KЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази книга не посочва ефикасни рецепти за бързо забогатяване. Не посочва рецепти за бързо постигане на всеобщо благоденствие. Не внушава илюзии за бързо и лесно решаване на проблемите, стоящи пред българското, а и пред всяко общество, чрез използване на описаните модели и конструкции.
Тази книга посочва ефикасен път за усъвършенстването на организацията и регулирането на социално-икономическите интереси на хората, предлага една управленска философия и един инструментариум, разрешаващи съчетаването на японските процедури на решение с американската предприемчивост и скандинавското уважение към човека - път към просперитет и благоденствие.
Винаги ще съществуват най-малко две значими пречки за прилагането на моделите на социално-икономическо регулиране, създадени с помощта на предлаганите управленска философия и инструментариум, в социалната практика - едната е консервативността на управляващия екип и съпротивата му срещу тенденция, превръщаща властването в обикновена, повседневна, градивна работа "на ползу роду"; другата е синдрома, интерпретиран в управленската теория като схема "управляващ - управляван", допълнен с българската подправка "Ех да му седна Аз на солунската митница".
Но образци на организация, основани на предлаганата управленска философия, осъществяващи просперитет, съществуват в социалната практика на водещи страни в света и ако се стремим към успех, вероятно аналогични конструкции, съобразени с "душевност-та" на българина биха могли да се използват и у нас.
В степента на опознаване и разбиране на природата на общественото устройство и възможностите за оптимизацията му, на основа на общочовешките ценности, ще намалява и относителната тежест на пречките. Преодоляването на утвърдени негатив-ни модели на поведение в социалната практика и налагането на структури и процедури на решение, реализиращи общочовешки ценности, може да бъде осъществявано само на основа на добра масова организационна култура, отказ от релативизъм и двойни стандарти, регламентиран контрол, а това предполага процес на перманен-тна демократизация на общественото устройство.
Едва ли е възможно да се опишат в исторически аспект, или да се прогнозират, всички конкретни форми на този сложен и безкраен процес. Многообразието на условия, структури и процедури би обрекло всеки опит за това на неуспех.
Но е напълно възможно да се създаде нова методология, базирана на философията на генно инженерство и инструментариум за “генетични операции” - идентификация и проектиране на “генните” логически модели на системите, регулиращи социално-икономически интереси, за целите на усъвършенстването на общественото устройство.
Полезното в тази книга, според мен, е новата методология, подхода и инструментариумът, който би могъл да се сравни с азбука и граматика, чрез които могат да се “напишат” различни, според квалификацията на конструктора, работоспособни модели и поле от конфигурационни критерии, за оценка на моделите за реализира-не на общочовешките ценности, респ. на оптимално и социално-ефективно функциониране.
В конструкциите на тези модели, се вгражда управленска философия, разрешаваща достигане на съгласие, при решаване на ситуации, възникващи в резултат на конфронтация на социално-икономическите интереси на участващите. Нещо повече, чрез тази управленска философия и модели, може да се конструират системи за профилактика срещу социално-икономически конфликти.
И ако някой попита има ли смисъл да се занимаваме с тези, толкова трудни и абстрактни неща, веднага ще отговоря, че е по-добре да се полагат усилия за конструиране и прилагане на регулаторни процедури за решаване на противоречията, възникващи между хората, на основата на общочовешките ценности, отколкото да се оставят тези противоречия да се задълбочават и да предизвикват катастрофални социални трусове, при които всички губят, а някои и всичко.
Проследявайки изложението на тази книга и продължавайки линията на разсъжденията самостоятелно, вероятно непредубедения и мислещ читател, ще достигне до извода, че цел на системите за регулиране са моделите за поведение, аналогични на проповядваните, в религиите, преодолели нетърпимостта към иновереца. А религиите не съдържат ли нереализираните мечти на много поколения на човечеството за справедлив и хуманен свят. Може би, затова в религиите, нереализираната справедливост на земята се въздава на небето.Читателят може да отиде още по-далеч и да направи заключение за сходство на излаганото с абстрактен хуманизъм или религиозна доктрина.
Вярно е, че сходство има, доколкото клоновете на знанието, в т.ч. етика, морал и религия, са алтернативи на системното мислене. Но за разлика от тях, включително и от класическите системни теории, в тази книга е идентифицирана “генната структура” на общественото устройство, сменен е класическият модел на управление с модел на регулиране и e показан начина за вграждане на “генетични вериги” - правила и процедури, в практически действащи регулаторни механизми, оставящи единствената възможност на субекта под регулация - да осъществява моделите на поведение в съответствие с общочовешките ценности.
Тези модели на поведение са гарантирани не от страха от Бога, който, като чисто психологически феномен може да бъде успешно преодолян и да загуби ролята си на регулатор, а от системата регулиращи процедури, реализирана от самите хора и недопускаща отклонение.
Постарах се изложението да бъде поднесено, извън всякакви политически пристрастия и без политически контекст - по мое дълбоко убеждение, общочовешките ценности нямат политически цвят и не се влияят от политическата конюнктура.
От позициите на изложените в книгата идеи и методология, представляващи, според мен, заслужаваща внимание кауза, експерименти от типа на “социалното инженерство“ с общочовешки-те ценности - свобода, справедливост, инициатива, просперитет и т.н. в името на политически или идеологически каузи са неморални.
Защото, според мен, никоя религия, идеология или политическа доктрина не може да освободи личността от задължението да спазва общоприетите общочовешки ценности, макар че в действителността има достатъчно горчиви примери за противното.
Излаганите идеи, логически конструкции и методики за решения на практически проблеми, разрешават да се преодолеят:
• класическата идея за управлението като манипулация на хора;
• партизанщината във властнически структури;
• идеята за демокрация, като диктат на болшинството.
Методологията и инструментариумът, изложени в книгата биха били особено полезни за изграждане на нормативните системи - законови актове, устройствени правилници, устави, договори и т.н., регулиращи социално-икономическите интереси на субектите в социално-икономическа единица (от личности до държава).
Вероятно практическото приложение на излаганата системна теория на общественото устройство и регулиране биха били много полезни на при изграждане на нормативната регулаторна система на страни в посттоталитарен период, или на страни с разно-родни етноси и различни ценностна система и навсякъде където съществуват междуличностни конфликти в бизнеса и администрацията.
Дори в цивилизовани страни, където неписаните норми на морала етиката и религията, формират обичайни поведенчески модели и покриват в голяма степен действието на социално-икономическите регулаторни механизми до равнище на междуличностни интереси, развихрящите се понякога шумни обществени скандали свидетелстват, за пропуски в регулирането и доказват, необходимостта от усъвършенстване на нормативната база.
Ще се радвам, ако в резултат на прочетеното в тази книга, възникнат размисли за възможности за усъвършенстване на различни детайли и конструкции на организацията на обществото.
И накрая искам да изкажа моите благодарности:
На моето семейство, за всеотдайната подкрепа и търпение.
На моите учители и учителите ми от МГ в град Плевен.
На моите преподаватели в Техническия университет-София, от които получих квалификацията си на електроинженер по автоматика (какъвто никога не съм преставал да бъда).
На близки и приятели и на мои колеги от УНСС, които в трудни моменти ме подкрепяха, и които имат, не по-малка от мен заслуга, за оцеляването на тези идеи и за възможността да напиша тази книга.
Почит и признателност към Дж. Надлер, И.Сироежин, У.Чърчман, А.Тюринг, Н.Винер, Л.ф.Берталанфи, Д. Хофстадер, Д.Михалчев, К.Гьодел и на всички, които пренесоха и обогатиха човешкото познание, и които считам за мои духовни наставници .
Накрая искам да изкажа благодарност за търпението, но само на онези, от хилядите мои слушатели, в различните школи по мениджмънт, и на моите студенти, които добре разбраха за какво точно става дума.
И така любезни читателю, както казваха дедите ни: "И Господ да ни е на помощ" в дебрите на регулиращите човешките отношения механизми и инструментариума за тяхното описване и конструиране.





ВЪВЕДЕНИЕ

"За общественото устройство и регулиращите, социално-икономически интереси, процедури на решение"
На прага на 21-ви век Човечеството достигна фантастични, дори за представите ни от преди 20 години, резултати в областта на техниката, технологиите, точните науки, биологията, медицината. Човекът достигна Луната, изпрати апарати, идентифициращи земния разум, в дълбините на Космоса. Чрез телекомуникационните и мултимедийните системи стана възможна връзката до всяка точка на Земята и близкия Космос. Стана възможен достъпа от хиляди километри и по всяко време до файловете с информация на световните мрежи и библиотеки. Разкрити бяха генните структури на живота и Човекът застана на прага на безсмъртието си.
И в същото време тоталитарни режими, беззаконие, произ-вол, геноцид, безработица, глад, престъпност, страх, въпреки хар-тите за защита на правата на Човека, на животните и ред други.
За непредубедения и неиндоктриниран читател възникват съвсем основателно въпросите:
• Реализуемо ли е хуманно и справедливо обществено устройство, в което човекът, разумно инвестиращ договорени усилия се чув-ства сигурен за просперитета си днес и утре, сигурен за социал-ната си и професионална реализация, за възможността си да пра-ви живота си по-добър, да разширява възможностите си за за-доволяване на потребностите си;
• Какви са предпоставките за осъществяване на такова общест-вено устройство, гарантиращо най-добро използване на ресурси, най-ефективна организация на решения и действия за задоволява-не на потребностите на личностно равнище и същевременно най-приемливите темпове на икономически растеж, в условия на гарантирано спазване на общочовешките ценности?
• Достатъчни ли са съществуващите познания в областта на нау-ката за решаване на този проблем ?
• В крайна сметка, съществуват ли реално обществените и управленски науки , или това, което днес наричаме знание в обла-стта на тези науки, не е нищо друго, освен силно идеологизирани
управленски доктрини, защитаващи кастови и партизански ин-тереси ?
Организацията на справедливо и благоденстващо общество е актуален проблем на всяко време и всяка политическа промяна е била афиширана, като разкриваща път за решаването му.
Под знамето на прогреса, опитите за усъвършенстване об-щественото устройство не рядко са довеждали до налагане на урод-ливи, и според критериите на съвременниците, обществени струк-тури. Напълно в съответствие с поговорката - " Пътят към ада е постлан с добри намерения".
И като се започне от древността и се проследи в цялата ис-тория на човечеството приложението на уродливи модели на социа-лното инженерство, се получава онази ясна картина на движението към по-ново (нарочно избягвам по-съвършено) обществено устрой-ство, която от днешните позиции на цивилизования човек, илюс-трира една свирепост и кръвожадност на човешкия род, изразена в ескалация на насилие и самоунищожение, водеща в крайна сметка до понижаване на способността на човешката общност да оптимизира решенията си, т.е до понижаване на способността й да се адаптира и да оцелява.
Радикалното преустройство на обществото, винаги се съп-ровожда от загуба на генетична информация и на човешки и иконо-мически потенциал. Насилието винаги продуцира икономическа раз-руха и недоволство, което, като бомба със закъснител, винаги избу-хва и помита продуциращата насилието организация, заедно с обслу-жващите я личности. Защото нещо не хуманно, не може да бъде со-циално ефективно и да се утвърди за дълго.
И в тази въртележка на развитието, добре забравеното старо, в нова интерпретация, заменя едни проблеми с други и с "новостта" си претендира за кредит на доверие и неизбежно го получава, докато склонните към самоизмама участници в проме-ните не отрезвеят, под действие на реалността и не предприемат следващата промяна. Управляващите винаги търсят модели на обществено управление и тези модели, актуализирани и изменяни от хората на различните равнища в структурите на властта, винаги показват несъвършенства. Понякога наложените модели на социално-икономическо управление са се проявявали като по-несъвършени от предходните. Тогава управляващите падат от
власт и новите властници се учат да правят и реализират модели на обществено устройство.
И едва ли някой може да бъде винен за този подход в упра-влението, при липсата на конструктивна теория и адекватно и коректно моделиране на процесите на регулиране на интереси, той е адекватен на съществуващата, по скоро идеологическа или религи-озна, отколкото научна управленска доктрина, и най-хуманните идеи могат да се превъплатят в обществено-икономически модели, реализиращи пълната им противополжност.
Защото, както ще разбере по-нататък непредубедения чи-тател, създаването на взаимно свързани регулаторни системи, съо-бразени с признаваните сега човешки ценности, регулиращи човеш-ки социално-икономически интереси никак не е проста работа, а теорията на конструирането и философията на такъв тип систе-ми, доколкото може да се говори за такива, са не операционални.
В социалната практика се конструират модели за регу-лиране на социално-икономичес\'eaи интереси, на основа главно на житейски опит и на интуиция, от хора с различни професии - юристи, икономисти, социолози, политолози, мениджъри. На вси-чки тях, за да работят успешно в областта на конструирането на модели за регулиране на социално-икономически интереси на субекти, са необходими определени познания, интерпретиращи в професио-налната област на мениджмънта редица теории и общо научни принципи - структурният изоморфизъм, теорията на преходните процеси, теорията на подобието и др., формиращи инструмента-риум за конструиране на социално-икономически регулатори.
Тази необходимост предизвика моя стремеж да насоча усилията си към описание на инструментариума и да се опитам да направя стъпка към създаване на теорията на конструирането на социално-икономически регулаторни системи и вграждането в тях на философия, съответстваща на общочовешките ценности, като добре си давам сметка, че единствено развитието и динамичното преструктуриране от по-несъвършен към по-съвършен модел на обществено устройство е възможното, и че чрез инструментариу-ма и моделите, могат да се направят опити за проектиране на адекватни механизми.
Идеите, които излагам не възникнаха изведнъж и случайно. Те са опит да се преодолеят елементите, негативно влияещи върху социалната практика на конфронтиращи се социално-икономически доктрини: колективизмът на марксизма, марксисткият детерми-
низъм, отричащ каквото и да било значение на личността, трансформиран в структурализма, отричащ значението на свобод-ната воля или на моралното съзнание при формирането на света; и американизмът, който защитава принципа на индивидуализма като антитеза на колективизма, и свободната воля като антитеза на структурализма.
Пътят, по който предлагам на любезния читател да тръгне е проправян стъпка по стъпка. Всяка достигната теза по този път заслужава внимание и затова ще се опитам с една кратка ретроспекция да проследя характерните стъпки на формирането на направлението в науката за управление - "нова управленска култура".
Съществуват две множества, обхващащи подходите за идентификация и описание на икономически формирования за це-лите на усъвършенстването на управлението, повишаването на производителността и подобряването на икономическите резул-тати.
Класическите подходи предполагат описание на динамиката на процесите, за различните модели чрез различен брой променливи, но не отчитат явно човешкото присъствие. Колкото повече на брой са променливите и колкото по-големи са временните редове , толкова по-точно моделът описва реалните процеси в икономическата среда. И тъй като върху икономическите резул-тати влияе, както политиката, следвана от управляващия екип на стопанската общност, така и организацията на самия екип и чове-шкото присъствие, невъзможно е да се диференцират съставките, в резултатите от всеки от трите фактора по отделно. При непроменена организация могат да се правят прогнози за вероят-ната печеливша политика и нейните компоненти. Но е трудно да се прогнозират конкретни събития, свързани с човешкото присъс-твие, които биха могли да повлияят решаващо на бъдещите резултати.
В предприятия с голям управленски апарат и висока степен на централизация на вземането на управленски решения, трудно-стите се увеличават и от процедурите на подготовка и вземане на решението и детайлизацията и координацията му, свързани с изпълнението му на различните йерархични равнища на организа-цията. Всички количествени методи за оптимизация, координация, мотивация и т.н., свързани с управленски решения в количествен аспект предлагат решения, свързани с динамиката на количестве-
ните параметри и централизирано вземане на решение, все едно дали от лице или колективен орган. При такава организация на процеса на решение, процедурите на решение съответстват на повече или по-малко демократично, но централизирано управление.
Класическите подходи са практически неприложими за цели-те на усъвършенстването на организацията и регулирането на социално-икономически интереси на лица и стопански субекти.
За подобряване на функционирането на организациите и мо-тивационните механизми се ползват психологически методи и сред-ства, подпомагащи общуването, целящи размиване и туширане на противоречия. Резултатите в решаваща степен зависят от умението на ползващия ги и изкуството да оцени ситуацията и да подбере подходяща комбинация от средства.
"Новата управленска култура", обхващата модерните под-ходи, възникна като научно течение, в резултат от развитието на модерните производствени технологии и необходимостта от съответстващи им управленски технологии.
След конвейера,стопроцентовия междуоперационен контрол и кръжоците по качеството, след постигане на възможното засега, в областта на организацията на равнище "производство" , по-нататъшното усъвършенстване на организационните механизми бе потърсено на равнище "вземане и реализация на решенията за управление на производството" и на макроикономическо равнище в сферата на координация и регулиране на процесите на обществения възпроизводствен процес.
Модерните подходи за моделирането на икономически фор-мирования за целите на усъвършенстване на организацията и регулирането на социално-икономически интереси, респективно за повишаването на производителността и икономическите резул-тати, акцентират на човешкото присъствие и определят като основен проблем за оптималното функциониране на всяка организа-ция - проблемът за регулиране на конфликтни интереси и създаване на механизми и процедури на решение, постигащи съгласие и коорди-нация на действията в екипа, при реализация на решенията, (заедно със системите за описание, включващи език, логика и граматика).
Известни са системите за вземане на групови решения при достигане на съгласие, в т.ч. и компютърни програмни системи, ползващи съвременен математически апарат, включващ размити множества, "крос-импакт" модели и т.н.
Независимо от някои специфични елементи, произтичащи от характерната национална психология, независимо от мащабите на обекта, в който действат, всички модели, илюстриращи "новата управленска култура", реализират съгласие в общността, при зачитане на човешките права, съгласуване на интересите и действията, и в крайна сметка постигат обективно възможните най-добри резултати за всеки и за всички.
Всички елементи на организационните механизми - контро-ла, дисциплината, координацията и свободата на избор на решение и действие, присъстват в моделите на "новата управленска култу-ра", вградени в системи процедури, персонализиращи оценката на дялово участие на всеки в решението, респективно в резултатите, необходими за реализиране на целите на организацията. Но процеду-рите на решение и въздействие, вградени в регулаторните механиз-ми, конструирани в съответствие с философията на нова управле-нска култура не позволяват никакво изкривяване на принципите, декларирани и реализирани чрез тях.
Много характерен за философията на "новата управленска култура е акцента върху общочовешките ценности, човешките права и справедливостта. Интерпретирането им в процедури - представляващи регулаторни механизми, в чисто психологически план, се възприемат от отделния човек, като гаранции за равно-поставеност на всички и възможност за изява и защита на персо-налните интереси на всеки, чрез реален принос в резултатите.
В областта на стратегическите решения, схемата "упра-вляващ - управляван" трябваше да се разчупи, като се суспендира субординацията в процеса на вземане на управленско решение, за да се осигури възможност за пълно извличане на потенциала от позна-ние по даден проблем и най-широко участие и гарантиране на въз-можността за изява и документиране на становищата на участниците.
Разработените редица варианти на експертни оценки, поч-ти във всички случаи включват и процедура за определяне на компе-тентността на експертите, включително самооценка на компе-тентността.
И както е добре известно на прилагалите този научен под-ход и инструментариум, най-важен за получаване на обективни резултати се оказва подбора на експертите. Вероятно, за да се минимизира грешката при подбора на експертите, а същевременно да се елиминира селекционната процедура на хора, в професионално
добре разработените методики се прави анкета с всички участва-щи при изработването на управленско решение. Селекцията, вмес-то на етапа на събиране на информация, се осъществява много по-аргументирано в етапа на обработка на данните, което не предиз-виква психологически проблеми с декласираните и гарантира демократичността на подхода.
Съчетаването на експертиза от социологически тип за извличане на информация с методики за обработка от типа на експертната оценка и с технология за преструктуриране на органи-зацията, комбинира демократичността на процедурите на решение с разпределителната справедливост, което от своя страна форми-ра мотивацията на индивидите по позициите в организационната йерархия.
На макроикономическо равнище - в сферата на координация и регулиране на обществения възпроизводствен процес се появиха прогнозиращи структури, информиращи за състоянието и тенден-циите в националните икономики и световното стопанство. Налице е и една тенденция на засилване на интеграционните проце-си и формиране на регионални и световни икономически координи-ращи центрове. Но при изработването на икономически стратегии на общностите, когато се договарят квоти, на практика се нала-гат количествени ограничения, в резултат на които се проявяват неудобствата на директивното планиране, добре познати на изто-чноевропейците и влизащи в противоречие с пазарната регулация на стопанството и с демократизацията на икономическите отно-шения.
Стремежа да се съчетае пазарното регулиране на стопа-нските процеси с информация за икономическата конюнктура и тенденциите в икономическите процеси, т. е. да се съгласуват интересите на участниците и да се координират усилията им за по-добри резултати е характерен за "новата управленска култура".
Развитието на мощни телекомуникационни компютърни и мултимедийни системи предпоставя развитието на информацион-ни процеси - основа за перманентно координиране на действията на стопанските субекти от различни равнища, в условията на едно демократично обществено устройство.
За разлика от автори, защитаващи различните идеологи-чески течения , аз поддържам тезата, че основните индентифи-катори на обществено устройство - като деспотичен режим или
демокрация са само и единствено процедурите на решение и изгра-дените от тях, регулиращи интересите, механизми.
Ролята на властника в демократичното общество силно се редуцира. Изменят се правата и задълженията му. Управляващия не взема еднолично решение, а стартира процедурата, в която уча-стват заинтересованите, обявява решението и задвижва механиз-мите на реализирането му. Самият той участва в решението, като равнопоставен с всеки участник !
Преимуществата на тази нова ситуация и за властника, и за обществото се илюстрират добре със "Задачата за тримата разбойници", която в един вариант, изглежда така:
"Представете си любезни читателю, че вървите през гора и изненадващо пред Вас изскачат трима разбойници. Хващат Ви, завързват Ви здраво ръцете и Ви завеждат на една полянка. На полянката - платнище, а на платнището - разнороден куп от цен-ности уникати.
- Виждаш ли този куп ? - казват разбойниците - Искаме да го разделиш на три равни части. Ако не го направиш, ще ти отсечем главата."
Доста неутешително положение - трима освирепели от проблема си разбойници - Първи, Втори и Трети, съкровище и Вие Читателю, който трябва да намери решението.
В такава ситуация, единствената Ви възможност да оце-леете е да изпълните искането на разбойниците. А това, както всички важни неща, е много просто. Като следвате логиката на оцеляването, Вие можете много лесно да се справите с тази, на пръв поглед нелека задача.
По време на лекциите си пред различни аудитории съм имал възможност да чуя множество предложения за решения, които безпогрешно идентифицираха управленската философия на автора си. От варианти на откровено силови решения, през опити за изма-ми, опити за създаване на средства за измерване на тегла, обеми, стойност, през подлизурски решения за подкупване на главатаря и ловджийско разпределяне до истинското решение.
Може да се проследи логиката на подхода за решение, за което може да се твърди, че създава всички необходими условия за оцеляването Ви, при условие, че разнородният куп от ценности уни-кати съдържа три достатъчни за надхвърляне на възможността на разбойниците за поелементно сравняване множества:
При опита, да се анализира какво точно се изисква от Вас , ще трябва първо да се прецизира условието - какво разбират разбойниците под "три равни части", какъв е техния критерий за равенство. Дали критерия за равенство на всеки от разбойниците е еднакъв с този на останалите и как да се открие този критерий, защото живота Ви е в ръцете на всеки от тях и следователно все-ки един тряо1ва да е доволен от разпределението, или най-малкото да приеме, че разпределението е справедливо.
Ако не се разчита на сляпата щастлива случайност (вероя-тно малко са хората, които биха заложили на случайността собс-твения си живот, освен играчите на руска рулетка, но не за самоу-бийци пиша тази книга), и се продължат разсъжденията, се стига до извода, че няма позната метрика, която позволява да се измерват трите купа, на които трябва да бъде разделено съкровището. Може би си струва да припомня, че според представителите на най-точната позната досега наука - математиката "да сравниш означава да измериш". Следователно конкретна метрика, като общопризнат, вече съществуващ критерий за сравнение и оценка, не може да се използва. Онова, което остава е да се направи опит за извличане на някакъв фундаментален критерий, на базата на който би могло да се твърди, че разпределението на трите купа ще направи всеки от разбойниците доволен, или поне, че нито един не би имал логически основания за претенции към разпределението.
Вероятно съществуват множество критерии и множество варианти на разпределение, но за автора фундаментален си остава критерия за справедливост - основа на всеки обществен договор, какъвто е и фундамента на всяко демократично обществено устройство.
Справедливостта, обаче е много трудно дефинируемо поня-тие. В една книга, бях прочел нещо много точно и много истинско, според мен, като дефиниция на справедливост: "Несправедливо е, когато той ми открадне кравата.., а справедливо е, когато аз открадна неговата крава".
Всеки човек има свой критерий за справедливост, а отеж-няващо обстоятелство за идентифицирането на критерия за справедливост е, че той се изменя във времето и според кон-кретната ситуация, респективно, според изгодата от базираното на него решение.
И така, ако направите опит за измерване, сравнение или въвеждане на някаква метрика, за жалост съдбата Ви ще бъде нера-достна.
Същото би сполетяло всеки и ако приложи една позната фо-рмула в социалното управление, доказала неефективността си - да идентифицира, чрез социологически методи критериите за справед-ливост на тримата разбойници и да им разпредели съкровището. Защото разпределението ще се извърши от субект - различен от тримата разбойници, а на човека е присъща увереността за собст-вената му непогрешимост, уникалност и съвършенство, и несъвър-шенството на всички останали.
Разбойниците няма да се съгласят със справедливостта на нечие чуждо решение, дори да отговаря на собствените им крите-рии за справедливост, само, защото друг е извършил разпределение-то, а не те, и като всяко взето "отвън" на заинтересованите лица решение, то никога не може да бъде защитено от автора му .
Така се достига до два много важни за всеки обществен до-говор изводи: единият е, че трябва да се създаде процедура за разпределение, чрез която да се изявяват самоотносимите (измерват се само и единствено със самите себе си) критерии за справедливост и вторият е, че в процедурата на разпределение трябва да участват самите разбойници, респективно заинтересованите, сключващи обществения договор страни.
Към процедурата, за да изпълни първото условие се предявя-ват още три важни условия: еквифиналност (откъдето и да започне процедурата, крайните резултати са винаги едни и същи); инвариантност по отношение на поредността и момента на включване в процедурата на всеки от участващите в нея; а за да бъде практически реализуема трябва да бъде сходима, т.е. да достига до решението за краен брой стъпки.
Като основа на решението би могла да се използва логиката на разделяне на разнородно имущество на две равни части - "Единият дели на две равни части, другият избира по-голямата от тях".
Процедурата за разделяне на три е значително по-сложна, но за сметка на това прекрасно илюстрира принципите и подхода, които удовлетворяват логически условието на задачата и изпълня-ва напълно изброените по-горе условия.
Логическия модел на разделянето може да съдържа след-ните варианти:
Първият разбойник разделя разнородното съкровище на три равни според него части - примерно куп А, куп В и куп С. Вторият и Третият избират, куповете, които им харесват. Ако Вторият и Третият изберат различни купове - при-мерно Вторият избере куп А, а Третият избере куп С, тогава куп В остава за Първия, а той по условие трябва да е разделил на три еднакви купа - следователно никой не може да има претенции към разпределянето.
Ако Вторият и Третият изберат един и същи куп - при-мерно куп В. Тогава на всеки от тях се предлага да ранжира купо-вете (всеки да посочи подреждането на куповете като на първо място посочи купа, който най-много му харесва, след това на вто-ро място купа, който счита за втори, по привлекателност, и т.н.).
Ако Вторият и Третият изберат един и същи куп, като куп от втори ранг - примерно куп А, тогава двата купа В и А се смесват и единият от двамата дели на две равни части, другия избира по-голямата от тях. За Първия остава куп С, а той по условие трябва да е разделил на три еднакви купа - следователно никой не може да има претенции към разпределянето.
Ако Вторият избере А, като куп от втори ранг, а Третият избере С, като куп от втори ранг, тогава Вторият дели куп А на две равни части, а Първият избира по-голямата от тях; Третият дели куп С на две равни части, а Първият избира по-голямата от тях , единият от двамата (Вторият или Третият) дели куп В на две равни части, другия избира по-голямата от тях и никой не може да има претенции към разпределянето.
С този пример се илюстрира една фундаментална за всички трайни обществени договори логическа конструкция - процедура на регулиране на социално-икономически интереси, чрез която се изявяват "самоотносимите" критерии за справедливост.
За процедурата са изпълнени следните важни условия: в разпределението участват самите заинтересовани, сключващи обществения договор страни; условие за еквифиналност; за инва-риантност по отношение на поредността и момента на включ-ване в процедурата на всеки от участващите в нея; и за сходимост - до решението се достига чрез краен брой стъпки.
Разбира се, социално-икономическите регулаторни механиз-ми са несъизмеримо по-сложни и обикновена аналогия, особено коли-чествено разширение на броя на участващите в такава процедура е профанизиране на идеята за регулиране на социално-икономически-
те интереси и е недопустимо. Но предложения пример е нещо, кое-то, според мен илюстрира чудесно разликата между предлаганата и всички други управленски философии.
В моделите, илюстриращи НОВА УПРАВЛЕНСКА КУЛТУРА се отреждат нови роли и на властника и на човека, извън апарата на властта.
Те и двамата са натоварени с отговорността за решени-ята, и политиката се дефинира, като резултат от процедурата на решение при участие на заинтересованите, като се гарантира действителна свобода за изява и защита на персоналните интереси - отразяващи потребностите на всеки участващ в процедурата.
Това поставя всеки представител на държавните инсти-туции под строг ежедневен обществен контрол и възможностите за демагогия и непопулярни решения се ограничават съществено, а човекът, извън апарата на властта, не може да вини властта за собствените си нерационални решения. С това се постига една точна персонализация на отговорността за всяко решение и яснота за степента на отговорност на всеки конкретен субект.
Всички описани по-горе характеристични елементи на организация на общество, изглеждат доста примамливи и съдър-жат в себе си възможността да влияят, по мое мнение, по-скоро в емоционален, отколкото в рационален аспект, върху множество хора. За да влияят на практика обаче, всичките описани по-горе характеристични елементи трябва да се подредят и свържат в система, за да се получи логически свързана, непротиворечива и пълна, работоспособна конструкция.
И не само описаните по-горе характеристични елементи, а и множество други, част от които са известни в обществените науки, друга част - вероятно непознати засега и тяхното изявяване ще представлява обект на изследване и трета част - познати, но никога не свързвани с възможността за практическото им използване в обществената практика.
Системите на организация на обществото са изключи-телно сложни и тяхното описание на обикновен човешки език - цялата нормативна база и тълкуванията, вероятно обхващат десетки или стотици хиляди страници и проиграването на отделни ситуации върху такива описателни модели е невъзможно. Затова са много лесни размитите тълкувания, едностранчивите изложения, които се ползват за нечисти сделки и откровени измами, поднесени с подправени аналогии.
Не по-малко сложни са техническите системи, но никога не бихте могли да измамите добър професионалист за техническите характеристики, възможностите и резултатите на определена система.
Защото професионалистът "чете" на един специален език, намаляващ сложността, правещ лесни за възприемане сложни взаимозависими логически връзки и вериги - езика на техническата документация - схемите и техническите параметри на конструк-цията.
Липсата на инструментариум, ясна конструктивна теория и модели на регулацията и организацията на обществото, крият изключително опасни възможности за подмяна на истинската работа с лошо имитиране на конструктивна дейност, респективно с пропаганда на конюнктурни лозунги и идеологеми, обслужващи кастови и тясно партийни интереси и създаване на обслужващи идеологемите структури по партизански съображения.
Подменянето на работата с демагогия не е нещо ново под слънцето, но винаги е било много удобно и на посредствени и без-скрупулни властници, защото демагогстват срещу значителни пре-вилегии и облагодетелстване, и на онези, които предпочитат стад-но вегетиране на безотговорността и анонимността, пред бруле-щите ветрове на просперитета, изискващи качествено свършена работа.
И нека все пак, да не се забравя, че всяка демагогска докт-рина спекулира с едни и същи, присъщи за ценностната система на всеки човек, понятия - справедливост, хуманност, свобода, икономи-ческо преуспяване, професионално и интелектуално развитие - или онези неща, които днес свързваме с общочовешките ценности.
Дори и най-човеконенавистните авторитарни и тотали-тарни идеологии, никога не дръзват да отрекат тези ценности или да воюват срещу тях, а правят демагогски опити да подменят съдържанието им.
И за да отстраня всякакви съмнения, че тази книга е по-реден опит за идеологическа манипулация, акцента в нея е върху инструментариума - езика за описание на социално-икономически регулаторни системи - елементите, логиката и граматиката и принципите на проектиране на социално-икономически регулаторни механизми.
Моделите, създадени чрез този инструментариум, вгра- дени в компютърни програмни системи, разрешават проиграване
на всякакви ситуации, при всякакви зададени икономически условия и ограничения.
При наличие на такъв инструментариум всеки деклариран постулат, предложен за включване в системата на социално-икономическото регулиране, респективно всеки текст на норма-тивен документ, подлежи на проверка и за всеки човек, владеещ предлагания инструментариум - език, логика и граматика и при-нципите на проектиране, ще е съвсем лесно да разкрие и да покаже ясно, какво се цели чрез постулата и как ще се отрази неговото включване, върху резултатите на цялата система.
Наличието на инструментариум и неговото познаване от широк кръг специалисти е предпоставка за повишаване на професи-онализма, при конструиране на регулиращата нормативна уредба и за елиминиране на възможността за неволни самозаблуждения или нарочна демагогия, относно предлагани норми и елементи на соци-ално-икономическа регулаторна уредба.
Инструментариумът би разрешил и на широк кръг специ-алисти, при създаване или анализ на проекти за договори, точно да се анализират клаузите и да създават съобразени с действащата нормативна база действени процедури, идентифициращи и докумен-тиращи изпълнението или неизпълнението на договорните условия и гарантиращи спазването от страните на договорните условия.
Инструментариумът би бил полезен за анализ и проек-тиране на структури, организация на работа и правила на регули-ране на интереси във фирми, институции и политически органи-зации и партии, или навсякъде където съществуват социално-икономически интереси и необходимост от разпределение на права и задължения, мотивация и координация на действия.