ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”












на тема

България в навечерието и по време на Втората световна война











Изготвил Грета Петрова
факултетен № 268



Под научното ръководство
на гл. ас. д-р Р. Ангелова







В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите. През отиващото си столетие българския народ преживява период на разруха и години на икономически подем и добруване. След световната криза времето от 1935 – 1939 г. е период на дългоочакван икономически подем, най – значителния за целия мирновременен период. Изострените политически борби и страсти, продължавали повече от десетилетие, разпилявайки националната енергия, принуждават цар Борис ІІІ да хване работата “изкъсо” и да насочи страната към стопанско възраждане. Тази задача цар Борис ІІІ възлага на д-р Георги Кьосеиванов, изтъкнат дипломат от европейска величина, общественик и политик, който поема кормилото на 23 ХІ 1935 г.. За министри привлича специалисти с доказани професионални качества, с обществен авторитет на граждани и патриоти. Правителството си поставя за цел стабилизиране на финансите, помощ за съживяване на селското стопанство и развитие на индустриалното производство. Тази политика среща разбиране и широка подкрепа у народа, което проличава на проведените общински избори през 1927 г., когато за пръв път в българската история жените получават право на глас.
Възходът на селското стопанство започва през 1935 г. и достига връхната си точка в навечерието на Втората световна война. Той се дължи на няколко поредни добри реколти и на постепенното повишаване на цените на селскостопанските произведения, което повишава покупателната сила на селяните, съставляващи 78% от населението на страната. Известна роля изиграват компесационните сделки с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за износ на залежали тютюни срещу внос на индустриални стоки и машини.
Българската земеделска и кооперативна банка неколкократно завишава кредитирането на селското стопанство при ниски лихви – за закупуване на земеделски инвентар, машини, торове, сортови семена и други. Само през 1939 г. тя отпуска на земеделските стопани и кооперации кредити в размер на 1.5 млрд. лв.. Това довежда до увеличаване на средните добиви, на общия обем и доход на селското стопанство. Важна роля изиграват създадените през 1937 г. селскостопански камари, които активно участват в определяне основните насоки на селското стопанство.
През ноември 1938 г. министър на земеделието става Иван Багрянов, крупен земевладелец, добре познаващ нуждите на селото. С поредица закони и инициативи той се изявява като голям реформатор и допринася за подобряване бита и културата на селяните. Най – значителното му мероприятие е законът за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.
Водеща е хранително – вкусовата промишленост, която дава 62% от цялата промишлена продукция. Макар и с не много големи предприятия, България се доближава до развитите държави.
В навечерието на Втората световна война вътрешната търговия се оживява. За първи път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия и създава висш търговски съвет като консултативен орган. През втората половина на 30 – те години се увеличава участието на чуждите капитали.
Чрез дирекция “ Храноизнос “ влияе върху цените на селскостопанските произведения. Установява се контрол върху цените на вътрешния пазар. Спестовно – застрахователните дружества се поставят под държавен контрол.
Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението.
В страната настъпват ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществуват уважение и взаимопомощ.
През 30 – те години бързо се развива и транспортът, изгражда се основната транспортна мрежа. Дължината на ЖП линиите достига 4426 км. Нормални линейни пътища.
С развитието на транспорта се създават предпоставки за развитието и на туризма. Като курортни селища се оформят Пампорово, Юндола, Карандила, Чамкория. Развиват се балнеоложките центрове – Банкя, Вършец, Кюстендил, Момин проход. Развитие получават и морските курорти – Варна, “ Св.Константин” и други.
През този период българския лев става конвертируем, а инфлацията е сведена до нула.
В навечерието на Втората световна война България почти във всички показатели е на едно от първите места сред балканските си съседи.
Без огромните разходи по отбраната и подготовката на страната за евентуална война стопанското положение на страната би било много по – добро. Грижите за войската обаче са абсолютно необходими и правилна разбрани. Държавата ги е проявявала през целия между военен период, но те рязко се засилват при царския режим.
В началото на 1936 г. цар Борис ІІІ обявява модернизирането на армията за задача от първостепенно значение. Голямо внимание си отделя за повишаване военната подготовка на офицерския и войнишки състав.
Чувствително се увеличават военните доставки от чужбина. Главен вносител е Германия. Българските управници полагат старание да избегнат едностранно обвързване с Райха, но този опит е безуспешен.
Задачите на армията в навечерието на Втората световна война са главно отбранителни. На практика състоянието на войската е много добро, тя е в състояние да защити границите си, защото е много добре подготвена и обучена.
В навечерието на Втората световна война и особено след нахлуването на германските войски в Полша на 1 ІХ България отново застава на кръстопът. Историята и дава още веднъж възможност да реши своите проблеми, останали като наследство от миналото и да избере своето бъдеще.
След сключването на Версайската система от мирни договори 1919 г., която фиксира края на Първата световна война, прехвърляйки цялата вина само върху победените, поставя началото на пътя към Втора световна война. Идеята за ревизия на мирните договори идва след като Адолф Хитлер завзема властта през 1933 г. За пореден път България попада в центъра на световната политика. Отговорността на избора пада изцяло върху цар Борис ІІІ. Отново възниква въпроса за обединяването на българите в една държава. Става ясно, че България ще заеме място в очертаващия се конфликт на страната, на този който поеме ангажимент да удовлетвори българските интереси към Македония, Тракия и Добруджа.
След като приема оставката на Георги Кьосеиванов и назначава на негово място проф. Богдан Филов царят се надява, че още по – здраво ще държи в ръцете си нишките на вътрешната и външна политика. Постепенно в правителството се оформя четворка от старши министри, които заедно с царя обсъждат ключови въпроси от вътрешната и външна политика на държавата и вземат политически решения, бе дори за това да информират останалите министри, приет е закон за гражданската мобилизация, той осигурява ръководната роля на правителството в организирането на държавата в условията на война. Законът за гражданската мобилизация отнема правото на работниците да сменят местоработата си и да искат увеличение на надниците си.
Тежките икономически условия, в които изпада страната вследствие войната в Европа, задължително тласкат правителството към установяване на пълен стопански контрол, и на дирижирана икономика. Независимо от това цените растат, разраства се спекулата и “ черна борса “ , увеличава се безработицата. В същото време войната наближава границите на страната. Това принуждава България в най – скоро време да определи по категоричен начин отношението си към воюващите и не воюващи велики сили.
През 1935 г. Германия отхвърля едностранно военните клаузи на Версайския мирен договор и въвежда задължителната военна повинност. Българското правителство много добре осъзнава, че онова което се позволява на Германия, не може да бъде допуснато за България. Поради това тя не отхвърля открито Ньойския договор, а започва тайно въоръжаване.
През 1937 г. е подписан пакт за “ вечно приятелство “ между България и Югославия. Англия поощрява обединението между балканските държави с цел да ограничи влиянието на Германия върху тях. През 1938 г. Георги Кьосеиванов и упълномощеният от Балканското съглашение ген. Метаксас подписват в Солун споразумение, което отменя военните ограничения за България. Главната грижа на България е да остане вън от възможен военен конфликт в Европа.
В официалната българска политика се засилват надеждите за мирна ревизия на Ньойския мирен договор. Сам цар Борис ІІІ е привърженик на мирната политика. При започването на Втората световна война България обявява неутралитет, но го прави доста късно на 15 ІХ
Въпросът с връщането на Южна Добруджа продължава да стои на първа място в българската външна политика, времето обаче не е подходящо за решаването му. България изпитва недоверие към всичките си съседи. В София са убедени за съществуването на антибългарски съюз между Турция и Румъния.
Българските управници са твърде загрижени за крайния изход от войната и отражението ме в България. Лично цар Борис ІІІ не вярва в победата на Германия, но огромното предимство което има в Югоизточна Европа, тласка България към сближение с фашистките държави.
Германия помага на България да си върне Южна Добруджа с подписания Крайовски договор, но нейните действия са много добре обмислени. Тя по никакъв начин не желае Съветския съюз да увеличи позициите си на Балканите. Преговорите започват на 19 август в Крайова, протичат мъчително и трудно главно заради неотстъпчивостта на румънската страна, която се стреми да направи възможно най – малки отстъпки и да проточи решаването на въпроса. Румънските депутати настояват Силистра и Балчик да останат в румънска територия или за Балчик да бъде издаден поне статут на свободен град. Сериозни трудности създават прекомерните желания на румънците по финансовите въпроси. Българските дипломати абсолютно категорично настояват за връщането на цяла Южна Добруджа. След продължителни спорове на 7 ІХ е подписан Крайовския мирен договор за връщане на Южна Добруджа на България, допълнен с няколко спогодби и приложения. Крайовския договор съдържа клауза за задължителна размяна – да бъдат регистрирани равен брой румънци от Южна Добруджа и българи от Северна Добруджа.
След подписването на тристранния пакт между Германия Италия и Япония, фон Рибентроп официално кани България да се присъедини към пакта.
Между германския – съветския съюз се водят тайни преговори, които пряко засягат България. Съветския съюз иска от България да се присъедини към него, а Германия от своя страна не може да и обяви война, докато не си подсигури тила на Балканите. Решено е германските войски да се справят с Гърция. За тази операция те трябва да преминат през територията на България. Това дава повод на БКП да проведе най – масовата си кампания за натиск върху управляващите среди за цялото си съществуване до1944 г.
По същото време в София пристига секретаря на съветското външно министерство Аркадий Соболев с предложение за сключване на пакт за взаимопомощ между България и Съветския съюз. На 25 ХІ Георги Димитров нарежда на ЦК на БКП да разгърне масова кампания в подкрепа на сключване на пакта. На 27 ХІ ЦК на БКП обявява партийна мобилизация. По време на така наречената Соболева акция са изпратени стотици хиляди писма и подписи в защита на пакта. Голяма част от буржоазията схваща действителния смисъл на съветското предложение, тя не се хваща и подкрепя правителствения отказ. Това обаче много малко може да успокои царя. Натискът на другата велика сила става все по – настоятелен. Царят е в състояние близо до паника. На 18 ХІ той тайно отлита с външния министър Попов при Хитлер и Рибентроп в Бергхоф. Успява да отложи официалното присъединяване към Тристранния пакт, но фактически дава обещание да пусне германските войски в България. Решението е взето трудно, но е единственото с оглед оцеляването на страната.
Царят съзнава огромната отговорност, която поема с присъединяването към пакта, още повече че както се изтъква не вярва в крайната победа на германците.
На 1 ІІІ 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. На този ден българския държавен суверинитет е поставен под една голяма въпросителна.
Веднага след като е оповестено присъединяването към пакта, в народното събрание 17 народни представители протестират, че българския народ е бил заблуждаван, че ще бъде водена политика на мир и неутралитет. ЦК на БРП отчитат това като “ фатална стъпка “ и призовават за сключване на пакт със Съветския съюз.
Съветското правителство заявява, че присъединяването на България към пакта води до разширяване на войната и въвличане на България в нея. Англия скъсва дипломатическите си отношение с нея. Съединените щати блокират авоарите и, засилва се напрежението в българско турските отношения. Всъщност нито едната, нито другата имат намерение да воюват една срещу друга. След като окупират Югославия, германските войски завладяват и цяла Гърция. В завзетите земи влизат български войски и се поставят под българска администрация до есента на 1944 г. След установяване на българска администрация в “ новите “ земи в тя се завръщат бежанците, възстановяват се черкви, училища, читалища. Хитлер заявява, че не желае нищо друго от България освен да бъде стабилизиращ фактор на Балканите.
На 22 VІ 1941 г. хитлеристките войски нахлуват в Съветския съюз, това обръща войната в друга посока.
Властите в България са наясно с намеренията на Хитлер, те предусещат нападението, но добре познават и комунистите и се страхуват от реакцията им. Комунистите бързо са поставени под наблюдение.
В деня на нападението министър – председателя Богдан Филов записва в дневника си: “ според получените сведения от София и провинцията войната между Германия и Русия се посреща от населението с изненада и униние “. Същия ден ЦК на БКП издава позив, с който окачествява войната като “ разбойническа война “ , която историята познава. Решено е да се пристъпи към подготовка на въоръжена борба срещу хитлеристкото нахлуване.
Курсът на въоръжена борба на БКП е възприет и от средите на “ Звено “ и на Военната лига, които не разчитат на партизанското движение, а на един успешен преврат.
Външно политическото равновесие на България е много уязвимо. България макар, че е съюзник на воюващата Ос продължава да е не воюваща страна. След нападението на Япония над Пърл Харбър окончателно се определя мястото на САЩ във войната. Съюзниците на Япония, Германия и Италия също обявяват война на САЩ, те искат от България да направи същото и след два дни Народното събрание одобрява да бъде обявена война на САЩ и Англия. Международното положение на България в първите години на войната е парадоксално. Правителството успява сравнително добре да се със селскостопанската обстановка.
В изготвения през 1942 г. в Германия план за така нареченото окончателно решение на еврейския въпрос в цяла Европа срещу името на България е внесена цифрата 48 хил. евреи. Те трябва да бъдат депортирани в източните части на Райха / Полша / и върху тях да се приложи окончателното решение – умъртвяването им. В народното събрание е внесен закон за защита на нацията. Опозицията критикува остро законопроекта. Срещу него протестират и множество видни личности, организации, светия синод. Сам царя задкулисно подкрепя евреите, той е в приятелски отношения с много еврейски семейства. Но тази своя политика той не може да води открито, предвид отношението на Германия.
Независимо от това обаче обръчът около българските евреи се затяга и през август 1942 г. е създадено комисарство по еврейските въпроси. Негов началник е Александър Белев, който се справя добре с поставените му задачи и не разочарова германците. В постъпките се той стига до там, че подменя оригиналния текст на споразумението Белев – Данекер. Тъй като евреите в новите земи не могат да достигнат квотата 20 хил. души, той позволява да се депортират евреи и от старите земи на България.
Когато узнават по неофициален път за тайния план, председателят на камарата Д. Пешев и другите членове на парламента, дълбоко възмутени решават да действат незабавно. Те решават да телефонират на областните управители да спрат акцията. Против депортирането на евреите се обявяват и комунистите. Напрежението достига своя връх на 24 V по време на празниците на българската култура. След това нещата утихват без това да води до щастлива или друга развръзка. Депортирането на българските евреи не е отменено, но и не се осъществява.
От действията на Д. Пешев не е доволен Богдан Филов, той е бесен и свиква кабинета, за да иска оставката на Пешев – като председател на народната събрание.
Залезът на германската военна мощ започва да става видим към края на 1942 г.. България е чувствителна към големите военнополитически промени в света. Германските поражения раздвижват различни тенденции в българската вътрешна политика. Близките кръгове до Германия отправят остри критики към правителството и цар Борис ІІІ. Германия започва да става по настоятелна в своите искания след големи загуби. Така е и след отблъскването на германците при Москва в края на 1941 г., а след това и сталинградския разгром през февруари 1943 г.
По време на битката при Курската дъга Хитлер привиква при себе си цар Борис ІІІ в главната квартира на източния фронт. На тази среща той безапелационно иска българско военно участие на източния фронт, но среща сериозния отпор на Борис ІІІ. На 15 VІІІ царя се връща унил и обезверен в София. На 28 VІІІ той умира.
След смъртта на царя германците губят обединителя на българската армия. Те нямат доверие в новото правителство, в армията в която служат много войници симпатизиращи на Съветския съюз.
В Германия са заинтересовани от състава на регентството. Те имат желание министър – председател да стане Цанков. За регенти на малолетния Симеон ІІ са назначени принц Кирил, проф. Богдан Филов е ген. Н. Михов. Регентството е противоконституционно и по състав, и по начин на утвърждаване. Започва съпротива срещу действията му. Засилва се дейността на националния комитет на ОФ. Съставът на новото правителство решава да води политика на пълен неутралитет спрямо Германия и Съветския съюз. Отношенията с Германия са едни от най – невралгичните проблеми на правителството. Скъсването с нея не трябва да доведе до окупация на страната.
Най разтърсващата новина за България идва на 5 ІХ 1944 г. – на България е обявена война от Съветския съюз. Актът на 5 ІХ лишава България от всякакъв шанс да заеме достойно място на бъдещата маса на мирните преговори. Независимо от развоя на събитията България продължава да търси “ път “ към Европа.
Новото правителство е оглавено от Добри Божилов и се състои от хора, които са за приятелски отношения с Германия. Започват масови преследвания и гонения на партизани и ятаци. Без съд и присъда те са унищожавани. На много места са създадени конституционни лагери, в които правителството изпраща опасни политически дейци. Обратно на това действията на фронта карат правителството да търси изход от тежкото положение на страната.
На 10 VІ 1944 г. идва правителството на Иван Багрянов, но то безуспешно се опитва да направи завой във външната политика на страната. Срещу германския режим се бори не само правителството, но и различни политически сили, сред тях са БЗНС “ Врабча 1”, БЗНС “ пладне “, Демократическата партия, БРСДП.
Благоприятствано от създалата се обстановка ръководството на ОФ решава да действа самостоятелно. То започва своя главен удар към София и на 8 срещу 9 ІХ завзема властта. За нов министър – председател е назначен К. Георгиев( Рано сутринта на 9 ІХ той чете по радиото прокламация на правителството, с която известява народа, че властта е преминала в ръцете на ОФ.