Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Йордан Йовков - "Шибил" - анализ

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Йордан Йовков - "Шибил" - анализ

Мнениеот Kotkata68 на Нед Мар 28, 2010 15:05

ЙОРДАН ЙОВКОВ “ШИБИЛ”
“Шибил” е първи разказ в сборника “Старопланински легенди”, който пресъздава красотата и силата на човешкия дух. Мотото е заимствано от фолклора и насочва към емоционалното въздействие на творбата.
Свободният житейски и емоционален избор на неподвластната на ограничения човешка душа. За Йовков изборът в критични моменти е най-цялостното измерение на човешката природа. Героите следват гласа на сърцето си изстрадват и защитават с живота си своя свободен избор. Облагороден и покорен от магнетичното въздействие на красотата, Шибил . –4.Любовта, която облагородява живота и побеждава смъртта5.Грехът и възмездието
Изградена върху ретроспекцията – връщане в спомена, където се редуват сюжетните моменти – срещата с Рада/завръзка/, изолирането на Шибил от хайдушкия свят, вестта от Велико кехая, срещата с майката, срещата смърт с Рада/кулминация/, която повтаря завръзката, но в центъра е промененият и пременен Шибил, а не Рада.
Шибил прави съдбовен избор след размисъл, поставен на границата на двата свята- на полето и гората, /”Шибил изпращаше Рада дотам, дето свършваше гората и започваше полето”/. Той е “цар” в планината, това е място на гордите изключителни личности, на който е противопоставено селото като свят на подлостта и измамата. Неговият избор е между подредения свят на общността, изпълнен с обикновени човешки радости и света на волното и героичното. Силата на порива към любов и щастие го тласка към гибел. Трудният нравствен избор на Шибил е съпроводен от мъчителни размисли . “червей гризеше сърцето му”, осъзнава скъпата цена, която трябва да плати, но не е разколебан;
Избор, който нарушава нормата, прави и Рада. Докато Шибил нарушава хайдушките норми /”не беше в хайдушките правила да се задяват жени”/, тя престъпва патриархално-родовите и етични традиции. Конфликтът в разказа е изграден върху драматичния сблъсък между личното право на избор и историческите възможности той да бъде приет и признат от другите.
Необяснимото и чудодейно въздействие на женската хубост е двигател на събитията /”Как стана всичко... не можа да разбере”/ /”как светеха очите й, как беше приятно да я гледа човек”/; красотата е непреодолима сила, укротяваща жестоките инстинкти /”укротени като по някое чудо”/; магнетизмът на това очарование преминава през цялата творба, следва героя по фаталния път към смъртта /”Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами” Той стана тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече не се обърна назад”/.
Красотата и юначеството на Шибил са оценени от бея, който е готов да прости /”Какъв юнак, какъв хубавец,! Такъв човек не бива да умре/” Пленен и омагьосан от това въздействие, героят погазва традиционните норми, забравя утвърдените принципи на хайдушкия живот, не осъзнава опасностите; За естета Йовков красотата е една от вечните стойности и той я открива както във физическото й измерение, така и в духа, емоцията, нравствеността.
Рада покорява Шибил не само с поглед и усмивка, но и с гордото си неустрашимо поведение /”Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол”/ Дяволита и закачлива, с провокативно и дръзко поведение, тя се осмелява да заяви присъствието си като личност, откроена между останалите жени в планината.
Облагородяващото и преобразяващо въздействие на любовта върху Шибил се изразява в мислите и действията му. Преобразен от любовното влечение, той жертва хайдушката клетва и живота си; определен като “страшният хайдутин” в началото на разказа, той е избрал участта да бъде срещу установения ред, отвъд закона и мярата за добродетелно поведение /”Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече нито искаше да знае кое е грях и кое не”/ Загърбил моралните закони, следва суровите правила на хайдушкия живот до деня, в който пред него застава Рада и му разкрива един нов свят, чужд на насилието , жестокостта и омразата – свят на любов и красота.Доскорошният разбойник осъзнава други възможности в живота освен насилието. Новата му социална роля на човек, облагороден от любовта, налага промяна на името /Мустафа заменя разбойническото име/, както и преобличането и разоръжаването на героя. сваляйки от себе си оръжието като “тежко и непотребно бреме”, той се готви за среща с новото си битие;
Пречистен и облагороден от любовта, Шибил умира, защото пътят на разбойническото му минало е белязан от безмилостни грабежи и безчовечни посегателства; преломът у него не е достатъчен, за да изкупи погазените етични норми.Необходимо е възмездие, за да бъде възстановена нарушената житейска хармония. Смъртта на Ш . е логичен завършек на невъзможността да бъде приет и в двата свята, на които е изменил, нито един от тях не би му простил прегрешенията, н в нея той открива себе си, истинската си същност на човек, скрил зад разбойническата маска нуждата от топлина, любов, красота, човешко общуване. Рада следва любимия си в смъртта; червеният карамфил, слял се с кръвта на двамата е символ на неумиращата любов, която побеждава смъртта.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 20595
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 931,160.20
Банка: 795,760.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена



Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта