Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Замърсяване и опазване на педосферата

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с екологията.

Модератор: Модератори

Замърсяване и опазване на педосферата

Мнениеот Mozo на Пон Мар 23, 2009 17:40

Педосфера
Педосфера е най-външният слой на Земята, който е съставен от почви и е обект на почвообразувателни процеси. Педосферата е разположена на границата на съприкосновение и взаимодействие на плантарните обвивки –атмосфера, литосфера, хидросфера и биосфера, там където плътността на живите вещества достигат до максимални стойности. Педосферата е най-тънката - 1,5 до 2 м. и млада – 350-500 млн. год.геосфера.Почвена покривка– полупроницаема земна обвивка – геомембрана на планетата(аналогично на биомембрана) е способна избирателно да отразява, поглъща или пропуска и трансформира енергетичните и веществени потоци между вътрешните и външните обвивки на Земята. Тя е регулатор на взаимодействията между литосферата, атмосферата и хидросферата в пределите на биосферата.
Педосферата притежава незаменими глобални регулиращи функции(регулира и контролира параметри, оптимални от гледна точка условията за жизнена дейност, в това число и на човека): атмосферни, хидросферни, литосферни, антропосферни.
Глобални функции на почвената покривка:
1. Литосферни
   - Биохимическо преобразуване на външните слоеве на литосферата
 2.Хидросферни
   - Преобразуване на повърхностните води в подпочвени
   - Участие във формирането на речния отток
   - Фактор в биопродуктивността на водоемите
 3.Атмосферни
   - Поглъщане и отразяване на слънчевата радиация
   - Регулиране на газовия режим на атмосферата
   - Участва във формирането и регулирането на влагооборота в атмосферата
   - Източник на твърди вещества и микроорганизми постъпващи в атмосферата
 4.Биосферни
Свързващо звено на биологичния и геологичния кръговрат.





Замърсяване на педосферата

Замърсяване с метали
Почвите са важни компоненти на биологичната среда, която като цяло може да бъде характеризирана като огромна, сложна и постоянно изменяща се част от биосферата. Почвата се състои от минерали, органични и органично-минерални съединения на голям брой химични елементи, които съставляват повече от 99% от почвеното вещество.
Химичните елементи имат важна роля в почвообразуването, в развитието на съставните части на почвата и при протичането на елементарните почвени процеси. Освен това почвените метали, металоидите и микроелементите осигуряват пълноценен растеж, развитие и продуктивност на растенията.
Тежките метали са естествена съставна част на земната кора и се срещат в различна степен във всички компоненти на околната среда. В състава на почвата преобладават: алуминий, калций, калий, натрий, желязо, магнезий, титан (метали) и кислород, силиций, водород, въглерод, сяра, азот и фосфор (металоиди). За разлика от състава на скалите на земната кора (литосферата), почвата съдържа въглерод и азот, което се обяснява със съдържанието на органично вещество в нея.
Замърсяването на почвата с тежки метали има различни източници. По атмосферен път – чрез праха и дъжда, от биоциди, при производството и преработването на рудите, отпадъци от металообработващата промишленост, продукти от изгаряне на топлива, автомобилни отпадъци, чрез моторизацията и химизацията на селското стопанство, поливане на земеделски култури с отпадни води, използване на шлаката за тор, която е доста богата на тежки метали. Натрупвайки се в дълбочина, те достигат подпочвените води, като подвижността и разтворимостта им зависят от рН на почвата. Подкиселяването на почвата, например чрез киселинните дъждове може да доведе до отмиване на тежките метали в дълбоките почвени пластове и по този начин да се замърси подпочвената вода.
Тежките метали лесно се натрупват в почвата, но трудно и бавно се отделят от нея. Съдържанието на тежки метали в почвите се определя като сума от фоновото ниво и допълнително постъпващите, в резултат на антропогенната дейност количества. Фоновото съдържание на тежки метали е нормално явление, надхвърлянето на нормалните количества ги определя като опасни замърсителии на почвата и природната среда. Границата, до която не засяга основните функции се нарича пределно допустима концентрация и се означава с ПДК. Численото й изражение за всеки тежък метал се определя от неговата природа и от свойствата на почвата. Колкото почвата е по-кисела, толкова по-ниска е допустимата степен на замърсяване с тежки метали. Фоновите съдържания на тежки метали са: олово - 25 mg/kg; мед – 36 mg/kg; никел – 30 mg/kg; кадмий – 0,4 mg/kg; хром – 68 mg/kg; цинк – 77 mg/kg.

ПДК на тежки метали в почва с рН от 4 до 7 (mg/kg сухо вещество)


№ по ред рН Пределно допустими концентрации (ПДК) mg/kg сухо вещество
олово мед цинк кад-мий ни-кел хром жи-вак арсен
1. 4 25 20 30 0.4 25 150 1 25
2. 5 40 40 60 0.8 35 170 1 25
3. 5.5 50 60 60 1 50 180 1 25
4. 6 70 120 200 1.5 60 190 1 25
5. 7 и >7 80 140 300 3 70 200 1 25

Най-голямо замърсяване с тежките метали и техните съединения е от промишлените предприятия (директно - аерозолно и индиректно, вторично, чрез напояване със замърсени води) приблизително 90% от общо установените замърсени земи.
В почвата тежките метали присъстват в две фази – твърда и течна (почвен разтвор). В твърдата фаза те се намират в обемно и фиксирано състояние: влизат в състава на дисперсни минерални частици и хумусното вещество. В почвения разтвор тежките метали присъстват във формата на разтворими минерали и органични соли. Техният източник е твърдата фаза на почвата и разлагащите се растителни отпадъци.
Замърсяването с мед в почвите у нас е значително по-високо от средното замърсяване на почите с мед в света. По-високо е съдържанието в районите на медодобивните комбинати. Наред с медта се отлага и сяра, което прави почвите особено фитотоксични.

Строителни отпадъци
 
Те биха се появили главно по вереме на изграждане на съоръженията.  Ето защо е необходимо да бъде направен предварителен разчет за тяхното количество, и респективно за тяхното депониране или унищожаване.
 
      


Гориво смазочни материали
 
Този тип замърсяване засяга главно почвите, но не са защитени и водите, както повърхностните така и подпочвените.  При неспазване на съответните норми за тяхното съхранение те са в сътояние сериозно и трайно да замърсят почвите, като за тяхното обезвреждане ще са необходими доста усилия и средства.
 
Транспорт
 
Използването на различни видове транспортни средства може да доведе до замърсяване на атмосферния въздух а оттам и на почвите с различни както по състав така и по концентрация токсични съединения.  Някои от тях се разсейват във въздушното пространство, но други могат да попаднат твърде близо до източника на замърсяване и така трайно да замърсят почвената покривка.  В зоната на предлаганите военни съоръжения, се предвижда използването на съвременни транспортни средства, и то в малък обем, проектирани за работа, при която се допуска наднормено замърсяване на околната среда.
 
Разрушаване и унищожаване на почвите

Под влияние на транспортни средства и определен род дейности почвите могат да бъдат силно застрашени от разрушаване и унищожаване.  Тук е уместно да се напомни че в резултат на ускорената ерозия за последните 100 години са изгубени над 2 милиарда хектара плодородни земи което е около 27% от активно използваната в световен мащаб селско стопанска земя.  Ето защо, при използването на военни полигони винаги се предвиждат достатъчно средство за възстановяване и рекултивация на нарушената почвена покривка.











Опазване на педосферата


A. Вкисляване на почвите

1. Образуване на кисели почви
Съчетанието на факторите в резултат на които са се образували почвите е различен за всяка географска обстановка. Съдържанието на подвижни съединения на H, Al, Mn, Fe, Cu, Zn определят киселинността на почвите и количеството на тези съединения определят степента на киселинност на киселите почви.

2. Зоналност на вкисляване на почвите в България.
С повишаване на надморската височина на територията на Северна България от север на юг се получава увеличаване количеството на валежите, понижаване на средногодишните температури и усилващо се развитие на горския почвообразуващ процес. Реакцията на почвата става по-кисела в следния възходящ ред:
Тъмносиви горски почви- сиви горски- светлосиви горски- кафяви горски - планинско ливадни
В Южна България с повишаване на надморската височина почвите стават кисели:
Излужени канелени горски- силно излужени канелени горски- плитки канелени- планински- кафяви горски- планинско ливадни
Много силната киселиност и голямото съдържание на обменен Al и Mn в обработваемите площи на припланински котловини и райони се свързва с процеса углеяване. Това се получава при повишена влажност, безоточност на релефа силно уплътнени хоризонти, т.е. почвите се преувлажняват.
Така в тези почви се развиват процеси на промиване миграция, дистрибуция и трансформиране на минерали на почвата като в следствие на това се получава увеличаване на обменния Al в почвените хоризонти, Същевременно с това протича и редукционен процес с образуване на голямо количество обменен Mn2+- особено в светлосивите горски глееви почви.
В азоналните почви (блатни, авиални, делувиални и др.) появата на силно кисела реакция е вързана със силно преовлажняване. Те близки до подпочвените води. Тяхната висока концентрация на обменен Al и Мn намалява, но има голямо количество на обменo Fe.

3. Мониторинг на вклислените почви в България.
Преобладаващата кисела част на киселите почви се намира в Предбалканска област. Земеделските площи са наситени с обменен Ca и Mg поради което не е необходимо варуване с цел предпазване на глинестите материали от бързопротичаща деструкция, стабилизиране на хумуса и др. При вкисляване от минерално торене намалява наситеността на обменния Ca и Mg и тук е необходимо варуване не само за бързо блокиране на токсичните елементи, но и опазване и подобряване състава на почвата.
За организираното развитие на вклисляване при обработваемите почви е необходимо прилагане на подходящи модели за торене. При изоставени терени се налага ограничаване процесите на ерозия, прилагане на стопански решения за увеличаване на почвеното плодородие, варуване съобразено с конкретните условия на засегнатите площи.

Б. Почвите на България, опазване и оценка
Класификация на черноземите в България
Плодородие на хумусно-карбонатните почви и мерки за неговото повишение. Тези почви имат сравнително добро природно плодородие. По-ниско е плодороодието на по-плитките почви. Основните мерки за поддържане и повишаване плодорието им се свеждат до защита от ерозия, торене с органични и минерални торове, а и с някои микроелементи и напояване. При торенето с минерални торове и избора на някои култури трябва да се съобразяваме с наличността на свободни карбонати. При добри грижи върху добре развитите почви могат да се отглеждат без напояване почти всички зърнени житни и полски окопни култури. Подходящи са и за отглеждане на лозя за шампански виноматериали и десертно грозде. От овощните видове могат да се отглеждат череши, вишни и бадеми при положение, че профилът е по-мощен от 50-70 см и съдържанието на карбонати не превишава 30%.
При напояване могат да се отглеждат и полски култури с по-дълъг вегетационен период. Напояването да става с подходяща техника, за да се избегне поливната ерозия.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 8050
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 147812
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,550,218.90
Банка: 5,487,906.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Екология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта