Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Социологията като наука

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани със социологията.

Модератор: Модератори

Социологията като наука

Мнениеот don4eto на Пет Фев 20, 2009 15:54

Социологията като наука
Социологията е наука за съвместното съществуване на хората.
Среди, които обитава човека
Природа
Социална среда
Социо – съвместно съществуване
Обект – част от действителността, към която е насочено научното познание. Това е съвместния живот на хората. Най-сложната форма е обществото. Множество науки имат един и същ обект. Тогава те се различават по предмета
Предмета е онази част на обекта, която трябва да изучи и обясни науката.
Методите са начина и средствата, които използва науката, за да постигне своите цали.
Социологията изучава обществото като едно цяло. Идея за цялост!!!
Предметът на социологията – тази наука се занимава да създаде знание и да обясни закономерностите на съвместния живот на хората. Има три типа закономерности. 1) защо, как възниква съвместния живот на хората 2) закономерности за неговото функциониране – как се осъществява 3) закономерности за развитие – за промените в този живот. Развитието е осъществяване на качествени промени в обществения живот.
Два важни процеса в живота на обществото – функциониране и развитие. Те съществуват паралелно.
Закономерност – закономерно е онова, което е трайно, постоянно съществуващо, онова, в което може да намерим постоянна причинно следствена връзка.
Социологията възниква през средата на 18 и прехода на 19 век. За пръв път се използва през 1839 от Огюст Конт.
Три вълни в развитието на обществото.
Първата вълна – аграрен тип общество. Символът на тези общества е лопатата. Тук е натуралното стопанство.
Втората вълна е индустриален тип общества. Тук символът вече е машината. Смяната на тези общества е именно 18-19 век.
Третата вълна е информационното общество. Символът е компютъра. Механиката е заменена от електроника.
Съществуват два типа социологически теории. Микро и макро. Първоначално се оформя макросоциологическата теория. Това са възгледи, които обясняват действителността с движението на мисълта от общото към частното. Те считат, че трябва да се изучи системата, за да се познават съставките.
Система структура функция.
Втората теория за отношенията между хората е теорията за конфликта. Той е закономерно присъщ на хората и той е резултат на единството на противоположности в нашия живот. Тези противоположности могат да ескалират до сблъсък.
Микротеориите са по нов тип теории за обяснение на обществения живот. Те тръгват от частното към общото. Тези теории се появяват, защото обществото е сложно за обяснение. Микротеориите имат за обект човешките съвкупности и поведението на хората в тях. Тези по-ограничени форми на социален живот са по-лесни за обяснение. В тях закономерностите се изследват по-успешно.
Теорията за обмена – социологията приема обмена като всеобщ процес, характерен за всички сфери на обществения живот. Типичен обменен процес е образованието. Обменът е процес на създаване на продукт от всякакво естество, необходими за съвместния живот на хората и осъществяване на движение на тези продукти.
Теорията за ролите – тя разглежда човека като актьор на обществената сцена. Социалните роли са очаквано, предписано, регламентирано поведение на хората в съвместния живот.
Човешки общности – това е понятие, което се използва по два начина. Общността – това са отношенията, които хората изграждат и поддържат помежду си. Второто разбиране на понятието общност е човешката съвкупност, но разглеждана като характер и качество на отношенията.
Социално множество – характера на отношенията между тях е елементарен, ограничен, продължителността кратка. Например публика в театър.
Съществуват два типа човешки общности – теоретични и реални. Теоретична общност е понягието социална категория. С понятитео категория обединяваме човешка съвкупност, в която хората имат еднакви природно физиологични качества или някакъв общ белег, неутрален и случаен. Друго понятие е социална група – това са хора с еднакви, близки социални белези. Такива са професията на хората.
Реални общности – това са контактни съвкупности. Те се появяват по повод на общи цели, в резултат на социална организация и други социални процеси. Тук отношенията са трайни, организирани и поставени под контрол.
Принципи на социологическото познание:
1) социологията разглежда обекта като система(системен подход). Основната характеристика на системата е нейната цялостност, т.е. неделимост. Социологическият тип системи включват в своя състав разнородни съставки. Основното предназначение на системата е да създаде условия за интеграционен ефект. Понякога цялото е единствената възможност да се появи резултат, който липсва в неговите съставки.
2) във всяко цяло елементите са организирани по определен начин, като основните от тях с връзките им помежду си се наричат структура. Структурата придава устойчивост на системата, позволява и да функционира и да постига основното си предназначение.
3) всяка система има външни изяви. Тези изяви се наричат функции. Външното проявление на средата върху системата се нарича система на факторно влияние.
За курсувата работа:
Научните основи на познанието се наричат методология. Тя определя стратегията, целите, задачите и средствата (методиката), с които се извършва познавателният процес. 1) методологията включва принципите, гледните точки, на които застава изследователя при изучаването на обекта. Съществуват общонаучни принципи (принципът на системността), но и специфични научни принципи. 2) методологията представя, разкрива, закономерносттите, които ще изследва. Това са целите на изследването. 3) методологията разработва научният апарат в категориите, с които ще представя създаденото знание
Социологически принципи.
Използвани най-често за обяснение на социални факти и поведение на хора в социални ситуации са тези за единство на обективното и субективното и единство на индивидуалното и социалното. Принципа за единство на обективно и субективно позволява да се изследва и обясни социалната деайствителност. Принципът дава знание, идеи, че действителността съществува обективно, т.е. извън съзнанието на човека. Част от тази действителност може да се регистрира чрез сетива, друга по абстрактен път на мислене. Субективното е резултат, функция на човешкото съзнание. Това са всички продукти, които създават този източник. Те могат да бъдат материално-веществени.
Принцип за единство на индивидуално и социално е също специфичен принцип на познание. Той е подходящ за обяснение на поведението на хората. В поведението на всеки присъстват две позиции. Първата е неговата собствена като индивид(конкретен, различен от другити индивид). Тук човек изявява себе си. Втората позиция е позицията на социалната среда, в която той действа.
Специфичен социологически принцип на познанието е единството между теоретично и емпирично. Това е принцип, който показва логиката, пътя за добиване на социологическо познание. Съществуващата теория е модел на знание, което може да се провери чрез емпирично изследване на фактите от практиката на живота. Емпиричните факти дават основата за нова теория.
Аватар
don4eto
Регистриран
Репутация: 15
don4eto изгражда репутация
 
Мнения: 11
Регистриран: 26 Ное 2008
Наличност: 0.00
Банка: 0.00
Местоположение: Burgas
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Социология и социална политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта