Теории за генезиса на средновековните градове

Обикновено град се нарича селище, заобиколено с крепостни стени. За град, ограден със стена, се говори в Библията(кн. Левит, 25, 29). Древните евреи не само опасвали града със стени, издигали в тях кули, но го превръщали в религиозно, стопанско и колтурно средище, възвисявали го в град-майка ( 2 кн. Царства, 20, 19; числа, 21, 32). В понятието „полис”, „град” Омир влагал триаспектно съдържание: първо-градско селище; второ-политическа единица; трето- гражданска общност, образуваща едно цяло. За историците и писателите на Елада градът бил социален организъм, върху който се изграждал светът. Аристотел обяснявал за раждането на полиса като резултат от обединяването на няколко селища.
Римляните разбирали многообразните функции на града и го обозначавали с различни термини. С понятието „civitas, - atis” те давали характеристика на град, община, държава, гржданин, гражданско право. Много често те използвали думата „urbs, urbis”, с която наричали град, обграден с крепосни стени, жители на град, крепост, столица. В някои части на Римската империя си служели с „villa, - ae”, лятна къща, изграден селски дом. Нерядко се среща и „burgus, - i”, укрепено селище от градски тип. В съчиненията на арабски историции и географи от IX – X в. се употребяват наименованията „мадина”,”балад” и „карайа”, които притежават разнородно съдържание и се използват конкретно за селища от различен тип.
По интересен начин дефинирал града Прокопий Кесарийски, който виждал в него три отличителни признака: притежаванато на градски статус, съотведстващи постройки и многолюдно население. Това обстоятелство го разграничавало от многобройните крепости.
Разбира се в латинският език се употребяват и други термини за именуване на укрепени селща, които невинаги се характеризират като градове. Става дума за castellum – малка крепост, постоянен лагер, поредица градове, възникнали на базата на укрепен лагер. Военните лагери, фиксирани с двата термина, можели да бъдат изградени на бряг на море за защита на кораби от отблъскване на десант. Освен това те придобили и други значения: казарма, военна служба, военно дело, императорска резиденция. Етимологическият произход на понятието за града обаче не може да разкрие в пълнота социалното съдържание на явлението, което било по – широко и всеобхватно.
Големите миграции на германски, славянски, келтски, арабски и други племена през периода ІV – VІІІв., известни в нашата наука като „Великото преселение на народите”, довели до кардинални промени в политическата и етническата карта на стария континент, нанесли непоправими щети върху късноримската урбанистична система особено в Западна Европа.
Въпреки това градският живот не изчезнал. В бившите римски провинции Испания, Галия, Италия, Британия и др. оцелели редица градове: Барселона, Париж, Лондон, Флоренция, Милано, Бари, Амалфи, Страсбург, Кьолн, Аугсбург, Виена, Майнц, Трир, Регенсбург, Глостър, Честър, Йорк и много други. Повечето от тези градове били част от късноримската административна система и били означавани като „сivitates”, т. е. подразделения на провинциите. През Ранното Средновековие терминът „civitas” претърпял значителна промяна и започнал да означава само територията на града вътре в чертите на крепостните стени, където епископът упражнявал както духовна, така и светска власт. От VІІв. нататък светската власт над селската крайградска територия била предоставена на графовете. Селищата, които израснали по – късно, не били наричани „civitates”, освен ако не били епископски седалища.
Процесът на градообразуването до ХІв. вървял много бавно и отразявал до голяма степен постепенната феодализация на обществото, стопанските промени и състоянието на търговията. В историческата наука се отстоява схващането, че урбанизацията на Западна и Централна Европа се осъществявала главно по два основни пътя: от една страна запазване и трансформация на античните градове с развити традиции на градския живот и от друга – възникването на нови селища от варварски произход, които нямали такива традиции.
Най – ранно започнали да се възстановяват епископските градове. След затихването на вълните на варварските завоевания епископът обикновено се завръщал и заедно с няколко свещеници възстановявал епископството приютявайки се в някой запазен ъгъл на старата крепостна стена.Така се създало едно ядро от заселници,което по-нататък издигало от руините целия град.Известният историк на епохата Григории Турски свидетелства,че епископствата практичиски се възобновили много бързо през VІ век . Вероятно това трескаво изграждане на епископалната система във Франка Галия било част от усилията на църквата да христианизира цялата страна
В теоретичен план проблемът за генезиса на средновековните градове е изключително срожен и много аспектен .Това обяснява голямото разнообразие от теории,създадени от европийските учени през последните два века,които се опитват да обяснят възникването на градовете в Европа. Натрупана е огромна литература ,превърната в самостоятелен отрасъл в хуманитаристиката. Създадени са редица теории,които могат да бъдат обособени в две основни групи.
Първата група е представена от „романистическата теория” и е създадена от медиевисти,които произхождат от страни влизали в състава на Късната Римска империя през последните векове на нейното съществуване.Представителите на романската теория са абат Жан Дюбо(1670-1742 г.),Огюстен Тиери (1795-1856 ),Франсоа Гизо (1784-1877 г.),Карл Фр.Савини(1779-1861 г.) и др. Те забелязват приемствеността в терминологията,но не отчели,че ново съдержание придобили през средновековната епоха категориите муниципии,курия,куриали.Не взели под внимание обстоятелството,че римските муниципии и сенати били вече историческо минало,а средновековните сенъори и техните васали представлявали значително по-различна политическа сила.Подценили немоловажният факт,че мунипициалната система от периода на късната империя трудно може да бъде сравнявана с устройството на градовете,които имали гарантирани свободи,права и пр. Средновековната държава в лицето на свойте империи,кралства и пр.разполагала с по-различна фискална система и финанси. Авторите на романистическата теория наблягат на приемствеността в развитието на градския живот от Античността към Ранното Средновековие,поради което споменатата концепция се нарича още „теория на континюитета „.Наблюденията на неините привърженици са обедителни що се отнася до редица градове във Франция,Италия,Испания,Британия и др., но с”теорията на континюитета” в никакъв случай не може да се обясни с масовото възникване на нови градове в Европа от средата на Х в. нататък.Още по-вече,че напоследък френски и немски археолози доказват,че дори такива градове,водещи ночалото си от Античността,има известно прекъсване в културните пластове за периода VІ –VІІ в.
Втората група теории носат общото название „германски теории”и са създадени предимно от немски учени,които наблягат най –вече на германското начало в генезиса на средновековните градове.От тази група най-важните са :
1.”Теория за феодалното имение”,гилдийската теория или в преводна учебна литература от руски език,която е все още в обръщение,тази теория е известна като „вотчинна”.Неин създател е Ото фон Гирке(1841-1921 г.),който разглежда градовете като резултат от образуването на гилдиите,на свободния съюз на гражданите в защита на правата им. Според тази теория средновековния град е произлязъл от едрото феодално имение („вотчина”),а средновековните градски институции са само продължение в развитието на феодалното имение и феодалното право в условията на градския живот. Сеньориалната концепция, наричана обикновено теория за феодалното имение е отстоявана от Карл Фридрих Айхорн(1781-1854 г.),Томас Арнолд(1818-1880г.),Карл Вилхелм Нитш(1818-1888).Като една обща постановка тази теория е обоснована,но не може напълно да изясни проблемите свързани с възникването на средновековния град.
2.”Маркова теория”,свързана с имената и научното дело на Георг Лудвиг Маурер(1790-1872 г.),Ото фон Гирке(1841-1921г.),Георг фон Белов(1858-1927),приема,че началото на града се корени в общината марка.Несъмнено бягащите от сеньорите селяни пренасят в градовете своята общинна организация,но „марковата теория” също не изяснява всички страни на проблема и страда от известна еднопосочност.Както показва и наименованието,пазарната теза открива произхода на града и пазарното право. Това разбиране се поддържа от Рихард Шрьодер(1838-1917г.) и С.Ритшел .Анри Пирен(1862-1935г.), следван от С.Ридшел,обяснява произхода на града с появата на пазара,организира бурга, крепостта
3.” Бургова теория” със създатели Фредерик Уилям Метлънд(1850-1906) и Койтген. Според тях средновековните градове са възникнали около военните крепости – „бурги” и наследили особеното правно положение на укрепения пункт или селище. От това особено правно положение на крепостта произлязло и специфичното градско право. Бурговата теория е една от най – популярните в съвременната западноевропейска медиевистика. При внимателен етимологичен анализ в имената на много европейски градове откриваме съставните „бург”; „берг”; „бърг”; „честър”; „етър”; „стер” и др. , които са доста сигурен белег за възникването на такива градове около стари военни укрепления. Въз основа на топографски данни на някой автори, като Х. Планиц, Ед. Енен и др. , търсят аргументация за доказване особения специфичен характер на града като типично отражение на историята на Западна Европа.
4.”Пазарна теория” с автори Р. Зом, Р. Шрьодер, Шулте, отчасти З. Ритшел. Тези медиевисти разглеждат града като резултат от развитието на търговията през последните векове на Ранното Средновековие. Те приемат още, че градското право произлязло от особеното право и охрана на местата, които били използвани за търговия. Пазарната теория е също много популяна в съвременната медиевистика. Нейните привърженици намират потвърждение за идейте си и в градските харти, които за периода ХІ – ХІІІв. Характеризират тези селища като пазарни средища.
5. „Комбинирана теория” със създатели З. Ритчел и А. Пирен. Според тази теория средновековния град възникнал от военните крепости „бурги”, които се ползвали от особено „ пазарно право”. Комбинираната теория е също много популярна в съвременната медиевистика.
Изследователите, които поддържат до тук представените по – важни теории, са натрупали и изключително разнообразен и много интересен изворов материал, включително археологически за конкретните пътища на възникване на отделни средновековни градове. В повечето от тези теории се забелязват определени предпочитания към изследването преди всичко на генезиса на управленските и правни структури и институции на труда. Такава насоченост на изследванията е до голяма степен продукт на формално – юридическият подход, използван от споменатите учени. Значително по - малко внимание се отделя на социалните и икономически предпоставки на този сложен феномен.
Съветската медиевистика обяснява появата на града конкретно с отделянето на занаятите от селското стопанство, с развитието на парично – стоковите взаимоотношения, с бягството на селяните от феодалните имения и установяването им в нови местоживелища, с отделянето на селото от града. Това са основни фактори, с които се обяснява зараждането и утвърждаването на градовете като центрове на занаятчийската и търговска дейност. В трудовете на медиевистите от марсистката школа посочените предпоставки намират съответна обосновка било с факта от изворите, било със социологическа аргументация.
Макар да са постигнати значителни успехи при поставянето и решаването на редица проблеми в историографията, много въпроси остават нерешени и очакват своите изследователи. По неписана традиция изследователите се занимават предимно с развитието на градовете в отделните страни и рядко в континентите като цяло. По тази причина все още не са намерили научна разработка общите тенденции вградовете, когато на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, както и своеобразията, които характеризират сложната им и динамична история. Повече внимание се отделя на градовете като стопански и религиозни средища, а по – малко – като люлка на новата, средновековна цивилизация.












Извори и фактология

Историята на производителните сили и производствените отношения изобщо и по – специално на градовете е отразена в множеството свидетелства на епохата. Тяхното приблизително типологизиране е непосилна задача. Невъзможно е да се проследят отделните извори и издания. Огромна информация се натрупва в резултат от археологически разкопки. Аналии и хроники, както и разнообразни писмени материали разширявт знанията, с които разполагаме за материалния и духовния бит на гражданите, за оръдията на труда, за жилището и жилищната среда, за отделните видове занаяти и за тяхното практикуване. Нови факти съдържат миниатюрите, изобразяващи вътрешното и външното устройство на градовете, техните крепостни стени, отбранителни съоражения, мостове, стражеви наблюдателни кули, часовници.
Особен дял извори образуват различни трактати за занаятите и занаятчийската дейност. Такъв характер има трактатът на монах Теофил „Описание на различните занаяти”, а също „Книга на епарха”, „ Записки за Чанан” на Сун Мин – циу, „Продукция на местното производство” и др. Особена стойност притежават хартите за образуването на отделните градове, за откриване на панаири и пазари, издадени от императори, крале, сеньори и отделни други представители на аристокрацията. Цеховите статути, уставите, са също важно свидетелство за конкретното развитие на производствената дейност. Специално отбелязване заслужават някой актови материали, отчети, закони и др. на градските съвети.
Поради своя обем и разпръснатост в различните архивохранилища на Средновековния свят все още липсва пълно цялостно издание на документацията за средновековните градове. Отсъствието на подобен многотомен сборник се компенсира с издания на отделен род извори, организирани от националните исторически школи в света. Историците на Китай насочили своето внимание към събирането и оповестяването на градското законодателство. Според някои изчисления около 1003г. действащото по онова време законодателство възлизало на повече от 18 550 закона. През 1184г. специално ведомство по обнародването на закони оповестило „ Кодекс закони”, отразяващ историческото развитие на икономиката в Китай през Х – ХІІІв. Привеждали се в известност и други изворо: „ Търговски закони”, „Полезни изкопаеми”, „Коприна”, „ Продоволствия и стоки” и др. Що се отнася до Индия, тук издирването на извори за градовете на Средновековието продължава. Много голямо внимание се отделя на вестите от археологически разкопки, даващи знания за материалния и духовния живот. Интерес предизвикват епиграфските паметници: издирени са повече от 12 000 документа, но са побликувани едва 3 500.
Нумизматичните материали са интересен и важен извор. Писмените паметници обаче продължават да се оценяват като най-ценни за изучаване на средновековния град в историята на Индия.Прочутите „Записки на Западния свят” на китайския пътешественик будист-поклонник Сюан Дзан,пропътувал през 630-645 г. огромни пространства,са един от най-често използваните извори поради уникалния характер на вестите,съдържащи се в него.Информацията се разширява от „Житие на Сюан Дзан”,подготвено от негов ученик.Фа Сиен,друг китайски пътешественик,обиколил Индия в началото на V век,допълва фактите за редица процъфтяващи градове в страната.За следващите периоди от живота на Индия изворовата база се разширява и умножава.В началото на ХІІ век в правния коментар”Митакшара”за старата Дхармашастра Яджанавалки се включва голама част от законодателството на Южна Индия през Ранното Средновековие.Описанието на китайския пътешественик Джоу Жугуа за търговската дейност и стопанските отношения в Индия около 1225 г. е недостатъчно оползутворена съкровищница.Тази констатация,направена от някои изследователи,се отнася и за наблюденията на арабския географ Ибн Хаукал,който осведомява за множество търговски операции на индуси в Персийския залив.Венецианецът Марко Поло,посетил Индия през 1292 -1293 г.,запознава обществеността на Европа с факти за различни страни от живота на обществото в Индия:държавно устройство,касти, търговия,стопански отношения.В тази насока интерес пораждат и данните на монаха Джавани Монтекорвино,член на Францисканския орден.
От европейските исторически школи сравнително по пълни издания за изворите за средновековните градове организират медиевистите в Германия.През периода от 1870-1872 г. в Страсбург в два тома излизат „Хрониките на германските градове от ХІV век до ХVІ век”-едно добро издание.Фридрих Койтген(1861-1936) публикува през 1901 г. в Берлин „Извори към историческото състояние на градовете в Германия”.В 14 тома през 1879-1901 г. в Страстбург са оповестени „Извори и актове на град Страстбург”.През периода 1885-1893 г. в Берлин излизат три тома „Извори към историята на град Вормс”.Издадени са и наративни извори за гр. Кьолн, „Хрониките на германските градове”(т. ХІІ-ХІV. Лайпциг,1875-1877),”Актове към историята на положението и управлението на град Кьолн през ХІV и ХV в.” (т. І- ІІ. Бон, 1893-1895).Една интересна публикация на цеховите статути на гр. Любек излиза в самия град Любек през 1864 г. под наслов: „ Стари занаятчийски сдружения в Любек”.
Френската медиевистика създава също солидни традиции при издирването и отпечатването на извори за градовете и гражданите.Един основен раздел образуват т. нар „харти”, издадени от краля или сеньорите за образуването на градовете. „Книга на занаятите”,подготвена през 1268 г.,включва цехови устави и дава изключително полезна информация за устройството и управлението на градското занаятчийство. Албумът на Вилар Гонкур запазва за бъдните векове рисунки на сгради ,площади,мостове,кули,както и разнообразни чертежи. Многобройни „ Търговски книги”,съставени в големи количества от отделни търговци,осветляват множество подробности от състоянието на търговията и ролята на търговците.Прочутите „Кутюми на Бовези”, подготвени около 1280 г. от прависта Боманоар(ок. 1250-1296),открехват завесата за живота на различните обществени слоеве в градовете.Такъв характер имат кутюмите на редица други градове: Орлеан, Артоа, Пикадрия, Бретан,Шампан и др.
Цялостният живот на Франция,включително и на градовете,намира отражение в редица хроники и анали.Между тях заслужават да се отбележат хрониката на Сен Дени, Голямата френска хроника и др.
Не остава назад в издирването на извори и английската медиевистика.Както и в живота на Франция, първите извори за развитието на градовете в Англия били хартите за тяхното учредяване,дарени от краля и различните магнати.За състоянието на градовете през ХІ в. важни податки се срещат в известната „Книга за Страшния съд”.Сравнително богати известия са запазени за големите градове Лондон,Ливърпул, Бристъл,Йорк.За външната търговия сведения се срещат „Търговска харта”,”Трактат за дейността на корабната компания”, „Свитъци за отчитането на митата”,”Памфлет за английската политика”,”Черна книга на адмиралтействата” и др.
Медиевистиката в Италия натрупва интересен и съдържателен опит в изучаването на изворите за градовете- републики на Апенинския полуостров,както и за останалите градски центрове,избрали други форми на управление . Документите за образуването на градовете – споменатите вече „харти” – са първият документ от този род,открил важен етап от развитието на Мантуа,Ферара,Пиза,Кремона,Генуа,Милано, Перуджа и др.Друг вид извори били статутите за управление на градовете.Свои статути притежавали всички градове,но особен интерес предизвикват тези на Парма,Модена,Постена,Бреша, Лука,Венеция.Оформени през ХІІІ-ХІV в.,те били основен извор за развитието на италианските градове.Свои цехови статути притежавали всички градове,в които били създадени занаятчийски организации:Венеция,Флоренция,Сиена.С укрепването на градовете-републики била създадена практиката да се издават специален род грамоти,като например „Книга за правата на Генуезката република”.Комуната във Флоренция подготвила специална книга(Либро деи провизионе) за приходите и разходите на комуната.Флоренция запазила книга за раздаването на милостиня.
Привилегиите,предоставени на чуждестранните търговци, са друг вид извори.Те са фиксирани в специални издания от категорията на „Книга за правата на Генуезката република”, както и в множество други извори от подобно естество. Дейността на банките също е отразена в редица документи. Издавани били „Книга за коприната”,”Книга за предачите”, ”Книга за бояджиите”,”Книга за работниците” и др.Научните трактати,посветени на един или друг въпрос от историята на градовете,допълват общата информация,с която разполагат историците.Става дума за такива произведения като „Трактат за цеха на вълнарите”,в който са показани около 30 дейности при обработването на вълнения продукт.”Книга за различните страни и търговски мерки” на търговеца от Флоренция Франческо Балдучи Пеголоти(края на ХІІІ в. – към 1347 г.) осветлява съществени страни от функционирането на търговията.За първата половина на ХVв. голям интерес предизвикал трактатът „Наставление за търговското дело”, излязъл под перото вероятно на магната от Флоренция Бернардо Уцано.
Както е известно,първите градове в историята на човечеството възникнали през периода от ІV до І хил. Пр. Р. Хр. в Двуречието,Месопотамия,Древен Египет.Сирия,Мала Азия, Задкавказието,Индия,Китай.Те се оформили като административни и религиозни центрове.Такъв характер придобили Урук,Киш,Ур,Лагаш,Мемфис,както и някои други средища.Обикновено те възниквали около храмовете и развитието им било свързано с функциите на сакралните институции.Най- големите градски средища били царски резиденции,крепости,религиозни седалища.В тях били съсредоточени стопански институции,работилници и пр.
В процъфтяващото робовладелско общество градовете придобили ново социално съдържание и изпълнявали по – широки функции:те се превърнали в органи на социалнополитическата система на обществото.В структурата на града влизали не само гражданите,но и населението,обитаващо неговите околности.В гръцките полиси живеели не само коренните жители на града,но и селяните от близките територии.Полисът бил формация от свободни граждани земевладелци,част от които организирали труда на населението,респективно на робите.Водеща личност на полиса бил поземленият собственик,свободният занаятчия.Това, разбира се,не означава,че всеки полис бил град и всеки град притежавал характер на полис.По характера на своето население Спарта наподобявала село,Пирея – търговско пристанище.
Италианските градове напомняли гръцките,но това се отнася главно за селищата на етруските.След завладяването на италийските градове от Рим обстановката се изменила. Възникнало делението на граждани и селяни.Важно значение за формирането на римския град имал издаденият от Юлий Цезар Закон за муниципиите,общините.Бил оформен социалния статут на римския гражданин:освободен от налози.Възникнали специализирани градски социални групи:магистрати,оформени в градски съвет, и пр.
Приема се,че след VІІ в. в историята на Европа и Азия се оформили три основни типа градове.Единият тип бил европейските градове и по – специално италианските,вторият тип – арабските,и третият – византийските.Използването на сравнителноисторическия метод при тяхното анализиране ще помогне за по – доброто вникване в проблемите.Не е лишено от основание разбирането на някои историци,според които мюсюлманският град бил равноправен приемник на античния полис,както византийският град – на европейския.
В Азия и Европа градовете се появили през Ранното средновековие.Ако в Азия,по – специално в най – развитите страни като Индия,Китай,Арабския халифат,началото им се отнася към VІІ – VІІІ в.,в Европа картината била по – сложна:в италианските предели градовете се появили към VІІ – VІІІ – ІХ в.,докато в другите западноевропейски страни зараждането им станало през периода от Х до ХІІ в.Това е напълно разбираемо,като се вземе под внимание обстоятелството,че развитието на отделните страни и райони протичало неравномерно.
Една от причините за различията между мюсюлманския и римско – византийския град се корени в обстановкта,настъпила след завоеванията на варварите.След падането на Западната Римска империя интензивното развитие на Арабския халифат оказало значително влияние върху икономическия и политическия живот на континента.Концепцията на А. Приен,според когото причина за упадъка на Европа след нашествието на варварите било образуването на Арабския халифат,който прекъснал връзките с континента,едва ли може да приеме.Не подлежи на съмнение,че в продължение на няколко века обменът между Азия и Европа включвал суровини,предмети на лукса,новости в областта на техниката.Напредъкът на Изтока не предотвратил победата на Реконкистата,както и организирането на кръстоносните походи.Не е за подценяване обстоятелството ,че докато рицарите на Европа правели усилия да установят господството в Изтока,в Ломбардия и Фландрия разцъфтявали градовете и занаятчийската и търговската дейности достигнали големи успехи
В европа средновековните градове възникнали върху две социални основи.Едната била системата на античните мунципии, претърпели катастрофален упадък след нашествията на варварите,а след това тръгнали по пътя на преобразуването в качествено нови формации.Другата създавали структурите на селищата на варварските племена и новите центрове на социалния живот:политическо – административните седалища, сакралните пунктове,правителствените резиденции,военните и граничните лагери,защитните фортове,кули и пр.Във всички тези поселения се извършвала разнообразна занаятчийска и търговска дейност.
Тези два основни типа селища – римските мунципии,от една страна ,иновите центрове - от друга,се превърнали в изходни пунктове за развитието на средновековните градове. Различията в хронологическите граници на този сложен процес на градообразуване в Европа и Азия наистина са твърде широки:от І – ІІ хил. до ІХ в.Това бил грамаден период от време,през който се формирал градският строй,възникнали и се утвърждавали структурите на новата обществена система.
Появата на градовете отбелязала началото на нов етап в историята на средновековното общество:завършило Ранното средновековие,настъпил периодът на развития феодализъм. Границата между двата етапа отбелязали зараждането и утвърждаването на градовете.Възникнали веднъж,те не били само центрове на занаяти и търговия,но и на административна, военна,религиозна и културна дейност.Това определяло и тяхното важно място в икономическата,политическата и културната история на човечеството.За разлика от Византия и страните на Изтока,където феодализмът възникнал върху основата на разлагащите се робовладелски отношения и преустройството не засегнало съществено градовете,в Западна Европа тяхната история била по – сложна и противоречива .В редица страни на Изтока ,като Иран,старите градове продължавали да съществуват.Константинопол,Александрия и Антиохия разцъфтявали като средища на занаятчийската и търговската дейност,поддържали оживени търговски връзки.В Китай имало редица градове,които процъфтявали – Хуанджоу,Чанан,Лоян и др. В Индия също се развивали множество градски центрове – Наланджа,Джилики,Каляни,Шривиджая и др.
В Западна Европа преди преходната епоха от стария към феодалния свят градовете в значителна степен западнали. Намаляло и населението в традиционните територии на империята – Италия,Испания,Галия и др.Това се отнася и за Изтока през периода на Великото преселение на народите.
Хронологически зараждането на градовете в Западна Европа се отнася към Х – ХІІ в.,когато в резултат от по – нататъшното развитие на производствените сили занаятите се отделили от селското стопанство.За това спомогнало и развитието на парично – стоковите отношения,както и общото усъвършенстване на социално – икономическите и обществено – политическите отношения.В страните на Изтока това станало значително по - рано – през VІ – VІІІв.












Причини за възникване и възникване на градовете
.
В основни линии те се коренели в дълбоките промени,които настъпили в икономическият живот на обществото към края на Ранното средновековие.Производителните сили отбелязали значителен подем.
Повсеместно било въвеждането на усъвършенстван плуг на колела с режещо устройство,лемеж и приспособление за размяната им.
Занаятчийския отрасъл придобивал все по – голямо значение.По – нататъшното развитие на производствените сили неизбежно водело до обособяване на нови занаяти,до усъвършенстване на техниката и технологията на производствения процес.Настъпил подем в обработването на металите,тъканите,кожарството,строителството,мелничарството.Важна роля започнали да играят железообработването и производството на вълнени тъкани.За нуждите на селското стопанство били изработвани плугове,палешници,копачи,лизгари, мотики,пирони, а за военното дело – шлемове ,ризници,копия, мечове.Нараснало значението на металолеенето,на сарачеството дърводелството,на текстилното производство.
Подобрило се обработването на тъканите.Вълнените дрехи масово навлезли в бита.В самостоятелен отрасъл се превърнало сукнопроизводството.Фландрия,Фрисландия, Североизточна Франция и Северна Италия станали традиционни средища на сукнарската промишленост.
Появата на специализираните занаяти се отразила върху по-нататъшния възход на селското стопансто.Въвеждането на по-съвършени оръдия на труда подобрило обработването на селскостопански култури и увеличило продукцията.Размяната между селото и града се разширило.
В резултат от отделянето на занаятите,бягството на селяните от феодалните имения и цялостното развитие на икономическите взаимоотношения възникнала обективната потребност от градове и от градска организация на производството. Наистина,градовете съществували и в старого робовладелско общество,но през време на варварските нашествия те били до голяма степен разрушени. Запазените от тях през Ранното средновековие се превърнали в административни центрове,епископски седалища,крепости,които бранели жителите си от нашественици.
Една част от избягалите от феодална зависимост и експлоатация селяни,занимаващи се със занаятчийство,намерили убежище в старите градове на Италия,Франция,Германия,Англия и другите страни.Възобновили своя живот италианските градове Венеция,Генуа,Неапол,Флоренция,Болоня,Милано,Рим.Оживила се икономиката на френските средища Тулуза,Лион,Марсилия,Бордо, Париж,на германските – Кьолн,Майнц,Регенсбург.Разцъфтели английските центрове Лондон,Йорк,Глостър,Честър.
Малкото по брой стари градове не били в състояние да приютят многобройните маси занаянчии,които търсели не само пазари за пласиране на своята продукция,но и средища,където да живеят.Били основани много нови градове,които се преустроили в центрове на занаятчийската и търговската дейност . Названията на някои от тях били свързани с местата,около които възниквали.Известна част се оформили около замъци и крепости – Аугсбург,Страсбург,Бранденбург;друга част се установили около мостове и реки – Бюрге(мост),Оксфорд(биков брод),Франкфурт на Майн,Франкфурт на Одер и други.Известен брой градове израстнали около различни абатства – Сент Жермен,Сент Етиен,Сент Олбанс,Сент Яго.

Върху по-нататъшния подем на селскостопанската и занаятчийската дейност благотворно отражение дало въвеждането на редица технически новости.През времето след ІХ –ХІІ век в Европа се разпространили впрегатни принадлежности с хамут,които усъвършенствали транспорта и увеличили тегловата сила на конете.Започнало съоръжаването на вятърни мелници,познати още от древни времена,за меляне на зърно. Вятърните мелници,снабдени с забчати принадлежности, започнали да се използват и в други сфери на производството. Наред с водните мелници се превръщали в източник на енергия. В металургията внедрявали водното колело за привеждане в двежение на мехове,пълни с въздух,чрез които се движели ковашки чукове в кавачниците.Водното колело се използвало и при боядисването на платове.
През ХІ – ХV в. бил внедрен хоризонтален тъкачен стан с педали,който увеличил производителността на труда 4 пъти. След като през ХІІІ в. в Китай било открито примитивно ракетно оръжие,то преминало у арабите, а чрез тях – в Европа .По това време арбалетът изместил лъка и се превърнал в широко разпространен вид оръжие.След 1320 г. в Европа се въвели първите оръдия,стрелящи с барут.Усъвършенствало се отливането на чугун.Във Венеция се разширило производството на стъкло.В Англия каменните въглища започнали да се използват за отопление.За привеждане в движение на стругарски стан около 1350 г. започнала да се използва силата на водата.
Важно значение имали конструираните около 1450 г. часовници с пружини.През 1436 г. германският изобретател Йохан Гутенберг(1400 – 1468)поставил началото на книгопечатането в Европа.До 1500 г. броят на печатниците достигнал 250,напечатани били 40 000 книги.
Според специалистите доминира концепцията за прекъсване на градското развитие в Западна Европа.Основни причини са били вътрешния упадък на римския град,които е вървял към обезлюдяване и изчезване,варварските нашествия и разрушенията,с които са свързани те,и накрая – арабската експанзия в Средиземноморието,откъсваща Европа от Изтока. От разрушените и саморазрушаващи се риски здания Средновековна Европа е вземала стройтелен материал за своите крепости,църкви и манастири.Известна илюзия за континуитет на градското развитие възниква от това,че нововъзникващите средновековни градове са се появявали често на местата на предишните римски градове.Това локално съвпадение е лесно обяснимо и не е доказателство за непрекъснатост на градското развитие.
Фернан Бродел много добре предава спецификата на западната урбанизация.Всъщност чудото на Западна Европа не е в това,че почти всичко е било унищожено в началото / V век/,а след това е изграждано наново.Много пъти това е ставоло в други цивилизации.”Но всеки път в хода на това възстановяване е имало двама съперници – Държавата,Градът.Обикновено печели Държавата,Градът остава подчинен и подтиснат.Чудото на първите велики столетия на урбанизация в Европа е в това,че Градът излиза пълен победител – поне в Италия,Фландрия и Германия.Твърде дълго време той живее като изцяло независим – колосално събитие,чиито генезис е твърде неустановен.Но огромните последствия са очевидни”.
Впрочем Бродел не е съвсем точен.Античните градове също дълго време са се развивали като независими градове държави.Но това са исторически форми,коренно различни от средновековните градове.Античният град не възниква непосредствено от разделянето на труда.Развитието на занаятите и търговията е било важна предпоставка вероятно за неговото възникване,но те не са господствали в античния полис. Тези полиси са били преди всичко асоциации на войни земеделци. Занаятите и търговията са имали нисък социален престиж и не са пълноценен елемент на градската структура.
Но макар и като изключение,обикновено за кратко време в особени условия свободни градове са възниквали в стадия на архаична формация(някои градове на Изтока).Приведен е дори случай (остров Тайван)за многовековно самостоятелно съществуване на градски елементи.Въпреки това не възникват свободни градове от европейски тип,не настъпва пробив от архаичността.Обяснението едва ли се крие само във всесилието на деспотичната държава.Дори и за дълго излязъл от нейния контрол,източния град не създава нищо принципно ново,надхвърлящо рамките на цялото,защото градските слоеве сами носят в себе си архаичната структура – родова(патронимична),кастова,патриархално – общинна.
Западноевропейския средновековен град разкрива съвсем друга природа.Той не възниква като обикновена община на земеделци,а е непосредствен продукт на разделението на труда. В него отсъства онази стегната антична колективност,античният тип община,която е скрита тайната и за разцвета,и за гибелта на гръко – римските полиси,последна сметка – на самия гръко – римски свят.Същевременно заедно с цялото западноевропейско общество градът запазва основните достижения на античността,които му позволяват да се издигне далеч над архаичните форми на градски живот,присъщи на изтока .Липсва какъвто и да било родов (патроничен)или кастов принцип на организация.Както изтъква Енгелс,занаятчийските и търговски корпорации на градовете са възприели организационния принцип на селската община марка.Членовете на тези корпорации имат равни права и задължения.Строгият егалитаризъм на цеховете е много добре известен.Енгелс изтъква егалитаризма на търговските сдружения:вътре в тях конкуренцията се изключва; съществува единна норма на печалбата,чиято маса се разпределя пропорционално на вложеният в предприятието капитал във всеки участник.Следователно западно европейския град е структура,качественно различна от източния и античния град, също както е различна структурата на съотвентите социуми.
Свободата на западните градове не е изначално състояние,а исторически продукт.Първоначално те са били под властта на феодални сеньори,сьщо както и селата.Доколкото градът е представлявал по-динамична форма на стопанство,той е изпитвал по - остро феодалната опека и открития грабеж. Богатството на градовете е изострило апетитите на феодалните сеньори и рицари разбойници,но същевременно е дало възможност градът да се изтръгне от опеката и сам да защити интересите си.Градовете са извоювали свободата си (комунални революции) или пък са се откупили от феодалите,но във всички случаи свободният живот е бил гарантиран от реална сила.
В Западна Европа свободните градове не са нещо единично, случайно.Напротив ,от ХІ в. те стават обичайно,масово явление. Как е станало възможно това ?Както видяхме,за Бродел успехът на градовете на Западна Европа е „чудо”,”колосално събитие, чийто генезис е твърде неустановен”.
От гледна точка на предложения тук анализ може да се даде твърде убедително обяснение на това „чудо”.Както бе посочено ,във Византия не възникват свободни градове поради съществуването на свръхмощен център на доминация и социален контрол – централизираната бюрократична държава.В Западна Европа до епохата на абсолютизма подобен център отсъства. Вместо това има множество центрове с различна сила,но никой от тях не притежава свръхдоминация над цялото от византийски тип.На Запад упорито съперничество, скрита и открита борба противопоставят светското и църковното земевладиене,светската власт и църквата.Амбициите на папския престол за върховна доминация не са били гола фантазия – зад тях е стояла огромната икономическа и военна мощ на католическата църква.Не по – слабо съперничество противопоставя кралската власт и едрите земевладелци.С течение на времето последните си осигуряват пълен имунитет в своите владения.Накрая враждите и откритите войни между феодалните сеньори са общоизвестен факт.
Нищо подобно не познава Византия.Държавата дотолкова доминира над всички отношения и центрове на власт,че тези центрове(феодалните собственици,църквата и др) не са могли да противодействат на строгия централизъм(въпреки периодите на известен спад на централизма).За архаичната формация също е характерно сливането на светска и духовна власт или пък доминацията на светската власт над духовната. Впрочем в архаичните общества (срв. Развитите цивилизации на Азия) периодите на децентрализация и хаос, периодичните кризи на централната власт имат съвсем различин смисъл в сравнение със Запада поради архаичната природа на социума.
Западноевропейският социум е по – висок формационен тип от източния и стои поне наравно с византийския. Но за разлика от византийския притежава уникална особеност - слаба централизация,рехава,лабилна структура,плод на специфична историческа обстановка,определила характера на феодализацията. В тази лабилна и полицентрична структура не е било трудно да възникнат нови самостоятелни центрове на власт и контрол. Такива центрове са били средновековните градове на Западна Европа.Видно е следователно изключителното значение на основната обществена структура, в която възниква и съществува градът.
Предложеното обяснение се потвърждава косвено от следното мнение на специалистите:автономията на градовете е била най – голяма в страните със слаба централна власт(Италия, Германия, Нидерландия). По – силната кралска власт в страни като Англия и Франция е ограничавала до известна степен автономното битие на градовете, разположени на тяхна територия. Това са впрочем различия в границите на един и същи исторически тип.
Свободният град възниква като принципно нов елемент в западноевропейската обществена структура. Последствията са наистина колосални. Трансформира се самата изходна структура, нараства нейното неравновесие и мобилност.
Повечето средновековни градове са имали значително развито селскостопанско производство. До голяма степен гражданите е трябвало да покриват нуждите си от селскоктопански продукти чрез собствен труд в собствени стопанства. Въпреки това ядро на градската икономика са били търговията и занаятите. По самата им вътрешна природа обаче те разрушават натуралната основа на икономиката, нарушават традиционния устойчив характер на потреблението, като доставят за него нови предмети. По този начин градът внася дълбоки изменения в първоначалната форма на феодалната икономика – натурална , затворена в пределите на самостоятелните сеньории.
Демографският ръст и увеличаването на стопанското производство предизвикват в началото на ХІІ в. оживление в европейската търговия. Появяват се професионалните търговци, които прекарват живота си почти непрекъснато на път между един и друг пазар. Аграрният Европейски запад представлява необятен пазар за такива насъщни продукти като сол, вино, мед, железни сечива или предмети на разкоша:съдове, накити, коприни, подправки, благовониая.
Голяма част от тези стоки идват от изток, ето защо търговското оживление се забелязва най- рано в италианските градове – пристанища :Венеция, Генуа, Пиза, Анкона. Корабите, които превозват кръстоносци или пък са наети от византийския император за военни операции, се връщат обратно препълнени с екзотични стоки. Малко по малко „свещената война” на Изток се превръща въвфинансово начинание.От италианските пристанища стоките поемат през алпийските проходи към Северна и Централна Европа.
На север разцъфтява друга търговия, не така разнообразна в предлаганите стоки, но не по-малко ефективна. Нейните основни пътища могат да се проследят по течението на големите руски реки от Балтйското крайбрежие чак до Константшнопол – вратата на Изтока. Този път, белязан от серия пристанища, води към големия пазар в гр.Брюге. Хора отвсякъде могат да бъдат видени тук да купуват риба, руски мед и кожи, английска вълна, фламандски платове и източни подправки и коприна.
Пътищата между северните и южните брегове на Западна Европа се събират в градовете на областта Шампан (в Северна Франция). Тук всяка година под покровителството на шампанските графове се организират големи панаири. Те дават възможност на жителите от цяла Западна Европа да си купят всичко, което сами не могат да произведат. Панаирът започва с „показване”, което трае първите 8 дни. Следващите 30 са посветени на „продажби”, които напомнят днешното договяряне. Всички плащания се извършват в 10-те дни след закриването на продажбите. Над цялата огромна размяна, която се извършва на шампанските панаири, бдят ломбардците – вещи в паричните дела и кредита.
Допълнителет стимул за търговията на Запад представлява притокът на благородни метали, който започва да се усеща в края на ХІ и началото на ХІІ век. Сеченето на собствени монети става израз на благосъстояние и престиж.Флоренция сече флорини(1252 година),Венеция – докати (1284 година),които постепенно изместват от западния пазар византийската номизма – „доларът на Средновековието”







Събуждането на градовете

Последиците от търговското оживление се отразяват най – бързо и най – ярко на големите пристанищни градове по бреговете на Средизимно и Северно море.Малко по – бавно, но не по – малко трайно е оживлението, което те предизвикват във вътрешността на континента.То следва търговските пътища, които през ХІІ век изплитат все по – гъста мрежа в Западна Европа. Крепостити около епископските или сеньориалните дворци предлагат както нужното за търговията пространство на пазара, така и закрилата на здравите стени. Други места с положението си на кръстопът или важна спирка по пътя на поклонниците притежават предимствата на голямата клиентела. И в единият ,и в другия случай около тези стратегически важни за търговията точки започват да изникват островчета от къщи на търговци,занаятчии, гостилничари и всякакъв друг народ,които се прехранва от търговия или от обслужването на търговците и клиентите им.
Старите градове в началото на ХІІ век започват да нарастват.Нови хора, избягали от земята и дошли „отникъде”,се настъняват пред градските стени,откъдето идва и името на техните квартали – „предградия”. Постепенно започват да норичат тези хора „ буржоа”(граждани). Те носят със себе си новия дух на печалбата и монетното обръщение. На тях се дължи бързият растеж на градовете и събуждането на вкуса към свободата,присъщ на хората, които преживяват от търговски операции, направлявани от тях самите.
Постепенно градското пространство започва да се подрежда. То се обгражда с допълнителна дебела стена и всяка вечер подвижните мостове се вдигат, за да го запазят от нападенията на банди скитници или войници. В безпорядъка от тесни и мрачни улички, прекалено извисени къщи, на които само призимният етаж е от камък,започват да се появяват все повече впечатляващи сгради: дворец, готичиска катедрала, наблюдателна кула, жилища на благородници или богати граждани.
Центъра на града си дават среща двете власти над човек. От двете страни на площада се издигат катедралата и градската кула. Помежду им е пазарът от които започва издигането на града. От центъра към периферията на градското пространство се подреждат професионалните корпорации, всяка поставена под закрилата на своя светец – покровител. Така се оформят улиците на златарите, месарите, дърводелците, тъкачите или лихварите – ломбардци и евреи.
Градовете имат много собствени проблеми, непознати на селското население. Струпването на много хора, по – голямата свобода на нравите и почи пълната липса на градска хигиена правят града благоприятна среда за епидемии от болести, в които се случва да загине и 1/3 от населението. Освен от болести градското население често страда от глад. Всяка слаба реколта се превръща в катастрофа за градския пазар. Спекулантите покачват произволно цените на зърното и тагава градът става арена на бедняшки бунтове. Всичко това обяснява защо в градовете продължителността на живота е значително по – малка.
За решаването на градските проблеми се създава собствено управиелно тяло. То се състои обикновенно от градски съвет и съд. Освен многобройните си правомощия градските съветници си поделят с Църквата грижите за елементарното образование: четене, писане, смятане. По тяхна инициатива се вземат мерки за чистотата и благоустройството на градовете.
Цялата многостранна дейност на тази администрация е осигурена финансово от средства, събирани от самите граждани. Така в ръцете на градската управа се натрупват значителни капитали, върху които местният феодал, епископът или кралят предявяват претенции по силата на сеньориалното си право. Откъснати от земята и живеещи само от продажбата на собствения си труд,за гражданите е особено трудно да приемат да бъдат управлявани според обичая на аграрното феодално общество. С възмогването на градовете назрява и конфликтът между тях и господарите им, които избухва през ХІІ век.
Нараства и се обогатява потреблението на феодалната класа. Пищността и разкошът получават всеобщо признание в Европа през ХІ – ХІІ век. Съществоно се изманя начинът на живот на висшите слоеве. Сред духовенството например възникват нови форми на потребление и на живот въобще. Старите форми (до Х век ) на колективно потребление и подчертано колективна организация на живота отстъпват и на тяхно място идват и подчертано индивидуални форми, които дава по голям простор за растежа на богатството и разкоша. От масата на духовенството се оделят епископите и абаите, истински феодални князе. Индивидуализацията нараства и сред широките маси на духовенството.
Нарасналото потребление обаче изисква нарастване на доходи и преди всичко на феодалните ренти. Но повишаването на рентите не е могло да бъде произволен акт, срещало е съпроивата на селяните. Нерационалното паразино потребление на аристокрацията е довеждало много нейни предсавители до разорение. Изгода от това е имало бюргерството – търговци и занаятчии. Те са могли да приспособяват значителна част от феодалните ренти, купували са феодални имения от изпаднали в нужда синьори. Още по – лесно бюргерството си присвоявало земи на селяни, които са се превръщали в арендатори на предишните свои земи. Както пише Маркс, градовете са експлоатирали селото икономически. Това е ставало чрез такива средства като ценова политика, монополи, складъчно право,лихварство и т. н.
В епохата на градовете настъпват и други коренни изменения във феодалния строй.Отчасти те са ставали по логиката на старата структура.През ХІІ – ХІІІ век едрата собственост надхвърля оптималните си граници и започва да се разпада .Едрите земевладелци не могат да упражняват ефективен контрол върху нея,поради коео управителите на някои имения узурпират тези имения и се превръщат в самостоятелни феодални владелци.Но те не са могли да установят лична зависимост над съответното подвласно население – то е осавало зависимо от сария господар.Това е довеждало до значителни изменения в рентните отношения(нараства делът на паричните ренти за смека на отрабоъчните и натуралните) и в положениео на селяните.Действали са и други фактори – епидемии и колонизация и т. н.
И все пак централен елемент,стимулиращ трансформацията на първоначалната феодална струкура, е бил градът.Той създава нови поребности, а сред тях на първо място е потребността от пари.Поради независимостта на пазара, който все още не е могъл да поема значителни количества селскостопански произведения,феодалите не са могли сами да реализират значителни стойноси – пазарът бил твърде ограничен за крупните стопанства.В повечето случай те са възлагали реализацията на продукта на своите зависими селяни,които присвоявали неговия паричен еквивалент. За да увеличат паричние си доходи,феодалите са разделяли своя домен между дребни арендатори, от които събирали парична рента. Тези икономически процеси довеждат Западна Европа до изчезване на домениалното стопанство, а заедно с него изчезва ангарията. В последна сметка това наред с други обстоятелства довежда до премахване на личнаа зависимост (обикновено срещу откуп). Селяните стават лично свободни, въпреки че поземляната зависимост се запазва. Наред с тази прогресивна тенденция обаче се очертава и втора, реакционна:вкусът към парите увеличава жажда за присвояване на повече принаден продукт, поради което феодалното бреме имало известна тенденция да нараства. Коя от двете тенденции е вземала връх в даден район и в дадено време, това зависи от конкрените локални условия. Всичко това се отразило в класовата борба, идеологиата и т.н.Всички тези процеси и явления са невъзможни извън паричната икономика и следователно – без развитието на градовете.
Самият средновековен град се формира като уникален автономен микрокосмос със своя материална култура, обществени отношения, институции и култура. Равнището на занаятчийското производство в градовете изобщо не може да се сравнява със занаятите от ранното европейско средновековие. Показателно е равнището на разделение на труда. В разцвета на римската империя е имало около 60 самостоятелни занаятчийски специалности. През ХІ – ХІІ век във Франция се наброяват около 76 вида занаятчийски професии, а през ХІІІ век в Париж – 350 професии и съответно толкова занаятчийски цехове.
С градовее била свързана рационализацията на земеделието. Около тях възникват стопанства,в които се преодолява вековната земеделска практика, при която угарите са неотменен елемент. В тези стопанства угарите се премахват и се превръщат в изкуствени ливади. Новите системи на сеитбообръщения, включващи фуражните растения, предлагат възможности за ново динамично развитие на животновъдството. Капиталистическото селско стопанство приема и развива по – нататък тази рационализация, чиито корени са в културата на свободните градове в Италия, Фландрия и др.
Социално – икономическото развитие и бъдещето на градовете са били различни в зависимост от победата на едни или други градски слоеве в борбата за власт в комуните.Там,където са побеждавали занаятчийските цехове,градското развитие е било обречено на стагнация и упадък поради това,че те са се противопоставяли на всякаква предприемаческа дейност, разкъсваща неизбежно егалитарната цехова организация.В други градове е побеждавал патрициатът,което е давало повече шансове на нови икономически форми – проста капиталистическа кооперация,манифактура.В лоното на цеховете са възниквали първоначалните фарми на капиталистическо производство. Големите градове са осъщесвявали и контролирали външната търговия.Възникват огромни състояния,чиито притежатели са финансирали кралските дворове,князете и папския престол (например домът на Фугерите в Германия).
И най – подробната икономическа характеристика на западноевропейските градове не разкрива докрай тяхната специфика.Те са повече или по – малко автономни центрове на политическо въздействие.В най – развитите форми на суверенитет градовете са се превърнали в градове държави. Класически случай – градовете републики на Иалия.
И в това отношение градовете бележат началото на нова епоха.Те създават нов тип държава,несравнимо по – съвършен от традиционния феодален тип.Всъщност градовете държави полагат основите на буржоазната държавност.Италианските градове първи рационално организират държавните финанси.В икономическата политика на градовете специалистите виждат праобраз на политиката,която по – късно прилагат в националните държави.Меркантилизмът е най – напред политика на градовете.Те са използвали всички инсрументи за въздействие, за да осигурят привилигировано икономическо положение в границите на повече или по – малко обширна област.Градските комуни са организирали снабдяването,упражнявали са контрол над цените,създавали са различни монополи.
Италианските градове дава първите образци на рационално организирана парична система.В останала Европа след ХІІ век бушува хаос в паричното обръщение,развива се устойчив процес на обезценяване на парите.Основна причина за ова е била несъвършената техника на сечене на монети,която не е могла да доставя монетни екземпляри с еднакво тегло и метално съдържание.Поради това по – ценните екземпляри постоянно са били извличани от обръщението.Финансовите нужди на крале и князе,от друга страна,са карали тези владетели целенасочено да понижават съдържанието на благороден метал в монетите, запазващи предишната си номинална стойност.Италианските градове първи създават монети,чието метално съдържание и тегло са оставали винаги еднакви.Такъв е например флорентинският златен „фунт”(флорин),появил се на бял свят през 1252 година.Той санал предпочитана монета в международната търговия.Валутната система получава по – нататъшно съществено развитие едва в буржоазна Англия през ХVІІІ век.
Градовете и особено иалианските републики дават началото на колониалната система.Методите на колониален грабеж,организацията на колониална икономика,пълното опустошаване на цветущи по – рано страни – всичко това е могло да се види най – напред в източните владения на републики като Венеция и Генуа.
Според Вебер италианските градове първи са въвели артилерията.Преди всички е вървяла Флоренция.Заедно с артилерията трябвало да се развива и металолеенето.Градовете отново са начело.Първите оръжейни арсенали също са били усроени от градовете.
Поради свояа децентрализация и партикуларизъм феодална Европа не се е нуждаела от развита пътна и съобщителна мрежа. Такава потребност се поражда едва с развитието на търговията и градовете.Систематичен план за устройване на пътища се появява за пръв път в Ломбардия и това е свързано с образуването на съюз на ломбардските градове.
Развитието на цялото европейско движение,наречено Ренесанс, е ссвързано с възхода на свободните градове. Бюргерството и особено търговците нарушават монопола на църквата върху грамотността и образованието.Енгелс свързва началото на съвременното естествознание с възхода на бюргерството.Новите,по – динамични форми на стопански живот(търговия,мореплаване,минно дело,сложно строителство и . н.)поставят нови проблеми пред пробуждащото се научно мислене.Търсейки решения,учените са развивали математиката, астрономията,механиката и други науки.
Възникването и възходът на градовете внасят дълбоки промени в самото непосредствено битие на човека.До ХІІ век начинът на живот на различните съсловия е твърде неизменен. След това започва раздвижване,което впрачем не еспряло и до наши дни и се характеризира с ускоряване на темпа.Менят се ястията,напитките,облеклото,интериорът на жилището и т. н. Мени се самата чувствителност на индивидите,попаднали в един свят,който изисква от тях активно отношение.И отново приоритетът принадлежи на италианските градове ,които дават тон на цяла Европа независимо дали става дума за кухнята, за дипломацията или за изобразителното изкуство.Бродел основава идеята,че единствено Западът се мени непрекъснато (след ХІІ век).Впрочем и там до ХVІІІ век подчертаният динамизъм и изменчивост в начина на живот е преди всичко привилегия на богатите,на господарите.
Действително възникването на свободния град се оказва колосално събиие в историята на Западна Европа.Той създава нова материална цивилизация,нова кулура и нови типове индивидуалност.Това е клосално събитие не само за Европа,но и за свеовната история.
Западния град е нова историческа форма,качествено различна от източният,така и от античния град.В него няма и следа от архаичната структура(родова,кастова).Тои е свободен не само от източния деспотечен произвол,но и о опеката на западните крале и феодални сеньори.Това означава,че бюргерството в Западна Европа е далеч по – развит социален елемент в сравнение с градския елемент на Изтока.Техниката, методите на работа,собствеността,цялостното отношение на индивида към света са по – развити,доколкото субектът е по – свободен от архаичните типове колективно съществуване и социален контрол.
Неведнъж бе посочвана непреодолимата бариера,която издига античната градска община и аничната държавнос пред развитието на техниката,собсвеността и наемния труд. Средновековният също поставя прегради пред стихията на частната собственост и богатството.Икономическата активност подлежи на всевъзможни повече или по – малко ефективни ограничения,за които ще стане дума по – нататък. И все пак собствеността на гражданите не подлежи на преразпределение,както в античността.От друга страна, загубилите собствеността си не могат да разчитат на препитание от градската община и са принудени да продават своя труд,за да осигурят съществуването си.
В големите градове възниква многоброен размирен плебс, но той не може да води паразитно съществуване подобно на римския.Западните бюргери са били по автономни индивиди от античните граждани – членове на полиса и поданици на държавата.
Какво значение има изчезването на архаичната колекивнос и деспотичния надзор?Какво означава също ослабването на общинния принцип в западноевропейският град в сравнение с античността?Какво означава по – високата автономност на субекта?
Колкото повече индивидът се разтваря в колективните форми на живот,колкото е по – зависим от тях ,толкова неговото оношение към вещите и събитията е по – опосредствано от тези колективни форми,поведението му е в по – висока степен деерминирано от тези форми.Обратно, отслабването на връзката на индивида с общината или въобще с колектива,към който принадлежи,прави контакта му с вещите и събитията по – непосредствен,по – динамичен и по – съдбоносен. С отслабването на социалния контрол нараства значението на обективния,вещо – събитиен момент в дейността на субекта. Необходимо е по – голямо напрежение от негова страна,за да овладее този обективен момент.В клкото голяма степен индивидът остава сам срещу вещите и обстоятелствата , толкова неговата дейност трябва да става по – гъвкава и разнообразна,по – целесъобразна и рационално организирана. В случая е може би по – правилно да се говори за напредък на вещна рационалност,която изхожда не толкова от каноните на традицията или социалната регламентация,колкото от конкретните вещи,събития и ситуации.С отслабванетно на регламентацията и обществения контрол нараства динамизмът на жизнения процес.
И така западноевропейският социум дава по – големи възможности от предшестващите за развитие на вещната рационалност.Тези възможности биват реализирани блестящо в цивилизацията на средновековния град.Фундаменталната предпоставка за възхода на Западна Европа е нейната уникална и динамична,развиваща се обществена структура,включваща на определен стадий и свободния град.Заедно с тази структура се формира и развива но социален субект – по – атономен и активен идивид ,в чиято дейност намира по – голям просор за развитие вещната рационалност.Подобни индивиди дава преди всичко средновековният град,съчетаващ западния тип социум с по – динамичните от земеделието форми на стопанска дейност – занаяти,търговия,предприемачество,финансови операции и др.
Всичко това обмяснява огромните успехи на западноевропейския град .Чрез него Европа усвоява великите технически достижения на Изтока.Там те са преди всичко гениални изобретения,които имат нисък социален ефект.Едва в Европа те влизат в самия скелет на новата материална цивилизация. Убедително потвърждение дава историята на металургията, барута, огнестрелното оръжие, компаса, хартията, книгопечатането, дестилационната техника и т.н.същевременно Европа създава нова техника и технологии, от които извлича максимално възможншя за времето производствено – икономически ефект. В античността социумът (робският труд,презрението към занаятие и физическия труд и т. н.)Също е спирал развииетона ехниката и науката, спъвайки разгръщайки развитието на вещната рационалност. За великите умове на античността науката е била преди всичко интелектуално наслаждение, а не утилитарен инструмент.
Средновековният западен град дава много по – голям простор на вещната рационалност. Това намира израз не само в сферата на науката и техниката, но също в рационализацията на обществените дейности и институции. Градовете създават нов тип рационализирана държавна организация – рационални финанси, рационална икономичиска политика, рационална парична система, рационално функциониращ държавен апарат и армия и т.н. Това е изходната база, от която по- нататък се формира в буржоазната държавност.
Въпреки всичко това свободния западен град не е бил буржоазно обществена форма, както смятат някои буржоазни историци. Той е носел в себе си ограничеността на западната общинна форма (марката), която е била изходен модел на градските корпорации. Та е поставила граници пред разгръщането на вещната рационалност, въпреки че тези граници не са били толкова абсолютни, както в предшестуващите исторически типове. Освен това господстващата феодална структура е наложила своя печат върху цялостното битие на градовете. Тази историческа ограниченост на градовете пронизва всички техни жизнени прояви, което обяснява упадъка им като свободни комуни особено след ХV век.





























Борбата на градовете с феодалните сеньори

Повечето от средновековните градове възникнали върху земи на феодалната аристокрация, от което произтича тяхната административна, данъчна и съдебна дейност. Цялата власт принадлежала на феодалния сеньор, които бил заинтересован от разрастването на града, тъй като това увеличавало източниците на неговите доходи. Използвайки методите на класическата феодална експлоатация, сеньорите неизбежно се сблъсквали с интересите на гражданството. В много случаи от изхода на борбата зависело политическото и стопанското бъдеще на града.
В различните страни и области на Европа борбата между гражданството и сеньорите протичала различно, различни били и резултатите от борбата. В Северна Италия и Южна Франция, където градовете отрано се развили като значителни икономически центрове, сеньорите били отстранени още през ХІ и ХІІ век. Някои градове на Северна и Средна Италия, като Венеция, Флоренция, Генуа, Лука, Равена и др.,подчинили голяма част от прилежащите им селски области и съседни по – малки градове и фактически се превърнали в малки държавици.

Такава държава с републиканско управление станал и славянският далматински град Дубровник. Номинално той признавал върховната власт на Византия, след това и на Венеция, но се ползвал с твърде голяма свобода. Дубровник бил голям център на занаятчийското производство и транзитната търговия, която покривала повече от половината територия на Балканския полуостров.
Независимите градове – републики имали свое управление, сечели свои пари и провеждали самостоятелна външна политика. Поради постоянната заплаха от страна на сеньорите градовете комуни имали свое опълчение, финанси и самооблагане, което служело за отбраната и благоустройството на града. В продължилата близо две столетия борба с феодалните сеньори много градове получили самоуправление и независимост чрез еднократна голяма сума, която изплащали на феодалите, други чрез въоражена сила, трети чрез взаимно споразумение, което предоставяло на феодала известни привилегий в чертите на града и право да събира някои налози. Свободните градове получавали често пъти харти от кралете, с което ценралната власт целяла да ги направи свои съюзници срещу едрите сеньори.Такъв документ е хартата на Шатодун от 1197 година,която гласи:
„Аз Луи,граф на Блоа,съобщавам:
1. Всички хора,живеещи в моя домен,които ми дължат талия(вид данък),са освободени от нея.
2. Всеки,който има къща ще плаща всяка година само един ценз(вид данък)от 3 су.
3. Ще бъде позволено на гражданите да изберат 12 от тях, чието мнение и посока ще бъдат мнението и посоката на града.
4. Освобождавам напълно от игото на работата за мене всички серви(зависими хора) в моя домен
5. Ако някой жител,който и да е той,иска да продаде това,кето има,нека го продаде.Ако някой иска да напусне града, свободен е да го направи.Който и да дойде в моя домен,ако иска да остане,може да се установи в него.
6. Никой от моя домен няма да отслужва за мен ангария.
7. Гражданите ще носят военна служба за мен.”
Относително по – трудно е когато става въпрос за пълна независимост.Тогава на места избухват дълги и ожесточени войни,които понякога траят десетилетия.В срнедата на ХІІІ век градовете вече са сила,с която всички трябва да се съобразяват. Това е и златното време на Венеция – този странен град на северния бряг на Адриетическо море.Съюзът с папата и търговията създават могъществото на Венеция,която през ХІІІ – ХІV век владее голяма част от островите по пътя от Италия към Близкия изток.
Многобройните феодални такси и мита при преминаването от едно владение в друго пречели на нормалното икономическо развиие на производството и търговията.Поради това градовете станали естествени радетели и сътрудници на кралете в стремежите им за обединяване на страната.За цела те предоставяли въоражени отряди и пари,с което увеличавали силата на кралската власт.От друга страна,с повишаване на кралските пълномощия градовете загубвали предишните си привилегии на самосояелни административно – стопански центрове,но загубата им била компенсирана от разширяването на вътрешния пазар и на търговските връзки.В обстановката на засилена феодална експлоатация крепостните селяни всячески се стремели да напуснат незащитените от никого села и да получат убежище в градовете.Според законите на градските комуни избягалият селянин,прекарал „една година и един ден” в града, се считал свободен.”Градският въздух прави хората свободни” – гласяла една средновековна сентенция.

















Социален климат и бит на градовете

По – нататъшното развитие на занаятите в градовете довело до укрепване на търговията и банковото дело. Увеличило се значението на панаирите. Оформили се два района на търговията в Европа. Единият, Средиземноморският, обслужвал връзките на търговците с Изтока, другият, включващ териториите на Балтийско и Северно море, свързвал руските търговци със Скандинавските страни, Германия, Англия и др. държави. В процеса на търговските връзки и взаимоотношения възникнало лихварството, появили се сарафите, обменителите на пари.
В Ломбардия, Северна Италия, били създадени банкови кантори. Появили се банките. Първата публична банка възникнала в Генуа през 1407 година. След нея били основани банки в други големи градове на Италия и останалие страни в древния континент.
Оживяването на занаятчийската дейност, търговията и парично – стоковите отношения дали отражения върху начина на живот на гражданите, в техния бит и култура. Те оказвали влияние върху жилището, жилищната среда, върху облеклото, върху храната и храненето. Къщите били изграждани на два - три етажа, като горните етажи надвисвали над долните и ги затъмнявали. Жилищата били малки, тесни и неуютни,а улиците – неудобни и мръсни.
Архитектурата на градовете отразявала неспокойната, несигурна атмосфера, която съществувала през Средновековието. Градовете били оградени със стени :по – богатите с каменни, по които се издигали кули, а по – малките с дървени, заобиколени с водоеми и ровове, които предпазвали гражданите от нападения. Когато сените се оказвали тесни, новите граждани – обикновено бедни и социално нестабилни - се заселвали от външната им страна и отваряли работилници. Щом броят на населението се увеличавал, били издигани нови крепоснти стени, които трябвало да защитят имота и живота на гражданите.
В околността на крепостните стени се простирали нови градини, пасища, собственост на гражданите, които ги стопанисвали. Не били редки случаите,когато по улиците и площадите на градовете пасял добитък, а из локвите на улиците и сметищата ровели свине.
В санитарно отношение средновековните градове били в лошо състояние поради неспазване на елементарна хигиена. Много често пламвали масови епидемии, които покосявали живота на голяма част от населението. Избухвали и пожари, които обхващали къщите, прилепени една до друга. Така много бързо изгаряли цели квартали.
Улиците носели названията на занаята разпространен по тях – „Ковашка”, „Медникарска”, „Сарашка”, и др. В центровете на градовете се откроявали сградите на катедралата и градския съвет. Издигала се и градската кула. Крепостните стени, с които били обграждани градовете ги опасвали в два – три реда.
Съществуват редица основни исторически процеси, които бележат епохата на развитието на града, характерни за цяла Европа и Италия. След отделянето на занаятчийството от селското стопанство мнозина занаятчии започват да се застояват на едно място, а после да се заселват изцяло там. Най-често тези места били кръстопътища, манастири, феодални замъци, църкви, където се събирали много хора. Така постепенно в западна Европа възникнали градове като средища на занаятчии, а после на търговия, лихварство и други.
В Европа, градовете имат стари традиции. Развитието на градовете не става изведнъж, а под влиянието на фактори като класовата борба, крепостната зависимост на село, кръстоностните походи. По външния си вид, средновековните градове приличат на крепости. Те са обградени от стени и ровове. Нощем вратите им се затваряли и мостовете им се вдигали. До 13-14 век, вътре били неуредени, мръсни, кални. Населението в градовете не било голямо-10-15 000 души. Голяма част от него били занаятчии, организирани в цехове. Първите занаятчийски организации възникнали още през X в. в италианските градове.
Средновековният европейски град се дели на махали, формирани и обособени най-вече на занятчийски, по рядко на етнически или религиозен принцип. Доминирали са махалите около храмовете. Махали или бъдещите градове се формирали също около някой важен обект – страноприемница, баня, около някоя забележителност – вековно дърво, чешма, кладенец; жилището на важна обществена личност и т.н.
Анализът на конкретните интерпретации на тези принципни характеристики в средновековните градове показва следните обобщени резултати:
Парадигматични характеристики на структурата и артикулацията на градската тъкан:
- артикулирането е според топографската матрица и пътищата;
- структурата, която се е формирала е мозаечна;
- основните структурни елементи на града са неправилни по форма, различни по големина и неравномерни по мащаб;
- централните ядра са наследили античния град (Сиена, Рим, Флоренция, Генуа);
- в централна част, в рамките на античното ядро, мрежата на улиците е най-гъста, застрояването - най-плътно; централните махали са подчертано по-малки, с издребнен мащаб и големината им нараства постепенно от центъра към периферията.
- в това членение се четат териториалните граници на централното историческо ядро на града.
Навсякъде, при всички градове основните входящо-изходящи пътища са международните, свързващи ги с общоевропейската пътна мрежа, където влизат:
-крайбрежните пътища – този покрай По, свързващ Западна Европа с Черно море и Изтока;
-Диагоналният път - Виа милитарис, свързващ Западна Европа и Италия;
-международният път от север (Империята на Карл Велики)
-пътищата, съединяващи Адриатическо море и пристанищата на Албания и Далмация;
Възникването и утвърждаването на градовете имало голямо значение в историята на обществато. Градовете станали първостепенен фактор в икономическия , политическия и културния живот. Изменило се съотношението на социалните сили. Под влияние на развиващите се стоково – парични отношения в най – напредналите страни на Западна Европа – Италия , Франция, Англия, Нидерландия и Западна Германия – селяните били освободени от крепостническа зависимост. Това водело до влошаване положението на най – бедните слоеве от населението, до изостряне на класовата борба, до избухванео на големи въстания и селски войни. В процеса на развитието на градовете били създадени предпоставките за политическа централизация, за обединяване на държавите, за формиране на съсловната монархия, която по – късно се превърнала в абсолюна монархия. Феодалната разпокъсаност отстъпвала пред новите социални сили, свързани с образуването на нациите.
През Късното средновековие, когато се зараждали новите капиталистически отношения, настъпили значителни изменения в цялостния живот на градовете. Подобрил се начинът на живот. Повишило се равнището на бита – обществен, семеен, личен. Нараснала културата на градското население.






























Всеобщото и неповторимото в градовете

Като обществено явление, дало облика на Изтока и Запада при възхода на Средновековния свят, градовете притежавали множество схосни черти, отразяващи най – общите закономерности на историческия процес. Поначало те представлявали качествено нов феномен в развитието на човешкото общество. В, общо взето, еднотипното устройство на аграрната система през Ранното средновековие градовете образували градско стопанство, което предизвикало възникването на цяла поредица от съответстващи социални структори : градско право, пазар и търговско право административни учреждения, религиозни инстутуции, културни центрове.
Зараждането и развитието на града в Западна Европа е засвидетелствано по особен начин от съвременниците. Хронистът Йоханес Лонги от Сен Бертен проследява появата на град Бюрге: „За нуждите и потребностите на обитателите на замъка започнали да се стичат при вратите на неговия мост търговци или продавачи на по – ценни неща, след това лавкаджии, след това съдържатели на ханове за хранене и приютяване на онези които търгували в присъствието на владетеля, който често присъствал там. Започнали да се строят къщи и странноприемници , където да се подслоняват онези които не могли да се поберат в замъка. Станало обичай да казват „да идем при моста”, където селещето се разрасло толкова много, че скоро се образувало голям град”. Както се вижда, хронистът вярно доловил динамиката на градообразуването и го описал по неговите външни белези.
Ако се опитаме да типологизираме средновековните градове на Европа по обществено устройство, по начин на живот, по форма на управление, можем да ги разделим на няколко основни групи. Една част от тях се оформили като имперски, друга – като патрициански републики, трета – като градове – държави, четвърта като градове – комуни . Всички те функционирали като по – вече или по – малко самостоятелни комуникации, като своеобразни стопански системи.
Самото профилиране на градовете като самостоятелни обществени институции не било постигнао мирно и безкомфликтно, а в резултат от значителни битки за свобода и независимост. Имперските градове, наричани независими, свободни, се зародили в Германия на базата на епископските седалища, превърнати през ХІІІ –ХІV век в свободни средища. В техния състав влизали Кьолн, Страсбург, Любек, Хамбург, Бремен, Аугсбург,Регенсбург, Нюрнберг. Тези градове били де юре зависими от императора, но де факто постигнали свое самостоятелно управление. Това им гарантирало възможността да обявяват война и да сключват мир, да секат монети. През ХІІІвек броят на такъв род градове в Свещената Римска империя достигнал 15, а 1489 година – 80 .
Патрицианските градове – републики се утвърдили в Европа през ХІІ – ХІІІ век и се отличавали с някои специфични особености. Патрициатът, богатата социална група граждани, определяла състава на градския съвет, магистратурата, финансовата администрация. Поради това тя регулирала размера на данъците и налозите, на митата. В страни , в които властвала феодалната раздробеност и разпокъсаност, като Италия и Германия, партициатът разполагал с неограничени права. Така било във Венеция и Генуа , а също и в Ханзейските средища във Фландрия, Англия, Северна Германия. Тази насока с типични ханзейски градове с патрицианска форма на управление се превръщали в Любек, Хамбург, Щралзунд, Люнебург
Градовете – държави били друг вид социални образувания, които включвали в своята управленска система цели области заедно със селата.Те били републики,възглавявани о градски съвети.В Италия акива градове – държави, притежаващи самостоятелно управление,били Венеция, Флоренция,Генуа,Лука,Равена,Сиена,Болоня и др.,а в Германия – Аугсбург,Нюрнберг,Франкфурт на Майн и др.
Наред с изброените типове градове съществували и такива,които се намирали под патронажа на кралете и заемали поради това по – особено положение в икономическия живот на континента.В управлението им вземал участие представиел на краля или сеньора,които ограничавал до известна степен тяхната самостоятелност.В същото време тези градове можели да избират свободно своите членове на съвета,съда, военните и пр.В такъв смисъл те разполагали с ограничени правомощия.В тази категория центрове влизали множество градове във Франция и Англия.Във Франция подобен статус извоювали Париж,Орлеан,Шартр,Нант,Бурж,Лорис,а в Англия – Лондон,Оксфорд,Кембридж,Глостър,Линкълн,Ипсуич и др
Европейските градове, които се развивали не разполагали с еднакви възможности. Някои притежавали голяма стопанска мощ, докато други разполагали с по – ограничени възможности. Поначало обаче създаването им от бивши селяни довело до действителен прелом в цялостния живот на Средновековния свят. Не само на Запад, но и на Изток, в Африка, а също и в Доколумбова Америка зараждането и утвърждаването на градовее като икономически, обществени, търговски и духовни културни средища обусловило предпоставки за нов подем в живота на народите.
Най – сетне градовете – комуни образували друга самостоятелна група селища, които разполагали със самоуправляващи се административни структури: изборен съвет, съд, финанси, военен потенциал. Това били силни ,материално стабилни формации. Извоювали редица права от сеньорите – не плащали оброци, ангария и пр., те трябвало да им предоставят еднократна сума ежегодно, както и да се включват със съответно военно подразделение в армиите им по време на война. При това положение градовете – комуни все пак се намирали в определена васална зависимост от сеньората, върху чиито земи живеели. Такъв тип градове били Лан, Амиен, Соасон, Реймс, Ноайон, Бове, Сен Омер, Сен Кантен.
Както можело да се очаква, аристокрацията гледала с недоверие и подозрение на дейността на градовете – комуни. Това се вижда от едно изказване на хрониста Гвиберт (1053 – 1124 г ), абат на манастира „Св. Мария” в Ножан . „Комуна, това ново, предизвикващо отвращение слово – пише той в автобиографичното си произведение „Моят живот”. – Ето защо под него разбират : подлежащи на облагане с поголовна талия, само веднъж в годината изпълняват обикновеното задължение спрямо сеньора. Ако те нарушат с нещо закона, те отговарят само със заплащането на определаната глоба, а що се отнася до другите тежести и повинности, с които е прието да бъдат облагани селяните, те са освободени напълно от тях.”
В страните на Изтока градовете били продукт на общите закономерности, характерни за Европа. В страните на Азия градовете изникнали значиелно по – напред, още през Ранното средновековие. В условията на възходящия феодализъм градовете в Китай, Индия,Близкия Изток вече процъфтявали.
Напредъкът в развитието на градовете в Китай настъпил през ХІ – ХІІІ век . Най – големите центрове на империята – Хайфън, Чанша, Хуанджоу, Фуджоу, Цюанджоу и др. – живеели по половин милион жители, които се занимавали със занаятчийска и търговска дейност. Граждание обработвали желязо, строяли кораби, произвеждали копринени тъкани, фарфор,печатали книги. В големите занаятчийски работилници, които възникнали, се създавала значителна продукция, която служела не само за задоволяване на потребностите на вътрешния пазар , но и за износ . Това спомагало за нарастване броя на градското население. В някои от южните територии на Китай гражданите вече образували повече от 10 процента от цялото население, което било предимно селско и се занимавало с аграрна дейност.
Характерна особеност на градския живот отбелязало преустройството на печатното дело, настъпило в средата на ХІ век. При династията Сун шрифтът за печатане започнал да се изработва от глина, макар все още да преобладавало дъсченото печатане, ксилографията. Разширил се кръгът на частните библиотеки. Увеличил се броят на читателите. Израстнали множество нови коментатори на текстовете на стари историци. Специалистите посъставянето на енциклопедични съчинения се увеличавали. Нарастнал броят на образованите читатели.
През следващия период от развитието на градовете насъпила по – голяма диференциация и специализация на занаятчийската дейност. Хуанджоу, Шънджън, Дзиндъджън и др. градове се специализирали в производството на копринени тъкани и в бубарството. Освен на коприна, в центрове на памучната промишленост се превърнали Сундзян, Суджоу, Шанхай,Фуджоу.Градовете Дзиндъджън,Дъхуа,Диндджоу станали средища за производство на порцелан.Град Уху се прославил с бояджийската си промишленост;Фошан се наложил с железодобива и с ювелирните си изделия.
Специализацията на занаятите се задълбочавала.Над 550 цехови и търговски организации функционирали в Суджоу, а в Пекин се обособили 132 отделни занаяти.
Друг път на развитие поели градовете в Индия.Те се оформили не само като жилищни средища,центрове на занаяти, търговия,но и като средоточие на управление,на военно – администраивна власт.В държавата Харши през VІІ век град9ът на санскритски бил обозначаван с буквата „адхиштхана” – „място за управление за власт”.В този смисъл на понятиео „град” получил разпространение в средновековна Индия,където бил употребяван персийския термин „шахър”,което означава „власт”.Думата произхожда от сароперсийската „кхшатра”, „власт”.Характерна особеност на града в Индия през целия период от ХІІІ до ХVІІІ век е, че в него била съсредоточена властта,управлениео на обществото.
За разлика от европейския градски модел,този в Южна Индия се отличавал като специализирано занаятчийско - търговско образование – комплекс,населен със занаятчии и търговци,които изпълнявали функции,различни от аграрната дейност.Наистина,от гледна точкана организацията,на териториалното разположение,този град наподобявал селска община,но се различавал от нея по своя социален състав.Кастовата организация реализирала конактите между населението от селото и града. Производствената дейност била социален механизъм, свързващ в едно цяло селото и града. Факторите, които разграничавали града от селото, били свързани със стокообмена,с търговските операции.
Южноиндийският град се намирал в зависимост от феодалния господар, които събирал от гражданите данъци и различни поземлени налози. Действително градът разполагал със значителна автономия, но поради спецификата на държавната организация тук не се образували характерните за Западна Европа форми на градско устройство от типа на „градове – държави” , „свободни градове” или „градски комуни”. Докато европейският модел бил до голяма степен единен, цялостен комплекс като населен пункт, архитектурен ансамбъл, занаятчийско средище, този в Южна Индия представлавал сложен разнопосочен комплекс. В него се пресичали разнородни тенденции: търговско – занаячийски, селскостопански , управленски , сакрални, военни. Това бил ансамбъл с разнородни и противоречиви социални функции.
В Средна Азия градът придобил,както даказват изследователите, своя уникален облик. Повечето градове се намирали в зависимост от върховние владетели :халифи, султани, емири, ханове. Една малка част успели да достигнат самостоятелност. Между тях се откроявали Пайкенд, Искиджат, Бухара,Хорасан,Самарканд,Ташкент, Туркестан, Бадахшан. В най – новата историография вече е преодаляно мнението, че градовете от Близкия изток и Средна азия не успели да установят самоуправление, да завоюват свои специфични права и свободи. Учените медиевисти усановяват ,че в Средна Азия били създадени градски републики,които си извоювали известни права. Разбира се, те се намирали на по – ниска степен на развиие на градовете – държави в Италия, от градовете – комуни във Франция и от ханзейските градове в Свещената Римска империя. При все това редица центрове уверено крачели по пътя на самостоятелното развитие.
В резултат от научните дирения на специалистите се разкрива интересна карина за живота на градовете и тяхното положение. Такива градове като Пайкенд, Ания, Бухара, Ташкент и др. достигнали своята самостоятелност. Ако се съди по информацията , която изнасят Ал- Якуби, Ибн ал – Факих, Ат- Табари и др.,град Пайкенд се различавал от множество други градове в региона по много показатели: нямал господар, бил т ърговска република. В Средна Азия този „град на търговците” бил единствиният свободен селищен център. За разлика о Пайкенд, Искиджат бил по – малоброен, нямал „мечет” за петъчна молитва, но разполагал с установен пазар, провеждан един път седмично, продавали се памучни тъкани . Съвременници представят Бухара като независим град, които разполагал с политическа самостоятелност.
Проучванията позваляват да се създаде по – пълна представа за Харасан и Самарканд. В Хорасан доминирали представиели на градския патрициат, силно било влиянието на корпорациите на търговци,занаятчии и дребни земевладелци. Свое самоуправление извоювал Ташкент , превърнал се в средище на занаяти и търговия.































Устройство и управление на градовете

С усъвършенстването на обществените отношения протичало изграждането на социалното устройство на появилите се градове, на техните органи на управление. Това бил изключително сложен и труден процес, защото самите градове възниквали до голяма степен неправомерно и тяхното утвърждаване било свързано с множество непредвидими обстоятелства. При все това в хода на развитието постепенно се формирала градската управленска система в различните територии на Средновековния свят.
Макар да възниквали до голяма сепен стихийно, градовете постепенно започнали да се развиват планомерно. Изградено било градско право. Оформили се органи на управлението. Върховен орган на административната система станал градския съвет комплектуван чрез избори. Неговото възникване и функциониране регламентирало свободата на гражданите и на града като обществена комуникация. В Италия където градовете се появили още през VІІІ – ІХ век, върховен ръководен орган било общото събрание на всички жители. Те решавали непосредствените практически въпроси за избирането и назначаването на длъжностни лица в управлението, за придобиване на жителство, за издръжката на администрацията, за мерките и теглилките,за поддръжката на укреплението и пътищата,на мостовете, за защита на населението. Общите събрания имали право да избират епископ, да реушават молби по арендата както и редица други въпроси на общината. В Германия съветът се оглавявал от бургмайстер, а във Франция и Англия – от мер.
В струкурата на градското устройство и в управлението функционирал градски съд, отразяващ сравнително висока степен в развитието на обществените отношения. Когато местният съд нямал компетенцията да реши някое дело, се консултирал със съдебни инстанции от по – висш порядък. Финансовата служба се занимавала със събирането на различни налози и такси, акцизи. Развивало се кредитното дело, регулиращо равновесието в стопанския живот. С управлението на военното дело се занимавала специална институция на военната служба, която направлявала военната повинност, организирането на групите за защита на града, за поддържане и развиване на укрепителните съоръжения. Показателно е например че през 1379 година град Кьолн отделял за военна и дипломатическа дейност 82 % от своя бюджет. В някои градове при военните корпорации били сформирани гилдии на стрелците.
Градовете не можели да освободят лесно от аграрните традиции, с които били свързани. Селянинът, превърнал се в гражданин, продължавал да живее със селские си потребности, навици, бит, душевност. Занаятчията и търговецът продължавали да поддържат свои стопанства в околностите на новооснования град или в близките села . Дори до ХІV век ударете от очукването на зърното с бухалки отеквало в стените на общината в Прага и Краков,в Аугсбург и Орлеан, в Глостър и Линкълн. Дворовете на градските къщи били малки, но в тях оглеждали зеленчуци, зеле и моркови. Много често в домакинсвата имало обор за крава, коза,прасе, кокошка и др. домашни животни. През деня животните били извеждани на паша в полето и горите а вечер градският пастир (кравар,овчар,свинар) ги връщал в града.
В някои от градовете общината регулирала несъответсвието между градския и аграрния живот.През 1452 година общината на Регенсбург издала разпореждане по случай Великден „всеки гражданин да изкарва извън града оборски тор, а ако пред дома му има нечистотии,незабавно да ги застели със слама и след една седмица да извози тора”.В същия дух е разпореждането на Франкфурт от 1481 година,с което се забранява да се отглеждат свине;това се разрешавало само в Заксенхаузен и Нов град.”Да се пускат свине само по обед между 11 и 12 часа” – гласи гласи разпоредба на управата на град Улм от 1410 година.Едно предписание на бургмайстера на Франкфурт от 1553 година предвиждало ковчежникът да заплаща на колача(касапина) да избива по улиците свинете и кучетата.Вече през 1490 година са издадени стихове,прославящи Нюнберг за това,че всеки ден специален чиновник обикалял града и гледал да не би някой да изхвърля на улицата умрели свине,кучета,котки,гниещи петли или плъхове.Ако ги открие, трябвало да ги изхвърли в боклука зад вратата,за да бъде улицата чиста.
Под ръководството на своите управленски органи средновековните градове се развивали и усъвършенствали.Преди всичко гражданите придобивали редица права,които гарантирали техния начин на живот.Кралят на Франция Луи VІ Тлъсти (1108 – 1137) дарил на заселниците на новия град Торфу „един арпан земя и четвърт от един друг арпан,за да се установят на местожителство,при условие,че ще ни внася всяка година данък 6 дение,2 кокошки и 2 сетие овес.Ние им предоставяме също така свобода да не ни плащат нито за паша,нито талия,да не ходя на война,нито да носят повинност на кон,ако това не се налага от общ повик на цялото хрисиянство;да не работят никаква ангария,нито да бъдат подссъдни въобще на наша земя,нито на властите в Д’Етамп, нито на този,на когото ще ги предоставим в ръцете”.Както се вижда,бъдещите граждани придобивали права и привилегии, каквито не съществували по селата.
Гражданите ставали свободни хора.Това право им било регламентирано не само от Хартата на Сен Омер от1127 година ,но и от редица официални документи от подобно естество.Сеньорите,които изгубвали правото да упражняват конрол върху бившия селянин,придобил право на гражданин,го освобождавали от всякакви произволни плащания.
Подобрения настъпвали във вътрешния облик на средновековните градове.Како и в Европа,така и в Азия и Северна Африка кривите и кални улици постепенно ставали прави и по – чисти.Градския площад и сградата на ратуша, пазарът и неговите околности станали обект на повече грижи и внимание.Каменна настилка покривала улиците.Било въведено и павирането на площадите.Градовете пристъпили към изграждането на мостове:Любек (1310 г.),Страсбург(1322г.), Везел(1324г.),Прага(1331г.),Нюненберг(1368г.).Примерът им бил последван от останалите градски ценрове на континена. Започнало прокопаването на канали за изтичане на нечистите води,които разнасяли зловония и болести.
В резулта от инициативата на съветите се увеличил броя на обществените бани.Още през ХІІІ век в Рига работели 3 бани. През следващоо столетие положението се подобрило:в Майнц функционирали 4 обществени бани,във Вюрцбург – 7.В края на Средновековието във Виена гражданите били обслужвани от 29 обществени бани,във Франкфурт на Майн – от 15,в Нюнберг – от12,в Улм – от 11.Градските жители пристъпили към посрояването на бани в своите домове.
По улиците и площадите на най – напредналите градове се появили фенери.През ХІV век в Кьолн започнало паленето на фенери,в началото те били само три :един на ратуша,друг на абатството и трети на Марсово поле.Грижата за освелението обхванала управниците и на останалите градове
Масовите епидемии поради лошата хигиена предизвикали подобрения в здравното дело.Създадени били специализирни органи за поддържане на здравето.Първоначално болницие били организирани от Католическата църква,но през ХІV век те преминали в ръцете на градските съвети.Появили се аптеки. Организирани били специализирани звена за защита на градовете – полиция.
Новите учебни заведения,университетите,издигнали на по – високо равнище образователното дело,науката и културата. В ценностната система на гражданите навлязло понятието „професионална квалификация”.Нараснало значението на разума.Повишила се ролята на труда.
Появаа на градовете и гржданите изменила по същество ритъма на обществения живот.Променило се измерването на времето. За разлика от селото,където производството било свързано със смяната на годишните времена,гражданинът бил подчинен на друг ред:на механизми,формирани в процеса на овладяването на природата.Човекът на новата гражданска цивилизация се дистанцирал от природните ритми и превръщал обективната действителност в предмет на труда.
Като нова социална формация градът се превърнал в извор на новото светоусещане.Втясна връзка с необходимостта от измерване на времето върху градские сени се появили механичните часовници:те не били само белег на материално благополучие,гордост на граждание,но и практическа потребност.Практиката доказала,че за занаятчията и търговеца времето било мярка на труда.Възникнала максимата „времето е пари”.Работилницата на занаятчията,магазинът на търговеца се отваряли и затваряли в определено време.Това се отнася и за градските учреждения:вратите на градские крепости също започнали да се затварят в определен час от денонощието и да се отварят в ранни зори при строго регламентирано време.


БИБЛИОГРАФИЯ

История на средновековния свят.Възходящо средновековие; Йордан Николов;Академично издание „проф. Марин Дринов” София 2000г.
История на средните векове;Георги Бакалов и Петър Ангелов;изд.”Просвета”,София 1991г.
„Големият път през лабирините на историята”;Иван Куцарски;изд.”Наука и изкуство”
„Градският въздух прави човека свободен”;Ивелин Иванов,Надежда Христова,Стоян Богданов; изд.”Славена”,Велико Търново 1995г.
История за 8 клас – ІІ част;Георги Казаков,Мария Донкова;изд. „Анубис”,Пловдив 1993г.
История;Христо Матанов,Георги Сотиров,Людмил Санчев;изд.”Свят и наука”,София 1996г.