Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Корупцията в България

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Корупцията в България

Мнениеот Mozo на Чет Яну 01, 2009 20:37

Увод
Напоследък една от най-често употребяваните думи в обществения живот е думата “корупция”. Тя се употребява ежедневно от политици, социолози, юристи, журналисти, като и от обикновените български граждани. Думата “корупция” се споменава непрекъснато в средствата за масова информация, на различни форуми и семинари, както и в ежедневните разговори между хората.
Съществуват редица причини за отделяне на толкова внимание на корупцията в обществото. Основно място сред тях заема заплахата, която тя представлява за законността, за правата на човека и социалната справедливост. Корупцията пречи на икономическото развитие на отделните държави и на международната общност и заплашва стабилността на демократичните институции и моралните устои на обществото.
Въпросът за корупцията, както повечето обществени проблеми, не е нов. Подкупването на държавни чиновници е съществувало от дълбока древност до наши дни. Освен това корупцията не е само проблем на българското общество, породен в периода на прехода от един вид социално-икономически обществени отношения към друг. Корупцията е явление, което е присъщо на всяко едно общество. Дори и в страни като Швейцария и скандинавските държави корупцията в публичния сектор съществува, но същата е сведена до минимум.

І. Параметри на явлението корупция.
1. Дефиниции на корупцията

Корупцията е обществено явление,което е познато на човечеството от хилядолетия.Значението на понятието "корупция" е свързано с латинската дума "соrruptiо", означаваща "разваленост","лъжливост", "подкупност".
Тълковния речник на българския език влага подобен смисъл на термина корупция: "поквареност на длъжностно лице","продажност".
В българското законодателство няма правна дефиниция на понятието корупция. В чл.2 на изготвената от Съвета на Европа Гражданска конвенция за корупцията от 1999г., се дава следното определение на термина "корупция": "Искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава,което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението , което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава."
В контекста на тази дефиниция реализацията на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента:
а/ служител /или група служители/ в обществения сектор-административни служители,политици, магистрати и други;
б/ дискреционна власт /възможност за вземане на самостоятелно решение по свое усмотрение/;
в/ злоупотреба с публична власт от страна на служителя;
г/ извличане на лична или групова полза /финансова,материална/ от служителя/служителите.В зависимост от тези елементи се различават и разнообразни типове,форми, сфери, мащаби и механизми на реализация на корупцията.
Без да се прави специален анализ, би могло да се спомене, че в съдържанието на корупцията най-често се включват подкупът /рушветът/, дейност по противозаконно облагодетелствуване на родственици, фаворизиране, незаконни сделки, дискретно предоставяне на облаги, премахване на законови ограничения, споразумения за взаимна поддръжка, присвояването на поверено имущество, контрабанда и незаконна търговия с участие на длъжностни лица и др. На тази основа се говори и оперира с понятието “корупционна престъпност”.
Най — често корупцията се дефинира и представя като един процес в развитието на обществото, който се осъществява в широки граници. Обикновено се твърди, че се касае за „ ... продажност и подкуп на политически и обществени дейци, държавни служители и длъжностни лица". Това разбиране е твърде общо и неясно. Основният му недостатък се състои в откъсването на явлението от неговия носител.
В други случаи под корупция се разбира не самият процес, a предизвиканият от него отрицателен за обществото резултат. От тази гледна точка тя се определя като „обществена развала, поквара, подкупничество". Така се определя понятието и в българския тълковен речник.
Юридическият речник определя корупцията като „Антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социална група и с противозаконно използване на служебно или друго положение за получаване на противозаконна облага. Най-ярка проява на корупцията е подкупът".
На трето място корупцията се схваща и обяснява като извършване на определена дейност, т.е. тя представлява човешко поведение, което противоречи на обществения интерес. В най — общ план това поведение се състои в „... използване на икономическа, политическа или административна власт за лични /най — често користни/ цели", включително злоупотреби, подкупи, ходатайства и др.
Какъв е „персоналния обхват" или кръга от възможни субекти на корупционно поведение. Най-често корупционни практики се срещат там, където гражданите влизат в непосредствен контакт с държавни структури и техните служители, от тук следва, че корупция има там където има възможност за злоупотреба с власт. Най — често се среща в сферата на публичната власт — държавни органи — митници, полиция, данъчна администрация и др., съдебна власт, партийно — политическа система, общинските власти и местната администрация, бизнеса.
Логичен е въпроса могат ли да бъдат субекти на корупционно поведение лица, заемащи длъжност в управлението на частния сектор. В Италия например този въпрос е решен в законодателството, където понятието корупция се определя по следния начин :" подкуп и всяко друго поведение по отношение на лица, на които е възложено изпълнението на определени задължения в държавната или частната сфера, което води до нарушаване на тези задължения, възложени им като следствие от статута на държавно длъжностно лице, частен сътрудник, независим агент или друг вид отношения и имат за цел получаване на каквито и да е незаконни облаги за себе си или за други лица".
Този подход е възприет и в Наказателна конвенция за корупцията на Съвета на Европа, където също се говори за активен и пасивен подкуп в частния сектор.





2. Анализ на Национална стратегия за противодействие на корупцията 2001-2005г. и Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008г.

Поредица от елементи с антикорупционен потенциал бяха въведени в социалната практика чрез започналата реформа на административната система на Република България, както и в редица новоприети закони и нормативни актове. Тези стъпки в съчетание с постигнатото ограничаване дейността на полукриминалните групировки допринесоха за известно стабилизиране на корупционната обстановка в страната.
През последните няколко години българското общество постави в центъра на вниманието си проблемите, свързани с корупцията.
В резултат от изследването на общественото мнение по този проблем са очертани насоките за нейното ограничаване и поставяне под контрол, посредством засилване на правозащитната и регулативната функция на държавата, гарантирането на прозрачност и публичност на административно-управленските процеси, утвърждаването на гражданския контрол и на ценности като почтеност и морал в обществените отношения.
Анализирайки сериозността на този проблем в страната ни,беше констатирана необходимостта от неговото преодоляване в дългосрочната рамка на политическото и социално-икономическото развитие на страната в началото на XXI век.
С цел повишаване на ефективността на държавните органи в борбата с корупцията,през 2005г. са направени редица структурни промени в държавния апарат.
С Решение №671/01.10.2001г. на МС,беше приета Национална стратегия за противодействие на корупцията 2001-2005г. //
Стратегията се състои в набелязване и изпълнение на конкретни мерки за модернизиране на държавната администрация,с цел противодействие и ограничаване на корупцията в страната.
Основните приоритети са следните:
а/ Създаване на обща институционално-правна среда за овладяване на корупцията
Целите включват засилване ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции. За осьществяване на обявените цели се предлагат дейности в няколко насоки:
- създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация;
- ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с упражняването на дискреционни правомощия (взимане на решения по целесъобразност);
- въвеждане на механизми за предотвратяване случаите на "конфликт на интереси";
- въвеждане на "обслужване на едно гише" от администрацията;
- повишаване и контрол над критериите за подбор на служителите;
- прехвърляне на публични функции към частния сектор и утвърждаване на граждански и стопански субекти като обществено отговорен сектор в пазара на услугите;
- въвеждане на антикорупционно обучение за служителите на различни нива в държавните институции;
- усъвършенстване на финансовия и данъчния контрол;
- въвеждане на публичен регистър за доходите на служителите на данъчната администрация;
- усъвършенстване на формите на взаимодействие между Държавен финансов контрол, Сметната палата, данъчната администрация, Националния осигурителен институт, Изпълнителна агенция "Главна инспекция потруда", органите на МВР и органите на съдебната власт чрез приемане на съвместни инструкции за превенция и борба с корупцията;
- антикорупционна реформа в Агенция "Митници";
- антикорупционни мерки в системата на Министерство на вътрешните работи;
- повишаване статута на звената, работещи по противодействие на корупцията;
- усъвършенстване на звената за вътрешен контрол в МВР неговите подразделения;
- регламентиране на механизъм за информиране на обществеността, изпълнителната власт и парламента за резултатите от контрола и случаите на корупция;
- повишаване на степента на професионална реализация и служебна устойчивост на спужителите на МВР;
- противодействие на корупцията в местната власт;
- антикорупционни мерки в сферата на финансирането на политическите партии;
б/ Антикорупционни мерки в съдебната система и наказателното законодателство
- законодателни промени;
- изменения в Наказателния кодекс;
- реформа в организацията на работата на съдебната система;
в/ Ограничаване на корупцията в сферата на икономиката
- прозрачност, публичност и отчетност на приватизационния процес;
- постепенио преминаване от лицензионен и разрешителен режим за осъществяване на икономическа активност към регистрационен и уведомителен режим;
- свеждане до минимум необходимостта от санкция на държавен орган, избягване вземането на решения "по-целесъобразност", като държавният орган стриктно се придържа към законовия регламент;
- антикорупционно сьтрудничество между държавните институции, неправителствените организации и средствата за масово осведомяване.
Отчетът на Стратегията за борба с корупцията (2004-2005г.) и на Програмата към нея бяха представени през януари 2006 г., под натиска на обстоятелства и структури, външни за корупционната проблематика на страната – а именно, евроинтеграционния диалог, Европейската комисия, различни представители на европейските структури.
Отчетите на подобни документи ставаха много бързо, без широкото участие на гражданския сектор, при минимална или нулева публичност на отчетни процедури.Българите изобщо не бяха в течение, че съществува Национална стратегия за противодействие на корупцията, приета с Решение на МС №671/2001г.– при това, успешно изпълнена. Нито отчетът, нито приложението към него съдържат информация за неизпълнените мерки, предвидени в Националната стратегия и Програма.Посочено е единствено процентно съотношение между изпълнени и неизпълнени мерки, но процентите са предоставени от самите изпълнители на мерките, без да е ясно какви са индикаторите за оценка на изпълнението.
По същите причини обществото не е запознато с резултатите от изпълнението на антикорупционните документи, прилагани до момента.Като се прибавят обществените нагласи за корупцията като непобедимо зло и ниската вяра в усилията на управляващите да се преборят с нея, подготовката на новата Стратегия в началото на 2006 г. бе приета скептично и критично от медиите.
С новите стратегически документи за противодействие на корупцията правителството заяви допълнителни, нови приоритети: освен борба с административната корупция на ниските и средни етажи (какъвто бе приоритетът на вече отчетените Стратегия и Програма), като приоритет бе декларирано и ограничаването на политическата корупция и корупцията във висшите ешелони на властта. Без да се коментира самата борба с корупцията по високите етажи на властта, тук е необходимо само да се уточни, че "антикорупционната атака" се насочи към политическите върхове без да стане ясно какви са резултатите от противодействието на корупцията на ниските и средни нива в администрацията. Обществото не разбра от какво ниво е започнала борбата с "малката" корупция, засягаща ежедневието на гражданите и бизнеса, нито какви резултати са постигнати след прилагането на мерките на отчетената Стратегия и Програма.
Анализирайки постигнатото до момента в противодействието на корупцията не може да се твърди, че появата на новия акцент - борба с политическата корупцията по върховете, е следствие от вътрешната убеденост на правителството и политическите партии. Напротив, този приоритет е наложен от Брюксел – както твърди Мониторинговият доклад на Европейската комисия от май 2006 г., "До този момент досегашната практика относно мерките, предприети за борба с корупцията по високите етажи на властта, остават слаби и осъществяването на новата стратегия и програма за изпълнение следва да бъдат наблюдавани от близо", а "Обвиненията, преследванията, съдебните процеси, присъдите и присъдите с възпиращ ефект продължават да остават рядкост в борбата срещу корупцията на високо ниво. България следва да представи ясни доказателства в тази област..."
Наивно би било да се твърди, че средностатистическият българин вярва в нещо различно от констатациите в Мониторинговия доклад. Колкото до медиите, те споделят не особено оптимистична и дори песимистична визия за борбата с корупцията: "От къде ще се вземат тези процеси не е ясно, след като заловените до момента с подкупи са предимно лекари, учители и дребни чиновници, взели нищожни суми. Машината за размиване на отговорността по високите етажи е добре смазана и ЕС дълго ще чака дела срещу корумпирани."
Създава се усещането, че въпреки силния антикорупционен патос на правителството, България продължава да няма ясна и обществено одобрена дългосрочна визия за борба с корупцията. Накратко и без излишна теоретизация, става дума за липса на категорична антикорупционна цел, обединяваща обществените усилия, въз основа на която да се формулират националните приоритети, средства и мерки за противодействие на корупцията.
Национална стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията 2006-2008г. от 12.01.2006г. на МС.
На 12. 01. 2006 г. Министерският съвет на Република България прие отчет относно предприетите мерки по изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията и нова "Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. - 2008 г.
Отчитайки постигнатите до момента резултати за ограничаване на корупцията и оценката от изпълнението на Националната стратегия за противодействие на корупцията 2001 - 2005 г., настоящата стратегия доразвива и конкретизира приоритетните области за превенция и противодействие на корупцията, включително по високите етажи на властта чрез:
- гарантиране на прозрачно управление и отчетност в дейността на държавната администрация;
- регламентиране на ясни и ефективни правила за взаимодействие между гражданите и служителите в администрацията;
- увеличаване на прозрачността при вземане на решения на управленско ниво;
- утвърждаване на ценности като почтеност и морал в обществените отношения;
-предотвратяване на корупционни практики;
- повишаване на общественото доверие в институциите, засилване на гражданския контрол.
Цели и принципи
Стратегията е насочена към реално намаляване както на административна-та корупция,така и на корупцията по високите етажи на властта и забележимо повишаване на доверието в институциите, на убедеността във върховенството на закона и равенството на всички пред него.
Във връзка с това стратегията поставя следните конкретни цели:
- повишаване на общественото доверие в институциите и засилване на гражданския контрол;
- повишаване на ефективността по предотвратяване на корупционните практики и ограничаване на корупционния риск;
- създаване на гаранции за прозрачност и отчетност в дейността и вземането на управленски решения на политическите лица и държавната администрация;
- регламентиране на ясни и ефективни правила за взаимодействие между гражданите и служителите в администрацията;
- утвърждаване на ценности като честност, почтеност и морал у служителите в държавните органи и в обществените отношения като цяло.
Изпълнението на стратегията се основава на следните принципи:
- върховенство на закона за гарантиране ефективната защита на правата на човека, разделението на властите и равенство на всички граждани пред закона;
- добро управление и задължение правителството да предприеме ясни и ефективни действия, които напълно да удовлетворяват нуждите на гражданите;
- прозрачност и активни консултации с гражданското общество;
- превенция на корупцията чрез предприемане на ефективни мерки от правителство по предварително идентифициране на причините и условията, които биха могли да доведат до корупционно поведение, и ограничаването и/или елиминирането им;
- ефективно противодействие на корупцията чрез въвеждане на механизми за бързо идентифициране и прекратяване на съществуващите корупционни практики.
Основните приоритети на стратегията са насочени към следните сфери:
а/ Мерки в публичната сфера
- превенция и противодействие на корупцията по високите етажи на властта;
- прозрачно партийно финансиране;
- мерки в централната и местната администрация;
- прозрачно и ефективно управление на системата на здравеопазването;
- прозрачно и ефективно управление на системата на образованието;
- предоставяне на качествени обществени и административни услуги;
- институции за независим контрол и ограничаване на политическата и административната корупция;
- ефективност на наказателната политика срещу корупцията.
б/ Мерки в стопанската сфера
- прозрачно управление на обществените финанси;
- утвърждаване на механизми за прозрачност в частния сектор.
в/ Граждански контрол и активизиране на сътрудничеството с гражданското общество
- институционализиране на гражданския контрол върху работата на администрацията, изработването и провеждането на политика на прозрачност;
- гражданско участие в превантивната дейност срещу корупцията;
- оценка на разпространението на корупцията и на ефективността на антикорупционните политики;
- сътрудничество между държавните органи и гражданските организации в усвояването на най-добрите международни практики.
г/ Координация и изпълнение на стратегията
- изработване на държавната антикорупционна политика;
- контрол по изпълнението на стратегията и мониторинг на основните параметри на динамиката на корупцията в страната.
Програма за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006г.
На 26.01.2006г. Министерският съвет на Република България прие Програма за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006г. //
Тя се състои от 3 раздела: първи раздел “Мерки в публичната сфера”, втори раздел “Мерки в стопанската сфера” и трети раздел ”Граждански контрол и активизиране на сътрудничеството с гражданското общество”.
Първият раздел включва осем мерки за противодействие на корупцията:
- превенция и противодействие на корупцията по високите етажи на властта- с пет конкретни мерки;
- прозрачно партийно финансиране-с три конкретни мерки;
- прозрачно партийно финансиране- с тридесет и три конкретни мерки;
- прозрачно и ефективно управление на системата на здравеопазването-с единадесет конкретни мерки;
- прозрачно и ефективно управление на системата на образованието-с пет конкретни мерки;
- предоставяне на качествени обществени и административни услуги- с четири конкретни мерки;
- институции за независим контрол и ограничаване на политическата и административната корупция- с пет конкретни мерки;
- институции за независим контрол и ограничаване на политическата и административната корупция- с единадесет конкретни мерки.
Вторият раздел включва две мерки за противодействие на корупцията:
- прозрачно управление на обществените финанси-с три подмерки,които съдържат общо 23 конкретни мерки;
- утвърждаване на механизми за прозрачност в частния сектор: бизнес асоциации и корпоративно управление-с пет конкретни мерки.
Третият раздел включва четири мерки за противодействие на корупцията:
- институционализиране на гражданския контрол върху работата на администрацията,изработването и провеждането на политика на прозрачност;
- гражданско участие в превантивната дейност срещу корупцията- с пет конкретни мерки;
- оценка на разпространението на корупцията и на ефективността на антикорупционните политики- с четири конкретни мерки;
- сътрудничество между държавните органи и гражданските организации в усвояването на най-добрите международни практики- с пет конкретни мерки.
Втори разрез на съдържанието на програмата можем да приложим като за кратко се опрем върху теорията. Според класическата формула на Робърт Клитгард корупцията (К)е равна на монополна власт (М) плюс проява на дискреционна власт от служителите (Д), минус отчетност (О). Корупция = Монопол + Дискреционна власт – Отчетност.
С други думи: "Ако някой има монополната власт над услуга или стока и притежава дискреционна власт - по свое усмотрение и преценка да решава дали някой да получи определена стока или услуга, или колко да получи даден човек и няма отчетност, за да могат другите да видят какво решава този човек, то тогава е на лице корупция."
Имаме всички основания да погледнем на мерките от Програмата през категориите и съотношенията от формулата на Клитгарт.Този анализ показва,че:
- 30,8% от мерките пряко или косвено се отнасят до повишаване на отчетността - правене на публични отчети; достъп до регистри; прозрачност на разходване на публични финанси; прозрачност на финансиране на публични институции и партии; публичност на декларации за имуществено състояние; въвеждане на информационни системи и др.;
- На второ място по относителна тежест са мерките, свързани с ограничаване на дискреционната власт на администрацията - въвеждане на по-ясни правила и процедури в дейността и взаимодействието между публичните институции– 18,3%;
С най-ниска относителна тежест в програмата са (както вече можем да предположим сами) мерките, свързани с намаляване на монопола върху правото за разпределянето на публичния ресурс – мобилност и ротация на служители; контрол върху прилагането на разрешителните и регистрационни режими и намерения за постепенно преминаване от лицензионни и разрешителни режими към регистрационни и уведомителни режими; електронно управление – 6,7%;
Останалите мерки – 44,1%, са най- разнообразени по характер - насочени главно към усилване на капацитета на администрацията да изпълнява, координира и контролира антикорупционната Стратегия и Програма.
2.Превенцията на корупцията в системата на МВР е особено важна насока в развитието на единната система за противодействие срещу нея. Безспорно е, че е по-добре да се предотвратяват корупционните прояви, отколкото да се допускат, разкриват и санкционират. В процеса на реализиране на проекта, бяха възприети и практически приложени различни превантивни мерки от организационен, разяснителен и възпитателен характер. По- важните от тях са:
1.) създаване на среда за вътрешна публичност и взаимодействие, чрез разпространяване във всички поделения на МВР и сред служителите на плакати,постери, календари и пр.;
2.) откриване и функциониране на вътрешна телефонна линия (тел. 2 35 25) за приемане на сигнали за корупционно поведение подадени от служители на МВР ("правилната линия");
3.) въвеждане на телефонна линия (02/982 22 22) за получаване на сигнали от граждани или техни организации съдържащи информация за прояви на корупция на служители на МВР и въобще за непрофесионално и неправомерно поведение ("стражи на престъпността" в британската терминология);
4.) откритата за посочените no rope нужди интернет страница достъпна за всички (http:nocorr.mvr.bg);
5.) полагане основите на система, гарантираща ефективна физическа и морална подкрепа на служителите, склонни да съобщават за нарушения на свои колеги (отрицание на характеристиката: честен, но и "сляп");
6.) приемането на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР;
7.) утвърдените с надлежен министерски акт "Основни принципи на служителите на МВР за превенция на корупционно поведение"
В глава ІІ,раздел ІІІ,т.31-34 на Етичния кодекс,беше регламентирано поведението на служителите на МВР,с цел недопускане на прояви на корупция:
- Държавният служител не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел;
- Държавен служител, на когото станат известни факти и обстоятелства за възникнал конфликт на интереси уведомява съответните ръководители;
- Държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси;
- Държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7620
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 146205
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,426,853.90
Банка: 5,487,916.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта