Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Теми по онтология

Реферати, есета, доклади и всякакви документи, за които няма собствен раздел.

Модератор: Модератори

Теми по онтология

Мнениеот Zeroadhesion на Пет Юни 03, 2011 23:24

1.тема Предмет на онтологията. Онтология и метафизика. Обемно - съдържателни отношения Онтология (от древногръцки: онтос – битие, съществуване; логос – учение, наука) - Термин, определящ науката за битието, за съществуващото,в отличие от гносеологията–науката за познанието. Терминът онтология в съвременната философска литература се използва за означаване на определена система от категории, които са следствие от определена система от възгледи (определена гледна точка) за света. Използва се за специфициране на множество от понятия с цел пълното представяне на дадена предметна област. Основна характерна черта на онтологическия анализ се явява разделянето на реалния свят на части и класове обекти и определяне на съвкупността от фундаментални свойства, които определят тяхното развитие и поведение. Всяка естествена наука представлява типичен пример за онтологично изследване. Например, атомната физика класифицира и изучава свойствата на най-фундаменталните обекти от реалния свят, такива като елементарните частици, а биологията описва характерните свойства на живите организми, населяващи планетата.

3.тема Античният онтологизъм – формиране на онтологичната терминология.При Аристотел съществуват две линии на философския анализ. В първата линия се предлагат универсални дефиниции за съществуващото. Ключовите думи са две – неподвижното и неразделеното. На тази база Аристотел дефинира онтологията като учение за първите причини и начала (1-ва дефиниция). 2-ра дефиниция – необусловеното от нищо друго съществуване. Аристотел прави преход от ейдетическата онтология на Платон към есенциална онтология. Дисциплинарната матрица е, че ейдоса се превръща във форма, т.е.от статуирана онтологията се превръща в дейностна. Категориите, които задвижват хелеморфизмът са: материя и форма и хипокименон и усия. Хипокименон това е: подлежащото, обуславящото. По категориално логическа линия усия = същност в смисъл на абстрахиране от явлението. На онтологично ниво усия = хипокименон. Втората линия обслужва първата. Дефиниция на хипокименона: онова за което нещо се изказва и което не може да бъде преписано на нищо друго. Стабилизирането на термина става чрез преводи и коментари на Порфилий и Боеций. По тази линия усия “ражда” и субстанция. Субстанция - идва от глагола субстаре - подставям. Квинтесенцията на проблема е при Порфилий – съществуват ли видовете и родовете реално? От тук се ражда Средновековният проблем за универсалиите. Телос (от стр.гр)-цел. Въвежда се понятието неподвижен двигател- първооснова, в което намират оправдание всички частни движения. Това е белег за т.нар.организмична за Аристотел. То ражда едно понятие ентелехия – вътрешна цел, стремеж. Другото работно определение на онтология е философска дисциплина, изследваща единството на съществуване казано с термина на Попър – проблемът е деомарация между съществуване и несъществуване. В този процес има и натурфилософска линия – всички автори, които отъждествяват битието със стихия. Вариант са авторите, които разглеждат битието в неговите корени, първоначала или “семена”. Онтологията започва като натурфилософия.

Тема 4. Схоластичен онтологизъм – съществуване и същност Философията е декомпозирана в седем свободни изкуства. Става техника за изследване на текстове. Занимава се с риторическите техники. Тя се професионализира. Говори се за зрялата схоластика поради нейният схематизъм. Този схоластически модел минава по 3 линии:1. номинализъм-само наименования несъществуващи реално;2.реализъм – родовете и видовете съществуват реално;3.концептуализъм – биха могли да съществуват, биха могли и да не съществуват. Основното не е само онтологическо, то е до голяма степен етическо. Това учение е в пълен синхрон с християнската догма за грехопадението и спасението; отношението субстанция – акценденция при Аристотел е координирано, защото механизмът е предикация-подчинява се на онтоса чрез средствата на логиката. Въвежда се втори принцип-количествен. Чрез него във едно семантично гнездо влизат потенцията и материята. Материята е лишеност, затова се дефинира като количествена определеност. Принципът на индивидуацията е материята. Този модел позволява уточняване предмета на онтологията за разлика от метафизиката. За целта се използва конструкцията метафизика-специалис и метафизика-генералис.

6 тема. Транскатегориалния тип онтологизъм – философстване от принципи. Това е собствено поле на метафизиката. Тя се прави като философия от принципи. Транскатегориалния анализ е философстване чрез принципи. При Спиноза няма онтология в тесния смисъл на думата, той прави транскатегориален анализ. При Спиноза субстанция е единното, онова което не се нуждае от нищо друго за да съществува. Има два момента: 1.собствено онтологичен; 2.собствено гносеологичен. При Спиноза има частен случай на гносеологически онтологизъм - за да има какво да се познава, то трябва вече да съществува. Този анализ изключва външното причиняване и така блокира механичния подход, който води до безкрайност. Модусът е интензивна крайност. За Спиноза тя замества конкретната вещ (крайното). Спиноза говори за творческа и сътворена природа, за два вида причини - иманентна и транзитивна. Общата рамка на двете конструкции е Бог, който е природата. Използва принципа на качествената безкрайност. Иманентната причина е творческа. Тя е “присъствие” на творческото начало в света. Транзитивната има механистично начало. Спиноза отделя онтическия от логическия анализ, защото предикатите на вещта са свойства и отношения, а по този начин метафизиката ще се редуцира до физика.

7 тема. Транскатегориалният онтологически модел.(ТОМ) Възможна ли е метафизиката като наука. Думата транскатегориален означава мислене чрез принципи. В историята на философията има 2 вида мислене. Единият е мислене чрез принципи, а другият – категориалното мислене(системно мислене). Пример за категориално мислене на Хегел: ТОМ е триетичен, работи се с формули. Субстанция означава подлежащо. Субстанция – атрибути – модули. Атрибут означава неотменими свойства: пространство – време – движение). Модус означава начин, състояние (възможност, действителност, необходимост). Под модус се имат предвид вещите. Има 4 групи категории – количество, качество, отношение, модалност.

8 тема. Дейностният онтологизъм. Хегеловата природна онтология. При Хегел онтологията всъщност е обективна диалектика. Това е всъщност първият том на “Науката логика”. Става дума за категориално изграден модел. Предпоставките на Хегел в общ план –неговото тъждество между мислене и битие. Тук се крие тъждеството между общи логически категории и всеобщи онтологични характеристики. Тъждество на два реда всеобщности. Категориално организирана онтология. От Хегел идва отрицателното отношение към термина метафизика-стеснява този термин до антидиалектичен метод. От части, на места запазва и позитивното значение на термина пр.в “Философия на природата”-“Метафизиката е способност на всяко образовано съзнание”. Той не прави онтологията като някаква натурфилософия. Философията на природата при него е само подчинен момент. Това се вижда от схемата му за саморазвитие на абсолютната идея или дух. Самата природа е степен на синтезираност, няма психологизъм, идеалното във външните отношения. Знанието е организирано като социални институти. Тук се открива културният фундамент в Хегеловия модел. Интересува го как се организира знанието. От една страна системност в теоретически план, от друга системност на институциите.

Тема 9. Дейностният онтологизъм. Хегеловата Културна онтология. За Хегел феноменологичният е метод и предварителна работа за изграждане на онтологията като диалектична логика. Предварителната работа е анализ на т.нар.сетивно съзнание, с цел да го елиминира; разглежда културно-историческите форми на това сетивно, непосредствено съзнание, включително и идеологическите му форми. Търси генетически кок се появяват категории чрез процес. При него системността е генетическа системност. Действителната форма на истината е научната и система, но генетически. Исторически първи се продуцират най-бедните в съдържателно отношение абстракции – това е прословутото “е” или “битие”; конструкцията това е . Чистото битие е равно на чисто нищо. Те са тъждествени – към чистото битие не е насочено по конкретно съдържание, освен това “е”, а другото съдържание е продукт на следващ исторически период когато от чисто битие и чисто нищо се получава “ставане". С феноменологичният метод той желае да постави рамки и да елиминира сетивното за да въведе културно-историческия аспект за това в термина “правя”-този термин е двусмислен, има много общо с термина култура на душата на Цицерон. За него този термин служи за да внесе културологичен подход в своята система. Означава – образованост или формообразувание и именно в смяната на институции той вижда производството и смяната на абстракции. Ето защо разглежда като институция отношението господар-роб, от където се появява категорията свобода. Резултатът от всичко това разграничава теория от метод.

10 тема. Метафизика на волята –Отблъсквайки се от Хегел, волунтаризмът му противопоставя тенденцията за възвръщане на предсократическата цялост, към единството на волята, положена на мястото на субстанцията т.е.като “нещо само по себе си”.Шопенхауер е един от авторите с Киркегор наричани антихегелианци. Той в буквален смисъл, а Киркегор косвено, чрез общата атмосфера, която царува тогава в Берлин. Шопенхауер поставя началото на ирационалистическата метафизика. На мястото на категориално-субективната цялост се връща към Платон като художествена-естетическа цялост. Шопенхауер взема от Платон естетизираното единно, единното като красивото, благото. Увлича се от Платоновата неограниченост.От Кант взима разграничението между наглед-разсъдък-разум. Общо между Шопенхауер и Кант – най - битийно е съпреживяното естетизиране на единното. В модерната онтология на преден план категорията свят, осветовяване. Съдържание на термина свят е точно волята – стремеж, подтик, преживяна цялост. Волята не се разбира в индивидуален психологически смисъл, а като принцип. Представата – конкретни мотиви на човешките действия и е обяснима като причинна верига. Тя е синоним на предметност.”на второ ниво мога да си представя..., но преди всичко представата е веществен свят”, “Единствен шанс да се докосна до волята е да имам хоризонт в света, но ако някой обективизира моя светоглед ставам вещ. Волята не може да се обективидира”.

11 тема. Фундаменталната онтология на Хайдегер. Хайдегер работи с категорията възможност. Една от тези възможности е да се замисли за своя произход и да се отдели от техническото всекидневие. Прави модернизиран вариант на предсократическата метафизика. Връща се в предсократическата метафизика, защото желае нещата да останат да съществуват такива каквито са. Битието е онова, което е оставено да съществува само по себе си. Хайдегер е лицето на съвременната онтология. Тя има 2 съществени характеристики:1-отказ от конструиране на метафизически системи. 2-отказ от термина метафизика в полза на онтология. Хайдегер не иска да конструира света, а да го описва. Началото на съвременната онтология започва с екзистенциални теории. Следващ ход е прехода от онтология към онтологии. Това е т.нар.размножаване на онтологията. Чрез това се разработват различни конструкции. Метафизиката се онтологизира, а онтологията се методологизира. Фундаменталната онтология е онтология на мислите положени в преход , в света като система от отношения. Тя е онтология на веднъж случилото се. Идентифицира се с предсократическия период именно затова. Хайдегер има право да гради иначе невъзможната аналитика, защото използва първоначалната етимология.

12 тема. Онтология на обхващащото
В немската екзистенциална философия има голяма доза академизъм. Ясперс обвинява Хайдегер в това, че обективизира екзистенцията, чрез субстантивиране на т.нар.екзистенциалии. или с други думи овеществяване на нещо, което по дефиниция трябва да е антивещно. За него фундаменталната онтология е традиционалистка онтология, тя е проект, но няма реализъм. Общото е собствен предмет на онтологичния анализ. Интересът към общото идва от дефиницията на философия – познание на света като цяло. Философията се дефинира като първа философия т.е.като познание от принципи. Два подхода са главни при анализа на общото: 1-предметно-теоретичен – общото като предмет на онтологичен анализ. Цели се анализ на собствената природа на общото. 2-метатеоретичен–анализ на процедурите, чрез които общото служи за обосноваване в сферата на онтологичния анализ. За онтологичния анализ разликата общо – всеобщо не е твърде съществена. Защото общото в своя род също в тези рамки е всеобщо, в качеството му на същност. Всеобщо носи екстензивен смисъл. Общото се разглежда като се тръгне от базисните онтологични редове – вещи, свойства, отношения.

14 тема. Всеобщото – собствен предмет на онтологическия анализ: типове проекторешения В общата скица на онтологическия анализ у нас попадат няколко негови специфики:1- онтологически разработки в контекст. Това са работи нерефлексивни за предмета на самата онтология. Например публикация за отношението на философията с науката, културата и т.н. 2-трудове ангажирани само тематично с предмета на онтологията. 3-налице са изследвания, които третират онтологическата проблематика не тематично, а в рамките на някаква специална онтологическа парадигма. Между 60-те и 80-те години онтологическият анализ набира скорост. Това е вследствие от разочарованието от гносеологизма. Тематичното поле на онтологията си пробива път като “обективна диалектика”. Първият сериозен пробив е защитата на “материалистическите неща в себе си”. През 80-те години този процес е завършил в терминологично и концептуално отношение. Всичко у нас около и за онтологията се закрепва в дискусията около предмета и. Има такова общо(всеобщо), което в собственото си битие е предмет на онтологията. Категориите не са операционални техники, а кореспонденти на битийните ситуации, съвпадащи със собствените си граници. Онтологията предполага и предпоставя някаква теория за общото.

15 тема Онтологическо моделиране. Абстрактен онтологически модел. В основата на понятието модел е конструкцията на моделно отношение. Смисълът е определяне класът на релевантните свойства между 2 групи неща. Релевантните свойства – съответстващи си. Чрез тях онтологията описва степените на действие. Скритата предпоставка – онтолога не работи със самото битие, а с негови модели. Чрез онтологическите модели се представя аксиоматичният път на всяка наука. Абстрактен онтологически модел. В следствие от Аристотеловия хилеморфизъм е идеята за логически граници между битиен център и неговите собствени определености. Вещта присъства и в двете конструкции, защото при нея онтос и логос съвпадат. Конструира собствената природа на абстрактния модел. АОМ поставя съществуването в строгата рамка на нещо и нищо. В тази рамка съществуването се третира като съществуващо. Битийните степени на съществуващото са 3: 1-обект – елемент, който описва битието като подчиненост на неговите елементи и собствени закони. Обектността е в основата на АОМ. 2-предмет – категорията предмет функционира като общонаучна. В строг етимологически смисъл това е категория с онтологически фундамент. С тази категория се осмисля съществуващото като реално. 3-вещ – дискретно ниво на АОМ. Вещта представя битийната телесност. АОМ лежи върху релацията между сводимост и несводимост на битийни центрове и нива.

16 тема. Основни проблеми в съвременната българска онтология. В съвременната българска философия онтологическият модел присъства в имплицитен и експлицитен вид. До неотдавна доминираха имплицитните влияния на онтологическата проблематика сред останалите философски теми. Най – често това се извършваше чрез напълно ритуално – идеологическото позоваване на принципа на обективността. Все пак в рубриката на т.нар. обективна диалектика онтологията имаше запазен периметър на влияние определен според нас от неперцептивния статус на пространствено – времевия континиум, от йерархията на самодвиженията, от допускането на всеобщи диалектически закони и използването на концепта материя в качеството му на заместител на традиционната категория субстанция. Ударите срещу онтологизма се провеждаха от позициите на една „диалектика на природата”, ориентираща позитивистично мисловност доколкото тенденциозно разтваряше онтологията в натурфилософията и в т.нар. методология на частните науки. Формули като тая, че материята е субект на всички свои изменения, оставаха с фоново – илюстративен за физиологията характер.
Сигнатура:
Изображение

Изображение

Изображение
Аватар
Zeroadhesion
       
 
Мнения: 6690
Регистриран: 13 Апр 2008
Наличност: 478,498.92
Банка: 0.00
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Мъж





Назад към Други

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта