Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Специална ентомология. Неприятели по житните култури и с...

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Специална ентомология. Неприятели по житните култури и с...

Мнениеот Mozo на Чет Юни 04, 2009 12:44

Специална ентомология. Неприятели по житните култури и система от мероприятия за борба с тях

Аграрен Университет - гр. Пловдив



ПРОЕКТ
по Специална Ентомология




на
Дамян Русев Петков ф.N2593 III курс







Тема:Неприятели по житните култури и система от мероприятия за борба с тях

















Разред Hemiptera
Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera)
Сем. Aphididae - Листни въшки
Овесена листна въшка – Macrosiphum (Sitobion) avenae L. - Безкрилите партеногенетични форми са дълги от 2 до 2,8 mm, зелено-жълто оцветени, а соковите тръбички и антените – черни. Крилатите разселителки имат кафяво-червеникава глава и гърди, тъмно-зеленикаво коремче с черни точки по плеврите и дълги крила.
Тя е най-често срещаният вид от листните въшки по житните култури у нас. През отделни години се намножава масово и нанася значителни щети на зърнопроизводството. Вреди по пшеницата, овеса, ечемика, ръжта, просото, ориза, царевица и дивите житни треви. Въшката е немигриращ вид. Зимува като яйце по есенните житни и многогодишните житни треви. Ларвите се излюпват през пролетта, при температури над 5єС, смучат сок от листата и отделят медена роса. При силно нападение листата избледняват, пожълтяват, усукват се, а по-късно изсъхват и покафеняват. През пролетта неприятеля развива 2 – 3 поколения. Пролетните и летните поколения се размножават партеногенетично (без оплождане) и без снасяне на яйца - чрез живораждане. Във фаза цъфтеж и начало на млечна зрелост започва масово разселване по класовете. Обикновено усиленото размножаване съвпада с млечната зрелост на пшеницата – третата десетдневка на май. Една женска въшка ражда по 15 – 16 ларви и по този начин се сформират колониите. При масова поява на един клас се срещат до 50-100 ларви и възрастни. В резултат на нанесената повреда броят на зърната в класовете намалява, те остават спарушени. Семената показват понижена кълняемост и кълнителна енергия в лабораторията, което след засяването им обуславя неравномерен посев, по-слаби растения, а оттам и по-ниски добиви. Добивите от овеса и пшеницата при плътност 25-50 въшки на растение намаляват с 25%. Загубите са най-големи, когато масовата поява съвпадне с цъфтежа и с образуването на зърното при житните. В края на восъчна зрелост се появяват крилати форми, които разселват въшката по дивите житни треви, а след това по самосевките. През есента крилатите ремигрантки се връщат по поникналите зимни житни растения и снасят яйцата си по листата. Една женска въшка снася 4 – 5 яйца. За един вегетационен период неприятеля развива 8 – 10 поколения. Върху намножаването на овесената листна въшка влияе положително повишеното съдържание на азот в растенията. Валежите ограничават масовото намножаване на въшките, особено когато съвпадат с началото на миграцията. Числеността на вида варира в зависимост от продължителността на фенофазите от развитието на хранителните растения и от предшественика. Тя нараства след черна угар, грах и бобови треви.

Борба с листните въшки по житните култури.
Всички агротехнически мероприятия, които подпомагат по-бързото развитие на растенията намаляват загубите от въшките – добра обработка на почвата, навременна и качествена сеитба, оптимална посевна норма, комбинирано торене N:P:K, използване на по-ранозрели сортове и т.н. Борба с житните и други видове плевели – гостоприемници. Сеитбообръщение с бобови и др. ненападащи се култури. Ранната сеитба и едностранчивото азотно торене са предпоставка за намножаване на листните въшки. Химичната борба трябва да се проведе с системни, проникващи или транс-ламинарни инсектициди, от групата на органофосфорните, карбаматните и др.: Актара 25ВГ – 6g/dka; Антио 33ЕК – 0.2%; Конфидор 200СЛ – 0.05%; Моспилан 20СП – 15g/dka; Пикадор 20СЛ – 0.05%; Регент 800ВГ – 3.5g/dka; Снейк 20СП – 0.0125% и др. За по-добро действие може да се комбинират със синтетични пиретроиди Децис 2.5ЕК - 50ml/dka; Карате 2.5ЕК – 20ml/dka; Суми Алфа 5ЕК – 20ml/dka
За праг на икономическа вредност, във фенофаза от поникване до братене се приема нападение по вегетационния връх. ПИВ при изкласяване е 50% нападнати растения, а в начало на млечна зрелост 30 въшки на клас при 50% нападнати растения или 40 въшки на клас при 25-30% нападнати растения.

Разред Thysanoptera - Трипсове (Мехуркокраки)
Сем. Phloethripidae
Пшеничен трипс – Haplothrips tritici Kurd. - Възрастнотое с размери 1,3 – 1,5 mm, червено-кафяв до черен, с осемчленни антени. Крилата са прозрачни, със светложълти до жълто-кафяви четинки. В спокойно състояние са кръстосани върху тялото. Последните сегменти на коремчето са удължени във вид на стълбче. Женските нямат яйцеполагало. Яйцето е продълговато-овално, бяло. Ларвата е яркочервена с черни глава, антени, крака и пигидиум. Нимфата е подобна на ларвата, но има зачатъчни крила. Пшеничният трипс развива едно поколение годишно. Зимува като ларва под растителните остатъци и в почвата. През пролетта, обикновено в края на март – началото на април, при средна денонощна температура 8-10єС. ларвата преминава за кратки срокове през две нимфни възрасти.. Възрасните насекоми се появяват от средата на април, а максималната им плътност е от второто десетдневие на май до началото на юни, в зависимост от метеорологичните условия и фенологичното развитие на културата.
Трипсовете се концентрират по още неизкласилите растения. Те се хранят като смучат сок, обикновено от горната част класовете, която побелява и в тези местата класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница – “частично белокласие”, но с много по-малки размери. Обикновено са засегнати само най-горните части на класа и рядко се достига повече от половината. Колкото класа остава по-дълго забулен във влагалищния лист – толкова повредите са по-големи. Яйцата се снасят в основата на глумите и по вретеното на класа на групи по 3 – 4. Средната плодовитост е 23 – 28 яйца. Неприятелят снася най-вече по зимната пшеница, по-малко по пролетната и най-малко по ръжта. Първоначално ларвите смучат сок от цветните плеви, които побеляват. По-късно смучат сок от различни места на зърното, но най-често се струпват в браздичката. Мястото на хранене по зърното побелява и става грапаво, а браздичката се разширява, удълбочава и се оцветява жълтокафяво. Повредените зърна имат шуплив вид, по-ниско тегло и влошени посевни качества. В началото на восъчна зрелост ларвите завършват развитието си и отиват в почвата, където остават до следващата година. Върху намножаването на пшеничния трипс влияят отрицателно по-ниските температури (под 15єС) и честите валежи. Благоприятни условия за намножаването му са високите летни температури и малкото валежи.

Сем. Thripidae
Овесен трипс – Stenothrips graminum Uzel. - Възрастнотое с жълто-сиво до кафяво тяло, дълго 0,8-1 mm. Има кафява глава и 7-членни антени. Крилата, в спокойно състояние, са успоредни, върху тялото. Коремчето не завършва със стълбче. Женските имат яйцеполагало.Яйцето е бяло. Ларвата е жълто-сива, с три двойки шипчета на горната страна на гръдните сегменти. На предпоследния коремен сегмент има шипообразен израстък.
Среща се във всички райони на страната. Вреди по овеса, а ечемикът е временен гостоприемник. Овесеният трипс развива едно поколение и зимува като възрастно насекомо в почвата на дълбочина до 75 cm. През пролетта се появява преди изкласяването на овеса и започва да смуче сок от вътрешната страна на горния лист. Връхната половина на плевите побелява. Трипсът снася яйцата си, като прорязва тъканта с яйцеполагалото си и ги втиква под епидермиса. Средната плодовитост е 100 яйца. Излюпените ларви смучат сок от плевите и зърната. Зърната побеляват и се спаружват. След завършване на развитието си отиват в почвата на дълбочина 50 cm и се превръщат в нимфи. По-късно се придвижват на по-голяма дълбочина, имагинират и остават да зимуват. Трипсовете се унищожават от хищни видове калинки, златоочици, дървеници и трипсове. Загиват и от някои гъбни болести.

Борба с трипсовете по житните култури.
Всички агротехнически мероприятия, които подпомагат по-бързото развитие на растенията намаляват загубите от трипсовете – добра обработка на почвата, при която се унищожават голям процент от зимуващите ларви, навременна и качествена сеитба, оптимална посевна норма, комбинирано торене N:P:K, използване на по-ранозрели сортове и т.н. Борба с житните и други видове плевели – гостоприемници. Сеитбообръщение с бобови и др. ненападащи се култури. Едностранчивото азотно торене са предпоставка за повишаване плътността на трипсовете.. Химичната борба е икономически обоснована при плътност над праговете на икономическа вредност. За възрастните насекоми, във фаза “вретенене”, ПИВ е 10 бр./стъбло. За ларвите, във фаза “млечна зрелост”, ПИВ е 20 бр./клас, при суха пролет и 30 бр./клас, при влажна пролет. Подходящи са както контактни, така и системни или транс-ламинарни инсектициди от групата на органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите средства и др. Може да се използват инсектицидите, регистрирани при тютюневия трипс. Препаратите, които се използват за борба с вредната житна дървеница дават добри резултати.

Разред – Hemiptera
Подазред – Heteroptera
Сем. Scutelleridae
Вредна житна дървеница – Eurygaster integriceps Put. - Възрастното насекомо е с продълговато-овално тяло, със сиво-кафяв цвят и “мраморни петна”. На дължина достига 9 – 12 mm. Главата е триъгълна. Гръдният щит е широк със слабо изпъкнали и покрито цялото тяло. Пигидиумът на мъжките дървеници, гледан отдолу, е гладък, а при женските– начленен. Яйцата са овални, бъчвовидни, дълги 0,8 и широки 0,6 mm. Обикновено са подредени в двойни верижки. При снасянето са светлозелени, а с развитието на ембриона просветляват и в тях се появяват червеникави петна с форма на котва. Преди излюпването стават кафяви и потъмняват. Ако яйцата са паразитирани придобиват синьо-черен цвят. Ларвата от първа възраст е почти кръгла, светлорозова при излюпването, а впоследствие покафенява. Дълга е около 1,6 mm. Ларвата от втора възраст е кафява и слабо удължена. Гърдите и главата са тъмно оцветени. Отгоре на средната част на коремчето има напречни тъмни ивици. Дължината й е 2,0 – 2,2 mm. Ларвата в трета възраст е с удължено тялото до 3,3 – 4,3 mm. Гърдите са тъмни, а коремчето светло. От срендата част на гърдите назад се появява едва забележим израстък, който е зачатък на гръдния щит. Ларвата от четвърта възраст (нимфа първа възраст) е светло до бежаво-кафява. На дължина достига 5 – 6 mm. Гръдният щит е по-ясно забележим, а от двете му страни се появяват малки израстъци, които са зачатъци на крилата. Ларвата от пета възраст (нимфа втора възраст) е светло до тъмнокафява с тъмни, симетрично разположени линии. На дължина е почти колкото възрастното насекомо - 8–10 mm. Крилата и гръдния щит са много ясно забележими. Един от най-опасните неприятели по житните култури. Вреди по житните култури, житните треви и плевели. Изхранва се по над 90 растителни вида. През определени години се намножава масово и може да нанесе изключително големи загуби. Вредната житна дървеница развива едно поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо под опадалите листа в покрайнините на горите и лесозащитните пояси, под растителни остатъци и туфи на житните треви и другаде, но винаги извън житните посеви. Активизира се в края на март и началото на април, при средна дневна температура над 8 - 9єС. Пролетната миграция, към житните посеви, започва масово при температура над 11 - 12єС и може да продължи 1,5-2 месеца. Дървениците са активни през деня. През хладни и дъждовни дни те се крият в кухите слънчогледови стъбла, под растителните остатъци, буците почва и камъните. В посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските. Те се различават главно по устройството на пигидиума. През топлите часове на деня, дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват. По-късно, във фаза вретенене, те смучат сок от връхната част на неизкласилите растения. В резултат на което, след изкласяването, над мястото на повредата, класът побелява и не образува зърна, а класчетата остават празни. Вретеното се изкривява и осилите се накъдрят. Повредата е известна като частично белокласие. По време на изкласяването и цъфтежа дървениците смучат сок и от стъблото, над последното коляно. Повредените места некротизират, а класът побелява изцяло и остава изправен – пълно белокласие. Първите яйца се снасят от женските по растителните остатъци от слънчоглед, царевица и др. По-късно се разполагат по листата на житните растения, а понякога по стъблата и класовете. Яйцата се снасят на групички, най-често в 2 реда, шахматно, по 7 в ред, но може да имат и друга конфигурация. Плодовитостта на една женска е 80 – 150 яйца. Яйценосният период продължава за отделните райони от 25 до 50 - 75 дни. Ембрионалното развитие протича от 8 до 16 дни, в зависимост от температурата. Първите ларви се излюпват по време на изкласяването на житните растения и се развиват по време ма цъфтежа и млечната зрелост. Ларвите от първа възраст не нанасят повреда. Известно време те остават до яйчните групички без да се хранят. След линеенето те се придвижват към класчетата, където смучат сок от плевите. Плевите побеляват, но повредата не е много опасна. Ларвите от останалите възрасти смучат от зърната в различна степен на зрелост. Зърната, повредени в млечна зрелост се спарушват. При повредените в млечно-восъчна зрелост се наблюдава частична деформация, а при повредените във восъчна зрелост има светло петно с точка в средата. Точката не винаги се вижда ясно. Възрастните насекоми от новото поколение се появяват през юни – началото на юли. Те се нуждаят от значително количество мастни запаси за да презимуват успешно и се хранят усилено като смучат сок от зърната, както ларвите. В резултат на повредата по зърното се влошават неговите качествени показатели. При храненето си дървениците разграждат глутена и брашното губи хлебопекарните си качества, а тестото не бухва. Кълняемостта на семенния материал се понижава с 40 до 70%. При масово нападение, реколтата може да бъде почти напълно унищожена, а зърното негодно за употреба. През втората половина на юли житната дървеница започва лятната си миграция към покрайнините на горите, а през септември-октомври има допълнително разместване при която дървениците намират най-подходящите места за зимуване - есенна миграция.
Сродни видове.
Мавърска дървеница – Eurygaster maurus L.
Австрийска дървеница – Eurygaster austriacus Schr.
Влаголюбива дървеница - Eurygaster testudinarius Geoffr.

Борба с дървениците по житните култури.
Борбата срещу житните дървеници се извежда на два етапа – срещу презимувалите възрастни и срещу ларвите. В началото на април в житните посеви започва пролетната миграция на житните дървеници. Първо се появяват мъжките индивиди, но борбата трябва да се води след окончателното заселване при съотношение между мъжките и женските индивиди 1 : 1, при средна денонощна температура над 16єС и ПИВ 2 дървеници на 1 m2 за семепроизводните посеви и 4 бр./m2 за нормалните посеви. При организиране на химичната борба е необходимо да се установи плътността на яйчните паразити, от които най-голямо значение имат видовете от родовете Asolcus и Telenomus. Ако те са презимували успешно, се явяват в житните посеви, едновременно с житните дървеници и през периода на масовото яйцеснасяне (началото на май) може да паразитират около 70-80% от яйцата. При плътност 3 – 4 дървеници и 2 паразита на 1 m2 се изключва необходимостта от борба срещу възрастните. Ларвите на житните дървеници се развиват главно във фаза млечна зрелост. Борбата срещу тях се води при плътност 2 бр./m2 когато 30% ларвите са навлезли в трета възраст. Прибирането на реколтата в най-кратки срокове (10-12 дни) намалява загубите от житните дървеници. Те не успяват да се хранят и загиват през зимата. За химична борба се използват предимно контактни препарати от групата на органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите и др. Актара 25ВГ – 7g/dka; Актелик 50ЕК – 100ml/dka за ларви; Алфа комби 51, 25ЕК – 50ml/dka; Вазтак 100ЕК – ml/dka, 12.5ml/dka за ларви, 20ml/dka за възрастни; Децис 2.5ЕК – 30ml/dka; Дурсбан 4Е – 100ml/dka; Маврик 2Ф - 25 ml/dka; Нуреле Дурсбан - 50 ml/dka; и други.
Подразред – Auchenorrhyncha
Семейство Цикадки – Cicadelidae
Житна цикада – Macrosteles laevis Rib. - Възрастното насекомо е със светлозелено тяло и жълтозелена глава. Дължината на тялото при женските варира от 2,3 до 3,4 mm, а при мъжките – 1,8 до 2,6 mm. Яйцето при снасянето е кремаво, а по-късно става жълто-зелено. Ларвата е много подвижна, кремаво-зелена, с кафяви очи и дължина до 0,35 mm. Нимфата е по-едра, със зачатъчни крила, зелена, с белезникави очи. Житната цикада
е полифаг и напада както всички житни растения (културни и диви), така и други растения. Житната цикада има три поколения годишно. Зимува като яйце по листата на житните растения. През пролетта излюпването на ларвите започва в края на март - началото на април и приключва до средата на април. Ларвите се хранят като смучат сок от листата на растенията, вследствие на което по тях се образуват бледожълти хлоротични петна. При силно нападение петната са подредени в криволичещи ивици. Развитието на ларвите продължава 25 - 30 дни. Възрастните от първото поколение се появяват през май. Те също се хранят като смучат сок от листата на житните растения. Възрастните цикади от това поколение се срещат до края на юни. Те започват да снасят 5 – 10 дни след появата си, като предпочитат листата, разположени в основата на растенията. Яйцата се разполагат на групи от 3 до 7 втикнати в паренхима на листата. Яйценосният период продължава 12 - 17 дни. Една женска снася до 75 яйца. Излюпените ларви се развиват 27 –31 дни. Възрастните цикади от второто поколение се появяват в края на юни - началото на юли, а имагинирането продължава до края на юли. Цикадите от трето поколение се появяват през първата половина на август, а имагинирането продължава до края на септември. Повредените растения по-силно се нападат от брашнеста мана. През пролетта и лятото повредите са по-незначителни, защото растенията са напреднали в развитието си. През октомври цикадите масово мигрират върху поникналите житни посеви, където снасят зимуващите яйца. Най-силно се заселват рано засетите посеви. Листната петура в мястото на смучене на сок пожълтява, а при масово нападение листата увяхват.
Борба с цикадите по житните култури
Обикновено самостоятелна борба с тези неприятели се води рядко. Те се засягат от третиранията проведени срещу житните дървеници. ПИВ през целия вегетационен период за възрастните е 100 бр./10 откоса с ентомологичен сак, а за ларвите - 200 бр./10 откоса. Тъй като видовете са открито живеещи може да се използват контактни инсектициди от всички групи – органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. в нормални дози. При наличие на растения заболели от вирусни болести, третиране може да се извърши и при десетократно по-ниска плътност с цел да се предотврати понататъшното пренасяне на зараза върху здравите растения. Това важи особено за семепроизводните посеви.

Разред Двукрили – Diptera
Сем. Житни тревни мухи – Chloropidae
Шведска муха – Oscinosoma (Oscinella) frit L. - Възрастното насекомо е черно, с дължина на тялото 1,5 – 2 mm. Главата е сферична, с червени очи. Крилата са прозрачни с метален оттенък. Антените имат само три членчета. Яйцето е бяло, удължено-цилиндрично, дълго 0,6 mm. Ларвата е бледожълта, почти прозрачна, с цилиндрично тяло, дълго 3 – 4 mm, без глава и крака. На предния край на първия и втория сегмент има хитинови дъвкателни кукички. Задният край е затъпен. Какавидата е кафяво-червена, с 4 шипчета на предния край и 2 брадавички на задния край на тялото, дълго 2 – 3 mm. Вреди по повече от 20 културни и 46 диви житни растения. Напада най-силно овеса и ечемика. Шведската муха развива три поколения годишно и зимува като възрастна ларва в стъблото на житните растения. През пролетта при средна денонощна температура 12єС ларвите какавидират. Мухите излитат през април и май. Те се хранят с нектар и със сока, който отделят младите житни растения. При температура над 16єС женските снасят 25 – 30 яйца главно зад колеоптила на младите растения (с 2 – 3 същински листа). Ларвите се излюпват след 8 – 12 дни и се вгризват в долната част на стъблото. Там се хранят със сочната и нежна тъкан в основата на централния лист. Те отделят слюнка с ензими, които разграждат тъканите и така се намират винаги в хранителна среда. При изхранването си те засягат предимно централният лист, който пожълтява, изсъхва и се усуква докато останалите листа са зелени. Следствие на повредата по-слабите растения загиват, а по-силните пущат допълнителни братя, които обаче не успяват да компенсират напълно загубата на централния брат и добивите са по-ниски. След изхранването си ларвите какавидират в местата на повреда.
Мухите от лятното поколение летят през втората половина на юни. Снасят яйцата си по горните листа и младите класчета, на овеса и ечемика, а по-късно – по ливадните треви. Излюпените ларви се хранят с цветните части, плевите и вътрешността на зърното. Плевите побеляват, ларвите какавидират във вътрешността на зърното. Летежът на мухите от есенното поколение започва в края на юли. Снасят яйцата си по самосевките, а по-късно – в есенните житни посеви. Излюпената ларва се вгризва в основата на централния лист на младите растения и го прегризва. Повредата е идентична с тази на пролетното поколение. Повредените растения в този период обикновено загиват.
Борба с мухите по житните култури.
Сортовете, склонни към по-силно братене, се развиват по-бързо и са по-устойчиви на повредите от житните мухи. Спазване на сеитбообращения с пространствена изолация, намалява плътността на мухите. Пролетните житни посеви да се засяват на 500 m разстояние от зимните посеви, което има съществено значение за намаляване на нападението. Премахването на някои плевели, например на пирея, намалява силно плътността на житните мухи и др. неприятели които се развиват върху плевелната растителност.
Ранната есенна сеитба подпомага намножаването на житните мухи, тъй като поникването на посевите съвпада с летежа на есенните поколения. Ето защо сроковете за сеитба са от голямо значение. При зимната пшеница най-благоприятен е периодът от 1 до 25-30 октомври, а за ечемика – от 1 до 20 октомври. Само в някои плупланински райони е допустима сеитба в края на септември. При пролетните житни изискването е точно обратното - да се засяват възможно най-рано, за да не съвпадне поникването им с летежа на пролетните поколения.Оптималната посевна норма, която осигурява гъсти посеви, намалява повредите от житните мухи.Химичната борба се провежда при доказана необходимост или ако са нарушени основните агротехнически изискванияи се очаква силно нападение от житните мухи. Мероприятията, провеждани за борба с телените червеи и ларвите на житния бегач – обеззаразяване на семената и внасяне на гранулирани инсектициди, заедно със сеитбата, дават добър резултат и срещу житните мухи, тъй като тези препарати са системни и проникват в растенията, защитавайки ги в началните критични фази. След поникване на житния посев, през есента се провежда наблюдение чрез косене с ентомологичен сак. ПИВ за житните мухи е 40-60 индивида на 100 откоса за нормалните посеви и 20-30 за семепроизводните. Използват се инсектициди, с по-дълго последействие, от групата на органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите и др. препарати: Актара 25ВГ – 10 g/dka; Ланат 90ВСП – 40 g/dka; Моспилан 20СП - 15 g/dka; Нуреле Дурсбан - 75 ml/dka.
Срещу летните поколения не се води химична борба.
Сем. Галици – Cecidomyiidae / Itonididae
Хесенска муха – Mayetiola destructor Say. - Възрастното насекомо прилича на комарче, с тъмносиво до ръждивокафяво тяло, дълго 2,5 – 3,5 mm. Антените са 17-членни, с дължина 1/3 от тялото при женските и 2/3 при мъжките. Отгоре на коремчето има червено-кафяви петна. Женските са по-масивни и имат яйцеполагало Яйцето е цилиндрично, отначало прозрачно до червено-кафяво преди излюпването, дълго 0,6 mm. Ларвата е вретеновидна, розово-жълта до оранжева при излюпването, а по-късно става бяла, с надлъжни зеленикави ивици по гърба. В предния край има две дъвкателни пластинки. На дължина достига 4 – 5 mm. Какавидата е кафява, странично сплесната, наподобява ленено зърно, дълга 4 – 4,5 mm.
Напада пшеницата, ръжта, ечемика и ливадните треви. Най-голяма вреда нанася при черноземни почви и поливни условия. Хесенската муха развива 2 – 3 поколения годишно. Зимува като напълно развита ларва в пупариума в повредените житните растения. Мухите имагинират в края на април-май. Не се хранят и летят в продължение на 5 – 7 дни. Снасят от 50 до 500 яйца върху горната страна на листата, близо до влагалището успоредно на жилките. Ларвите се излюпват след 5 – 6 дни и проникват между стъблото и влагалищния лист. При храненето си отделят токсини, които проникват в растението и прекратяват нарастването на клетките. Страничните клетки продължават да нарастват, вследствие на което се образуват вдлъбнатини, в които се намират ларвите, а след това - какавидите. При достатъчна влажност ларвите какавидират в местата на хранене и се развива лятно поколение, което се изхранва по житните плевели и самосевките. При сухо лято ларвите изпадат в диапауза и какавидират в края на август, а мухите летят през септември след дъжд. Есенното поколение снася яйцата си по младите житни посеви. Ларвите прегризват основата на централния лист, който пожълтява и се усуква. Повредата е идентична с тази на житните тревни мухи. На мястото на повредата се срещат повече ларви. До настъпване на ниските температури ларвите завършват развитието си и успешно презимуват.
Борба с Хесенската муха по житните култури.
При спазване на всички агротехнически изисквания, у нас, обикновено не се налага да водим самостоятелно химична борба срещу Хесенската муха. Опасност за посевите има във фаза братене, когато ПИВ е 30-50 бр./100 откоса. При доказана необходимост могат да се използват същите групи инсектициди, описани при житните мухи. препарати: Актара 25ВГ – 10 g/dka; Ланат 90ВСП – 40 g/dka; Моспилан 20СП - 15 g/dka; Нуреле Дурсбан - 75 ml/dka.
Разред Ципокрили – Hymenoptera
Сем. Стъблени оси – Cephidae
Житна стъблена оса – Cephus pygmaeus - Възрастното насекомо има тънко черно тяло, дълго 8 – 10 mm, с голяма глава. На четвъртия, шестия и деветия сегмент при женските минава по една жълта напречна ивица, а при мъжките – на третия, четвъртия, шестия и деветия сегемент. Яйцето е бяло, овално, слабо бъбрековидно, дълго 0,95 mm. Ларвата е белезникава, с жълта глава, без крака, слабо S-овидно извита. На дължина достига 10-15 mm. Какавидата е бледо жълта, впоследствие потъмнява, дълга 7 – 8 mm. Разположена е в прозрачен пашкул. Вреди по пшеницата, ечемика, ръжта и овеса. Житната стъблена оса развива едно поколение годишно. Зимува като ларва в основата на стъблата в стърнището. През пролетта какавидира на мястото на зимуване. Осите излитат през втората половина на април – началото на май. Появата им съвпада с вретененето на пшеницата. Летежът продължава 18 – 20 дни. Те са най-активни през топлите слънчеви часове, когато няма вятър. След копулация женските снасят яйцата си поединично, в растения които са във фаза “изкласяване” или малко след това. Женските пробиват с яйцеполагалото си стъблото под класа и снасят по едно яйце. Средната плодовитост е 30 – 50 яйца. Излюпената ларва се храни с вътрешните стени на стъблото и обикновено се движи отгоре – надолу в сърцевината, като я изпълва със светли екскременти и огризки. До настъпване на восъчна зрелост ларвите прогризват всички междувъзлия. Повредените растения се откриват трудно. Обикновено остават по-слаби, с недоизхранени класове, а при по-рано нападнатите класовете предварително побеляват. Когато достигне основата на стъблото, ларвата се обръща с главата нагоре, прегризва стъблото отвътре пръстеновидно, запълва го със стърготини и образува пергаментовиден пашкул, в които прекарва зимата. Пашкули може да има и в по-горните междувъзлия, но те се изнасят със сламата.
Борба със стъблените оси.
Дълбоката оран на стърнищата намалява с около 60% плътността на зимуващите ларви. От значение, за по-лесното преодоляване на повредите, са и останалите агротехнически мероприятия – сеитбообръщение, комбинирано торене, оптимална сеитба и т.н. ПИВ за извеждане на химична борба е 5 оси/10 откоса (50 бр./100 откоса) по време на изкласяването. Използват се контактни инсектициди, с по-дълго последействие, от групата на органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите и др. Периодът и препаратите съвпадат с борбата срещу ларвите на житните дървеници.
Разред Твърдокрили – Coleoptera
Сем. Бегачи - Carabidae
Обикновен житен бегач – Zabrus tenebrioides Goeze. - Бръмбарът е смолисточерен с блясък. Тялото е удължено, 12 – 16 mm. Преднегръдът и елитрите са еднакво широки. Антените, устните органи и стъпалата са кафеникави. Елитрите са изпъкналите с 9 надлъжни ивици, отделени от матови точки при женските бръмбари и лъскави – при мъжките. Яйцето е млечнобяло, с продълговато-овална форма, дълго 2 – 3 mm. Ларвата е камподеовидна, отначало бяла, а по-късно кремава, с тъмнокафява глава. Има три двойки гръдни крака. Тялото е сплеснато гръбно-коремно. На дължина достига 25 mm. Върху всеки гръден сегмент има по едно тъмнокафяво петно, а върху коремните – по-светлокафяво петно. В първите ларвни възрасти петната не личат ясно. Какавидата е бяла, а преди имагинирането покафенява, дълга е 20 mm. Един от най-опасните неприятели по житните култури. Напада пшеница, ечемик, царевица, овес и редица плевелни житни треви. Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно. Зимува като ларва и по-рядко като възрастно насекомо в почвата. При мека зима и дебела снежна покривка, ларвите се хранят през цялата зима. След като завърши развитието си, през май, ларвата какавидира в землиста камера на дълбочина до 20 cm. Продължителността на какавидния стадий е 15 – 20 дни. Бръмбарите се появяват по време на млечно-восъчната зрялост на пшеницата – най-масово през юни. Бръмбарите се хранят като нагризват зърната в класовете. Във восъчна и пълна зрялост освен нагризването те оронват част от зърната. Въпреки това повредата няма голямо икономическо значение. След копулирането женските снасят яйцата си в почвата, поединично на дълбочина около 5 cm, а понякога и по-дълбоко – до 15 cm на разстояние 2 – 5 cm едно от друго.Излюпените ларви издълбават вертикални ходове, с гладки стени, в почвата, на дълбочина до 40 cm и започват да се хранят с листата на растенията.
Борба с житните бегачи.
Основно средство за борба с житните бегачи е спазването на правилно сеитбообръщение, при което химичната борба може да не е необходима. От голямо значение са обработките на почвата и борбата с житните плевели, най-вече пирея. От значение са и всички агротехнически мероприятия, които подпомагат по-бързото развитие на растенията. За установяване плътността на житния бегач, преди сеитбата, се правят почвени разкопки. ПИВ за есенния период е 3-4 ларви или повредени растения/ m2, а през пролетта е 5-6 ларви или повредени растения/m2. При установяване на плътност над ПИВ, преди сеитбата, се обеззаразяват семената с препарати: Крайцер 350ФС - 100 ml + 200 ml вода /100kg семе и др. По време на сеитбата може да се третира с гранулирани препарати. След сеитбата може да се използват контактни инсектициди, с по-дълго последействие, от групата на органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите и др.Препарати: Актара 25ВГ – 7g/dka; Алфа комби 51, 25ЕК - 70ml/dka; Вазтак 10ЕК - 30ml/dka за ларви; Дует 530ЕК - 70ml/dka; Дурсбан 4Е - 150ml/dka за ларви; Нуреле Дурсбан - 70 ml/dka.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6167
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 137346
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 964,703.20
Банка: 5,487,996.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0



Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта