Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Глобални екологични проблеми

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с екологията.

Модератор: Модератори

Глобални екологични проблеми

Мнениеот bono на Чет Яну 03, 2008 21:49

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Гр.Стара Загора


МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА “СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И СПОРТ”


Р Е Ф Е Р А Т

По ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Тема: ГЛОБАЛНИ ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ


Биосферата е тази част от земното кълбо, в чиито предели съществува животът. Тя обхваща всички живи организми на земята, които се намират в непрекъснато
взаимодействие с абиотичната среда и в резултат на своята дейност я изменят.
Биосферата включва долния слой на атмосферата (тропосфера), най-горния слой на литосферата и цялата хидросфера. В нейните граници се проявява биогеохимичната дейност на живите организми: растения, животни, микроорганизми и човек. Организмите са свързани с обкръжаващата ги среда и съществуват посредством непрекъснатия кръговрат на веществата и потока на енергия.
Взаимодействието между живите (биотични) и неживите (абиотични) елементи на една област се определя като екосистема. Екосистемите взаимно си влияят и зависят една от друга.
Състоянието на екосистемата и биосферата, в което биологичното разнообразие има тенденция да се запазва постоянно в определени граници за продължително време се нарича екологично равновесие. То се поддържа, когато се запазват относително постоянни абиотичните фактори в екосистемата.
През многомилионната си история природата е изработила на Земята механизми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на неблагоприятните за живота временни изменения.
Дейността на човека е много важен фактор, който влияе (за съжаление негативно) върху екологичното равновесие и поражда екологични проблеми. Поради това, че обхващат цялото земно кълбо, те се наричат глобални проблеми. Вследствие интензивното материално производство човекът изменя трайно и необратимо екологичното равновесие и с това застрашава съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо.
Един от глобалните екологични проблеми е изтъняването на озоновия слой и появата на т.нар. “озонова дупка”.
Озонът е газ, състоящ се от триатомни молекули кислород. В атмосферата той се образува под действието на UV-лъчите на слънчевата радиация, които са най-богати на енергия (от късовълновия спектър). Част от образуваният озон обратно се разпада при поглъщане на UV-лъчи с по-малка енергия (от дълговълновия спектър). Двата процеса на образуване и разпад на озон протичат с еднаква скорост. Така се поддържа постоянна концентрация на озон в стратосферата. Озоновият слой се намира на височина от около 30-40 км. и играе ролята на природен филтър, поглъщащ опасната за всички живи същества ултравиолетова радиация, чиито източник е Слънцето. Тази радиация уврежда живите организми по много начини. Драматично намаляване на озоновия слой над Антарктида е наблюдавано за първи път през 1970 година от екип английски учени. Изследванията установяват, че на височина от 15-ия до 21-ия километър (долната стратосфера) изтъняването е почти пълно със загуба от 95%. Продължаващата тенденция на изтъняване на стратосферния озон в Антарктида предизвиква сериозна тревога заради потенциалното отражение върху здравето на хората, растителността, животните и прехраната. Тази тревога се появява сред учените още през 1974 година, но по-сериозен отзвук е регистриран през 1985 година, когато обществеността е алармирана чрез описание на “озонова дупка” в небето. В последствие изтъняване на озоновия слой е наблюдаван и над Северния полюс. Оказва се, че е налице и над Западна Европа, Тихия океан и Централна Америка. Специалисти от Националния център по хидрология и метеорология твърдят, че засега над България слоят не е изтънял (състоянието му се наблюдава в София, Приморско и нос Калиакра).
Като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния озон се сочи увеличеното съдържание на хлор и бром в атмосферата. Изкуствени източници на хлор и бром са фреоните и халоните. Те са изкуствени индустриални вещества , произведени за пръв път през 30-те години.Фреоните се използват в аерозолните препарати (например парфюмите), за охладители при хладилниците и климатиците, като пенливи субстанции при производството на изолационни и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните пък се използват частично при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на атмосферата, а достигат до стратосферата. Там, под действието на UV-лъчите те отделят хлорни радикали. Тези радикали се окисляват от озона в поредица от химични реакции и като краен продукт се образуват пак хлорни радикали. Тези хлорни радикали отново встъпват в реакции с озона. Изчисленията сочат, че по този начин един хлорен радикал може да причини разпадането на 100 000 озонови молекули. Директните емисии на азотни окиси в стратосферата от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Установено е, че реакциите, предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на ниски температури, необходими за разрушаването на озона.
През 1991-92 г. загубите на озон в определени моменти се изчисляват на 0,5 процента на ден!
Учените твърдят, че ако в най-скоро време не се приложат драстични мерки за “закърпване” на озоновия слой, след около 15 години ще сме на прага на глобална катастрофа. Основните потенциални последствия от изтъняването на озоновия слой са свързани с увеличаване на ултравиолетовата радиация на земната повърхност. Броят на хората, заболели от рак на кожата и катаракта чувствително ще нарасне.
Спасението е в намаляване емисиите на вредните газове, производството на продукти, които не отделят фреони, закриването на вредни производства.
Друг сериозен екологичен проблем е глобалното затопляне, вследствие т.нар. “парников ефект”.
В по-голямата си част слънчевата радиация, която стига до Земята,се отразява (излъчва) обратно в Космоса под формата на инфрачервени лъчи. Малка част от тези лъчи се отразяват отново от атмосферния слой на Земята и така остават да ни топлят. Глобалното затопляне се дължи на факта, че все по-високата концентрация на въглероден диоксид и други газове в атмосферата увеличават дебелината на атмосферния слой и той задържа все повече инфрачервени лъчи. Това повишава температурата на Земята. През последните 150 години концентрацията на въглероден диоксид е нараснала с 10%. Повишеното му съдържание в атмосферата се дължи на факта, че той се отделя в големи количества при горене на въглища, земен газ, нефтопродукти, от двигателите на транспортните средства, както и масовото изсичане на горите като цяло на планетата.В последните 100 години глобалното затопляне е било само 0,6 градуса. В следващите 100 години обаче се очаква да бъде около 6 градуса. Ако това е вярно, само след 50 години глобалното затопляне ще окаже значителни промени в климата на света.
За жалост много хора смятат глобалното затопляне за положителен ефект, но експертите са на мнение,че това ще доведе до катастрофални последици. Засегнати ще бъдат почти всички населени места, които са в голяма близост до големи водни басейни; които се намират в сеизмологични зони и т.н. Очакват се буквално масови екологични бедствия почти във всяка точка на планетата – включително промяна на въздушните и водните течения, топене на ледници, покачване на нивото на Световния океан, свличане на големи маси кал и пръст, мащабни наводнения по крайбрежните зони, засушавания, пожари и други катаклизми..
Нивото на морето до 2080 г. ще се покачи с поне 17 см, като в най-лошия сценарий може да достигне и близо 1 м, което ще потопи една пета от Бангладеш (засега няма опасност за Варна и Бургас, тъй като Черно море е на малко по-голяма височина от световния океан). Туристите от Норвегия вече няма да ходят през лятото до България и Гърция на море, където ще са адски горещини. По-предпочитана дестинация ще са балтийските републики заради приятния им климат. Така южните европейски страни ще загубят потока от туристи, които им носят около 100 млрд. евро на година. Въпреки че очевидно някои (най-вече северните) страни ще спечелят от климатичните изменения, очакват се загуби в глобален мащаб.Затова е необходимо всички държави (индустриализирани или не) да се ангажират с този проблем. Мерките, които трябва да вземат за ограничаването му са свързани с намирането на алтернативни източници на енергия, при които да не се изгарят горива (слънчеви колектори, вятърни електростанции), ограничване движението на транспортните средства, повсеместно залесяване.
Следващият глобален ефект от човешкото замърсяване са киселинните дъждове.”Виновници” за тяхното съществуване са серният диоксид и азотните оксиди, които се отделят в атмосферата като отпадъчен продукт от металургията, енергетиката, работата на бензиновите двигатели и др.
Серният диоксид и азотните оксиди са с кратък живот, но под влияние на кислорода от въздуха, влагата и слънчевите лъчи се окисляват до серен триоксид и азотен диоксид. Тези нови съединения контактуват с водните пари и в резултат се получават сярна и азотна киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Киселинните валежи са много вредни за растенията. Предизвикват и корозия на сгради и други архитектурни съоръжения. Освен това киселинният дъжд води до сериозно нарушаване качеството на почвите и водите. Чрез окисляването почвата губи своята способност да събира хранителни соли. Недостатъчното захранване на растенията с минерали и соли от своя страна води до нарушение в техния разтеж и податливост към увреждания.
За да спрат киселинните дъждове е необходимо промишлеността да осигури преработка на отпадъчните продукти, т.е. да се намалят емисиите на серен диоксид и азотен оксид от комините на предприятията; да се увеличи употребата на екологични горива като природен газ; да се въведе задължителното използване на катализатори за бензиновите двигатели.
Съвременната цивилизация поставя пред природата проблем от изключителна важност –намаляването на водните ресурси и тяхното замърсяване. Развитието на промишлените технологии и тяхните включени нови мощности прави водата “ключов проблем” за съществуването и опазването на човечеството.
Всеизвестно е какви големи количества вода се изполват при различните производствени процеси. Например за производството на 1 тон чугун се използват 100 куб.м. вода, за 1 тон захар-15 куб.м. вода ,за 1 тон синтетични влакна -500 куб.м. вода. По такъв начин човечеството, от една страна, непрекъснато увеличава нуждите си от вода, а от друга –тази вода поради замърсяването си вече е негодна за употреба и крие сериозна опасност за флората и фауната на водните басейни и за човека.
В редица държави замърсяването на водите взема застрашителни размери. Населението им ползва вода със съмнително качество. В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата, замърсени с отпадъчни вещества. Специaлистите считат, че не е далеч мига, когато водата ще стане по-скъпа от виното. Поради замърсяване на водоизточниците например Холандия внася от Норвегия неограничени количества питейна вода и такава за битови нужди.
Замърсяването на водите от промишлеността се дължи преди всичко на химичните вещества, които се използват или получават в производството. Някои от тях притежават бактерицидни свойства и променят нормалната флора и фауна на водоприемниците. По-голямата част от тези химически вещества са токсични и опасни за здравето на човека /цианиди,арсен/. Бързите темпове на промишлено развитие, несмогването на достатъчен брой пречиствателни съоръжения, лошата експлоатация на съществуващите такива, честите аварии в тях, липсата на обратни цикли за използването на промишлените води –това са главните причини, които усилват замърсяването на водите.
Замърсяването на водите се дължи и на детергентите. През последните 30-40 години те представляват повече от 2/3 от търсените миещи вещества. Вредата от детергентите е голяма, защото те преминават през пречиствателните съоръжения без изменение. Молекулите им не се поддават на въздействието на ензимите. Детергентите съдържат и фосфати, затова когато попаднат във водоприемниците, те стимулират растежа на водораслите. След загиването на водораслите водните екосистеми се пресищат от органични вещества, които затлачват водните басейни и техния кислороден баланс се нарушава.
По своите качества детергентите нямат големи преимущества пред сапуна. Даже за производството на сапун се използват много по-достъпни и възобновяващи се ресурси, а освен в това в каналните води сапунът се разлага много по-добре от бактериите. Но сапунът бе изместен от детергентите ,тъй като носят по-големи печалби на производителите си.
Основни водоприемници на замърсените отпадъчни води от промишлеността са реките и езерата. Реките от своя страна стават причина за замърсяване на морета и на Световния океан. Много реки са се превърнали в русла на мъртви води и канали със заразени мръсни води, които създават условия за разпространението на епидемии. Такива води са негодни не само за напояване, но немогат да се използват за други цели. Застрашена е флората и фауната на реките. .
В селското стопанство употребата и неконтролираното депониране на торове и пестициди води до замърсяване на водите с нитрати, пестициди и пестицидни остатъци, тежки метали.
Всеизвестна е вече вредата от препарата ДДТ, поради което той е забранен. Изчезването например на белоглавия орел (символа на Америка) от Атлантическото крайбрежие се дължи именно на широката употреба на ДДТ в селското стопан¬ство Като съставна част на водите той попада в океана, става съставна част от храната на рибата, която пък е храна на белоглавия орел. Попаднал в неговия организъм, ДДТ води до разрушаване обвивката на яйцата му — размножаването му фактически е невъзможно.
Чрез битовите отпадни води в канализацията се изливат хранителни и фекални отпадъци, вода от пране, миене, вода от малки производства. В тази вода се съдържат неорганични, органични вещества, микроорганизми.
Мерките за намаляване на замърсяването на питейните води включват построяването на пречиствателни станции, в които има устройства за механично, химично и биологично очистване.
Като сериозен екологичен проблем може да се разгледа т.нар. смог (“индустриална мъгла”), който се наблюдава във високоразвитите индустриални райони. Той се появява в случаите, когато има ограничено въздушно движение . Когато при безветрие или температурна инверсия вертикалното и хоризонталното движение на въздуха е затруднено може да се стигне до застрашаваща здравето концентрация на вредни вещества- именно това е смог.
Образуването на смог се спомага и от неподходящо географско положение (например в котловините) или чрез метеорологични особености - висока влажност на въздуха.
Резултат от това замърсяване на въздуха са възпаление на лигавицата, сърдечни проблеми и затруднения за кръвоносната система при хората.
От всичко казано може да се заключи, че човечеството в мирно време е изправено пред сериозен проблем -да гарантира здрава жизнена среда за собственото си възпроиз¬водство. Решаването на екологичния проблем е постоянна жизнена задача на цивили¬зацията, въпрос на най-интензивно развитие на науката, на познанието и на междучовешките отношения.
Сигнатура:
One love! One life! When it's one need! In the night! One love!
Аватар
bono
Доктор
Доктор
Репутация: 263
bono изгражда репутацияbono изгражда репутация
 
Настроение: Пакостлив
Мнения: 5143
Регистриран: 19 Авг 2007
Наличност: 7.00
Банка: 1,014.00
Местоположение: София
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
пол: Мъж



Назад към Екология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта