Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

» Югозападен район(Тема)

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с географията.

Модератор: Модератори

» Югозападен район(Тема)

Мнениеот Mozo на Пет Яну 18, 2008 20:12

21. ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН
1. Географско положение, граници и големина. Югозападният район (ЮЗР) е най-големият в страната - обхваща 18,3 % от нейната територия. Неговите граници имат преди всичко историко-политически характер и съвпадат с държавните ни граници с Гърция, Македония и Сърбия. По-голямата част от тях са прокарани по билата на планини като Славянка, Беласица, Малешевска, Влахина и др. Северната граница е добре очертана от старопланинското било и северните части на Ботевградската котловина. Източната граница е условна, има сложна конфигурация и е маркирана от източните части на Златишко-Пирдопското поле, Ихтиманска Средна гора, Рила и родопския дял Дъбраш.
Най-важната особеност на географското положение на ЮЗР е, че именно в него се пресичат пътищата, характеризиращи благоприятното транспортно ГП на България в Балканския полуостров. В рамките на района обаче тяхната конфигурация е строго предопределена от структурата на релефа. Релефът играе решаваща роля и при формирането на главните транспортно-икономически „врати“ на района­Петроханската седловина, Искърския пролом, Ботевградската седловина, Западните Задбалкански котловини, пролома Момина клисура, долините на Места, Струма и Струмешница. Същевременно по-голяма част от границите на ЮЗР са заети от високи планини, което в значителна степен затруднява връзките със съседни райони или държави.
2. Природни условия и ресурси. Преобладаващ релеф е планинско-котловинният, което благоприятства развитието на горското стопанство, туризма, пасищното животновъдство, дивечовъдството и хидроенергийното строителство, но е съществена пречка за транспорта и земеделието. Котловините и долините на реките се отличават със сравнително по-високо естествено плодородие и предлагат добри условия за интензивно растениевъдство. На територията на района има разнообразни полезни изкопаемиполезни изкопаеми, но голяма част от тях са с малки или изчерпани запаси и ниско качество. Сред енергийните суровини голямо социално-икономическо значение за развитието на ЮЗР в близкото минало имат кафявите въглища край Перник и Бобов дол, както и лигнитните находища в Софийско. Тяхното значение днес постепенно намалява. От рудните полезни изкопаеми с национално значение са железните руди при Кремиковци и медните в Етрополска планина и Златишко-Пирдопската котловина. С по-малко значение са оловно-цинковите руди в Осогово, флуоритът в района на Благоевград, баритът, варовиците и мраморите.
В ЮЗР се наблюдават изключително разнообразни климатични условия. На север те имат умереноконтинентални характеристики, усложнени от планинско-котловинния релеф, благодарение на което често явление през зимата са температурните инверсии. На юг, по долините на реките Струма и Места, климатът е преходноконтинентален и континентално-средиземноморски, а в многобройните високи планини ­ типично планински. Това изключително климатично разнообразие в съчетание със значителната разчлененост на релефа е предпоставка за разнообразна стопанска дейност. Поради относително голямата средна надморска височина и специфичната експозиция на планини, котловини и речни долини, валежите са значително над средните за страната. ЮЗР се отличава с голямо водно богатство. От неговите планини водят началото си най-големите реки в страната ­ Искър, Струма, Места, Марица. В техните средни течения обаче се наблюдава висока степен на замърсяване на повърхностните и грунтовите води. Специфичен туристически ресурс в Рила и Пирин са ледниковите езера. Голямо богатство са и минералните извори, бликащи по многобройните предпланински разломни линии.
Почвеното богатство се отличава с голямо разнообразие, най-вече поради мозаичната структура на релефа и силно изразената климатична диференциация на района. На север в котловинните дъна преобладават смолници, на юг ­ по долините на реките ­ алувиално-ливадни почви, а в предпланините и планините се наблюдава типично височинно почвено-растително етажиране. Характеризирайте планинската почвена и растителна зоналност. Ползвайте темата "Почви, растителност и животински свят"! Горите заемат над 45 % от територията на района. Тук се намират около 30 % от площите на иглолистните гори в страната. За да допълните текста, можете да сравните с относителния дял на горите в България като цяло или с горското богатство в други социално-икономически райони. Допълнително предимство е оценката на горските ресурси за развитието на различните стопански отрасли ­ горско и ловно стопанство, дърводобивна, дървообработваща, целулозно-хартиена, химическа промишленост, туризъм и др. Могат да се добавят и изводи за устойчивостта на природното равновесие.
3. Геодемографска характеристика. Населението на района през 2002 г. е 2,1 млн. души, т. е. около 27 % от населението на България. Характерно за района е, че само в София живее 57 % от неговото население. Средната гъстота е 103 д/км2, но този показател варира от 870 д/км2 за област град София до 10-15 д/км2 за западните пригранични общини на Пернишка и Кюстендилска област. Демографската тежест на столицата предопределя високия относителен дял на градското население в ЮЗР ­ 81 %. Естественото движение на населението през 2002 г. е отрицателно (-5,3 ‰), като с положителен естествен прираст са само общините Гърмен (2,6 ‰), Гоце Делчев (1,7 ‰) и Белица (1,6 ‰).Тук е необходимо да се посочат причините за високото естествено движение в тези общини. През последните години естественото движение на населението в столицата и големите градове също е отрицателно, но тяхната относителна демографска стабилност се дължи на все още положителното механично движение на населението.
Като цяло възрастовата структура на населението в района се отличава с по-висок от средния за страната дял на трудовите ресурси. Тук живеят 28 % от заетите в стопанството на България. Възрастовата структура в София и по-големите градове, както и в общините с положително естествено движение на населението, е благоприятна за развитието на стопанството. Силно нарушена структура с висок относителен дял на населението в надтрудоспособна възраст се наблюдава в общините Трекляно (66 %), Невестино (65 %), Ковачевци (52 %) Земен (50 %), Трън (45 %), Бобошево (45 %), Мирково (44 %), Кочериново (42 %), Драгоман (42 %). Около 150 села в района са с население под 30 души, като половината от тях са в западните пригранични райони. Посочете причините за тяхното обезлюдяване!
Отделните части на ЮЗР се отличават със специфични особености на демографските проблеми. В столицата например работната заплата е с около 15-20 % по-висока в сравнение със средните стойности на този показател в България. Същевременно специфични проблеми на столицата и по-големите градове в района са по-високата престъпност, наркоманията, влошените екологични условия за труд и отдих на населението и др. Главни демографски проблеми за повечето от малките градове и селата са отрицателното движение на населението, скритата безработица и относително по-ниската степен в развитието на обслужващата сфера.
4. Стопанство. ЮЗР играе първостепенна роля за стопанството на страната. На територията на ЮЗР се е формирала типична промишлено-аграрна стопанска структура, която е резултат от комплексното влияние на редица фактори. С най-голямо значение сред тях са изгодното транспортно-гео­графско положение, изборът и развитието на София като столица, сравнително високият природноресурсен потенциал, както и специфичната регионална политика на държавата. Особено важен за формирането на стопанския облик в ЮЗР е периодът след Втората световна война. Наложените тежкопромишлени приоритети в икономическото развитие на страната нарушиха традиционните отраслови и териториални пропорции и предизвикват редица проблеми от социално-икономически и екологичен характер. Съотношението между промишлена и земеделска продукция е около 85:15, като за град София делът на промишлеността е още по-голям.
4.1. Промишленост. ЮЗР дава около 45 % от ОПП на страната. През 1989 г. този показател е 24 %. Причина за значителното увеличаване на неговия относителен дял е водещата роля, която играят тежкопромишлените в района. Те са по-слабо засегнати от икономическата криза в страната и имат относително съхранени производствени равнища в сравнение с 1989 г. С най-голямо значение сред тях са металургията, машиностроенето, химическата промишленост. Енергетиката е тясно обвързана с функционирането им и развитието на комуналните стопанства в големите градове. Нейните производствени мощности обаче не са достатъчни, поради което районът внася големи количества електроенергия.
Характерна стопанска черта за района е, че около 45 % от ОПП в него се осигурява от черната и цветната металургия. В ЮЗР е разположена значителна част от производствените мощности на енергетиката и металургията в страната. Посочете главните производствени центрове на тези отрасли в ЮЗР, както и проблемите на тяхното функциониране в процеса на преход към либерални пазарни отношения в страната.
Тясно свързани с металургичната специализация и енергийните мощности в района са тежкото инвестиционно машиностроене (София, Перник, Радомир), транспортното (София, Ботевград), подемно-транспортното (София), електротехническото (София, Перник, Ботевград, Кюстендил, Банско) машиностроене, производството на металорежещи (София, Перник) и дървообработващи (Якоруда) машини. Електронната промишленост е развита в София и Благоевград. Химическата промишленост е представена от производството на автомобилни гуми, пластмаси, козметика (София), технически каучукови изделия (Нови Искър), фармацевтика (София, Дупница), битова химия („Верила“ ­ Елинпелинско), бои и лакове (София, Костенец).
Сред тежкопромишлените отрасли се отличават също дърводобивната и дървообработващата промишленост, както и технологично обвързаната с тях целулозно-хартиена промишленост. Те са типични за ЮЗР, поради изключително подходящите условия за развитие. Дървообработката и производството на мебели са представени в редица неголеми селища, разположени в близост до горските масиви (Разлог, Банско, Якоруда, Белица, Сандански, Гоце Делчев, Етрополе), както и в големите консумативни центрове. През последните години рязко нарасна броят на малките дървообработващи предприятия, което води до увеличаване на експлоатацията на горските ресурси в района. Главни центрове за производство на целулоза и хартия са Разлог, Костенец, София и Кочериново.
От предприятията на строителната промишленост с най-голямо значение е производството на цимент (Батановци), стоманобетонни конструкции (София, Перник), вар (Сливница, Земен, с. Искрец), огнеупорни материали (Елин Пелин), строителна керамика (с. Драговищица, с. Мирково) и др. Стъкларски изделия се изработват в София и Перник.
Благодарение на големия брой на населението, изгодното икономгеографско положение и разнообразните природни и социално-икономически фактори, добре представена в ЮЗР е хранително-вкусовата промишленост. Тя дава около 15 % от ОПП на района. Отличава се с голямо производствено разнообразие и висока степен на териториална концентрация в най-големите градове. С по-голямо значение са месната промишленост (София, Перник, Кюстендил, Благоевград), млечната, която се отличава с повсеместно разпространение, тютюневата (София, Благоевград, Дупница), консервната (в районите на Благоевград и Кюстендил), пивоварната (София, Благоевгр­а­д­),­ винената (Сандански, Дупница, Благоев­град) и др. След 1989 г. в многобройните подотрасли на хранително-вкусовата промишленост се забелязва тенденция към увеличаване на относителния дял на малките предприятия, част от които се разполагат извън големите градове.
Текстилната промишленост е традиционно добре развита в столицата и северните части на района. С най-голямо значение са памукотекстилната и вълненотекстилната промишленост (София, Благоевград, Самоков). Специфичен подотрасъл за ЮЗР е ленено-конопената промишленост (Самоков). По-широко географско разпространение има трикотажната промишленост (София, Перник, Кюстендил, Златица, Петрич).
4.2. Земеделие. В земеделско отношение ЮЗР се характеризира с приблизително еднакъв относителен дял на животновъдството и растениевъдството. Въпреки голямата обща площ, обработваемата земя е едва 9,7 % от общата за страната. Тук трябва да се посочат и оценят отделните природни области в района и териториите, пригодни за развитието на растениевъдството и животновъдството. От земеделските култури типични са техническите, овощните и зеленчуковите. ЮЗР дава около 25 % от ориенталския тютюн, 25 % от картофите, 20 % от зелето, 20 % от ябълките, 17 % от сливите и 15 % от ягодите в страната. От животновъдните отрасли за северните части на района са характерни – крайградското месо-млечно говедовъдство, птицевъдството и свиневъдството, а за южните райони и особено в полупланинския и планинския пояс – пасищното овцевъдство и говедовъдство.
4.3. Транспорт и икономически връзки. Благодарение на голямата притегателна сила на столицата и вследствие на изгодното транспортногеографско положение транспортната инфраструктура в ЮЗР е добре развита. За нуждите на междурайонните и междудържавните връзки голяма роля играе железопътният транспорт. Поради специфичните особености на релефа неговото значение за вътрешнорайонните връзки е незначително. По-голяма роля в това отношение играе автомобилният транспорт. Необходимо е да посочите главните транспортни оси, пресичащи района, и техните направления към съседните райони или страни.
Голямата стопанска мощ на ЮЗР предизвиква значителното му участие в междурайонните и международните икономически връзки. Изнася се разнообразна металургична, машино­строителна и химическа продукция, дървен материал, конфекция, тютюн и др., а във вноса преобладават храни, енергоносители, руда, машини, химикали и др. Голяма роля за икономическите връзки на района играе туризмът, за чието развитие има значителни ресурси. Посочете спецификата на туристическия потенциал в Югозападна България!
5. Административно-териториално деление, гео­графски подрайони и главни селища. До 1987 г. Югозападна България е административно поделена на 5 окръга (Софийски, София-град, Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски) и 53 общини. След 1987 г. районът функционира като Софийска област и област София-град. Като главна административно-териториална единица функционират общините, чийто брой е намален на 52. Поради специфичните функции и проблеми на столицата, нейната територия е разделена на 24 отделни общински райони. През 1999 г. е въведено ново областно деление на страната, което на практика съвпада със старите окръзи, а общинското деление в общи линии се запазва. Населението живее в 953 селища, от които 46 са градове.
Поради значителната природна, демографска и стопанска диференциация на ЮЗР, неговата територия може да се раздели условно на два географски подрайона: Северен (Софийско-Пернишки) и Южен (Струмско-Местенски).
Благодарение на огромната демографска и икономическа мощ на София и Перник Северният подрайон е по-развит и се отличава с голям дял на тежкопромишлените отрасли и интензивното земеделие. Главни градове с важни транспортно-икономически функции в него са също Ботевград, Самоков, Радомир, Етрополе, Ихтиман, Своге, Златица, Пирдоп и др.
Град София изпълнява уникални за страната политически, административни, финансови, промишлени, транспортни и културно-просветни функции. На мястото на сегашната столица още в древността са възниквали редица селища, изпълняващи важни административни, транспортни, търговски и военни функции. Тук може да се посочат имената на главните селища, изграждани през различните исторически периоди на територията на град София. При избирането й за столица София има едва около 15 хил. жители, което е било по-малко от градове като Пловдив, Русе, Варна и Шумен. Последвалата концентрация на капитали, население и промишлени мощности предизвиква бързо разрастване на града и увеличаване на неговата социално-икономическа тежест в рамките на България. Например само за периода 1950—1990 година населението на град София нараства два пъти и достига 1,1 млн. души. Днес в столицата върху около 1 % от територията на България живее всеки седми жител и се създава около 25 % от БВП в страната. Посочете какви проблеми предизвиква голямата концентрация на население и промишлени мощности в столицата. В какво се изразяват политическо-административните и културно-просветните функции на София. Дайте примери за единствени по рода си държавни, административни, научни и културни учреждения. Кои са главните жп и шосейни направления от столицата към другите райони на страната?
Особено голяма е промишлената роля на град София. Тук се произвеждат 20-25 % от общата промишлена продукция в страната. Промишленото производство се отличава с голямо разнообразие: метали, транспортни средства, домакинска техника, заводско оборудване, битова химия, трикотаж, конфекция, продоволствени стоки и др. Земеделските територии в непосредствена близост до столицата са специализирани в задоволяването на продоволствените нужди на населението. Тяхната продукция обаче е недостатъчна, което налага снабдяването на града да става от по-отдалечени райони на страната.
В най-близкото географско обкръжение на град София (Софийска и Пернишка област) са разположени редица по-малки градове, чийто социално-икономически живот в значителна степен гравитира към столицата. С най-голямо значение сред тях е град Перник (85 хил. ж). Разстоянието между крайните квартали на София и Перник е едва 10—15 км, което е важна предпоставка за социално-икономическите връзки между тях. Перник е един от първите промишлени градове в България и в миналото играе водеща роля за индустриализацията на страната. Съвременният стопански облик на града продължава да се определя от енергетиката, металургията и тежкото машиностроене. Значителната зависимост на икономическия живот в града от тежко­промишлените отрасли създава редица екологични и социални проблеми. При прехода към пазарно стопанство тяхната острота нараства значително. Естествено продължение на Софийско-Пернишката агломерация в южна посока е град Радомир (15 хил. ж). Построяването на комбината за тежко машиностроене предизвиква значителни промени в механичното движение на населението, производствената квалификация на заетите и стопанския облик на града като цяло. В западните пригранични територии на Северния подрайон се забелязва прогресивно намаляване на броя на населението и отслабване на функциите на градове като Годеч (5 хил.ж.), Брезник (4 хил. ж.), Драгоман (3 хил. ж.), Трън (2,5 хил. ж.).
На североизток, изток и югоизток от София са разположени редица градове, които се отличават с добра транспортна достъпност до столицата и в много социално-икономически области гравитират към нея. Ботевград (20 хил. ж.) е разположен в едноименната котловина. Характерни промишлени отрасли в него са производството на автобуси и полупроводникова техника. Пирдоп (8 хил. ж.) и Златица (5 хил. ж.) са разположени по задбалканската железопътна и шосейна линия. Остри екологични проблеми предизвиква построеният между тях медодобивен комбинат. С тежкопромишлен производствен профил се отличава и град Ихтиман (12 хил. ж.). Главна роля за неговата производствена специализация играе чугунолеярният завод и машиностроенето. Специфичен стопански облик има град Самоков (28 хил. ж.). Голямо значение за развитието му играе планинският туризъм. Традиционни стопански отрасли са също текстилната, хранително-вкусовата, дърводобивната и дървообработващата промишленост.
Южният подрайон се отличава с по-висок относителен дял на отраслите на леката промишленост и силно изразена растениевъдна и пасищно-животновъдна земеделска специализация. Главни градове в него са Благоевград, Кюстендил, Дупница, Петрич, Гоце Делчев и Разлог. Спецификата в социално-икономическото развитие на Благоевградска област до голяма степен се предопределя от по-късното му приобщаване (през 1912 г.) към вече освободените български земи. Благоевград (71 хил. ж.) е най-голямото селище в Южния подрайон. Неговата производствена специализация се определя от развитието на тютюневата, дървообработващата, винената, месната и пивоварната промишленост. Напоследък градът се развива като университетски и културен център на Югозападна България. Петрич (30 хил. ж.) и Сандански (27 хил. ж.) се развиват благодарение на изключително благоприятните почвено-климатични условия в средното течение на р. Струма, което предопределя тяхната специализация в туризма, растениевъдните отрасли и свързаната с тях хранително-вкусова промишленост. Главни градове в югоизточните части на подрайона са Гоце Делчев (20 хил. ж.) и Разлог (13 хил. ж.). Относително голямата надморска височина и специфичното географско положение на Разложката котловина между Рила, Пирин и Родопите дават възможност селищата в нея да се специализират в областта на горското стопанство, дървообработващата промишленост и туризма. Южно розположеният град Гоце Делчев е център за развитие на хранително-вкусовата промишленост.
Кюстендил (49 хил. ж.) има специфично периферно географско положение, което може да се подобри при увеличаване на търговско-икономическите контакти с Македония. Градът е традиционен производител на изделия на дървообработващата, текстилната, хранително-вкусовата и електротехническата промишленост. Град Дупница (38 хил. ж.) възниква като кръстопътно селище между София, Солун, Пловдив и Скопие. В него силно е застъпена фармацевтичната и тютюневата промишленост. Бобов дол (8 хил. ж.) се развива като типично въгледобивно и електропроизводствено селище. В ТЕЦ „Бобов дол“ се произвеждат над 3 % от електроенергията в страната.
6. Проблеми и перспективи в социално-икономическото развитие. Главните проблеми в социално-икономическото развитие на ЮЗР произтичат от наследените диспропорции в стопанската структура, голямата концентрация на население и промишлени мощности в столицата и големите градове, обезлюдяването на западните пригранични територии, преходът към пазарно стопанство, раздържавяването на земята и пр. Особено неблагоприятни са процесите на деградация на природната среда и влошаването на екологичните условия за живот в градовете. Значителните различия между природните и стопанските характеристики в северните и южните територии на тази част от страната изискват диференцирана регионална политика при решаването на целия комплекс от социални, демографски, екологични и пр. проблеми в развитието й. При всички райони тази точка може да се допълва с информация от формулираните в предходните теми регионални природногеографски и производствено-отраслови проблеми на развитието.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6135
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 137040
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 951,558.90
Банка: 5,487,996.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0



Назад към География

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта