Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Иван Александър

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Иван Александър

Мнениеот Mozo на Пет Юли 18, 2008 20:33

Иван Александър

1331 – 1371

Цар Иван Александър започва активно своето управление. Още през 1331 г. той освобождава редица български земи в Източна Тракия. Постига подобрение на отношенията с Сърбия, като омъжва сестра си Елена за новия сръбски крал Стефан Душан. Самият Иван Александър още като ловешки деспот е женен за дъщерята на влашкия княз Иванко Бесараб – Теодора, от която има трима сина: Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен.
Срещу новия български владетел обаче избухва сериозен бунт в Видинската област, където се създава силна болярска коалиция, начело с деспот Белаур. Ромеите използват този момент, за да сложат ръка над всички освободени от Иван Александър градове в Тракия. На 18 юли 1332 г. обаче българите им нанасят тежко поражение в битката при Русокастро и източнотракийските земи са върнати на България. По това време Стефан Душан завладява последните български земи в Македония. Едва през 1337 г. Иван Александър успява да потуши бунта на Белаур. През същата тази година той провъзглася и тримата си синове за царе. Михаил Асен е престолонаследникът, а братята му Иван Срацимир и Иван Асен стават апанажи – Иван Срацимир във Видинската област, а Иван Асен в североизточните български земи и в част от Тракия.

Междувременно през тези години южните български земи за пръв път са подложени на нападения от страна на турците (отначало от селджукските, а по-късно от османските).
Към 1340 г. Иван Александър се развежда с жена си Теодора и взема за съпруга еврейката Сара, която приема православието и също се нарича Теодора. Тя ражда на царя двама синове: Иван Шишман и Иван Асен. Иван Шишман също е провъзгласен за цар и с това престолонаследието като че ли е решено в негова полза, защото той се оказва “багренороден”. Все още обаче за престолонаследник се смята първородният син на Иван Александър – Михаил Асен.
През 1341 г. умира Андроник ІІІ Палеолог и го наследява Йоан V Палеолог, вместо когото управлява регентство. Много скоро обаче отношенията между регентите се обтягат и се образуват две групировки, начело с Алексий Апокавк и Йоан Кантакузин, които почват поредната гражданска война в империята. В началото надмощие в борбата имат хората на Алексий Апкавк. Тогава Йоан Кантакузин се обръща към селджукските турци и ордите на Умур бег почват да сеят смърт и ужас в балканските владения на Византия. От своя страна Алексий Апокавк потърсва подкрепата на Иван Александър, срещу която връща на България редица земи в Тракия и Северните Родопи. Това се оказва последното териториално разширение на България по време на Второто Българско царство.
Точно тогава в развоя на балканските събития се намесва родопският войвода Момчил. Започнал кариерата си като обикновен разбойник, за кратко време той събира значителна войска, с която се осмелява да нападне при Абдера флотата на Умур бег и да изгори три негови кораба. С тези си действия Момчил става първият борец срещу турците на Балканите. През 1344 г. той разширява владенията си към Егейско море и създава княжество с столица град Ксанти, наричан от българите Царево. Родопското княжество на Момчил просъществува само една година. На 7 юли 1345 г. войската му е разбита от обединените сили на Йоан Кантакузин и Умур бег при беломорското пристанище Перитор. В боя загива и смелият Момчил. Земите му са завладяни от Йоан Кантакузин, който през следващата 1346 г. си присъединява цяла Източна Тракия, а в началото на 1347 г. влиза в Константинопол и се обявява и се обявява за съимператор на Йоан V Палеолог.
Най-добре се възползва от междуособицата в Византия провъзгласилият се за цар сръбски владетел Стефан Душан. Между 1343 и 1347 г. той разширява значително владенията си на юг, присъединявайки Македония, Тесалия и Епир. Някъде по същото време от българската държава са откъснати североизточните земи (Карвунската област), където като самостоятелни владетели се обособяват братята Балик, Теодор и Добротица. Добруджанското деспотство дълго време е управлявано от Добротица, а след смъртта му – от неговия син Иванко.
Междувременно жертва на турските нашествия все повече стават и български земи. Редуват се нападения ту на селджуксите турци на Умур бег, ту на османските на Орхан. Най-после Иван Александър решава да им се противопостави. През есента на 1348 г., както свидетелства Българската хроника от ХV в., “българските войски се събраха начело с Александровия син Асен”. Но според същия документ Иван Асен загива в околностите на София. Изглежда, че изтласкан от османците на запад, младия цар загива в околностите на крепостта Урвич. Той е погребан в църквата “Св. 40 мъченици” в Търново.
През 1351 г. Йоан Кантакузин се обръща към Иван Александър и Стефан Душан с искане да му помогнат “за прехрана на морската войска, за да пазят брода (Дарданелите)”. Двамата владетели му отказват, след което, според Българската хроника от ХV в. императорът заявява :”Не пожелахте да ми помогнете, обаче после ще се каете!”. На това двамата царе отвръщат: “Когато турците дойдат против нас, ние ще се браним от тях”. Така до балканско единодействие срещу нашествениците не се стига. Взаимните подозрения и вражди не позволяват на владетелите да схванат колко сериозна опасност ги застрашава.
През лятото на 1352 г. в Византия избухва нова междуособица; този път противници са Йоан Кантакузин и останалият в сянка Йоан V Палеолог. Цар Иван Александър и цар Стефан Душан изпращат войски в помощ на младия император. От своя страна Йоан Кантакузин се обръща към съюзника си Орхан. Последният му изпраща сина си Сюлейман с значителна войска. Сърбите са разбити при Димотика, а българите се оттеглят, без да влязат в бой с турците. С помощта на Сюлейман Йоан Кантакузин се налага над съпреника си и го прогонва от Константинопол.
За разлика от предишните нахлувания, когато претоварени с плячка, бързат да се върнат в Мала Азия, сега Сюлеймановите войски завземат крепостта Цимпе на Галиполския полуостров и остават в Европа (1352 г.). На 2 март 1354 г. земетресение разрушава стените на Галиполи и Сюлейман бързо завладява града. Негови сънародници се преселват и се установяват в Цимпе и Галиполи. С това се поставя началото на колонизаторската политика на османците, която неизменно ще съпровожда тяхното проникване в земите на Европа.
През същата година турците отново нахлуват в българските земи. Този път срещу тях се отправя престолонаследникът Михаил Асен. Той губи битката и бива убит от турците. В Константинопол избухва истинско въстание срещу Йоан Кантакузин. Обвиняват го, че той довежда турците на Балканския полуостров. Йоан Кантакузин абдикира и престолът е зает отново от Йоан V Палеолог.
Една година по-късно умира силният сръбски цар Стефан Душан. Неговата огромна по територия, но нееднородна по етнически състав държава бързо се разпада. Обособяват се редица самостоятелни владетели, като “крал Вълкашин (в областта на Прилеп, Скопие и Призрен), брат му деспот Углеша (в Сярската област), деспот Деян (в Велбъждката област) и много други. На практика само Византия и България все още представляват някаква преграда на нападенията на османските турци.
За борбата срещу тях през 1355 г. е сключен българо-византийски съюз, но споразумението остава само на книга: никакви съвместни действия на византийци и българи срещу османците не са предприети. А това позволява на турците да укрепят положението си и да преминат към нови настъпателни действия на Балканите.
След смъртта на Михаил Асен между останалите синове на Иван Александър започва глуха борба за престола. Това довежда до обявяването на Иван Срацимир за самостоятелен владетел в Видинската област. Така България се оказва разделена на две царства: Търновско и Видинско. Като прибавим към това Добруджанското деспотство и множеството самостоятелни владения в Македония, картината се изяснява: в навечерието на османското завоевание България е трагично разделена и не е в състояние да окаже ефективна съпротива.
След смъртта на Сюлейман Орхан поверява воденето на бойните действия на третия си син Мурад. Основната маса на османската войска тогава е опълчението. Акънджиите се набират сред номадите в Мала Азия. Орхан умира през 1362 г. и е наследен от Мурад І (1362 – 1389). Именно той става инициатор на първата голяма офанзива в Тракия. Турците завземат Димотика, Адрианопол, Пловдив, Боруй и други градове. Това сериозно стресва Иван Александър, който почва да укрепва Търново. Но дори и сега пред лицето на смъртната опасност, надвиснала над тях, балканските владетели не се отказват от своите дребни и безмислени войни. През 1364 г. българи и византийци се вплитат в последната война помежду си. Опитът на Йоан V Палеолог да превземе Мeсемврия не сполучва. Тогава василевсът потърсва помощта на унгарския крал Людовик І Анжуйски.
През 1365 г. унгарски войски нахлуват в Видинското царство, превземат Видин и пленяват Иван Срацимир. Тогава Йоан V Палеолог е в Унгария, търсейки помощ и срещу османските турци. На път за Византия той е пленен от българите и Иван Александър отказва да го пусне, докато не бъде освободен синът му. Действията на българския цар предизвикват намесата на Амедей VІ Савойски, италиански граф, братовчед на Йоан V Палеолог. “Зеленият граф” нахлува с флотата си в Черно море и превзема Агатопол, Созопол, Анхиало, Месемврия, Емона, Варна. Иван Александър е принуден да освободи византийския император и “Зеленият граф” напуска Черноморието, но завладените градове са предадени на ромеите (с изключение на Варна). След дълги преговори с унгарците през 1369 г. Иван Александър успява да освободи сина си и да възстанови българската власт в Видинското царство. В началото на 1371 г. цар Иван Александър умира.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6167
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 137314
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 963,570.10
Банка: 5,487,996.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0



Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Magpie [Crawler] и 2 госта