. При нарастването на черупката от нея се отлепват най-горният пласт плочки. Костенурките сменят кожата си подобно на гущерите – на белезникави “парцали” които падат във водата.
- Много цапат водата – дори и костенурките да бъдат хранени извън терариума водата им бързо заприличва на блато. Това при малките костенурчета не е проблем защото водата им може често да бъде сменяна, но за големия аква-терариум на вече порасналите костенурки трябва непременно да се снабдите с мощен филтър-помпа за аквариум, които да се почиства често, а освен това 1/3 от водата се сменя веднъж на 1-2 седмици.
- Трябва да се хранят разнообразно и пълноценно – това е жизнено важно условие. Вярно, че е по-лесно да им хвърляте по няколко скариди от зоомагазина дневно, но това е изключително неправилно и често води до заболявания, а в последствие и до смърт на бедните животни. Храната на малките животни се дава на няколко пъти (2-3) през деня, докато възрастните животни се хранят през 1-2 дена. На българският пазар се намират и качествени вносни храни, специално за костенурки, но те не са по джоба на всеки и също така не бива да са основното меню на костенурката. За успешното отглеждане на здрави и щастливи водни костенурки разнообразното хранене играе основна роля. Освен това за младите животни и снасящите женски много важно е към храната да се добавя калций и Витамин D3. На пазара се намират калциеви добавки с Витамин D3 специално за влечуги, но при липса на такива можете и да използвате ситно смляни черупки от яйца (в никакъв случаи калций за хора!). На малките костенурчета калций към храната се добавя 2 пъти седмично, а на възрастните животни - веднъж на 1-2 седмици. Могат да бъдат добавяни и витамини към храната, но това при едно разнообразно ханене не е непременно необходимо.
Въпреки че са хищници, една част от менюто на водните костенурки трябва да е с растителен произход – листата от глухарче са най-добри в случая заради идеалното съотношение калций/фосфор. Както и при игуаните спанак не бива да се дава за храна заради високото съдържание на една вредна киселина, възпрепятстващата калцирането на костите.
Освен глухарче костенурките ядат най-различни плодове и зеленчуци, водораслите в аквариума и листата на някои неотровни стайни растения – например широко разпространената висяща Традесцантия, която ако не бъде изядена веднага пуска корени във водата и става красива декорация, служеща за “салата”. Това е особено удобно за зимата, когато няма листа от глухарче, а салатите са с ниска хранителна стойност.
Но както вече споменахме водните костенурки са хищници-ловци. Огромно удоволствие им доставя да преследват и ловят жива плячка. Това за малките костенурчета най-често са различните живи храни за рибки – ларви на комари, солнични рачета – артемия (прецедени от солената вода, в която се продават!) и червейчета Тубифекс. Последните трябва да се избягват, защото се събират от изключително замърсени водоеми и могат да пренасят болести. Преди да се дава за храна Тубифексът трябва много добре да се измие на студена течаща вода. Освен това малките костенурчета с голям апетит ядат живи сладководни скариди – мамарци (от рибарски магазин за стръв или събрани под камъните в някоя река), живи щурци (продават се за храна на някои влечуги и паяци), други насекоми, малки рибки с подходящи размери (някоя друга излишна гупа от аквариума) и др. Както вече споменахме гамарусът – или така наречените сушени скариди и други сухи евтини храни “специално за костенурки” са не само неподходящи, но и вредни и трябва да се избягват. На костенурчетата могат също да се дават: жълтък от сварено яйце, малки парченца месо и риба и добре накисната котешка или кучешка суха храна. Месото трябва да не е тлъсто и да е почистено от жили и кости и не трябва да бъде основна храна тъй като съдържа много фосфор. Освен върху парченца риба или месо калциевите или витаминозните добавки могат да бъдат добавяни в малко хладка вода, в която се накисва суха котешка храна. Трябва, обаче, да се внимава със сухите котешки и кучешки храни тъй като, ако бъдат погълнати преди предварително добре да се накиснат във вода могат да се разширят в стомаха на костенурката и това да доведе до фатални последствия.
Големите костенурки е най-добре да бъдат хранени извън аква-терариума, защото иначе много цапат водата – в леген например. За тях също важи правилото за възможно най-разнообразна диета. Възрастните могат да се хранят с живи и рибки (за стръв от рибарския магазин); прясна цаца (несолена) – от костите в рибата животните си набавят необходимият калции, а от месото важните мастноразтворими Вит А и Вит Д; парчета нетлъсто месо и черен дроб; живи дъждовни червеи и голи охлюви, живи щурци и други насекоми, а също така и най-различни плодове и зеленчуци.
Терариумът на костенурките трябва да е достатъчно обширен, а по-голямата част да е заета от вода – минимум толкова дълбока колкото 2 пъти дължината на най-голямата костенурка. Не е вярно, че малките костенурки трябва да се отглеждат на плитко, за да не се удавят – това важи само за първите дни след излюпването им. В аквариума задължително трябва да има суша – платформа за печене “на слънце” малко над водата, до която води полегата стълбичка. За възрастните костенурки, които вече снасят (на 4-5 години) сушата трябва да е дълбока около 20 см ваничка, пълна с пясък, защото ако няма къде да снесат яйцата си женските понякога ги задържат в себе си , което е много опасно. Над платформата за печене на около 30-40 см трябва да има монтирана насочваща крушка (от тези с посребрена основа, които светят в една точка и топлят повече от обикновените) с мощност 40-60 W, така че температурата непосредствено под крушката да е 35-40°С. Температурата на водата се поддържа с помощта на нагревател за аквариум – за малките не по-ниска от 25-28°С, защото иначе те спират да се хранят и стават податливи на болести. Оптималната температура за възрастните костенурки е 18-22°С, но тя не е от такова значение, както при малките, стига да им е осигурена лампа за печене (все пак не по-ниска от 17°С, защото спират да се хранят). Порасналите здрави костенурки могат да се отглеждат в малки водни басейни на открито през лятото (обезопасени против бягство), а някои могат да се аклиматизират и да презимуват на открито, но това не е за препоръчване, тъй като е рисковано. В природата червенобузите костенурки спят зимен сън от Декември до Февруари, но това в плен рядко е необходимо – популацията във Флорида, например, където температурите са високи не спи зимен сън. За големите, добре хранени костенурки една зимна почивка на 10-15°С и светлина 6 часа дневно оказва благоприатно влияние върху размножаването.
Тези костенурки се развъждат сравнително лесно в терариумни условия – трябва, разбира се да са спазени всички условия относно терариума, температурата и храненето и да имате здрава двойка полово зрели животни. Мъжките костенурки са по-дребни от женските, опашката е по-дебела и дълга, а ноктите на предните им лапички са значително по-дълги.
С помоща на тези нокти мъжкият “гъделичка” женската по бузите, застанал с лице към нея, опитвайки се да привлече вниманието и. Това ухажване продължава по циал ден, когато мъжките са в настроение за
размножаване. Често, ако женската е невъзприемчива мъжкият става агресивен и започва да хапе. Не е добра идея в един терариум да се отглежда повече от един мъжки, защото по-слабият ще бъде преследван и тормозен. Ако е спазен периодът на зимен покой женските костенурки снасят от Март до Май (иначе по всяко време на годината) от 4 до 20 яйца в интервал от няколко дни. Ако забележите, че женската ви костенурка става неспокойна , често излиза на сушата и рови със задните крака в пясъка това е сигурен признак че скоро ще снася. Трябва да направите всичко възможно, за да и осигурите спокойствие – другите обитатели на терариума временно се изселват, за да не пречат, а вие внимавате никои да не влиза в стаята, за да не се притеснява животното и ровите в интернет за проекти на прости инкубатори от рода “направи си сам”. След като снесе първата серия яйца в предварително изкопаната от нея дупка, женската ги заравя и се връща обратно във водата. Сега е момента много внимателно да изровите и преместите нейните яйца в инкубатор без да ги въртите или променяте положението, в което са снесени, защото това може да убие зародиша. В рамките на следващите няколко дни женската ще снесе още няколко пъти. Ако са оплодени яйцата се излюпват след инкубация от 65-105 дена в зависимост от температурата – при по-ниска температура (28°С) се излюпват повече мъжки, при по-висока (29°С) – повече женски.
Както всички животни чевенобузите костенурки също страдат от болести. По-често срещаните обикновенно са в последствие от неправилни условиа на отглеждане:
- Гъбично възпаление на очите – предизвиква се от неправилно и еднообразно хранене с храни, бедни на Вит А (сушени скариди и други подобни) и мръсна вода. Болната костенурка е с подути, почти напълно затворени очи, спира да се храни и е малко подвижна, като без навременно лечение в крайна сметка умира (за съжаление това се случва с много костенурки поради невежество или немарливост на стопаните). В начален стадий заболяването е лечимо. Костенурката се изважда от терариума, които се дезинфекцира с гореща вода, калиев перманганат (от аптеката) или разтвор на белина. Ако има други костенурки те се изкъпват в силно разреден разтвор на калиев перманганат (водата да е бледо розова) за няколко минути и се връщат в основно дезинфекцирания терариум и се хранят главно с риба с добавка на Вит А (рибено масло върху суха котешка храна например).
Болната костенурка се поставя в дезинфекциран съд със съвсем малко преварена вода – така че да може да пие, но не и да си мокри очите. Включва се денонощно лампа, като температурата трябва да е по-висока от обикновенно – 30°С на водата и на въздуха 40°С под лампата. В очите и се капят 3 пъти на ден (в по-напреднал стадий и по-често) капки за очи Сулфацетамид – от хуманната аптека, но когато окото е поне частично отворено. В по-тежки случаи можете да се опитате да отворите окото с помоща на нещо меко така че да можете да капнете лекарството в него. Може също да се използва и антибиотиков мехлем за очи – пак от хуманната медицина. Отделно животното се храни насила (устата се отваря с помоща на пластмасова пластинка) с малки парченца риба с добавка от Вит А. Всички тези процедури са много трудни, когато се касае за малко костенурче, но това е еднинствения шанс то да бъде спасено. За да не се стига до там трябва да храните костенурките си разнообразно и пълноценно, а водата да се поддържа чиста.
- Рахит – още едно заболяване, причинено от неправилно хранене. Предизвиква се от липса на калций и Вит Д. При него е характерно омекване и деформиране на черупката. В начален стадий се лекува с добавки от Вит Д3 и калций (специално за влечуги или от смляни черупки от яйца), съчетани с ултравиолетово облъчване от UV лампа (терариумните UV лампи са скъпи, но могат да се ползват и малките халогенки, които се вграждат в окачени тавани или барове и също излъчват UV лъчи) или директно от слънцето (но не през стъкло, защото то спира UV лъчите). Като профилактика срещу това заболяване към храната на костенурките трябва да се добавя Вит Д3 и калций (рибки с костите също).
- Наранявания – обикновенно се получават при борби с други костенурки или инциденти с неподходяща аранжировка на терариума. Обикновено заздравяат сами, но най-добре е да отделите нараненото животно в чист съд с преварена вода и да му правите бани с разтвор от калиев перманганат 1-2 пъти дневно.Поддържа се стриктна хигиена. А раната се маже с мазен антибиотиков мехлем, за да не се развие абцес.
- Задържане на яйца – за съжаление понякога се случва женската костенурка да не може да снесе всичките си яйца и останалите в тялото и да предизвикат смъртоносно възпаление. Колкото и тъжно да звучи, по-добре е животното да бъде “приспано”, за да не се мъчи. На Запад в “белите” държави това животозастрашаващо състояние е лечимо посредством цезарово сечение, но за съжаление мнозинството български ветеринари си нямат понятие от лечение на влечуги. Болното животно видимо се измъчва и отваря устата си все едно не му достига въздух – което може да се обърка със задавяне или пневмония, но всъщност е признак че костенурката изпитва нетърпими болки и трябва да бъде отървано от мъките. Сигурно доказателство, че става въпрос именно за задръстване с яйца е рентгеновата снимка, на която се виждат още яйца месеци след като костенурката е снесла, както и червеникаво-кафяви течения от клоаката. За да намалите риска от подобни неприятни ситуации трябва да осигурите на костенурката, която ще снася съд с пясък за снасяне и необходимото спокойствие
- Белодробно възпаление (Пневмония) – това заболяване се предизвиква от бактери в белите дробове. Причина може да е настинка, отслабена имунна система и неправилно хранене. Болното животно диша с отворена уста, спира да се храни слабее и е неактивно. За щастие в начален стадий е лечимо – при съмнение за Пневмониа веднага занесете животното на добър ветеринар, които ще ви даде подходящ за случая антибиотик. Освен антибиотика лечението включва повишаване на температурата повече от нормално (30°С на водата), като крушката за печене свети денонощно. Костенурката може да спре да яде – не я насилвайте ако не иска, големите и добре хранени животни могат да издържат много дълго без храна.


Американски червенобузи костенурки са заплаха за екосистемата в България, сигнализираха еколози.
В страната ни има два вида водни костенурки - обикновена блатна и кавказка, за която не е сигурно дали все още се среща. Според специалисти и двата защитени вида могат да бъдат изместени от американската червенобуза костенурка, ако тя бъде изпусната в природата.

Езерото в столичния зоопарк вече гъмжи от такива изоставени от стопаните си земноводни, които вече отлично са се адаптирали към българските условия.

Столичният зоопарк не приема червенобузи костенурки от стопани, които са се убедили, че вече не могат да се грижат за питомниците си. Въпреки това езерото в зоопарка гъмжи от екземпляри, подхвърлени от посетители. Костенурките са се адаптирали, оцеляват и през зимата, в активния сезон, са опасни за малките на водоплаващите птици, защото са всеядни и нападат всичко - от ларви на насекоми до дребни пернати.

Биолозите в зоопарка вече са открили гнезда, в които костенурките са снесли яйца. Те още нямат доказателства, че този тип земноводни се размножават при нашите условия, но вече се притесняват за двата вида българска блатна костенурка, ако червенобузата им роднина бъде изпусната в природата, подхвърлена от безотговорни стопани.

В природата червенобузата костенурка снася от 5 до 20 яйца два пъти в годината. Тя е много адаптивна и живее над 20 години. Докато са малки, костенурките са привлекателни за децата и затова родителите им ги купуват, но животните бързо порастват и стават трудни за отглеждане.

Според биолозите, с решаването на проблема трябва да се заеме екоминистерството, а най-доброто решение е да се приеме закон, който да регулира вноса на животни, вместо сегашния режим, при който всеки може да внесе почти всичко. Малките червенобузи костенурки например се внасят в големи количества от Тайланд или Сингапур.

БТВ новините
_________________

Върнете се в началото

ВижтепрофиланапотребителяВижтепрофиланапотребителя ИзпратетеличносъобщениеИзпратетеличносъобщение ИзпратимейлаИзпратимейла ПосететесайтанапотребителяПосететесайтанапотребителя НомерНомер
мередит
Пристрастен
т

















Регистриран на: 01 Дек 2006
Мнения: 530
Местожителство: Сиатъл


Пуснато на: Пет Яну 12, 2007 7:22 pm Заглавие: ОтговоретесцитатОтговоретесцитат

pico написа:
Имам червенобуза костенурка от скоро. Нещо не му допада храната ... давам му едни скариди каде ги бях зел за 1,30 лв. едно бурканче Snoby GAMMARUS нещо си пише и тях ги яде с удоволствие. Купих му чернодропна и едни шаранки гранулки и тях изобщо не ги поглежда. Защо така прави ?

Черупката му е омекнала сложих му едно бяло тебеширче което купих от магазин за екзот. животни. Ще се оправи ли ?
Нямам представа












Регистриран на: 14 Юли 2006
Мнения: 1066
Местожителство: China

Пуснато на: Пон Фев 05, 2007 12:13 am Заглавие: ОтговоретесцитатОтговоретесцитат

Е, честито!
И аз вече имам 2
Ядат зелени гранулки, скаридки и ориз. Месце също не отказват.
_________________
"Човекът е обществено животно."
Аристотел
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7026
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 143856
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,309,682.30
Банка: 5,487,936.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Биология, медицина

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта