Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Васил Левски - живот и революционно дело

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Васил Левски - живот и революционно дело

Мнениеот Mozo на Чет Юли 10, 2008 16:51

Васил Левски е най – светлата фигура в българското националноосвободително движение. Той е въплащение на най – доброто у своя народ, изразител на надеждите и стремежите му. Роден за водач, той има ясното съзнание за своята историческа мисия и същевременно е пословично скромен, без лични амбиции, справедлив, с безпределно чувство за чест и достойнство, без капчица следи от завист и властолюбие. По – легендарна личност в националната ни история няма, а и не са много тези, които могат да му бъдат равни в световната история. България е осеяна с негови паметници, портрети, покрити с цветя по всяко едно време на годината. Ето защо името и делото му са служели и служат като пример за подражание на поколенията и са били предмет на многобройни изследвания. До сега са известни над 4000 монографии, сборници, статии, посветени на безсмъртното дело на Апостола на свободата. Модерната българска историография, неговите историци – биографи :Николай Генчев, Николай Жечев, английската учителка и писателка Мерсия Макдермод с книгата си „Апостол на свободата”, Димитър Страшимиров, Ал. Бурмов („Левски и Българско книжовно дружество”) Жечко Попов ( Книга за Васил Левски), О.Маджаркова – Чавдарова („В. Левски, Г Раковски и българската емигрант през 1866г.”), Иван Орманджиев ( „Сто години от рождението му”).Достойно място заема в българската история: идеолог и организатор на националната ни революция, демократ, основател на ВМР и БРЦК. Написаха за уникалността на Левски със създадената от него единствената по това време в Европа ВМРО и с прозорливостта му на съвършен политик, чрез който той изпреварва други революционери на XX век като Мацини и Гарибалди.
Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово. Той е потомък на двата карловски рода – Караивановия и Кунчевия. Караивановият е един от старите състоятелни, големи и известни родове в града, а Кунчевия род се дели на Горен род Кунчеви (по професия – бояджии) и Долен род Кунчеви (по професия – басмаджии). Бащата на Васил Левски произхожда от Горния род.
Когато Левски се ражда домът на Кунчеви се намира в северозападния край на града, на улица Крайна. Днес това е улица от няколко къщи близо до шосето Карлово – Сопот – София. Както улица Крайна така и малкото триъгълно кварталче са разрушени, за да се открие площадче, където излиза лицето на родната къща на Апостола, Къщата е в непосредствена близост до т.нар. Сопотска порта на града.
Къщата е собственост на дядото по бащина линия на В. Левски – Кунчо Иванов. Постройката е скромно жилище на бедни стопани, каквито са къщите на болшинството карловци – паянтова, 15 – 20 см. над нивото над двора, без особена вътрешна и външна украса. Дворът и къщата са поддържани в изрядна чистота и порядък.
Той рано загубва баща си и става послушник при вуйчо си Василий, хилендарския монах, с надеждата, че това ще му даде възможност да получи образувание в Русия. Но Василий не изпълва обещанието си и след трите отделения завършени в Карловското взаимно училище, В. Кунчев успява да учи за известно време в Старозагорското класно училище и в школата за свещеници. По настояване на вуйчо си той приема монашеството и през 1859 г. става дякон под името Игнатий. Положението на народа и недоволството м у, подемът на революционното движение в началото на 60-те години го вдъхновяват повече от религиозните му задължения. Затова на 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си, отправяйки се за Пловдив, за да се снабди с паспорт. Към края на март поема пътя от Пловдив през София – Ниш – Белград, за да се включи в Първата българска легия, организирана там от Г. Раковски. За проявената от него храброст по време на боевете получава – според някои спомени – прозвището Лъвский. Левски участва в сраженията за белградската крепост, запознава се с Раковски с известни войводи и участници в хайдушки дружини и чети и поел трудния път на революционера. Между 1-5 април пристига в Белград, където се включва в легията, отсяда с други легисти в ханчето на Марко Томич. В кръга на Раковски и неговите привържаници борбата за народна свобода става за Левски висша цел, смисъл и съдържание на живота му, добива ясна и конкретна насоченост. След разтурянето на легията Левски ( 7 – 19 септември 1862 г.) работи за кратко време при един сърбин, комуто помага „да храни учениците му”. През зимата на 1862 г. напуска Белград и заминава за Букурещ . Известно време пребивава във Влашко. През пролетта 1863 г. напуска Румъния, преминава Дунава и се отправя към Карлово, отбивайки се в Казанлък откъдето праща известие до майка си Г. Кунчева и до вуйчо си х. Василий за своето пристигане и моли да му изпратят монашеско облекло. Пристигайки в Карлово и отново се установява като певец в местната църква. Събира около себе си връстници и приятели, които осведомява за преживяното в легията. През лятото 1863 е арестуван (според някои източници – за участие в легията; а според – по обвинение от вуйчо му х. Василий за кражба на коня му), отведен е в затвора на Пловдив и прекарва там 3 месеца. Освободен е по недоказаност на обвиненията и със застъпничеството на влиятелни местни българи. След като е освободен, остава за кратко време в Пловдив, откъдето се завръща в Карлово и поема пак службата си в църквата. През зимата на 1863 г. заминава отново за Пловдив където се предполага, че посещава само няколко месеца училището на Й. Груев. Среща се вероятно с Христо Иванов - Големия и с други съмишленици, с които се споразумява да си помагат в бъдещата революционна пропаганда. През 1864 г. (март – април) се завръща в Карлово, решава да хвърли завинаги расото, което всъщност е сторил още през 1862 г. На 19 април 1864 Г. (Великден) разкалугерява се като отрязва сам косите си в местността Алтънчаир (край Карлово) в присъствието на приятелите си Георги Попхристов и Христо Пулев.
На Великден 1864 Г. събралото се население в храма „Света Богородица” хората забелязват, че Дякон Игнатий не се явява в черквата, за да заеме своето място в качеството си на певец. В църквата Васил Иванов Кунчев с остригана коса и еснавски костюм, всички са поразени от постъпката, но Дякона е спокоен. Така описва първата крачка на Левски към деизма един от най – известните масони в България – Захари Стоянов. На въпроса защо хвърля расото, Дякона отговаря, че иска да бъде свободен и не го интересува какво мислят другите. Коментарът на Захари Стоянов през 1873 г. е , че Левски „желаел да докаже на съгражданите си, че калугерството и неговите ръждясали понятия са отживели вече своя век; нови хора и нови идеи са нужни за България”. На Гергьовден същата година Апостола започва учителската си кариера. За да избяга от враждебно настроените власти, той се установява в близкото до Карлово село Войнягово. Там сред децата, които учи на писане и четене, бившият Дякон има пълна свобода да преосмисли натрупания опит – докосването му до древните идеи на масонските общества, преживелиците в Белград, затвора в Пловдив и пращането на килимявката по дяволите. За кратко време чрез патриотичните си проповеди и обаянието си даскалът спечелва симпатиите на младите. Непосредствен, доброжелателен към всички войняговци, той успява да се сближи с тях да го приемат като свой. И резултатът не закъснява – Левски създава първото си „тайно братство” и започва да прилага наученото от „верните приятели”. Целта на тази формация е осигуряване на материална помощ за хайдутите, бродещи в Стара планина. Братството се нагърбва и с изпълнение на смъртните присъди на карловските бейове и конашки чорбаджии. Чрез членовете си миниорганизацията успява да установи контакт с „горския цар” на Средна гора – Добри войвода. Четата му наброява 25 души и всява страх у местните власти и турското население. Тайното братство снабдява хайдутите с храна и облекло, шпионира турските потери. Лично Левски се среща тайно с Добри войвода на Таушан тепе. Дейността му явно не остава незабелязана за турската власт и местните симпатизанти на султана. Поради тази причина Апостола напуска Войнягово, въпреки че няма конкретни исторически данни. Но и най – близките му съмишленици и членове на братството са хвърлени в пловдивския затвор.Така без да довърши учебната година даскал Васил изчезва от живота на войняговци.Твърде е вероятно да е потърсил контакти с отвъддунавската емиграция. През пролетта на 1866 г. той вече се подвизава в доброджанските села близо до границата с Влашко. Целта му е да намери своя приятел Стефан Караджа, но попада на поп Харитон, тогава свещеник в село Конгас. Разказите за подвизите на легионерите в Белград през 1862 г. безстрашието на Караджата и антитурската агитаця свършват работа. Организирани под формата на гимнастически групи, местните младежи влизат в тайното братство. Неговата цел е да отблъсква и унищожава черкезите и татарските шайки, който тероризират много мирното население в Тулча и Исакча. Успоредно с това Левски внушава идеята за освобождение на България от турската тирания. Освен на гимнастически упражнения той учи младежите на тайни сигнали за разпознаване и оповестяване. Популярността му нараства неимоверно „Пратеника божии” както го наричат разпространява литографии на видния масон, художника Николай Павлович. Учителската дейност, обуздаването на татарските набези и умелата агитация непрекъснато покачват рейтинга на „пратеника божии”. Но Левски има други амбиции – връзката с радикално настроената част от емиграцията е жизнено необходима за него. Затова престоя му в Еникьой е кратък, но пък много показателен за цялостното му изграждане. Спомените на зографина Цаньо Захариев са безпристрастни: „Живяхме, наедно три месеца в една стая и на един креват спяхме”. В това време изработихме плана за въстанието, план който да не може да се развали, макар и да умрем. Зарекохме се да не пием ни ракия, ни вино, догдето си постигнем целта.Близостта на Еникьой с центъра на революционната емиграция – Букурещ, му позволява да минава границата безпроблемно и при едно от тези си посещения се запознава с Панайот Хитов, който си спомня: „За първи път се запознах с Левски във Влашко, на мушията Циганка, близо до Букурещ, която държеше под наем Н. Балкански. Когато се свиква през 1867 г. втората българска легия, Б. Нешов уведомява Левски. След няколко дни той отива в мушията „Циганка” и там се запознава с Раковски. Пред нас стои момък на около 28 години, среден на ръст, жив, пъргав, очи сини, руса коса, сух, жилав. През 1867 г. Левски става байрактар в четата на Панайот Хитов, той е неустрашим, не накусва ни вино, ни ракия, нито пък пуши. Едничкото нещо към което има страст са свободата на отечеството и старите народни песни. Финансирането на четата на П. Хитов е поето от заможни българи установени в Румъния. Добре оборудвана за времето, на чело с опитен в хайдутството войвода, четата предприема преход по билото на Балкана. Целта е не да се извършват наказателни акции, а да разузнаят и съберат информация за действителното състояние на българското население. На 21 май част от четата начело с войводата Желю, се отцепва и за Хитов няма друга алтернатива освен курс в посока сръбската граница. На 20 юли остатъците от разбитата при село Върбовка чета на Филип Тотю се среща с бойците на Хитов и се обединяват, след 24 часа попадат в засада. Потеря от 40 души ги напада, но те успяват да я отблъснат. На 4 август четата невредима минава границата със Сърбия при Иванова поляна. Сръбските власти приемат четата благосклонно. Правителството предлага на воеводата финансиране, първоначално Хитов отказва, но после скланя на 65 динара и половина за издръжка на четата. Мисията явно е изпълнена- богатите българи, групирани около Христо Георгиев, изпращат на няколко транша сума от 85 лири и десет наполеона. Не след дълго четат е разпусната, а Хитов и байрактарят Левски, писарят Иван Кършовски, поемат към Белград. След като 1868 г. втората българска легия се разпуска. Левски попада в болницата на белградския гарнизон. Заболяването му е доста сериозно, правят му операция на стомаха. След известно време състоянието му започва да се подобрява. Той е преместен от болницата в частна къща с финансовата подкрепа на Хитов. Левски се обръща към другарите си и им заявява,че народа не е достатъчно добре подготвен, а за да се подготви той добре е необходимо да се създадат тайни общества, които имат за цел да предупредят и подготвят населението. Ако направим преглед на дейността и живота на Левски до момента, в който той е повален на легло се налагат следните заключения:
Първо: Апостола е осведомен, че съществуват тайни общества, които работят за придобиване на политически и духовни свободи.
Второ: Структурата и начина на функциониране на тези общества е доказано сполучлив, опитът в съседните страни е красноречив.
Трето: Х. Иванов свидетелства: „Левски беше в работа със Стоил Попов” (един от основателите на тайната дружина в Цариград)
Четвърто: Той има намерение да създаде тайно общество, но не знае със сигурност как, защото Греков им съобщава: „ там в България ще се размислим повече какво да правим.”
Пето: С агитацията на „верните приятели” Левски научава, че има по особена форма на организирана съпротива. Но както след първата, така и след втората легия Левски остава сам. Това се доказва от прочутото му писмо до Хитов от 1868 г. (март): „Но пак ви моля и признавам за най- искрен и пръв любимец български да дойдете при мене или да ви пиша какво аз мисля да прав и направа, ако рече бог .... , за което и спечеля, печеля за цял народ , ако изгубя -губя само мене си.” Дяконът няма увереност да започне сам. Войводата (Хитов) е привърженик на четническата борба, но Левски вече е убеден, че четите са обречени и че трябва нова организационна форма. Той знае за нея от разказите на „верните приятели”. Но идейното му лутане продължава. Легията се разпада окончателно 30 дни след като Греков, Големия и Ангел Кънчев посещават болния Левски. Българските легионери са изгонени от сръбското правителство. Без пари, 200 добре обучени войни тръгват неорганизирани по балканските друмища да търсят реализация на своите и националните тежения. Левски и Христо Иванов смятат да излязат от сръбската граница и да се насочат към Карлово и Копривщица. Те трябва да съберат чета в Балкана и въстанието да се разрасне по цялата територия. Плана е съгласуван с Влашко, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Като, че ли науката избягва да популяризира посещението на Левски в Букурещ през май 1868 г. , за да не излязат наяве връзките му с хората от ложата в емиграцията .
На 6 юли 1868 г. Х. Димитър и Стефан Караджа минават Дунав при Вардим, Свищовско. Левски не е сред четниците той е в затвора по това време в Зайчар, заради организирането на другата чета. След като излиза на свобода Левски е в тесен контакт с радикално настроената емиграция там, известна като организация на младите.
Влашко е единственото възможно място,където българската емиграция има шанс да пусне здрави корени. Историята на румънските княжества е дълбоко свързана с идеите и стремежите на масонството. Още в края на 40-те години на XIX век идеята за създаване на федерация между сърби, румънци и унгарци е обсъждана на най – високо ниво в тайните масонски ложи. През 1850 г. в Лондон Балческу сверява часовника си с масонския елит и проектът прераства в още по – смел план – федерация не само между Румъния, Унгария и Полша, а и присъединяването на Русия, Бохемия, Морава и славянските народи по поречието на Дунав. Тази мегадържава трябва да се нарече „ Обединени дунавски щати.” Проектът, естествено е консумиран от Джузепе Мацини. Сложната политическа игра на големите европейски монархии, обединени в борбата срещу републиканските домогвания на масонските радикални ложи, както и някои шовенистични изблици, осуетяват реализирането на този проект. И когато Левски се установява в Румъния, намира естествената си среда и в политическо, и в географско, и в стратегическо отношение. Но в идеологическо емиграцията е разделена на „стари” и „млади”, естествено мястото на Апостола е сред „младите”, а те от своя страна са групирани в три организации, който се допълват взаимно – читалището „Братска любов”, вестник „Народност” и „Българско общество”. Читалището в Букурещ функционира от 1861 г. От 1866 г. е наречено „Братска любов” на едно от трите велики начела на масонството. Другите две са избавление и истина. Масоните д-р Петър Берон,Раковски даряват множество книги и постепенно се създава сериозен библиотечен фонд. Читалището се превръща в инкубатор на политически идеи и се явява всъщност политически клуб – място където всеки български емигрант може да бъде приет, изслушан, информиран, финансиран. След 1866 г. ролята на „Братска любов” още повече нараства – Каравелов, Хитов, спомагат читалището да бъде важен политически център, средище за политическа екзалтация. Другата организационна е „Българско общество” , основано през 1868 г. То не е чисто революционна общност, а има повече културно-просветен характер. Организацията има две лица – легална и нелегална. Легалната форма функционира на принципа на съвременните фондации- сдружения с идеална цел, което акумулира средства, без да разпределя печалба и без да извършва стопанска дейност. Нелегалното е, че парите, които се събират, се използват за финансиране на революционната дейност. Но дарителите не знаят това. „Българското общество” застава зад четата на Х Димитър и Стефан Караджа, точно както стои с икономическите си механизми зад издаването на „Народност”. Този вестник става трибуна за всички идеи, които имат една цел- освобождението на България. И тук е приложена познатата масонска схема: просвета плюс революция. След като Левски напуска Белград той има вече изграден авторитет. Познат е както на Добродетелната дружина, така и на радикално настроеното крило сред емиграцията. Солидният стаж, който има, и отличните му личностни характеристики го правят привлекателен за изпълнение на най – тежката мисия – да организира народа за едно евентуално въстание. Той е привлечен като член на „Българското общество”. Покрива абсолютно всички критерии за работа – интелигентен, възприемчив, общителен, но и дистанциран, с невероятно хладнокръвие и решимост. Без семеен ангажимент без слабости и компромиси той впечатлява съвременниците си: „Левски беше среден на ръст, пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум, с желязна воля и постоянство: „вънкашно той имаше нежни черти, живи очи, интелигентен поглед.
Много автори споделят мнение, че още в ранните си години Дяконът има връзки с известни масони и масонството повлияло при формирането на неговата личност. При една от обиколките си за набиране на легионери във вътрешността на страната един от членовете на „Тайната дружина” се среща с Васил Левски. Това вероятно е Христо Буйнов или Стоил Д. Попов. Няма устойчиви и безспорни данни , за да се установи кой точно е влязъл в контакт с Васил И. Кунчев, но че тази среща е факт, се вижда от бъдещата дейност на Апостола. Тя фиксира началото на един нов за Левски житейски избор, който се превръща и в негова съдба. Една от версиите е, че именно тогава, през 1861 г. Левски е посветен в масонство от Буйнов и Попов. Факт, е че Апостол има дългогодишни връзки с тази ложа, е неоспорим. Фиксирани са две визити на Левски в Цариград. При първото посещение данните са по – колебливи, но при второто сведенията, който стигат до нас, са устойчиви и исторически издържани. Информацията е на д-р Стамболски, агент на Раковски и член на „Тайната дружина на верните приятели”, който като лекар и преподавател има достъп до османския елит. Снабден с препоръчително писмо до Стефан Илич, Левски се представя в Цариград на „Тайната дружина”. Тя е информирана за работата му и след дейността му – по това време той вече изгражда комитетската си мрежа. През 1871 г. Стефан Илич и Стамболски настаняват Левски в дома на хаджи Иванчо Пенчович на остров Халки, близо до Цариград. Пенчович е висш османски чиновник, близък приятел и състудента от Париж на масона Мидхат паша.
На вечерята между тримата сътрапезници разговора се води, започвайки от целта на пътуването на Левски и за идването му в Цариград по много сериозни въпроси: „Вие тука и за България, каза той, трябва да следите да занимавате духа на Портата и да отвличате вниманието на турските управници, както и общественото турско мнение… додето ние вън се подготвим и издебнем събитията, които биха позволили обявяването на общото всестранно въстание.” Дълги и живи пререкания стават между събеседниците относно начина на воденето на народните работи за освобождението ни както от духовното иго, тъй и от политическото и най – накрая се дойде до заключение, че двата начина се допълват един друг. Тримата (д-р Стамболски, С.Илич, К. Попов)се съгласяват да съберат малко пари от находящите и сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружина, за да ги занесе Илич на Левски, който трябва да отпътува с параход за Бургас. Годината на контакта с „Тайната дружина” – 1861 г. е толкова важна за Апостола, че той не пропуска случай да я изтъкне. По- късно Левски заявява: „Аз съм посветил себе си на отечеството си от 1861 г. – во лето да му служа до смърт и по народна воля.” Писмата на Апостола категорично констатират времето, в което става приобщаването му към едни нови за него идеи. Той е тесни връзки с „верните приятели” и щом е допуснат до тях, в някаква степен е посветен и това преобръща живота му. Връщайки се от Белград след разпускането на легията, Апостола на практика остава сам. Раковски със своя екип се установява във Влашко. Буйнов и Стоил Попов, лидерите на „Тайната дружина”, след известни проблеми с властите в Цариград се отдръпват от идеята за национално освобождение.
Когато Касабов го заклева, бъдещият Апостол е учител в Добруджа. Той казва за него: „Този Васил Левски в мое време беше най – верният наш агент, който ходеше из България и проповядваше въстанието.Той наистина беше, единственият, най- живият, най – способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзалятни български комитети из България лично с живо дело и слово, а особено в Софийско, Плевенско и др. места. Той беше рядък дух, със смел кураж, примерно действие и самоотрицание …”. Изразът „наш агент”, употребен за Левски очевидно смущава много историци през последните повече от 50 години.
Те отричат ролята на Касабов за изграждането на Апостола, защото тезата им е, че той е доморасъл и сам достига до идеите за организирана революция и бъдещо републиканско управление. Безспорно е, че Лески е в директен контакт с Касабов. Той е човекът, който му дава ключа към изградените тайни ядра и в Румъния и България. Приближените на Касабов отварят широко вратите на тайните си структури и Левски става част от тях. След като Левски дава клетва пред „Обществото” със сериозната за времето си сума от 30 лири, на 6 декември 1868 г., пристига в Турну Мъгуреле. Тук явно уточнява някои дребни подробности от техническо естество – пароли, тайни знаци, чрез който ще бъде идентифициран от ложите в Цариград и тези на територията на България. Данаил Х. Попов и Т. Ковачев изпълняват необходимото за да може на 11 декември Левски да се качи на парахода за Цариград. Снабден с препоръчителни писма от „Обществото”, Апостола поема по пътя на своята първа разузнавателна обиколка като агент и пълномощник на тайната букурещка ложа. Борбата за национално освобождение навлиза в нов етап. Пътуването на Левски явно предизвиква вълнения сред българските емигрантски среди. Наистина Левски пристига необезпокояван от властите в Цариград, където директно се отправя към кантората на К. Попов. На тайната сбирка, Левски уведомява присъстващите за намеренията на Букурещкия център – подготовка на народа за общо въстание, като мисията му е да организира този процес, Дякона влиза в делови разговори и с черногореца Зега Стефанович. Зега предлага на Дякона значителна сума, аз да обходи Софийския и Пловдивския. Как и откъде агентурата на руския император е осведомена за намеренията на „Обществото”, можем само да гадаем, но че Левски е усетил капана е факт.
Очевидно Левски разгадава намеренията на руснаците да държа под контрола си тайните радикални движения на Балканите и да неутрализират влиянието на масонството, като го преследват в Руската империя. През януари 1869 г. Левски напуска турската столица и навлиза в пределите на България. Няма точни исторически сведения, които да очертаят маршрута му. Но със сигурност може да се каже, че минава през ония градове, в които има изградени по – рано ложи на Тайния съзаклятен комитет. В края на януари Левски е в Пловдив, от където продължава обиколката си. Но на 24 февруари той минава Дунав и се установява отново в Турну Мъгуреле. По всичко личи, че има сериозни проблеми, защото Ковачев докладва на Хитов: „Вчера пристигна Левски от отечеството ни, за да приеме, лозинката и да се върне пак през Никопол… И тъй като нямах сигурна лозинка сговорихме се да иде в голямото село (Букурещ) и заминува”. Проблемите на Левски са свързани с възстановяване на връзките между структурите на Касабов, изграждани още 1866 г. Лозината всъщност е паролата, а принципите на конспирацията явно са изисквали тя да бъде сменяна през определен период от време. Изграждането на формация „Млада България” съвпада с пристигането на Левски в Букурещ. Посвещаването, което Левски описва пред турския съд, е фактически полагането на основите на „Млада България.” Обявяването й през март 1869 г. е нейното политическо легализиране.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7620
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 146196
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,425,880.50
Банка: 5,487,916.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0


Re: Васил Левски - живот и революционно дело

Мнениеот Mozo на Чет Юли 10, 2008 16:51

От турската столица Васил Левски се отправя към Тракия и Северна България. През първата си обиколка той посещава Карлово, Сопот, Пловдив, Сливен, Плевен, Ловеч. Обиколката и срещите със съмишлениците и с народа по градове и села, където владее силно недоволство и революционно брожение, обнадеждили Левски, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание. Той се връща в Румъния, за да запознае „младите” с впечатленията си от настроенията на народа и да се снабди с прокламации и пълномощни документи за по- нататъшната своя дейност. Затова отново му идват на помощ Българското общество и участващите в него бивши членове на ТЦБК – И. Касабов, Т Ковачев, Т. Райнов. Те снабдяват Левски с „лозинки” (пароли) и пълномощни писма, необходими за връзките в България. Касабов съставя и отпечатва Прокламация до българския народ, също както тази за четата на Х. Димитър от името на Привременното правителство на Балкана, символизиращо революционната власт и ръководството на борбата. Прокламацията призовава българският народ да се вдигне „на оръжие” срещу вековните си угнетители. Знакът за въстание ще се даде в Стара планина. Отделено било място и за турския народ, за когото се заявява,че в „свободна България” ще има равни религиозни и политически права с българите.
Васил Левски посещава емигрантските центрове в Румъния във връзка с предстоящата си работа в България и на 1 май 1869 г. от Никопол започва втората си обиколка. Целта на тази обиколка е организационна: да посети редица селища в Южна и Северна България; да се срещне с другари – съмишленици на революционното дело, и с други вътрешни дейци за да ги привлече да се включат в борбата; да разпространи между българското и турското население прокламацията. В продължение на 4 месеца той обикаля страната и образува първите комитети, които стават опора в по – нататъшната му дейност, и слага началото на ВМРО в България. На 6 май 1869 г. се отбива в Никопол за да прибере препратени там пакети с прокламации на турски език. Първият комитет в страната Левски създава в началото на май в Плевен. Н 9 май 1869 г. се отбива за няколко дни в Цариград – среща се с представители на местната българска колония, разговаря с тях по бъдещите действия за освобождаването на България, влиза във връзки и разговори с предполагаеми агенти на руското правителство ( З. Стефанович). Левски продължава своя път през Ловеч и Троян за Южна България. Според условията той създава на едни места комитети, на други групи, другаде подтиква родолюбците да работят чрез читалищата. В Ловеч се представя за „търговец на едър добитък” и отсяда в къщата на поп Лукан, баща на В. Хашнова и М. Поплуканов.
В къщата на И. Драсов е създаден Ловешкия революционен комитет с участието на Н. Сирков, Х. Йовков, поп Кръстьо. За ръководители ловчанци избират Д. Пъшков, И Драсов, поп Кръстьо. През 1869 г. Левски посещава и Троян, запознава се с по- будните младежи, които въвежда в делото и ги подтиква да основат читалище. През 1869 г. се основава Карловския комитет, в които влизат, В. Караиванов, Б. Иванов. За касиер е избран В. Караиванов, за секретар – И. Миланов, а за завеждащ кореспонденцията Б. Платнаров. По това време Левски се озовава и в Калофер, където на срещата в дома на И. Г. Мархолев присъстват Н. Д. Стоянов, д-р Д. Николич. Събраните калоферци разговарят като съмишленици, но за образуването на комитет още не се говори. Към 23 -24 май Левски е в Пловдив, където с група младежи поставя началото на революционната организация в града с участието на братя Търневи, Н. Геров, К. Доганов, които имат сведения за обиколката на Левски и в други градове. За това съществуват информациите на Х. Георгиев, че Левски е напълно свързан с „младите” сред емиграцията, и опасенията на двамата да не би тази обиколка да предизвика нежелателни за „старите” революционни прояви в страната. По същото време се полагат основите и на местния комитет в Перущица, където е учител Петър Бонев, другар на Левски от първата легия. В комитета са привлечени близки другари и съмишленици на П. Бонев: Георги и Атанас Тилеви, Р. Куршев. Левски посещава и Пазарджик където П. Бонев също има връзки. На второто събрание в дома на М. Стефанов се основава местен комитет, в които влизат хора от всички махали. За председател е избран Г. Консулов, а за секретар – М. Стефанов. Левски използва познанството си с иконописеца Г. Данчев от Чирпан, за да сложи и тук началото на местен комитет. Крайната точка при тази му обиколка е Сливен, където има приятели и предани на делото дейци на чело със С. Райнов. Между основателите на местния комитет са С. Рйнов, Г. П. Тодоров. По късно в комитета влизат Т. Стоянов, С. Геренов, А. Узунов. През Ловеч и Плевен Левски се завръща в Никопол на 26 август, минава Дунав при Турну Мъгуреле и през Александрия се отправя за Букурещ. Втората обиколка на Левски през пролетта и лятото на 1869 г., когато отново пътува от град на град и от село на село из България, го убеждава, че преминаването на чети и въстанието, за което през март мисли, че ще може да бъде вдигнато твърде скоро, е само нов революционен изблик без резултат. След оптимистичните съобщения до”младите” в Румъния от края на първата си обиколка, че въстанието е предстоящо, към края на май 1869 г. той вече ги предупреждава, че то не ще бъде възможно през пролетта. След завръщането си в Румъния е твърдо убеден,че е необходимо да се извърши по – голяма подготовка на народа в страната, а въстанието да се остави за следващата пролет. Втората обиколка на В. Левски в България допринася у него да се доразвие убеждението, че трябва да се работи предварително сред народа преди изпращането на въоражени чети отвън,които да вдигнат въстание. Срещите с голям брой родолюбци му дават възможност да вникне в реалното положение и трезво да прецени,че за да се постигне желания успех, борбата за освобождение трябва да има солидна организационна основа вътре в България, че патриотичните инициативи на българската революционна емиграция не са в състояние да доведат до масово участие на народа в революцията. Така у Левски съзрява идеята за продължителна подготовка на въстанието вътре в страната от революционни комитети свързани организационно помежду си, които да работят предварително за осъществяване на голямата цел – освобождението на България. Създаване на ВМРО за подготовка на българския народ е обективна необходимост за българското освободително движение. Идеята за предварителна подготовка вътре в страната назрява постепенно. Най – напред я обосновава Г. С. Раковски, който смята, че преди навлизането на въоражени отряди отвън е нужно народът да бъде предупреден, за да е готов да се присъедини към тях. През 1861-1862 г. и особено през 1867 г. той започва да осъществява тази си идея. Добродетелната дружина разисква необходимостта от проучване на положението и настроенията в страната и създаването на опорни точки за въстанието във връзка с преговорите за общи действия със Сърбия. Тайният централен комитет приема организационна структура от комитети сред емиграцията и вътре в България и създава комитети в няколко български градове. Но всички тези опити да бъдат организирани силите на народа все още не достигат до разбирането, че тежестта на подготовката на въстанието трябва да се пренесе вътре в България и че за това е необходимо да се създаде нова организационна структура – мрежа от комитети, който да се нагърбят със задачата да подготвят българският народ за решителна борба за освобождение. Историческата стъпка към осъзнаването и осъществяването на тази незряла необходимост на българската национална революция прави Левски с основаването на комитети в България през 1869 г.
На 29 септември 1871 г. Левски пристига в Ловеч, където се среща с А. Кънчев и Д. Общи. Организирана е среща събрание в лозята край Ловеч, на която присъстват 8 души: Левски, Д. Общи, А. Кънчев, Д. Пъшков, поп Кръстьо, Никифорив, Х. Бояджията. Левски чете „наредата” заявява, че трябва да провери новите си помощници преди да им се довери. Поставя въпроса за бъдещата работа на Д. Общи, който е определен за отговорник от Ловеч и Тетевен до София. Започва срочно разпращане на Проектоустава чрез направени преписи до БРЦК в Букурещ, до дейци в Белград и Одеса, както и комитети и дейци в страната, за да бъде разследван и обсъден важен идейно-програмен документ, съставен от Левски (с малки добавки накрая от Ангел Кънчев) и озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ”. „Наредата” съдържа: - Уводна част – тя отразява подбудите и целта на освободителната война – „тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров”, поради което се налага „с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско – тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място,което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили”.
Организационна част – в нея се набелязват правата и задълженията на БРЦК, на председателя, на подпредседателя и на касиера; както и на частните комитети, на тайната полиция, на тайната поща, на войводите и т.н.
Наказателна част – в 9 параграфа се изброяват наказанията за провинения и измяна спрямо освободителното дело.
През октомври 1871 г. Левски планира дълга съвместна обиколка из страната с Д. Общи и Кънчев за въвеждане на помощниците си в работата, организиране на нови комитети, укрепване на вече изградените, разпространение и разглеждане на проектоустава. Обиколката започва през ноември – декември с.г..Комитетите в Ловеч и София осигуряват на Левски, Общи и Кънчев на първо време за разходи 900 гроша. Маршрутът на обиколката е следният: Ловеч – Троян – Карлово – Клисура – Копривщица – Панагюрище - Пазарджик – Царцово – Пловдив – Чирпан – Ст. Загора – Нова Загора – Сливен – Котел – Габрово – Елена – Трявна – Търново – Лясковец – Севлиево – Ловеч. Почти във всяко селище свиква събрание. На 7 – 8 октомври 1871 г. пристига с двамата си помощници в Троян, където отсядат в местния хан на В. Спасов. Вечерта устройва събрание в тайната къща, където обсъждат наредата. В следващите дни посещават Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик и т.н. Навсякъде се среща с местни дейци, с които обсъждат общонародното дело. Обиколката приключва в края на месец ноември 1871 г.. Левски заедно с Кънчев и Общи се установяват в Ловеч, където свикват събрание на местния комитет. Събранието решава в бъдещите обиколки тримата да действат по отделно и определя районите им : Левски остава в Ловеч, околността и Пловдивския окръг; Д. Общи – от Тетевен до София; А. Къчев – до Дунавското крайбрежие; С. Младенов и В. Йонков – Пазарджишко и Пловдивско. Левски гласува голямо доверие на А. Къчев и според решение на ЦК на ВРО го упълномощава да замине през Русе – Гюргево за Букурещ, където да се срещне и разговаря с Л. Каравелов. Чрез писма уведомява други революционни дейци за мисията на А. Кънчев. От ноември 1871 до май 1872 г. Левски обикаля отново страната и успява да събере 11 643 гроша за народното дело, което отбелязва в бележника си. След направените през втората половина на 1871 г. няколко обиколки из страната се отказва от първоначалната си идея – общото събрание на вътрешните и външните комитети да бъде организирано в България – и възприема мнението на БРЦК в Букурещ, то да се свика там. Възнамерява след това да организира общо събрание и на комитетите в България. През изминалите от юни 1870 г. дотогава около 20 месеца, прекарани в България, извършва огромна за такъв кратък срок идейно политическа и организационна дейност: поставя здрави основи на ВРО; приобщава към борбата многобройни съратници и съмишленици. Подпомогнат от тях, основава голяма част от многобройните частни революционни комитети, в чиито състав влизат главно дребни занаятчии и търговци, селяни и народна интелигенция, създава и ЦК на ВМРО. Полага усилия за сплотяване на народните сили и за привличане към делото на колкото се може повече по – широки кръгове от българското възрожденско общество, прави всичко възможно в борбата да се включват и привържениците на четническата тактика, както други идейни течения от националнореволюционното движение. Обикаля многократно из страната – сам или придружен със съратници и преди всичко с двамата си помощници Д. Общи и А. Кънчев с цел да ги въведе в работата и да ги опознае, за да им гласува доверие. Работи най – усилено по обсъждането на програмния документ на организацията – „Наредата”, за чието разпространение и обсъждане полага изключителни усилия. Изработва и други агитационни и организационни документи (писма, позиви). Поставя на здрава основа регистрирането и запазването на комитетската документация, особено във връзка със събираните суми за оръжие и други разноски. Занимава се най задълбочено с теоретически и практически въпроси, свързани с тактиката и стратегията на военното дело с оглед на бъдещото въстание. Планира и осъществява редица начинания с оглед набиране на средства за закупуване на оръжия и боеприпаси. Вниманието му през новата година е насочено към подготовка на народа за всеобщо въстание.На 7 януари 1872 г. Дяконът пребивава в Троянския манастир, където има делова среща и разговори, след което заминава за Троян, където става два- три дни. През 1872 г. Левски е отново в Ловеч, откъдето изпраща писмо от името на БРЦК до П. Хитов – Белград: призовава го да се съобразява с действията си в Проектоустава на БРЦК, от който му изпраща препис за преглед, оценка и бележки, кани го Общото събрание във Влашко, където ще може да изложи мнението си по народните дела; пише, че допълнително ще му съобщи „кога и къде ще бъде събранието”. На 12 януари 1872 г. прилага в действие взетото по – рано решение, да се възложи самостоятелна организационна работа на Д. Общи, който е определен за отговорник на комитетите главно в Софийско и Орханийско. Започва системна и усилена подготовка за организиране на Общото събрание в Букурещ, насрочено за началото на пролетта за обсъждане и приемане на Проектоустава и по други важни въпроси. Поддържа постоянно връзка с частните комитети, дава им конкретни инструкции, настоява да побързат с изпращането своите бележки относно разпратените им преписи от Проектоустава. На 16 януари 1872 г. БРЦК изпраща по негово нареждане писмо до ЧРК – Карлово с инструкция да се усили подготовката на въстанието: по – скоро да се изпратят бележките по Проектоустава; да се определи редовна вноска за всеки деец с цел събиране на средства за делото – 1/10 от състоянието му, т.е. „десятък”. По поръчение на Левски БРЦК пише до ЧРК – Сливен за ускоряване подготовката на въстанието от всички комитети; за евентуално съгласуване действията с черногорци и сърби срещу Турция; за „десятъка”, който е длъжен да внася в революционната каса всеки деец; за по- бързото изпращане на бележките по Проектоустава; за П. Хитов, който е длъжен да се отнася за всичко до БРЦК, а не до частните комитети. Изпраща по верните си куриери С. Младенов и В. Йонков, чийто външни белези описва, окръжно писмо до частните революционни комитети в Търново, Сливен, Железник, Пловдив за събиране на определения членски внос – десятъка. Нарежда всички суми да се осчетоводят със съответните сметководни бележки и квитанции. Възлага на А. Кънчев, като го снабдява с необходимото пълномощно, да действува в Разград и околните със задачата да включи тази част от страната в организационната мрежа, като основе местни комитети в града и околията. Иван Драсов пише от името на БРЦК във връзка с предстоящото Общо събрание да дадат отчет за броя на комитетските дейци, наличното оръжие, „тайните къщи”,военните складове, конете. Уведомяват ги че занапред Левски ще работи под псевдоним „Аслан Дервишооглу”. Дяконът уведомява с писмо членовете на ЧРК – Орхание, че е решено вече Общото събрание да се свика в Букурещ „подир 30 – 40 дена”, на което ще бъдат упълномощени да присъстват представители от страната начело с Аслан Дервишооглу. Подчертава взетото решение за предстоящото въстание с думите; „И казано е вече: свобода чиста или смърт”, напомня, че всеки трябва да даде своя паричен дял – поне една десета от имуществото си за делото; отбелязва, че предателите не са хора, не са българи – за тях смърт! Нарежда занапред да адресират писмата до: „Аслан Дервишооглу Кърджалъ”. На 4 февруари 1872 г. ЧРК – Етрополе, с писмо писано от Пеев го осведомява за идването на Общи в града им, за броя на комитетските членове и наличното оръжие. Псевдонимът на комитета „Скендер Дервишооглу” е записан саморъчно от Левски. От село Видраре му изпращат бележка за: минаването на Общи през селото им на път за Осиковица; дадените му на три пъти суми, за които чакат оправдателни документи; броят на членовете и наличното оръжие. Левски пише писмо от името на Привременното правителство в България до К. Хаджикостов – Плевен – укорява го за нежеланието му да се срещне с него и да даде своя принос за делото; подканя го да заплати пощенските разноски около уреждането на срещата; напомня, че комитетските пари са за пушки и барут, а не за празни работи. Преди 18 февруари – нанася в бележника си сметка – за събраните суми от частните комитети (отбелязани от Левски с псевдонимите им) – в Етрополе, София, Тетевен, село Гложене; вписва ,че подготвя обиколка „през Балканът в Тракия”, както и получените от Д. Пеев 3243 гроша. На 19 февруари – И. Драсов – Ловеч, пише от името на Левски до новопоставените дейци, че Левски получава писмото им от 14 с.м., изказва задоволството си от включването им в освободителната борба с думите „Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви неизгладими в народната ни история… Само умно работете!”
ЧРК – Тетевен определя за телохранител и куриер на Левски Ст. Пандурина. Той и Д. Пеев – Пощата се срещат с него в Ловеч, в дома на М. Поплуканов и след два дни тръгват за Троян. На 26 – 28 февруари посещава Пловдивско и някои села във връзка със събирането на средства и за подготовка на Общото събрание в Букурещ. Отправя писма до Ловеч. През месец март 1 – 2 продължава обиколката си из селищата на Южна България; след Пловдив, Пазарджик и околните села се отправя към Карлово. Преди 5 март съставя кодове за дешифриране на псевдонимите на вътрешните дейци. Определя следните псевдоними за най – близките си съратници; Хр. Иванов – Дели Христе Мага; Д. Общи – Селим Муратооглу; А. Кънчев – Рушчуклията. След 5 март Левски пише писмо до Д. Общи: осведомява го за самоубийството на А. Кънчев и му нарежда да замине за Пловдив, след като предаде „парите и разписките на Васил Гложенеца”. През 9 март пребивава в Чирпан, след което продължава обиколката си към Сливен. На 18 март Л. Каравелов – Букурещ пише до Левски (в Българско) и му съобщава, че е взето решение на 20 април да се свика Общото събрание в Букурещ и че трябва да се изберат представители от частните комитети. От 24 март до 31 април пребивава в Ловеч. Работи усилено по подготовката на Общото събрание: пише писма, разпраща „лозинки”, събира средства и подготвя отчетни документи; дава нареждане за по – бързо и по – умело за изтегляне на делегатите от вътрешността към Румъния; изготвя план за срещата на делегатите в Букурещ, като набелязва „паролите”, заявките, както и начина за регистрирането на представителите, които ще отседнат в Хаджипетровия хан в Букурещ.
През 30 март – пише писмо – от Ловеч до членовете на ЧРК – Търново и Лясковец. Съветва ги да изпратят подготвени делегати на Общото събрание с думите „сляпо никои да не се повожда в работата…”,информира ги, че ще докладва за положението в България във Влашко „там дето ще стане скупщина от българи чисто народни от разни места… За сега там във Влашко отивам аз от страна на ЦК с горните представители ще явим работите ни как вървят в Българско и върху това ще вземем мнението на нашите братя оттам”. Левски пише писмо до село Видраре и ги упреква че още не са избрали представител за Общото събрание, с думите: „Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страшльовци, защото, тий , като ни гледат таквиз, не щат и да ни вярват, че ние вече чувствуваме жажда за свобода и че ден на пред гледаме да отхвърлиме яремът си от вратът. Пък оттам чакаме голяма помощ!”Левски предлага да го упълномощят да ги представя на събранието. Също и тогава написва текста на паролата, която вероятно предвижда „за да се припознават” представителите на общото събрание. В началото на Април – определя писмено най – удобното място за преминаване на р. Дунав от България във Влашко. Обмисля и записва в бележника си въпроси, които възнамерява да постави пред Общото събрание в Букурещ. В началото на Април – вписва в бележника си събрани 7 точки указания (предназначени за подготовката на представителите за Общото събрание или като план за работата на революционните комитети) за събиране на материални средства; подготовка на тайни къщи; необходимостта от пароли за обезпечаване сигурността на комитетската тайна; нуждата от издирване на войводи; правилното разпределение на задачите – според способностите на революционните дейци; необходимостта от проверка на извършената работа. На 4 април Дяконът изпраща от Ловеч до членовете на ЧРК – Сливен и ЧРК – Троян две писма, в които определя начина за издаване на квитанции срещу получени суми в полза на организацията. Иска от троянци отчет за работата им сред по – издигнатите граждани и настоява да дадат бележките си върху Проектоустава и да упълномощят ловешкия представител да ги представлява на общото събрание, ако не са избрали делегат от своите членове. Троянци му пишат, че са избрали представител за Общото събрание и отчитат дейността си. Около 6 април Левски придружен от М. Поплуканов тръгва от Ловеч с тескере на името на Д. Пеев, за да присъства на Общото събрание във Влашко – Букурещ. Пътуват вероятно по установения конспиративен канал: Ловеч – Плевен – Турну Мъгуреле. На 11 април и 1 юли пребивава 80 дни в Румъния – най – вече в Букурещ и Турну Мъгуреле, но посещава и други градове – където не само участва най- дейно в Общото събрание и при изработването на Устава на БРЦК, но и съставя в някои селища частни революционни комитети сред емиграцията. На 29 април присъства на откриването на Общото събрание на БРЦК. На него се събират общо 26 делегати от България и Румъния с право на 45 гласа. Левски участва в петте заседания (29 април – 4 април) в ролята на представител на няколко частни революционни комитети от Южна България, като има право на три гласа. Избран е в четиричленната комисия заедно с Каравелов, Цанков и Т. Пеев за съставяне на Програмата и преглеждане на Устава на БРЦК тогава е съставен „Протокол на решенията на заседанията на ЦБРК”; в него са набелязани разглежданите въпроси и взетите решения в проведените пет заседания; подписан е от 20 души, между които и Левски.
На второто заседание, което е на 1 май Левски като член на комисията докладва заедно с останалите членове, изработената Програма и прегледания Устав. На третото заседание, което се състои на 2 май участва с останалите представители, които правят „забележки по вишегласие’ по текста на Устава. На 3 май се състои четвъртото заседание, на което продължават с разглеждането на Устава с нанасяне на съответни бележки до края на текста, т.е. от деветата глава „до свършването му”, участва във вземане на решение да бъде напечатан Уставът и да се пристъпи кум избирането на членове на БРЦК. На 4 май – участва заедно с членовете на комисията и представителите на петото заседание на Общото събрание, което приема оставката на „досегашния ЦК” и избира нов начело с Каравелов, упълномощен „да избере и други членове, които са потребни.” На това последно заседание Левски е утвърден като главен Апостол на цяла България, Тракия и Македония.
Към втората половина на май Левски все още е в Букурещ, където помага за дооформянето на документацията от взетите решения на Общото събрание и за отпечатването на Устава. Завършва подготовката си във връзка със заминаването си за България; получава пълномощно от БРЦК с големи права за бъдещата си дейност; изготвя писмената си клетва пред комитета. На път за България се отбива в Олтеница и в Гюргево, където престоява известно време. Среща се с местни дейци и извършва организационна работа. На 30 юни пребивава в Турну Мъгуреле, откъдето пише няколко писма до БРЦК в Букурещ. Извършва организационна работа, в резултат на която е избрано ръководството и утвърден състава на местния ЧРК. На същата дата Левски пише последното си писмо от Румъния, адресирано до К. Цанков – Букурещ, с което го известява, че тръгват за Бекет и оттам ще преминат в България; уведомява го за броя на членовете на новосъставения комитет в Турту Магуреле, след което се завръща в България след тримесечно отсъствие. Получава пълно доверие от БРЦК – Букурещ, облечен с големи права за бъдещата си работа подготовка на въстанието, заема се веднага да запознае членовете на частните комитети с решенията, взети на Общото събрание, с разпращането на отпечатания устав на БРЦК. На 15 юни 1872 г. Дяконът разпраща до частните комитети в страната отпечатания Устав на БРЦК и призовава към старото му спазване и най усилено събиране на средства за делото. Нарежда на Д. Общи да организира убийството на дякон Паисий поради опасения за предателство на делото. Изпраща окръжно до частните революционни комитети в Етрополе, Джурово, Гложене, в което изисква да се води финансова отчетност и да се раздадат уставите; събраните пари да се внесат в ЦК, като се вземе разписка от лицето, което ще дойде да ги получил; предупреждава да търсят пълномощно от всеки пратеник на БРЦК. Води сметки по комитетските разноски ; записва бележки и адреси на съратници. През втората половина на юли избистря концепцията си за реорганизация в комитетската мрежа чрез създаване на окръжни центрове. Пише до Каравелов, че предприема обиколка, за да даде тайните знакове; възнамерява да отстрани Д. Общи, който не се съобразява с устава. Изпраща с 10 000 гроша поп Кръстьо да преговаря за издаване на вестник на вътрешната организация. Загатва за предстоящата разправа с предателите „като се почне с черна глава.” След като Д. Общи съобщава на Дякона за убийството на Паисий, той планира пътуване до Плевен. Левски осведомява БРЦК, че „Народът ни е твърде добре приготвен духом”, но подчертава липсата на средства, настоява освен народа, че и главните военни ръководители трябва да се приготвят. Изтъква, че приема предложението на Каравелов за съвместни действия със сърбите и настоява той да спомогне за приемането на 150- 200 души „във войнишкото училище” в Белград. На 25 юли 1872 г. Враца му пише, че са получили писмото му от 17 юли с приложените към него устави, окръжното на БРЦК, разписки и след това броя на членовете веднага се увеличава. Очакват идването на Левски за по – конкретни разпореждания. Към края на юли Апостола обикаля района, поверен на Д. Общи, при което комитетските дейци се оплакват от недисциплинираността на Общи; угрижен да не стане провал, изисква от комитетите писмено да потвърдят писмено обвиненията срещу Общи. Призовава дейците, снабдени се пълномощия да е закълнат по новия Устав и да се заверят пълномощните им „с новия им печат”. Занимава се с организиране на окръжни центрове; с отстраняване на неподходящите дейци и с набавяне на оръжие. На 3 август пише на Каравелов и Д. Попов писмо, с което настоява те да ускорят преговорите със сръбското правителство за приемане на българи във военното училище в Белград. На същата дата село Голям извор изпраща писмо, в което го предупреждава да не идва, да прави събрание, защото властта е бдителна и са пуснати шпиони. На 12 август Левски е в Ловеч от където организира нападение над къщата на Д. Халача с цел набавяне на средства. На 14 август предрешен влиза в къщата на Д. Халача за да се сдобие с пари за делото. Акцията е неуспешна, Дяконът успява да се измъкне и се укрива в лозята край Ловеч, след преминаването на опасността се прибира в града. След нападението се укрива в Тетевен в Правешкия хан и свиква събрание,на което донася и раздава на членовете на селата „книжа” – „червенитекниги” (уставите на БРЦК). Излага и обосновава идеята за създаване на окръжни центрове, Ловешкия комитет го предупреждава да не се връща в Ловеч, защото властите го търсят усилено за нападението. Около тези дати Левски обмисля въпроса за истински свой помощник и евентуално – заместник. На 28 – 29 август се отбива в село Видраре и там той организира събрание.
След 29 август и началото на септември – от Орхание заминава за Правец, където в местния хан става събранието, оттам отива в село Осиковица и спира в хана на Ц. Цолов.След два – три дни продължава обиколката си в Тетевен. По време на престоя си праща писмо на Д. Общи, като го обвинява в недисциплинираност и го вика да заминат заедно на обиколка в Пловдивско. Общи не се явява, но настоява да му се издаде „пълномощно” за Македония. Левски отказва да му повери тази важна задача, особено след многото неудачи в дейността на Д. Общи.
През 16 септември до 15 октомври – продължава да обикаля частните комитети в Средногорието; по време на обиколката научава за обира на хазната при Арабаконак. Придвижва се към София и Ловеч, изпраща писмо до ЧРК – Тетевен, и нарежда да не се признава на Общи стария му печат. На 24 октомври турските власти арестуват Общи, който още в първите си разпити започва да разкрива комитетските тайни, което довежда до многобройни арести. Левски научава за случилото се в Карлово. Докато в ареста подсъдимите във връзка с обира на хазната дават конкретно описание на Левски като другар на Д. Общи, той пътува до Стара Загора, Чирпан, Панагюрище, Копривщица и се връща в Пловдив, след като организира събрание и набира средства за оръжие от Влашко. Към 30 октомври Каравелов го вика на среща в Букурещ, но Левски му съобщава, че ще тръгне по – късно след 30 – 38 дни. Уведомява го за създаването на окръжните центрове и изтъква, че още не си е намерил заместник, на който да предаде работата си. Към края на ноември Каравелов го подканя да обяви по – рано въстанието поради настъпилите събития и направените разкрития. През това време Левски пътува от Пловдив, Хасково и Чирпан за Стара Загора, където навсякъде устройва събрания, оставя кочани с квитанции за събиране на суми за делото и провъзгласява някои от местните ЧРК за окръжни центрове.Пак в Стара Загора свиква комитетско събрание за преразглеждане предложението на Каравелов за обявяване на въстанието. Левски не е съгласен с това, защото подготовката не е съвсем завършена. В края на ноември е споменат с името „Дякон Левски” в телеграмата на софийския окръжен управител, до окръжния управител в Търново във връзка с разкритията направени от Д. Общи. В телеграмата се подчертава, че Левски се търси от властта.
През това време Левски е в Пазарджик и уведомява чрез писма – инструкции окръжните комитети, че ще заминава за Букурещ за да се реши въпросът за предстоящото въстание. На 29 ноември Н. Геров пише до Н. П. Игнатиев, че пловдивския управител Хамид паша е получил заповед да издири съзаклятниците в Пловдивско: че тайни агенти са разпратени да търсят Левски, а снимката му е в ръцете на властта. През това време Левски следи процеса в София и крои планове за освобождението на задържаните, от който впоследствие се отказва, за да не стане провал.
От 1 – 25 декември се предвижва от Южна България към Ловеч, пътувайки непрекъснато. Отбива се в София, Карлово, Сопот и се озовава в село Колибето, където се укрива известно време. Отбива се в Троянския манастир, и там се среща с членове на ЧРК – Троян. На 26 декември към 4 часа след обяд напуска Ловеч на път за Къкринското ханче. Пристига вечерта към 10 часа, заедно с Н. Цветков в ханчето, чийто съдържател Х. Цонев, комитетски член ги посреща. Възнамерява на другия ден да тръгне за Търново и оттам да продължи за Букурещ. На 27 декември е заловен от оградилите ханчето заптиета, след като води неравна борба с тях, в която е ранен. На 28 с.м. е отведен в Търново, където се провежда първия разпит. Членовете на комитета в Търново научават за залавянето му и се събират на заседание, където решават да го освободят. От Търново го повеждат към София с охрана и окован във верига заедно с Н. Цветков. На 30 – 31 декември 1873 г. – със силен конвой Левски за последен път преминава през България. Той е прекаран през Ловеч и Плевен за София.
Да проследиш живота на Васил Левски от Карлово до Къкрина означава да опознаеш в детайли живота на една от най – колоритните личности в нашата история. Зная, че каквото и похвално да кажа за него, ще е повторение защото много са историците, който вече са го сторили. Не ми остава нищо друго освен да се преклоня пред подвига на този велик човек, който завинаги, ще остави светла диря в моето сърце. Никой който се чувства истински българин не може да остане безучастен към безспорните постижения на Васил Левски. Затова всяка година на 19 Февруари ние си спомняме не бесилото, смъртта и гроба, а това с което Левски е част от нас днес – неделим от българския дух и от България: „ Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, „ Днешний век е век на свободата и равноправието на всички народности”, „ Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си”
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7620
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 146196
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,425,880.50
Банка: 5,487,916.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта