Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Видове цени и ценови съотношения

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Видове цени и ценови съотношения

Мнениеот Kotkata68 на Вто Юни 17, 2008 16:42

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
Факултет по икономически и социални науки


РЕФЕРАТ

ПО
ЦЕНИ И ЦЕНОВА ПОЛИТИКА


НА ТЕМА:
ВИДОВЕ ЦЕНИ И ЦЕНОВИ СЪОТНОШЕНИЯ


Във всяко национално стопанство въпросите за видовете цени и ценови съотношения имат съществено значение. Без тяхното представяне и развитие трудно може да се осъществи и оцени оптималната ценова политика.
На пазара существуват стотици хиляди цени на отделни стоки. С разширяването на стоковото производство и с увеличаването на броя на произвежданите, предлаганите и продаваните стоки нараства и броят на цените. При прехода към пазарна икономика и свободно ценообразуване той се увеличава неколкократно поради наличие във всеки момент на множество цени на едни и същи стоки на вутрешния пазар и дори на отделните местни пазари. Числеността на цените нараствасъщо от включването в системата на цените и на цени на потребителни стойности, които преди бяха изключени от стоковопаричните отношения – например на работната сила, земеделските земи, земята от горски фонд, ред услуги на здравеопазването, образованието и други отрасли на икономиката.
Независимо от огромния и нарасващия брой на цените на даден пазар и по-специално на вътрешния съществуването и движението, наблюдението, отчитането, анализирането и управлението им се улесняват поради възможностите да бъдат разграничавани и групирани. Тези критерии са многобройни.
Алтернативността на вариантите при използването на ресурси и правото на избор на стопанските субекти са в основата на особения вид цена, наречена алтернативна. Тя се свързва със значението и ролята,която цената играе за решаването на основното противоречие на икономическата теория- между ограничеността на ресурсите и неограничените потребности на обществото.
Най-общо от позицията на производителя, държавата или потребителя алтернативнната цена се разглежда като относителна цена, изразяваща отношение между цените на две стоки.
За производителя алтернативна е цената, която ще получи ако вложи ресурсите си в производството на дадена стока А, вмесо в производството на стока Б. Под алтернативна цена се разбира относително най-доброто приложение на даден ресурс.
Алтернативната цена се нарича още “цена на пропуснатия шанс”, тъй като с този термин се означава съществуващата, но пренебрегната поради направения вече избор друга, относително най-доходоносна възможност. Алтернативното изразходване на ресурсите е онази обективна мярка, спрямо която се преценя до каква степен получливо е направен производствения избор.
Алтернативната цена има значение за държавата при провеждане на нейната макроикономическа структурна политика. Дали да изгради още един реактор за производство не електроенергия, или да построи предприятие за енергоспестяващи крушки, също е въпрос на алтернативи, оценявани чрез алтернативната цена.
Друг израз на алтернативната е относителната цена, която потребителят заплаща, ако вмесо една закупи друга стока. В тази характеристика относителната цена е адресирана към правото и възможността за избор на потребителя.
Според оборота, който обслужвар, цените се делят на цени на едро и цени на дребно.
В нашата най-нова практика цените на едро и на дребноса известни като цени за производствено (междинно) и цени за крайно потребление, или цени на производител и цени на краен потребител.
Цените на едро обслужват междинния оборот. Те се формитат там, където има покупко-продажба с цел производствено потребление или по нататъшна препродажба.
За индустрията са типични цени на едро в промишлеността, за селското стопанство – изкупни цени, за стрителството – цени на строително монтажни работи, за транспорта – теанспортни тарифи за превоз на товари и други.
Цените на дребно обслужват крайния оборот. По тях стоките се продават на населението, или цените на дребно се формират там, където има лично потребление.
Цените на дребно са цени,по които държавната, кооперативната и частната търговия продават продукция на населението,пътническите транспортни тарифи, тарифите на различни услуги за крайния потребител и др.
В маркетинговата практика посочената диференциация на цените се обвързва с разделянето на стоките на инвестиционни и потреботелски. Инвестиционните стоки, които са с производствено предназначение и за продажба, се реализират по цени на едро, а потребителските се продават по цени на дребно. Движението на стоките по потребителския канал също има значение за разграничаването на цените според мястото им в обслужвашия оборот.
Задълженията по транспортирането и застраховането на стоките по техния път от производителя до крайния потребител могат да се поемат от доставчика или клиента. Във връзка с това е и диференциацията на цените според франкото.
Франкото показва мястото, да което продавачът има грижата и носи отговорността да достави стоката, за да получи договорената цена. То индикира чие – на производител, търговец или клиент, е задължението да осигури необходимите транспортни средства, да натовари или разтовари стоките, за чия сметка е рискът по товаренето, транспортирането и разтоварването.
Съществуват няколко варианта на цената франко:
• франко фирмата на доставчика;
• франко вагон (кораб), гара (пристанище), от които се екцпедира стоката;
• франко вагон (кораб), разтоварна гара (пристанище), в които се доставя стоката;
• франко склад на клиента
• франко търговски обект, първа или втора заключваща се врата на обекта и т.н.
Първите два варианта са цени франко доставчик, а останалите цени – франко клиент.
При франко доставчика клиентът носи отговорност и поема разходите за транспортиране на стоките отозначеното място до крайния пункт, поради което те не участват в продажната цена на доставчика.
При цена франко клиент доставчикът е задължен да достави стоката до означеното място за своя сметка и риск, като ч цената се включват транспортните, застрахователните и митническите разходи.
Изборът на маркетингова ценова стратегия зависи от предимствата и недостатъците на диференцираните според франкото цени.
В международната търговия транспортните и други условия по придвижването са отрзени в различни модификации на цените. Няки от тях са:
• цена ФОБ – франко борда на кораба;
• цена ФАС – франко протежение на кораба;
• цена ФОР – франко вагон;
• цена КАФ – стойност на навло;
• цена СИФ – стойност, застраховка на навло;
Освен посочените се срещат и следните франка:
• франко летище;
• превоз, платен до уговорено местопредназначение;
• превоз и застраховка,платени до уговореното местопредназначение;
• стоката е доставена на границата;
• доставено мито платено;
• доставено мито неплатено
Други модификации на цени според франкото в международната търговия са:
• еднакви цени за краен потребител;
• зонални цени;
• цени при базов доставен паритет
Степента на участие на дуржавата в регулирането на цените е критерий, според който цените се делят на пазарни и държавно регулирани.
В чистия си вид пазарните цени се проявяват само в условията на съвършени пазарни структури, където не е необходима никаква държавна намеса в ценообразуването. При несъвършения пазар цените на много стоки и услуги са освободени, либерализирани, но държавата регулира някои от тях чрез въздействие вътху пропорцията “предлагане – търсене”. Ако предлагането на дадена стока превишава търсенето й, държавата балансира чрез квоти, по-ниски експортни такси, високи мита и други средства. Тази косвена намеса придава на някои либерализизани цени характер на държавно регулирани. Такива са и администрираните, наричано също плафонирани цени. Макар че функционират при пазарно ценообразуване, те имат всички типични за административното ценообразуване черти. Определят се от държавата или от стопанските агенти, но при централно установени правила, нормативи и ограничения. Те имат продължителен срок на действие, поради което не реагират своевременно на производството и реализацията. Адмистрираните цени са твърди (с таван), несъобразени с пазарната конюктура, а това крие потенциална опасност от дефицит.
Според икономическата им роля цените са разграничени на пазарни, фирмени и договорни.
Пазарни са цените на по-висока степен на стопанска дейност, където са водещите доставчици с най-голям дял в продажбите. Те се определят на пазари, където се съсредоточава основна част от предлагането на дадена стока, а обемите на стокооборота са големи.
Фирмени са проектните цени, с които стопанските предприемачи излизат на пазара, а договорните - реалните цени, по които е извършена сделката.
Според Закона за счетоводството цените се разграничават в зависимост от активите, за които се прилагат, по следния начин:
1. Собствено производство се по цени, равни на себестойността.
2. Новите активи се отчитат по цени на придобиване.
3. Старите, но годни, както и безвъзмездно придобитите активи (за данъчна оценка) се отчитат по справедлива цена. Тя може да бъде пазарна, продажна или борсова.
Като се ина предвид характеристиката на цените според Закона за счетоводството, за нуждите на практическото ценообразуване се предлага и диференциация на цените по сфери на възпроизводството – производство и търговия (обръщение). Тя се налага поради различията на цените в сферата на производството и в сферата на търговията.
Всеки от посочените видове цени, групирани и назовани по отделен признак, попада и в някоя друга група, характеризирана по друг признак. Това е така, защото различните цени са в единство и си взаимодействат в ценовата цицтема.
Съотношенията на цените изразяват пропорциите, в които се намират едни спрямо други.
Всички цени от системата са в причинно-следствени връзки, при което със самата си поява всяка нова цена оформя нови съотношения. Съотношенията на цените са вертикални (комутативни) и хоризонтални.
Вертикалните (комутативните) съотношения са между цените на стоките, свързани пряко и последователно във възпроизводствения процес – между цени на зърно-брашно-хляб- хлебни изделия; на захарно цвекло-захар-захарни изделия и др.
Вертикални са и суотношенията между отделните съставни елементи на цената на стоката, образувани при придвижванети й от производствената в сферата на крайното потребление.
Хоризонталните отношения са между взаимнозаменяемите в потреблението стоки: бензин- дизелово гориво; олио- зехтин и др.
Без съмнение при образуването на цени на нови продукти или при актуализирането на действащите цени се взема подвнимание съотношенията, които се създават в ценовата система. Правилно установените съотношения по вертикала са предпоставка за нормални ценови равнища, съобразени с разходите за производство и реализация на стоките. Реалните ценови съотношения по хоризонтала предпазват от опасността потреблението да се насочи по-евтини взаимозаменяеми стоки, предлагани от конкурентите.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 22223
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 974,844.40
Банка: 795,670.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: rosina63 и 2 госта