Русенски Университет „Ангел Кънчев”

Катедра Бизнес и Мениджмънт



КУРСОВА ЗАДАЧА

На тема:
Състояние и перспективи на въздушния транспорт

По дисциплина: Стопанска инфраструктура



1. Въведение

Въздушният транспорт е сравнително нов за България. За негова рождена дата се счита 20.05.1947г., когато е открита първата въздушна линия София – Бургас. Въздушният транспорт се използва основно за превоз на пътници и бързо развалящи се продукти на дълги разстояния. Той е най-скъпият транспорт, защото поддържането и експлоатацията на техниката изисква големи капиталовложения и непрекъснато осъвременяване.

С откриването на първите вътрешни и външни ( София – Будапеща ) линии се създават предпоставки за бързото му развитие. През 1948г. е създадено българо – съветското авиационно дружество „ТАБСО”, което през 1954г. е преименувано и преобразувано в „БАЛКАН”. Днес, наред с авикомпания „БАЛКАН” съществуват и редица други превозвачи, като: „Еър ВИА”, „Хемус Еър” и др. Те поддържат вътрешните линии София – Бургас и София – Варна с обща дължина 1800 км. Външните линии на „БАЛКАН” до края на 1999г. са 152700 км.

В България функционират 13 граждански летищни комплекси ( София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Търговище, Силистра, Видин, Плевен, Хасково, Стара Загора и Ямбол ). С най-голямо значение са аерогарите в София, Пловдив, Варна и Бургас. Останалите аерогари се използват епизодично.

През последните 10 години драстично е съкратена и специализираната авиация ( санитарна, селскостопанска и др. ), поради липсата на средства за нейната експлоатация.

Основните проблеми пред въздушния транспорт са необходимостта от модернизация на летищните комплекси, подмяна на остарялата летателна техника и наземни съоръжения, поддържане на висока квалификация и трудова дисциплина, опознаването на природната среда и др.
Проблеми пред въздушния транспорт са също и:
- недостатъчен капацитет на летищната инфраструктура за приемането на по-големи и по-тежки самолети;
- недостатъчен капацитет на пътническите и товарни терминали;
- липса на генерален план за летище Варна, Горна Оряховица и Пловдив и обновен такъв за Бургас;
- нерегулярност и сезонност при използване капацитета на летища Варна и Бургас.



2. Състояние на изследваната тематика

Днес Република България разполага с Националната авиокомпания „Балкан”, с държавните авиокомпании „Хемус Еър” и „Хели Еър”, с 8 частни авиокомпании, разполагащи с въздушни средства, и с неустановен брой частни авиокомпании, неразполагащи с въздушни средства. Няма съмнение, че експлоатацията на въздушния транспорт в България се намира в дълбока криза, която може да доведе до катастрофални икономически последици не само за въздушния транспорт. Ето защо причините, развитието и начините за преодоляване на тази криза са обект на специализиран анализ.
Но България разполага с изключително важна предпоставка за развитие на въздушния транспорт – изградена мрежа от летища, които се нуждаят от минимални средства за поддържане. Във все по-интензифициращия се и либерализиран въздушен пазар в света те са реална гаранция за значителни приходи не само за съответните общини, които трябва да поемат по-голямата част от разходите за поддържане, но и за държавата.

България разполага с 5 международни летища:
- Враждебна / София / с дължина на пистата 2800 м. и товароносимост 144 тона;
- Аксаково / Варна / с дължина на пистата 2500 м. и товароносимост 179 тона;
- Крумово / Пловдив / с дължина на пистата 2500 м. и товароносимост 319 тона;
- Сарафово /Бургас / с дължина на пистата 3200 м. и товароносимост 379 тона;
- Горна Оряховица с дължина на пистата 2450 м. и товароносимост 110 тона;
Разполага също и с 5 вътрешни летища:
- Видин, с дължина на пистата 2100 м. и товароносимост 73 тона;
- Търговище, с дължина на пистата 2200 м. и товароносимост 98 тона;
- Русе, с дължина на пистата 2000 м. и товароносимост 18 тона;
- Силистра, с дължина на пистата 2500 м. и товароносимост 73 тона;
- Стара Загора, с дължина на пистата 2200 м. и товароносимост 68 тона;

Очевидно е, че състоянието на тези летища не съответства вече на потребностите на въздушния транспорт и на международните стандарти. Но също така е очевидно, че нито държавните институции, нито общините са осъзнали, че всъщност летищата могат с малко усилия да бъдат превърнати в „кокошката, която снася златни яйца”.

В областта на въздушния транспорт са поети следните по-важни ангажименти за изпълнение преди присъединяването на България към ЕС:
- Лиценз за авиационна дейност да се издава в съответствие с правилата на ЕС;
- Постепенно да се уеднаквят условията за достъп на въздушните превозвачи до пазара на въздушни услуги с тези в ЕС;
- Да се въведат същите условия за защита и грижа към потребителите (пътниците) като тези в ЕС;
- Постепенно да се приведат техническите изисквания и административни процедури в съответствие с тези в ЕС;
- Да се създаде независим орган за разследване на авиационни произшествия и инциденти в гражданската авиация.

Законът за гражданското въздухоплаване ( ЗГВ ), 1999г., създава регулаторната рамказа дейностите в сферата на въздушния транспорт. Впоследствие са приети над 30 нормативни акта, включително изменения и допълнения в ЗГВ, както и Наредба за

летищата и летищните поръчки. В ход е приемане на актове за нормативно прилагане на закона, създаване на конкуренция и постепенна пазарна либерализация. България
полага усилия за подобряване квалификацията на авиационната администрация, по-специално в гражданската авиация. Националният Авиопревозвач БГА Балкан беше обявен в ликвидация. Новият национален превозвач България Ер възстанови някои полети. Компанията се подготвя за приватизация.


Въпреки, че цената му е относително висока, въздушният транспорт става все по-широко разпространен, най-вече защото е бърз, стоката се нуждае от по-малко опаковане и вероятността тя да се загуби или повреди е по-малка. Въздушният транспорт спомага за подобряване на паричните потоци на фирмата – оборотните капитали, вложени в транспорт, са по-малко, тъй като плащанията се получават по-бързо. Изключително предимство на въздушният транспорт е неговата бързина, решаваща за чувствителни към времето стоки и неоценима за доставката на прясна, но скъпоструваща продукция в малки обеми. Независимо от това, въздушният транспорт на пресни плодове и зеленчуци все още представлява едва 1/2 % от общия международен превоз на такава продукция.

Въздушното карго се извършва от повечето пътнически полети и може да се резервира по същия начин, както пътнически самолетен билет. По-различни резервации трябва да се направят за необичайни товари, като ценни вещи, животни или на предмети с особена форма, на които трябва да се отдели специално внимание. Този вид транспорт е особено популярен за пренос на скъпоструващи храни и цветя, сезонни стоки или стоки от първа необходимост при спешни случаи и при определени стоки, които са с малко тегло и трябва да бъдат пренесени на дълги разстояния.

В областта на въздушния транспорт Република България разполага с пет действащи летища за обществено ползване, които по-горе споменахме вече, и 150 летателни площадки за нуждите на селскостопанската авиация. Неопериращи в момента са летищата Русе и Стара Загора ( самостоятелни търговски дружества ) и Търговище (вписано в капитала на летище Бургас). Всички международни летища са с по една писта за излитане и кацане, с възможност да обслужват самолети, а в Бургас са оборудвани със съвременни авионавигационни системи, позволяващи опериране в метеорологични условия САТ I ( Пловдив и Горна Оряховица ), а в София, Варна и Бургас – САТ II.

По-големи и важни летища са: „Летище София” ЕАД (летище София е най-голямото и най-добре оборудваното в страната ). През него минават 37% за 2005 г. от всички пътници, ползващи въздушен транспорт.”Летище Варна” ЕАД; „Летище Бургас ЕАД” „Летище Пловдив” ЕАД;”Летище Горна Оряховица” ЕАД; „Летище Русе” ЕООД; Летище Търговище; „Летище Стара Загора” ЕООД.



3. Перспективи на въздушния транспорт

През 2006 г. Европейският съюз подписа споразумение за създаване на общо европейско въздушно пространство с десет страни, седем от тях от Балканите. Населението на страните, влизащи в общото въздушно пространство, възлиза на 500 милиона души. Споразумението бе подписано в Залцбург от 25 министри на транспорта на страните от ЕС и ресорните министри от Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Испания, Македония, Норвегия, Сърбия и Черна гора, Румъния и от прадставители на временната администрация на ООН в Косово, се посочва в съобщение на Европейската комисия.

Създаването на общото въздушно пространство ще даде нов тласък на икономическата и политическата интеграция на Европа, за която въздушният транспорт играе съществена роля. Споразумението ще отвори ново перспективи пред авиоиндустрията и ще предостави по-богат избор на пътниците. Проектът за създаване на общо европейско въздушно пространство се зародил още през 1996 г., когато на Европейската комисия е възложено да преговаря за синхронизиране на въздушния транспорт с десетте кандидатки на ЕС, както и с Испания и Норвегия. През 2002 г. преговорите са прекъснати, поради предстоящото членство на десетте страни. През 2004 г. , ЕС разреши мандата на преговорите, като включи в тях и балканските страни.
Сключеното споразумение предвижда балканските страни, Исландия и Норвегия да синхронизират националното си законодателство в областта на въздушния транспорт с европейските норми. Прилагането на общи норми ще позволи създаване на общ въздушен транспорт в Европа, основаващ се на цялостно отваряне на националните пазари. Само за 2001 г. въздушният трафик между ЕС и страните от Югоизточна Европа се е увеличил с 121 процента. В бъдеще се очаква в тази област да се регистрира годишен растеж от шест процента. Създаването на общо европейско въздушно пространство ще допринесе за икономическото развитие на балканския район.
В областта на въздушния транспорт са разработени:
- Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;
- Национална програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване;
- Национална програма за обучение по сигурността в гражданското въздухоплаване.

В заключение може да отбележим, че въпреки че за България въздушният транспорт е сравнително нов, то тя разполага с изключително важна предпоставка за неговото развитие, а именно изградената мрежа от летища, които са реална гаранция за бъдещи успехи в развитието на този вид транспорт и за генерирането на значителни приходи.


4. Изводи и препоръки



Използвана литература:
www.teenproblem.net
www.expert-bdd.com
www.bta.bg
www.frelectra.gr
www.omda.bg
www.infotourism.net


Списък на използваните съкращения:
- БГА – Българска авиокомпания;
- ЕС – Европейски съюз;
- ЗГВ – Закон за гражданското въздухоплаване;
- ЕАД – Еднолично акционерно дружество;
- ЕООД – Еднолично дружество с ограничена отговорност;
- ЕК – Европейска комисия