Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Павел Вежинов –„В един есенен ден по шосето” - анализи

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Павел Вежинов –„В един есенен ден по шосето” - анализи

Мнениеот Kotkata68 на Пон Апр 26, 2010 19:35

ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ –„В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО”
ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА
Павел Вежинов избира фантастичен сюжет за своя разказ „В един есенен ден по шосето”, за да насочи вниманието към известни вече истини. Хората всъщност ги знаят отдавна, но явно е настанало време те да бъдат преосмислени, за да не загине прекрасният човешки свят. Писателят иска да на¬помни на земните жители, че имат нужда от обич и доброта, от човешка щедрост и съпричастност, а не от студен, безразличен разум.
Проблемите, към които насочва смислово творбата, са пряко свързани с нравствеността на човешките съ¬щества и тяхната етична същност. Те носят определено философските послания на авторовите внушения за смисъла на човешкия живот и за цен-ностите, към които трябва да се стремят хората.
Размисълът за човешкото съществу¬ване започва от разговора с безнадеждно болния приятел. Отчаянието, ко¬ето го е обхванало при мисълта за неизбежната смърт, показва склонността на човека да се примирява със съд¬бата си, както и неговия скептицизъм относно смисъла на земния му път. В този размисъл доминира тезата, че смъртта обезсмисля всичко, което човекът е възприемал като ценност. Сре¬щата със смъртта отнема радостта от всичко преживяно допреди. Житейският кръговрат е означен като безсмислен: „Излизаш от нищо, същест¬вуваш и се превръщаш отново в нищо. ..”. В тези размисли няма яснота за целта на човешкото съществуване. Става дума за „...някаква цел, в която да се осъ¬ществи собствения ти смисъл... ”. Тази не¬яснота лишава от подтика за борба с наглед неизбежното и неразрешимото в човешкия свят.
Потискащото настроение у разказвача и нерадостните му мисли се свързват естествено с картината на есен¬ния пейзаж: „Над дефилето наистина се бяха надвесили черни, буреносни облаци... къси, нервни вихрушки танцуваха по цимен¬товия двор... ”. Сравнението на капките: „едри и силни като летящи куршуми”, подчертава тягостните възприятия за света наоколо. Промяната в отно¬шението към природното състояние е повлияна от тъжното и безперспективно състояние на болния приятел, от осъзнаването на факта, че той ня¬ма шанс да живее: „Дъждът все тъй плю¬щеше, трясъците следваха един след друг. Познавах тези бури в кънтящото Искърско дефиле, някога ги обичах. И все пак бях направил добре, че спрях. По асфалта те¬чеше като река черна искряща вода, която от време на време блясваше с мъртво¬то отражение на мълниите. ” Откровението на героя потвърждава всичко, казано дотук: „ Чувствах се много гадно в тоя момент, мисълта за смъртта не ме напускаше.” Човешката чувствител¬ност е особено силна, когато застане пред загадката на смъртта. Тя провокира хиляди страшни въпроси без ясен отговор: „Никак не разбирах какво значи това - да се примириш със смъртта, нито пък можех да го усетя... А какво би стана¬ло, ако тръгнех внезапно, направо към про¬пастта ? Всеки би нарекъл това безумие. А защо да не е безумие всичко, което вършим в своето съществуване? ” В трагичната безизходност, породена от състояни¬ето на безнадеждно болния приятел, героят на разказа трудно намира своя отговор на въпросите, отнасящи се до смисъла на живота и смъртта.
Въвеждането на още един персонаж в повествованието е свързано с пот¬ребността да се открие нов ракурс на размислите за съществуването на човешката цивилизация. Въпреки високите си технологични постижения, чо¬вечеството още не е открило спасе¬ние от нелечимите болести, както не е намерило отговорите на важни за съ¬ществуването си въпроси. Един наглед безличен индивид обаче, появил се сякаш случайно на пътя, извършва с лекота и съвсем естествено това, което хората смя¬тат за невъзможно. Левитацията те все още възп¬риемат Като „факирска шмекерия”. Както обяснява всъщност непознатият: „ Енергиите съвсем не се изчерпват с това, което хората знаят за тях...” Разпознава¬нето на извънземния в об¬раза на скитащ без посока „човек” насочва към инте-ресен диалог, в който воде¬що е желанието на земния жител да проникне в тайните на Все-лената. Обясненията на звездния гост са истинско предизвикателство да бъдат преосмислени представите и поз¬нанията на земните хора. Според из¬вънземния: „Безсмъртието на съзнанието не е проблем в съществуващата природа. ” Той прибавя, че „проблемът е в самото съществуване”. Макар че външният му вид е като на най-обикновен човек и всичко изглежда „съвсем земно, делнично”, той демонстрира умения, които безс¬порно издават високата степен на познания, които за земните същества са просто нереални чудеса. Предста¬вителят на друга галактика потвърж¬дава, че „във вселената всичко може. Ос¬вен да се създаде субстанцията, разбира се. Тя съществува и това я изчерпва напъл¬но.” Според него „времето и пространс¬твото реално съществуват.”
Възприятията за съзнанието във Все¬лената са съществено различни у зем¬ния и галактическия индивид. Може би затова възможността за контакти между тях е възпрепятствана. Гостът изразява доста интересно виждане по този проблем: „...не бива да приписвате на всяко съзнание качествата на човешкото земно съзнание. Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с ваше¬то земно съзнание, просто без да ви забе¬лязва или без да ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но да не лежите по пътя на неговите цели. Нима вие забелязва¬те мравките, които пъплят из вашата градина, макар да знаете, че са живи съ¬щества? И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?” Тук авторът насочва вниманието към нравствено-етичната същност на хората. Тяхното самочувствие на вис¬ши същества ги е довело до явни заблу¬ди в отношението им към другите живи същества на Земята - твърдение¬то например, че мравките нямат съз¬нание или че избиването на животни не е убийство, не е унищожение на жи¬вот, а само „лов”. В думите на пришъ¬леца от звездите се съдържа много мъдрост: „Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне. ”
Неясните критерии на земляните за доброто пораждат желанието им някоя по-съвършена цивилизация да им помогне там, където са безсилни, но без те самите да се отнасят така към по-нисшите създания в еволюцията на земния свят. Неслучайно повествователят споменава удивляващия го факт, че извънземният гост внима¬телно прескача земните червеи, които за човеците са съвсем нищожни. Раз¬казвачът изразява обобщено настоя¬телните желания на земните хора да получат в готов вид знания и помощ от по-високоразвита цивилизация. Ка¬то основание за това отново предс¬тавя земните критерии за добро и зло: „ В края на краищата бие живеете между нас, виждате нашите страдания, неправ¬дата, насилието, виждате как понякога не¬щастни и безпомощни се въртим в омагьо¬сания кръг на своето незнание. И в същото време навярно ясно съзнавате, че е толкова лесно да помогнете на всичко, което е добро и справедливо, но не го правите. То¬ва не загрозява ли смисъла на вашето собс¬твено съществуване?" Според логиката на човека от Земята да се помогне в критичен момент е нравствено задължение на онези, които са по-напредна¬ли в познанията си: „Щом вие сте по-съвършена цивилизация от нашата, и нрав¬ственото ви чувство трябва да бъде по-съвършено. И навярно у вас предизвикват нравствен ужас някои неща, с които сме свикнали. Войните например. Представе¬те си, че утре нашето човечество се изп¬рави пред ядрено самоунищожение. Нима пак няма да ни попречите?” Както отбе¬лязва обаче представителят на извън¬земна цивилизация, осъществяването на евентуална тяхна намеса би попре¬чило на естествената еволюция на земното човечество: „Вие трябва сами да изживеете кризата. Ако изкуствено ви попречим, вие няма да придобиете имуни¬тет и следния път ще загинете от още по-страшна катастрофа.” Такава е логи¬ката, от която се ръководят извънзем¬ните светове. Според героя на разка¬за, в тяхната нравствена същност „има много повече разум и по-малко чувст¬ва”. В диалога, фантастичен според сюжета, но наситен с екзистенциални и реалистични въпроси, явно и целенасо¬чено се търси отговор на въпроса в как¬во се състои смисълът на човешкото съществуване. Този отговор може би се съдържа в думите на пришълеца от друга галактика: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със собст¬вени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществуване”
Проблемът за чувството на вина е тематичен център на следващите размисли. Извънземният явно се е на¬месил в инцидента с колата, излязла от пътя, поради подобно чувство. В противоречие с твърденията му за безпристрастност, той сякаш Вече е заинтригуван от земния свят и неговите проблеми. Молбата на писателя да бъде спасен поне неговия неизлечи¬мо болен приятел има видим резул¬тат. Това отново изглежда като чу¬до, както всичко, което прави галак¬тическият представител с необикновените си способности. Може би той вече е обикнал Земята заради нейна¬та красота. Неслучайно авторът ри¬сува толкова въздействащо природ¬ната картина на утрото: „Слънцето още не се беше показало над насрещните върхове, но целият двор пред мен беше потопен в нежна светлина. На дъното на двора като малки бели планети светеха хризантеми. Беше тихо, нито един лист на дърветата не се поклащаше. Само ро¬сата едва забележимо блестеше със своя все още мътен бисерен блясък.” Тази прек¬расна картина предизвиква у разказвача оценката му на гордост от земния свят: „Не зная в какъв свят живееше той, но нашият беше наистина неизме¬римо красив.” И добавя, че това може би е единствената награда за самота¬та на пришълеца на Земята.
Все пак щастливият край на събити¬ята в разказа насочва към още нещо важно - не само студеният извънземен разум е станал по-чувствителен, но и земният човек е осмислил потребност¬та да се отнася с внимание към други¬те същества 6 своя свят. Затова и пи¬сателят изисква от вече оздравелия си приятел да постави охлюва на място¬то му. Човекът разбира, че дължи ху¬манно отношение към Всяка форма на живот на своята планета и това го прави по-добър и с по-извисена нравс¬твеност.
Според посланието на разказа, в един наистина съвършен свят разумът и чувствата трябва да бъдат в хармо¬ния, ръководени от истинските цен¬ности, към които човечеството тряб¬ва да се стреми безусловно, и може би тогава наистина ще намери път към приятелство с други, по-високоразви¬ти цивилизации във Вселената.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 21534
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 978,343.70
Банка: 795,710.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта