Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Йордан Йовков - "Албена"

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Йордан Йовков - "Албена"

Мнениеот Mozo на Нед Яну 17, 2010 19:17

Йордан Йовков – „Албена”

От всичките ценности на човечеството красотата – физическа и духовна, е онова богатство, което е трайно и изключително силно привлича творческото внимание на Йордан Йовков. Красотата, особено когато служи на доброто, според писателя е главното мерило за всички прояви в човешкия живот. Култът към красотата се проявява в цялото творчество на Йовков. Това придава определен естетически акцент на всички нравствено психологически и етични проблеми в неговите произведения.
Силата на красотата е показана най-ярко в едни от най-недостижимите шедьоври в нашата литература – разказите от сборника „Вечери в Антимовския хан”. Интересно място в него заема разказът „Албена”, в който е засегната темата за греха и изкуплението, за неотразимата сила на женската хубост. Този разказ има две кулминационни точки, изразяващи отношението на социума към греха на Албена. В първата сцена е тълпата, която забравя моралните канони, под въздействието на женската хубост опрощава греха. Така разказът утвърждава първото естетическо гледище към красотата – неподсъдна, Божа даденост, духовен център на селото и затова трябва да бъде запазена и съхранена, а не унищожена. Важна роля в хармонизацията на грешницата с общността има дядо Власю, чиито думи: „Какво е селото без Албена!” събуждат естетическата реакция на тълпата. Друг кулминационен момент е признанието на Нягул, че е убиец, а Албена – съучастница, възвръща отново моралистичния рефлекс. Помирителят дядо Власю този път се явява в ролята си на разединител между личността и групата.
Разказът „Албена” разгръща в сюжетен план идеята за покоряващата сила на красотата и голямата тема за греха и наказанието. Това е разказ за въздействието на красотата върху множеството, за преобразяващата сила на красотата. В този план „Албена” много напомня на „Фрина” на Пенчо Славейков. Главната героиня – Албена, е самата красота, въплътена в образа на една реално съществуваща жена. Начинът, по който Йовков изгражда нейния портрет, е характерен за неговия поетически стил. Той ни подготвя за появяването на Албена чрез оценката „хубава”, изречена единодушно от селяните: „И отдалеч по вървежа и по правата щ снага се познаваше колко Албена е хубава”. След тази начална обща характеристика обаче Йовков внася нови щрихи към образа на Албена в типично фолклорен стил: тънки вежди, бяло лице, стройна снага. От лицето щ се излъчва „магия, която укротяваше и обвързваше”. Прибавено е и детайлно описание на облеклото – също красиво и празнично: син сукман, късо елече, украсено с лисича кожа. В синхрон с хубостта на Албена е и хубостта на мъжа, влюбен в нея. Непознатият мъж, заподозрян отначало в убийството на Куцар, е описан като рус хубавеляк, с килната назад калпак и небрежно разбъркан перчем. Нягул, ощастливеният от любовта на Албена неин съселянин, е обрисуван по абсолютно същия начин. В контраст с красивия Нягул е представен съпругът на Албена – Куцар. Той е символ на грозотата – неугледен, тромав, приличащ, по думите на писателя, на „плашило”. Отрицателната си оценка авторът допълва и чрез редица сравнения: Куцар „гледа като бик, подчинява се като роб” и то на Нягул. Глаголът „подчинява се” внушава мисълта, че грозотата е длъжна да се подчини на красотата. Йовков допълва: „Като че не беше жив човек, а вещ.” В съгласие със своето виждане той внушава, че само красотата притежава живот.
В центъра на творбата е изпращането на Албена за града. На площада се е събрало почти цялото село и авторът проследява нравствените реакции и отношението на хората към героинята. Когато Албена, странно притихнала и красиво облечена, се задава по улицата, съпроводена от двама стражари, тълпата я посреща със злобни подмятания, а дядо Власю, готов да даде воля на нравствената присъда на селото, размахва тояга в закана: „ Да я храсна аз по главата, че да види.” Тоягата е символ на строгата морална санкция. Селото обвинява Албена за стореното престъпление и независимо от присъдата, която щ предстои, селото я наказва с поведението си.
Но щом Албена минава между двете стени от хора и вдига погледа си към тях – „още по-хубав, защото беше натежал от мъка”, сякаш става някаква магия. „Грешна беше тази жена, но беше хубава” – в тези думи авторът събира нравствената оценка на селото. Красотата има нравствена сила и тласка селяните към нравствена трансформация. Същото вътрешно преобразяване се случва и с бея от „Шибил”. Жените, готвещи се до този момент да хулят Албена, млъкват, за тоягата на дядо Власю остава неподвижна. Само за миг става „чудото”, но то преобръща и най-коравите сърца: „жалост и доброта светна в очите на мъже и жени”. А след думите на Албена – „спокойно скръбна, все тъй хубава”: „Прощавайте! Млада съм съгреших!”, всички стълпени около нея заплакват. В този момент се чува разтрепераният глас на дядо Власю: „Момчета, дръжте я, не я давайте! Какво е селото без Албена!” Какво са хората без красотата – сякаш казва Йовков. В този момент красотата бележи своето тържество – злобата и настървението са забравени и се постига колективно изживяване на един върховен миг на опиянение.
Това обаче е само един миг, който бива рязко прекъснат от появата на убиеца Нягул, което действие е предизвикано от разкаянието на Албена. Преди да се появи Нягул тя изглежда уязвима, слаба, ранима и това предизвиква естествената жалост и съчувствие на всички. Но когато до грешната жена стои един мъж – рус и хубав, грехът се умножава. Защото освен убийството има и прелюбодеяние, което предизвиква страданието, отчаянието и безкрайната мъка на Нягулица и гняв. Вдигнал тоягата си, дядо Власю отново започва да вика: „Кучката, развали още една къща”, а жените я „стрелват с очи”, пълни с омраза. Извисяването до красотата е един мигновен порив. Макар и мимолетен, той е все пак тържество на духа, победа над ежедневието. Опоетизирайки хубостта на Албена моралистът Йовков не може да оневини героинята си и щ дава своето „възмездие” чрез наказанието за извършения грях.
Разказът „Албена” е истински апотеоз на красотата и на нейната всепобеждаваща сила. В него Йовков постига най-високото си творческо достижение като изразител на преклонението си пред нея. Ненадминат майстор на художественото слово, той съумява да ни направи съпричастни на своето възхищение пред това най-пленително богатство в човешкия живот.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6864
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 142725
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,262,454.10
Банка: 5,487,946.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта