Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Девиантно поведение на малолетни и непълнолетни

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с педагогиката.

Модератор: Модератори

Девиантно поведение на малолетни и непълнолетни

Мнениеот dark_angel на Сря Мар 24, 2010 14:05

1. Човешкото поведение в норма и отклонение.

Изследванията върху човешкото поведение са многообразни и има много
определения какво е норма и какво е отклонение. Ако един подрастващ
върши обществени прояви и това се пренебрегва, вероятността да се стигне
до престъпление е доста голяма. Обществото има задачата да социализира
такива индивиди чрез специфичните институции, като семейство, училище,
политически организации, младежки организации, които имат за цел да
проведат стратегия на социализиране на подрастващия индивид. Поведение
в норма и отклонение се разглеждат като понятия в исторически аспект,
неща които са смятани за отклонение, след време стават приемливи, тоест
не се смятат за такива. Нормата е идеал и равновесие със средата,
функционален оптимум във взаимодействието на индивида и средата.
Отклоненията може да са в резултат на социални въздействия или в
резултат на физиологични причини и психодефекти, изоставане в
интелектуалното и речевото съзряване на човека. Може да се класифицират
в два основни вида-отклонения в индивидуалното развитие и отклонения в
социалните отношения. Проявите на асоциално поведение са резултат на
самата среда, в която се израства и това е много съществено. Тези
социални причини са водещи. Така очевидните критерии за нареченото
нормално поведение, от една страна са исторически обособилите се морал,
етика и законност, а от друга-вариациите във формите на психическото
здраве и болест.

2. Аномално поведение.

Аномално поведение означава-неправилно поведение, което може да е в
резултат на психически или социални причини. В това число влизат и
децата с нарушения на слуха и зрението, с двигателни причини,
наследствени, вродени и придобити в детството психо-физически
недостатъци. Аномалното развитие е процес на специфично психосоциално
съзряване, който протича в условията на недоразвити или изгубени
качества на човека и специалността, която се занимава с аномалното
поведение се нарича дефектология. Това поведение е свързано със следните
параметри: наличие на първична увреда или нарушения в отделни органи и
системи, които пряко са свързани с функциите на централната нервна
система и са с траен характер на изява, отсъствие на биологична или
автоматична компенсация на първичния недостатък, която снижава ефекта на
липсващите функции. Всяка категория аномални лица носи свои типологични
характеристика на социално поведение. Например при слепите средствата и
техниките на социална комуникация протичат в определен модел, при
глухите в друг, в различен аспект се реализира социалната активност на
умствено изостаналите. При тази категория аномални деца процесът на
развитие е подчинен на снижаване силата на отделни познавателни процеси.
Поради тези особености умствено изостаналият е до известна степен
социално неадекватен, отличавайки се с ограничено познание, с
невъзможност за анализиране на социалните събития и абстрактно осмисляне
на действителността. Той е безкритичен, поддаващ се лесно на внушение и
удобен за манипулиране, насили е и подчинение. Очевидното е, че
аномалното поведение носи различни белези, но като правило неговите
промени и особености са пряко следствие, както от първичния недостатък,
така и от отношението към собствената си непълноценност и от оценката на
околните.

3. Девиантно поведение-същност.

В науката е прието определението, че девиацията е тип поведение, което
излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество. Това
е отхвърленото, нежеланото и опасното поведение, както за отделният
индивид, така и за обществото като цяло. Терминът девиация, означава
отклонение и нарушение и се прилага при оценка на тези събития от
ежедневието, които се отнасят към явлението престъпност,
психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм,
самоубийства, скитничество и др. подобни. В повечето случаи лицата с
отклонения си формират микрообщества с така наречената субкултура,
наркомани, групи с престъпна дейност. Този вид поведение е опасно за
обществото и когато се говори за непълнолетни се използва термина
девиантно поведение, а не престъпление. Под девиация можем да разбираме
скитничеството, отклонението от дома и у-ще, пиянство, наркотици,
проституция, религиозни секти, като проблемни са и някои особености на
етническата сфера. Деликвентно поведение имаме когато се касае детската
престъпност, но тъй като не се използва думата престъпление, по скоро е
противообществена проява. Този вид поведение се свързва със семейството
и неговото качество, разделените семейства и неблагополучието в учебния
процес, педагогическата занемареност, а така също и политико
икономическите сривове. Много важен фактор е неадекватният педагогически
подход. Липсата или слабия родителски контрол и участието в разни секти
и групи, водят до утвърждаване на противообществени прояви. Девиантното
поведение е възрастово-психологически детерминирано. Обикновено се
наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална
индивидуализация на на децата и подрастващите, в кризисните периоди от
психосоциалното формиране на личността, когато индивида влиза в нови,
по-сложни социални отношения. Девиатното поведение на децата и юношите
не е отделен акт или действие, а е своеобразен формиращ се стереотип на
поведение.

4. Основни типове девиантно поведение.

Категоризирането на основните типове нарушения в поводението на децата и
юношите изисква прилагането на комплексен диагностичен подход. Като се
вземат в предвид основните методи за диагностика на видовете аномалии
в детското развитие, то се разграничават и прилагат следните критерии за
определяне на няколко основни групи отклонения: етиологични,
нозологични, психолого-педагогически, социални и криминологични. Всяка
една от посочените групи критерии позволява съставянето на самостоятелна
класификация на отклоняващо се поведение. Класификацията сочи осем
групи разстройства в поведението, като се основова на обединяващите ги
етиологични, възрастови-психологични и социални характеристики.
Разстройства в поведението на децата от ранна, предучилищна и училищна
възраст, които са вследствие на заболявания с централно ограничен,
вроден или придобит характер или са резултат от различни типове задръжки
в психическото развитие. Някои от синдромите, които са в основата на
тези заболявания, предизвикват изключително тежки нарушения в
поведението, представени като неосъзнати пристъпи, готовност към
разрушителни действия. Разстройства в поведението, които са в резултат
от мозъчни нарушенияпс наследствен или придобит характер. Заболяванията
се отличават с текущи и прогресиращо усложняващи се и това се отразява
на процеса на ускорено разпадане на психиката на индивида. Те са също с
несъзнателен характер и в редица случаи са съчетани с автоагресивни
прояви. Разстройства в поведението, свързани със склонностите на
подрастващите към употреба на различни наркотични и токсични вещества.
Тези явления предопределят устойчива личностна деградация на индивида,
тотално разпадане на неговите самосъзнателни процеси и психическа
дейност. Разстройства в поведението, вследствие от редица психоматични
нарушения/ физически недъзи, ръстови особености/ в редица случаи
социалната оценка на тези дефекти фиксира в самосъзнанието на личността
чувство за непълноценност. Разстройства в поведението, предизвикани от
продължителното или постоянното неблагоприятно влияние на житейските и
семейни ситуации. Под тяхно въздействие се формират такива реакции у
детето, които го правят тревожно и ранимо и може да преминат в депресии
и фобии. Тези нарушения лесно се преодоляват при навременно
отстраняване на негативното влияние на социалните дразнители.
Разстройства в поведението свързани с характеропатиите. Тези нарушения
са с различна степен на изразеност и към тях се отнасят агресивността,
клептоманията, пироманията, патологичните наклонности към сериозни
престъпления. Разстройства в поведението, съчетани с неврозата на
детско-юношеската възраст. Това са разстройства в поведението, които се
характеризират като постоянна тревога или страхове. Разстройства в
поведението, съчетани с някои психози, в тази група попадат
разнообразните афективни разстройства на личността при шизофрения,
епилепсия, истерия и др. тази класификация е приложима в диагностичната
практика и определя причините и симптомите на заболяванията в детската
възраст водещи до нарушения в поведението на дадения индивид.

5. Юношество и девиантност-деликвентно поведение.

Формирането на ценностна система в индивида е продължителен и
постъпателен процес, който съвпада с юношеската възраст. При прехода от
юношеството към зрелостта у индивида вече съществува изграденост и
редоположеност на ценностите. Още на етапа на формиране на познанието на
подрастващия за света у него започва да се изгражда система от критерии
за оценка на социалната действителност. На границата между юношеството и
младостта у човек се изгражда устойчива автономност на собствени
действия, формират се диспозиционни модели на социално поведение.
Постъпките на непълнолетният, които нарушават обществените предписания,
може да са предизвикани както от анатомо-физиологични, така и от
социално-психични аберации, като се има в предвид, че те са в една или
друга степен са взаимосвързани. Когато говорим за девиантно поведение
при юношите това означава поведение, което излиза извън рамките на
социалните норми, това е отхвърлено и опасно поведение. Към девиацията
спадат, скитничеството, отклоняването от дома и училището, пиянството,
наркотици, проституция, религиозни секти и др. Деликвентно
поведение-деликванс означава детска престъпност, но понеже не се
използва думата престъпление, по скоро е противообществена проява.
Терминът отразява цялото многобразие от противообществени прояви и
аморални действия, посегателства над личността, които се извършват от
категорията малолетни и непълнолетни нарушители. В България те се
разграничават така: малолетни до 14г., непълнолетни 14-18г., млади
непълнолетни 18-25г. Но това е в нашата криминология, а по конвенцията
за правата на детето иначе е до 21г. Според регистрираните
правонарушения и възрастта на техните извършители се дава оценката, че
субкултурата непълнолетни и малолетни обхваща деца от 8г. До 18г., но в
последните години се наблюдава увеличение на броят участващи в асоциална
дейност деца на възраст от 8-9 до 11-12г. Деликвентността е социален
феномен и се среща във всяко общество, като голямо влияние върху това
имат следните фактори: взаимоотношенията в едно нездраво семейство,
неблагополучието в отношенията между учители и ученици, безнадзорност,
педагогическа и социална занемареност, политико-икономическите сривове,
липсата на родителски контрол и не на последно място участието в разни
секти и групи, което е следствие от всички предходни фактори. При
непълнолетните съществува определена специфика както на девиантно, така
и на деликвентно поведение в сравнение с това на възрастните. Тя се
определя от особеностите на възрастта. При юношите и девойките има
неукрепналост на психиката и неизграденост на личността, поради което
тяхното поведение, включително и антисоциалното, се отличава със своята
маргиналност.

6. Асоциално поведение на непълнолетните и типология на деликвентно
поведение.

Асоциалното изявяване на подрастващите не е завършен еднопосочен и
неалтернативен процес. Значителна частпот подрастващите явно не смятат
за необходимо да се впишат и да репродуцират зададеното им социално
статукво. Неадекватното санкциониране на досегашното им поведение от
обществото разрушава неустойчивата им нагласа на комформизъм.
Същевременно в личността на непълнолетния правонарушител има и позитивен
латентен потенциал, който може да се активира, при намирането на такива
структури, които да повлиаят адекватно на личността на юношите и
девойките и да ги събудят за социален живот. Това антисоциално поведение
при подрастващите е продукт на комплицираните им и противоречиви
взаимоотношения с обкръжението. Съвременните младежи имат определено
по-висока степен на житейска зрелост. Те са оставени на себе си от рано,
оттук идва и по-прагматичното им и трезво отношение към живота.
Сблъскването на подрастващите с негативните страни на обществената
действителност води до прагматична, но не винаги адекватна оценка на
нравствените и правни норми. Може да се твърди, че няма ясно обособен
възрастово-личностен тип на социално поведение при непълнолетните.
По-скоро биха могли да се обособят три поведенчески модела, които
описват в достатъчна степен цялостната система на социалната активност
на непълнолетните от гледна точка на проблема на девиантността:
комфортен, просоциален и асоциален. Първият е еднакво характерен за
всички непълнолетни, и от елитните у-ща до малолетните правонарушители.
Този тип не се влияе от социалното разделение и неформалната общност.
Непълнолетните не са в състояние да да приемат актуалните дадености на
обществения живот, те търсят компенсация, като деминстрират непукизъм.
Проявленията на това, което се нарича деликвентност в поведението на
подрастващите, са многообразни. В ежедневието им може да се срещнат
следните прояви на девиантност: а) в отношенията към хората, б) в
отношенията към заобикалящата предметна среда, в) в отношението на
човека към самият себе си като конкретно съществуване. Безразличието е
може би най-разпространената форма на социална девиация. То се изразява
в пренебрегването на чуждата нужда и може да се срещне навсякъде, в
у.ще, в работата, в семейството и др. следващото проявление на девиация
е така наречената вербална агресия-като тук не се гледа на другият като
на чужд, а като на ненужен, пречещ и досаждащ субект. Вече не се
пренебрегва, а се изразява определено негативно отношение. Заедно с
вербалната агресия върви и невербалната, но не физическата, просто тя се
изразява в мимики и жестове. Следващата трета и най-ярка форма на
девиация е физическото насилие- в неговата основа стои съзнатлното или
несъзнателното абстрахиране от съществуването на другия, не само като
психика, но и като физика. Във всеки случай физическата агресия е акт,
който показва, че другият не е толкова безразличен или чужд, той вече е
враг. Има и още една четвърта форма, касае се за убийството. Втората
голяма група на социалнно девиантни актове при непълнолетните обхваща
отношенията на юношите към заобикалящата ги среда. Където предметната
среда се третира като чужда. Третата група е свързана с автоагресията,
девиантност насочена към самия себе си. В случаи на самообийство или
опити за такова, винаги остава съмнението за наличие на психична
абнормност.

7. Изоставени деца, скитничество.

Това са явления, които значително се разсрастнаха в последните няколко
години и може определено да се твърди, че са един от негативните
резултати на социално-икономическите промени в България. Едно такова
явление на асоциална девиантност е базнадзорността- тя засяга
подрастващите и е причинена от липсата на родители или отказ за
упражняване на родителски права, а също и от невъзможността на
родителите да възпитават децата си по цивилизован и адекватен начин.
Оставеният без род.контрол или опека, не може да бъде социализиран по
нормален начин. Тогава пред него остават две възможности, в единия
случай би могъл да намери подкрепа на други лица или сили у себе си и
да се опита да се придържа към нормите, в другият случай постепенно
усвоява асоциален стил на поведение, който не рядко завършва с
противообществена проява.скитничеството и просията са типични форми на
девиантон поведение, като основните детерминиращи фактори могат да бъдат
разделени на три групи: 1. фактори свързани с семейството, липса на
родители, на настойници , непълно семейство. Структура на семейните
отношения, наличието на прояви на социална или психична девиантност при
родителите, сериозни физически или психически абнормалности при
родителите, неграмотност, безработица и ниски доходи, ниска култура и
липса на педагогически и възпитателни умения. 2. фактори свързани с
микросоциални и макро влияния. Липса на държавна и общинска програма за
работа с безнадзорни, скитници и просяци, липса на институции и
компетентни лица за работа с такива субекти, наличие на дълбоко социално
разслоение, неспособност на у-щето да изпълнява качествено своите
функции. 3. фактори свързани с някои индивидуални психични особености на
непълнолетните. Наличие на физическа или психическа обремененост,
хронични психически отклонения,неблагоприятни хактерови особености,
социална занемареност. Обикновено се получава наслагване на на няколко
от изброените фактори, така че картината на формирането на девиантен
поведенчески стереотип е комплицирана. Специфичните за възникването на
скитничеството и просията детерминанти са следните: нисък социално
културен ценз на родителите, финансов недоимък, етническа принадлежност.
Можем да обособим накратко, че ве дно напреднало бощество би трябвало
тези проблеми да са на всички, да има адекватно решение за тях,
организации и институции, които да работят целенасочено и мотивирано в
тази посока, заедно със семейството и училището.

8. Пиянство и алкохолизъм.

Злоупотребата със спиртни напиткие една от основните форми на девиантно
поведение в юношеска възраст. Макар да имат редица общи черти с подобен
тип девиация при възрастните, пиянството и алкохолизмът при
подрастващите се отличава с редица особености. Това засяга както
органичните и функционални смущения, така и психо-социалните проекции на
проблема. Специфичното влияние на алкохола се определя от: неукрепналост
и неразвитост на органите и системите на тялото с произтичащата от това
неустойчивост на нервновегетативните процеси. Личностната незрелост,
което определя малгиналността на ценностната система и взаимоотношенията
с близкото обкръжение. Има значително по-голям риск за здравето на
подрастващия при употреба на алкохол. Доста често алкохола се явява и
като катализатор за извършване на противоправни действия и формирането
на антисоциални нагласи у индивида. Тази злоупотреба има две измерения,
от една страна води до психическа деградация, от друга до провокиране на
агресивност и антисоциалност. Под алкохолизъм се разбира хроничната
употреба на спиртни напитки, която повлиява негативно и постепенно
разрушавафизичното и психичното здраве на индивида. Развитието на
алкохолизма минава през няколко стадия, при всеки следващ от които
симтоматиката се изостря и разширява. Като се има в предвид, че е
обективно невъзможно спиртни напитки да се употребяват системно в
предучилищна и начална възраст, то за алкохолизъм в този смисъл не може
да се говори. При подратстващите обаче мчоже да се говори за пиянство
или злоупотреба с алкохола. Това е тип поведение, който разрушава
нормалните взаимоотношения на индивида с обкръжението и дисбалансира
неговата личност. Ако се приеме, че пиянството и алкохолизма са два
стадия на развитие на алкохолната болест, то те биха могли да се
дефинират чрез спецификата на проявните си норми. Предболестният период
или пиянството, включва всяка повтаряща се употреба на алкохол, която
излиза извън рамките на биологичния оптимум. През този период прави
впечатление желанието на подрастващия да търси и намира поводи за пиене
и да приема сравнително големи количества алкохол. В поведенченски план
се наблюдават непривични реакции, свързани с повишена агресивност,
внезапни изблици на гняв, демонстративна арогантност и др. в субективен
план се появяват оплаквания от безсъние, повишена уморяемост и загуба на
апетит. Интелектуалните способности на подрастващият забавят своя ръст и
развитие, което се отразява неблагоприятно на логическото мислене.
Злоупотребата с алкохол предизвиква постепенна социална деградация на
личността, точно във възрастовия период когато трябва да се изгражда.
Навременната намеса на специалистите и близките на злоупотребяващия с
алкохол подрастващ би могла да спре по-нататъшното абнормно развитие на
личността. Алкохолната болест се различава същиствено от предболестния
стадий. При него се появява непреодолимо желание към алкохола, индивида
пие и се напива, има поява на частична или пълна авмнезия, стига се до
загуба на рефлекса за повръщане, а при най-острите степени се получават
и алкохолни психози. Третият стадий протича най-тежко и е необратим,
като промените настъпили в организма и психиката на индивида не могат да
бъдат компенсирани.основният механизъм провокиращ алкохолизма при
непълнолетните е отчуждението на личността от социалнопозитивните и
конструктивни модели на поведение.

9. Злоупотреба с психоактивни вещества.

Проблемът със злоупотребата с психоактивни вещества, в частност
наркотици, при непълнолетните придобива все по-голяма актуалност. В
последните години се забелязва подем на това явление, като една от
съществените промени засяга намаляването на възрастовата граница на
злоупотребяващите. Това предизвиква разтройства на психичната дейност,
както и органически поражения, част от които са с необратим характер. В
категорията психоактивни в-ва има цял спектър от вещества със сходен
ефект, като: седативни средства, сънотворни траквиланти, опиати, кокаин,
амфетамин, канабис, кофеин и никотин. Под психоактивно в-во се разбира
такова, което може да причини разстройство на съзнанието и психиката.
Тези вещества се делят на две категории: разрешени от закона, но
намиращи се под контрол и облагаеми с данъци, като алкохол и цигари.
Разрешени от закона, но получавани само по лекарско предписание, като
диазепам, барбитурати и др. забранени от закона, чието разпространение
и употреба водят след себе си санкции, като марихуаната, кокаин или
хероин....и др. има разграничение в категориите наркоман и употребяващ
психоактивни в-ва. При наркоманите се развива постепенно и към момента
на тяхната диагностика е налице определена зависимост, до като при
употребяващите няма такава зависимост тоест те биха могли в определен
момент с чужда помощ или сами дори да откажат или ограничат употребата.
Последиците за здравето на индивида особено в юношеска възраст, са
пагубни независимо от наличието или не на абстинентен синдром.
Развитието на този синдром при употребата на някои видове дрога е много
бързо. Така юношата, дори и ако е започнал употребата по-късно, не би
могъл да разчита, че при евентуално преосмисляне на позицията си ще
успее да се откаже от наркотика. От особено голямо значение за справяне
с наркоманията е нейното ранно диагностиране. За наличието на наркомания
у даден юноша, може да се говори тогава когато у субекта са налични поне
три от следните признака. Субекта често приема дадена дрога в по-големи
количества и по-продължително, у него възниква постоянно желание и той
прави един или повече опити да прекрати употребата, започва да губи
голяма част от времето си за активност, губи възможността за контрол на
собственото си поведение, пренебрегва социалните си контакти, липсва
критично отношение към злоупотребата с дрога и се повишава
толерантността към дрогата. По различни са критериите за преценка на
наличие на злоупотреба с психоактивни вещества, която не достига до
степен на зависимост: нарушаване на нормалните контакти, промяна в
самочувствието, неспособност за съзнателен контрол върху приемането на
дрога, липса на последователност при вземане на решения и постоянна
алиенация и затваряне в себе си. Може да се говори за лека, средна и
тежка степен на наркомания, а също и периоди на частична или пълна
ремисия и някои от белезите при различните степени на интензивност са:
1. лека степен на наркомания- броят на симптомите е незначителен, 2.
средна степен-симптомите и отраженията им върху ежедневието са ясно
различими, 3. тежка степен-броят на симптомите превишава необходимият за
поставяне на диагноза. Частична ремисия се наблюдава, когато в
продължение на най-малко 6 месеца има снижаване на дозата и честота на
прием. За пълна ремисия се говори, когато в течение на последните 6
месеца има пълна въздържаност от приемане на наркотик. От гледна точка
на въздействие, психо-активните в-ва се разделят на следните големи
групи: Седативнохипнотични, Опиатни-опиум, морфин, хероин, Кокаин,
Стимулатори на централната нервна с-ма-амфетамини, летливи в-ва,
Марихуана, хашиш, Кофеин и никотин, Алкохол. Приемането на наркотици
независимо от вида им, честотата на употреба и дозировка променя
психо-физичната хомеостаза на индивида, което се нарича интоксикация. Тя
настъпва доста бързо, почти веднага след първия или втория прием, и се
дължи в крайна сметка несъвместимост на наркотика с нормалната среда на
организма. Ако началният етап на употреба предизвиква реакция на
отхвърляне, то в последствие се наблюдава период на пренагласяне на
организма и това е толерантност. Има един критичен момент, отвъд който
личността не може да се запази и се получава така нареченото, разпад на
личността. Най-острите проявления на наркоманията като социално и
медицинско заболяване са психозите и в частност делириума. Те се
характеризират с дълбока деперсонализация и дезориентация, халюцинации и
налудничави идеи. Ако се погледне по-мащабно, ще се види, че всъщност
наркоманията не е проблем единствено и само на личността на наркомана,
тя е социален проблем, който води до извършване на открито
противо-правни действия.

10. Проституиране и форми на проституция.

В юношеската възраст се извършва дълбока промяна в сексуалното развитие
на личността. Физическото развитие на индивида забележимо изпреварва
психическото, интелектуалното и личностното му съзряване. Непълнолетните
имат физическата готовност да водят пълноценен сексуален живот, но
същевременно не притежават необходимите умения, социални и
комуникативни. Проституцията е социално явление, което подлежи на
известни регламентации или негласно се приема от обществото. При
проституцията на единият от партньорите се пада ролята на предмет за
задоволяване на сексуалния нагон на другия, като крайната цел е
получаването на удоволствие срещу заплащане. Предпоставките на
проституцията като социално явление трябва да се търсят във
възможностите да се упражнява такава дейност, които създава самото
общество. Обикновено проститутките произлизат от семейства с
неравностойно социално положение. Те се различават по нивото на
интелигентност, емоционалност, силата на половия нагон и т.н.
Изследователите на проституцията обръщат внимание на наличието на
различни форми на тази дейност. 1. открита проституция, при която се
получава официален статус и произтичащите от това права и задължения,
медицински прегледи, получаване на разрешителни за упражняване на тази
професия, данъчни начисления и др. а ) квартирна проституция- извършва
се в специално наети за целта квартири, хотели или бордеи, като по този
начин жените имат закрила и са длъжни да дават част от парите на
собствениците на квартирата или хотела. б ) индивидуална- сами си
намират клиенти. 2. Домашна-при този вид проституиращите съвместяват
някаква друга дейност, без да бъдат организирани и да се идентифицират
със занаята. 3. Мъжка проституция- обслужване на жени-тъй наречените
жигола или обслужване на мъже-активни или пасивни хомосексуалисти. Като
се има в предвид спецификата на личностното развитие в юношеска възраст,
може да се каже, че проституиращите девойки имат реални шансове да
преустановят тази дейност, когато преминат в по-горна възраст. Но за
целта е необходима, намесата на близките, които имат необходимото
влияние, за да възстановят психо-сексуалната адекватност на девойката.

11. Участие в религиозни секти.

Участието в религиозни секти е сравнително ново за нашата страна
явление, което се разви в годините на прехода. Отчуждението и липсата на
социални контакти, липсата на нормална комуникация са едни от
предпоставките за влизане в секта. Членуващите лица се дължат на
публични места изключително благовъзпитано и в този смисъл не съществува
погазване на социалните разпоредби и не би трябвало да се говори за
девиантност. Тези секти, които са създадени на криминогенна основа се
разбират по дейността им, а именно, отказ за изпълнение на законите на
страната, аномални прояви, не се зачита здравеопазването, законите и се
изграждат хора с престъпно поведение, с цел обогатяване на сектата по
този начин. Ако се тръгна по обратен път, то всички учения са
последователи на сектите, християнство-юдеизъм, ислям-християнство.
Дейността на религиозните секти обаче не е единствено религиозна, покрай
това възпитание, мисионерите се опитват да обсебят цялата личност на
непълнолетния, като го превръщат постепенно в послушен изпълнител на
тяхната воля. Основната роля на предводителите е да манипулират така, че
да лишат личността от собственото съзнателно и критично възприемане на
околния свят и своето собствено поведение, като последно стъпало преди
пълното обезличаване на индивида. Подборът и процесът на въвличане на
юношите и девойките в живота на религиозна секта са разработени
детайлно, пропагандната дейност е дискретна и не натрапчива, но системно
провеждана. Важна потребност на подрастващите, която може да намери
удовлетворение за тях в сектите, това е търсенето на смисъла на живота,
като сектантските учения предлагат успокоение на развълнувания дух.
Моралът на религиозната общност за разлика от морала на голямото
общество е лишен от противоречивост и двойственост. Непълнолетният,
който членува в религиозна секта, получава готова и ясна житейска
перспектива за разлика от размития противоречив път начертан от голямото
общество. Сектата има няколко задължителни атрибута, които я различават
от другите религиозни сдружения. Винаги има върховен водач, строга
йерархия и структура с желязна дисциплина. Има ясно очертан кръг, който
налага своята воля върху другите. В сектата се използват методи за
промиване на мозъка, както и други психологически похвати за подчиняване
волята на човека. Приобщаването на подрастващите към живота в секта
представлява един постъпателен и добре организиран процес, в който много
умело се прилагат социалнопсихологически техники на въздействие върху
съзнанието и поведението на индивида. Завършената личностна деструкция
се проявява, когато индивидът загуби волевия контрол върху собственото
поведение. Това са състояния на екстаз, когато човек може да извърши
всичко, дори убийство или самоубийство. При това положение подрастващият
е окончателно загубен за нормалния социален живот и най-вече за своите
близки.

12. Етнически малцинства.

J

hYB

0вторите-кардарашите е голяма престъпността, тук е и мешарето-циганският
съд. При тях нарушаването на закона не е нещо срамно, те обучават децата
предимно момичетата от малки да крадат. Обществото трябва да взема мерки
за тяхното интегриране, тези мерки са социално-икономически, съпроводени
със задължително образование за подрастващите.трябва да се формира
ценностна система и нови настройки в това общество за отглеждане на деца
и създаване на семейство. Много важен фактор е, как обществото приема
малцинствата, до колко е готово да помогне в тяхната интеграция, и от
тук следва и това, че ще намалее престъпността при тях. По-високото
образование, и изградената правилна житейска позиция, ще помогне да са
пълноценни граждани на държавата, също така да могат да работят и да
имат право на избор в работата си. Проблем, който наистина трябва да се
разглежда като общ, а не само на някои организации. Ако обществото желае
действително да ресоциализира малцинствата, а не просто да ги изолира и
наказва, то трябва да им се даде шанс и да се осигурят достатъчно
възможности за ново начало на техния живот.

13. Основни принципи на корекционно въздействие върху девиантна личност.

Има няколко основни принципи за въздействие върху такава личност.
Ефективността на възпитателната и ресоциализираща дейност с
непълнолетните правонарушители е пряко зависима от професионализма на
длъжностното лице. Един от тях е принципа на професионализъм-следва да
се разбира, че длъжностното лице трябва да има академично образование,
педагогика или психология, както да има и специални познания по
проблемите на девиантно поведение в тази възраст, от друга страна,
трябва да е мотивиран за изпълнение на служебните си задължения, което
означава да има интерес за работа с деца, да има усет и да разбира
проблемите им. Друг принцип това е принципа на второ начало-когато
веднъж е прекрачена границата на закона, то тяхното по нататъшно
развитие минава вече в плоскостта на девиацията. Гражданите и
институциите започват да се отнасят към тях по друг начин, като към
обект, който трябва да бъде ограничаван. Ръководното правило е да се
третира непълнолетния нарушител като равностоен, независимо от
нарушаването на закона. Ако обществото желае действително да
ресоциализира тази личност, а не просто да я изолира и наказва, то
трябва да даде шанс и да осигури достатъчно възможности за ново начало
на живота на провинилият се. Трети и не по-маловажен е така наречения
принцип на протегнатата ръка- при който след наказанието е логично да се
постави второ начало в живота на личността. Грижа на обществото става,
да се възвърне самочувствието и социалното положение на непълнолетния
правонарушител. Ето защо трябва да се поддържа контакт или образно
казано да се подаде ръка. Това е действителен символ и показва
добронамереност спрямо тези деца, разбиране на проблемите им и от тук
желанието да се вникне в тях. Предполага нагласа да се помага активно на
непълнолетният за преодоляване на личностната криза. Принципа на
партньорството-трябва да има доверие в контактите, но това е възможно,
само ако са изпълнени предишните три принципа. Общуването трябва
постепенно да прераства във взаимодействие. Това партньорство, разбира
се, не трябва да се тълкува като фамилиарчене или ласкателство. Принципа
на поливариантността-длъжностното лице трябва да се ръководи от
принципа, че всеки следващ случай е различен от предишния и изисква
специфичен подход. Не трябва да се подвеждат под общ знаменател, а
обратното, необходимо е да се открива във всеки един от тях неговата
индивидуалност и именно тя да се експлоатира за целите на
ресоциализацията. Въздействието върху непълнолетния трябва да се гради
на базата на цялостен комплекс от вербални и не вербални форми-мимики,
жестове, маниер на поведение, външен вид и интонация. Принципа на
комбиниране на усилията- тук трябва да има стремеж на комбиниране на
усилията на всички лица и организации, които имат желание да помогнат.
Принцип на обратната връзка- за да има траен ефект от дейността, трябва
да е подсигурена с обратна информация от страна на обекта на
възпитателно въздействие. От една страна, да може да се наблюдава обекта
и насочва в поведението си, от друга да усеща, че около него има хора,
към които може да се обърне за помощ. Ето защо трябва да се търсят
начини непълнолетния да бъде обхванат от грижите на цялото общество,
чрез специализираните за това държавни и недържавни институции и лица.

14. Превенцията.

Превенцията е основно направление в борбата с противо-обществените
прояви. По важно е да се предпазят малолетните от извършване на
противо-обществени прояви или повтарянето на такива, защото наказанието
е краен резултат. За тази цел са създадени програми за професионално
обучение и трудова заетост, които са разработени от Централната комисия
и предложени на Министерския съвет и на други ведомства за
предотвратяване и ограничаване на криминогенните фактори. Това са
програми за работа с малолетни и непълнолетни за предотвратяване и
противодействие на извършването на противо-обществени прояви или
престъпления и приобщаване към дейности, които спомагат за нормалното им
развитие и възпитание. Програми за образование и социална интеграция на
малолетни и непълнолетни, извършили противо-обществени прояви или
престъпления. За професионално обучение и трудова заетост на
непълнолетни пребивавали в социално педагогически интернати,
възпитателни у-ща-интернати, поправителни домове както и условно
осъдените или предсрочно освободени. Програма за работа с родители във
връзка с извършени от техните деца противо-обществени прояви или
престъпления. Родителите се задължават да участват в тези програми.
Програми за стимулиране на работодателите да наемат на работа такива
непълнолетни. Комисията също така проучва и прилага, когато това е
полезно, чуждестранния опит в предотвратяването на такива прояви. В
изпълнение на своите задачи Централната комисия може да привлича
представители на обществеността и юридически лица с нестопанска цел в
предотвратяването и противодействието на извършването на
противо-обществени прояви или престъпления от непълнолетни. Така също
информира обществеността за рискови ситуации, при които малолетни или
непълнолетни могат да бъдат въвличани в извършването на
противо-обществени прояви или престъпления. Всички тези мерки
ограничават факторите, водещи до престъпност.

15. Институционно състояние на организацията за въздействие върху
девиантни личности.

В това състояние се разглеждат законите, които оформят рамките.
Основният закон е ЗБППМН-с този закон се урежда структурата, дейността
по предотвратяването и борбата срещу противо-обществените прояви на
малолетни и непълнолетни и по осигуряването на нормалното развитие и
възпитание на извършителите им. За осъществяването на тази дейност се
създават: комисии за борба срещу пр.общ прояви, детски педагогически
стаи, социално педагогическите интернати, възпитателни училищни
интернати, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни,
приюти за безнадзорни деца, като към интернатите, възпитателните у-ща и
домовете за вр.настаняване се организират общежития, работилници и
помощни стопанства. Централната комисия е към Министерски съвет-състава
и е възможно от най-висок ранг, пр-л е Зам.м-р пр-л на РБ, зам. пр-л е
зам. министъра на образование и наука, зам. мин.на правосъдието, на
финансите, култура, зам. на д-ра на НСС, на здравеопазването.
компетентният орган, който разглежда възпитателните дела за
противо-обществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни, и
престъпления освободени от наказателна отговорност по чл.61 от НК, е
местната комисия по настоящ адрес. Министерският съвет определя пр-л на
Централната комисия той, пък определя поименния състав на Централната
комисия. Министър пр-л и гл.пр-р уреждат всички имуществени отношения,
свързани с преминаването на ЦК за борба с прот.прояви от главна пр-ра
към Министерски съвет. Министъра на вътрешните работи издава правилници
за домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и за
ДПС, министъра на образованието- за възпитателните у-ща интернати и
социално-педагогически интернати, а министъра на труда и социалните
грижи-за приютите за безнадзорни деца. Изпълнението на този закон се
възлага на Министерски съвет.всички нормативни основи са заложени в НК,
ЗИН, ЗБППМН. Целта е да се организира и координира социално-превантивна
дейност, да се издирят и установят съвместно с инспекторите от ДПС и
дирекциите на социално подпомагане малолетни и непълнолетни, които се
нуждаят от помощ, и вземат мерки за тяхната социална защита и развитие.
Също така да се окаже съдействие на лицата излезли от
социално-педагогически интернати, от възпитателни у-ща или приюти за
безнадзорни, пред компетентни органи за уреждане на техните основни
битови, трудови и социални проблеми.

16. Дейност на ЦК и МК, разглеждане постъпките и мерки за въздействие.

Местните комисии са изградени в общини с над 10000 души и при тях има
назначен щатен секретар. Задачите на тези комисии са организиране на
цялата дейност, издирване на децата нуждаещи се от помощ, съдействат за
тяхното битово и трудово интегриране, упражняват контрол върху дейността
на ДПС и интернатите. Организират и контролират социално-превантивна
дейност на територията на общината, разглеждат деянията извършени от
малолетни или непълнолетни и престъпленията извършени от непълнолетни и
налагат възпитателни мерки, както и правят предложения до съда за
налагане на възпитателни мерки. Участват в заседанията на
педагогическите съвети на възпитателните у-ща-интернати и
социално-педагогическия интернат и правят предложения до съда за
прекратяването на изпълнението на възпитателна мярка, както и
предложения за предсрочно освобождаване до комисиите от ЗИН. Също така
следят отблизо поведението и развитието на малолетните и непълнолетните,
излезли от възпитателните у-ща, както и на осъдените условно или на
предсрочно освободени от поправителните домове, и вземат мерки за
тяхното по-нататъшно развитие. Подпомагат родителите, които срещат
затруднения при възпитаването на децата си. Те са един от най-важните
органи. В изпълнение на тези задачи, МК могат да привличат юридически
лица с нестопанска цел в предотвратяването и противодействие на
извършването на противо-обществени прояви от малолетни и непълнолетни на
територията на съответната община, както и да създават помощни
органи-центрове, консултативни кабинети, горещи т-нни линии и др.
Председател на МК е зам. кмета на общината или самият кмет. В състава са
включени, педагози, психолози и прокурори от местната пр-ра, инспектор
от ДПС. Централната комисия е към Министерски съвет-състава и е
възможно от най-висок ранг, пр-л е Зам.м-р пр-л на РБ, зам. пр-л е зам.
министъра на образование и наука, зам. мин.на правосъдието, на
финансите, култура, зам. на д-ра на НСС, на здравеопазването.
компетентният орган, който разглежда възпитателните дела за
противо-обществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни, и
престъпления освободени от наказателна отговорност по чл.61 от НК, е
местната комисия по настоящ адрес. Министерският съвет определя пр-л на
Централната комисия той, пък определя поименния състав на Централната
комисия. Министър пр-л и гл.пр-р уреждат всички имуществени отношения,
свързани с преминаването на ЦК за борба с прот.прояви от главна пр-ра
към Министерски съвет. Министъра на вътрешните работи издава правилници
за домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и за
ДПС, министъра на образованието- за възпитателните у-ща интернати и
социално-педагогически интернати, а министъра на труда и социалните
грижи-за приютите за безнадзорни деца. Изпълнението на този закон се
възлага на Министерски съвет.всички нормативни основи са заложени в НК,
ЗИН, ЗБППМН. Целта е да се организира и координира социално-превантивна
дейност, да се издирят и установят съвместно с инспекторите от ДПС и
дирекциите на социално подпомагане малолетни и непълнолетни, които се
нуждаят от помощ, и вземат мерки за тяхната социална защита и развитие.
Също така да се окаже съдействие на лицата излезли от
социално-педагогически интернати, от възпитателни у-ща или приюти за
безнадзорни, пред компетентни органи за уреждане на техните основни
битови, трудови и социални проблеми. Спрямо малолетни и непълнолетни са
налагат следните мерки: предупреждение, задължаване да се извини на
пострадалия, да участва в консултации, обучения и програми за
преодоляване на отклоненията в поведението. Поставяне под възпитателен
надзор на родители или на лицата, които ги заместват, забрана на
малолетния да напуска настоящия си адрес, да извърши определена работа в
полза на обществото, настаняване в социално педагогически интернат. С
оглед на характера на деянието и поведението на малолетния или
непълнолетния може да се наложи повече от една мярка. ЦК отчита
дейността си пред МС, а МК пред кмета, общински съвет и пред ЦК.

17. ДПС-задачи и мерки за въздействие.

Към общинските съвети се откриват ДПС. При нужда такива стаи се откриват
към районите и някои кметства. Те са на подчинение на МВР и инспекторите
се назначават от м-р на МВР. Тези инспектори задължително трябва да имат
висше педагогическо образование. Към тези ДПС има изграден актив за
съдействие и техните задачи са: да издирват и установяват малолетни и
непълнолетни правонарушители, както и причините и условията за техните
противо-обществени прояви или престъпления. Да издирват и установяват
малолетни и непълнолетни- обект на престъпно посегателство, на
малтретиране или оставени без надзор. Да предприемат съответстващи мерки
за случаите от по-горе или да уведомяват компетентните органи. Да
уведомяват органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно
поведение по отношение на малолетни или непълнолетни от страна на
родители, на лица, които ги заместват или на трети лица. Също така са
длъжни да следят за изпълнението от правонарушителя на наложените мерки.
При установяване на неизпълнение на възпитателните мерки-по ал.1т.6,7, и
8, а именно, забрана да се среща и да установява контакти с определени
лица, да посещава определени места и заведения и да напуска настоящия си
адрес, инспектора от ДПС съставя протокол, подписан от двама свидетели.
В ДПС инспекторът провежда и разговори с малолетните и непълнолетни
правонарушители, с цел да се предотврати повторна такава проява.
Осъществяват полицейска закрила на малолетните и непълнолетните в
съответствие със законодателството, изнасят лекции и беседи в детски и
учебни заведения пред учениците ръководят методически извънщатни
служители към ДПС. Те правят и предложения до прокуратурата за изменение
на наказание, както и срока на престоя на настанените в ДВНМН. Може да
се създадат ДПС на обществени начала, тоест те се откриват по места,
където няма щатни ДПС, за инспектори се привличат педагози, юристи,
психолози с качества и опит, възможност и желание за работа с малолетни
и непълнолетни правонарушители. Извънщатните инспектори се назначават
съобразно нормативните разпоредби и могат да бъдат определяни като
обществени възпитатели.

18. Социално-педагогически интернати, настаняване и задачи.

Възпитателните училища-интернати са държавни училища, в които се
настаняват: 1. малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили
противо-обществени прояви, към които възпитателните мерки от ЗБППМН не
са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща
социална среда; 2. непълнолетни, спрямо които съдът е наложил такава
мярка от НК. Социално-педагогическите интернати са държавни училища, в
които се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни,
които са извършили, или за които съществуват предпоставки за извършване
на противо-обществени прояви. Възпитателните училища-интернати и
социално-педагогическите интернати могат да бъдат: 1. за момичета; 2. за
момчета; 3. за момичета и момчета. Учениците, настанени във възпитателно
училище-интернат и в социално-педагогически интернат, живеят в общежитие
към училището. За времето на престоя им се осигуряват средства за
създаване на условия за възпитание и обучение, за самоподготовка,
нощуване, облекло, медикаменти, учебници, учебни помагала и безплатна
храна. Към възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите
интернати се организират работилници и помощни стопанства. Във
възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати
се провежда индивидуална и групова корекционно-възпитателна работа с
малолетните и непълнолетните. На малолетните и непълнолетните във
възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати
се създават условия за завършване на основно или средно образование,
както и за придобиване на професионална квалификация. Разпределянето по
възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати на
учениците, на които е наложена съответната мярка при условията и по реда
на ЗБППМН, се извършва от Министерството на образованието и науката. За
разпределянето на учениците по възпитателните училища-интернати и
социално-педагогическите интернати председателят на съответната местна
комисия, изпраща със съпроводително писмо в Министерството на
образованието и науката следните документи: влязло в сила решение или
определение на съд или влязла в сила присъда - оригинал и копие; доклад
по възпитателното дело от съответната местна комисия за борба срещу
противо-обществените прояви на малолетните и непълнолетните, а при
наличие - и социален доклад от съответния отдел за закрила на детето;
сведение-характеристика, изготвена от съответния инспектор на детската
педагогическа стая. акт за раждане; актуална снимка; удостоверение за
завършен клас или етап или свидетелство за основно образование и
удостоверение за преместване на ученик, подлежащ на задължително
обучение; служебна бележка от общината за учениците, които не са
посещавали училище; медицинско свидетелство, лична амбулаторна карта на
малолетния или непълнолетния, здравно-осигурителна книжка, имунизационен
паспорт и медицинска бележка за липса на контакт с болни от остри
заразни болести. Разпределянето на учениците се извършва в 10-дневен
срок от постъпването на документите в Министерството на образованието и
науката. Приемането на настанените ученици във възпитателните
училища-интернати и в социално-педагогическите интернати се извършва от
директора на училището, от помощник-директора, от дежурен възпитател или
дежурен учител. Преместването на учениците от едно възпитателно
училище-интернат в друго или от един социално-педагогически интернат в
друг се извършва от Министерството на образованието и науката след
писмено мотивирано предложение на някои от следните органи и лица:
педагогическия съвет на възпитателното училище-интернат или на
социално-педагогическия интернат; инспектора на детската педагогическа
стая; родителите или лицата, които ги заместват. Максималният престой
във възпитателно училище-интернат или в социално-педагогически интернат
не може да бъде повече от 3 години, считано от датата на приемането на
ученика. Времето на бягствата от възпитателните училища-интернати и от
социално-педагогическите интернати, както и на не завръщане в
определения срок от ваканции, почивни дни и други случаи на разрешено
отсъствие, не се зачита за престой. Настанените във възпитателните
училища-интернати или в социално-педагогически интернати остават в тях
за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална
квалификация, до навършване на 16 години, а ако те изявят писмено
желание - и до навършване на 18 години. Престоят на ученика може да се
удължи до завършване на съответната степен на образование или
професионална квалификация и след навършване на 18 години. Престоят на
ученика може да бъде прекратен по изключение и преди края на учебната
година в следните случаи: по здравословни причини с протокол на лекарска
консултативна комисия; при изтичане на максималния срок; при навършване
на 18 години. Корекционно-възпитателният и учебният процес във
възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати
са насочени към: подпомагане и мотивиране на учениците в овладяването на
общочовешките ценности и култура, в положително отношение към труда, в
придобиване на социални умения за интегриране в обществото; възпитаване
на учениците в спазване на законите, в толерантност и зачитане на
правата на другите, тяхната култура, език и религия. коригиране на
поведението; насърчаване на инициативността, поощряване и подкрепа на
учениците за придобиване на умения и знания, необходими за успешното им
реинтегриране в обществото; придобиване на начална грамотност, степен на
образование, професионална квалификация.

Във всяко възпитателно училище-интернат и социално-педагогически
интернат се организират различни форми на извънкласна и извънучилищна
дейност - създават се кръжоци, физкултурни и туристически секции,
състави за художествена самодейност, клубове по интереси и други.

19.Домове за временно настаняване и приюти за безнадзорни деца.

Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се
разкриват от министъра на вътрешните работи, който определя техния район
на действие.Цялостната дейност и материалната база на ДВНМН се
обезпечават финансово от бюджета на МВР.Надзорът за законността в
домовете се упражнява от прокуратурата по реда, определен от Закона за
съдебната власт.Контрол върху дейността на ДВНМН се упражнява от
Централната комисия. Домовете за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни се ръководят от началник, който е пряк ръководител на
личния състав и отговаря за цялостната му дейност.При отсъствие на
началника на ДВНМН функциите му се осъществяват от определен от него
служител.В ДВНМН се назначават служители в съответствие с утвърдения
щат.В съвета участват педагози, психолози и лекари-психиатри.В ДВНМН се
настаняват малолетни и непълнолетни на възраст от 6 до 18 години:на
които не може да се установи самоличността и местоживеенето;заловени в
скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол,
разпространение или употреба на наркотици или други упойващи
вещества;самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или
принудително лечение;извършили престъпления или противо-обществени
прояви и изпаднали в състояние на безнадзорност, което прави
нецелесъобразно оставането им при родителите или лицата, които ги
заместват;Малолетните и непълнолетните се настаняват в домовете по
предложение на полицейски орган, Централната комисия, местна комисия и
дирекция "Социално подпомагане" Малолетните и непълнолетните се
настаняват в дома, в района на който са намерени. Когато се налага,
лицата могат да бъдат преместени в друг ДВНМН по предложение на
началника на дома или определен от него служител, с разрешение от
съответния прокурор.В ДВНМН не могат да бъдат настанявани лица в явно
безпомощно състояние.Малолетните и непълнолетните се приемат в ДВНМН по
всяко време на денонощието.При невъзможност да се установи самоличността
на доведеното лице дежурният уведомява незабавно съответната
териториална служба на МВР по местонахождение на дома и ДНСП.След
приемането му малолетният или непълнолетният се подлага на съответно
хигиенно обслужване, а при нужда и на санитарна обработка.На настанените
малолетни и непълнолетни се забранява по време на престоя им в дома да
държат в себе си пари, документи и вещи, с които могат да застрашат своя
живот и здраве или живота и здравето на други лица.След настаняване
малолетните и непълнолетните се разпределят по спални помещения.При
разпределението се настаняват отделно момчетата от
момичетата;непълнолетните от малолетните;извършители на престъпления или
противо-обществени прояви от останалите;лица, на които е предоставена
полицейска закрила.Престоят в домовете не може да бъде повече от 15 дни.
Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора.В изключителни
случаи,когато интересите на детето налагат това с разрешение на
съответния прокурор срокът на престоя в дома може да бъде продължен до 2
месеца.За настанените в ДВНМН се уведомяват родителите или лицата, които
ги заместват, и инспекторът на детската педагогическа стая по
местоживеене.

Приютите за безнадзорни деца са заведения за социални услуги, в които
временно и безплатно се подслоняват безнадзорни деца, докато бъдат
прибрани от своите родители или лицата, които упражняват родителски
функции, или бъдат настанени в подходящо здравно, социално или
учебно-възпитателно заведение. Настаняването в приютите има за цел да
осигури на безнадзорните деца социално, медицинско и битово обслужване,
както и психологическа помощ. Приютите изпълняват следните задачи: 1.
установяват контакт с родители, роднини или други близки на настаненото
безнадзорно дете и съдействат за връщането му при тях; 2. настаняват
безнадзорните деца в подходящи здравни, социални или учебни заведения;
3. осигуряват защита на безнадзорните деца от малтретиране и насилие; 4.
съдействат за устройване на подходяща работа на безнадзорните над
16-годишна възраст при установените в трудовото законодателство условия.
Приютите за безнадзорни деца се откриват от:1. общини; 2. физически или
юридически лица. Приютите за безнадзорни деца, открити от общините, се
управляват от общинските служби за социално подпомагане. Ръководителят
на общинската служба за социално подпомагане ръководи цялостната дейност
на общинския приют. 1. представлява приюта; 2. сключва и прекратява
трудовите договори с работниците и служителите в приюта; 3. издава
правилник за вътрешния ред в приюта; 4. възлага и контролира воденето на
задължителната документация на длъжностно лице от персонала на приюта;
5. контролира законосъобразното и целесъобразното разходване на
предоставените на приюта финансови средства. Приемането на безнадзорно
дете в приют се осъществява по негово желание или по мотивирано писмено
предложение на: 1. съда или прокуратурата; 2. местната комисия, 3.
органите на Министерството на вътрешните работи; 4. детските
педагогически стаи; 5. социалните работници от общинските служби за
социално подпомагане, на които е възложена работата с такива деца, 6.
училищни ръководства. На всяко новоприето дете се провежда медицински
преглед.Пребиваването в приюта не може да продължава повече от три
месеца. При изключителни обстоятелства ръководителят на общинската
служба за социално подпомагане може да удължи срока на пребиваването, но
общо не повече от шест месеца. При невъзможност детето да бъде върнато
при родителите му или лицата, които упражняват родителски функции, то се
насочва за настаняване в специализирано детско-юношеско заведение от
системата на Министерството на образованието и науката или
Министерството на труда и социалната политика. Всяко дете, настанено в
приют, е длъжно да спазва установения в него вътрешен ред. Педагозите в
приюта за безнадзорни деца осъществяват социално-възпитателна дейност по
индивидуални програми съобразно учебните програми на Министерството на
труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.




20. Обществени възпитатели и социални работници-задължения и
правомощия.

Обществените възпитатели имат за задача да оказват помощ на родителите
или на лицата, които ги заместват, в поправянето и превъзпитаването на
малолетните и непълнолетните. Такъв възпитател се определя от МК, когато
е необходимо да се предотврати безнадзорност или извършване на
противо-обществена проява на непълнолетен, освободен от наказателна
отговорност и не настанен във ВУИ, осъден условно или наказание без
лишаване от свобода, непълнолетните изтърпели наказание лишаване от
свобода или освободени предсрочно, такива, чийто престой във ВУИ и СПИ е
прекратен. МК може да определи обществен възпитател и на др. малолетни и
непълнолетни, за които съществува сериозна опасност за тяхното развитие
и възпитание. Определянето на такъв възпитател в никакъв случай не
освобождава родителите или лицата, които ги заместват от задълженията им
във връзка с възпитанието на малолетните и непълнолетните и от
отговорността за тяхното поведение. За обществени възпитатели се
определят, с тяхното съгласие, лица с необходимата общообразователна
подготовка и опит. Тяхната работа се ръководи и контролира от МК и те се
отчетат редовно пред тях. Общественият възпитател е длъжен да оказва на
родителите помощ във възпитанието, да съдейства за правилното
организиране на обучението, труда и почивката, да следи за поведението
на младежите и да полага грижи за правилното им насочване, да
сигнализира компетентните органи, когато съществува опасност за
физическото или психическото развитие на малолетния или непълнолетния.
Също така да поставя за решаване социалните проблеми пред съответната
дирекция на Социално подпомагане. Той има право да посещава малолетния и
непълнолетния в неговото жилище, в у-ще или на работа, да обръща
внимание на родителите за неизпълнение на задълженията, да поставя пред
МК въпроса за поведението на същите, и за прилагане на съответните
мерки. Председателят на ЦК определя реда за материалното стимулиране на
обществените възпитатели.

21. Наблюдателни комисии-основни задачи.

В работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода се
привлича обществеността чрез наблюдателни комисии, комисии за работа с
противо-обществени прояви на малолетни и непълнолетни, младежи и др.
обществени организации по место-изпълнение на наказанието, месторабота и
местоживеене на осъдените. Тези комисии се създават към Общинските
съвети. В състава им се включват пробационен служител, представители на
общ.съвети, както и представители на синдикални, младежки и др.
организации. В заседанията на наблюдателните комисии има представители
на прокуратурата, окръжен съд, РПУ и началник на затвор или поправителен
дом. Председател е п-тел или зам. такъв на общинския съвет. Тези комисии
имат следните основни задачи: осъществяват общ. контрол върху работата
по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода, подпомагат
администрацията във възпитателната работа, правят предложения за
изменяне на режима и за преместване на отделни затворници, дават мнения
за помилване, подпомагат семействата на лишените от свобода, включително
и при възпитание на децата. Съдействат за настаняване на работа и за
битово устройване на освободените и полагат грижи за тяхното добро
поведение и правилно развитие.

Членовете на тези комисии имат право да посещават затворите и
поправителните домове, да се срещат, и да разговарят с лишените от
свобода. Материалната издръжка и техническото обслужване на
наблюдателните комисии се осъществява от общинските съвети.
Сигнатура:
  Of all the things I've lost, I miss my mind the most  
Аватар
dark_angel
VIP
VIP
Репутация: 739
dark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутация
 
Настроение: Весел
Мнения: 10308
Регистриран: 02 Ное 2008
Наличност: 329.00
Банка: 437,735.35
Най-високи резултати: 5
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Педагогика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта