Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Германия след втората световна война

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Германия след втората световна война

Мнениеот Mozo на Пет Апр 03, 2009 00:53

СУ. „Свети Климент Охридски”
Факултет по журналистика и масова комуникация




Курсова работа по
Нова и най-нова история на света



Германия след Втората световна война-политика на четирите окупационни силина германска територия, разделение на държавата, крах на територията за две германски нации, падане на стената и роля на обединена Германия в Европа



Изготвил:Лора Пламенова Василева
Фак. Номер: 80640 Първи курс
Връзки с обществерността
Научен ръководител доц. Искра Баева
-1-
1.Краят за Третия райх:
Както казва Герман Розанов в своята книга „Краят на Третия райх”: „На 9 май 1945 заглъхнаха последните залпове на Великата отечествена война. В световната история има дати, които определят развитието на цялото човечество и влияят върху формирането на общественото съзнание у цели поколения. Безпорно достойно място сред тях заема денят на световноисторическата победа на народите над германския фашизъм”.
Това е радосна дата найстина а целия свят, но може би и най-ужасната в историята на Германия, защото за нея през следващите десетилетия ще и се наложи да докаже още веднъж величието си, но този път не във военен план, а в това да се справя със последствията от собствените си действия.
11.Политика на четирите окупационни сили на германска територия. Берлинска криза.

Германският въпрос в Европа според Михаел Щюрмер винаги се е свеждал до това чия е Германия и на чии интереси да бъдат подчинени немците. Но все пак никога в многовековната им история решението не е зависело по–малко от самите немци както през 1945 г. Същевременно с това неразбирателството между СССР и Западните сили от тогава стои в основата на започващата Студена война, един от основните сблъсъци по време на която е на основата на дълго неразрешавания Германски въпрос. Така Германия, или по-точно липсата й като велика сила в Централна Европа, представлява основният проблем за всяко едно следвоенно споразумение в Европа между страните победителки, предмет на което биха били политическото, териториалното и икономическото определяне на бившия немски Райх след капитулацията му от 8 май 1945 г. Решението се свежда в края на 40-те години до образуването на две германски държави (за четири десетилетия), като подобни действия не са били предвиждани открито от трите страни победителки в края на Втората световна война.
Още на конференцията в Ялта (4 – 11 Февруари 1945 г.) САЩ, Великобритания и СССР решават да си поделят победена Германия на окупационни зони, които да бъдат ръководени от съюзнически контролен орган. Освен това Франция трябва да бъде привлечена като четвърта окупационна сила. Няколко месеца по–късно в намиращия се в покрайнините
-2-

на разрушения Берлин Потсдам (юли 1945 г.) Сталин, Труман и Клемент Атли вземат решение, което по същество е за запазване на единството на германските земи. В спомените на маршал Жуков от конференцията се посочва, че един от основните принципи на взетите решения е да се разглежда Германия като единно икономическо цяло. Този принцип стои в основата на нападките, които си отправят една на друга двете противостоящи си страни по-късно, във връзка с разделянето на Германия. Жуков признава, че още тогава са били подложени на сериозно обсъждане и идеи за разчленяването на бившата велика сила. Конкретният проект е за създаването на три държави: Северно-, Южно– и Западногерманска, повдигнат още на Ялтенската конференция на тримата големи. Той е отхвърлен.
По–късно в Потсдам е взето окончателно решение, наред с провеждането на мерки по демилитаризация, денацификация, демократизация и децентрализация, територията на Германия да бъде разделена на съветска, английска, американска и френска окупационни зони, а също така и самият Берлин да бъде разделен на сектори, подчинени на четирите държави. Цялата власт в бившия Райх е в ръцете на създадена Контролна комисия, която да осъществява координация на действията на победителите. По отношение на репарациите е решено всяка от страните да изземе своята полагаща се компенсация чрез демонтаж на обекти, намиращи се в нейната окупационна зона.
В решението на Потсдамската конференция е записано също, че трябва “…да се убеди германския народ, че той е понесъл тотално военно поражение и че не може да избегне отговорността за това, което той сам си причини…”, т. е. немците трябва да поемат цялата отговорност за войната, в която бяха победени. Понеже Сталин вярва, както някога Ленин, че от войната ще възникне една съветска Германия, той подминава “вината” в публичните си политически изказвания и подтиква съюзниците си да правят същото като я прехвърля главно на империализма.



-3-
111. Падането на Берлинската стена и обединението на Германия
„ В рамките на очерталото се отслабване на противопоставянето Изток-Запад и последвалото намаляване на напрежението в резултат на провежданата от двете велики сили политика на разоръжаване и контрол върху въоръженията, от средата на 80-те години възниква нова политическа ситуация в света. Така се създаде благоприятен климат за решаване на станалия вече остър германски въпрос. Различни фактори съдействаха за утвърждаването му респективно за падането на Берлинската стена. Решаващи за това безспорно бяха дългогодишната последователна подкрепа на западните сили, както и настъпилите благоприятни промени в Съветския съюз в условията на инициирана от съветския партиен и държавен шеф Михаил Горбачов реформаторска политика на „Гласност” и „Перестройка”, която от своя страна също стимулира развитието и последвалите промени в страните от Източна и Централна Европа. Позитивно в насока към германското обединение се отрази и достигналото по това време ниво в развитието в двете германски държави, които макар че принадлежаха към различни държавни системи, съхраниха общите черти на една нация. Тези условия повлияха в решаваща степен върху развитието в двете части на разделената Германия и особено на ГДР, където през 1989 годинадвижението за обединение достигна връхна точка.
В нощта на 9 срещу 10 ноемри 1989 година се случи най-невероятното и най-силно желаното от милионите берлинчани и германци събитие в най-новата история на Германия. След 29-годишното съществуване в сърцето на Европа Берлинската стена беше отворена. Падането на този символ на Студената война и на следвоенната конфронтация между оформилите се след края на Втората световна война два силови блока от държави бе събитие с неотценимо вътрешнополитическо значение.
То сложи край на разделението на германската нация и донесе обединяването на Германия, което стана реалност една година по-късно, с подписването на 3 октомври 1990 Договор за обединението на ГФР и ГДР. От друга страна, предвид на положението на Германия като световноисторически фактор и ролята и за изграждане на отношенията в Европа и света постигнатото обединение на Германия бе ключово събитие за невъзвратимостта и продължаването на започналия вече в световен мащаб процес на демократични промени. Така то увенча началото
-5-

наизграждането на нов тип отношения между държавите в Европа и в света, с цел създаването на бъдещия стабилен европейски мир.”- Мария Колева „Падането на Берлинската стена и обединението на Европа” (сп. „Минало” 2000 година)
IV. Обединението на Германия от политическа и социална гледна точка

Малко след падането на стената,ако се оттърсим от общата екзалтация, става ясно, че на Германия и предстой да измине дълъг път, за да може да застане отново стабилно на европейската политическа сцена. Размисли като тези откриваме в книгата на Хелмут Шмидт „Работа за Германия”:
„Няколко дни по-късно стана това, за което аз от десетилетия се надявах. Стената падна. Берлинчани възторжено се прегръщаха и плачеха. И не беше даден нито един истрел. Никога не ще забравя тези дни...”
„Още на другата сутрин ми беше ясно, че вече ще се стигне до обединение на немците. Но щеше ли да бъде това един продължителен процес или трус? Предстоеше решаването на големи международни проблеми, преди всичко с Москва, а също и със западните страни победителки във Втората световна война. Трябваше да се решават необикновени вътрешно германски задачи: правови, стопански, социални и финансови. Както и да се формираше по-нататъшният ход, в края на краищата щяхме да стигнем до единството то вече се виждаше.
Е един от онези дни казах на моите колеги от редакцията на „Ди цайт”: Сега бундесканцлерът трябва да отправи към немския народ една кърваво-потна-сълзлива реч. Естествено буквално не беше мислено така. Всеки разбираше историческото сравнение с апела на Уинстън Чърчил от май 1940 г. , когато той призовава Англия към необикновени усилия и големи жертви и призивът на този голям държавник имаше успех. В нашия случай през ноември 1989 г. , беше ясно ние немците от запад, ще се хуждаем от необикновено усилие, ще трябва да дадем и жертви, а на немците от изкок ще им е нужно много търпение. За съжаление Хелмут Кол не отправи такъв призив към нацията.

-6-

Тогава той би се посрещнал с голяма готовност и одобрение...”
Истинските проблеми на германското правителство се разгръщат по-нататък в книгата:
„В действителност федералното правителство въобще не беше подготвено стопански да овладее обединенията. То подцени тотално тази гигантска задача. В действителност от начало то не разбра правовите, стопански и финансовите проблеми, а по-късно много дълго се опитваше да ги прикрие...”
В книгата си Хелмут Шмидт не изказва съмнение в това, че Германия ще преодолее своята криза, той казва в прав текст нещата, които според него трябва да се случат не само в политиката на Германия, но и в нейното общество:
„Германия ще преодолее своята вътрешна криза. Но надеждата, че след това за нас започва рай на земята, би била твърде наивна илюзия. Всичко, което предприемаме днес в политиката, науката и обществото трябва да включва перспективно проблемите на света. Работата за Германия- това означава така също да разбираме нашата роля като движеща сила в глобалната структура и да яиграем с разум...”
„Солидарността и раумът задължават източногерманците да имат търпение. Би било безсмислено и опасно, ако те са очаквали от западните си сънародници в рамките на няколко години да финансират за Източна Германия един стопански, социален и еталогичен цъфтящ ландшафт.
Солидарността и разумът задължават западноевропейците да се върнат към своя жизнен стандарт от 80-те години и да го задържат за дълго време. Би било безсмислено да искат от източногерманците сами със собствени усилия и без по нататъчна помощ да се измъкнат от разпадането на ГДР. Понеже без помощ това усилие би траяло много деселитетия, то би претоварило и разкъсало нашата социална мрежа и може да разтърси из основи дадена демократичната ни структура тогава бог да ни е на помощ...”
На моменти може би думите на автора звучат болезнено за някои, но той се е опитал да бъде откровен до края:
-7-

„От гибелта на Райха до обидинението да двете следвоенни немски държави на 3 октомври 1990 год. , изминаха четиредесет и пет години.
След това за по-малко от три години ние допринесихме толкова грешки, напраихме толкова пропуски, наложиха се такива използвачество и прераздаване, от които човек се пита дали и този път обиденена Германия няма да има ограничен живот.”
Със съвсем трезво съзнание за реалността Хелмут Шмидт призовава Германия да не се изолира от другите държави,заштото това е ключа за изхода от безизходицата, в която се намира тя:
„Разбира се не бива при всичко това да надценяваме собственото си значение. Нуждаем се от приятели.”
„Днес обединителния процес е в криза. Тъй като изпреварва по време началото на растежа на народното стопанство и на доходите на народа, тази криза се възприема още по-подтискащо. „Богатите години отминаха това не може да е истина”, така се оплакват тезиот запад. „Но ние изгубихме половината от работните си места” се оплакват тези от изток, и двете страни са склонни да се отдадат на самосъжаление. Сълзливостта обаче не ражда решителност. В действителност нашето решение трябва да бъде взето сега: или се сплотяваме заедно към едно общо ново начало или оставяме всичко да тече и то да тече погрешно към морално-политически упадък...”
Бъдещето на Германия както винаги е само и само в нейните ръце точно това е призивът на автора в края на книгата:
„Днес немците сме изправени пред факта, че дългите години на разделение на нацията на запад и изтокдоведоха до пазлични опити и начин на поведение, но също и до съвършено различни възгледи за немската и европейската история както и до различи представи за нашето бъдеще.”



-8-


Ако Германия е в състояниеда се възтанови политически и икономически,дали може да се справи със промените в социалната идентичност, които почти четиредесетгодишното разделение на източна и западна и е причинило? Въпрос, с който се занимава Амели Мумендей в статията „Обществен поврат и социална идентичност: социалнопсихологически наблюдения върху отношенията между източните и западните германци” :
„Вечерта на 9 ноември 1989 година падна Берлинската стена. Не сме забравили сцените от онази нощ. Смеещи се, плачещи, изпаднали почти в транс хора се стичаха към Запада.
Хората, които малко преди това бяха стояли, изпълнени с напрежение и несигурност, пред заграждения, затъмнени прозорци, бетонни стени и гранични постове, се чувстваха извън себе си, струваше им се, че полудяват. Определението „лудост”, родено в този момент от безсилието на думите, означаваше, че действителността е надминала въображението”(Misselwitz 1996:9-10).”
„Не за лудост, а за „чудо”, за „чудото на преопразяването” пише Клаус Картунг през 1995 в седмичника „Ди Цайт”, а Волф Лепенис говори за „нещо нечувано”...”
„За чудеса вече не се говори. За лудост може би все още. Но доколкото се говори за лудост, тя вече не е с цвета на еуфорията, а по-скоро с цвят, е, не на ужас, но много често на възмущение...”
„Та в Източна Германия хората се изправиха пред ситуация, в която способностите и компетенциите, носили дотогава успех, се оказва остарели, рутината на всекидневието вече не функционираше, сигурностите и гаранциите бяха невалидни. Мнозина почустваха съществуването си застрашено, някои-унищожено. Рихард Шрьодер, теолог в Хумболтовия университет, сполочливо обобщава това положение в статия, публикувана в „Ди Цайт” през април 1999г. :


-9-

„Краят на диктатурата донесе на всички нас обезценяване на опита-хората, квалифицирали се като граждани на ГДР,останаха без ГДР. Онова, което умеем, вече не ни е нужно, а това което ни е нужно, още не го умеем добре.”
Но и за западна гледна точка имаше достатъчно причини да се възприема развитието като проблематично и дори застрашително. Като гражданка на Бон с твърдата и дълбоко вкоренена идентичност на жителка на Рейнска област ще си позволя да припомнядебата, дори конфликта относно столицата Бон или Берлин? Нацията беше разделена. Решението на Бундестага в полза на Берлин се стори на едната, вярно, малко по-мъничката, половина на нацията чиста лудост.
В онзи момент на еуфорията, на 10 ноември 1989, Валтер Момпер направи, може би без сам да съзнава, едно мъдро уточнение, заявявайки: „Това е ден на среща след дълга раздяла, но не и на обединение.”
Въпреки или може би тъкмо поради развитието оттогава насам-срива и ликвидацията на държавата ГДР, тоталното политическо и икономическо поглъщане на нейното общество от западногерманското-днес се намираме в забележителна ситуация:споменът от 1989 е избледнял, налице е общество, което макар да живее в една държава и да се обединява под едно име германци, все още е разделено на Изток и Затад. На „източни” и „западняци”.
V.Из сенките на миналото и с поглед към бедещето
Миналото на Германия е обременено с много грешки и потресаващи факти, но признанията на човека, въплътил „всичко зло” в представите на съвременните хора, будят надежда. Защото, ако „злият” може да осъзнае и признае грешките си, то тогава за бъдещето има надежда. Това е изказването на Хитлер преди да вземе цианкалия, от книгата на Димитър Кирков „Форум на сенки”:
„Днес когато въпросната война е вече само история, искам да призная, че се страхувам да се обърна назад, за да видя житейската си диря по многострадалната земя, на която донесох толкова беди. Страхувам се да видя ужасите, които причиних не само на враговете, но и на собствения си
-10-

народ. Страхувам се да се обърна назад, защото знам, че ще видя проклинащите погледи на милионни жертви, загубили живота си заради моята болна амбиция да стана господар на света. Бях сляп. Не разбирах, че всеки се ражда на тази земя равен с другите и че слънцето е единствено, но е за всички хора.
Търсех върховенството на арийската нация, но не го намерих. Да немците са голям, силен и можещ народ, но другите народи показаха, че са не по-малко силни, знаещи и можещи. Много късно разбрах, че няма малки и големи народи. Всеки народ е достоен за себеси. Има само малки и големи ръководители....”
„За първи път в живота си бях искрен и напълно откровен. Сега искам да чуете и последното откровение на грешника Хитлер: според мен човечеството трябва да се прости веднъж завинаги с тираничния начин на управление, да въведе много по-либерални принципи на отношения между народите и държавите, населяващи най-красивото небесно творение на природата-Земята, особено сега, когато огромната световна информация обикаля Земята няколко пъти в секунда.
За всички изверги като мен и Сталин, както и за останалите диктатори, не трябва да има каквато и да било милост. Заздравете и закрепете устоите на вече създадената Организация на обединените нации с предани и можещи кадри, способни да създадат и стимулират нови съвременни форми на управление, да сближат хората от всички раси и народности, за да могат да се почувстват наистина свободни граждани на планетата.
Демокрацията, която птиживе можах да обикна и приема като форма на обравление на обществото е единствената панажея за всички болкина човечеството. Колко късно го разбрах!”
След ерата на националсоциалистите са минали достатъчно години за оздравяванетона Германия. В момента Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.

-11-

Германия е първа икономическа и политическа сила в Европа и трета в света след САЩ и Япония, а по оборот на външната търговия е на първо място (2005). Германия е страната с най-многобройно население в Европа след Русия. Германия е сред членовете на ООН, Европейския съюз, НАТО и Г8.
Чудото за Германия е реалност тя е една от световните сили и е доказала възможността си да се справи с всякакви кризи и приблеми и да застанена крака.



















Библиография

Герман Розанов „Краят на Третия райх”
Хелмут Шмидт „Работа за Германия”
Димитър Кирков „Форум на сенки”
Амели Мумендей „Обществен поврат и социална идентичност : социалнопсихологически наблюдения върху отношенията между издочните и западните германци” – „Социологически проплеми”
Мария Колева „Падането на Берлинската стена и обединението на Германия” сп. „Минало” год.2001
www.wikipedia.org
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7726
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 146539
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,443,649.20
Банка: 5,487,916.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта