Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Държавно устройство на България според Търновската консти...

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Държавно устройство на България според Търновската консти...

Мнениеот Mozo на Пет Юни 27, 2008 17:39

Държавно устройство на България според Търновската конституция

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ
Основни положения в основния закон на нова България - Търновска конституция. Конституционните принципи за разделение на властите. Държавно устройство. Народно представителство. Монархически апарат. Органи на изпълнителната власт. Министри и министерска отговорност. Преценка на Търновската конституция
Увод
С приемането на Търновската конституция (ТК) от Учредителното събрание на 16 април 1879 г. българите правят своя категоричен европейски цивилизационен избор след близо пет века политическо безправие и потисничество под деспотичната власт на една чужда на демократичните им традиции и християнската им култура Османска империя.
Конституцията, която българите приемат тогава, се оценява и днес като една от най-демократичните за времето си в Европа. Нейният окончателен вариант по отношение на своя демократизъм и напредничавост далеч надхвърля рамките на предложения за обсъждане първоначален проект. Макар че и той е бил смятан от тогавашните консервативни среди за прекалено дързък заради съдържащата се в него презумпция, че току-що освободилите се българи ще могат сами да изградят своята държавност, без да попаднат под чужда зависимост, без да злоупотребят или изкористят предоставените им големи права и свободи.
Създателите на Търновската конституция, които след много разгорещени дебати накрая я оформят като основен закон с подчертано либерално-демократичен характер, ползват конституционния опит на най-напредничавите тогава държави в Европа и Америка и теоретичните познания в областта на конституционното право на видни юристи от редица западноевропейски страни и Русия. Въпреки тази богата теоретична основа, както отбелязват съвременните изследователи на конституционализма в България, Търновската конституция нямаше да достигне това съвършенство, ако самите българи не го желаеха и не бяха подготвени за това много преди освобождението си.
Такава е и днешната оценка за политическата зрялост на тогавашното българско общество и най-вече на българската интелигенция, за нейната добра осведоменост за световните тенденции в областта на гражданското общество и за устройството на модерната национална държава. Българските народни представители в Учредителното събрание в Търново са имали необходимата подготовка за обществен и политически живот, обща образованост и достатъчни познания за структурата и управлението на модерната държава, за да вложат в основния документ на току-що освободеното си отечество ония конституционни принципи, които поставят основата за политическата и правната европеизация на България и разчистват отрано пътя й към гражданското общество и парламентарната демокрация под върховенството на закона.
Конституционните принципи за разделение на властите.
Търновската конституция определя структурата, функциите и компетентността на централните органи на държавна власт - на държавния глава, на Министерския съвет(МС) и на Ннародното събрание. Според Търновската конституция България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство.
В ТК заляга важният конституционен принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Този принцип се свързва с името на френския автор Монтескьо, който изхожда от идеята “власта да спира власта”, с цел да не може да се злоупотребява с нея от страна на държавните органи. Този наистина важен конституционен принцип не трябва да се схваща като механично разделяне или като противоборство между властите, а като хармонично съчетаване и осъществяване на присъщото за парламентарното управление сътрудничество между органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Друг важен принцип, който заляга в ТК е принципът на министерската отговорност. ТК не само включва този принцип, но урежда както политическата, парламентарната отговорност на министрите пред парламента, така и съдебната отговорност. Съгласно чл. 153 министрите в качеството си на ръководни органи на изпълнителната власт са отговорни пред държавния глава и НС “съвкупно за всички общи мерки, които те вземат, и лично всеки един за всичко, което той е извършил по управлението на поверената нему част”. С този член се усигурява политическата или парламентарната отговорност на министрите.Политическата отговорност има предназначението на предпазмо средство, в чиято основа заляга въпросът за целесъобразност в действията на правителството по провежданата от него политика – вътрешна и външна.
За разлика от политическата или парламентарната отговорност съдебната отговорност има предназначението на репресивно средство, чрез което се решава въпросът за престъпност и причинение от нея вреди на държавата. В ТК чрез чл. 155 се визират видовете министерски престъпни деяния, извършването на които дава основание на НС за търсене на съдебна отговорност от правителството: измяна на отечеството или на царя, нарушение на конституцията, предателство или някаква вреда, причинена на държавата за лична полза. При извършването на едно то тези деяния министрите се съдят съгласно чл. 158 на Търновската конституция от Държавен съд след привеждане в действие от Народното събрание на процедурата,известна под наименованието “импийчмънт”.
Принципът на министерската отговорност е важен и за това, че чрез него НС осъществява контрол върху правителствената дейност. Другото важно значение на този принцип е във връзка с чл. 8 на ТК, който обявява лицето на монарха за свещено и неприкосновенно. Съгласно чл. 18 обаче наредбите и разпорежданията, които излизат от царя имат сила в такъв случай, когато те са подписани от надлежните министри, които приемат на себе си всичката за тях отговорност. По този начин съществуващата до момента на приподписването монарша неотговорност се замества с отговорността на подписалия министър или подписали министри.
Въпросът за приподписването е често повдигнат от народните представители. Една от причините е, за да не могат министрите да се крият зад заповедите и разпорежданията на неотговорния по конституция държавен глава – монарх. Другата е, че именно отговорността на министрите при конституционно установената неотговорност на монарха прави монархическото неотговорно управление парламентарно. Оттук и схващането, че няма ли министерска отговорност няма и парламентарно управление.
Върховен глава и представител на държавата е монархът.
Според ТК върховен глава и представител на държавата е монархът (чл. 5). Той носи титлата Негово Величество Цар на Българте. Тази титла българският държавен глава придобива след обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г., когато България се провъзгласява за “Царство”. Въздигането на България в държавноправно отношение след тази дата налага изменение в чл. 6, съгласно който първоначалната титла на българския държавен глава – княз е била “Светлост”, а след изменението на Конституцията през 1893г. “Негово Величество”.
В съответствие с принципа за разделение на властите ТК предоставя на държавния глава - монарх правомощия в областта на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Съгласно чл. 9 на ТК законодателната власт принадлежи на царя и на НС. Законопроектите и предложенията на правителството се внасят в НС от надлежните министри по царска заповед. Приетите от НС закони подлежат на утвърждаване от царя. Правото на държавния глава да свиква НС е строго определено предвид на това, че редовната сесия трае от 15 октомври до 15 декември и от 15 януари до 15 март, а по някои важни работи НС може да се свиква извънредно. По-съществено значение има правото на държавния глава да разпуща НС и да насрочва нови избори за народни представители, визиано в чл. 136 на Конституцията. Чл. 137 от Конституцията предвижда нови избори за народни представители да се проведат не по-късно от два месеца след разпускането на предишното НС.
Освен това основното предназначение на правото на държавния глава по чл.136 не рядко е използвано от органите на изпълнителната власт – държавния глава и кабинетакато средство за освобождаване от неудобния парламент. Нашата политическа история дава не малко на брой примери за нелоялното упражняване на правото по чл. 136 от короната с цел да се задържи на власт удобен за нея кабинет. Това конституционно право на монарха засилва позициите на короната в политическия живот на страната.
Изпълнителната власт.
В областта на изпълнителната власт чл.12 се постановява, че тя принадлежи на царя, всичките органи на тая власт действат от негово име и под негов върховен надзор. Член 149, запазвайки в съгласие с чл. 12 върховното ръководство в областта на изпълнителната власт за държавния глава отбелязва обаче, че тази власт принадлежи на министрите и техния съвет. Именно те като органи на централното управление упражняват изпълнителната власт под върховния надзор и ръководство на царя. Оттук и правото на държавния глава да назначава и уволнява министрите (чл. 152), които са отговорни пред него и пред НС. Особено когато назначаването и уволнението е станало по лично усмотрение на държавния глава. По конституция правителството е отговорно не само пред държавния глава, но и пред Народното събрание. На него именно принадлежи правото да гласува вот на доверие или на недоверие на правителството. Възприемайки принципа за отговорността на министрите пред НС конституцията сама насочва формирането на правителството да става по парламентарен път. Това обстоятелство не води обаче до отнемане юридически правото на монарха да назначава шефа на кабинета и министрите, но при въздействието на парламентарните принципи на управление, той не може да го упражни независимо и без оглед на волята на парламента.
В областта на изпълнителната власт трябва да се отбележи и това, че според чл.11 на Конституцията държавния глава е върховен началник на всички военни сили както в мирно, така и във военно време. В това си качество той раздава военни чинове,съгласно за издаден за това от Народното събрание закон.
Царят като държавен глава е представител на държавата във всичките й отношения с чуждите държави. От негово име правителството преговаря и сключва международни договори.
Прерогативи на държавния глава в областта на съдебната власт.
Прерогативи на държавния глава в областта на съдебната власт са отразени в чл. 13, 14, 15 и 16 на Търновската конституция. Съгласно чл. 13 “съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действат от името на царя”. Провъзгласявайки съдебната власт за независима от останалите конституционни власти и предоставяйки я в нейната широта на съдебните места и лица, Конституцията дава право на царя да смекчава или да отменя наказания. По силата на чл. 15 правото на помилване също принадлежи на царя. Що се отнася обаче до правото на амнистия конституцията предоставя това право на царя и на НС, т.е. той може да упражни това дадено му по конституция право само заедно с НС. Правата на държавния глава да смекчава, да отменя наказанията и да помилва не се простират по отношение на присъдите, по които са осъдени министрите за някакво нарушение на конституцията.
ТК провъзгласява независимостта на съдебната власт от другите конституционни власти - изпълнителна и законодателна.Създадените в съответствие с конституциата закони за устройство на съдилищата, за гражданското и углавното съдопроизводство,за наказанията, които мировия съд като едноличенможе да налага и по – късно създадените закони в областта на съдебната власт прокламират началата на публичност, гласност, непосредственост на съдопроизводството, както и правото на защита на подсъдимия.
Народно представителство.
Съгласно чл.9 на Търновската конституция законодателната власт принадлежи на държавния глава и на Народното събрание. Чл. 85 предвижда народното представителство да се състои от Обикновено Народно събрание и от Велико Народно събрание. Активно избирателно право или право да избират имат всички български граждани на възраст 21 години, ползващи се с граждански и политически права. Пасивно избирателно право или право да бъдат избирани имат всички български граждани, които се ползват с граждански и политически права, които са грамотни и са на възраст над 30 години. Обикновеното народно събрание ще се състои от народни представители на всеки десет хиляди души от двата пола.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 8120
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 147979
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,567,032.40
Банка: 5,487,906.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0


Re: Държавно устройство на България според Търновската консти...

Мнениеот Mozo на Пет Юни 27, 2008 17:40

Според Търновската Конституция правомощията на Обикновеното Народно събрание са следните:
· да обсъжда и приема законопроектите;
· да обсъжда и гласува ежегодния бюджет;
· да обсъжда и гласува предложения за държавните заеми, за уголемяване и намаляване на данъци др.;
· да преразглежда сметките на Върховната сметна палата;
· да повдига питания за отговорността на министрите, да ги бламира и да ги подвежда под отговорност.
На Обикновеното НС принадлежи и изключително важното право да назначава изпитателни (анкетни) комисии по управлението. Това право на Събранието е мощно средство на контрол на народното представителство върху отделните отрасли на управлението. Между важните права, които ТК предоставя на НС е и правото му на законодателна инициатива, заедно с това законодателната инициатива принадлежи и на царя. Законопроектите и предложенията на правителството се внасят в НС от надлежните министри, по царска заповед. Що се отнася до законодателната инициатива на НС тя принадлежи на всеки народен представител, който може да внесе законопроект или предложение със законодателен характер стига те да са подписани от от присъстващите представители.
Съществено значение за всеобхватността на правомощията на Обикновеното народно събрание има и визираното в чл. 107 право членовете на Събранието имат право да отправят питания и запитвания към министрите, на които те са длъжни да отговарят. С оглед важността на питанията и запитванията бългаската парламентарна практика разкрива една особеност. Всеки народен представител при констатирани от него нередности в управлението има право да отправи питане до съответния министър. Последният е длъжен да отговори. След отговора народният представител взема отношение по отговора, заявявайки че е доволен или че не е доволен. При последния случай, той развива питането си в запитване - интерпелация. Характерно при интерпелацията е това, че по нея се изказват представители на всички политически партии в парламента и с оглед на застъпените становища интерпелацията завършва с изказване на доверие или на недоверие, т.е. блам на правителството.
Съгласно ТК числото на представителите на ВНС е равно на двойното число представители на ОНС. То се свиква при следните случаи:
при изменение или преглед на конституцията;
при избор на нов държавен глава - монарх;
при избиране на регенти;
при обсъждане на въпроси за отстъпване или разменяне на някоя част от територията на държавата;
при произнасяне по случая дали българският цар може да бъде управител и на друга някоя държава.
Изпълнителната власт.
Изпълнителната власт според Търновската конституция принадлежи на царя, но тази власт той упражнява не сам, а с помощта на Министерски съвет. МС се състои от всичките министри. Един от тях, обикновено лидера на партията, имащ мнозинство в парламента се назначава от царя за председател на Министерския съвет.(чл. 150)
Като върховен орган на изпълнителната власт Министерския съвет има за задача да координира работата на отделните министерства във връзка с редовното насочване и ръководене на държавната администрация. Но освен функциите по редовното управление на държавата Конституцията предоставя на Министерския съвет и някои по – различни функции:
при смърт на монарха Министерският съвет поема управлението на върховната държавна власт;
министерският съвет поема управлението и когато царят при смъртта си не отреди регенство, или ако се помине някой от регентите, МЦ е този орган, който свиква Великото Народно събрание – при първия случай за избор на регенти и във втория за избор на нов регент на мястото на починалия(чл. 151)
В поредицата на изключителната компетентност на Министерския съвет същесвено значение има и разпоредбата на чл. 47 от Конституцията. Съгласно тази разпоредба при наличието на външна или вътрешна опасност за държавата и при невъзможност да се свика Народното събрание държавния глава по предложение на Министерския съвет и под обща отговрност на министрите може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителната сила на закон. Тези наредби трябва да бъдат предоставени за одобрение от първото свикано след това Наодно събрание.Предоставяйки това правомощие на Министерския съвет чл. 47 го ограничава в няколко насоки:
наличие на външна или вутрешна опаснот(военно положение, бередица, бедствия и др.) ;
невъзможност народните представители да се свикат на сесия;
издаването на наредбите да става под обща отговорност на министрите;
наредбите със сила на закон да бъдат внесени за одобрение от първото свикано след това Народно събрание.
Търновската конституция предвижда създаването на шест министерства:
· Министерство на външните работи и на изповеданията ;
· Министерство на вътрешните работи ;
· Министерство на финансите;
· Министерство на народното просвещение;
· Министерство на правосъдието;
· Военно министерство;
Броят на министерствата се увеличава с две при първото изменение на Конституцията през 1893 г. като се създава Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. При повторното измененение на ТК през 1911 г. броя на министерствата се увеличава с още две, за да станат 10 на брой - Министерство на земеделието и търговията се разделя на Министерство на земеделието и държавните имоти и на Министерство на търговията, промишлеността и труда; Министерство на общесвените сгради, пътищата и съобщенията се разделя на Министерстово на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на Министерство на железниците пощите и телеграфите. Със създаването на новите министерствасе привежда в съответствие организацията на сентралните органи на държавното управление с нуждите на икономиката на тръгналата по капиталистически път на развитие страна.
Приемането на 16 април 1879 г. на първата българска конституция, известна като Търновската конституция довежда до реализирането на особено важната в политическо отношение задача - окончателно изработване на политическата организация на България и избор на първия български княз Александър Батенберг.

Преценка на Търновската конституция.
Включените в Търновската конституция важни конституционни принципи като разделение на властите, политически плурализъм, парламентарен контрол и министерска отговорност, децентрализация в общинското самоуправление, основни политически права и свободи на гражданите, неприкосновенност на частната собсвеност и др. Заслужено й отреждат едно от челните места сред демократичните европейски конституции. Демократичността на Търновската конституция се заключава и в това, че тя юридически закрепи политическите и социално – икономическите завоевания на нашия народ в резултат на Руско – турската освободителна война. С утвърждавене на българската държавно правна организация Търновската конституция затвърди не само създадените у нас след Освобождението нови обществено – икономически отношения, но и откри пътя за тяхното по – нататъшно развитие.
Другото , което трябва да бъде отбелязано е, че на основата на провъзгласените от Търновската конституция принципи политическата и правната мисъл създаде цялостна теория за държавното управление,в която залегнаха последните постижения на конституционната доктрина и практика. С помощта на тази теория и обогатяваща се през годините парламентарна практика България израстна като модерно устроена държава.
Положителната оценка на Търновската конституция се подсилва от факта, че въведените от нея парламентарни принципи на управлениенамериха приложение в нашия политически живот въпреки някои трудности, дължащи се на специфични за страната ни особености. В това отношение могат да се изброят:
липсата на трайно установени традиции в управлението, напълно обяснимо за една страна, излязла от петвековното деморализиращо робство;
не добре организирани партии, без определена физиономия и широка социална подкрепа,особено в началните години на новия политически живот;
недостаъчно добре позната парламентарна практика и не особено висока политическа култура и съзнание.
Често изменящото се съотношение на политическите сили в резултат на изострената борба между партиите също дава отражение върху взаимоотношенията между парламент, кабинет, държавен глава.
Настъпилият дълбок конфликт във взаимоотношенията между парламента и държавния глава довежда до извършването на 27.IV. 1881г. на държавен преврат и установяването на т.нар. режим на пълномощията за срок от седем години в полза на държавния глава княз Александър Батенберг. С тези правомощия се дава право на княза да създава нови учреждения (Държавен съвет), да въвежда изменения и подобрения във вътрешното управление на страната и преди изтичанетона седемгодишния срок на пълномощиятада свика Велико Народно събрание, което да прегледа конституцията. Като антиконституционно средство превратът и установените чрез него извънредни пъномощия изострят вътрешнополитическата борба междуконсервативната и либералната партия и задълбочават разногласията между самите отгани и на изпълнителната и законодателната власт.
Издаденоите от някои правителства през отделни периоди на управлението на държавата ни противоконституционни законодателни актове също довежда до ограничаването, накърняването или нарушаването на прокламираните в зората на нашия политически и държавен живот принципи, права и свободи. Всичко това оказва влияние върху политическата система. Като съставна част от тази система стабилизацията или дестабилизацията, с която се придружава процсът на оформянето на политическите партии в България внася своята специфика в парламентарната институция и създава условия в определени моменти на неточно проявление на парламентарните принципи на управление.
Въпреки превратностите на времето и извършените срещу демократизма на Търновската конституция големи и малки, открити и прикрити посегателства тя запазва мястото си на една от демократичните конституции в европейската конституционна история. Търновската конституция широко отваря вратата на България към Европа, защото тя самата идва от там, защото модели за нейното създаване се вземат от най – демократичните европейски конституции.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 8120
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 147979
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,567,032.40
Банка: 5,487,906.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Vania Ilieva и 1 госта