Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с политологията и политиката.

Модератор: Модератори

ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ

Мнениеот sko4 на Нед Дек 30, 2007 23:33

ПОЛИТОЛОГИЯ
















КУРСОВА РАБОТА

ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ


















Финанси, 2 група, 2 курс
Благовеста Живкова Миланова, фак. № 061149
Съдържание:

1. Същност на политическата власт
2. Мнения за същността на политическата власт
3. Историческо развитие на политическата власт
4. Пример за връзката между политическата власт и бюрокрацията
5. Пример за разликата между политологията и политиката
6. Източници на информация


























1. Същност на политическата власт

За да се обясни спецификата на политическата власт, първо трябва да се изясни значението на самото понятие “власт” и да се направят необходимите разграничения между него и сходните му социални явления. Като начало ще направим разграничение между властта и влиянието.
Влиянието е насочено към психиката, към съзнанието на човека. При неговото упражняване се разчита на внушението, на словесната сила, на символите, на логиката и на доброволното съгласие. Влиящият печели съзнанието и лоялността на субекта, неговия начин на мислене, убедеността му. В това се крие огромното значение на влиянието в наше време.
Властта има определена близост с влиянието, но разликите между двете явления са съществени и се изразяват в това, че влиянието може да е целенасочено или непреднамерено, докато властта се упражнява само целенасочено и при влиянието поведението и решението на повлияния винаги са негов съзнателен и предпочитан избор, докато при властта е възможно този избор да не е предпочитан.Разновидност на влиянието е манипулацията. Тя е завоалирана комуникация, при която има скриване на истинските мотиви на упражняващия влиянието. Манипулацията е винаги в интерес на упражняващия я.
Друга съществена разлика трябва да направим между власт и сила(принуда,насилие).
Един от най-разпространените, но неправилни подходи е властта да се отъждествява със силата. Според този подход за обяснение на властта, да се упражнява власт, означава да се прилага сила. В тесния смисъл на думата под “сила” се разбира употребата на средства за въздействие върху човешкото тяло, най-разпространените сред които са пушката, бичът и ключалката. В по-широк смисъл под “сила” се разбира не просто намаляването, а елиминирането на възможностите за действие на една личност, група или класа.
Принудата е ограничаването на възможностите за действие на субекта минимум до 2 при запазване на възможността му за избор. При властта и принудата едната страна на отношението постига подчиняването на другата, а в ситуацията на сила властта се постига при неподчинение. Така например, в ситуация на грабеж, ако субект А остави възможност за избор между “Парите или живота”, а субект Б предаде своя портфейл, то субект А е упражнил власт – той е спечелил подчинението на първия чрез заплаха. Но ако А убие Б или изтръгне от ръцете му парите, тогава той е употребил сила, защото не му е оставил никаква възможност за избор.
Насилието изцяло изключва възможността за избор на субекта. Насилието въздейства върху субекта, без той да има възможност да изяви своята воля, докато при властта субектът има право да изяви своите разбирания и воля.

2. Мнения за същността на политическата власт



Съществуват многобройни определения за властта и различни възгледи за същността на властта. Според Макс Вебер например властта може да се определи като способност на един субект да налага волята си върху друг субект или други субекти. Днес обаче е прието, че властта е субектно отношение на асиметрична зависимост, опосредствано от някаква ценност, т.е. властта е отношение между субекти, в което едната страна взема превес над другата поради неравенството на ресурсите, с които разполагат двете страни.
Според Джон Лок, за да разберем правилно политическата власт и за да изведем неиният произход, ние трябва да разгледаме в какво състояние са всички хора по природа, това е състояние на пълна свобода да определят действията си да се разпореждат със собственото си имущество и личност така, както намерят за добре в границите на закона на природата, без да искат разрешение и без да зависят от волята на друг човек.
Понеже всички хора, както вече бе казано, са по природа свободни, равни и независими, то никой не може да бъде изведен от това състояние и подчинен на политическата власт на друг човек без да е дал съгласието си за това. Единственият начин, по който някакъв човек може сам да се лиши от естествената си свобода и да приеме ограниченията на Гражданското общество, е постигането на споразумение с други хора да се съберат и обединят в общност, за да могат съвместно да живеят удобно, сигурно
и мирно, спокойно да ползват собствеността си и за да бъдат по-добре защитени от онези, който не са членове на тази общност.
Гидънс използва термина “нация” като общностно обособяване, притежаващо политическа власт. Подобен подход е твърде близък до дефинирането на национализма като идеологически поглед на държавата, отправен към обществото. Гидънс определя национализма като “феномен, който е предимно психологически – предаността на индивиди към мрежа от символи и вяра, подчертаващи комуналността на членовете в политически условия”. Националистите осигуряват тази комуналност в много широк времеви диапазон – разглеждайки близкото минало с цел подчертаването на определени несъответствия, национализмът се насочва към мобилизирането на населението чрез установяването на идеята за по-добро бъдеще върху символи като специфично далечно минало, общи традиции и език, религия, обща идентичност и географско положение. По този начин национализмът се проявява главно като политически принцип, който чрез хомогенизирането на населението под управлението на дадена политическа власт цели създаването на подходящи политически и национални граници.
В отношенията на власт винаги има някакво опосредстване от определени ресурси, които са ценностно означени. Този, който притежава по-големи ресурси, е в състояние да упражнява власт в процеса на тяхното разпределяне, затова властта е асиметрично отношение. Единият субект властва, защото притежава нещо, което другият цени.
Политическата власт има своя собствена специфика, която я отличава от останалите проявления на властта по принцип. При политическата власт ценностите, т.е. ресурсите й, не са опредметени. Политическата власт предполага йерархия в отношенията, например в организацията на една държава. Най-типичните субекти на политическата власт са държавата и партиите, но те сами по себе си имат и неполитически функции и участват и в неполитически отношения. Политическата власт е субектно отношение на асиметрична зависимост, в което опосредстваща ценност е самата власт. Политическата власт е властта на гражданите на държавата, на обществените и международните организации да установяват конкретни правила и да издават конкретни предписания за разпределяне на обществени ценности и за налагане на санкции. Политиката задава правила, с които трябва да се съобразяват техните адресати. Политиката не се изчерпва с установяването на правилата, но тя е невъзможна без този процес.
.Политическата власт се изследва чрез еволюцията на партийните апарати и модерната държава в техните конкретно исторически форми, както и през типовете модерни политически системи.
Политическата власт трябва да бъде ограничена и да няма всеобхватни задачи; тя трябва да осигурява условия за човешката дейност, а не да предписва нейното съдържание. Разликата между политическата власт и всякакъв друг вид “обществена” власт, между правителството и всяка неправителствена организация е фактът, че единствено правителството по закон притежава монопола върху използването на физическа сила. Тази разлика е толкова важна и толкова рядко осъзнавана днес, че аз настойчиво ви моля да я имате пред вид. Същността на политическата власт е властта да изискваш подчинение под заплаха от физическо насилие – опасност от изземване на имуществото, лишаване от свобода или смърт.
Единствено политическата власт e властта на физическа принуда, и че свободата в политически контекст има само едно измерение: липсатa на физическо насилие.
А сега нека да определим разликата между икономическата и политическата власт. Икономическата власт се упражнява с положителни средства, като предлага на хората възнаграждение, стимул, заплащане, полза. Политическата власт се упражнява с отрицателни средства: заплаха от наказание, нараняване, лишаване от свобода, разорение. Средствата на бизнесмена са ползите, средството на бюрократа е страхът.
Точно политическата власт, подкрепяща тяхната дейност, властта на изкуствени, незаслужени, икономически неоправдани привилегии, е причината за дезорганизацията в икономиката на страната, за трудностите, депресиите и обществените протести. Но вината пада именно върху свободния пазар и свободните бизнесмени. Всяко пагубно последствие от държавния контрол се използва като оправдание за увеличаване на контрола и на държавната власт в икономиката.
Политиката има следните функции - управленска - защото чрез установяването на правилата се осъществява управлението; представителна - представя, изразява волята на някого, както и основанията, на които почива властта и нейното предаване.




3. Историческо развитие на политическата власт



Векове наред, в навечерието, по време на буржоазните революции, а в някои части на Европа – и по-късно, върху развитието на континента оказва силно влияние процесът на организиране на нациите в държави и модернизацията на държавите като резултат от развитието на производителните сили. Придобилата силни икономически позиции класа търси подходи към политическата власт. Конституциите се оказват подходящият инструмент за преодоляване на абсолютната власт. От времената на буржоазните революции датира не само конституционното обвързване на властта с определени цели и принципи, насочени към отражението на широк кръг интереси в политиката и управлението, но и търсенето на радикално променена роля на гражданина в системата на политическата власт. Проблемите на представителството в парламентарната система следователно са проблеми на отношението между общество и държава. В българския случай след 1989 г. те произтичат преди всичко от доминацията на политиката и държавата при формиране на либерална политическа система, преди да бъдат изградени либерални икономически отношения. Преходът към либерални отношения се извършва от политическата власт и носи всички белези на реформите отгоре, характерни за българската история. Естеството на социалните проблеми не се променя. Обществото продължава да се вълнува от бедността, безработицата, престъпността. Факт е, че партийното представителство не постави тези проблеми в основата на отношенията между общество и държава. През целия преход главните политически сили свързват обясненията на тези проблеми преди всичко с две причини: за отрицателите на стария режим причината е самият той, а за лоялните към него - поведението на т. нар. демократични сили. Не бива да се забравя и сложно мислещата интелигенция, която остана настрана и от двете групи и прекара прехода в безуспешни опити да наложи собствените си проблеми като дневен ред на политическата власт, обвинявайки всички в недооценяване на нейната и без това периферна роля. Националният интерес по дефиниция е общият интегриращ политически интерес. Той се представлява и реализира от държавноорганизираната политическа власт. Националният интерес е преди всичко осигуряването и утвърждаването на развитието и перспективата на съществуване на една държава, а чрез нея и на нейните граждани.
В най-новата история на света нещата са доста променени и масовата политика и масмедиите успешно убеждават хората че зад политическата власт стоят по-открито или по-прикрито интересите на значими социални субекти. Всяка социална група според тях има възможност да изрази своите предпочитания, да постави на обсъждане от изборните тела своите въпроси и проблеми. Затова политиката се разглежда като сфера, в която се издигат, приемат или отхвърлят предложения за “дневния ред” на вземането на решения. Политическата власт или влияние в такъв случай се изявява в борбата около въпроса дали дадено предложение трябва или не трябва да се приеме в свободната конкуренция на предпочитания и интереси.Борбата за политическа власт днес е не борба на партийни организации или конкуренция на програми за действие. Това е борба на образи - политически имиджи, създавани от рейтинг- и имиджмейкъри, прессекретари и "звезди" на шоу-бизнеса, наети за времето на политическите кампании. Самият политически процес е напуснал заседанията на партийни и правителствени комитети, съставящи програми за реформи, разпределящи функциите и контролиращи изпълнението им. Той е напуснал и междуфракционните преговори, и партийните митинги. Политиката днес се прави в телевизионните студии и на концертните подиуми. Управлението и политиката се разделиха. Следствие стана изменението на характера на политическия режим - масова демокрация. В хода на изборите повече не се извършва съществена смяна на чиновниците- експерти, които осъществяват рутинната работа по управлението в коридорите на властта. Сменят се т.нар. публични политици, т.е. тези, които буквално работят за публиката. Диференциацията на деполитизираните професионални управленци и носителите на имиджа - публичните политици - е очевиден симптом за виртуализация на народовластието. Новите правителства запазват бившите силови структури, като основание за собствената им политическа власт. Политиката се отнася само до елита, връзките отдолу нагоре минават през традиционните господари, религиозни ордени, консервативни интелектуалци. В една нормална политическа система съществуват три политически власти- президент и правителство, парламент и съдебна власт. Дейността на тези органи на властта се определят от конституцията. Единният ред е привидност и затова е привидност и единната власт. Властите в обществото са толкова, колкото типове субектност има. В нашето съвременно общество има наистина много силна политическа власт, власт над властите. Но има и други общества, в които глобализираща роля играе религиозната власт, да кажем. Отделните видове власти притежават различни кодове, различни системи и се сблъскват. В чисто етичен план демокрацията се отъждествява със свободата на интелекта, икономическата справедливост, благосъстояние и благочестивост, толерантност и нравственост, с човешко достойнство и въобще с порядъчността. Това е една безспорно позитивна, но безразборна оценка в сферата на етическите възгледи и субективни мнения. Извън тези реалности или желани добродетели тя е теория и практическата интерпретация на система за упражняване на политическата власт. Гносеологическият корен на демокрацията като политическа система е тезата, че легитимността на всяка политическа власт произтича изцяло и единствено от съгласието на управляваните, т.е. от народа или народите. Интуитивната мисъл, заложена в термина “съгласие”, е доброволното приемане на утвърдените в обществото правила на поведение, т.е. на обществения договор между индивидите в обществото, което от своя страна определя най-общо принципите на равенството. Що се отнася до понятия като “народ”, както и до “индивид”, то съдържанието им е известна степен на абстракция, дотолкова, доколкото те са подвластни на исторически променящите се политически необходимости и морални императиви, но също, макар и в по-малка степен, на различни езикови промени.Всяка демократична политическа сила в традиционна демократична държава се бори не за цялата, а само за политическата власт. А в нея възможностите за корупция са много по-ограничени.





4. Пример за връзката между политическата власт и бюрокрацията



Съотношение “политическа власт – бюрокрация”
Съотношението “политическа власт-бюрокрация” е различно при различните типове управление и при страните, принадлежащи към различни политически и правни семейства. Докато в САЩ връзката “политическа власт-бюрокрация” е по-тясна и броят на длъжностите, които се влияят от политическите назначения е по-голям, то за повечето европейски страни границата между политическите длъжностни лица и публичната администрация е по-отчетлива.
Превръщането на бюрокрацията в самостоятелна власт позволява общественият интерес и зачитането на правата на гражданите да се подменят с интересите на лицата, включени в бюрокрацията. Проблемът е да се намери практическата мяра на автономията на държавната служба, така че да се зачетат както изискванията за обективност и професионализъм в дейността на администрацията, така и за лоялност на държавните служители към целите на управлението. Проблемът е държавната служба да отговаря едновременно на конкуриращите се изисквания за политическа неутралност и за политическа лоялност.
За разлика от САЩ, правният статус на чиновниците в повечето европейски страни се регулира от нормите не на трудовото, а на административното право. Поради тази особеност държавната служба в европейските страни се отличава с по-голяма стабилност, с нормативно определени изисквания към квалификацията и кариерата на държавните служители и с по-ясно разграничение между политическото и административното ниво на управлението.
В днешно време преобладава не теорията за “пасивното подчинение”, предполагаща изпълнение на всяка законна заповед без колебания и недоволство, а теорията за “разумното управление”, признаваща на чиновника право да изказва пред началника своите забележки до издаване на заповедта и нейното изпълнение.
С цел да се разграничат управленските нива, до които прониква политическата власт, в редица страни кръгът на политическите длъжности се обособява от държавната бюрокрация. Лицата, които заемат политически длъжности в управлението, обикновено сформират политически кабинет. Разпространена практика за намаляване на политическата зависимост на администрацията са ограниченията за държавни служители да кандидатстват и да заемат политически длъжности. През последните години се предлагат нови и различни методи за повишаване ефективността на публичната администрация и за гарантиране на нейната независимост с оглед изпълнение на възложените й функции.
Моделът на отношенията “държавни органи-държавна администрация” при парламентарното управление се определя от установената практика, че правителството осъществява общото ръководство на държавната администрация, или от наличието на генерална конституционна клауза, както е в България. В най-широкото значение на термина към държавната администрация могат да се отнесат всички държавни служители и звена, които подпомагат държавните органи при изпълнение на техните функции. Заедно с това няма как да се оспори фактът на съществуването на парламентарна администрация, на съдебна администрация, на администрация на изпълнителната власт и др. От тази гледна точка родовото понятие “държавна администрация” се разлага на видовете държавна администрация с оглед видовете държавни органи, към които се отнасят функциите, с чиято реализация е обвързана.
Нормативните изисквания за организацията и дейността на съответните видове администрация, на правното положение на държавния служител и категориите длъжностни лица, които се отнасят към тази група, са във властта на законодателя. Оттук нататък всеки един държавен орган трябва да може да определя персонала на своята администрация и служебните изисквания към нейната дейност.

5. Пример за разликата между политологията и политиката

Пример за разликата между политологията и политиката може да се даде с разграничаването на военната политика и военната политология.Военната политология следвало да изучава не въобще политиката, свързана с военните въпроси, а действията на политическата власт по отношение на военната сфера на обществения живот. Т.е. става въпрос за онези групи лица, които имат достъп до властови ресурси, и които трябва да носят отговорност за успеха или неуспеха на военната организация и военната безопасност. Къде е разликата:
Под военна политика се разбира политиката на държавната власт. А военната политология следва да изучава всички компоненти на политическата власт. Да изучава взаимосвързаността и/или противоречията между тези компоненти и държавата и обществото.

Инстанциите на политическата власт се опитват да отклонят вниманието ни от една очевидност: в самия изборен механизъм се намират в конфликт изразеният чрез вота политически избор и гражданската абдикация. Не е ли вярно, че в момента, в който бюлетината се пуска в урната, гласоподавателят прехвърля в други ръце и само срещу обещания от предизборната кампания, частицата политическа власт, която е притежавал дотогава като член на гражданската общност?

6.Източници на информация
Политология – Н. Живков, К. Ангелова
Интернет - Възникване на светското знание за политиката през Българското възраждане - Проф.д.ист.н. Трендафил Митев - УНСС, катедра „Политология”
ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И МНОГООБРАЗИЕТО ОТ НАЦИИ: ПЪТИЩА И ПРЕПЯТСТВИЯ ПРЕД КОНСОЛИДАЦИЯТА - Нора Ананиева
ИНТЕРЕСИ ИЛИ ЦЕННОСТИ - Димитър Иванов
Сигнатура:
Изображение
Старостта не е порок , порок е глупостта !
Аватар
sko4
Я елате пиленца при батко...
Я елате пиленца при батко...
Репутация: 722
sko4 изгражда репутацияsko4 изгражда репутацияsko4 изгражда репутацияsko4 изгражда репутация
 
Мнения: 8772
Регистриран: 19 Май 2007
Наличност: 24,880.30
Местоположение: ХС
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
пол: Мъж





Назад към Политология, политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта