Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Интересът към цветовете - Небесна дъга

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с физиката и астрономията.

Модератор: Модератори

Интересът към цветовете - Небесна дъга

Мнениеот Mozo на Съб Дек 20, 2008 00:49

“Всъщност хубавата картина
е музика и мелодия, която
благородният дух и само той
може да почувства с голям труд “
/Микеланджело/






Интересът към цветовете датира още от древността, постепенно с
развитието на науката и цивилизацията нараства необходимостта да се изучават цветовете, в резултаат на което се формира теорията- цветознание.Не случайно се е стигнало до свързването на определени цветове със символи за достойнство, могъщество, величие, нежност и красота. В средновековната символика червеният цвят е цвят на огъня, синият- на въздуха, зеленият-на водата, сивият-на земята и т.н.Но тайната за произхода и природата на цветовете остава неразкрита до XVIIвек,а причините за психологическото им въздействие и до днес продължават да се изследват.Йохан Волфанг Гьоте е един от първите изследователи в областта на цветовите възприятия. В началото на XXвек френският учен Шарл Фере провел редица експерименти, свързани с възприемането на цветовете и влиянието им върху трудоспособността на човека.Установено е , че въздействието на червения цвят увеличава двойно мускулното напрежение, дишането се усилва, пулсът се ускорява. Обратната реакция се наблюдава при въздействието на синия цвят. Между тези два цвята се вместват със съответно въздействие във възходяща степен зеленият, жълтият и оранжевият.Постепенно с развитието на науката все повече е нараствала и необходимостта да се изследват и изучават цветовете.Така се е оформила теорията за цветовете-цветознание.
Цветознанието е наука, която изучава свойствата на цветовете и приложението им в различни области на живота.Днес почти не се среща област в човешката дейност, която в по-малка или в по-голяма степен да няма връзка с цветовете.В изобразителното изкуство цветознанието е отделено като самостоятелна теория.
Зрителните възприятия са свързани освен с усещане за форма, големина, обем, а също и с усещане за цвят. Цветовете са оптически свойства на материята, които произхождатот светлината.За да се разбере съставът на светлината,е трябвало да се намери начин за нейното разлагане.Явлението “ небесна дъга” е било отдавна познато, но произходът му не е бил ясен.През 1665год. Английският физик Исак Нютон пръв успял да разложи светлината, като пропуснал слънчев лъч през стъклена призма.Получило се явление, подобно на небесната дъга.Безцветният слънчев лъч се разложил на други лъчи, носещи определени цветове,които се преливали един в друг и се подреждали в строго определен ред:червен, оранжев, жълт, жълто-зелен, зелен, син и виолетов.Така бил получен слънчевият спектър, а цветовете, които го образуват, били наречени спектрални цветове.
Както е възможно оптическо разлагане на светлината, така е възможно и оптическо смесване на нейните производни-цветове.Като разбира се то е напълно различно от механичното смесване на боите.
Днес е общоприета теорията за квантовия /фотонния / характер на светлината, според която светлинните лъчи представляват квантови/фотонни/ потоци, пренасящи електрмагнитната енергия от светлинния източник до предметите.Част от тази енергия се поглъща в различна степен от повърхността на предметите, а друга се отразявя. В зависимост от поглъщането и отразяването на светлинните лъчи се получава усещането за цветовете. Човешкото око възприема лъчите с различна дължина на вълната като различни цветове. Усещане за черен цвят се получава когато повърхността на предмета е погълнала почти всички цветни лъчи на спектъра в еднаква степен и до очите идват съвсем малко светлинни дразнители.Когато се отразяват всички лъчи които,се съдържат в спектъра,се вижда бял цвят.Ако са отразени червените лъчи,а другите са погълнати,се вижда червен цвят ,син цвят-при отразени сини лъчи и погълнати останалите и т.н.Цветовото богатство в природата произтича от неизчерпаемите комбинации между цветните лъчи на слънчевия спектър,които оптически се смесват. Човешкото око е ограничено за възприемане на цветовете и то има възможност да ги различава само в определен вълнов интервал.Окото вижда само цветовете очертани на линията.
Инфр.черв.лъчи-------------------------------------------------ултравиолетови лъчи
Червен оранжев жълт зелен син
Цветовете се разпределят в две големи групи: ХРОМАТИЧНИ и АХРОМАТИЧНИ.
Цветовете на линията се наричат хроматични. Ахроматични са белият, черният и всички степени на сивия цвят. Те се отличават по своята светлота.Белият цвят представлява най-силната степен на светлота а черният неговата пълна противоположност.Цветовете се променят и от скоростта на светлината.
Човешкото око различава около 200 нюанса на сивия цвят.Другите цветове (много повече на брой)се причисляват към хроматичните.Това са спектралните цветове и всички останали произхождащи от тях.Установено е,че окото на човека може да различава около три хиляди хроматични цвята или заедно с ахроматичните около три хиляди и двеста.
С хроматичните цветове е свързано понятието чистота и наситеност.Най чисти или най наситени са цветовете на спектъра.Отклоненията от тях при смесването им с ахроматичните цветове намалява тяхната наситеност.Колкото един цвят е по-отдалечен от ахроматичните цветове, толкова е по-наситен.
Понятието интензивност или яркост е свързано със светлосилата на цветовете.При по-слаба светлина се загубва яркостта им(в сенките по трудно се различават)а при още по голямо намаляване силата на светлината-напълно изчезват.
В спектъра всички цветове са почти еднакво наситени но се различават по между си по своята яркост.Най-голяма яркост има жълтият цвят.Интензивността на цветовете намалява към двете крайни страни-към червения и към виолетовия.Ахроматичните цветове се различават само по своята светлосила-по яркост.
Другото голямо групиране на цветовете се определя от възможностите за тяхното получаване.Една част от тях могат да се получат чрез смесване на два или повече цвята а друга част не се получават.
Цветовете, които не могат да сe пoлучат чрез смесване,се наричат ОСНОВНИ.Те са:червен,жълт и син.Всички останали цветове могат да се получат от смесването на основните или на други цветове.Те се наричат съставни(производни).
ДОПЪЛНИТЕЛНИ се наричат цветовете,които взаимно се допълват до бялата светлина при оптическото им смесване.На всеки основен цвят отговаря един допълнителен съставен който се получава от другите два основни.На синия цвят допълнителен е оранжевият-получен от червения и жълтия;на жълтия цвят допълнителен е виолетовият-получен от червения и синия;на червния допълнителен е зеленият-получен от жълтият и синият.Обратно-на всеки съставен цвят допълнителен е този основен който не участва при неговото получаване.
Всеки предмет или среда има притежават общ , характерен, преобладаващ цвят.
Понятието за ЛОКАЛЕН ЦВЯТ се оформя под влиянието на следните фактори: характерът на осветлението,разстоянието ,от което цветът се възприема, взаимодействието му с околната среда,фактурата на предмета/мека,твърда, матова, полирана/.В повечето случаи локалният цвят е обвързан със стремежа за постигане на натуралистични изображения,т.е.когато се използват цветове близки до натурата.
Най- съществената особеност на цветовете е емоционално- психологическата природа на тяхното въздействие. В зависимост от различното емоционално въздействие върху психиката на човека, цветовете се разделят на две групи: топли и студени цветове.
ТОПЛИ ЦВЕТОВЕса тези , които чрез въздействието си пораждат усещане за топлина, радостно настроение, тържественост; напомнят цвета на огъня, слънцето, зрели плодове.Към тях спадат-оранжевите, червените, кафявите.
СТУДЕНИ ЦВЕТОВЕ са тези, които създават чувство за студенина, напомнят цвета на морската вода, леда, снега. Това са сините, синьовиолетовите, синьозелените цветове. За да бъде един цвят студен или топъл, това до голяма степен зависи от преобладаващия в него друг цвят. Например зеленият е топъл, когато в него преобладава жълт цвят и обратно-студен ако при получаването му участва повече син цвят. Според тази зависимост по-голяма част от цветовете могат да бъдат и топли и студени. По такъв начин се създава възможност за изключително разнообразие на цветовете от най- топли до най- студени.
КОНТРАСТ обозначава преднамерено от живописеца взаимно засилване или отслабване на конкретни цветови или формени качества на творбата, посредством тяхното противопоставяне. Контрастът на цветовете се определя от съчетанията между тях и от големината на композираните в живописното произведение цветни петна. Видовете контраст могат да бъдат съобразно:светлосилата на цветовете; съпоставянето на топли и студени цветове; участие на хроматични и ахроматични цветове и други фактори. Най- често използването на контраста между цветовете като изразно средство се прилага при следните случаи:
а/ контраст между светли и тъмни тонове, различаващи се помежду си според степените си на яркост;
б/ контраст между топли и студени цветове с близка или еднаква яркост;
в/ едновременен контраст, отнасящ се при случаите, когато два цвята взаимно се отблъскват / проявява се най- силно при т.нар.”допълнителни цветове”
г/ неедновременен контраст- изразяващ се след силно визуално въздействие на наличен в творбата наситен цвят.
Цветни конрасти се срещат в природата и който иска да упражни своето око и чувство да схваща тези контрасти и ясно да ги различава, трябва да наблюдава природните явления, на светлината, цветята, насекомите, пеперудите и др. Всички цветове в природата образуват различни контрасти.
НЮАНСИТЕ са различни степени на светлосила на един и същи цвят във възможните граници от най- светло до най- тъмно, при които се запазва качеството на цвета-топъл или студен.Нюансите се получават, като се разреждат или сгъстяват боите /при акварела/ или като се прибавя към тях бяла и черна боя. Тази промяна на цветовете по светлосила се нарича нюансиране.
ОТТЕНЪЦИТЕ са качествени изменения на един и същи цвят в по-топло или в по-студено. Възможностите за получаване на различни оттенъци от даден цвят са извънредно големи.
Цвят с определена светлосила и с определен оттенък се нарича ЦВЕТЕН ТОН. Той е основно изразно средство при цветовото изграждане.Както при музиката в понятието музикален тон се включва неговата височина, сила, тембър и начин на възпроизвеждане, така и в живописта в понятието живописен тон се включва неговата светлосила, наситеност, оттенък и начин на полагане .Оптическото въздействие на картината зависи до голяма степен от начина, по който ще бъде положен цветният тон върху основата.
Единството на цветовете, осъществено чрез тяхното взаимно влияние /преливане, допълване или контрастиране/, което създава приятно впечатление, се нарича ЦВЕТНА ХАРМОНИЯ. Хармониите на цветовете, определени по най-общи белези: са хармония в топло, хармония в студено и хармония в контраст.Съществуват определени принципи на хармоничните съчетания на цветовете.Разкриването същността на хармоничното въздействие на цветовете се ръководи от следните показатели:
1.Цветни хармонии съществуват в природата и в живота. Те могат да се получат по изобразителен път чрез съчетания на цветовете, като се търси тяхната закономерна връзка.Възможностите за такива съчетания са неизчерпаеми.
2.Цветните хармонии се определят от един общ, доминиращ принцип на цветово изграждане.
3.Хармоничните цветосъчетания имат свои елементи- количество на цветовете и разпределението им в композицията; ритмуване и равновесие на цветните петна; преобладаващ общ цветен тон.
ЦВЕТНАТА ГАМА е определение за изразяване на цветовия регистър в живописното произведение, съобразно специфичните за него изразни свойства.В нея цветовете се групират според едно или няколко свойства-светлосила, наситеност, оттенък и хармоничност. Всяка цветна гама има определени цветови граници. В живописта цветната гама е до голяма степен обвързана с колоритния израз на творбата, а нейното предопределяне е в зависимост от индивидуалната чувствителност на художника, от конкретния идеен замисъл, от избраното съдържание и редица други фактори.
ЦВЕТНОТО ПЕТНО е средство, използвано основно за изграждане на формата в живописта/често в съучастие с линията/.Прилага се чрез нанасяне на определени по големина цветни стойности, които маркират или очертават формите на изображенията.
ЦВЕТНАТА ЛИНИЯ в живописта е спомагателно изразно средство. Тя може да бъде “ външна”/очертаваща/ или “контурна” и “вътрешна”, нанесена понякога чрез щриховане.Изразителността на живописната форма се постига чрез използването на цветното петно и цветната линия,които могат да бъдат локални или условни.Изграждането на формата в живописта може да бъде :плоскостно –декоративно или обемно- пространствено; обобщено; детайлизирано; насочено; чре и линии; експресивно и др.
Понятието КОЛОРИТ означава цялостната цветова и тонална организация на живописното произведение, съобразно неговото тематично и сюжетно съдържание.Колоритното излъчване в живописното произведение може да притежава различни видове въздействия-“топло”, “студено”,” контрастно”, “наситено” и др.В широк смисъл терминът “колорит” се доближава по значение с понятията”цвят”и “цветна гама”.Той е едно от най- важните качества на картината, с помощта на което се усилва емоционалното и въздействие.
Боите са багрилни вещества с определени цветове, получени по естествен или по изкуствен начин. Естествените билеи наречени още земни бои и имат голяма трайност, но са сравнително малко на брой.Други се получават от багрилните вещества на някои растения.Според произхода си те се делят на минерални и органически.В зависимост от физичното си състояние са : прахообразни, течни,пастообразни,/пастьозни/ и твърди.Едно от най- важните качества на боите е тяхната покривност.Някои от тях са изцяло /силно/ покривни, други- слабо покривни, известни още като” лазурни” /напр. Акварелните бои/.Съществени качества на боите са още: светлоустойчивост;смесимост с бои от друг произход; възможности за отразяване на светлината и др. Повечето видове бои могат да се разреждат само с определени разредители.Много важно е в уроците по изобразително изкуство да се приучат учениците да получават различни цветове при смесване, като ги използват в рисунката си.Необходимо условие е избора на подходяща хартия за рисуване тъй като всяка боя изисква и съответна хартия така напр. за рисуване с акварелни бои се изисква грапава хартия.
Характеристиката на изображението , изпълнено посредством цветове, се определя от двата основни принципа:плоскостно-декоративен и обемно-пространствен.
Конкретно за системата на ЦВЕТОВОТО ИЗГРАЖДАНЕ е важно следното:
1.Не случайно единият изобразителен принцип се определя като плоскостно-декоративен.В случая най- ясно се разграничават изображенията според начина на цветовото изграждане и според вида на изобразителното изкуство.
2.Декоративните цветови съчетания са част отспецификата на приложно-декоративните изкуства, независимо, че се използвата и в живописта и в графикаата.
3.Съзнателното живописно или декоративно използване на цветовете и единното цветово изграждане е възможно само ако се познават особеностите на видовете изобразителни изкуства.
Плоскостно- декоративното цветово изграждане се характеризира с равномерно оцветени петна, които имат еднаква светлосила по цялата си повърхност.Отделните цветни петна най-често се съчетават според принципите на цветния контраст. В живописта това се постига по различни начини: използване на еднакво плътен графичен контур за отделяне на цветните петна,светлосилово и цветово изравняване на плановете/ далечен и близък/, плоскостно подчертаване на цветовия център и др.
Нюансите и оттенъците имат голямо значение за триизмерно-пространственото цветово изграждане. Изграждането на обема и на пространството по живописен път се постига, като се усилва или отслабва звучността на цветовете, което създава живот в картината.
Живописното изкуство предполага използването на многобройни ТЕХНИКИ, СРЕДСТВА И ПОХВАТИ на изпълнение. В практиката се използват комбинации от две или повече техники известни като “смесени или комбинирани техники”.
Едни от най-използваните в живописта техники и специфични похвати са:
ПАСТЬОЗНА ТЕХНИКА /пастообразно полагане на боите/-най често се прилага при маслените и темперни бои.Благодарение на нейното използване може да се достигне до релефност на изобразените колоритни петна и по-голяма плътност на цветния им тон.Акварелни техники- използват се при работа с акварелни и други водоразтворими бои/темпера, гваш и др./
АКВАРЕЛНИТЕ ТЕХНИКИ се реализират чрез множество похвати като “разреждане”, “наслояване”, “мозаечно”,” мокро върху мокро” и др. Гваш това е старинен начин на живопис, разновидност на акварела, полчил най-напред разработка в произведенията на италианския художник Паоло Пино/16в./Цветният му слой е по-плътен и по-пръхкав от акварела.Гвашът няма прозрачност, тъй като неговите багри се нанасят обикновено със сравнително по-дебел слой, отколкото чистият акварел, и при това се смесват с бяла боя.“
ЛАЗУРНА” ТЕХНИКА-върху нанесен, изсъхнал цветен тон /т.нар. “подложка”/ се полага втори, но сравнително разреден пласт боя, през която прозира основата на първия пласт боя.
ПАСТЕЛНА ТЕХНИКА-използва се пи работа със сух пастел или маслен пастел.Масленият пастел позволява комбинирането му с акварелни или други водоразтворими бои, както и при техниката “батик”.
ЛАКОВА” ТЕХНИКА -използват се бои на маслена основа, смесени с безцветни или нарочно оцветени лакове.
ЕНКАУСТИКА/ от гр.-“изгарям”/ или восъчна техника-за свързващо вещество се употребява предварително разтопен восък, който се смесва с оцветителя.
“ А ЛА ПРИМА”/от ит.-“ от първа ръка”/ технически похват в живописта при който нанасянето на цветните петна върху платното/картона/ е еднократно.
“СФУМАТО”/ от ит. “изчезващ/- е технически способ, изнамерен от Леонардо да Винчи, за изобразяване на заглъхнало по сила и яркост цветно изображение, допринасящ за постигане на въздействие за дълбочина и пространс
КОНТРАЖУР/ фр.-“срещу светлината “/ -изобразително средство, чрез което се постига определена изразителност на светлинните ефекти.
ВАЛЬОР / фр. “ стойност”/-обозначава градацията в итензивитета на светлосянъчното степенуване и колорита в живописта.
РЕФЛЕКСЪТ е едно от важните средства за изразяване на хармонията и богатството на живописната трактовка.Намира подчертано участие при светлосянъчното и цветово изграждане. Прилагането му подсилва “пространствеността” и “обемността” на живописното произведение. Може да се изявява по два начина:”частично” и “ цялостно”.
ВЕЛАТУРА /ЛЕСИРОВКА/ - техничски похват, използвана главно при маслената живопис, чрез който се постига определен израз на цветния тон, посредством нанасяне на силно разредена със съответен разредител или фирниз боя, върху вече почти засъхналия първоначален слой. Стремежът на художниците за достигане на неповторимост и сила на колоритния израз, предполага много от тях да експериментират редица нестандартни техники и похвати, съобразно индивидуалните си творчески предпочитания и професионален опит. Художникът педагог е главната фигура в сложния учебно-възпитателен процес, свързан с изобразителното изкуство.От неговите познания, от методическата му подготовка, от педагогическото му майсторство и от правилното му ориентиране в проблемите на изобразителното изкуство зависи успешното протичане на този процес и същевременно безспорен атестат за творчески постижения сред учениците.










СЪДЪРЖАНИЕ


I.Увод........................................................................................
1.Теория за цветовете..........................................................
2.Основни свойства на цветовете.......................................
а/спектрални цветове..........................................................
б/хроматични и ахроматични цветове.............................
в/основни цветове..............................................................
г/съставни цветове..............................................................
д/допълнителни цветове.....................................................
3.Изразни възможности на цветовете................................
а/локален цвят.....................................................................
б/топли и студени цветове.................................................
в/контраст на цветовете.....................................................
г/цветен нюанс....................................................................
д/цветен оттенък.................................................................
е/цветен тон.........................................................................
ж/цветна хармония..............................................................
з/цветна гама........................................................................
и/цветно петно.....................................................................
й/цветна линия.....................................................................
к/колорит..............................................................................
4.Физически качества и свойства на боите.........................
5.Цветово изграждане...........................................................
6.Техники, средства и похвати
използвани в живописното изкуство.................................
II.Заключение............................................................................








ЛИТЕРАТУРА



1.Върбанов,П. Цветознание. В.Търново.,1994
2.Димчев,В.Ст.Раканов. Рисуване и изобразително изкуство.Изд. Нар.просвета.С.,1980
3.Папазов, Бл.Теория и методика на обучението по изобразително изкуство.Унив. изд.Ш.,1999
4.Лекционен курс
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7277
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 144743
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,341,443.20
Банка: 5,487,926.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Физика и астрономия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта