Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Васил Априлов

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Васил Априлов

Мнениеот Mozo на Съб Юни 07, 2008 20:36

Таня Пламенова Матева, фак. N 23979, I гр.

Характеризирайте приноса на Васил Априлов
за откриване и поддържане на светски училища
през Възраждането

Венец на усилията на Васил Априлов за развитие на българската просвета образува отварянето и закрепването на Габровското училище, което става истински разсадник на просвета, гражданско възпитание и книжовна деиност между българите от 1835 г. нататък. По подобие на Габровското училище били открити още училища в страната. Там се събирали ученици от цяла България,които след това ставали учители и повдигали равнището на българското образование.Това признава и историкът на Габровското училище П. Р. Славейков, пишейки, че училището не само послужило като образец за подобни училища из цяла България, но дало на повечето от тях учители и учебни книги- в което се състояла “главната и неоценимата заслуга на неговите първи учредители и попечители”.
Васил Априлов е роден в Габрово на 21 юли 1789 г. Баща му Евстатий бил от стар влиятелен род. По-големите братя на Васил, се занимавали с търговия в Москва. През 1799 г. бащата умира. По-старият брат, Христофор, взема със себе си малолетния Васил, който до тогава учел в Габрово, и го отвежда в Москва. Тук той го настанява в едно гръцко семейство, за да изучи добре гръцки език. Васил завършва гимназията в Брашов, усвоявайки добре немски и латински език. След петгодишно престой, през 1807 г. той заминава по настояване на брат си за Виена, да учи медицина. През 1809 г. Васил напуска австрийската столица и се прибира в Русия. Междувременно българските търговски къщи в Москва, пет на брой, фалирали поради конкуренцията, която им правило новооткритото одеско пристанище. Средният брат Никифор пренесъл работата си в Цариград, където се оженил за богата гъркиня от рода на търговеца Маразли, а Васил отива през 1811 г. в Одеса, за да постъпи в кантората на Теодориди, брат на госпожа Маразли. По-късно в Одеса отива и Никифор и тук отваря с брат си Васил самостоятелна кантора. Работата им потръгва толкова добре, че през 1828 г. Васил може, при ликвидация на предприятието, да се оттегли от търговията и да заживее като рентиер, влагайки капитала си в банката. Виден член на одеската гръцка колония, в течение на 30 години е ревнител на гръцката литература, на гръцката школа в Одеса и на гръцките благотворителни заведения. На 42 години, В. Априлов научава за историческите разкрития на Ю. Венелин , което дава нова насока на усилията му. Много голямо влияние върху цялостното развитие на просветителската дейност на Априлов оказва Ю. Венелин.
Към края на 1830 г. Априлов напуска настоятелството (ефорията) на гръцкото училище в Одеса, поради свада с някои негови членове, и заминава за Цариград. По неговите собствени думи още там, през 1831 г. у него възникнало желание "да се учреди правилно училище, по примерът на европейските", в родното му село, но че това” не било по силите на едно частно лице и потребно било да се подири сътрудничеството на други, достъпни за добрата идея люде започнало по-рано”. На 20 юни 1832 г. мисълта за основаване на Габровското училище взема по-реален облик, когато Априлов предлага на приятеля си Николай Ст. Палаузов, също габровец и търговец в Одеса, да вземе участие в учредяването му.
Сам добре образован и запознат с училищното дело на Румъния, Сърбия и Гърция, Априлов смята че повдигането на нивото на грамотността е най-важната предпоставка за националното, културното и стопанското съвземане на сънародниците си, под тежко духовно и политическо робство. От старите църковни и частни килии той не очаква нищо, заради рутината на обучението в тях. А за съвременни знания липсват “и школи, и учители”.
Както за всяко значимо събитие в живота на българския народ и сега възникнала история за идеята за създаване на училището. Един пролетен ден на 1832 г. в бакалницата на Палаузов, Априлов видял един новодошъл от Габрово сестрин син на приятеля си, 12-годишният Васил Рашеев, и го попитал дали знае да чете. И той му казал,каквото знае - за аз-буки-то в килията и за дългата тояга на даскал Калинче, от която бил избягал... "Мълния светна в душата на Априлов”, пише Св. Миларов, неговият биограф ,”и той, като се обърна към Палаузов, предложи му да жертвуват и двамата годишно по 2000 гроша помощ на родното им училище, за преустройството му от черковно в гражданско според взаимноучителната метода." Всъщност планът за създаване на такова училище се оформя постепенно.
Приносът на В. Априлов се състоял и във финансовото му подсигуряване.Той успява да убеди Палаузов, да внася също като него по 2000 гроша годишно за издръжката на габровското училище.Палаузов има голямо семейство, което трябва да издържа и няма високо образование: напуска рано Габрово, забягва в Добруджа, става чобанин при влашки чокой в Бесарабия и слуга при един бакалин грък в Одеса.
Насърчен от успеха си, Априлов се обръща и към габровците търговци в Букурещ, братя Мустакови, Бакалооглу, и др., и те също тъй се отзовават съчувствено. Най-главна отзивчивост показват обаче някои граждани на Габрово. "Еще с по-голям въсторг, пише Априлов, ся прiе нашето предложенiе в само Габрово; всичките жители, а особенно кметовете или чорбаджиiте изявихя готовност да земят участие в нашата работя." Априлов не скрива обаче в "Денница", че някои заможни габровци не били отначало склонни да подпомогнат начинанието и едва след като се уверили в успеха на училището, помогнали, "пазейки се обаче всякога да бъркат в кесиите си. Те и до сега се ръководят по това правило", бележи с ирония одеският меценат.
В течение на 1832 г. се открива подписка за помощи в Габрово и се трупа материал за изграждане на ново училище, а на 23 март 1833 г. се полагат основите на сградата, в присъствието на търновския митрополит Иларион. На 16 август 1833 г. Априлов и Палаузов се обръщат писмено към габровската община с предложение да се изберат трима епитропи на училището, "честни и прокопсани хора", които да поемат грижите по управлението му; те им съобщават още за твърдото си намерение да внасят "догде са живи" обещаната годишна сума, както и за мнението си "да почне сколiото Славянски, Болгарски язик по начина-тъ на Ланкастер... Алилодидактики називаемiи, по него яко скоро учет децата". Децата да учат на майчиния си език- граматика, свещено писание, история, аритметика; "и като видим какво отива, и доходатъ на сколiото чи артисва, тогази прибавями и по-высоко ученiе".
Голяма е грижата им за ръководител на образованието, за учител, който да приложи новата учебен метод. Тъй като надали щяло да се намери подходящ те предлагат да се изпрати някой учител "да иди в Букорещ, да научи там в сколiото Влашко редатъ на Алилодидактики... и после да ся варни да уреди сколiо-то на Българският язик".
За новото училище трябвали и книги. На братя Мустакови те изпращат руски книги, които да се преведат на български (Българска история, Славянска граматика, География, Катехизис, Свещена история, устав за училищата, брошура за наредбата. взаимноучителни таблици, буквар), и ги подканят да намерят в България един благонадежден учител за изпращане на специализация в Букурещ. Братя Мустакови се обръщат до търновския митрополит Иларион, който, макар и враг на българщината, не прави спънки за отварянето на Габровското училище (понеже смята, че ще може там да се провежда и гръцко обучение). Иларион им препоръчва Неофит Рилски. Той е изпратен в румънската столица, в началото на 1834 г., и там приготвя или превежда в течение на девет месеца книги,свързани с бъдещото обучение ж Габровското училище, на първо място граматиката си, изучавайки и новия метод за преподаване. Завръща се в Габрово и училището е тържествено открито на 2 януари 1835 г.
В статията си за Васил Априлов Георги Карастоянов пише: “Българският народ има нужда от просветени хора, които да “запалят у него искрата на Освобождението”. Габровското училище започва едно дело, което няма равно на себе си- делото на народното просвещение.
В кондиката на училището е записано с ръката на Априлов: “С добра воля и непринуждение ние, Николай Стефанов Палаузов и Василий Евстатиев Априлов, решихме да съдействуваме да се учреди училището в отечеството ни Габрово за тамошните деца...”
По-нататук следва: построено било зданието на училището; натоварен бил отец Неофит Рилски да състави българска граматика и преведе на български език взаимоспомагателните таблици.
“Всичко това беше завършено с успех за две години и Неофит откри преподаването в училището на 2 януари 1835 година.”
Макар и далече от Габрово, Априлов следи с жив интерес училището да не “изпадне в невежество и се развали”. Той помага на способни българчета да следват в Русия, сам ги издържа, напътствува ги. Мечтае да открие в Габрово и девическо училище.”

Почувствал нравствено удовлетворение от първите постигнати резултати, Априлов превръща мисълта си за просвета на българския народ във фокус на всички свои увлечения и умствени интереси. ”Ми сме далеч от отечеството си", пише той, както обикновено от свое име и от името на Н. Палаузов, Той се горещи в това писмо до пловдивския покровител на българското учебно дело Вълко Чалъков, от 24 ноември 1839 г., че българите подържали гръцки училища и “правили жертви за славата на Елада”, и укорява за "слабоумието" и "невежеството" ония, които “се крият зад десетина гърци”. Две години по-рано, в писмо до Неофит Рилски от 27 ноември 1837 г., той кори българите за техните разпри и взаимни ежби и открито проповядва началото: "За общото благо трябва да оставим настрана частните." Сговор и мир трябва да царят между родолюбците
Априлов държи в Габрово да има единомислие по училищните и просветни въпроси, защото Неофит Рилски напуска съвсем скоро мястото си- на 6 май 1837 г., оставяйки за заместник Захарий Петрович (1837-1839), после Калист Луков (1839-1841). Той мечтае да се превърне Габрово в разсадник на просвета за цяла България и там да идват за безплатно учение младежи “от вред” и Габровското училище да се издигне до образец за всички училища в България. Безплатното обучение трябва да се разпростре еднакво върху габровци и другоселци: "школата е обща и от край светът ако дойдат нека се учат" (1 май 1840). Априлов трепери да не се загуби "первото семе", посяно от него, и заклева габровци да не напускат децата им учението. Той дава пример с Александър Велики, който бил казал, че е много по-благодарен на учителя си, отколкото на баща си: "защото баща му бил дал само живот, а учителят го напътил, как "да живее добре" и да управлява народа си". Той мисли за отваряне на печатница в Габрово("една българска типография за напред, а подир и греческа"), за да бъдат учебните книги по-евтини и да идват тук да печатат българите от Букурещ и от други места; но той не може да склони за разрешение княз Богориди, който може да осигури нужното царско разрешение.
Априлов прави големи усилия да се отпуснат стипендии за следване на българчета в Русия - като се подбират кандидатите не по роднински и приятелски признак, а по достойнство и лични качества. Благодарение на граф Михаил Ст. Воронцов, който през войната от 1812 г. се запознава с българите в самата България, са издействани 4 стипендии за Одеската семинария. Априлов държи момчетата да са по-големи и да знаят добре бащиния си език, за да не го забравят лесно: иначе имало жероятност да останат в Русия и да не се завърнат в България, за да бъдат полезни педагози.
Възпитаници на Габровското училище са Захарий Круша (учител в Копривщица), Брайко х. Генович (в Карлово и Калофер), Калист Луков (в Сопот, Габрово и пр.), Захарий Княжески (в Габрово и Търново), и други. Навсякъде в България се разпространили методите, възприети от Габровското училище, като се отворили по негов тип, и особено след прокламирането на Гюлханийския хатишериф (1839), училища в редица градове и големи села: Копривщица, Панагюрище, Сопот, Карлово, Трявна, Казанлък, Свищов, Търново, Калофер, София и Котел. "По такъв начин, пише Априлов в своята "Денница", с откриването в 1835 г. на габровското училище в по-малко от шест години можаха да се отворят по разни места в България 12 учебни заведения по взаимната метода, които всички получиха учители, таблици, граматика, правила за краснописание и пр. от първоначалния свой разсадник, градеца Габрово."
Това изпълва с гордост Априлов, той вярва, че примерът ще продължава да действа и по нататък, за да се покрие България с училища. На връщане от Цариград и Бруса, където за последен път търси помощ срещу болестта си, решава да се отбие в Габрово и да види развитието на училището. Султан Абдул Меджид, който от 1839 до 1861 продължава реформената дейност на Селим III и Махмуд II, е издал през 1845 един нов хатишериф, с който препоръчва като "необходимо дело" основаването на училища, за да се приобщят народностите в империята към положителните знания. В управлението проличава желание да се насърчава просветата и културното развитие на християните. Априлов очаква от това благодатни последици и за българите. На 24 август 1847 г. той е посрещнат най-тържествено от съгражданите си, а на 29 същия месец, под сянката на една ябълка в черковния двор, той прави в обкръжението на първенците ново дарение за училището, приканвайки най-богатия габровчанин, дядо Илия, да отвори подписката, като впише пръв своята помощ. "Ако пишеш по 20 хиляди, ще пиша и аз 20 хиляди..." заявява Априлов. Двамата внасят тутакси по 2500 гроша, а Априлов казва още: "Освен туй, аз има да оставя и подир смъртта си нещо, малко, но сигорно."
На път за Одеса той умира в Галац, на 2 октомври 1847 г. Според завещанието му, всичкият му капитал от 60,000 рубли, оставен в Одеската банка, се превръща на фонд за издръжката на Габровското училище. И училището се развива , имайки най-голямата заслуга за подържането на българската грамотност и българския дух.
От 1832 до 1835 г. Априлов е зает изключително с Габровското училище, което той иска да постави на здрави основи. Постигнал това, решава да снабди българските училища с исторически трудове, които биха закрепили българското съзнание и подтикнали изучаването на минало и настояще от историческо, етнографско и филологично становище. Той обръща поглед към този, който пръв му отваря очите за нравствената стойност на собствения род и език, и издирва адреса на Венелин. Лична среща с него, наи-вероятно не се е състояла.
Априлов благодари на ментора си за публикуваната през 1829 г. история, казва му за плана си за просвета на сънародниците и го моли да продължи очакваната с "нетърпение" история на българите. Венелин, който шест години работи над една българска граматика, без да успее да я издаде, прекъсва историята си.Той не отговаря на Априлов. Но Априлов е упорит и на 28 юни 1837 г. отправя второ писмо до Венелин,като казва:"Вие ще задлъжите много всички мои съотечественици, ако не престанете да се трудите в полза на историята им. Те ще Ви поставят в числото на своите благодетели..."
Венелин отговаря на Априлов със известното си обстойно писмо от 27 септември 1837 г. Там е дадена и първата научна програма за етнографско, езиково и историческо проучване на българския народ.
Венелин почива на 26 март 1839 г. и Априлов работи по-нататък сам, очертал вече насоките на българското образование и културните нужди на българския народ. На помощ му идват не само знанията от историята на учебното дело в другите балкански държави, но и цялата му енциклопедична начетеност и познанството му с най-просветените тогава български учители и патриоти, Неофит Рилски, Неофит Хилендарски, Райно Попович, д-р Ив. Селимински, Иларион Михайловски и други. Бързо Априлов заема мястото на самия Венелин, за да насърчава млади и стари българи в насаждането на просвета, в подтикване на черковния въпрос, в събиране на фолклорни, езикови и археологически паметници и в завързване на културни връзки между България и Русия. Той не се ограничава да пише само писма, но става и книжовник, за да покаже развоя на българското учебно дело, идеите си за книжовния език. Няколкото негови публикации от 1841 до 1847 г. говорят за дълбоко обмислените му и напредничави схващания по основните въпроси, които вълнуват българската интелигенция в тази епоха. Този самоук човек изненадва с критичност и методичност в съчиненията си, в които личат първите по-сериозни опити за научна разработка на филологични и книжовни въпроси.
В дял I на книгата си “Денница”, Априлов хвърля кратък поглед върху историческата съдба на българския народ, от заселването му на Балкански полуостров и до покоряването му от турците. В дял II той излага просветното и църковното състояние на българите под турско владичество. Той чертае последователно историята на новооткритите училища, по типа на Габровското, изтъквайки заслугите на родолюбивите благодетели от рода на Вълко Чалъков (Пловдив), Христо Киров (Казанлък), Ив. Ангелов (Свищов) и др.
Три години след създаването на училището излиза “Български грамоти” от 134 стр.По примера на Венелин, който събира и приготвя за печат 66 влахо-български грамоти от XIV до XVII век В. Априлов се заема да намери няколко грамоти на българските царе, и особено тая на Иван Шишман, дадена на Рилския манастир. Първоначално той има намерение да достави тези исторически документи на Венелин, но е пoради възникналите обстоятелства продължава сам и ги дава на руските учени заедно с превода и обясненията си. Той печата един летописен разказ за Зографския манастир до 1371 г., една грамота на цар Ив. Калиман до Зографския манастир от 1192 г., договор на цар Михаил с Дубровник от 1253 г., речената грамота на цар Ив. Шишман от 1379 г. и грамотата на молдавския княз Ив. Константин до Киприановския манастир в Бесарабия от 1699 г. Така тия Болгарскiя грамоты ("изданы в пользу Габровскаго училища", Одесса 1845) ни разкриват една нова страна от научните интереси на Априлов. Забележителен е опитът на габровския просветител да очертае развоя на учебното дело и на книжнината у нас откакто е излязла “Денница”. Той съобщава за дейността на софийския благодетел Денкоглу, за изданията на Фотинов, А. Руссет и др., както и за новооткритите училища в Русе, Елена, Т. Пазарджик, Търново, Ст. Загора, Велес и др. места.
През 1846 г. Априлов напечатва в "Любословие" на Фотинов своите "Мисли за сегашното балгарскоученiе", (първоначално: "Любонародно изложенiе", авг.- окт. 1846, Любосл.), които година по-късно преиздава, с някои добавки, и отделно (Одесса 1847). В тази брошура от 47 стр. се разглежда един основен въпрос на българската просвета- въпроса за основния характер на новобългарския книжовен език и правопис. Отначало, под влиянието на Венелин, Априлов е усвоил възгледа, че съвременният книжовен език на българите трябва да е свързан тясно със стария български (за какъвто се счита църковнославянският) и че е необходим един етимоложки правопис, за да се избегне “борбата между разните местни говори”. Още на 10 декември 1837 г. той смята, че трябва да се отхвърли членната форма. През 1836 г. изпраща едно окръжно писмо до всички познати български учители и писатели, за да ги призове към възприемането на "еднакви граматически правила и еднакъв правопис". Отзвукът обаче е слаб. В гръцкото си писмо до отец Неофит Рилски от 30 юни 1838 г. той все още държи на езиковото устройство, проповядвайки на българите "да пишат както старата им майка пише думите, а не както простият народ"; в друго писмо от 20 юли 1838 той повтаря мисълта си да се види "в кои места българите употребяват члена и в кои не..., в кои места са запазени косвените падежи от стария език..."
Поставил си е за задача да “избави” учители и ученици "раздори" в писането, иска "да не губят децата времето си по училищата с непотребни правила на бащинат си язык." Примерът на италианци, гърци и славянски народи показва, че би било "суетно" желанието "да возобновим старийат българскiй язнк, дето го имамы в Священното Писанiе и в други те стары ръкописы". Възкресяването на умрелия език не води към никакъв напредък в обучението. По примера на Атанас Христопуло (1805), трябва да се отхвърли "тая пуста и непотребна ортографiя", за която и деца, и учители губят много време, за да усвоят по-проста граматика и правопис; "защото колкото по малко неправилни правила има един язык, толко по ровен, по гладък и по сладък" е той и "по лесни ся изучава".
Препоръчва да се изучава народният език, за да стане възможна една научна граматика: "за това приглашавамы и учителите, що са по Българiята, и ги молим да бележат сяко слово и сяко изречение народно, и тези заметкы да ги изложат или в някоя книжка, или да ги объявляват през Българскiйат Дневник; така сос време ще стане пълна грамматика на говорныйат язык, когото требува да очистим и от чужди слова, защото имамы наши или ново или старобългарски".
В "Денница" той изказва опасение, че Селимински и другите българчета в Атина могат да се отдадат на "грекоманията", затова той настойчиво препоръчва в писмата си да помислят младите хора за образование в Русия, където по-лесно ще опазят народността си и ще изучат славянската писменост. За него е важно да чуе от Селимински, че в Атина всички се стараели да внушат на българските възпитаници "ненавист и отвращение към руския народ", че някои професори им втълпявали, че българите били от цигански род и само чрез гръцкото влияние тези "слави"(роби) могли да се облагородят” вследствие на това, бележи Селимински, българските младежи, които по-преди питаеха уважение към гърците, сега напротив справедливо ги мразят". Зарадван от този обрат на мислите, Априлов съдействува на Иларион Михайловски, верен другар на Раковски и на Селимински, да получи разрешение за следване в киевската духовна семинария (или в духовната академия), за да може после да бъде полезен на рода си. Но въпреки съгласието на руския синод, патриаршията не позволила на Иларион да замине за Русия. Той му поставя за задача да изучи състоянието на учебното дело в България; да събере данни за биографията на княз Богориди (които да използува за статията си в една немска енциклопедия); да настоява пред княза за съдействието му за отделяне на доходите от българските манастири в полза на българските училища, както и за избора на българи за архипастири, да му осигури преписи от каменни надписи в Шумен и др. До такава степен Априлов милее за просветата в България, че малко преди смъртта си той казва на сестра си Кера в Габрово (писмо от 10 април 1846): едничкият наследник на рода му, братовият му син Николай, след като завърши медицина в Цариград и в Париж, да се ожени в Габрово за българка и да говори дома си само български, където и да живее после с децата си (вероятно в Цариград).
Въпреки своята неподготвеност, Априлов съставя след 1841 г. един доста обемист том песни, 181 на брой, който не успява да издаде, но които остават опазени и попадат в ръцете на Раковски, в чийто архив се намират и днес. Това са старателно и чисто написани от ръката на самия Априлов песни, разпределени от него на тържествени, исторически, романтични, хайдушки, хороводни, печални, любовни, сватбени, военни и героически. Сборникът е пръв по рода си у нас.
Много от плановете на В. Априлов остават неосъществени. Но Габровското училище е ярък свидетел на неговото високопатриотично народополезно дело. А книжовната му дейност, възгледите му по въпросите на Националното Възраждане, за историята, фолклора, образованието и др. Му отреждат трайно място сред големите имена на нашето Възраждане.


Литература:

П.Р.Славейков, Габровското училише и неговите пьрвь попечители, Цариград, 1866г.

Св. Миларов, Василий Евстатиевич Априлов. Опис на живота му и деятелността му, Одесса, 1883г.

М.Арнаудов, Наченки на българската народоука.Училищен преглед XXVI , 1897г.

Арнаудов, Михаил, Васил Априлов, Живот, дейност, съвременници (1789- 1847), С., 1971г.

Б-ка „Български писатели” Живот- творчество- идеи. Т1, Под редакцията на Михаил Арнаудов, С., Факел 1929г.

Ив. Д. Шишманов, Първата среща на Априлова с с Венелина, Литературно- научен сборник, Кюстендил, 1898 г.

Г.Карастоянов, Васил Априлов (Бележити българи, т. III )
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7139
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 144220
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,302,840.00
Банка: 5,487,936.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта