'На прощаване'- анализ

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

'На прощаване'- анализ

Мнениеот akon на Пет Май 09, 2008 13:17

В поемата "На прощаване", поета революционер Христо Ботев разкрива живота на патриархалния българин в годините когато България е била под турско робство и трудния избор на човека, поел по нежелания път, поеман от много български борци за свобода.

Мотивите, които карат бунтовника да избере нежелания път през "тиха бяла Дунава" са свързани със страданието на близките му хора и с желанието за освобождение на най-святото - дома и възвръщането на хармонията в него. Героят се прощава с майка си преди решителната битка, защото по-вероятният и край е смъртта му.

Пътят за бунтовника е принудителен, нежелан, но той го избира съвсем съзнателно, защото този път му е необходим. Чрез избора на пътя, героят получава физическата си свобода, в чужбина вече не е роб, но не е и щастлив:

по тая тежка чужбина -
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!

Изборът на бунтовника е окончателен и той е готов за по-вероятната си смърт. Героят прави саможертвата си в името на "бащиното си огнище" и близките се хора, които са най-святото нещо за него. Чрез избора си той прави възможно освобождението на дома и възвръщането на хармонията в него.

Домът и близките хора са най-свещеното, най-скъпото нещо за бунтовника. Той страда, защото майка му, баща му, братята му и либето му също страдат в поробена България и е готов на всичко, за да помогне за освобождението им:

Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя...

Героят се чувства морално задължен към отечеството си и трябва да изпълни синовния си дълг и да даде пример на "братята си невръстни", които да продължат родовата борба за свобода.

Преди да поеме по трудния път към битката за освобождение, героят се прощава с най-скъпия си човек - майка му. В топлите му обръщения към нея, които са във всеки ключов момент в поемата, личи близката връзка помежду им:

Ах, мале - майко юнашка!

Бунтовникът вярва, че прошката не майка му го оневинява за напускането на дома, помага му да премине прага на жертвеността - тя придобива смисъл на подвиг. Без благословията на майката, Ботевият герой ще остане в спомена на хората просто като един "нехранимайка", а не герой. Той кара майка си да проклина жестоките турци, защото вярва, че майчиото проклятие ще застигне този, който е виновен за робството им:

Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,...

То е разрушило хармонията и сакралността на бащиния дом:

да гледа турчин, че бесней
над бащино му огнище...

Така бунтовникът вече е готов да поеме избрания си път.

Ботевият герой е с развито чувство за чест и достойнство. Той не може да понася унижаването на личността му и тази на близките му хора, не може да търпи поругаването на дома - най-святото. Затова той тръпне в очакване кога ще извърви нежелания, но необходим път към развитието и духовното безсмъртие.
Сигнатура:
Пълно ръководство и съвети за Търсене в интернет
http://www.facebook.com/profile.php?id=100000455987983&ref=name
Аватар
akon
Почетен член
Почетен член
Репутация: 139
akon изгражда репутация
 
Настроение: Изплашен
Мнения: 1954
Регистриран: 18 Дек 2007
Наличност: 0.93
Банка: 0.00
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
Блог: Виж блога (2)
пол: Мъж





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта