Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Зеленчукови култури от сем. Кремови - доклад

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Зеленчукови култури от сем. Кремови - доклад

Мнениеот Kotkata68 на Нед Мар 23, 2008 12:33

Зеленчукови култури от сем. Кремови (Alliaceae).
Произход, разпространение, стопанско и биологично значение, биологични изисквания производствени направления и технологии на отглеждане
Луковите култури принадлежат към богатото семейство (Alliaceae) на рода (Аllium). В миналото, днес и в бъдеще те ще играят много важна роля в храната на човека. Причина за това е високото съдържание на хранителни вещества. Измерени по-показателя съдържание на сухото вещество, те заемат едно от първите места сред зеленчуковите култури. Лукът има от 6-20% сухо вещество. Приблизително същото е и в праза, а в чесъна то е от 36-42%. Основната му съставна част са въглехидратите (60-80%). При лука те варират от 5-12%, а при чесъна от 24-26% и повечето от свежата маса. Луковите култури имат високо съдържание на етерични масла, които възбуждат апетита и влияят върху някои жлези с вътрешна секреция, с което подобряват обмяната и усвояването на храната. Бактерицидните им свойства са ценени високо в древността и сега. По тези причини лукови култури в различни количества, свежи или преработени, консумират всички народи на земното кълбо. Като се има предвид древността на луковите култури, може да се разбере масовостта на производството им, ботаническото разнообразие на културните, полукултурите и дивите видове, употребявани за храна и в медицината. В отделни региони на света със специфични условия са застъпени отделни или групи видове, подвидове и екотипове. Така при условията на умерения пояс са застъпени обикновеният лук (Аllium сера) е трите му подвида и множество екотипове, чесънът (Allium sativum) и празът (Allium porrum). В по-северните страни и на екватора отглеждат лука шалот (Allium s.ssp. aescalonicum), резенеца (Allium schoennobrasum), а в крайния север – много етажния лук (Allium proliferum). В страните от далечния изток (Китай, Япония и др.), където валежите по време на лукообразуването са обилни, се отглежда основно пясъчният лук (Allium fistolosum). В централно азиатските плата се отглеждат или реколтират по месторастене много диви видове лук. И докато лукът и чесънът са разпространени в целия свят, празът се отглежда предимно в страните от Предна Азия, Балканския полуостров по-малко в някой други райони на света. Във връзка с по-голямата зимоустойчивост на западно eевропейските сортове праз, зимно-пролетния период снабдяване на потребителите, той намира все по-широко разпространение и в много страни на Западна Европа.
ЛУК (Allium cepa)
Лукът съдържа 3.0-4.5% процента азотни вещества, от които над 78% са лесно усвоими белтъчини. Захарите варират 7-20%, като съдържанието им е по-високо при лютивите сортове. Съдържанието на витамин С в луковиците е 4-10 mg%, а в зелените листа – от 20-28 mg%. Съдържат се и малки количества от витамините А, В, В2, РР. Цялото растение съдържа етерично луково масло, на което се дължи лютивият му вкус.
Произход разпространение, стопанско и биологично значение
Средна Азия е произходния център на лука. Лукът е една от най-древните зеленчукови култури. Бил е познат и отглеждан от древните народи – египтяни, гърци и римляни още преди новата ера. В България, е пренесен от древните гърци. Лукът се отглежда в почти всички страни. В света през последните години неговото производство се е увеличило от 21383 хил.т до 41543 хил.т. В Азия се произвежда почти половината от световното производство (25049 хил.т). В България през 1995г. са произведени 102 хил.т. По площи засята с него в България, лукът се нарежда на трето място след доматите и пипера.
Изисквания към външните условия
Лукът е студоустойчиво растение. Неговите изисквания към топлината през различните фази на развитие не са еднакви. Семената започват да поникват при 2-ЗС°, но много бавно. Оптималната температура за поникването на семената е около 25С°, а за растежа на листата е 20-23Со. Корените започват да прорастват при температура 2-ЗС°, а при 5-10 С° растежът им протича бързо. Ето защо при ранното засяване или засаждане корените нарастват по-бързо от листата. Биологична особеност на лука във връзка с температурния режим е преждевременно стрелкуване – образуване на цветоносни стъбла, в резултат на яровизацията, която протича при температура 2-15 С°, определено количество органична материя – най-малко два същински листа, или луковиците да са с диаметър над 10-12 mm. При тези условия се извършват биохимични процеси, при които вегетативните пъпки се превръщат в генеративни. Пълното или частично протичане на яровизацията зависи от едрината на посадъчния материал, от температурата по време на зимното съхранение и от условията на отглеждане през първата и втората година. Известно е, че стрелкуването на посеви от арпаджик е нежелателно явление, което намалява добива и влошава качеството на продукцията.
Към светлината лукът е взискателен и не понася засенчване, поради което не бива да се отглежда като подкултура. Нормалното формиране на луковиците и доброто им узряване зависят от продължителността на деня – фотопериода;, в съчетание с дневната температура (20-28 С°) и оптималната почвена влага (70-80% от ППВ). Сортовете лук имат специфична фотопериодична реакция. При недостатъчна дължина на деня вегетацията на растенията се удължава, развиват се голяма листна маса и дебело лъжливо стъбло, а луковиците са лошо формирани и недозрели. Най-често това се наблюдава у нас при интродуцирани сортове за едногодишно безразсадово отглеждане, произхождащи от по-северните географски ширини. Обратно, сортовете от по-малките географски ширини у нас се развиват по-ускорено. Растенията от тях формират нормални и добре узрели луковици. Тази биологична особеност на лука дава основание сортовете да бъдат групирани на изискващи дълъг ден (15-17 часа), средно дълъг (12-14 часа) и къс ден(10-12 часа). Изискванията на сортовете към различната дължина на деня са наследствени качества. За лука дължината на деня е една от най-важните еколого-географски фактори, определящи успеха или неуспеха при отглеждане то на един или друг сорт в нови географски райони. Той има голямо практическо значение при подбора на сортове за изпитване в определен район или страна. За нашите условия с максимална дължина на деня 15 часа са подходящи сортовете на средно дългия и късия ден (14 часа ), а не са пригодни сортовете на дългия ден (над 15 часа).
Срокът на сеитба също има голямо значение за реакцията на сортовете към дължината на деня. При ранна сеитба в първата половина на март при нашите условия сортовете на късия ден (от южен произход) ускоряват развитието си. Растенията образуват малка листна маса и дребни, но добре оформени луковици. Сортовете на дългия ден удължават вегетацията си, образуват голяма листна маса, дебело лъжливо стъбло, недозрели луковици с отворена шийка и лоша зимна съхраняемост. При късна сеитба (след 10 април) даже и сорт пионер, които е сорт на умерено дългия ден, не се развива нормално и дава значително (с около 30%) по-нисък добив. Причините са, че периодите буен растеж и формиране на луковиците се изместват през юли и август, когато дължината на деня намалява и не съответствува на изискванията на сорта. Биологичната реакция на сортовете към дължината на деня, налага чуждите сортове да се подбират съобразно с произхода им и да се изпитват при нашите условия, преди да се препоръчват за внедряване в производството.
Независимо от ниския транспирационен коефициент (наличието на восъчен налеп и по-малката листна повърхност), към съдържанието на влага в почвата лукът е особено взискателен по-време на поникването и през началните фази от развитието на растенията. При недостиг на влага в този период поникването и растежът на растенията се забавят. При настъпване на ранно пролетно засушаване и високи температури по време на никненето на семената се явява масово лъжливо сечене. При силно засушаване през периода май-юни растежът се прекратява. При увеличаване на влажността растежът се възстановява, но се забавя узряването и се влошава качеството на луковиците. Високи добиви се получават при поддържане на постоянна влажност, което се постига чрез поливане.
Това е особено наложително при нелютивите сортове тип каба. Лукът, отглеждан чрез ранно засаден арпаджик, успешно се отглежда без поливане. Обикновено сортовете от полулютивата група при безразсадовото отглеждане в умерени влажни години се нуждаят от 120-180 m3 на декар напоителна норма, а сортовете от групата сладък (каба) лук с по-дълъг вегетационен период (от 180-220 m3 на декар. Високата относителна влажност на въздуха е особено опасна за лука. При такива условия растенията масово страдат от мана. В България това се случва често, когато май и юни са дъждовни. По време на узряването на лука, когато луковиците постепенно минават в относителен покой, е необходима ниска почвена и въздушна влажност. Валежите през този период са особено опасни, защото предизвикват подновяване на растежа. Арпаджик и лук, получени при такива условия, не се съхраняват дълго време.
За нормалния растеж на растенията се изискват богати, рохкави, незаплевени глинесто-песъчливи почви или карбонатни черноземи. Лукът е взискателен към хранителния режим, защото има слаба коренова система с малка усвоителна способност. Високи добиви се получават само на почви, добре запасени с хранителни вещества. Той не понася торене с оборски тор. Обилното торене с оборски тор както и едностранчиво азотно торене оказват вредно влияние върху качеството на луковиците и на тяхната съхраняемост. Лукът се развива най-добре на слабо алкална или неутрална почва рН (6,6-7,5). Добри резултати се получават при торене с минерални торове, които се внасят в малки количества. Особено добре е, когато се тори с фосфорни и азотни торове в съотношение 2:1. Количеството на торовете в зависимост от запасеността на почвата варира между 20-25Кg/dka амониева селитра и 40-50Кg/dka супер фосфат. При използването на по-високи дози трябва да се прибавят и калиеви торове. Минералните торове се внасят или е предсеитбената подготовка на почвата. Подхранване с азотни торове на бива да се прави, защото внесените преди сеитбата или засаждането торове могат да осигурят растенията с хранителни вещества за целия им вегетационен период. При евентуално късно подхранване с азотни торове може да се понижи количеството на луковиците. . Подхранването може де се извърши и с двукратно третиране с лактофол "О" с доза 0,4 l/dka във фаза буен вегетативен растеж и 0,6 1/dка във фаза нарастване на луковицата.
Биологични особености
Растежът и развитието на луковото растение през индивидуалния живот от семе до семе преминава през различни периоди и фази. През всяка от тях растенията от различните сортове и екотипове проявяват определени и специфични изисквания към факторите на средата. От сеитбата до поникването на семената преминават фазите поглъщане на вода, набъбване, покълване и поникване. За преминаването на тези фази семената изискват оптимална влага 70-85% от ППВ, и температура 8-12С°, при които поникват за 10-12 дни. Семената поникват и при по-ниски температури, но по-продължително. Поради това че при по-ранните срокове на сеитба (в края на февруари и до средата на март) има висока почвена влажност на дълбочината на засетите семена 2-4 сm и липсва почвена кора, тези срокове на сеитба са за предпочитане. Лукът от арпаджик пониква по-дружно и за по-кратко време – 10-12 дни, при ранно засаждане (до средата на март) поради наличието на резервни вещества в малката луковичка и по-силната пробивна сила на кълновете на растението.
Покълването на семената се характеризира с нарастване на зародишното коренче и семеделното коляно. С нарастването на коренчето надолу нараства я котиледонът, който с коленцето пробива почвената повърхност и растението пониква. Когато почвата е силно уплътнена, котиледонът не може да я пробие поради малката енергия и често загива. В такива случаи овлажняването или разрохкването на почвата помагат за редовното поникване.
След поникването започва периодът на бавен растеж, особено за растенията, получени чрез директна сеитба. Образуват се последователно първият да петият лист. През този период температурата все още е умерена и затова по-бързо нараства кореновата система, а по-бавно надземната част. Ето защо се подхранва с азот и се поддържа оптимална почвена влажност (75-80%) от ШЩ, за да се подпомогне растежът на младите растения, получени както от семена, така и от арпаджик.
В периода на физиологичен покой луковиците преминават, след като просъхнат добре продължителността на покоя е сортово качество и определя съхраняемостта на луковицата. Покоят зависи в голяма степен от съотношението на съдържащите се в зрелите луковици "дизахариди и монозахариди". Обикновено колкото по-голямо е съдържанието на дизахариди, толкова по-продължителен е физиологичният покой. Продължителността на покоя и съхраняемостта зависят и от условията на отглеждането, и от срока на прибирането, и от просушаването на луковиците. При всички случаи по-ранните сеитби, отглеждането на лука на леки и структурни почви при оптимална хранителна площ, срочното прибиране и доброто просушаване са гаранция за добро съхраняване на луковиците през зимата.
След прекратяване на покоя в зрелите луковици започват растежни процеси, които се проявяват в прорастване на листа от към шийката и на корени от дънцето. Ако се проучат биохимичните и физиологичните процеси в този момент, ще се установи, че те предполагат започване на генеративното развитие. В луковицата сложните полизахариди преминават в монозахариди, които се разходват в процеса на дишането и на растежните процеси.
Луковиците, засадени за семепроизводство, през ноември поради наличие на благоприятни условия образуват силна коренова система до застудяването, но не поникват. При затопляне на времето през февруари-март растенията поникват, образуват първоначално голям брой листа, а по-късно цветоносни стъбла, цветове и семена. Стрелкуването продължава до началото на юни. След това започва цъфтежът, които при нашите условия завършва през първото десетдневие на юли. Формирането и узряването на семената преминават при благоприятни температурни условия през юли и август. С узряването им завършва индивидуалното развитие на растението
Производство на лук глави чрез арпаджик
Отглеждането на арпаджик
За отглеждане на арпаджик се избират чисти от плевели, рохкави и богати почви. Наесен мястото се обработва на дълбочина 25-28 cm и се тори с 30-40 Кg на декар суперфосфат. Напролет преди сеитбата мястото се култивира и се внасят още 10-15 Кg суперфосфат и 20 Кg амониев нитрат на декар.
Арпаджикът се развива много добре, когато се тори с разложен оборски тор. В зависимост от почвеното плодородие на декар се внасят 2-4 т/декар добре разложен, чист от плевели оборски тор. Пролетната подготовка на почвата трябва да бъде много старателна, като се доведе до рохкава и ситно градинско състояние. Това осигурява дружно и равномерно поникване на семената. Повърхността на почвата трябва да бъде много добре изравнена. Най-подходящия срок за сеитба е краят на февруари и началото на март. Сее се ръчно, разпръснато, със сеитбена норма 8-9 Кg/dkа семена. Сеитбата се извършва на дълбочина 2-2,5 сm. След сеитбата се извършва валиране или завличане с дъска за уплътняване на почвата и за ускоряване на дружното никнене на семената.
Грижите през вегетацията
Се състоят в редовно плевене. Посевите на арпаджика се нападат от кускуса Това налага редовно унищожаване на появилите се петна чрез изрязване на листата на растенията или чрез напръскване с 10% разтвор от амониев нитрат или други подходящи препарати ( селинон и др.).
Поливането на арпаджика почти не се практикува. Там, където се налага поливане, то трябва да се извършва до края на юни. Поливането на растенията през юли и август предизвиква силно разрастване и забавяне зреенето на луковичките. В такива случаи се получава висок процент нестандартeн арпаджик.
Арпаджикът зрее в началото на август, когато трябва да започне изваждането му. Прибирането на реколтата става ръчно. За тази цел най-напред се изскубват плевелните растения. След това с остра метла се изпръскват изсъхналите листа на растенията, докато се покажат шийките на луковичките. Последните се подкопават с малка мотичка, след като арпаджикът се събира и почиства от почвата. Използуването на сита с различни размери ускорява работата по почистването.
Арпаджикът се прибира по-лесно, ако се извади преди пълното изсъхване на листата, когато лъжливите стъбълца в зоната на шийките са омекнали. В тази фаза растенията се подкопават, след което лесно се събират, като се хващат по-голям брой растения. Така изваденият арпаджик се оставя на слънце, за да изсъхнат напълно листата му, след което, когато са изпръхнали, се отриват и се отделят от луковичките.
Изваденият арпаджик се поставя върху бетонни или други площадки за просушаване, кри което неколкократно се лопатара. Преди поставянето му за съхранение през зимата арпаджикът се сортира. Използуват се обикновени веялки, снабдени с подходящи сита. Най-грубо сортиране се извършва три фракции:
- едър арпаджик (попска) с диаметър над 22 mm,
- стандартен арпаджик (10-22 mm)
- дребен арпаджик (под 10mm) при това сортиране се оставят чисти от листата, попаднали в арпаджик и пръстта. От декар се получава 800-1200 Кg/dka стандартен арпаджик и около 200 Кg/dka нестандартен.
Арпаджикът, насипан в единични щайги, наредени една върху друга, се съхранява в обикновени сухи помещения. При ниски температури, когато луковиците замръзват., не трябва да се манипулират, тъй като при такива случай те се повреждат. След преминаване на студа, те постепенно се размръзват и запазват напълно качествата си на посадъчен материал. Най-добър като посадъчен материал е средният арпаджик с диаметър 10-15 cm.
Производство на лук глави
Най-благоприятният срок за засаждане на арпаджика е краят на февруари-началото на март. То се извършва в браздички, отваряни с чала или мотика. Най-подходящото разстояние за засаждане е 20-25/8 cm. В браздичките арпаджикът се засажда на дълбочина 3-4 cm. Посевите се окопават 3-4 пъти с чапа или калистрика. Най-подходящ момент за изваждането на луковиците, е когато на около 20% от растенията полегнат лъжливите стъбла. Извадените в тази фаза луковици имат по-здрави обвивни люспи и по-добра съхраняемост. Извадените растения се оставят на открито за около една седмица, за да изсъхнат напълно листата и лъжливите стъбла. През това време луковиците трябва да бъдат покрити с от листата. След досушаването се пристъпва към отрязване на листата и отделянето на болните и деформирани луковици. Листата се отрязват, а луковиците се поставят в щайги, които се нареждат в складови помещения. Отлично съхранение се постига чрез сплитане на луковиците на сплитове. За формиране на здрави обвивни люспи спомага поставянето на луковиците в тъмни и проветриви помещения. От декар се получават 1500-2000 kg стандартна продукция.
Производство на лук чрез разсад
Най-подходящи за това направление са слабо лютивите сортове Самоводска каба, Асеновградска каба №5 и Испанска каба 482. Разсадът от тези сортове се отглежда на открити лехи, разположени на проветриво място. Почвата се наторява обилно с добре разложен оборски тор, след което се накопава добре и се изравнява. Сеитбата се извършва през първата половина на март на 1 m2 се засяват 8-10 g семена. За един декар площ са необходими 30-40 m2 разсад, т.е. 300-400 g семена. След сеитбата почвената повърхност се уплътнява с дъска и се покрива с парникова почва или пресят оборски тор на дебелина 1,5-2 cm пролетта.
Необходимо е да се създадат условия за бързо никнене и начален растеж на растенията, като се полива редовно и един или два пъти се подхранва с разтвор от 10 g амониев нитрат и 20 g суперфосфат на 1 литър вода за един m2. След поливането с разтвора растенията се измиват с вода. Два или три пъти се плеви. При редовни грижи разсадът е готов към края на май. Добре развитият разсад има 2-3 листа и 5-6 mm дебело лъжливо стъбло, от 1 m2 се получават около 1200 растения. Засаждането на полето се прави в края на май и не по-късно от 4-5 юни.
Обикновено за засаждане на лук каба се използуват участъци на които са отглеждани ранни култури-спанак, салата. Поради това площта трябва да се натори с разложен оборски тор и добре да се подготви за засаждане. Кабите се отглеждат на фитарии. Фитариите се изглаждат добре, за да няма места, в които да се задържа вода. Разсадът се подготвя грижливо - изскубва се, сортира се по едрина и здравина и едновременно с това корените се скъсяват да 4-5 mm. Растенията се връзват по 500-600 броя, след което листата се отрязват над върха на средния, най-младия лист. Засаждането се извършва със садило при разстояние 25/10-12 mm. На един декар се засаждат 30000-350000 растения. Разсадът се засажда на дълбочина 3-4 mm. При дълбоко засаждане луковиците се деформират. Най-често се получават луковици с удължена форма.
Грижи по време на вегетацията се състоят в редовно окопаване и поливане. Не бива да се допуска засушаване на посева, тъй като то води да спиране на растежа и до образуване на дребни луковици. Извършват се 10-12 поливки. Около 2-3 седмици преди изваждането на лука поливките се преустановяват, за да се прекрати растежът и по-добре да се оформят луковиците. През вегетацията се правят две подхранвания с по-15-20 Кg/dka амониев нитрат. Първото подхранване се прави 15-20 дни след разсаждането, а второто – две седмици по-късно. Подхранването може де се извърши и с двукратно третиране с лактофол "О" с доза 0,4 1/dka във фаза буен вегетативен растеж и 0,6 1/dkа във фаза нарастване на луковицата. Луковиците са готови за прибиране в края на август-началото на септември. От декар се получават по 3000-5000 Кg.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 20555
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 927,194.50
Банка: 795,760.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена


Re: Зеленчукови култури от сем. Кремови - доклад

Мнениеот Kotkata68 на Нед Мар 23, 2008 12:34

Производство на лук чрез директна сеитба.
За това производство са подходящи полулютивите и слаболютивите сортове Пионер, Испанска каба 482 и др. Сеитбата се извършва през пролетта, много рано, не по-късно от 10 март, почвата трябва да се подготви много добре още през есента. Засява се ръчно или с редосеялка на разстояние 22-25 cm между редовете. На декар се засяват 500-600 г. семена.
Щом растенията образуват 1-2 листа, посевът се прорежда. Между растенията в реда се оставят 7-10 cm. Веднага след това се подхранва с 8-10 Кg/dkа амониев нитрат и 20-25 Кg/dka супер фосфат и посевът се окопава. Подхранването може де се извърши и с двукратно третиране с лактофол "О" с доза 0,4 1/dkа във фаза буен вегетативен растеж и 0,6 1/dkа във фаза нарастване на луковицата.
Високи добиви се получават, когато се извършват две-три поливки в критичните фази поради което тези посеви трябва да се отглеждат при поливни условия. Реколтата се прибира в средата на август от декар се получават да 3000 Кg при неполивни условия на бива да се отглежда лук чрез директна сеитба, защото добивите ще бъдат не Кg сигурни.
Производство на зелен лук
Зеленият лук се отглежда на открито в топли и студени парници, в различни посевни срокове и от различен посадъчен материал. В топли парници зелен лук може да се произведе за 30-35 дни. Търсенето за консумацията на зелен лук се увеличава от началото на февруари. За да се получи през този период и по-късно зелен лук, засаждането трябва да започне от 1 ноември и през 10-12 дни да се извършват нови засаждания. Луковиците се засаждат една до друга без да се допират. Под една парникова рамка се засаждат 14-18 Кg едри нестандартни луковици. Покриват се с 5-6 cm парникова почва, поливат се при нужда е вода и се оставят на открито. При настъпване на трайно застудяване се поставят парниковите рамки и се покриват с рогозки. Пътеките се изпълват с топъл оборски тор, така че да се закрива част от парника. В топли и слънчеви дни парниците се откриват и проветряват. При парникова производство на зелен лук за посадъчен материал се предпочитат едрите и нестандартни луковици. За производство на зелен лук на открито се използуват нестандартни луковици и нестандартен арпаджик над 22 mm (попска) и дребен под 10 mm. Засаждането се извършва върху много добре подготвена почва, наторява с 3-4 т/dkа разложен оборски тор през октомври. Дребният арпаджик се. засажда по рано. Засажда се ръчно в бразди, отваряни на ръка при разстояние 15 cm между редовете и 4-5 cm в реда на декар се изразходват: дребен арпаджик 400-500 Кg, едър арпаджик (попска) 600-700 Kg и нестандартни луковици 2-3 тона. През пролетта, след стопяване на снега се подхранва с 15-20 Кg/dkа амониев нитрат. Посевът при първа възможност се окопава, за да се подобри въздушно-газовият режим и се затопли почвата.
Прибирането на реколтата започва щом растенията достигат размери според стандарта. От една парникова рамка се получават 60-80 връзки (по 10 растения). От един декар зелен лук полско производство се получават при използуването на едри нестандартни луковици 15000-17000 връзки, а от арпаджик – 4000-6000 връзки.

Чесънът Allium sativum
Изисквания към външните условия
Чесънът не е взискателна култура по отношение на топлината. Добре вкоренените растения понасят без повреди температури до –30 С°. Луковиците измръзват при –8-10 С°, поради което съхраняването им през зимата трябва да става при температура около 0 С°. За узряване на луковиците са необходими високи температури, каквито има в началото на лятото. За нормалния растеж чесънът изисква постоянна почвена и относително висока въздушна влажност (80% и повече) намаляването, както и недостигът на почвената влажност предизвикват спиране на растежа на растенията и се получават ниски добиви. Зимният и стрелкуващият чесън са по-взискателни към влагата.
Чесънът на понася засенчване. Поради това не може да се отглежда като подкултура в овощни градини с други високо-растящи видове.
Чесънът изисква дълбоки структурни влагоемни почви. Само при тези условна летният чесън може да се отглежда при неполивен режим. При отглеждане на леки, песъчливо-глинести, наносни почви, които имат по-слаба водозадържаща способност, той се полива по-често по-време на вегетацията.
Чесънът не понася торене с пресен оборски тор, както и едностранчиво азотно торене, понеже се удължава вегетацията на растенията и се влошава качеството на луковиците. Ето защо се избират участъци с богати почви, при които не е необходимо торене с оборски тор. От минералните торове се внасят 20-25 Кg амониев нитрат, 40-50 Кg супер фосфат и 15-20 Кg калиев сулфат и ли калиев хлорид на декар. Подхранването може де се извърши и с двукратно третиране с лактофол "О" с дозd 0,2 1/dkа във фаза 3-5 лист и 0,4 1/dkа във фаза 7-9 лист.
Отглеждане на чесъна
Подготовката на почвата не се различава от тази за отглеждане на лук от арпаджик. Чесънът се засаждана ръка в бразди, отваряни с мотика. Най-подходяща е гъстотата 15/15cm. Засажда се само едрите скилидки над 2 g най-подходящ срок на засаждане на зимния чесън е средата на октомври. Летният чесън се засажда в края на февруари-началото на март. Луковиците трябва да се оронват непосредствено преди засаждането, защото по незасадените скилидки се развива болестта бяло гниене. За засаждане то на един декар летен чесън са необходими 70-90 Кg луковици в зависимост от едрината им, а за един декар зимен чесън е необходим 100-120 Кg посадъчен материал.
Грижи през вегетацията
Те се състоят в неколкократно окопаване. Първото се извършва веднага след поникването, то може да се замени с едно брануване с ръчни брани. В периода на нарастване на луковиците на бива да се окопава, за да не се наранят. Борбата с плевелите се води чрез еднократно или двукратно плевене. Обикновено летният чесън нае се полива. В някои случаи (сухи години) може да се полее 2-3 пъти. Зимният чесън по-добре понася поливането. През юни поливките се преустановят, за да не се удължи вегетацията, която намалява добива и влошава качеството на луковиците. Чесънът трябва да се изважда в момента на единично полагане на листата, когато обикновените люспи на луковицата са все още свежи и не се разкъсват. Зимният чесън е готов за изваждане през втората половина на юни, а летният – около 20 юли. Ако прибирането се забави, след като лъжливите стъбла са паднали на земята и листата им са напълно изсъхнали, обвивните кожести люспи могат лесно да изгният. Вследствие на това луковиците силно се оголват, добиват непривлекателен вид и трудно се съхраняват. Изваждането става чрез изскубване, когато почвата е влажна, или чрез изкопаване с мотика при суха почва. Извадените растения се оставят на полето, наредени в дълги редици, така че листата да закриват луковиците. При тези условия водата от обвивните люспи постепенно се изпарява, поради което те стават здрави и плътно прилепнали към луковиците. Ранното изваждане не намалява добива, но подобрява качеството на луковиците и запазва листата им, което има голямо значение за сплитането.
След 5-6 дневно просушаване на открито чесънът се насипва в щайги или се сплита на венци. Сплитането става в сутрешните часове, докато листата не са изпръхнали и станали чупливи. Засега по този начин чесънът се съхранява най-добре и най-дълго време. Когато чесънът се съхранява в щайги, лъжливите стъбла на луковиците се изрязват. От декар се получават 500-600 Кg луковици от летния чесън и 600-800 Кg от зимния. През зимата чесънът се съхранява в сухи помещения, където температурата не спада под -3 С.Сплитовете може да се покриват, за да се предпази чесънът от измръзване.
Отглеждане на зелен чесън
Това производство е много сходно с производството на зелен лук от едър арпаджик (пооска). Подготовката на почвата се състои в предсеитбено наторяване с 3-4 тона разложен или полуразложен оборски тор и 30-40 Кg супер фосфат на декар. Площта се полива и се прекопава на дълбочина 20 cm. Веднага след това се бранува, за да се ограничи изпарението на влагата. Най-подходящ срок за засаждане за производството на зелен чесън е средата на октомври, за да могат до настъпването на зимата растенията де се вкоренят добре, което ги предпазва от измръзване през зимата. Засаждането се извършва на ръка в браздички при разстояние 20 cm между редовете и 5 cm между растенията в реда. За един декар в зависимост от едрината на скилидките са необходими 150-300 Kg посадъчен материал от зимен чесън. Рано през пролетта, след като почвената повърхност просъхне, се извършва подхранване с 15-20 Кg/dkа амониев нитрат и окопаване. Обикновено се извършват две плитки окопавания, с които се цели да се унищожават плевелите и да се подобри въздушно-газовия режим в почвата. Това затопля повърхностния почвен слой. При ранните пролетни задушавания през март, април, май, които съвпадат с периода на усилен растеж на чесъна, се извършват редовни поливки. Това ускорява растежа и увеличава количеството на стандартната продукция.
Прибирането на зеления чесън започва в началото на април. Годните растения се изскубват внимателно, за да се запазят останалите. Веднага след скубането се полива, за да се ускори растежът на останалите растения. Изскубваните растения се почистват от кал и изсъхнали листа и се завързват на връзки по 5-10 броя. От декар се получават 6000-10000 връзки.
Отглеждане на стрелкуващия чесън
Той се отглежда като зимния чесън при есенно засаждане. Размножава се със скилидки и чрез въздушни луковички.
При засаждане на скилидки се образува едра луковица със скилидки и цветоносно стъбло, на което вместо семена се образуват въздушни луковички. Когато липсва достатъчно посадъчен материал от скилидки, за тази цел се използуват въздушните луковички, които при много ранно есенно засаждане образуват дребни (20-30g) луковици с 4-6 скилидки. Ако се закъснее със засаждането, те образуват едноглави луковици, които са много добър посадъчен материал за следващата година.
Грижи през вегетацията на стрелкуващия чесън са както при зимния чесън. Реколтата се прибира едновременно с летния чесън или малко по-рано. По добив се равнява на зимния чесън.
Стрелкуващия чесън може да се използува за производство на зелен чесън, но лъжливите му стъбла са жилави и имат силно лютив вкус.
Празът (Allium porrum)
Празът е двегодишно и студоустойчиво растение. Семената поникват при сравнително ниски температури. Оптималната температура за растежа му е 18-20 С°. Растенията издържат до -15 С°, -20 С°, но на открити места без снежна покривка растенията измръзват при понижение на температурата под -15 С°. Той може да се съхранява на открито, като по-голямата част от стъблото е заринат в пръст, но за да се избегнат евентуални загуби от измръзване, по-добре е да се съхранява в избени помещения.
Празът е особено взискателен към водния режим и се отглежда само при редовно напояване – през време на вегетацията се извършват 10-12 поливки. Не редовното поливане предизвиква прекъсване на нарастването на растенията и оттам намаляване на добива . При редовни , дори късни поливки расте до късна есен.
Празът е взискателен към хранителния режим на почвата. Обратно на лука и чесъна, той не само понася, но и изисква богато торене с оборски тор и азотни минерални торове. Поради това определените за отглеждане на праз площи трябва да се наторяват основи с 5-6 t/dka полуразложен оборски тор, 50-60 Кg суперфосфат и 20-25 Кg калиеви торове. Понася подхранване с азотни торове както на разсада, което ускорява растежа му, така и на производствените посеви. Най-подходящи за отглеждането му са богатите влагоемни почви. Добри резултати се получават на наносни глинесто-песъчливи почви.
Отглеждане на праза
Празът се отглежда главно чрез разсад. Разсадът се отглежда в открити лехи и по-рядко в студени парници. Почвата се наторява обилно с оборски тор и минерални торове и се изорава дълбоко през есента. През пролетта преди засяването се накопава добре, изравнява се с мотика и се уплътнява с дъска. Сеитбата се извършва в средата на март. На 1 т се засяват 6-8 g семена. Върху тях се разстила пласт парникова почва, пресят разложен оборски тор или рохкава почва-при сухо време засятата площ се полива. За 1 декар са необходими 30-40 m2 площ с разсад, т.е. 200-300 g семена.
Младите растения в началото нарастват много бавно. Грижите в този период аса насочени към създаване на добри условия за растежа на разсада. Това на първо място се постига чрез правилен избор на участък с богата на хранителни вещества почва. Разсадът се полива редовно, два пъти се подхранва с амониев нитрат – първи път след поникването, а втория път 15-20 дни по-късно. Най-добре е разсадът да се подхранва чрез разтваряне на тора във вода. След подхранването листата на растенията се измиват с чиста вода.
За борба с плевелите се извършва два или трикратно плевене. При правилни грижи разсадът е готов за засаждане на полето в средата на юни. Качественият разсад трябва да има средна маса над 4 g и 5-7 mm диаметър на долната част на лъжливото стъбло. Подготовката на разсада се извършва както при лука каба. Разсаждането на еднакъв по едрина разсад има голямо значение за дружния растеж на растенията и за получаване на високи добиви. След изскубването растенията се разстилат на сенчесто и проветриво място, за да се просушат, което трае 10-15 дни. В резултат на това растенията омекват, външните им листа пожълтяват. Смята се, че просушаването спомага за образуване на по-дълги и по-нежни лъжливи стъбла и за ускоряване на прихващането.
Празът се засажда обикновено на освободени площи от салати, спанак и др. Това налага да се извърши основно наторяване с оборски тор, да се полее и прекопае. Веднага след това участъкът се бранува на кръст, докато почвата се насити добре. Празът се отглежда обикновено на фитарии. Засажда се на ръка със садило на разстояние 20 cm между редовете и 15-20 cm между растенията в реда. веднага след засаждането се полива с течаща вода, което се повтаря след 4-6 дни. Освен това се извършва посаждане на пропадналите растения. През време на вегетацията посевът се окопава редовно. Извършват се две или три подхранвания с азотни торове. Най-добре е торът да се внася преди окопаването -с първото и второто. Внася се по 10-15 Кg на декар амониев нитрат. Полезно е през август да се направят една две поливки с размит оборски тор. Редовното поливане е необходимо условие за получаване на високи добиви Реколтата се прибира след 1 ноември чрез изскубване. При скубането обаче, често се повреждат лъжливите стъбла и се изискват големи усилия, особено при добре израснали растения, които образуват мощни корени. Затова корените преди изскубването на растенията трябва да се подкопаят. Растенията се почистват, сортират и навързват по 25, 50 или 100 броя. При редовни посеви от декар се получават 15000-18000 броя или 4-6 т/декар продукция.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 20555
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 927,194.50
Банка: 795,760.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена



Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron