Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Социология - пищов

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани със социологията.

Модератор: Модератори

Социология - пищов

Мнениеот Kotkata68 на Чет Юли 01, 2010 16:14

1.ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА СОЦИОЛОГИЯТА
Социологията е наука която изучава човека в отношенията му с другите хора в конкретна социална среда. Социологията разкрива необходимостта от един мн. по-широк поглед в/у нашата същност и поведение. В периметъра на социологическото внимание е отношението на човека към социалната среда и нейното влияние в/у изграждането на неговата личност в/у неговото развитие и неговото осъществяване. Социологическия интерес е фокусиран в човека в човешките групи в контекста на цялостната си социална среда:семейство приятели училище религия работа политика управление медии. Социологията изследва индивидуалното и групово поведение като социално по своята природа. То е повлиянао от и влияе на др. хора. Човек „обучава” поведението си под влияние на др. хора групи организации институции и „обучава” с поведението си др. хора. Социолозите се интересуват от социалните причини и социалните последици на човека и отношенията м/у хората-в групи организации. Те изучават правилата по които хората организират своя живот моделите на поведение които освояват които следват културата или начина на живот. Както всяка наука социологията си служи с общонаучни методи за получаване на информ. относно предмета на своето изследване:Емперичните се основават на наблюденията и жизненио опит на изследователите. Логическия предполага умение да се използват мисловните способности за правене на изводи на базата на опит и наблюдение на факти събития явления. Обективен предполага недопускане на преиначаване на данни за доказване на предварително формирана гледна точка всекидневно обяснение. Систематичните те са организирани в методика методологично и методично обосновани пътища и специфични процедури за регистриране систематизиране и обработка на данни и получаване на информация необходима и достатъчно надеждна за научно обяснение. Политически социолозите използват начини за регистриране на данни необходими за социологическия анализ и социлогическото обяснение: Исторически метод който предполага изучаване на минал опит в животана хората социалните групи социалните общности обществото. Той включва анализ на материал от миналото в който има информ. за предмета на социологическото изследване. Историческия мтод дава възможност на социолога да изучи събития които са се случили преди време. Контен анализ е изключително прдуктивен метод за изучаване на текст и предполага отчитане на броя на използваните думи фрази идеи или др. фактори в даден контекст. Този метод е удобен за анализ на съдържанието на радио и телевизионни предавания на писма книги вестници доклади речи. Статистически метод предполага използването на вече получени обработени систематизирани и съхранени данни за социални процеси събития факти. Става дума за данни чрез анализа на които може да се установят наличието и силата на връзката м/у социални фактори и социални факти м/у социални факти и социални последици м/у социални явления и социални събития. Социометричния метод със него могат да се събират данни от много хора за техните идеи виждания мнения нагласи за тяхните предложения. Др. три метода са изучаване на случаи наблюдение и социологически експеримент. Социолозите използват два специфични инструмента за социологическо измерване на мненията оценките нагласите готовностите предложенията на хората:Интервю което може да се проведе и по телефона. Това е един мн. бърз метод и може да се приложи веднага след като събитието се е състояло. Анкетата широко изпозлван инструмент за регистриране на необходимите за социологиюеския анализ данни. Емпирическите социологически изследвания от проучванията на пазара до изследване на обществени нагласи настроения и мнения получени чрез анкети. Анкета е въпросник които се дава на изследваните лица.
























2.СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ
Социологическото познание се възприема и разглежда като единство на съдържателните направления и равнища които в своята съвкупност и логическа обвързаност формират виждане обяснения за човека и обществото в които той живее. Социологията е наука която чрез използване на систематични методи за набиране и анализ на данни и тяхното логично осмисляне и преценка произвежда теоретични обобщения и модели за обяснение:на обеството обществените явления процеси и структури на поведението на човека групите в социален контекст. Едно по обобщено виждане ба социологическото познание предполага да се разграничат теоретично и емпирично равнище теории и конкретни емпирични изследвания общо концептуално разбиране за обществото общественната структура функционирането и развитието на обществото и частно търсене на обяснение за разнообразни по своята природа и характер социални явления в контекста на социологическата методология:подход понятия модели методи. Социологическото познание бива теоретично и емпирично. Социологияат е най общата нефилософска теоретична обществена наука. Нефилософска е защото се занимава с по частни от философските проблеми отнасящи се до общественот развитие. Философията за разлика от социологията има глобален поглед а социологията има само един сегмент. Социологията се влияе от философията при решаването на въпрса за същността на обществената действителност. Тя се основава на учението на философията за най общите принципи на измененията и развитието валидни и за общественното развитие затова философията играе съществена методологична роля в развитието на социологията. Социологията се отличава от природните науки които се интересуват от несоциални структори свойства и закономерности. Тя спада към класа на обществените науки тъй като се занимава с определени социални системи. Социологията се влияе и от природните науки и техните разработки доколкото природните /несоциалните/ оказват влияние в/у протичането на социалните процеси. Социологията е теоретична а не историческа наука защото тя не се занимава с хронологията на общественото развитие а изследва системите свойствата и закономерностите като нещо сравнително устойчиво повтарящо се закономерно формулирайки съответни понятия и закономерности. Използва постиженията и на историческите науки. За разлика от останалите теоретични обществени науки които се занимават с едни или други страни на обществената действителност социологията изучава обществото като цялостна система. Разкрива структурата и законмерностите на нейното функциониране и развитие. Социологията изучава връзките м/у качествено различните обществени явления /м/у икономика и духовен живот бит-производство/. Предметът на социологията е социално взаимодействие. Общата социология е най абстрактното равнище и най висше авнище на социологическото познание. Тя изучава цялостната структура на обществото безотносително към конкретните му етапи; разкрива общите социлогически закони които действат на всички етапи на общественото развитие; разработва и общите категории на социологическото познание. Има категориален и понятиен апарат /общество социална общност социална група личност социален факт социално взаимодействие социален процес и т.н./. частните социологически теории са от междинно средно равнище на общност в разките на цялостното социологическо познание. Биват 3: Отраслови занимаващи се с социологически проблеми на отделни обществени явления /труд образование средства за масова информация спорт/. Дадено обществено явление става предмет на социологически анализ когато се вземе не в неговата относителна самостоятелност а като част от цялата обществена система. Изучават се отделни структури функционални зависимости общности институции технологични еленменти на съответен компонент на обществената система. Процесът на обособяване на отделните отраслови социологически теории е непрекъснат. Той се предхожда от отделянето на философията от другите частни науки. Мястото на отрасловата социологическа теория в рамките на социологическото познание е между общосоциологическото и емпиричното равнище на изследване. Времеви социологически теории. Те изучават даден социологически обект но с оглед на етапа на развитието му. Такива направления добиват историко-социологически характер. Регионални социологически теории разкриващи социологическата структора на дадена страна на даден район дадено селище. Изследва се конкретна регионална проява на обществените явления и процеси. Регионалната социологическа теория дава по конкретно знание редуцирайки общосоциологическите съображения до конкретно наличното битие на определн град или село търсейки конкретната им специфика в отличие от други. Регионалната единица е държава град село етнос.




































3.КУЛТУРАТА В ОБЩЕСТВОТО.КОМПОНЕНТИ НА КУЛТУРАТА.РАВНИЯА НА КУЛТУРАТА
Културата в контескта на социологическото разбиране и обяснение е начин на живот на хората. В едно общество обучени споделяни практикувани модели на поведение на човека в група в общност в обществото. Културата е това което хората мислят правят и притежават като членове на едно общество. Културата са идеите вярванияата ценностите на хората литературата изкуството музиката религияата философията. Културата са материалните предмети. Културата е и социалната организация на живота на хората социалните институции структурите функциите и мехнизмите чрез които те задоволяват жизнените потребности на обществото. Култура идва от латински и означава обработен украсена образован. Тя може да е съвкупност от онези страни на човешката дейност които се предават по социален път а не по биологичен и се борави със символи. Тя е съвкупност от правила норми навици обичи установки ценности институции които се осъществяват с мисълта чувствата и поведението на дадена човешка общност споделяща тези норми. М/у култура и общество може да бъде направено смислово разграничаване но двете понятия са свързани. Обществото е система от взаимоотношения която свързва индивидите. Не може да съществува култура без общество и няма общество без култура. Разграничаването на културата на едно общество от човешката цивилизация е др. важна насока в социологическото търсене и обяснение. Културата на едно общество е необятно и комплексно социално явление. За да обхванат и изучат този обширен сложен и променлив феномен социолозите въвеждат и използват система от понятия. Компоненти на културата на обществото са: Културните черти които са индивидуални вярвания действия или инструменти отнесени към конкретна потребност или ситуация. Например храненето е действие за задоволяване на физиологическата потребност която в една култура се осъществява с лъжица вилица и нож а в други пръчици. Културни практики за дейност или културни комплекси са функционално и целево обвързани културни елементи които в своята съвкупност и взаиман зависимост формират предпоставките и условията за осъществяване на една дейност. Методи на поведение или културни методи са конкретни споделяни обучени и практикувани културни практики за осъществяване на разнообразни дейности в бита труда и свободното време на хората които доминират и определя техния начин на живот. Културните модели характеризират и отделни страни от живота на хората. Изучаването и обясняването на културните елементи културните комплекси и културните модели е подход в изследването на културата на едно общество на една или друга област от неговото функциониране и развитие. Хората в едно общество могат да реализират връзки взаимоотношения взаимодействия и формират чувство за същност на различни развнища на културата:Равнище на универсалната култура всяко общество установява универсални културни елементи или културни комплекси като задължителни модели на индивидуално поведение. Универсалнаата култура е установен споделян широко приет и съзнателно зададен модел на индивидуално поведение очакван и изискван от групата общността и обществото. Например носенето на дрехи. Равнище на културна алтернатива е възможността за избор на конкретно поведение в рамките на културнич универсал. Културните алтернативи са открит избор на индивидуалност в границие на културните универсали като детерминанти на обществените изисквания и очаквания. Равнище на специфичната култура е обучено споделяно практикувано поведение в отделни социални групи обособени под влиянието на фактори като пол възраст произход принадлежност. Различните етнически групи споделят и практикуват различни културни елементи културни комплекси културни модели.





















4.КУЛТУРНА БАЗА.КУЛТУРНА ДИФУЗИЯ.КУЛТУРНА ПРОМЯНА.АДАПТИРАНЕ И СЪПРОТИВА КЪМ ПРОМЯНА.КУЛТУРЕН ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ
Всяко общество има установени правила за индивидуално групово и общностно поведение което хората трябва да познават усвояват и съблюдават. Личната свобода в избора на адекватен на актуалната социална среда на конкретна социална ситуация модел на поведение завършва там където започват ограниченията на възприетите в обществото правила които гарантират свободата на др. в групата в общността в обществото. Правилата за поведенеи в едно общество са нематериални културни елементи и се базират в/у неговите ценности. Културната база се определя от цялата съвкупност културни елементи и клутурни комплекси в един културен модел в даден момент от функционирането на една общност или общество. Културната дифузия е по същество разпространяване на културни елементи и културни комплекси от едно общество в друго. С глобализацията на нучно-техническите производствените търговските и финансови процеси и процесите на комуникация неимоверно се ускорява процеса на „пренасяне” на културни елементи от една култура в др. чрез процеса на културна дифузия. Културно разнообразие културите в света са мн. разнообразни. Човешкото съществуване е развило безкраен и трудно обозрим брой споделяни придобити чрез обучение и практикувани културни елементи културни практики и модели на поведение съответстващи на голямо разнообразие от потребности в актуална социална среда в различните конкретни социални ситуации. Културна промяна културата се променя. Някои промени в културните елементи в културните комплекси и културните модели се осъществяват по бързо от други други по бавно. Скоростта на промяната в културата зависи от състоянието на културната база. Социалното движение е колективен опит на хора да осъществят някаква промяна в обществото. Нарастването на движението на населението може да стане фактор за промяна в културата. Като правило всяко технологическо и технологично изменение всяка промняна на културните образци за действие и културните практики за дейността водят до социални промени и са предизвикателство за системата на управление. Културна адаптация Мъртън дефинира пет начина по които членовете на едно общество се отнасят към културните цели и приемат пътищата и нормите за тяхното постигане. Конформизъм състояние прие което повечето от хората в едно общество приемат и културните цели и начините за постигането им. Иновация състояние при което някои членове в едно общество приемат неговите културни цели но не одобряват начините за постигането им. Те търсят нови начини за постигане на целите си начини които нарушават като правило установените норми. Ритуализъм състояние при което някои хора в обществото разбират невъзможността да се постигат културни цели с възприети средства но вместо да нарушават установените норми се откзват от постигането на целите. Отстъпване състояние при което някои хора се отказват и от културните цели и от начините по които те могат да бъдат реализирани. Протестът състояние при което не всички са се отказали от културните цели и общоприетите начини за постигането им отсъстват. Някои възтават против тази ситуация и се обявяват или стремят към промяна във възприетите културни цели и средства за постигането им. Етноцентризъм и съпротива към промяна. Културната промяна не се приема безусловно безспорно и без опониране от хората в обществото. Новата идея може да предизвика тяхната съпротива. Причините за тяхната съпротива обикновено се коренят в етноцентризма в културната изостаналост в законните интереси. Етноцентризмът е склонност на човека да оценява и възприема другите чрез сравняване на техните със собствените си културни модели. Етноцентризмът е вярване че нашата раса нашата нация нашата група ние самите сме най добрите. Етноцентризмът е в основата на съпротивата към „чужди” идеи.














6.СОЦИАЛИЗАЦИЯТА НА ЧОВЕК КАТО ПРОЦЕС НА УСВОЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО.ЕТАПИ ФАКТОРИ ЕФЕКТИ
Социализацияа е процес на адаптиране на индивида към околната среда при които индивида се превръща в личност и заема определено място в обществото. Това положение се нарича социално оложение. То не се придобива изведнъж а е резултат от процеса на адаптация при който всеки е различен. От там и статуса на всеки е различен. Хората имат потребности и когато ги осъзнаят те се превръщат в интереси. Интересите са дигател на човешката дейност. В хода на социализацията човек придобива и усвоява определена ценностна система която след това се превръща в ориентир на неговите действия. Човек се ражда расте старее и умира. По това хората си приличат. Но всеки човек е различен от другите има само някои общи черти с тях. Никой друг няма неговата биография и неговата личност. Тя е необходима за съществуването на всяко общество. Тя е възпроизводителен процес на превръщане на билогичните индивиди в социални същества посредством овладяване на социалния опит дейноти които са необходими за всеки човек в конкретното общество. Първичната социлизация е първата социализация на която човек е подложен в детството и чрез която става член на обществото. Вторичната социализация всеки следващ процес който въвежда вече социализирания човек в нови сектори от обективния свят на неговото общество. Важната структура на всяка вторична сциализация следва да наподобява тази на първичната социализация. Вторичната социализация е интернализирането ба на институционални или основаващи се на институции подсветове. Нейният обхват и характер се определя от конкретността на разделението на знанието. Вторичната социализация е придобиването на ролево специфично знание като ролите са пряко или непряко вкоренени в разпределението на труда. Подсветовете при вторичната социализация са по правило частични реалности за разлика от базисния свят придобиван при първичната социализация. По отношениш на продължителността на социализацията има 3 групи възгледи: Социализацията завършва на 18до20 години. Социализацията продължава през целия живот на индивида. Локализиране на социализацията на човека на около 30-та му година/тогава окончателно човек завършва образованието си и има професионална подготовка/ поставят го в групата на възрастните. Етапите на социализация са:Детство-човек се ражда и попада в определени соц. условия които неможе да избира. Първото влияние което изпитва е това на родителите и от тях придобива първата си култура. Следващия фактор на социализация е детската градина училището и улицата. Получава се конфликт на ценностните системи:тези на семейството и тези възприети от улицата. Юношество-тук влиянието на улицата е силно и постепенно борбата на ценностите трябва да даде някакъв резултат. Младост-хората вече мислят самостоятелно и не подаражават на образците. Приемт или не приемат съществуващите порядки. В този етап се изграждат характерите. Зрялост-като резултат от социализацията човека преминава от една социална роля в друга. Тук той уляга създава семейство и има задължения. Ако не приеме соц. роля то той бива отхвърлен от оществото. Така общественото мнение става начин за контрол на поведението на човека. Старост-тук се получава връщане назад. Всяка личност усвоява и практикува свой собствен начин и взаимодействие с другите и със своята соц. среда. Индивидуалното действие и поведение е функция на сложно конкретно съчетание на личностните характеристики:физически даености способности потребност и интереси вярвания ценности навици. Физически характеристики са най очевидната характеристика на личността. Човек е висок или нисък пълен или слаб светъл или тъмен и др. Тези характеристики на личността са биологично наследственно обусловени и сравнително инертни-трудно се подават на промяна или се променят във времето. Но човек се старае да влияе в/у физическите си дадености в зависимост от съответните си и на средата идеи представи виждания разбирания. Способности са зададени заловени предарзположеност за усвоявне на определени умения или за овладяване на определени знания неговата склонност дарба. Хората се различават по индивидуалните си способности. Способностите се развиват чрез взаимодействията на човека със соц. среда и различията м/у хората се задълбочават или изглеждат с придобиването знания умения опит. Потребностите са вътрешно състояние на физическото и психическото усещане за недостиг на нещо. Човек чувства потребност от безопасност и сигурност потребности от самоуважение самоактуализация в различните цивилизавии в различните соц. среди в различните соц. групи хората разполагат с различни възможности за задоволяване на потребностите си. Интересите са осъзната потребност от нещо. Човек който може да пее осъзнава потребността си да се реализира чрез музиката има интереси и изучава музика. Хората формират очакванията си за осъществяване на интересите си на базата на знанията ученията и опита си съчетани с конкретна индивидуална оценка на състоянието и възможностите на соц. среда и соц. ситуация. Ценностите са представи разбирания вярвания за това кое е добро кое е лошо или кое има или няма значение и т.н. Ценностите предполагат субективно подреждане на идеи представи виждния вярвания според индивидуалната оценка на тяхната важност. Ценностите са основани на знания минал опит и оценка на актуалната соц. среда и соц. ситуация. Навиците се придобиват чрез обучение усвоен и предлаган модел на поведение в съответствие с изискванията на конкретната соц. среда. Те са регулярни и рутинни начини на мислене и действие придобити чрез културата.








7.ЛИЧНОСТНИ КАЧЕСТВА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЧОВЕКА В ОБЩЕСТВОТО
Личността на всеки човек и нейните конкретни физически характеристики способности дарби потребности интереси очаквания ценности и навици са продукт на сложно взаимодействие м/у наследствените фактори и факторите на соц. середа в която човек се ражда и социализира. Изследователите на соц. структура имат нужда не само от адекватна теория на личността принадлежаща към една или друга соц. структура подобна информация може да позволи решаването на важни соц. проблеми. Върху формирането на личността следователно оказват влияние главно две групи основни фактори наследствеността и средата. Всеки човек притежава вродени характеристики ръст цвят на очите косата и други. Вродените характеристики регулират процеса на физическото му израстване и оформяне. Вродениет характерситики са наследственни генетични и се предават по биологичен път наследствеността играе важна роля за оформяне на личността на човека чрез ограничаването и очертаването на неговата индивидуалност. Формирането на личността зависи още от времето в което човек се е родил от родителите от семейството от субкултурата. Културния модел на средата е важен фактор за формиране на човешката личност. Човек формира личността си в и чрез взаимодействие със социалната среда чрез усвояване възприемане и практикуване на нейния културен модел. Чрез социализацията на човека чрез индивидуалното обучение за придобиване на базисни знания умения ценности вярвания и модели на поведение се постига интегриране или приобщаване на човека към група общност общество. според английския философ Джон Лои всеки новороден индивид е чиста плоча в/у копто би могло да се напише всичко. Лок твърди че човек се ражда без качества и развива личността си чрез соц. си опит. Социологията търси отговори на въпроса за специфичните фактори и механизми които влияят в/у процеса на социализацията на човека семейсто религия референтната група училищео работата управлението медиите.


































8.СОЦИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И СОЦИАЛНА СТРАТИФИКАЦИЯ
Хората в едно общество се различават помежду си. Те са различни не само във физическите си характеристики но те се различават и по начина по който се обличат по къщите по колите и т.н. те имат различни знания и умения и др. различия. Тези различия стимулират развитието на соц. процеси: социална диференциация социална стратификация социална мобилност социална маргинализация социално неравенство социален статус.
Социалната диференциация изследва политически икономически и нормативно дефинирани връзки които подчертават структурата на соц. категории. Соц. диференциация поствена в неравенството на властта статуса богатството и престижа засяга шансовете за живот на индивидите както и разпределението на ресурсите и възможностите. При този процес ясно са очертан 4 осн. категории: пол възраст раса и религия. Затова казваме че при соц. диференциация хората осъзнават своя признак. Те формират и изпитват чувство за принадлежност към др. групи хора в обществото които също са носители на този признак. Други соц. диференциращи фактори могат да бъдат: позицията и ролята на хората в обществения труд и производство; социално-груповият произход и микросредата; жилищният статус. Терминът соц. диференциация се използва предимно в теории за соц. промени. Най често това са процеси в които действията извършвани от дадена обществена институция се разделят и обособяват в различни групи. Разграничаването е необходимо по отношение на неравенството на биологичните и общественни съвкупности. С разрастването на което и да е обединение би следвало да се прави разграничение м/у отделните му структури. В съвременните анализи можем да открием различни теории относно промените в обществото. Соц. революция се дължи на вариации и разграничения от прости към прогресивни и още по сложни форми. Соц. системи се разграничават и обособяват на отделни системи и подсистеми всяка с определени функции. В резултат на това се получава голямо разнообразие от микросистеми със специфична структура. Соц. диференциация се свързва с понятието соц. различия като израз на соц. неравенства които определят положението на личността в обществот. Социалногруповата принадлежност която е основния определител на соц. положение е в тясна връзка със соц. стратификация. Поради това двете понятия се отъждествяват или социалното разслоение се приема като основен резултат от соц. диференциация. Социалната стратификация се отнася до факта че всяко общество се състои от равнища които се отнасят по между си под формата на господство и подчинение било то под формата на власт привилегии или престиж. По просто казано стратификацията означава че всяко общество има система от разнгове. Стратификацията може да се сравни с геологичните пластове скали в земната кора. Обществата могат да се оприличат на йерархично подредени „страти” като по облагодетелстваните са на върха по малко привилигированите по близко до дъното. Един човек може да има по висок статус от друг защото е по сръчен в лова или защото се вярва че има специален достъп до духовете на предците. Властта е най важното измерение на соц. стратификация. Тя е необходима за устойчивото съществуване на всяка обществено политическа-система. На място на монолитната номенклатурна пирамида се появиха многочислени елитни групировки намиращи се помежду си в сложни конкурентни взаимоотношения. Новият елит обаче загуби в немалка степен лостовете на властта характерни за старата елитна класа. Това наложи постепенно в управлението от политически метдо да премине към икономически. Нивото на доходите е третият важен елемент в соц. стратификация. Икономическият статус е важен за соц. стратификация доколкото оказва влияние в/у соц. статус нивото на потребление и начина на живот възможността за заемане на достойно място в бизнеса израстване по служба даване на добро образование на децата и др. Престижът на професията е втората по важност степен в соц. стратификация. Изборът на професии става все по сложен като расте привлекателността на онези от тях които осигуряват солидно и бързо обогатяване за сметка на високото материално възнаграждение. Това се свързва и с оценката на соц. престиж. Понякога в тази връзка оценяваната като „мръсна” работа се игнорира за сметка на горното. Могат да се разграничават 3 основни системи на соц. стратификация: Кастова система е форма на соц. разслоение при което кастите йерархически се организират и разграничават една от друга спазвайки точно определените правил на прецизност. Това е соц. група характеризираща се със строг онаследяван вътрешно-групов произход за всички членове с религиозно и соц. психологически санкциониран ритуален статус; с ограничения в/у избора на професия; строго формализиране на личностните отношения м/у членовете на различните касти; с определен диетичен режим; със самоуправление. Кастоваа система е извънредно сложна и структурата и е различна в различните райони-дотолкова че всъщност изобщо не образува цялостна „система” а по скоро хлабаво обвързано многообразие от различни вяравния и практики. Някои принципи обаче са до голяма степен общи. Класовата система е общата позиция на човека в обществото която се определя чрез икономически критерии. Притежаването на богатство заедно с професията са главните основи на класовите различия. Основните класи в западните общества са: висша класа/богати работодатели индустриалци/;средна класа/която включва повечето служители и специалисти/;и работническа класа/тези които упражняват физически или ръчен труд/. В подобно общество рангът който човек е придобил е по важен от този с който се е родил. Класовото общество е това общество в което обикновенно има висока степен на социална мобилност. Това означава че социалните позиции не са неизменно фиксирани и много хора в хода на живота си променят позициите си към по добро или по лошо. От това съответно може да се направи извода че никоя позиция не изглежда достатъчно сигурна. Класът е група от хора които имат еднакво отношение към средствата за производство-средствата с които те изкарват прехранат си. Двете основни класи са тези които притежават капитала-и онези които печелят прехраната си продавайки им своя труд-работническа класа. Отношенияа м/у класите са отношения на експлотация. Работниците са принудени да произвеждат по голям приход от необходимия за да им се заплати. Тази принадена стойност е източникът на печалбата която капиталистите могат да заде;ят за собствена употреба. В действителност класовите системи са много по сложни. Освен двете основни класи съществуват и преходни класи. Това са класови групи останали от предишен тип система на производство като например селяните е модерните общества. Класовите разделения могат да формират ядрото на икономическите неравнества в модерните общества. Класата упражнява силно влияние в/у нашия живот. Но нашите действия никога не са напълно определени от класовите разделения: много хора преживяват социална мобилност. Друго обаче се намират в ситуация на бедност от която е много трудно да се имъкнат. Съсловията са част от европейския феодализъм но са съществували и в много други традиционни цивилизации. Феодалните съсловия се състоят от страти с различни задължения и права помежду им като някои от тези различия са били скрепени със закон. В Европа най висшето съсловие е съставено от едрата и по дребната аристокрация. Духовниците оформят друго съсловие с по нисък статут но притежаващо различни особенни привилегии. Хората от т.нар. „трето съсловие” са простолюдието-крепостни свободни селяни търговци и занаятчии. За разлика от кастите м/у съсловията в известна степен са допустими бракове и индивидуална мобилност. Така например хора от простолюдието могат да получат благородническа титла в отплата за специални услуги оказани на краля а а търговците понякога могат да си купят титла. Обществените различия се превръщат в социално разслоение когато индивидите се подредят йерархически съобразно критериите за нервенство като: доход богатство власт престиж възраст етическа и религиозна принадлежност и др. такива. Затова можем да направим извода че соц. диференциация и соц. стратификация са процеси които засягат не само модерните но и най-примитивните общества във всички части на света.


















9.СОЦИАЛНА МОБИЛНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЧОВЕКА В ОБЩЕСТВОТО
Социална мобилност това е промяна в соц. позиция на индивида в рамките на соц. релевантни имзерения на разслояване/образование професия богатство привилегия/. В зависимост от направлениата си соц. мобилност е хоризонтаална или вертикална. Когато промяната се извършва в рамките на една и съща група то тогава е хоризонтална. При осъществяване на възходящо или нискостоящо преместване в йерархията на соц. структура от една в друга соц. група соц. мобилност е вертикална. Ако една мобилност се реализира в рамките на едно поколение тя е вътрешногенарационна. За междугенерационна мобилност се говори когато се осъществят мобилностни процеси м/у поколенията на изследваните лица и техните родители прародители и деца. В съвременните общества соц. мобилност има 3 функции:1възпроизводство на соц. групи и слоеве /вливане на нови членове/;2чрез нея се постига необходимото съответствие м/у работна сила и изискванията на производствено икономическа структура;3соц. функция на соц. мобилност – когато хората се движат променят статута си тоест могат да бъдат свободни да направят нещо да преодоляват соц. конфликти. Соц. мовилност е явление което трудно се поддавана измерване и статистически анализ. В жизнения си път индивидите могат да променят професията си или сектора си на активност това се нарича професионална мобилност. Соц. мобилност е понятие което се използва в социологическото изледване на беравенствата м/у хората в едно общество. В случая става дума за движенията на хората м/у рзлични равнища на социална йерархия или за промените във взаимоотношенията както и за тези в границите на едно поколение поради различията в професионалните кариери. Професионалната динамика която съпътства развитието на индустриалното общество появата на много нови професии в процеса на преход към информационни и комуникационни техологии или по общо казано на прехода от професиите на физическия към професиите на умствения труд е основно обяснение за високата подвижност и класовата йерархия. Това изменение на соц. мобилност е особенно важно за функционирането и развитието на обществото за неговата социална икономическа и политическа стабилност. Причините за соц. мобилност са много различни. Едни фактори се коренят в науката техниката технологиите образованието в икономическото развитие а други в промяната на семейното положение възрастовата промяна в миграцията.




















10.СОЦИАЛНА МАРГИНАЛИЗАЦИЯ И СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ.СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО
Социална маргинализация и изолация. Маргинал-маргиналност-маргинализация-са понятия които се обозначават индивидуално или групово като „културна програничност” ии „културен хибрид”. Във всяко общество има групи хора „итикани във ъгъла” или хора които по едни или други причини соц. се изолират. Процесът на соц. изолация и маргинализация е тясно свързан с характера и качеството на социализацията на човека и неговата соц. интеграция. Интеграцията на човека в едно общество в най-общ план изисква усвояване и практикуване на културата на това общество-неговите културни черти/език ритуали обичаи традиции/ неговите културни практики /знания умения техники технологии/ установените придобити чрез обучение и практикувани модели на поведение споделяните ценности и норми. Процесът на соц. интеграция с функция на социокултурната среда-семейство религия образование икономика управление която е различна за соц. групи и различните поколения. Ефектите от този процес са зависими и от индивидуалните възможности и личното отношение. Доминантните групи в едно общество обикновенно упражняват и поддържат властта си над маргинлните групи чрез споделяне и придържане на предрасъдъци стериотипи етноцентризъм ии или съзнателна дискриминация и целево поддържане на социокултурна дистанция. Социално неравенство. Това е неравнопоставеност м/у отделните индивиди и м/у групите по един или няколко соц. значими признака. Съществуващата конкорентна съвкупност от основни соц. неравенства съставлява системата на соц. стратификация в дадено общество. Соц. неравенство предполага вертикална съподчиненост и йерархичност в отношенията м/у елементите. Структурите на соц. неравенство проникват и в хоризонтално диференцираните категории и групи. Това е естествен и обективен соц. процес дотолкова доколкото е резултат от различията в индивидуалните характеристики и качества на хората които предупределят самоосъществяването им в конкретна соц. среда. Обективно обослувеното неравенство м/у хората в едно общество се свързва с притежаването на признаци като поло възраст раса етност образувание професия квалификация работа и други и формираната от тази основа принадлежност към обикновено неравенствени соц. групи. В този смисъл соц. обуславеното неравенство е свързано с притежаването образувание професия работа пари богатство власт. Властта доходът и престижа са 3-те принципни измерения на неравенствата. Соц. неравенство е неизбежна и постоянна характеристика на обществото. Различията м/у хората и особенно тези произтичащи от социалнта стратификация са в основата на неравенствата в модерните общества. Класите безусловно отказват натиск в/у функционирането и развитието на обществото в/у живота на хората в конкретно общество. Но хората в едно общество са въвлечени и в процесите на соц. мобилност. Чрез разнообразните механизми на соц. интегриране и соц. осъществяване немалко хора могат да си осигурят по добър живот.























































11.СОЦИАЛНИ ГРУПИ.БАЗОВИ МОДЕЛИ НА ГРУПОВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ КООПЕРАЦИЯ КОНКУРЕНЦИЯ КОНФЛИКТ АКОМОДАЦИЯ АСИМИЛАЦИЯ
Социологията е наука която изучава в отношенията му с другите хора в конкретна соц. среда. В периметъра на социологическото внимание е отношението на човека към соц. среда и нейното влияние към изграждането на неговата личност в/у неговата личност в/у неговото развитие и неговото осъществяване. Социологическия процес е фокусиран в човека в човешките групи в контекста на цялостната им соц. среда:семейство приятели училище религия работа политика управление. Социологията изучава човешкият обществен живот групите и обществата. Това е смайваща и завладяваща дисциплина която има за предмет собственото ни поведение като соц. същества. Полето на соц. изследвания е извънредно широко-то се простира от анализа мимолетните конаткти м/у минувачите на улицата до изучаването на глобалните соц. процеси. Повечето от нас въприемат света през призмата на всекидневния си опит. Соц. разкрива необходимостта от един много по широк поглед в/у нашата същност и поведенеи. Тя ни учи че нещата които възприемаме като естественни неизбежни добро и зло истина и лъжа може да не са такива че даденостите в нашия живот силно се влияят от исторически и соц. фактори. Изясняването на едва доловимите сложни и дъбоки начини по които социалния опит влияе в/у индивидуалния живот е основно за соц. перспектива. Соц. изследва индивидуалното и груповото поведение като социално по своята природа. Колкото и да се влияем от соц. контекст в който сме се оказали той никога не определя напълно ашето поведение. Ние притежаваме и създаваме нашата собствена индивидуалност. Задачата на соц. е да изследва връзките м/у това което обществото прави от нас и това което ние правим от себе си. Нашите дейности структурират оформят соц. свят около нас и същевременно са структурирани от този соц. свят...социалния контекст на нашия живот не се състои от случайно натрупване на събития или действия; той е структуриран или моделиран по отделен начин. За повечето социолози е несъмнено че соц. не е сводима до отделните човешки индивиди нито до тяхната аритметична сума. Соц. група е функционална единица; тя притежава „безлична форма” нейната история не е тъждествена с биографията на всеки един член; обединеното групово действие наистина съществува само в поведението на хората но то е нещо цялостно в което поведението на човека е само средство. Под група разбираме определен брой лица които често общуват помежду си за по голям период от време и които са достатъчно малко на брой за да може всяко лице да общува с всички останали и то не опосредствано чрез други хора а лице в лице. Характер на соц. групи имат както малките така и големите класови групи а също така и групите от средно равнище/отрасловопрофесионалните групи/ както семейството малкия трудов колектив неформлната приятелска група така и кастата съсловието социалния слой. Колкото и да са различни помежду си тези форми на социлна общност м/у тях са налице редица общи повтарящи се белези които ни дават основание да ги приемаме за групи. Групово многообразие в обществото е причина и за различните гледни точки и позиции в изясняването на същността и особенностите на човешките групи. Понятия като „основна група” „първична група” „малка група” „ ограничена група” или просто „група” твърде често се изпозлват за обозначаването на една и съща соц. реалност. Групите се характеризират с тясна връзка и сътрудничество м/у хората със съответна групова идентификация. В центъра на това разбиране е ролята на групата за формиране на природата и соц. идеали на индивида. Три основни характерситики в този случай са с особенно важно значение: групите са социален факт; м/у хората в групите са налице връзка и сътрудничество; м/у хората в групите съществува вътрешна близост. Социологическия поглед в/у соц. групи като соц. феномен и същностен елемент на соц. организация/организация на обществото/ започва с изследването на признаците за идентификация на човека със соц. група преминава през критериите за принадлежност към соц. група и се задържа в/у човешките действия и взаимодействия като ключова характерситика на соц. група. Ако конкретизираме въпроса с оглед на малките общности групата може да бъде определена като:1множество от хора които взаимодействат в определен контекст за постигане на общи цели; 2ограничено единство измененията в една част на което се отразяват изменят всяка друга; 3общност от взаимодействащи се хора обединени от обща соц. дейност които общуват непосредствено помежду си на базата на съответни емоционални отношения групови норми групови процеси. Групите могат да се различат по размер: да бъдат формални/официални/ и неформални/неофициални/; контактни и неконтактни; дисперсни и контактни; номинални и реални и др. При описанието на групите се изясняват явления като: групова активност организация на соц. взаимодействие групови потребности ценности и норми интереси цели мотиви очаквания изисквания статуси роли конфликти сътрудничество конкуренция групово решение психоклимат адаптиране към груповия живот йерархия сплотеност привличане отблъскване идентификация общуване афинитет към групата вътрешногупова самостоятелност-зависимост поляризация психологически натиск лидерство и др. Ролята на групата по отношение на отделните и членове може да се представи чрез нейните функции. Групата е инструмент за удовлетворяване на лични потребности. Груповото изпълнение на дейности стимулира /но меже и да дестимулира/ индивидуалното участие в осъществяването на определена работа. Тя играе хедонистична функция-дава възможност на индивида да изпита удоволствие от общуването и общите резултати. Формира стандарти /рефернтност/ образци на поведенеи чието следване изисква от своите членове във връзка с това групата осъществява по отношение на своите членове. Контролна функция-тя формира механизми чрез които „следи” дали нейните членове спазват предписаните им норми и поведение и санкционира техните прояви. По пътя на конформизма групата „нивелира” /уединява „осреднява”/ своите членове тъй като те се променят по посока на обоприетите в групата ценности норми поведенски образци. Групата защитава членовете си от външна опасност. Доколкото в групата се взаимодейства за осъяествяване на общи цели по необходимост се осъществява и организираща дейност последната прдполага като разпределение на роли задачи дейности ресурси и пр. така и кординиране на общите усилия. Групата е инструмент за самоидентификация и саморазграничаване-в зависимост от соц. си статус роли цели интереси и т.н. идивидът може да се стреми да се идентифицира с дадена група/групи/ като придобива /усвоява/ нейни съществени характеристики и поведение; той може така също да се стреми към саморазграничаване като се дисъанцира от груповите ценности норми модели на поведение символно-знакови системи както и от формалните/официалните/ механизми за обвързване. Групата е среда за обмен на информация опит настроения убеждения и т.н. Групите имат своя собствена история и развитие. Един от популярните модели за описание на това развитие изглежда така: 1етап-Формиране. Това е период на ориентиране. Членовете на групата се опитват да изяснят своите задачи и начинание на тяхното изпълнение от какви ресурси се нуждаят за тази цел и т.н. В соц. план те се интересуват от формите на взаимна зависимост и търсят онова поведение което е подходящо за тях. През този период се наблюдава засилено внимание към властта и лидесрството в групата с оглед по добро ориентиране в ситуацията. 2етап-Сблъсък. Вътрешен конфликт. Поляризиране на мненията около ключови междуличностни проблеми. Хората като че ли се стремят да изявят собственнат си индивидуалност и се съпродивляват с/у влиянието на групата. Емоционална реакция на груповите изисквания за изпълнение на трудовите задачи особенно когато тези изисквания се разминават с личностните ориентации. 3етап-Нормиране. Групата се сплотява. Членовете и приемат че са част от „истинска група” която желаят да поддържат и увековечат. Очертават се и се възприемат нови стандарти и роли. Стремеж към уеднаквяване на усещанията за нещата. Конфликтни страни на съвместната дейност се избягват. 4етап-Представяне. Структурата на вътрешните групови взаимоотношения е изградена поради което вниманието се насочва към трудовите задачи. Опити за конструктивно решаване на проблемите и изпълнение на трудовите задачи. Изграждането на подобни модели насочва към факта че за да стигне до състояние на ефективно функциониране групата трябва да мине през определени периоди на развитие. Това изисква време и целенасочени усилия от страна на организацията вкл. за правилно на възможните конфликти. Видове соц. групи могат да бъдат разграничени и посредством зависимости от типа на:Времето/продължителността/ на съществуването си. В едни соц. групи човек се включва и участва еднократно и с хората в тях може никога повече да не се срещне. Това са времнните групи. Взаимодействията в такива групи са ограничени във времето и протичат като правило в общоприетите културни елементи културни комплекси в общоприетия културен модел. Други групи съществуват проължително. Примери за това са студентската група работния екип приятелите съседите и т.н. В тях и чрез тях човек взаимодейства с други хора посредством основните универсални модели за групово взаимодействие-кооперация конкуренция конфликт акомодация асимилация. От начина на вътрешногруповата организация-т.е. от официалния или неофициалния характер на статуса и взаимодействието м/у хората в групата. Ако в приятелска група ролите и взаимодействията са спонтанни неофициализирани и се осъществяват в контекста на общоприетата култура то работния екип или студентската група имат официален статус фомализовани роли връзки и взаимодействия коит прротичат в рамките на съзнателно възприети правил норми. Неформалните групи имат ресурси в близост на културните модели и задоволяват специфични потребности на хората. Формалните групи са доминирани от общност на потребностите и интересите от целево организирани дейности. Неформалните групи могат да подопогнат или затруднят формалните в постигането на целите им. От размера-едни човешки групи са малки други големи. Соц. взаимодействия в малките групи се релизират „лице в лице”-хората влизат в пряка кооперация конкуренция конфликт акомодация асимилация. Сложността на соц. взаимодействия на големите групи се преодолява обикновенно чрез установяване на връзки и конаткти в малките групи. От начина по който се осъществяват връзките и взаимодействията м/у хората в групата от вида на комуникацийте м/у тях. Първичните групови отношения са преки и протичат на принципа „лице в лице”. Такъв характер имат отношенията в семейството в приятелстката група или работния екип. Отношенията са близки и лични. Вторичните групови отношения са опосредствани и се осъществяват чрез посредници и представители във формализованите човешки групи. Връзките м/у студентската учебна група и ръководството на университета са опосредствани от катедри департаменти факултети. Работния екип се представя в корпоративни органи за управление от своя ръководител. Хората в група са в състояние на обвързаност и зависимост/рационални или емоционални/ и осъществяват връзките си универсални /наблюдавани във всички човешки групи/ модели на групово взаимодействие. Тези модели на груово взаимодействие изчерпват до голяма степен взаимоотношенията на членовете в тях. Такива модели да универсално групово взаимодействие са:кооперация конкуренция конфликт акомодация асимилация. Кооперацията-е универсален модел на групово взаимодействие при който двама или повече души които живеят или работят заедно разделят усилията си /труд финкции дейности работа/ най често в зависимост от възможностите си и обединяват /координират/ резултатите си за да постигнат споделяните м/у тях намерения стремежи цели. Няма човешка група която да иска да реши конкретни задаи и да постигне желани цели без да кооперира усилията и възможностите /потенциала/ на хората в нея. В този смисъл кооперацията е форма на организация на съвместна дейност на хората за производство на маетриални духовни блага или за извършване на услуги. Определя се от характера на господстващите в обществото производствени отношения. Основен фактор за разширяване и задълбочаване на кооперацията на труда в обществото е развитието на разделението на труда. Кооперацията на труда се изразява в това че е характерна за всички общества и за всички форми на труда в дадено общество. Също така това е и икономия на време и ресурси за производството на единица потребителна стойност. Това определя огромните предимства за кооперация на труда пред разпокъсания и неорганизиран индивидуален труд. Конкуренция- е универсален модел на групово взаимодействие основан на естествената и универсална нагласа на хората да се сравняват помежду си. Тя е специфичен механизъм за стимулиране на личните качества на хората в групата позволяващ да се конструира адекватен на задачата модел на индивидуално или групово поведение. Социолозите обръщат внимание на факта че конкуренцията не е по необходимост връзка на враждебност нито дори връзка която конкуруращите се винаги осъзнават. Тя е свободния избор да се изпълняват определени социални функции които превръщат индивида в конкурент. В човешкото общество конкуренцията е винаги усложнена от други процеси и в значителна степен се трансформира в съревнование и конфликт който се разглежда като съзнателно и междуличностно взаимодействие. Личностното съревнование може да се изследва като конкуренция ако се подчинява на правила изключващи измамата и насилието ограничаващи активността до набелязаните цели. Когато конкуренцията руши правилата тя се трансформира в конфликт. Конфликт-е универсален базов модел на групово взаимодействие предпоставен и тясно свързан с кооперацията и конкуренцията. Сблъсъкът м/у гледни точки и модели на поведение е съдържание на конфликта в група. Различията са в това че ако при конкуренцията специфичните групови норми се съблюдават при конфликта те се игнорират. Въвличането в конкурентно взаимодействие е дискретно индиректно а при конфликта е явно открито директно. Хората в гупата се поставят в състояние на напреженеие съперничество противоречие. В основата на това лежи сблъсък на виждания ценности интереси. Конфликта винаги е свързан с противоречия и противопоставяне м/у участниците в него. За тези противоречия съществуват различни поводи-лоши условия на труд нисък размер на получаваната заплата липса на обществена свобода социална сигурност възможности за изява и растеж и т.н. Акомодацията-приспособяването примирението компромисът консенсусът е модел на групово поведение с универсално и базисно значение в резултат на който се постига баланс м/у индивидуалните гледни точки и модели на поведение в група и е доминиран най често от общност в потербностите интересите целите. В кооперирането си в конкуренцията помежду си хората в групата могат да намерят решение за противоречията и проблемите си ако се стремят да съгласуват вижданията си и да съвместят различията си ако умеят да балансират ролите. Асимилацията-е модел на групово взаимодействие при който доминиращите /в резултат на индивидуални способности дарби знания умения опит/ личности успяват да наложат своите идеи представи виждания вярвания своите потребности интереси очаквания своите ценности като групови ценности. В процеса на осъществяване на кооперацията конкуренцията конфликта акомодацията доминантните личности в групата диктуват налагат културните си елементи културните комплекси и културните модели така че принуждават другите да се съобразяват с тях. Това е твърде труден и много сложен процес тъй като хората са склонни да отстояват различията в културните си модели. Първоначално по термина”асимилация” се е разбирало еднопосочен с едно измерение процес на отказ на аутсайдерите от собствената им култура за да бъде възприета чуждата доминираща култура. Съвременните изследвания считат асимилацията за обратим процес на взаимно приспособяване от страна както на обществото домакин така и на имигрантските общества.















































12.СОЦИАЛНА ОБЩНОСТ.ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ М/У ДОМИНАНТНИ И МАЛЦИНСТВЕНИ ОБЩНОСТИ
Социлните общности са широко разпространени най често големи социални групи същностен елемент на социалната структура на едно общество. според Ян Шчепански социалните общности са устойчиви на форми на съвместен живот на хората. Те са свързващо звено м/у личността и обществото. Отношенията на хората са основани на взаимна помощ и подкрепа на силно взаимно чуство на общостната принадлежност обосновано с дълбока емоционална взаимна обвързаност. Такъв е характерът на семейството рода етническите селищните религиозните общности. Общност е един от най неясно форулираните и двусмислени термини в социологията който и да днес няма утвърдено специфично значение. Най малкото което този термин може да означава е съвкупност от хора в дадена географска зона. Наличието на общи интереси на обща система от ценности на чувството за принадлежност към общността на взаимодействие м/у хората са съществени черти на общността. Социалната общност е социално образуване което се характеризира не просто и не единствено с общност на потребностите интересите и стремежите на хора м/у който има някаква соц. връзка но и на хора които могат да осъществяват общи действия и взаимодействия да се поставят във взаимоотношения регулирани от културни образци социално норми и форми на соц. контрол. В този смисъл соц. общност е основа за съзнателно целево конструиране на соц. формации движения сдружения асоциации организации. Взаимоотношенията м/у доминантни и малцинствени общности. Конкретно сложилите се взаимоотношения м/у различни общности в едно общество и в частност м/у доминантни и малцинствени общности могат да се опишат с понятията предрасъдаци стереотипи дискриминация расизъм ксенофобия. Предрасъдаците са негативни нагласи по отношение на членовете на една или друга соц. група в обществото възприемането им например като мързеливи крадливи нечестни и др. Предрасъдъкът е понятие което се използва в литературата за расови взаимоотношения за да обозначи индивидуалната антипатия или враждебност спрямо друга обществена група която е обикновено расово обособена. Предрасъдъците често са предмет на психологически изследвания и са различно от дискриминацията която се отнася до резултатите от определени соц. действия които не носят предимства на расово определените соц. групи. В обществен контекст предрасъдъкът най често е възглед позиция която се основава на предание вярване и не се подава на влиянието на реални факти. Предрасъдъците обикновенно се трансформират в стериотипи. Изграждането на стериотипи е процес генерализиране на хиперболизиране на признака или качествата на отдлени ченове на една соц. общност. Стериотипите омаловажават индивидуалността уникалностт на човека на хората които формират общността. Стериотипа е едностранно преувеличено и обикновенно породено от предрасъдаци мнение за дадена група племе или класа от хора най често свързано с расизъм и сексизъм. Стериотипите са устойиви защото създават чувство за соц. солидарност. Предрасъдъците практически действат чрез мислене от стериотипен вид т.е. мислене в предварително фиксирани и възпроизвеждани категории за обяснение на за соц. факти и модели на поведение. Дискриминацията е отрицание на соц. равенство действие което може да се прояви в различни конкретни форми. Дискриминацията е поведение унижаващо достойнство изразяващо се в отношение на доминанта към малцинствена общност основаващо се на представата за превъзходство на пол раса религия етнически и социален произход. Тя е модел на поведение който отхвърля съблюдаването на принципи на взаимоотношения като равенство солидарност и свобода. Проявите на дискриминационно отношение и поведенеи са резултат от комплексното действие на социални културни и икономически фактори. Имигрантите например чиито културни традиции се различават от тези на местното население често стават жертва на етническа религиозна езикова образувателна или трудова дискриминация. Дискримацията по правило дезинтегрира обществото и в тази мисъл поражда противоречия напрежения конфликти несигурност. Расовата и етническата идентификация са в основата на формиране на значими за структурата на обществото доминантни и малцинствени групи. Расизмът е идея отношение политика и действие което почива в/у предрасъдъци и стериотипи изградени на расово основоразбиране представа вярване че една раса е висша и има право на контрол в/у друга раса. Расизмът обикновенно е придружен от явни или скрити расови теории които обясняват и оправдават социалното неравенство чрез расите и расовата принадлежност. Той е начин за запазване на властта на доминантните или малцинствените групи. Откритият расизъм е индивидуално подтисничество на по низсши расови групи или индивиди. Скритият расизъм е отношение на подчинение м/у расови групи. Ако личния расизъм е свързан с умишлени индивидуални действия то институционалният предполага расово неравенство. Ксенофобията е чувство и нагласа на ненавист и омраза към чуждото към чужденците страх от всичко чуждо което поражда повденеи на несъвместимост и непреодолима културна дистанция. Социолозите откриват три основни начина на формиране на групи в обществото със статус малцинства: миграция колониализъм анексия. Миграцията е процес при който хората се предвижват от едно към друго общество и често стават малцинство в новото си общество. понякога хората стават малцинство в собственното си общество в резултат на колониализма. Колониализма е налагане на влиянието на една д-ва с цел да се извлекат икономически и политически привилегии. В друг случай хората в едно общество могат да се трансформират в малцинство в резултат на анексия. Анексия е когато една д-ва присъединява към себе си територии на друга д-ва. Всеки човек в общество принадлежи към различни соц. групи с които се идентифицира и чувства съпричастен са по добри от другите.



















































13.СОЦИАЛНИ ИНСТИТУЦИИ. СЪЩНОСТ И РОЛЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА И ОБЩЕСТВОТО.
Институцията е определена сфера на соц. отношения както и обществен орган установени юридически и морално. Извършва определени дейности по създаването на материални и духовни блага по облужването на хората при задоволяването на потребностите им по образуванието и възпитанието на подрастващите по управлението на обществото и т.н. Институцията включва:1.определен брой хора като броя варира в мн. широки граници;2.социални вещи от един или др. вид;3.дадена съвкупност от соц. предписания норми и правила като те могат да бъдат писани и написани като регламентират изпълнението на функциите на соц. институция нейното поведение и работата на хората в нея. Тези норми обединяват хората в общности като тезо общности могат да бъдат различни. М/у хората в соц. институция съществуват отношения на координация и субординация /съподчиненост/ съобразно конкретна система от соц. роли. Всяка общественна организация е соц. инцтитуция но не всяка соц. институция притежава соц. форми на обществена организация. Заедно с напредъка на обществото се увеличава броя и разнообразието на соц. институции. Този процес отговаря на увеличението а и на разнообразието на обществените потребности доколкото соц. институция е средство за задоволяване на определена потребност. Превръщането на едно явление общност факт в соц. институция е процес на институционализация. Същевременно в хода на обществения живот някои соц. институции отмират или се преобразуват след отпадането на соц. потребности. По този мачин в институционалната структура на обществото включваща съвкупността от всички институции на даден етап се извършват постоянни именения. Най често соц. институция се разглежда като соц. организация имаща продължителна регулативна функция в обществото с дефинира система от роли. Соц. институции са като отделните единици така и цялостни структурни образования. Редом с организацията като тип общност под соц. институция често се разбира и определени соц. значими факти и форми на груповото поведение и масовото съзнание-вярвания обичаи традиции. Т.е. социалната институция е сложна съвкупност от ценности норми и представи споделяни от определена група или общност. Институционализацията прави дадена дейност поведение и взаимодействие по предсказуеми на основата на съответни норми ценности и правила. Внася се по голяма организираност увеличава се ефективността на дейността. Съществуват и определени санкции възнаграждаващи или наказващи спазването на системата от институционални норми. Соц. институции са универсални трайни социокултурни структури съответни и адекватни функции и механизми за задоволявне на базисни и жизнено важни потребности на хората в едно общество. Те са фактори за социализация и интеграция на човека в обществото за адаптация му към обществения начин на живот както и форма на соц. контрол в/у индивидуалното и групово поведение. Подобно на понятието роля институцията е свързана с установени модели на поведение но на по високо ниво и в по обобщен вариант който предполага плурализъм на ролите. По този начин училището като соц. институция обхваща ролите на учениците полите на учителите а според това каква е автономията на училището се наблюдава още ролята на външните фактори ролите на родителите ролите на управленския и инспекторския състав свързани с относителна образувателна власт училището като институция обхваща всички горепосочени роли на протежение на всички училища които съвместно формират образувателната система в дадено общество. По традиция се формират 5 осн.комплекса от институции.1.Икономически институции служат за производство и разпределението на стоки и услуги.2.Политически институции регулират достъпа и прилагането на властта.3.Институциите свързани със стратификацията определят разпределението на позициите и ресурсите.4.Институциите отварящи се за родствени връзки третират бракосъчетанията семесйство и социализацията на медиите.5.Културните институции се занимават с религиозната научната и артистичната дейност на индивидите. Институционализирането е процес при който соц. дейност се регулира по подходящ начин и започва да се нарича институция. Тази идея е полезен коректов спрямо виждането че институциите са нещо предварително дадено и неизменно като се подчертава фактът че промените в соц. практика довеждат до изменения и модификации както в съществуващите институции така и до създаване на нови неизвестни до момента формирования. Това съответства на идеята за територията на ролята според която индивидите притежават известна свобода да формулират ролята си в процеса на взаимодействията си с околните а не следват предначертани модели на поведение. Концепцията за институцията е широко разпространена в социологията макар и понякога да и липсва конкретна спецификация. Социалната мисия на институциите в обществото е свързана със създаването на материални икономически и социалнокултурни предпоставки и условия за задоволяване на потребностите на хората без които е невъзможен техния обществен начин на живот. Базисните потребности във всяко общество са свързани с неговото собствено възпроизводство с неговото функциониране и развитие с неговото съществуване. Възпроизводството на хората е мн. важна обществена потребност. Без биосоц. възпроизводство на хората /раждането на деца и отглеждането им/ и създаването на условия за заместване на възрастните с малди хора е немислимо и невъзможно съществуване на обществото. Биосоц. Възпроизводство на хората в едно общество исторически и традиционно се свързва със семейството като соц. институция. Социализацията на човека подготовката за социалните му роли и приобщаването му към обществения начин на живот е др. базисна потребност в обществото. За живота си в едно конкретно общество човек трябва да усвои език знания умения опит ценности норми и форми на контрол чрез които да се приспособи към него. Етап от тази потребност удовлетворява семейството. В обществата от ранната човешка цивилизация социализацията на човека е била във възможностите на семейството. В модерните общества социализацията на хората е социална мисия на училището на университета на образувателната система. Познанието личностното самоопознаване самоосъзнаване и осмисляне на жизнените намерения и цели е потребност чрез задоволяването на която човек поддържа самочувствието си чувството за достойнство индивидуалната си инициатива и активност. Науката религията моралът са социокултурни структури чиито функции и механизми исторически и традиционно се свързват познанието самоопознаването самоосмислянето на човека на човесшкото общество на смисъла от съществуването на човека. Хората откриват и обясняват смисъла на живота си и с научни знания и с философията на живота и с религиозните идеи представи и вярвания. Наукта религията моралът помагат на човека да намери за себе си отговора на въпросите за истината несправедливостта болката и страданието мъката смъртта. Производството и разпределението на стоки и услуги е необходима за живота дейност. Хората се поставят в зависимост помежду си от производството разпределнието и потреблението на храни дрехи жилища а и разнообразни услуги. Икономическите институции в едно общество обхващат структури със съответните им функции механизми чиято мисия е да произвеждат стоки и услуги да разпределят произведеното чрез обмена и да регулират потреблението в схемата непрекъснато произвеждащи се потребности-ограничени ресурси. Поддържане на ред и сигурност чрез достъпа до властта и контрола в/у ресурсите е значимо условие за живота на хората в обществото. Управлението на обществото е социокултурна структура която със специфичните си функции и механизми установява нормите за поведение и координация на взаимодействията м/у хората и групите в обществото изработва и прилага формите на контрол и решаване на спорове и онфликти м/у тях. Осн. мисия на соц. институции в обществото и произтичащата от нея соц. отговорност са в задоволяването на жизненозначимите потребности и в този смисъл те релизират три типа функции вътрешноинституционална личностни социални.










































































14.ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВОТО.СТРУКТУРА ФУНКЦИИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Хората в обществото имат определен тип нужди-физиологически потребности които задоволяват чрез производството и потреблението на храни напитки дрехи жилища предмети за бита и свободното време. Това са потребности с универсален и постоянно възпроизвежадщ характер и тяхното задоволяване като правило се осъществява в условия на ограничени ресурси и възможности на обществото като цяло. Всички хора имат нужда от храна дрехи жилища предмети за бита и свободното време но количеството и качеството на стоките и услугите които се стремят да придобият са мн. различни в различните общества и зависят от географските историческите политическите икономическите социално културните условия в които те се развиват. Различия в това отношение могат да се наблюдават и в зависимост от статуса на човека и статусната група към която той принадлежи. Като правило хората желаят и се стремят но не винаги могат и успяват да задоволят нуждите си на желаното от тях равнище. Във всяко общество се наблюдават определени лимити на ресурси и възможности за задоволяване на физиологичните потребности на хората. В условия на ясно изразени възпроизвеждащи се потребности от стоки и услуги и ограничени ресурси и възможности на обществото да гарантира тяхното задоволяване се изгражда и установява система от структури функции и механизми за производство разпределени и потребление на необходимите за живота на хората в едно общество материални условия. Формалната структура на икономическите институции в едно общество включва: - производствена система чиято соц. задача е да произвежда стоки-храна дрехи жилища предмети за бита инфраструктурата и. За целите на ефективното осъществяване на осоновната си функция производствената система се нуждае от материали или естествени ресурси капитали труд. – облужваща система или система за производство на услуги това е обслужващия сектор в икономическата организация на обществото и заема важно и непрекъснато нарастващо мястп и значение. Хората се нуждаят от медицински правни административни ремонтни комуникационни информационни и др. услуги. Организациите са мощен потребител на голямо разнообразие от услуги. В сферата на услугите се концентрират огромни материални и финансови ресурси. Нараства и делът на заетите по правило висококвалифицирани специлисти. – разпределителна система чиято посредническа мисия се реализира предимно чрез пазара и се допълва чрез редица специфични разпределителни механизми контролирани като правило от д-вата-данъци мита акцизи и др. – система на обмен чрез който се осъществява и осигурява пътя на стоката и услугата от производителя до потребителя:бартерни монетарни и кредитни. – потребители-структурата на икономическите институции в едно общество се провежда в действие функционира чрез механизма на потреблението. Индивидуалния потребител трябва да има доходи за да купува стоки и услуги. Човека в обществото може да се прояви и като производител и като потребител. Доходите които придобива като производител гарантират ролята му на потребител. Естествено е че не всички хора в обществото са производители но всички са потребители. Работещите в семейството осигуряват потреблението на неговите членове. Производството на стоки обслужващата сфера разпределението обменът и потреблението на ограничени съставни части на структурата на икономическите институции в едно общество тяхното състояние взаимно съответствие и ефективно взаимодействие в изключително висока степен зависят икономическото поведение икономическия живот в обществото. Същевременно тези структури разкриват само официалната видимата страна на икономическата система. В обществото функционират структури и механизми на производство разпределение и потребление на стоки и услуги които нямат официално признание за които понякога съществуват забранителни законови режими известни като неформална икономика втора икономика икономика в сянка производство и търговия с наркотици порно оръжие контрабанда и други.










15.СОЦИАЛНА МИСИЯ И СОЦИАЛНА ОТГОВРНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Социалната мисия на институциите в обществото е свързана със създаването на материални икономически и социалнокултурни предпоставки и условия за задоволяване на потребностите на хората без които е невъзможен техния обществен начин на живот. Базисните потребности във всяко общество са свързни с неговото собствено възпроизводство с неговото функциониране и развитие с неговото съществуване. Възпроизводтвото на хората е важна обществена потребност. Без биосоц. Възпроизводство на хората и създаване на условия за заместване ба възрастните с младите хора е немислимо и невъзможно съществуване на обществото. Биосоц. Възпроизводство на хората в едно общество истроически и традиционно се свързва със семейството като соц. институция. Социализацията на човека подготовката за социалните му роли и приобщаването му към обществения начин на живот е др. базисна потребност в обществото. За живота си в едно конкретно общество човек трябва да усвои език знания умения опит ценности норми и форми на контрол чрез които да се приспособи към него. Етап от тази потребност удовлетворява семейството. В обществата от ранната човешка цивилизация сициализацията на човека е била във възможностите на семейството. Вмодерните общества социлизацията на хората е соц. мисия на училището на университета на образувателната система. Познанието личностното самоопознание самоосъзнаване и осмисляне на жизнените намерения и цели е потребност чрез задоволяването на която човек поддържа само чувствието си чувството си за достойнство индивидуалната си инициатива и активност. Науката религията моралът са социокултурни структури чиито функции и механизми исторически и традиционно се свързват познанието самоопознаването самоосмислянето на човека на човесшкото общество на смисъла от съществуването на човека. Хората откриват и обясняват смисъла на живота си и с научни знания и с философията на живота и с религиозните идеи представи и вярвания. Наукта религията моралът помагат на човека да намери за себе си отговора на въпросите за истината несправедливостта болката и страданието мъката смъртта. Производството и разпределението на стоки и услуги е необходима за живота дейност. Хората се поставят в зависимост помежду си от производството разпределнието и потреблението на храни дрехи жилища а и разнообразни услуги. Икономическите институции в едно общество обхващат структури със съответните им функции механизми чиято мисия е да произвеждат стоки и услуги да разпределят произведеното чрез обмена и да регулират потреблението в схемата непрекъснато произвеждащи се потребности-ограничени ресурси. Поддържане на ред и сигурност чрез достъпа до властта и контрола в/у ресурсите е значимо условие за живота на хората в обществото. Управлението на обществото е социокултурна структура която със специфичните си функции и механизми установява нормите за поведение и координация на взаимодействията м/у хората и групите в обществото изработва и прилага формите на контрол и решаване на спорове и онфликти м/у тях. Осн. мисия на соц. институции в обществото и произтичащата от нея соц. отговорност са в задоволяването на жизненозначимите потребности и в този смисъл те релизират три типа функции вътрешноинституционална личностни социални.









































18.ЧОВЕКЪТ В ОРГАНИЗАЦИЯТА. ГРУПИ И ЕКИПИ. ПОЗИЦИИ И РОЛИ. ФОРМАЛНИ И НЕФОРМАЛНИ ВРЪЗКИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ.
Поведението на човека в организацията е функция на сложно съчетание от зададени и придобити индивидуални качества и характеристики-физически способности потребности интереси ценности навици очакванията и изискавнията на организацията дефинирани в стандарти или модели за организационно поведение. Хората се различават в качествата и характеристиките си вследствие на сложна сплав м/у наследствени психоемоционални и соц. фактори. Способностите са област в която се различават очевидно. Всеки човек има специфични индивидуални способности които могат да се обяснят като наследственост-физически дадености интелектуални възможности така и със степента на социализация придобитите знания умения и опит. За целите на организацията е важно ръководителя да съумее да се възползва от различията в способностите на хората когато решава кой каква длъжност да заеме какви задачи да изпълнява. Един е по способен например да планира да оргаизира на ръководи друг да анализира да взема решения да разработва програми проекти и подготвя писмени отчети. Проблемът за организацията е да подбере и постави на определена длъжност или да възложи работата на човек който се отличава с най добрите и най подходящите способности да изпълни една работа по добре от другите. Организациите предпочитат да разширяват способностите на хората за изпълнението на специфичните им задачи чрез обучение и в този смисъл способностите на хората в организацията са характеристика която се поддава на интервенция промяна и развитие. Добрата или предразположеността на човека към една или др. дейност е характеристика която е мн. тясно свързана с неговите способности. Съчетанието на вродени качества и придобити знания умения и опит се превръща в талант. Това качество има особенно значение за мн. дейности като спорт музика управление и ръководство. Ако предразположеността дарбата таланта за осъществяване на определена работа в организацията не се открият оценят или използват за целите и съществува опасност от личностна неудовлетвореност и неефективно използване на индивидуалния потенциал. Потребностите са вътрешно състояние на физиологичното или психологично усещане за недостиг на нещо. Базисни жизненоважни потребности за всеки човек са физиологичните потребности като храна дом дрехи и социалнопсихичните потребности от съпричастност принадлежност към група към общност общество. Човек естествено се стреми към удовлетворение на потребностите си и това доколко и как организацията създава условия за задоволяване на потребностите на сътрудниците си зависи осъществяването на задачите и постигането на целите и. Възприятието е индивидуално ителектуално осъзнаване на стимулите в конкретна организация. Възприятието определя това което е реално за човека в организацията проблемът е в това дали и доколко човек чувства потребност и какви са очакванията му за нейното задоволяване в конкретните условия на организацията. Ако ръководителя иска сътрудниците да се стремят към постигане целите на организацията той трябва да създава условия които ги поощряват за това. Хората трябва да знаят че реализирането на желаното поведение ще доведе до удовлетворяване на индивидуалните им потребности. Очакванията си хората формират на базата на знанията уменията и опита си съчетани с конкретна индивидуална оценка на състоянието и възможностите на организацията в дадена ситуация. Тези очаквания оказват значително влияние в/у индивидуалното организационно поведение. Ако специалистът по продажбите знае че ще получи премия той вероятно ще потърси повече клиенти. Но ако той вижда че допълнителните търговски сделки не променят резултата или не се предвиждат възнаграждения за това то твърде вероятно е да прецени че не си струва да полага усилия. Нагласите са гледна точка или отношение към нещо. Хората са различни в отношенията си в нагласите. Нагласите влияят в/у възприятията и от там в/у поведението на човека. Ценностите са убеждения вярвания в това кое е добро и кое е лошо или кое има и кое няма значение. Ценност предполага субективно подреждане на виждания разбирания според индивидуалнта оценка за тяхната важност.
Социология.rar
Прикачен файл! Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове. Ако нямате създаден профил, регистрирайте се, за да имате тези права.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 22029
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 952,191.30
Банка: 795,680.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Социология и социална политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта