Тихомира Тихомирова Стоянова
Сравнение между идеологиите на Георги Сава Раковски,Любен Каравелов,Васил Левски и Христо Ботев


В стремежа си за освобождение на България четиримата революционери Георги Сава Раковски,Любен Каравелов,Васил Левски и Христо Ботев изграждат,развиват и прилагат идеите си за осъществяване на заветната цел-Раковски пръв стига до идеята за организирано революционно движение.Възгледите му се градят и развиват съобразно с политическата обстановка на Балканите по онова време.В първия план за освобождение на България,създаден от него през 1858г. се прокарва идеята,че свободата ще се извоюва чрез всеобщо българско въстание като се организира агитация на населението в България,въоръжаване,осигуряване и дипломатическо съдействие от страна на Русия и Франция и координиране на въстаническите действия с борбата на сърби,черногорци и гърци.Предвижда се във въстанието да участват всички среди на българското общество.В плана се проектира ходът на въстанието,което първоначално трябва да обхване Северна България с база Стара Планина.Промяната в политическата обстановка,уреждането на турско-черногорския конфликт,обтягането на сръбско-турските и сръбско-австрийските отношения води до отпадането на възможността за осъществяване на Първия план и до създаването на Белградски план.Той предвижда навлизането в българските земи на въоръжен отряд от 1 000 души,присъединяване към него на въстаници от вътрешността на страната.Ще се движи по билото на Стара Планина.В Търново ще се обяви възстановяването на Българската държава и народната войска заедно с навлезлите от север чети ще довърши освобождението.В плана се говори за комитети в България,за предварителна подготовка,която е свързана най-вече с пропагандиране на идеята за въстание.Стига се до учредяване на Привременно българско началство,устав и създаване на първата българска легия в Сърбия,участвала във въоръжените сблъсъци между сърби и турци.Нормализирането на сръбско-турските отношения води до разпускането й.Раковски ясно осъзнава,че българското освободително движение трябва да бъде откъснато от опеката на външни сили.Създава „Привременния закон” през 1867г,който отразява развитието на идеите на Раковски.Този документ предвижда създаването на Българска революционна четническа армия,начело с главен войвода,назначаван от Върховно началство.Регламентирани са всички въпроси,свързани с организацията и йерархията във войската.Смъртта му не позволява да участва в реализирането на идеята.Прилагането на тази тактика се осъществява от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.Създава се Втората българска легия.Опитите за освобождение на България остават неуспешни.Това води до търсене на други по-ефективни пътища за осъществяване на идеята.През 1867г. младият Каравелов основава български комитет в Белград,организация която изцяло споделя четническата тактика.Каравелов се бори за южнославянска федерация,разчитайки на съюз между сърби и българи,начело със сръбския княз Михаил Обренович.Под влияние на последвалите събития той променя възгледите си като отхвърля Монархията и възприема републиканската форма на държавно устройство за бъдеща България.Подобно на Раковски Каравелов стига до извода,че българският народ трябва да се оповава на собствените си сили.За разлика от него той има по-прогресивни възгледи по отношение на бъдещото държавно устройство.Макар че дейността му като революционен пропагандатор има огромно значение за освободителното движение,практическите действия по организирането на бъдещата революция са много слаби.Това подтиква младите емигранти революционери към енергични действия.Сред тях се откроява Васил Иванов Кунчев,наричан Левски. Той поставя началото на вътрешната комитетска организация.Създава множество местни революционни комитети.В Букурещ заедно с Каравелов създава БРЦК.За разлика от повечето емигрантски дейци Васил Левски счита,че центърът за подготовка на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността на страната.Той прави това през 1870 г. в гр.Ловеч.Според него в бъдещата революция трябва да вземат участие и най-богатите българи,за да бъде тя и материално осигурена.Бъдещето на България Левски вижда като „свята и чиста република”,отхвърляйки категорично самовластието.През 1872г. във ВРО се изгражда тайна поща,полиция и разузнаване.Със смъртта му революционното движение изпада в революционна криза.Настъпва дълбок разрив между революционната емиграция.Макар и съратници,Ботев и Каравелов съществено се различават по възгледите си.Ботев отрича съюза със Сърбия,който предлага Каравелов.Възгледите му са смесица от анархизъм,социален утопизъм, революционен демократизъм.Издига идеята за обединение на балканските народи във федерация,но за него на преден план са социалните аспекти.Мечтае за социално равенство.Привърженик е на комбинираната тактика за освобождение на България-въстание с навлизане на чети от съседните страни.Същевременно не дооценява подготовката за въстание.Жестоко критикува чорбаджиите и висшето духовенство, считайки ги за врагове на народа.По този начин Ботев отстъпва от идеите на Левски за всеобща,всенародна борба.Лишава се от ценна подкрепа.Не е склонен на компромиси и отстъпки.Провалът на опита за въстание и противоречията между най-активните революционери водят до разпадането на БРЦК.Христо Ботев не взима участие в заседанията на Гюргевския комитет,сформиран през есента на 1875г. и работещ за подготовката на Априлското въстание,но взема активно участие в нея.При избухването на въстанието Христо Ботев издава вестник „Нова България” като информира световната общественост за него.На 17 май с 200 четници навлиза в България,където намира и смъртта си.Действията му са израз на неговите виждания за пътя към свободата на България.
Така в края на 19 век четиримата големи –Раковски,Каравелов,Левски и Ботев са двигатели на революционната дейност на българското общество,стремящо се към освобождение.
Дейността на Раковски е титанична и многостранна. Той е първият организатор и ръководител на организираното революционно движение, учител на много видни революционери. Но неговата четническа тактика съдържа и съществен недостатък –предвижда освобождаването на България да се извърши с български сили, но отвън. Раковски оставя на заден план широката предварителна военна, организационна и идейно-политическа подготовка на населението. Всичко това предполага неуспех.
Каравелов отстоява идеята за балканска федерация в една буржоазнодемократична република. По въпроса за революцията допуска и мирни средства в борбата срещу поробителите. Със своите талантливи статии, с целокупното си реалистично творчество и широките си познания Каравелов се издига като уважаван политически водач на революционната емиграция.
Изразител на интересите на широките селски и занаятчийски маси е Левски.Вярва в техните сили и им отрежда ролята на главна движеща сила в националноосвободителната революция. Единственият път за освобождението на България вижда в масовата народна революция, подготвена от вътрешна революционна организация, която ще доведе не само до политическото освобождение на България.Левски се бори за „свята и чиста република”, в която всички граждани и народности ще живеят в демокрация и равноправие. Със своите възгледи издига революционния демократизъм на по-висок етап, а революционнодемократичната му идеология го прави учител на революционните борци.
Подобно на Левски, Ботев също е изразител на интересите на широките народни слоеве, а единствения възможен път за ликвидирането на турската феодална система и постигането на национално освобождение вижда в организираната революционна борба и масовата народна революция.
Различията в идеологиите им отразяват обществено-политическите промени на времето.Въпреки различията им те са подчинени на святата цел –освобождаването на България.