Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

“Дядо Йоцо гледа” - анализ

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

“Дядо Йоцо гледа” - анализ

Мнениеот Kotkata68 на Нед Фев 28, 2010 11:29

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на
дядо Йоцо с българското


Когато обръща поглед към своята съвременност след Освобождението, Иван Вазов я оценява от позицията на възрожденския патриотичен идеал. Драматичното разминаване между мечта и действителност обуславя критицизма, характерен за социалния реализъм на автора на “Дядо Йоцо гледа”.
Разказът “Дядо Йоцо гледа” е художествено обобщение на Вазовите наблюдения върху обществения живот в България през първите две десетилетия след извоюването на националната свобода.Текстът изгражда противоречивата картина на “българското”, което е ценностно разделено и включва както позитивни явления, така и негативни тенденции. Образът на дядо Йоцо е въплъщение на гордостта от настъпилата промяна, чиито символни знаци – българският околийски началник, българският войник и построената от български инженери железопътна линия, въодушевяват слепия старец. Вазовият герой изразява присъщото за възрожденската епоха благоговение пред отечеството, дълбокото вълнение поради съдбовната метаморфоза в битието на нацията. Физическата слепота на персонажа е в опозиция на духовното му зрение, чрез което той съзира един невидян от съселяните му лик на родното – извисен, идеализиран, осъзнат като реализация на съкровената мечта. Разказът изгражда два типа художествено пространство – първото е сътворено от романтичната, патриотична визия на следосвобожденската действителност и нейните нови институции, а второто е затворено в пределите на непроменящия се дребнав бит с неговите груби нрави.
Смисловият парадокс в заглавието на творбата внушава представата за особената оценъчна позиция на главния герой. Той е част от обрисувания свят на малкото балканско селце, но в същото време е и страничен наблюдател, дистанциран от всекидневните дрязги. Героят възприема като необикновено събитие създаването на независими институции и изразява по детски непосредствено и чисто своето възхищение и умиление. За него самостоятелната политическа власт, чието олицетворение е околийският началник, и българската войска, символизирана от единствения войник в селото, са красноречиви, убедителни свидетелства за стойността на свободата. В съзнанието на свободолюбивият българин новият живот се свързва с голямото, значимото, което разкрива възродената сила на нацията, нейната сплотеност и просперитет.
Изправен пред околийския началник и войника, незрящият старец изпитва благоговение пред внушаващи респект атрибути на възкресената българска мощ – еполетите, екселбантите, сабята: “ Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува.”
Художествените детайли, открояващи душевните преживявания на слепеца при срещата с околийския началник и войника, изграждат представата за съприкосновение с изключителен, ценностно извисен свят. Преклонението и смирението характеризират действията на обзетия от трепетни, блажени чувства герой. Чрез образа му възкръсва възрожденският българин с неговия пиетет към символите на родното, с неговото възхищение от някогашното величие на българското оръжие. Дядо Йоцо възприема съвременността като будеща възторг реализация на националния блян: “Та сега си имаме българска войска? – пита той и трепери от щастие.”
Слепецът не само назовава с въодушевление символите на възродената българска държава (“български сарай в София”, “български топове”, “български талим” ), но и долавя движението напред, възхода на нацията. За разлика от съселяните си, според които дългоочакваната промяна не се е състояла, дядо Йоцо има сетива за новото. Образът на преминаващата през Искърския пролом железница се превръща в символ на динамиката, белязала света на родното. Необичайният за пътниците поздрав на слепия герой от висотата на канарата изразява неговото преклонение пред пробудилата се за нов живот родина: “Сега ”българското” му се представи нещо велико, могъществено, необятно…българска ръка сечеше планините, българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!”
Антитезистно са представени две несъвместими житейски позиции. Докато дядо Йоцо се чувства приобщен към ставащото в родината и изразява възхищението си, останалите селяни са затворени в тясното пространство на битовото и живеят с потискащите проблеми на делника. В системата от опозиции, определящи посланията на текста, изпъква противопоставянето между мрак и светлина, слепота и зрение – метафоричният епитет, който характеризира селяните: “тъмните умове на тия тъмни хора”, и съзнанието на дядо Йоцо, което е озарено от “ ясна звезда”. “Окатите” живеят в тъмнината на незаинтересоваността и неведението за събитията, разтърсващи нацията. До това прозрение достига и дядо Йоцо: “Ще рече човек, че те са слепи, а аз гледам.”
Последният композиционен фрагмент на художествения текст обрисува лаконично смъртта на героя на скалата над Искърската клисура. Тази картина символизира нравственото извисяване на Вазовия персонаж, издигнал се над преходното, дребнавото в бита. Заключителното изречение на творбата представя патриота на фона на Отечеството, пред което той се прекланя и в чието достойно бъдеще непоколебимо вярва: “Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравявайки нова България…”
В разказа “Дядо Йоцо гледа” повествователят противопоставя различни житейски позиции и изразява своето убеждение, че е необходимо да се оцени изключителната стойност на изстраданата национална свобода.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 22029
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 952,191.30
Банка: 795,680.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта