МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВЕН МЕНИДЖМЪНТ


КУРСОВА РАБОТА

ПО

МЕЖДУНАРОДНО ЗДРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО


ТЕМА:

„Сравнителен анализ на здравните системи в страните от Европейския съюз”



Изготвил:
Румяна Димитрова
Фак№ МД81


София,2007


І. Развитие на здравното осигуряване в Европа-обща характеристика
Здравното осигуряване в страните от Западна Европа има сравнително дълга история. Те преимуществено използват два основин модела – на възстановяването и на договарянето.
Паралелно с общото развитие на обществата възниква необходимостта и от развитие на установените системи на здравно осигуряване в тези страни. За тази цел от средата на 80-те години на миналия век започват проучвания за намиране на най-верните пътища за провеждане на реформа в системите на здравеопазването.
Тези реформи имат своята специфика по отношение на реформата, провеждана у нас, която се изразява във факта, че те протичат в страни, които са решили базисните проблеми в покритието, в универсалния достъп до качествена здравна помощ и които отделят около 8-11% от БВП за нуждите на здравеопазването.
Независимо от това, страните от Западна Европа също се сблъскват с редица проблеми, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
- свръхизползване на здравни услуги, водещо до инфлация на здравните разходи и до висока алтернативна цена на пропуснатите възможности в други обществени направления;
- финансов дефицит, пораждащ необходимостта от увеличаване на размера на осигуровките и на държавноот субсидиране.
- недостатъчна конкурентноспособност на финансирането при липса на конкуренция между частни и обществени здравноосигурителни фондове. До началото на 90-те години право на свободен избор на фондове имат само гражданите на Белгия и Швейцария и по-ограничено - държавните служители в Германия;
- здравните разходи са по-тясно обвързани с приходите, а не с потребностите, което на практика води до необосновано използване на здравни услуги;
- задължителните здравни осигуровки се определят като регресивен данък, което контрастира с принципа на прогресивното подоходно облагане, целящо ефективното преразпределение на богатството. По този начин богатите заплащат относително по-малки размери на осигуровките спрямо доходите си;
- съществува скептицизъм спрямо принципа на солидарността.
Изхождайки от горното, страните от Западна Европа определят главните направления на реформата в осигурителните си системи по следния начин:
- провеждане на по-успешна политика за сдържане на и контрол върху разходите;
- глобализация на системите за здравно осигуряване;
- въвеждане на пазарни модели с държавно регулиране за по- справедливо разпределение на риска между осигурителните органи.
Най-често в политиката за сдържане на осигурителните разходи се прилагат по-затворени и проспективни системи за заплащане на изпълнителите на медицински услуги. От друга страна се разширява политиката на поделяне на разходите между осигурените лица, изразяваща се в по-голямото участие на гражданите и пациентите в дедуктивните плащания и потребителските такси в момента на консумацията. Разширява се прилагането на контролните механизми по отношение на ценообразуването.
Глобализацията на социалните здравноосигурителни системи тепърва
ще поставя своите проблеми. Повод за това дават някои решения на Европейския съд по отношение на прилагането на правата на осигурени лица, произтичащи от фундаменталните принципи за свободно движение на стоки и услуги в рамките на ЕС, които се сблъскват с рестриктивната политика на националните осигурителни фондове .
Пазарната организация на осигурителните системи се препоръчва в съчетание с механизми за регулиране, които не ограничават солидарността и са насочени към премахване на несправедливостта в осигуряването и достъпа до здравна помощ. Този подход се определя като смесен социално-пазарен модел и се оценява като най-ефикасния за реформиране на системите на здравеопазване.
Неговите преимущества се изразяват в:
- независимост на финансирането от предоставянето на здравни услуги;
- задължително участие на гражданите в осигуряването за гарантиран пакет от услуги;
- доброволно участие на гражданите в конкурентен пазар за покупка на допълнителни осигуровки извън този пакет;
- множество конкуриращи се фондове с частна и обществена собственост;
- личен избор на фонд за гарантиран пакет, като фондът следва да приеме всички желаещи;
- заплащане на два вида вноски от осигурените лица - с еднакъв процент от дохода за осигуряване на солидарността и фиксирани вноски в зависимост от здравния риск на падарен принцип;
- конкуренция на фондовете по размера на втората вноска, по допълнителните осигуровки и по качеството на осигуряване.

ІІ. Организация на системите на здравеопазване и здравно осигуряване по страни
Западноевропейските страни през последните двадесет години непрекъснато са реформирали своите здравни системи. От началото на 90-те години това е и практиката на страните от Централна и Източна Европа, при които реформата в здравните системи се осъществява с различен темп, интензивност и дълбочина в зависимост от напредъка на прехода към пазарна икономика.
В хода на тези реформи са били решавани различни проблеми, характерни за отделните националните системи на здравеопазване. Тези реформи имат някои общи черти, които биха могли да се групират в три основни категории:
- Първо, страните се стремят да поставят разходите за здравеопазване в съответствие с наличните ресурси. С намаляването на темповете на икономически растеж през 80-те и 90-те години в сравнение с бурния растеж в периода след Втората световна война, разходите за здравеопазване са имали тенденция да “изконсумират” нарастващ дял от БНП. Поради това отделните страни са взели мерки да сдържат медицинските разходи в разумни граници, без да се прекратява предлагането на обслужване с високо качество, изисквано от населението.
-Второ,превръщане на здравеопазването в по-справедлива система. Общопризнато е, че здравните грижи трябва да се предлагат в еднаква степен, и че осигуряването на минимален пакет здравни услуги за цялото население има своите положителни последици. Например, поддържането на минимални здравни стандарти за цялото население спомага за намаляване на риска от разпространение на инфекции.Въпреки всичко в редица държави достъпът до медицинска помощ продължава да е нееднакъв, което задълбочава социалните проблеми.
-Трето, подобряване на ефективността и качеството на предлаганите услуги, посредством микроикономически реформи в сектора здравеопазване. Реформите се различават по вид в различните страни. Там, където се смята, че неефективността се дължи на отсъствието на конкуренция, са взети мерки за създаване на конкурентен натиск. От друга страна, където проблемът се свежда до свръхпредлагане на услуги, са взети мерки за въвеждане на стимули за изпълнителите, например чрез промяна на методите на заплащане.

Тези реформи са имали променлив успех. Колкото и трудно да е измерването на ефективността на здравеопазването, заслужава да се отбележи, че като цяло има подобрение на здравните показатели.Осезаем напредък е постигнат също в стабилизирането или намаляването на дела на здравните разходи в БНП.

ІІІ. ЕС – здравноусигурителни системи
Здравноосигурителните системи на държавите от ЕС са се установили в резултат на специфични политически, исторически, културни и социално- икономически дадености. Това е причината за многобройните различия между тях. Чл. 129 от договора на ЕС изрично изключва хармонизирането на националните законодателства в областта на здравното осигуряване.
Като универсален принцип все пак може да се изтъкне взаимопомощта.Очертават се два основни типа организации на здравно осигуряване:
-финансирана чрез данъци национална система
-социално осигуряване с възможност за независими от държавата здравноосигурителни каси.
Но различията между двете системи постепенно се размиват. От друга страна, в някои традиционно установени системи на социално здравно осигуряване здравноосигурителните каси се обединяват и това улеснява контрола на държавата върху разходите за здравеопазване. Това взаимопроникване е опит да се използват предимствата на всяка от двете основни системи.
Наблюдава се тенденция към увеличаване на обема на здравната помощ над размера на средствата за финансиране. Това изправя и двете системи пред необходимостта да намалят разходите чрез рационализиране на предлаганите здравни услуги. Всяка от съществуващите схеми има както силни, така и слаби страни. Няма такава, която да предлага цялостно решение на проблемите.
Всички действащи системи на здравно осигуряване в страните от ЕС включват – наред с пациентите или населението като платци и изпълнителите на здравни услуги като получатели – и трета страна, която се явява посредник между споменатите две. Целта е да се разпредели цената на здравното обслужване между болни и здрави. Този механизъм на солидарност отразява единодушната позиция на ЕС, че здравеопазването не бива да се регулира само от чисто пазарни закони.


Всички системи на здравно осигуряване в ЕС се опират върху разнородни източници на финансиране, които обаче – пряко или не – са под контрола на държавата. Делът на директните плащания за извършени здравни услуги е незначителен.
Задължителното и доброволното здравно осигуряване се управляват от здравноосигурителни каси, които са самоуправляващи се организации. Задачата им е да поемат разходи по здравеопазване за сметка на онази част от дохода на осигурените, която постъпва в тях под форма на вноски.
Повечето данъчно финансирани системи разполагат с единна държавна система на здравеопазване, в която здравните услуги се извършват с посредничеството на едно държавно ведомство. Ала това не означава, че самата държава от свое име предлага здравни услуги и че медицинският персонал е в трудови правоотношения с нея. Единствено в Гърция и Португалия повечето лекари от извънболничната медицинска помощ са държавни служители.
Във всички страни от ЕС е обсъждан въпросът за създаване на единно държавно ведомство за здравно осигуряване, което да се разпорежда с ресурсите и да осигурява ползването на здравни услуги. Съществуват най- различни мнения по въпроса, но в нито една от страните няма чисто държавно здравно осигуряване. Дори се наблюдава тенденция към ограничаване на ролята на държавата, напр. във Великобритания и Италия. В първичната медицинска помощ лекарите по принцип са изпълнители въз основа на договори.
По-различно е положението при болничното лечение, което изисква повече средства. В някои страни (Дания, Италия и Ирландия) болниците като правило са под контрола на държавата, докато в Германия, Франция и Белгия частният сектор има голям дял в болничната помощ. В редица страни (Великобритания,Португалия и Ирландия) държавата предоставя във все по-голяма степен самостоятелност на болниците.


АВСТРИЯ
Австрийската система за социално осигуряване се базира на принципа на всеобщо задължително осигуряване, което обхваща 99 % от населението и до голяма степен е децентрализирана.
Осигуровката е срещу болест, злополука, пенсионна срещу безработица.
Федералното министерство на труда, здравеопазването и социалните грижи осъществява надзор върху здравноосигурителната система и контролира социалноосигурителните организации. Федерацията на агенциите за социално осигуряване определя размера на сумите, които се възстановяват при покупка на предписани лекарства, очертава приоритетите в предоставянето на здравни услуги, сключва договори с изпълнителите на здравни услуги и координира дейността на отделните осигурителни организации.
99 % от населението се осигурява в някоя от 24–те здравноосигурителни каси.Изборът на каса се определя от трудовото правоотношение, регионални и исторически особености.Касите са самоуправляващи се институции и имат леки разлики в предлаганите пакети здравни услуги. Те набират приходите си главно от вноски (90 %). Около 40 % от населението плаща допълнителни вноски за частно здравно осигуряване.
Общопрактикуващите лекари работят по системата на заплащане за услуга.
Редът за заплащане на стоматологични услуги се определя на федерално ниво.
Възстановяването на разходи за закупени лекарства се извършва по позитивен списък, изготвян от министерството.
Около половината от болниците се управляват от центровете по здравеопазване, а над 60 % от частните болнични заведения имат договори с общественоосигурителни каси.
С цел повишаване на ролята на първичната за сметка на специализираната здравна помощ се поставя изискване за интегриране на здравните и социални регионални структури.

БЕЛГИЯ
Системата на здравното осигуряване в Белгия се гради върху задължително осигуряване на цялото население срещу малки и големи рискове. Наред с един държавен фонд съществуват пет взаимоосигурителни фонда с идеална цел, свързани с организации на религиозна или политическа основа.
Медицинското обслужване се ползва с широка автономия, а здравните услуги се заплащат предимно директно. Пациентът свободно избира лекар – както общопрактикуващ, така и специалист, и има свободен достъп до болнични заведения. Системата е достигнала до свръхпредлагане на здравни услуги.
Ролята на държавата се проявява в регулирането и отчасти финансирането на здравното осигуряване, като изпълнителите на здравни услуги разполагат с широка самостоятелност.Наблюдава се тенденция към централизиране. На национално ниво седем министерства изпълняват задачи, свързани със здравната политика, регулирането и контрола върху здравноосигурителната система. Правителството определя вноските за здравноосигурителните каси и минималния пакет здравни услуги. Задачите, свързани със социалното осигуряване, се изпълняват от Министерството на социалното осигуряване – например определяне на размера на хонорарите на изпълнителите на здравни услуги. Министерството на общественото здравеопазване и семейството има право да реорганизира болнични заведения.
Задължителното здравно осигуряване покрива две групи рискове – т. нар. малки и големи рискове. Като малки рискове се определят извънболничната помощ, закупуването на лекарства и стоматологичната помощ. Големи рискове са болничното лечение и техническото осигуряване.
Системата на задължителното здравно осигуряване се състои от пет взаимоосигурителни фонда с идеална цел и от държавния фонд за социално осигуряване.
Болничното обслужване се финансира директно от здравноосигурителните каси въз основа на бюджетен проект, който се изработва с оглед на легловия капацитет, дейностите от предходната година и специфични болнични характеристики.
Извънболничното здравно обслужване се осъществява главно от общопрактикуващи лекари. Заплащането е на принципа “заплащане за услуга” - лекарите получават хонорар директно от пациента, на когото от страна на здравноосигурителната каса се възстановяват около 75 % от сумата, а останалите 25 % се поемат от самия него
Разходите за закупуване на лекарствени средства се възстановяват на пациента по позитивен списък с фиксирани цени.
Стоматологичните услуги се заплащат пряко от пациента и след това му се
възстановяват в размер около 75 %.
Делът на частния сектор в болничното обслужване е голям – около 60 %.Има малък брой специализирани частни клиники. Около 5 % от болниците са собственост на здравноосигурителните фондове. Останалите болници са държавни.

ДАНИЯ
От 1973 г. насам здравеопазването в Дания се управлява от Държавната служба по здравеопазване. Парламентът и правителството определят рамката на дейността, а конкретното й осъществяване се извършва от 16 местни съвета и 275 общин. Основен изпълнител в системата е семейният лекар. Местните съвети отговарят за първичната и болничната помощ. Средствата за финансиране идват от подоходните данъци, събирани в съответната област. Общините организират домашното здравно обслужване .
Министерството на здравеопазването осъществява обща координация на дейностите в здравеопазването и издава разрешителни за лекарствени средства. Министерството има правомощия и по планирането на превантивни мерки и здравно обслужване по области и общини.
Цялото население е обхванато в задължителното държавно здравно осигуряване. То покрива основните здравни услуги. Участието е задължително за всички.
Около 27 % от населението имат и доброволни частни здравни осигуровки, главно под формата на допълнително осигуряване, което покрива частта от разходите, заплащани от пациента.
Финансирането е главно от данъчни постъпления на национално, областно и общинско ниво.
Лично участие има в разходите за стоматологична помощ и за лекарствени средства, както и под форма на допълнителни плащания за осигурените от 2 категория.
Тарифата на лекарските услуги в извънболничната помощ се договаря от комитет на Държавната служба по здравеопазване и лекарския съюз. Общопрактикуващите лекари получават хонорарите си отчасти като заплащане за услуга, отчасти по системата “перкапита”.
Стоматологичната помощ е безплатна до 18-годишна възраст. След това само част от разходите се поема от здравното осигуряване, а значителна част се заплаща от самия пациент.
Областните управи финансират болниците и контролират дейността им.Разходите за закупуване на лекарства извън позитивния списък се възстановяват частично в размер около една трета.






ФИНЛАНДИЯ
Здравеопазването във Финландия е държавно планирана система, финансира се от данъчни постъпления и осигурява широк спектър здравни услуги на населението.
Министерството на социалните грижи и здравеопазването отговаря за насоките в здравеопазването и социалното дело, планира реформите и контролира изпълнението им. Със Закона за здравеопазването от 1992 г. част от дейността му се прехвърля на областно ниво.
Финландия поема инициатива за изграждане на система за профилактика и здравни грижи чрез верига от държавни здравни центрове (250 на брой), които осъществяват извънболничната здравна помощ. Общинските съвети на 455-те общини събират пропорционален местен данък и получават допълнителна държавна субсидия, чрез които финансират здравеопазването по места.
Финансирането на здравеопазването и социалните грижи става чрез постъпления от общински подоходен данък , държавни субсидии, здравноосигурителни вноски и от личното участие на пациента и частното осигуряване, чийто дял обаче не надхвърля 2 %.
Националното социалноосигурително ведомство е подчинено на парламента и възстановява част от направените от пациента разходи за предписани медикаменти, частно медицинско обслужване, ведомствено здравеопазване и др.
Пациентът участва лично в разходите най-вече за закупуване на лекарства и стоматологична помощ.
Вторичната и третичната болнична помощ се управлява от 21 области, като в тях общините се обединяват в съюзи за общо управление на централна болница за целия регион.
Финландското здравеопазване се намира в преход към децентрализация. Една от програмите свързани децентрализацията на системата има за цел намаляването на ‘институционизираното’ здравеопазване. Програмата е насочена специално към възрастните хора и хронично болните като се търсят решения за предлагане на здравни грижи по домовете за по-дълго време преди постъпване в болница. За успешно въвеждане на тази система е необходимо активното включване на общините.
Допълнително се търсят механизми за въвеждане на пазарни елементи и конкуренция между изпълнителите на здравни услуги.




ФРАНЦИЯ
Системата на здравеопазването във Франция е твърде усложнена. Частният и общественият сектор участват както в организирането на медицинската помощ, така и във финансирането й. Осигурява се широк спектър от услуги за осигурените лица, които свободно могат да избират изпълнителя както в извънболничната, така и в болничната помощ. Задължителното здравно осигуряване стои в основата на системата, но допълнителното доброволно осигуряване също играе немаловажна роля.
Френското здравеопазване се намира под строг правителствен контрол. Правителството решава основните въпроси на здравната политика и социалната защита, контролира връзките между различните осигурителни институции, упражнява контрол над държавните лечебни заведения и организира обучението на медицински кадри. Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването имат водеща роля при вземане на решения и определяне на главните насоки в здравеопазването на национално ниво с помощта на своите подведомствени служби. Върховната комисия за обществено здравеопазване, оглавявана от министъра на здравеопазването, определя приоритетите на здравната политика.
На местно ниво има 22 регионални дирекции за здравеопазване и социално дело, които контролират болничните заведения и местното здравно осигуряване.
Задължителното здравно осигуряване дава право на всеобщ достъп до здравни услуги и е придадено към социалното осигуряване. 99% от населението са включени в тази система, която се контролира от Министерството на труда и социалните грижи. Градивни елементи на системата са здравноосигурителните каси, обособени по отраслов признак. В най-голямата от тях са осигурени около 80 % от населението – заетите в промишлеността и търговията и членовете на семействата им. Има здравноосигурителни каси на земеделци, еднолични търговци и специфични групи от населението, напр. студенти, държавни
служители, лекари.
Различните здравноосигурителни каси в задължителното осигуряване предлагат сходни условия и осигуряват широк спектър от здравни услуги в рамките както на извънболничната, така и на болничната помощ.
Държавните болници и частните клиники, които имат сключени договори със здравноосигурителни каси от системата на задължителното осигуряване, се финансират в рамките на общ бюджет, който се базира на данни за извършени здравни услуги от предходната година. Плащането се извършва по система за леглоден, но има опити да се въведе и система на диагностично свързани групи. Държавните болници осигуряват около две трети от цялата леглова база.
Лекарите от извънболничната помощ, участващи в системата на задължителното осигуряване (лекари от 1 ниво), получават хонорари по фиксирани тарифи, които се договарят ежегодно от представители на лекарското съсловие, здравноосигурителнитве каси и правителството.Т. нар. лекари от второ ниво не са обвързани с хонорарните тарифи. Те определят сами таксите си, които превишават тарифните с 30 до 50 %, като
разликата се поема от пациента.
Правителството изготвя списък на лекарства и фиксирани цени за тях, които се възстановяват на пациента от здравноосигурителните каси.

ИТАЛИЯ
Италианската Национална служба за здравеопазване е основана през 1978г. и има за цел да осигури на гражданите достъп до здравна помощ, която до голяма степен е безплатна. Финансирането се извършва предимно чрез данъчни постъпления и здравноосигурителни вноски. Изпълнителите на здравни услуги са както държавни, така и частни организации. Италианската служба за здравеопазване е децентрализирана за разлика от британския си прототип.
Парламентът установява минималния стандарт на осигуряване със здравни услуги .Правителството се консултира с Националния здравен съвет, който включва представители на самото правителство, регионите, централното управление, лекарското съсловие и социалните организации и се председателства от министъра на здравеопазването.
Планирането, финансирането, осигуряването и контролът върху здравните услуги са предоставени на 20-те области. Националната служба за здравеопазване е разделена на три нива – национално, регионално и локално. Основни структурни единици са регионалните управления и локалните здравни служби. Страната е разделена на 20 региона, които от своя страна се разделят на 320 локални здравни служби, които от 1992 г. отговарят за управлението и организацията на здравеопазването в дадения район. Локалните служби са основни практически проводници на здравната политика, но и регионите дават насоки на дейността им поради доста конкретните планове, които се изготвят на регионално ниво. Има проблеми при движението на паричния поток между регионалните и локалните служби, тъй като последните от една страна се явяват купувачи на здравни услуги, а от друга предлагат болнична помощ чрез 184-те самоуправляващи се болници, финансирани от регионите. Локалните служби възстановяват разходите на обществените болници на Националната служба за здравеопазване.
Разходите на частни лечебни заведения, които имат договори с регионите, се възстановяват от локалните здравни служби. Пациентите имат право на свободен избор на лечебно заведение, включително частно.
Планирането на бюджета се извършва на национално ниво, но регионите разполагат с широка автономия в планирането на разходите и са възможни както реинвестиции, така и дефицит.
Извънболничната помощ се осъществява главно от общопрактикуващи лекари, които основно биват заплащани по системата “пер капита”.
Възстановяването на разходи за закупуване на лекарства се извършва по позитивен списък в две групи – първата за хронични и тежки заболявания почти без лично участие на пациента, а за лекарства от втора група – с участие на пациента до 50 % от стойността им.
През февруари 2000 е гласувана нова реформа на здравния сектор, която разпорежда прекратяването на финансови трансфери от централното правителство към регионите от 2001. От 2001 регионите ще получават пред-определена сума получена от приходите, под тяхна юрисдикция, на данък добавена стойност, личните данъци и данък гориво.

ГЕРМАНИЯ
Организацията и финансирането на здравеопазването в Германия се базира на традиционните принципи на социалната солидарност, децентрализацията и саморегулирането. Ролята на централното правителство се свежда до създаването на законова рамка на здравното обслужване, докато по-голямата част от отговорността за изпълнението се носи от администрацията на отделните провинции. Федералното министерство на здравеопазването е ключовата институция на федерално равнище, допълвана от подпомагащи органи с научна насоченост. Консултативният съвет за координирано действие в здравеопазването има консултативна роля по медицински и общоикономически въпроси.
Социално-осигурителната система покрива около 88% от населението на Германия. Заетите с доход под определен минимум се осигуряват на законова основа, а безработните изцяло се осигуряват от държавата.
Доброволни здравни фондове са били около 600, чийто брой междувременно се е съкратил в резултат на сливанията, осъществени през 90-те години. Здравните фондове са организирани по райони, професия или специфична месторабота. След 1996 год. заетите имат право на свободен избор на здравен фонд.
Около 60% от средствата се набират от задължителните и доброволни вноски, около 21% са от данъци, 7% - от частни осигуровки и 11% - от преки вноски на пациентите. През 1994 год. е въведена система на финансови компенсации между здравните фондове.Вноските в здравните фондове се събират от трудовите доходи ,като таксите са разделени поравно между работници и работодатели.
Болниците, били те държавни или частни, се финансират комбинирано, чрез покриване на инвестиционните разходи от провинцията и заплащане на оперативните разходи от здравните фондове. Болничните разходи за частно осигуряващи се пациенти се покриват по отделна тарифа.
Амбулаторната помощ се заплаща чрез комплекс от формални договори между представители на здравните фондове и сдруженията на лекарите и стоматолозите. Само членуващите в тези сдружения лекари могат да обслужват членове на фондове за задължително здравно осигуряване. Плащането на медицинските услуги се базира на принципа “заплащане за услуга” за ОПЛ, специализираните услуги и стоматологичната помощ. При амбулаторната помощ няма преки плащания от пациентите. За разлика от това, при стоматологичната помощ се доплаща до 100%, особено за протезиране.
Цените на лекарствата в Германия са унифицирани. Разходите за повечето лекарства се покриват на основата на система от реферативни цени.
Здравна профилактика се предлага от 360-те държавни здравни служби и от частно практикуващите лекари.
В болничния сектор има три вида болници: държавни болници, болници на организации с идеална цел (благотворителни) и частни болници - търговски дружества.
В амбулаторната помощ пациентът има свободен достъп до обслужване и високотехнологични изследвания, извършвани от ОПЛ, специалисти и стоматолози. Нивото на скъпоструващо оборудване е между най-високите в ЕС.

ИРЛАНДИЯ
Здравната помощ се осигурява главно от държавната система на здравеопазване, като всички граждани имат достъп до медицинско обслужване.За разлика от Националната Здравна Служба на Великобритания, правото на безплатно или частично платено обслужване се основава на платежоспособността на гражданите и на разделянето им на две категории-35% спадат към Първа категория – групите с най-ниски доходи. Мнозинството от 65% се отнася към Втора категория и или заплаща направо, или участва в доброволното осигуряване.
Лечението в държавните болници се заплаща в ограничен размер, въз основа на дневен порцион. Около 1/3 от населението на Ирландия (1/2 от Втора категория) членува в Доброволния здравно-осигурителен борд, създаден през 1957 год. с цел допълнително осигуряване.
Гръбнакът на ирландската здравна система е националната схема за населението от Първа категория, включваща хората с ниски доходи – 35% от населението, които не плащат за осигурения им достъп до здравни услуги. Достъпът е в съответствие с доходите, броя на членовете на семейството, възрастта и др.
Първичната помощ е безплатна и се предоставя по Схемата на Общи Медицински Услуги. Пациентите от Втора категория плащат всички амбулаторни услуги.Разходите за лекарства над определено равнище се поемат, независимо от доходите.
Болничната помощ в държавните болници е безплатна за пациентите от Първа категория, а тези от Втора категория от 1987 год. доплащат в неголеми размери.Лечение на инфекциозни заболявания и някои видове обслужване на деца, са безплатни за всички пациенти.
Вниманието на националната схема е насочено към хората с ниски доходи. Доброволният здравно-осигурителен борд и наскоро учредената BUPA Ireland, се занимават с доброволно осигуряване. Здравно осигурителната дейност се организира и осъществява съобразно Закона за здравното осигуряване.
Здравната система в Ирландия е силно централизирана.
Правителството упражнява строг бюджетен контрол върху разходите за здравеопазване. Финансирането на ирландската здравна система е предимно държавно (около 78%). Около 13,5% се финансира чрез доплащане на услугите. Основната част от средствата се осигуряват чрез данъчното облагане и специална здравна вноска от 1,25% от брутния доход, с изключение на Първа категория.
Финансирането на болниците се извършва под контрола на Здравните съвети. Доброволните държавни болници (главно учебните болници) се финансират пряко от Министерството на здравеопазването. Доплащането за болнично лечение се извършва само от населението от Втора категория.
Стоматолозите, наети от Здравните съвети, са на заплата.На стоматолозите на свободна практика се плаща според извършената работа, като тарифата се договаря между ирландската Стоматологична асоциация и Министерството на здравеопазването. Пациентите от Първа категория доплащат единствено за протезиране.
Лекарствата за пациентите от Първа категория са включени в позитивен лекарствен списък, който през 1993год. е наброявал 3100 позиции. Предписването на лекарства за пациентите от Първа категория подлежи на строг контрол, тъй като са безплатни за пациента. Реферативните цени на лекарствата се определят на основата на цените в пет други страни-членки на ЕС.
Профилактиката се извършва основно въз основа на общинските здравни програми, които включват опазване на общините от инфекциозни заболявания, специални програми за детско здраве и здравна промоция.
Първичната помощ е грижа на ОПЛ, които работят главно в индивидуални практики. Първичната здравна помощ е под контрола на Здравните съвети. Изборът на ОПЛ от пациентите е свободен.

ГЪРЦИЯ
Здравеопазването в Гърция се базира на системата на задължително социално осигуряване. Финансира се от бюджета и в по-малка степен – от подоходни вноски в здравни фондове.Системата на финансиране не е нито чист тип “Беверидж”, нито “Бисмарк”. Тя включва значително участие на частния сектор както във финансирането, така и в обслужването.
Националната здравна система (НЗС) в Гърция е въведена през 1983 год. едновременно с много други страни от ЕС.
Министерството на здравеопазването и социалните грижи (МЗ) отговаря за провеждането на здравната политика в цялата страна. То регулира дейността и финансирането на НЗС и осигурява медицинска и социална помощ на социално слабите. Централният Съвет по Здравеопазването (ЦСЗ), съставен от професионални изпълнители (медици) и потребители, консултира МЗ по здравно-политически и научно-приложни въпроси. Социалното осигуряване е прехвърлено към Министерството на труда през 1995 год. МЗ има три управления. Главното управление по здравеопазването отговаря за здравето на населението и за здравеопазването. НЗС е разделена териториално на 13 района и 52 участъци. Всеки участък има поне една болница. В седем района са създадени регионални университети или учебни болници. Законодателството от 1983 год. предвижда децентрализация чрез формирането на 176 Местни здравни центрове, осигуряващи здравно обслужване на 2,5 млн. души.
Почти цялото население е обхванато от около 300-те самоуправляващи се социални здравни фондове, работещи като публични дружества. Членството в тях е задължително за работещите и членовете на техните семейства и се урежда по месторабота.
Системата се финансира смесено - от бюджета и чрез здравни осигуровки. С реформата през 1983 год.,НЗС се е отдалечила от системата на “Бисмарк” и се е доближила до системата “Беверидж”.
ИСО – най-големият здравен фонд – е финансиран от подоходни вноски, разпределени между работодателя - 2/3 и работника - 1/3. Осигурителните вноски се допълват от централния бюджет. ОЗО изцяло се финансира от държавата.
Държавните НЗС-болници се финансират основно от бюджета и в по-малка степен от здравните фондове Държавните болници извън НЗС, например военните болници и болниците на ИСО, както и частните болници с договори със здравните фондове, се финансират на базата на дневни порциони, с допълнителни такси за някои диагностични и лечебни процедури.
Частните болници се финансират смесено – от здравните фондове, плащане в брой от пациентите и с доброволни осигуровки.
Осигурителните фондове играят важна роля във финансирането и оказването на амбулаторна помощ.
Реферативните цени на лекарствата се определят от Министерството на търговията на база най-ниските реферативни цени в ЕС. Здравните фондове обезщетяват пациента на база на реферативната цена, а разликата (обичайно около 25%) е за негова сметка.
Болничните диагностични кабинети често се използват за доболнична помощ. Населението има достъп до множество здравни заведения, предлагащи първично и вторично обслужване.
Профилактиката е насочена към рака, СПИН-а, сърдечно-съдовите болести, инфекциите и факторите, свързани с начина на живот. Създаден е национален регистър на раковите заболявания.
Амбулаторната помощ се осигурява от поликлиничните отделения в болниците, от частно практикуващите терапевти и от диагностичните центрове. Всички имат достъп до поликлиничните отделения в болниците.
Болничният сектор обхваща три групи:
- НЗС-държавни болници, в т.ч. 96 окръжни и 23 районни болници, представляващи 63,5% от болничните легла.
- 27 държавни болници в системата на Министерството на отбраната (13 военни болници), Министерството на правосъдието и Министерството на просветата (3 учебни болници), и ИСО. Държавните болници извън НЗС представляват 7,7% от легловия фонд.
- Частни болници, представляващи 28,8% о болничните легла. Някои частни болници предлагат луксозни условия, но обикновено са по-зле откъм квалифициран персонал в сравнение с държавните болници. Те са съсредоточени в района на Атина и Солун и общо имат по-малко от 100 легла.



ИСПАНИЯ
Действуващата здравна система в Испания се основава на Общия Здравен Закон /ОЗЗ/ от 1986 г., потвърждаващ универсалното право на здравеопазване, заложено в Конституцията на Испания от 1978 г..От същата година Испания се стреми към своя интегрирана Национална здравна система /НЗС/, обхващаща почти 98.5% от населението през 1997 г. Осъществяването на такава система се провежда по райони, като целта е всеки район да управлява свои собствени здравни услуги. През 1998 г. този процес на децентрализация е пред своя край в 10 от 17-те автономни района. С въвеждането на НЗС са обхванати голям брой здравни услуги.
НЗС е част от системата за социална сигурност на Националния институт по здравеопазване /НИЗ/ в Мадрид. НИЗ управлява и носи отговорност за обществените здравни институции, които осигуряват здравни услуги на почти 40% от населението на Испания в 10 от 17-те района. Вноските за социална защита, както и услугите за социална защита са под ръководството на Националния институт за социално осигуряване /НИСО/ и Националния институт за социални услуги /НИСУ/. Останалите 7 района вече имат свои собствени органи на управление на здравеопазването. Всеки от 7-те района се управлява от здравен отдел на районната управа.
98.5% от населението на Испания се осигурява от обществената осигурителна система. 93% от тях се осигуряват от системата за задължително осигуряване, а 1% ( с най-нисък доход) получават помощи от държавата.4.5%, главно държавни служители, се осигуряват по специална осигурителна система. Около 17% от населението ползуват допълнително доброволно частно осигуряване .
До момента, 80% от финансирането се осигурява от държавата, чрез събиране на данъци, 18% от финансирането е от здравноосигурителни вноски, поделени между работодателя и работника, а останалата част се финансира от други осигурителни системи.
Обществените болници към НЗС се финансират от предварително изготвен бюджет.
Частните болници могат да участват в системите на Националното здравно оигуряване на базата на сключен договор или могат да събират свои средства.
Цените на лекарствата са стриктно регулирани, въз основа на цените на материалите. Цените на лекарствата в Испания са сред най-ниските в ЕС.
Общественият сектор управлява доставянето на услуги в болниците.
Извънболничната помощ се предоставя от отделни извънболнични центрове, извършващи консултации, диагностика и малки хирургични интервенции.
Всеки автономен район има поне една болница за 24 часова неотложна помощ.



ШВЕЦИЯ
Цялото население на Швеция има достъп до голям брой услуги, които се покриват от Националната осигурителна система /НОС/, финансирана главно от вноски на работодателите. В системата на здравеопазването централна роля имат 23-те окръжни съвета и 3-те големи общини за планирането, финансирането и предоставянето на здравна помощ на техните територии.
Болничната помощ е почти изцяло финансирана чрез данъци от окръжните съвети и се доставя от болници, които са собственост на окръжните съвети. Окръжните съвети са независими, избирани по демократичен път, органи.
Ролята на централното управление е ограничено до даването на насоки.
Асоциацията на окръжните съвети действа като координираща институция между окръжните съвети и централното управление.
Администрацията на централното управление е разделена на две части:
Министерство на здравеопазването и социалните работи и редица относително независими административни агенции, главно – Националният борд на здравето и благосъстоянието.Националният борд за социално осигуряване управлява социалната осигурителна система, която покрива цялото население на Швеция и всички чужденци – жители на Швеция. Частното осигуряване има съвсем незначителна роля.
Окръжните съвети покриват по-голямата част от разходите за здравеопазването, чрез данъци върху дохода. Останалите сдредсва се събират от комбинация между държавата ,частното осигуряване и директни плащания от пациентите.
До неотдавна болниците са получавали годишен бюджет, включващ разходите за персонал, лекарства, доставки и оборудване, като спестяванията да бъдат реинвестирани. През 1998г. са съществували доста варианти на метод за плащане, разгърнати от окръжните и общински власти. Някои услуги също се реимбурсират чрез метода заплащане за услуга.
Разходите на пациентите за предписани лекарства се реимбурсират отчасти от националното здравно осигуряване, когато те са вписани в националната позитивна листа.
Първичната помощ е организирана по райони и се предоставя главно от около 1,000 Центъра за първична здравна помощ, управлявани от окръжните съвети. В тези центрове общопрактикуващи лекари,а понякога и специалисти извършват лечение и профилактика.
Броят на стоматолозите е сравнително висок спрямо броя на населението.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Националната здравна служба /НЗС/ е обществена служба за здравеопазване, финансирана главно от данъци.
Държавният секретар на здравеопазването е отговорен пред Парламента
за предоставянето на здравни услуги в НЗС. Изпълнителното ръководство на
НЗС е отговорен пред държавния секретар за представянето на ясно определени цели и приоритети, базирани на парламентарната политика за НЗС. Въз основа на годишния бюджет, изпълнителното ръководство разпределя финансите на 106-те Районни здравни администрации, които покриват между 250,000 и 1 милион жители.Те, заедно с общопрактикуващите лекари “акционери”, имат обединен бюджет за закупуване на първична и вторична здравна помощ.
Общопрактикуващите лекари и стоматолозите имат статуса на независима страна от договор с НЗС, но броят на стоматолозите ,приемащи пациенти в частните си кабинети, се увеличава.
Въпреки, че силно разчита на обществения сектор, системата винаги е била подпомагана от малък, но разрастващ се независим сектор, който се състои от различни частни, доброволни и благотворителни организации.
НЗС се финансира главно от обща данъчна система (95%) и други
плащания (5% под един общ бюджет, определен от министерството и одобрен
от Парламента.
През 1995г.болниците се превръщат в болнични тръстове на НЗС
(приблизително 400 към 1998г.), които в известна степен са по-независими.
Болничните тръстове сключват споразумение с купувачите за цените и обема на доставените здравни услуги.Системата на заплащане на общопрактикуващите лекари е сбор от такси и хонорари, определени в техните договори. Основната част от заплащането произлиза от капитационната такса за всеки регистриран пациент. Размерът на плащането зависи от възрастта на пациента.
Общопрактикуващите лекари “акционери”, които през 1998г. наброяват
приблизително половината от всички общопрактикуващи практики, получават бюджет, даващ им възможност за предоставяне на първична здравна помощ в практиката си .
По отношение на стоматолозите, преобладаващият начин на плащане е заплащане за услуга.
По отношение на лекарствата, пациентът заплаща около 24% от цената на предписаните му лекарства.Освен това съществува негативна листа на лекарствата, които не подлежат на реимбурсация. Таксите за фармацевтите се договарят от централното управление.

ПОРТУГАЛИЯ
Националната здравна система /НЗС/ на Португалия е въведена през
1979г., за да обезпечи универсално осигуряване за населението, независимо от доходите. Финансирането е главно чрез данъци, но някои услуги се предоставят все още в рамките на социалната осигурителна система. Предоставянето на здравни услуги е главно обществено. Разходите по здравеопазването са много ниски в сравнение със средните за ЕС.
Министерството на здравеопазването оказва контрол върху дейностите в НЗС и частния сектор, определя нивото на съвместното заплащане, решава кои лекарства да бъдат реимбурсирани и координира дейностите на общественото здравеопазване и програмите за профилактика на специфични болести и групи от населението. Националният здравен съвет, който се състои от здравни експерти от различни области, съветва Министерството на здравеопазването.
Националната здравна служба /НЗС/ на Португалия покрива приблизително около 75% от населението. Останалите 25% участват в специални допълнителни системи. Това се отнася главно за държавните служители и военните.
Финансирането е главно чрез данъци, социалното осигуряване дава 13.7% от финансирането на здравеопазването.
Частното здравно осигуряване дава 2.2% от цялото финансиране на здравеопазването.
До 1989г. болниците бяха финансирани на базата на годишен бюджет,но след това част от годишния бюджет бива определян на базата на общата сума за диагностично-свързаните групи. За частни болнични услуги на лекарите се заплаща по метода заплащане за услуга.
Здравните центрове на НЗС, отговорни за извънболничната , обикновено имат свой бюджет, който бива разпределен по райони.
Стоматологичната помощ е към НЗС, а стоматолозите се назначават
директно и са на заплата. Частните услуги по договор се имбурсират по тарифи, определени от централното управление.
Има позитивна листа на лекарствата, както и негативна листа за около 500 продукта. Средно 23% от цената се заплаща от пациента. Цените на лекарствата в Португалия са сред най-ниските в ЕС.
Общественият сектор управлява предоставянето на услуги в болничния
сектор. Има два главни типа болници: централни-15 и районни-38. Също така
има и специализирани болници (акушеро-гинекологични, педиатрични,
ортопедични и др.).
Първичната помощ се доставя главно от мрежа от здравни центрове.
Някои от тях са частни, но болшинството са обществени и се управляват от
НЗС.
Специализираната помощ се доставя главно от частни лекари по договор, които работят на половин ден в болниците и на половин ден в частните си кабинети.

ХОЛАНДИЯ
През 1986г. реформата в здравната система на Холандия има две главни
насоки: въвеждане на еднакво задължително осигуряване на основната здравна и социална помощ за цялото население и регулирана конкуренция на
осигурителния пазар.
Националната осигурителна система постепенно се разширява, но все
още изключва голяма част от болничната помощ.
Системата на задължително социално осигуряване се администрира от
приблизително 23 фонда "Заболяване" и покрива приблизително около 69% от населението. Значителна част от населението (около 29 %), главно тази с високи доходи и тази, на частно практикуващите, които не могат да се впишат според закона в системата на социалното осигуряване, следва да се осигуряват частно.Държавните служители, които съставляват около 6% от населението, са осигурени по специална задължителна система.Членовете на социалните осигурителни фондове могат да получават и допънително осигуряване, за да покриват допълнителни рискове.Приблизително 90% от членовете на социалните фондове "Заболяване" се осигуряват допълнително, за да покрият стоматологичната помощ.
Министерството на общественото здраве, благосъстоянието и спорта е
институцията, която планира и извършва здравна политика, а също така отговаря и за системата на социално осигуряване. Министърът отговаря за процеса на планиране на предоставянето на здравна помощ и одобрява въвеждането на медицински технологии и създаването на болници. Той има окончателна дума при договарянето на таксите между фондовете "Заболяване" и лекарите и тарифите за болниците. Всички решения, свързани с бюджета ,се одобряват от Парламента.
Системата на здравеопазване на Холандия се финансира главно от социалното и частно осигуряване, като социалното осигуряване покрива 62% от населението, а частното – 31%. Финансирането се подпомага и от директни
съвместни плащания, както и от държавни субсидии.
Конкуренцията в частния сектор има дълга традиция в системата на здравеопазване на Холандия. Вноските се определят индивидуално от частните
осигурители и са в съответствие с възрастта.
Заплащането на услугите се договаря между фондовете "Заболяване" или
частните осигурители и общопрактикуващите лекари, с които имат договор, но горната граница на заплащането се определя от централното управление.
От 1983г. финансирането на болниците става чрез общ бюджет, който се прилага от всеки окръжен съвет.
Частните общопрактикуващи лекари получават капитационна такса по
системата на фондовете "Заболяване" – заплащане за услуга от пациентите с
частно осигуряване.
Има положителна листа за реимбурсиране на лекарствата. При съвместни плащания се заплаща около 8% от цената на предписаните лекарства.
Профилактика на заболяванията се извършва главно от
общопрактикуващите лекари, които преминават широк курс на обучение в тази насока и се покрива от социалното осигуряване. Общопрактикуващите лекари осигуряват почти цялата първична медицинска помощ. Те са независими по договор, като 40% от тях работят в групови практики или в здравни центрове
Специализираната помощ е почти изцяло организирана от болниците.
Стоматологичната помощ е обект главно на допълнително осигуряване.
Болничната помощ се осъществява основно от частни болници.Съществуват около 136 болници (1999).

ЛЮКСЕМБУРГ
По-голямата част от населението на Люксембург се осигурява въз основана задължителното здравно осигуряване, което е разделено на 9 социални фонда "Заболяване".Най-важната разлика в предоставянето на здравна помощ в сравнение с другите страни от ЕС е, че всички лекарски услуги се предоставят от независими практикуващи лекари.
Предоставянето на здравни услуги е под пряката отговорност на Министерството на здравеопазването. Асоциацията на болниците играе ролята на съветник на Министерството по проблемите, свързани с планирането и организацията на болниците.
Задължителното здравно осигуряване покрива по-голяма част от населението, а някои трудови групи се осигуряват в специални трудови фондове.Финансирането идва главно от вноски в социалните фондове "Заболяване", които се разделят по равно (50:50) между работодател и служител и представляват общо около 5% от брутния доход.Пациентите обикновено са реимбурсирани от фондовете, но също така е възможно лекарите да получават заплащането си директно от тези фондовете.
Заплащането на болниците (обществени и частни) се извършва от
бюджета на фондовете.
В амбулаторната помощ се заплаща за извършени услуги.
Заплащането на стоматолозите също се извършва на принципа заплащане за услуга, като таксите се договарят между представители на стоматолозите и на фондовете.
Съвместните плащания на лекарствата възлиза на около 8% от цената им.Има негативна листа за малка част от медикаментите, а позитивна листа няма.

НОРВЕГИЯ
По подобие на другите страни в Северозападна Европа и на Великобритания, норвежката здравна система (ЗС) се характеризира с
преобладаващ дял на бюджетното финансиране. ЗС предлага широка гама услуги и в най-отдалечените части на страната. По традиция здравеопазването в Норвегия е в ръцете на държавата. С изключение на няколко частни специализирани болници в големите градове, доброволните здравни агенции като Червения кръст или агенциите от регионално значение изцяло са включени в системата. Същевременно в извънболничната амбулаторна помощ има значителен брой частни практики (терапевти, стоматолози и физиотерапевти).
С приемането на Закона за здравеопазването, на всяка от 19-те области са възложени функции по планиране и ръководство на болничния сектор, както и други специализирани медицински услуги (лаборатория, рентген, амбулатория, лечение на алкохолизъм и наркомания, зъболечение на възрастни).
Структурата на болничния сектор се променя с развитието на средствата за комуникация (транспорта и съобщенията).
Частният сектор в ЗС представлява 1% от болничните легла (5 малки
болници) и 5% от доболничната помощ.
От 1984 год. първичната помощ е задължение на общините.
Независимо от броя на жителите (от 200 до 500 000), законът задължава всяка
община да осигури превантивни и лечебни услуги, диагностика и лечение,
рехабилитация и продължително лечение.
Зъболечението на деца и младежи до 18 год., както и на трудоустроени
или настанени в хосписи или при домашен стационар е безплатно и се извършва от специализираните служби.
Норвежката ЗС се финансира предимно от държавата. Правителството
отпуска субсидии на областите, които на свой ред финансират целия болничен сектор. Общините също получават помощи от централните власти и финансират извънболничната помощ.
Заплащането на областните болници (в т.ч. университетски и притежавани от организации с идеална цел) е тристепенно-от областните съвети, от преводи от националната осигурителна схема и образователните ведомства и целеви субсидии от централното правителство
За деца под 7 години не се доплаща, а пациентите в напреднала възраст
ползват отстъпки.
От 1 януари 2000 год. е предвиждана промяна на условията на заплащане на ОПЛ на частна практика, като плащането на таксите за услуги на ОПЛ става при условие, че имат договор с общината.
Най-остър проблем на норвежката ЗС е недостигът на болничен капацитет заобслужване на пациентите. Неприемливи са дългите списъци на граждани, чакащи ред за настаняване в болница, ограничената свобода на избор на болничното заведение от страна на пациента.
При лекарственото снабдяване основни проблеми в Норвегия са неадекватността на дистрибуторската мрежа, липсата на конкуренция в обслужването и работното време, и големите търговски печалби.
В областта на първичната помощ смесеното заплащане се запазва.
Правителството разглежда въпроса за евентуална замяна на твърдата сума,
плащана на отделен ОПЛ, с капитационно заплащане. Целта е частично
практикуващите ОПЛ да бъдат подтикнати да приемат повече пациенти.

СЛОВАКИЯ
Законът на Националния съвет на Словашката република от 24 август 1994 определя здравната осигуровка като база за предоставяне на здравна помощ.Законът фиксира условията за организацията на здравноосигурителната система и финансирането й като създава Главната здравноосигурителна компания и други здравноосигурителни компании.
Главна здравноосигурителна компания
Главната здравноосигурителна компания е публична институция, чиято платежоспособност е гарантирана от държавата. В момента Главната здравноосигурителна компания осигурява 67.9% от словашките граждани като събира 96.41% от дължимите вноски. Реимбурсирането на здравните услуги се извършва per capita.
Други здравноосигурителни компании
Здравното осигуряване се изпълнява и от други здравноосигурителни
компании, създадени в съответствие със Закона от 24 август 1994. Тези
компании са ведомствени, браншови и граждански. Всяка една от тях има
равноправна позиция в предоставянето на здравното осигуряване.
• Ведомствени здравноосигурителни компании
Ведомствените здравноосигурителни компании предоставят здравно осигуряване за служителите в различните министерства и институции на Словакия.
• Браншови здравноосигурителни компании
Браншовите здравноосигурителни компании осигуряват работещите в даден сектор.
• Фирмени здравноосигурителни компании
Фирмените здравноосигурителни компании извършват здравнотоосигуряване за служители в една или повече фирми и дружества.
• Граждански здравноосигурителни компании
Гражданските здравноосигурителни компании предоставят здравно осигуряване за граждани.
Здравноосигурителните компании сключват договори със здравни заведения за предоставяне на медицинска помощ. Компаниите заплащат здравните услуги според Списъка за медицински услуги , издаден от Министерството на здравеопазването след консултации с Министерството на финансите, здравноосигурителните компании, съсловните организации и асоциации на лекарите.

РУМЪНИЯ
Здравното осигуряване е задължително за всички румънски граждани.
Системата е организирана нна децентрализиран принцип. Всеки здравноосигурен има право да избере своя лекар, здравно заведение и здравноосигурителна къща . Също така съществуват частни здравноосигурителни схеми, които не са задължителни. Здравното осигуряване се финансира чрез вноски на осигуреното лице (7%), вноски на
работодателя (7%), държавни субсидии и други. Здравноосигурителният
бюджет се администрира от Националната здравноосигурителна къща , от окръжни здравноосигурителни къщи и от Здравноосигурителната къща на Букурещ .
Здравноосигурените лица имат право на здравни грижи, определени от
рамков осигурителен договор . Рамковият осигурителен договор се сключва всяка година между Националната Здравноосигурителна Къща и Съсловната Организация на Лекарите като се подписва от Министерството на здравеопазването и се одобрява с решение на правителството. Рамковият осигурителен договор определя условията за предоставяне на медицинска помощ, които включват:
• Списък на здравните грижи, лекарства и други услуги, предоставени на здравноосигуреното лице като:
-превантивни грижи и ранна диагностика
-амбулаторни грижи
-болнични грижи
-стоматологични грижи
-спешна помощ
-рехабилитация
-медицинска помощ преди, по време и след раждане
-сестрински грижи по домовете
-лекарства, консумативи, протези и зъбни потези
• Качество на услугите и ефективност на параметрите;
• Критерии и процедури за заплащане на здравните услуги;
• Цени, процедури за заплащане и необходими документи;
• Първична здравна помощ;
• Хоспитализация и изписване на пациента;
• Причини и дължина на престоя в болница;
• Предоставяне на болнични грижи и рехабилитация;
• Общи условия за амбулаторно лечение;
• Предписване на лекарства, консумативи, терапевтични процедури,
протези, патерици и други апарати за самостоятелно ползване;
• Стоматологични услуги и заплащане;
• Необходима информация за болния;
Заплащането се извършва от Здравноосигурителната къща според рамковия осигурителен договор чрез: тарифа за осигурено лице и тарифа за медицинска услуга в първичната и специализираната помощ; тарифа за хоспитализирано лице и тарифа за ден, тарифа за медицинска услуга и договорни цени за определени услуги в болниците.
Организация на Здравноосигурителна къща
Здравноосигурителната къща е публична, автономна институция с идеална цел. Здравноосигурителната система е организирана от Националната Здравноосигурителна Къща, окръжните здравноосигурителни къщи, Здравноосигурителната Къща на Букурещ и териториалните офиси. Здравноосигурителните Къщи работят според статуса си, който предвижда:
името и седалището на къщата; територията, покрита от къщата; тип,
количество и качество на здравните услуги, които не са споменати в договора; членове на борда на директорите и техните задължения; финансово-счетоводен контрол; структура на къщата и т.н.

СЛОВЕНИЯ
Словенската здравноосигурителна система е създадена по модела Бисмарк, базиран на принципа на солидарността. Здравноосигурителният институт ЗОИ) на Словения е национална автономна институция, която ръководи системата на задължителното здравноосигуряване. Специфичното за системата е, че от 1993 ЗОИ предоставя и доброволна здравна осигуровка с цел да се улесни прехода към съвместно заплащане . По този начин ЗОИ
паралелно администрира два различни типа здравно осигуряване. За да бъдат
решени проблемите, възникнали от двойствеността на финансирането
(задължително и доброволно), след промени в Закона за Здравните грижи и
здравното осигуряване през април 1998, ЗОИ създава специализирана кооперативна компания . Съществуването на доброволни здравноосигурителни компании допринася за стабилността на системата като осигурява все по-голяма част от нужните й финанси.Програмата за здравни грижи и услуги, заплащани от ЗОИ, се договарят от представители на правителството (Министерството на здравните грижи), съсловните организации и асоциации на лекари и осигурените лица (ЗОИ). Всяка година тази програма се определя от Общо споразумение .
Задължителното здравно осигуряване предоставя две основни права -
право на здравна помощ и право на парични придобивки.
Здравната помощ е организирана на три нива: първична (основни услуги), вторична (специалисти и болници) и трето ниво (клиники и институти).
Паричните придобивки включват компенсации за намалена заплата по
време на отсъствие по болест, пътни разноски, надбавки при смърт и разноски за погребения.

ХЪРВАТСКА
Хърватската здравна система е в процес на реформа, чиято основна цел е да се повиши качеството на здравните услуги и да се намалят разходите.
Оперативните цели са: финансова стабилизация, въвеждане на планиране и мениджмънт в администрирането на здравната система, фокус върху превенция и първични здравни грижи.
Универсалният достъп до здравни услуги е традиция в хърватското общество. За да се продължи тази традиция, ще бъде въведена национална система на здравноосигуряване. Здравноосигурителната схема ще бъде администрирана от публична институция с идеална цел, която ще заплаща определен пакет от здравни услуги, включващи първична и специализирана помощ, и хоспитализация. Също така ще бъдат въведени допълнителни частни здравноосигурителни схеми, които ще покриват услугите извън основния пакет. Ще бъде установена и система на поделяне на разноските в зависимост от предоставената услуга.
Здравните грижи ще бъдат предоставяни чрез смесена система на частни
и обществени доставчици. За да бъде контролирана и добре организирана, тази система ще бъде подложена да вертикално и хоризонтално планиране на
предоставените услуги .

ПОЛША
Новата здравноосигурителна система, въведена на 1 януари 1999, цели да осигури финансова стабилност и прозрачност в здравеопазването чрез задължително заплащане на здравноосигурителни вноски (7.5%).
Отговорността за определянето на здравните приоритети, оценката на здравните индикатори и предпазването от епидемии се поема от Министерството на Здравеопазването.
Структурата се състои от 16 регионални здравни каси и една ведомствена, осигуряваща служителите на Министерствата на отбраната, правосъдието, вътрешните работи и железниците. Касите са институции с идеална цел, финансирани директно чрез държавни субсидии и вноски, събирани от Офиса за социално осигуряване и от Офиса за социално осигуряване на фермерите.
От януари 2000, пациентите могат да избират касата си (дори и извън своя регион), което допринася за конкуренцията между различните каси. Всяка каса сключва договори с частни и държавни доставчици на здравни услуги, което, от своя страна, също утвърдява принципа на конкуренцията.
Регионалните каси се управляват от Надзорен Борд, но цялостния контрол на финансовото състояние на каси се извършва от Здравноосигурителния надзорен офис.
Здравноосигурителните вноски покриват пакет от основни и специализирани грижи в болници и клиники, както лекарства и консумативи. В момента се въвежда система на съвместно заплащане за диагностика, стоматологични услуги, и ортопедични приспособления. Целта на съвместното заплащане е да се ограничат ненужните разходи от прекомерна
употреба.
Създаден е Уравнителен Фонд , които компенсира неравенството в доходите и здравните рискове между различните здравноосигурителни каси. Този Фонд разполага с 40% от здравноосигурителните вноски.

УНГАРИЯ
Развитието на здравеопазването в Унгария през последните 10 години е
силно засегнато от политическите, социални и икономически промени в страната. Унгарската система на здравеопазване по принцип е широкообхватна, задължителна, основана на заетостта, Почти всички лица имат достъп до здравна помощ, независимо дали са осигурени или не. Сегашните структури са въведени от началото на 1990 год. Преди това здравната система работеше като неразделна част от правителството, без отделен бюджет и счетоводна система. По новата схема покупката и предоставянето на услуги бяха отделени с подписването на договори между АЗОК (Национална Администрация на Здравно- Осигурителната Каса) и болниците, поликлиниките и отделните независими лекари. Повечето от постъпленията на касата са от целеви вноски и такси на работещи и работодатели. Те се допълват от преки субсидии от централния бюджет, покриващи недостига на средства.
Лечебната дейност и Националната амбулаторна служба се финансират от държавния бюджет, докато инвестициите се покриват от държавата и местните правителства, чиято собственост са почти всички здравни обекти.
Нарастващ дял от общите разходи се финансира частно чрез вноски (за медикаменти, стоматологични процедури и протези), неофициални плащания на медицинските изпълнители и чрез пряко заплащане в брой на частните лекари, работещи извън националната здравна система. Законът предвижда създаването на доброволни частни осигурителни фондове, които да осигурят допълнително покритие на основната здравна система. Все още малка част от медицинската дейност се покрива от публичната система, следователно пазарът на доброволните фондове е твърде стеснен.
Здравната политика се определя от правителството чрез МЗ съвместно с АЗОК, която предлага и осъществява реформите. От 1993 год. АЗОК работи като основен купувач на здравни услуги от болниците, поликлиниките и ОПЛ. Първичната помощ се заплаща с твърда такса (капитационна), която се определя според квалификацията на лекаря и демографските характеристики на пациента. Извънболничното лечение се плаща по точкова система по подобие на немската, а болничното – в съответствие с Хомогенни групи заболявания (ХГЗ) – аналог на американската система на ДСГ. Капитационната и точковата системи са въведени през 1998 год.
Местните правителства отговарят за първичната помощ, вкл. за услугите на семейните лекари. До началото на 2000 год. те пряко ръководят услугите или осигуряват кабинети на частните ОПЛ, в т.ч. помещения, основно оборудване и поддръжка на сградите. В много случаи те поемат плащанията за комунални услуги. 93% от ОПЛ и педиатрите работят по договор с местните правителства и АЗОК, а останалите – само с АЗОК. По новите разпоредби тези практики са приватизирани, като собствеността върху дейността и оборудването е била отстъпена на практикуващите лекари.
Националната болнична мрежа е запазила много от елементите на
предишната система. Градските болници осигуряват основна гама услуги на
населението, а по-специализираната помощ се извършва от областните институции и учебно-изследователските клиники.
Пазарът на медикаменти е строго регулиран и силно субсидиран.
Извънболничната помощ първоначално се плаща по смесена система,
съставена от два компонента:
а) базисен бюджет (около 60% от доходите им до 60 год. и 40% впоследствие);
б) тарифна система такса за услуга, заимствана от немската точкова система.
През 1997 год. първата съставка е била сменена с т.нар. “твърдо плащане” (около 15 % от доходите на доболничната помощ. Въведени са точки за всеки вид услуга, отчитайки относителните им тегла.
Спешните случай се класифицират съгласно ХДГ и плащането се
определя от относителното тегло на съответната диагноза.
Основите на унгарската система на компенсации за лекарства са
поставени през 1995 год. В зависимост от лекарството неговата цена се
компенсира 0, 50, 70 и 90% Производителите свободно определят цените си на едро, но цените, по които се изчислява обезщетението, са определени от МЗ в преговори с експерти на АЗОК, Министерството на здравеопазването,
Министерството на финансите и производителите. От 1990 год. търговията на едро с лекарства и повечето аптеки са приватизирани. Броят на аптеките е нараснал с около 50%, а през 1997 год. Е имало 74 фирми за търговия на едро, в сравнение с една през 1990 год. Пазарът не е особено конкурентен.
Цените на дребно са регулирани и единни. Аптеките са монополисти в
снабдяването с всички лекарства за хуманната медицина, независимо дали се
продават свободно или с рецепта.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.http://www.ndi-bg.org/docs/briefings/pb ... yavane.pdf

2.http://www.zastrahovatel.com/statia.php?mysid=355&t=8&

3.http://www.zastrahovatel.com/statia.php?mysid=339&t=8&