Павел Вежинов –„В един есенен ден по шосето” - анализи

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Павел Вежинов –„В един есенен ден по шосето” - анализи

Мнениеот Kotkata68 на Пон Апр 26, 2010 19:35

ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ –„В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО”
ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА
Павел Вежинов избира фантастичен сюжет за своя разказ „В един есенен ден по шосето”, за да насочи вниманието към известни вече истини. Хората всъщност ги знаят отдавна, но явно е настанало време те да бъдат преосмислени, за да не загине прекрасният човешки свят. Писателят иска да на¬помни на земните жители, че имат нужда от обич и доброта, от човешка щедрост и съпричастност, а не от студен, безразличен разум.
Проблемите, към които насочва смислово творбата, са пряко свързани с нравствеността на човешките съ¬щества и тяхната етична същност. Те носят определено философските послания на авторовите внушения за смисъла на човешкия живот и за цен-ностите, към които трябва да се стремят хората.
Размисълът за човешкото съществу¬ване започва от разговора с безнадеждно болния приятел. Отчаянието, ко¬ето го е обхванало при мисълта за неизбежната смърт, показва склонността на човека да се примирява със съд¬бата си, както и неговия скептицизъм относно смисъла на земния му път. В този размисъл доминира тезата, че смъртта обезсмисля всичко, което човекът е възприемал като ценност. Сре¬щата със смъртта отнема радостта от всичко преживяно допреди. Житейският кръговрат е означен като безсмислен: „Излизаш от нищо, същест¬вуваш и се превръщаш отново в нищо. ..”. В тези размисли няма яснота за целта на човешкото съществуване. Става дума за „...някаква цел, в която да се осъ¬ществи собствения ти смисъл... ”. Тази не¬яснота лишава от подтика за борба с наглед неизбежното и неразрешимото в човешкия свят.
Потискащото настроение у разказвача и нерадостните му мисли се свързват естествено с картината на есен¬ния пейзаж: „Над дефилето наистина се бяха надвесили черни, буреносни облаци... къси, нервни вихрушки танцуваха по цимен¬товия двор... ”. Сравнението на капките: „едри и силни като летящи куршуми”, подчертава тягостните възприятия за света наоколо. Промяната в отно¬шението към природното състояние е повлияна от тъжното и безперспективно състояние на болния приятел, от осъзнаването на факта, че той ня¬ма шанс да живее: „Дъждът все тъй плю¬щеше, трясъците следваха един след друг. Познавах тези бури в кънтящото Искърско дефиле, някога ги обичах. И все пак бях направил добре, че спрях. По асфалта те¬чеше като река черна искряща вода, която от време на време блясваше с мъртво¬то отражение на мълниите. ” Откровението на героя потвърждава всичко, казано дотук: „ Чувствах се много гадно в тоя момент, мисълта за смъртта не ме напускаше.” Човешката чувствител¬ност е особено силна, когато застане пред загадката на смъртта. Тя провокира хиляди страшни въпроси без ясен отговор: „Никак не разбирах какво значи това - да се примириш със смъртта, нито пък можех да го усетя... А какво би стана¬ло, ако тръгнех внезапно, направо към про¬пастта ? Всеки би нарекъл това безумие. А защо да не е безумие всичко, което вършим в своето съществуване? ” В трагичната безизходност, породена от състояни¬ето на безнадеждно болния приятел, героят на разказа трудно намира своя отговор на въпросите, отнасящи се до смисъла на живота и смъртта.
Въвеждането на още един персонаж в повествованието е свързано с пот¬ребността да се открие нов ракурс на размислите за съществуването на човешката цивилизация. Въпреки високите си технологични постижения, чо¬вечеството още не е открило спасе¬ние от нелечимите болести, както не е намерило отговорите на важни за съ¬ществуването си въпроси. Един наглед безличен индивид обаче, появил се сякаш случайно на пътя, извършва с лекота и съвсем естествено това, което хората смя¬тат за невъзможно. Левитацията те все още възп¬риемат Като „факирска шмекерия”. Както обяснява всъщност непознатият: „ Енергиите съвсем не се изчерпват с това, което хората знаят за тях...” Разпознава¬нето на извънземния в об¬раза на скитащ без посока „човек” насочва към инте-ресен диалог, в който воде¬що е желанието на земния жител да проникне в тайните на Все-лената. Обясненията на звездния гост са истинско предизвикателство да бъдат преосмислени представите и поз¬нанията на земните хора. Според из¬вънземния: „Безсмъртието на съзнанието не е проблем в съществуващата природа. ” Той прибавя, че „проблемът е в самото съществуване”. Макар че външният му вид е като на най-обикновен човек и всичко изглежда „съвсем земно, делнично”, той демонстрира умения, които безс¬порно издават високата степен на познания, които за земните същества са просто нереални чудеса. Предста¬вителят на друга галактика потвърж¬дава, че „във вселената всичко може. Ос¬вен да се създаде субстанцията, разбира се. Тя съществува и това я изчерпва напъл¬но.” Според него „времето и пространс¬твото реално съществуват.”
Възприятията за съзнанието във Все¬лената са съществено различни у зем¬ния и галактическия индивид. Може би затова възможността за контакти между тях е възпрепятствана. Гостът изразява доста интересно виждане по този проблем: „...не бива да приписвате на всяко съзнание качествата на човешкото земно съзнание. Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с ваше¬то земно съзнание, просто без да ви забе¬лязва или без да ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но да не лежите по пътя на неговите цели. Нима вие забелязва¬те мравките, които пъплят из вашата градина, макар да знаете, че са живи съ¬щества? И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?” Тук авторът насочва вниманието към нравствено-етичната същност на хората. Тяхното самочувствие на вис¬ши същества ги е довело до явни заблу¬ди в отношението им към другите живи същества на Земята - твърдение¬то например, че мравките нямат съз¬нание или че избиването на животни не е убийство, не е унищожение на жи¬вот, а само „лов”. В думите на пришъ¬леца от звездите се съдържа много мъдрост: „Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне. ”
Неясните критерии на земляните за доброто пораждат желанието им някоя по-съвършена цивилизация да им помогне там, където са безсилни, но без те самите да се отнасят така към по-нисшите създания в еволюцията на земния свят. Неслучайно повествователят споменава удивляващия го факт, че извънземният гост внима¬телно прескача земните червеи, които за човеците са съвсем нищожни. Раз¬казвачът изразява обобщено настоя¬телните желания на земните хора да получат в готов вид знания и помощ от по-високоразвита цивилизация. Ка¬то основание за това отново предс¬тавя земните критерии за добро и зло: „ В края на краищата бие живеете между нас, виждате нашите страдания, неправ¬дата, насилието, виждате как понякога не¬щастни и безпомощни се въртим в омагьо¬сания кръг на своето незнание. И в същото време навярно ясно съзнавате, че е толкова лесно да помогнете на всичко, което е добро и справедливо, но не го правите. То¬ва не загрозява ли смисъла на вашето собс¬твено съществуване?" Според логиката на човека от Земята да се помогне в критичен момент е нравствено задължение на онези, които са по-напредна¬ли в познанията си: „Щом вие сте по-съвършена цивилизация от нашата, и нрав¬ственото ви чувство трябва да бъде по-съвършено. И навярно у вас предизвикват нравствен ужас някои неща, с които сме свикнали. Войните например. Представе¬те си, че утре нашето човечество се изп¬рави пред ядрено самоунищожение. Нима пак няма да ни попречите?” Както отбе¬лязва обаче представителят на извън¬земна цивилизация, осъществяването на евентуална тяхна намеса би попре¬чило на естествената еволюция на земното човечество: „Вие трябва сами да изживеете кризата. Ако изкуствено ви попречим, вие няма да придобиете имуни¬тет и следния път ще загинете от още по-страшна катастрофа.” Такава е логи¬ката, от която се ръководят извънзем¬ните светове. Според героя на разка¬за, в тяхната нравствена същност „има много повече разум и по-малко чувст¬ва”. В диалога, фантастичен според сюжета, но наситен с екзистенциални и реалистични въпроси, явно и целенасо¬чено се търси отговор на въпроса в как¬во се състои смисълът на човешкото съществуване. Този отговор може би се съдържа в думите на пришълеца от друга галактика: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със собст¬вени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществуване”
Проблемът за чувството на вина е тематичен център на следващите размисли. Извънземният явно се е на¬месил в инцидента с колата, излязла от пътя, поради подобно чувство. В противоречие с твърденията му за безпристрастност, той сякаш Вече е заинтригуван от земния свят и неговите проблеми. Молбата на писателя да бъде спасен поне неговия неизлечи¬мо болен приятел има видим резул¬тат. Това отново изглежда като чу¬до, както всичко, което прави галак¬тическият представител с необикновените си способности. Може би той вече е обикнал Земята заради нейна¬та красота. Неслучайно авторът ри¬сува толкова въздействащо природ¬ната картина на утрото: „Слънцето още не се беше показало над насрещните върхове, но целият двор пред мен беше потопен в нежна светлина. На дъното на двора като малки бели планети светеха хризантеми. Беше тихо, нито един лист на дърветата не се поклащаше. Само ро¬сата едва забележимо блестеше със своя все още мътен бисерен блясък.” Тази прек¬расна картина предизвиква у разказвача оценката му на гордост от земния свят: „Не зная в какъв свят живееше той, но нашият беше наистина неизме¬римо красив.” И добавя, че това може би е единствената награда за самота¬та на пришълеца на Земята.
Все пак щастливият край на събити¬ята в разказа насочва към още нещо важно - не само студеният извънземен разум е станал по-чувствителен, но и земният човек е осмислил потребност¬та да се отнася с внимание към други¬те същества 6 своя свят. Затова и пи¬сателят изисква от вече оздравелия си приятел да постави охлюва на място¬то му. Човекът разбира, че дължи ху¬манно отношение към Всяка форма на живот на своята планета и това го прави по-добър и с по-извисена нравс¬твеност.
Според посланието на разказа, в един наистина съвършен свят разумът и чувствата трябва да бъдат в хармо¬ния, ръководени от истинските цен¬ности, към които човечеството тряб¬ва да се стреми безусловно, и може би тогава наистина ще намери път към приятелство с други, по-високоразви¬ти цивилизации във Вселената.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Репутация: 3519
Kotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутация
 
Мнения: 24070
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 1,134,446.00
Банка: 795,580.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта