Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Счетоводството в управлението на предприятието

Реферати, есета, доклади и всякакви документи, за които няма собствен раздел.

Модератор: Модератори

Счетоводството в управлението на предприятието

Мнениеот Kotkata68 на Нед Фев 28, 2010 12:48

1. СЧЕТОВОДСТВОТО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. КАКВО Е МЯСТОТО МУ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО:
- задоволява потребности от специфичен вид информация
- съществува като негова присъща функция и средство на управление
- обособено функционално структурна звено-подсистема на управляващата система
- развива се в съответствие с потребностите на управлението от счетоводна информация
Счетоводството функция и средство на управлението – изпълнява две функции като практическа дейност – информационна и контролна. Контролът като функция на счетоводството е заложен в неговата информационна същност, произтича от изискването за точност и обективност на счетоводната информация и е една от качествените му характеристики. Контролът като управленска функция се съдържа в счетоводството, то е негов обект-проверява се дали навреме, вярно, целесъобразно и законосъобразно са оценени, документирани и отчетени активите и пасивите, техния кръгооборот с присъщите му процеси и операции. Контролът се извършва от финансов данъчен контрол и от институцията на дипломираните експерт счетоводители. По отношение на управлението счетоводството няма качеството на контролна функция. От гледна точка на целеполагането в управлението то има информационна функция. По технология присъща само на него се събира, обработва и натрупва информация за активите и пасивите и стопанските процеси. На практика информационната функция на управление се изразява чрез подфункциите: организация, контрол, анализ и регулиране, общи за всяка управленска функция и специфични само за счетоводството, определящи до голяма степен равнището на нейното съществуване в управлението: документална, посредническа, диагностична, прогностично-предупреждаваща и акумулативна.
Документална – основополагаща и нормативно регламентирана с ЗСч. Недостатъците във формата и съдържание на документите ограничава ефективността на счетоводството като информационна функция. С навлизането на компютърната техника в технологията на счетоводството се постига рационализиране на документооборота.
Посредническа – изразява се с обслужване на статистическите органи с информация. Това налага използване на единен алгоритмичен език, внедряване на единни технически средства за автоматизирано въвеждане и предаване на отчетната информация.
Диагностична – диагностицирането на смущенията за функциониране на предприятието и обстоятелствата, които го причиняват. Влошената рентабилност се дължи на натрупване на материалните запаси повече от необходимото.
Прогностично-предупреждаваща – чрез нормативния метод получаваме информация за променените производствени разходи чрез предварително зададените им параметри.
Акумлативната – кръгооборота на активите и пасивите е еднообразен и повторяем процес, управлението им се осъществява с помощта на обобщена единна счетоводна информация от счетоводни регистри и годишен счетоводен отчет.
Счетоводството-подсистема на управляващата система на предприятието. Използват се научните знания по обща теория на системите и като инструментариум – системният подход. Принципите на системност се използват още в началото, когато се утвърждава като практическа дейност и като научно-знание: делимост на съставни елементи, цялостност, идентифицираност, изолираност, устойчивост. Душанов определя счетоводството като: кибернетична система, динамична система, адаптивна, сложна система с вероятностен характер, самоорганизираща се система и затворена система. Кибернетичния процес в счетоводството се проявява много силно. Вероятностния характер произтича от стопанските процеси в дейността на предприятието обект на счетоводно отчитане. Детерминираната система с утвърдени програмни принципи и организационни връзки. Самоорганизираща се система включва подобряване структурната организация, нови форми на организация на стопанската дейност, усъвършенстване на счетоводството чрез квалификацията на счетоводните работници и методологическата база.
Счетоводството като информационна подсистема на управляващата система на предприятието има качества присъщи единствено на него: пълнота в обхващане на процесите, непрекъснатост, документално обоснованост с първични и вторични счетоводни документи и регистри. Според Душанов счетоводството е система от компоненти. Те са балансовото обобщаване, счетоводните сметки, инвентаризирането, документирането, калкулирането и сводката. Това са компоненти от система във функционален аспект. На счетоводството като технологизирана система за производство на информация са присъщи компонентите: счетоводна форма, сметкоплан, счетоводни документи и електронно-технически средства. Балансовият метод, методът на двойното записване по счетоводните сметки и нормативните документи за водене на счетоводството – ЗСч и НСС, са негови методологически компоненти. Компонентите на счетоводството като система от научни знания са счетоводната теория и системата от методи за нейното създаване и развитие.
Когато системния подход се конкретизира по отношение на счетоводството, необходимо е да се отчитат няколко важни обстоятелства. Едното от тях е, че счетоводството е подсистема на управляващата система, другото е че счетоводството е система от научни знания и практическа дейност, а третото – че като методология на научното познание и на счетоводната практика системния подход е система от принципи и методични действия. Принципите на системния подход са: обективност – счетоводството система от елементи от практическата дейност, свързаност – връзка между елементите, динамичност – промените във вида и обхвата на връзката между елементите и околната среда, цялостност – съответствие и съгласуваност на елементите, единство на причина и следствие – процесите на активите са причина която предизвиква в следствие счетоводни записвани, съподчиненост, обратна връзка. Системния подход в счетоводството се осъществява и с методични действия. Те съчетават последователни действия с творчество – системния анализ. Прилагането на системния подход завършва с вземане на решение.
Изисквания на управлението към качеството на счетоводството и на счетоводната информация. Счетоводството е специфичен вид обществена дейност и създава специфичен продукт на труда – счетоводната информация, която е основа за вземане на управленски решения и за контролиране на тяхното изпълнение. Изискванията за качество на счетоводството като дейност и като информация. Счетоводството като дейност има тази особеност, че се осъществява във времето и при изградена структурна организация. Те са срочност, бързина, оперативност, гъвкавост.
Срочност – навременно създаване на счетоводна информация и използването и от управлението. Съгласно ЗСч имаме два срока: време на отчетните периоди и време от края на отчетния период до предаването му на управлението. Бързина и оперативност – необходимост от навременно въздействие на отклоненията в процесите. Гъвкавост – способност да се обновява. Изискванията към качествена счетоводна информация са: своевременност, точност, обективност, пълнота, ценност и полезност. Остарялата счетоводна информация е без стойност. Точност и обективност – изисквания за документалност, законосъобразност. Пълнота – степен на обхвата на обектите на отчитане. Ценност и полезност – обусловени от целите и нуждите на потребителите. Изискване за икономичност създадена счетоводна информация с малко разходи.
Нормативна уредба на счетоводството. ЗСч цялостно преустройство на счетоводството у нас.
Най-важното:
I.Възприе се двустранно отразяване на стопанските операции и изключенията.
II.Формулират се принципите на счетоводния процес – действащо предприятие, текущо начисляване, съпоставимост между приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата, вярно и честно представяне, същественост, предпазливост, историческа цена, независимост на отделните отчетни периоди, стойностна връзка между начален и краен баланс, документална обоснованост, възможно запазване на счетоводната политика.
III.Счетоводството се осъществява на основа НС и НСС.
IV.Нормативна уредба на документирането – определение за първични и вторични документи, регистри, съдържание.
V.Отговорност за законосъобразност и целесъобразност на стопанските операции.
VI.Главния счетоводител определя формата на счетоводството съгласно ЗСч.
VII.Дава се нормативна основа за оценка на активите и пасивите на предприятието -по историческа цена -цена на придобиване, себестойност, справедлива цена.
VIII.Периодичност в задължителните инвентаризации.
IX.Даде се законова уредба на системата на годишното счетоводно приключване – състав и съдържание, ред, проверка, заверка.
X.Промениха се сроковете за пазене на счетоводната документация.
XI.Определен статус и норми на главния счетоводител.
XII.Установени права на дипломирания експерт счетоводител.
XIII.Нормативни санкции при неспазване на ЗСч.

2.СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ И ПРИВЛЕЧЕНИТЕ КАПИТАЛИ. Капиталът е паричен израз на стойността на вложените в предприя-тието активи. Според критерия собственост на активите капитала се подразделя на собствен и привлечен. Собственият капитал е паричен израз на стойността на собствените активи на предприятието т.е. чис-тата стойност на неговия капитал. Привлеченият капитал е паричен израз на стойността на активи в предприятието, набавени с чужди средства, предоставени под формата на кредит, временно привличане на чужди средства под формата на задължения или по реда на финан-сирането.
Собствения капитал включва основния със записан капитал, невне-сен капитал и изкупени собствени акции, резервите с премии от резер-ви, резерв от оценки на активите и пасивите и целеви резерви, финан-сов резултат с натрупана печалба /загуба/ и текуща печалба. Основен капитал е този който предприятието е формирало при регистрацията си в съда. Търговските дружества формират основния капитал като су-ма на номиналната стойност на акциите или дяловете на собственици-те. Важно е, че основния капитал не може да се увеличава докато не е внесена напълно стойността на записания основен капитал при учредяването. В пасива на счетоводния баланс се посочва за-писания капитал и корегиращия невнесен капитал с отрицателен знак. Отчитането на основния капитал се осъществява чрез с/ка 101 Осно-вен капитал – пасивна сметка и НС дава възможност към нея да се во-дят три аналитични сметки: с/ка 1011 Основен капитал – непоискан, с/ка 1012 Основен капитал – поискан, но невнесен, с/ка 1013 Основен капитал – поискан и внесен, 1.Формиране на основен капитал: 1.1 На-правени парични вноски от учредителите:с/ка 501 или с/ка 503 / с/ка 1013 1.2 Направени непарични вноски от учредителите: с/ка гр.20, 21, 30 или 31 / 1013 – Осн. капитал поискан и внесен 1.3 Запи-сани от съдружниците дялови вноски, но не внесени: с/ка 426 Взема-ния по записани дялови вноски / с/ка 1013 Поискани и внесени дялови вноски в срок по устав или друж.дог.с/ка 20,21,30,31 / 426 заедно със статията с/ка 1011 /10131. 5 След записване на вноската с настъпване времето за внасяне и неговото просрочване с писмено предупрежде-ние с/ка 1011/10121. 6 Ако вноската не се направи в срок, внесените пари до момента се конфискуват с/ка 1013/117-Допълнителни резерви и се закрива вземането от изключения съдружник с/ка 1012 / с/ка 426 2. Увеличаване на капитала чрез трансформиране Трансформа-ция на резерви: с/ка 111 Общи резерви, 117-Допълнителни резерви / 1013 Трансформация на неразпределена печалба от минали годи-ни с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години / 1013 2.3 Уве-личение на основния капитал за сметка на допълнителния капи-тал с/ка 102 Допълнителен капитал / 1013 Намаление на основния капитал При връщане дялови вноски на напуснали съдружници Д-т с/ка 1013 / с/ка 503 Разплащателна сметка в левове При връщане на предоставени дълготрайни активи Д-т с/ка 1013 / гр. 20 с балан-совата стойност на актива Д-т с/ка 241Аморт. на ДМА / гр. 20 с на-числената амортизация до момента При връщане на предоставени-те материални запаси с/ка 1013/302 , 303, 304, 311Млади живот., 312Жив. за уг Покриване на загуби за сметка на основен капитал 1013 /1213.
Резерви. Резервния капитал е форма на собствен капитал на пред-приятието. Той се образува чрез отчисления от печалбата след нейно-то облагане с решение на ръководството. Съгласно ТЗ източници на фонд “Резервен” в АД са: 1.Най-малко 1/10 от печалбата, докато средствата във фонда достигнат 1/10 или по-голяма част от капитала определена от устава. 2.Средствата получени над номиналната стой-ност на акциите и облигациите 3.Сумите на допълнителни плащания на акционерите срещу предоставени им предимства за акциите 4. Др. източници предвидени в устава или по решение на Общото събрание на акционерите. Ако размерът на средствата на резервния фонд превиши 1/10 от основния капитал може да се реши да се увели-чи основния капитал. След извършване промяна в счетоводното за-конодателство резервите на предприятието биват: премии от еми-сии, резерв от последващи оценки на активи и пасиви и целеви оценки в т.ч. общи резерви, специални резерви и др. резерви. Създадените премии при емитиране на акции се отчитат със с/ка 116 Премийни резерви. След отчитане на тези премии при тяхното въз-никване по с/ка 108 Премии свързани с дружествен капитал те на-мират счетоводно отражение в с/ка 116. За целта Д-т с/ка 108/ 116 При използването на резервите въз основа на нормативно основание Д-т с/ка 116.Преоценъчните резерви се формират в резултат на преоценките на дълготрайните активи /без горите и земите/ и дълго-срочните инвестиции съгласно ЗС към 31 декември на отчетната годи-на. Процента за преоценка се обявява от НСИ. Дългосрочните инвес-тиции се преоценяват по тяхната справедлива цена – борсова цена. 1.Преоценка /дооценка/ на балансовата стойност на актива и корек-тива Д-т гр.20 /112 Преоценъчни резерви и Д-т 112 / 241 Аморт. на ДМА 2.Преоценка /обезценка/ на балансовата стойност на актива и коректива Д-т 112 / гр.20 и Д-т с/ка 241 / К-т с/ка 112-Пеоценъчни ре-зерви 3.Когато текущото намаление от преоценка се предхожда от предишно увеличение на балансовата стойност, което е отразено като резерв от предишни преоценки. С намалението от преоценката се ко-ригира резерва, доколкото намалението не надвишава сумата посоче-на в статията Резерв от последващи оценки съгласно НСС 16. Д-т с/ка 1121-Резерв от последващи оценки / 241 Общите резерви се образу-ват чрез заделянето на част от балансовата печалба на предприятието. Счетоводното отчитане със с/ка 111- Общи резерви – пасивна. Фор-миране на общи резерви:1. Разпределена текуща печалба и печалба от минали години: с/ка 123-Печалби и загуби от текущата година, с/ка 122 / 111 2.Отчитане на преотстъпен данък върху печалбата. Д-т с/ка 452 Разчети за данък върху печалбата / К-т 111 Намаление на общите резерви при покриване на загуби: Д-т с/ка 111 / К-т гр. 12 – Финансо-ви резултати
Финансов резултат. Печалбите на предприятието от цялата му дей-ност. В баланса се отразяват: 1.Натрупана печалба /загуба/ в т.ч. не-разпределена печалба и непокрита загуба /-/ 2. Текуща печалба /загу-ба/. Печалбите на предприятието биват: счетоводна печалба – разходи минус приходи по раздел I, II и III от ОПР. Данъчна печалба – печал-бата определена съгласно действащото законодателство. Балансова печалба – след начисляването на разходи за данъци върху печалбата. Отчитат се със с/ки 121 – Непокрита загуба от минали години, с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години, с/ка 123 Печалби и за-губи от тек. Година
Привлечен капитал. Чужд капитал под формата на получени заеми, задължения и финансирания. Заемът е привлечен капитал предоста-вен на предприятието от банка или др. финансови институции времен-но при определени условия, обезпеченост и лихва. Заемите биват крат-косрочни, дългосрочни и облигационни. 1.Получаване на кратко-срочен заем в лева: Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в лева К-т с/ка 151 – Получени краткосрочни заеми 2.Получаване на кратко-срочен заем във валута Д-т с/ка 504 Разплащателна с/ка във валута / 151 3.Начисляване на лихви върху получени краткосрочни заеми Д-т с/ка 621 Разходи за лихви К-т с/ка 496 Разчети по лихви 4.Отнасяне на начислените лихви за сметка на финансовия резултат Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година К-т с/ка 621 5.При изплащане на начислената лихва Д-т с/ка 496 К-т с/ка 503 или 504 6.При про-срочване на краткосрочен заем в левове Д/т с/ка 151 К-т с/ка 1513 Просрочени краткосрочни заеми в лева 7. При просрочване на краткосрочни заеми във валута Д-т с/ка 151 К-т с/ка 1514 Просрочени краткосроч. заеми във валута 8.Погасяване на получени заеми в лева Д-т с/ка 151 / 503 9.Погасяване на получени заеми във валута Д-т 151 / 504 Получените дългосрочни заеми за повече от една година се отчитат по същия начин, но се използва с/ка 152 Получени дълго-сроч. Заеми Облигационни заеми са съвременна форма на привлечен капитал чрез емитиране на облигации. Същността на емисията се из-разява в покупка за облигационерите и продажба за предприятието, което извършва емисията. 1.При отпечатване на облигациите, кои-то се водят под строг режим по номинална стойност. Д-т с/ка 96 Собств. активи не включени в стопанския оборот К-т с/ка 99 Раз-ни пасивни задбалансови сметки 2.При пускане на отпечатани облигации в емисия Д-т с/ка 99 Разни пасивни задб. с/ка / с/ка 96 3.Продадени облигации по курс ал пари Д-к с/ка 501или 503 / 153 Облигационни заеми 4.Продажба по курс над пари: Д-т503 /борсо-ва цена/К-т 153 /номинална/ и 108 Премии свързани с дружествен капитал 5. Отч. положителните разлики от продажба на облига-ции Д-т с/ка 108 / 117 Допълнителни резерви или 799 Др. извън-редни пр. 5.Продажби по курс под пари 503/борсова/ и 109 Отбиви свързани с друж. капитал /153 /ном./ 6.Отчитане на отрицателни разлики от продажба на облигации Д-т с/ка 117 или 699 / 109 7. При погасяване на облигационен заем чрез изкупуване на соб-ствени облигации на фондовата борса. По курс ал пари Д-т с/ка 514 Изкупени собст. облигации /501 или 503 Д-т с/ка 153 / 514 При курс под пари и курс над пари се отчитат премии и отбиви които са за сметка на финансовия резултат. Друга форма на привлечения капитал се отчита със с/ка 159 Др. заеми и дългове. Трета форма на чужд капитал са задълженията: към доставчици, към персонал, към бюджет, към социалното осигуряване, задължения свързани с участия и др. задължения.
Финансирането. Безвъзмездното предоставяне на средства от дър-жавния бюджет или др. предприятие се нарича финансиране. То е це-лево предназначено за текуща дейност и за дълготрайни активи.1. От-криване на финансиране за закупуване на дълготрайни активиД-т с/ка 131 Финансиране за дълготрайни активи /501,5032.Закриване на фи-нансиранетоД-т с/ка 131 /705 Приходи от субсидии и дотации3. В края на отчетния период 705 / 123 1.Откриване на финансиране за текуща дейност 503, 504 / 132 2. Отч. като приход: 132 Финансиране на теку-щата дейност / 705 2. В края на отчетния период 705 /123

3. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДМА.
ДМА установими, нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието които: имат натурално-веществена форма, използват се за производство, продажба, наем или др. цели, очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Начините за придобиване са чрез покупка на нови, на стари ДМА, безвъзмездно получаване, вноски от съдружници, излишни при инвентаризация, лизинг и чрез строеж. Строителство чрез възлагане и от самото предприятие. Закупуването може да е със собствени средства, заемни или финансиране. Покупка на ДМА със собствени средства без разходи за монтаж Заприхождаване на актива: Д-т с/ка 204-Машини,съоръжения, оборудване, 205 Транспортни ср-ва, 206 Стопански инвентар,209 Др.ДМА ,4531 –Разчети за ДДС за покупки / К-т с/ка 401 Доставчици Плащане на задължението към доставчика Д-т 401 /503,504 Изключение правят съгласно ЗДДС земите и сградите, за тях се издават опростени фактури и не се начислява ДДС. Покупка на ДМА с разходи за монтаж. Отчитане със с/ка 207 Разходи за придобиване на ДМА - калкулира с/ста на актива и разходите по монтажа.207/с/ст на ДМА,транспорт/, 453 Разчети с ДДС / 401 Доставчици Направени разходи по икономически елементи: 601/301; 603/241; 604/421; 605/455; Отнасяне на извършените разходи за монтаж: 207 /601,603,604,605 Съществува и възможност за закупуване на ДМА без ДДС с опростена фактура. Покупка на ДМА с заем без разходи за монтаж и с разходи по монтажа са същите, като покупка със собствени средства. Особеното тук е, че се отчита заема и начислените и платени лихви и главница:Д-т с/ка 503,504 / 151,152-Получени дългосрочни заеми Д-т с/ка 621 Разходи за лихви / 496 Разчети по лихви – начислени лихви Д-т с/ка 496 / 503,504 – изплатени дължими лихви Д-т с/ка 123 / 621 – отнасяне начислените лихви към фин.резултат Д-т с/ка 151-Получени краткоср. заеми /503,504 погасяване на главницата Покупка на ДМА с финансиране. Безвъзмездно предоставени финансови средства: Д-т с/ка 503,504 / 131-Финансиране на дълготрайни активи. Методиката на закупуване с разходи за монтаж и без разходи е същата. Особеното е в методиката на закриване на финансирането: на части пропорционално на начислената за в момента амортизация на ДМА. Д-т с/ка 131 /К-т с/ка 705 Приходи от финансирания В края на всеки отчетен период : 705 /123 Строителство на ДМА по стопански начин със собствени средства. Предприятието само строи. Закупуване на материали: 302-Мат. и 453 / 401 Вложени в строителството материали: 601-Разходи за материали / 302-Мат. Начислени АО на активите /машини, съоръж. /използвани в строителството Д-т с/ка 603 Разходи за амортизации / К-т с/ка 241 Амортизация на ДМА Начислени заплати на строителни работници: 604 Раз.за заплати / 421Персонал Начислени осигурителни вноски на заетите в строителството работници: Д-т 605 Раз. за соц. осиг. надбавки / 455 Разчети по социално осигуряване Начислени други разходи: 609 Други разходи / 401 Доставчици Обобщаваме разходите по икономически елементи: Д-т с/ка 207 /601 и 602 и 603 и 604 и 605 и 609 Заприходяваме построената сграда по стопански начин по себестойност: Д-т с/ка 203 Сгради / 207 Разходи за придобиване на ДМА Строителство на ДМА по стопански начин с банков заем. Счетоводното отразяване е същото с допълнение отчитането на банковия заем, лихви по заема и погасяване на главницата на база погасителен план. Строителство на МДА по стопански начин със средства от финансиране. Отново процеса се повтаря с особеност, счетоводното отразяване откриване и зариване на финансирането. Строителство на МДА по договорен начин със собствени средства на инвеститора. При частични междинни плащания от доставчика. Предоставен аванс на строителното предприятие:402 Доставчици по аванси, 453 Разчети за ДДС/401 Доставчици и 401 / 503 Сторно на авансовите плащания непосредствени преди издаването на фактура за окончателната стойност на завършения обект
Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси, 453 Разчети с ДДС / 401 Доставчици
Издадена данъчна фактура за окончателната стойност на обекта съгласно договор Д-т 207, 453 /401(с цялата стойност) и 401/503(с стойност на доплащането) Заприходяване на сградата: 203 Сгради /207 Разходи за придобиване на ДМА Строителство на ДМА по договорен начин при поетапно плащане. Авансово плащане с-но д. фактура 402,453 / 401 и 401 / 503 Първо по етапно предаване на работи и плащане 207,453 /401 и 401/503 Второ по етапно предаване на работи и плащане 207,453 /401 и 401/503 Окончателно предаване на работи 207,453 / 401 Сторниране авансовото плащане и доплащане до окончателната стойност Д/т с/ка 402,453 /401-сторно и 401 /503 -доплащане Заприходяване на завършената и приета с протокол сградата: 203/207 Строителство на ДМА с банков заем на инвеститора. Идентичен метод, но счетоводно се отчита заема.Покупка на стари ДМА – по пазарна цена / справедлива цена/Безвъзмездно придобиване на ДМА. Гр. 20 /799 Др. извън. пр. и 799/ 123Придобиване чрез вноски от съдружници. гр.20 /101-Основен капиталПридобиване на излишни от инвентаризация гр.20 /793 и 793 Изл на акт./123Придобиване въз основа на финансов лизинг: Заприходяваме актива и отчитаме разходите по лизинговия договор т. е. Лихвите 205 ,625 Фин. Разходи за бъдещи периоди /159 Други заеми и дългове За всяка извършена месечна вноска: 159 /503 Трансформиране на разходите от месечната вноска като текущи разходи: 621 Разходи за лихви / 625 и 123 /621 Счетоводно отчитане амортизациите на ДМА. Амортизационните отчисления се правят на база направен амортизационен план от предприятието, данъчно признатите амортизации са определени в ЗКПО. Предприятието само избира метода на амортизация а те са: линеен и нелинеен – дегресивни нелинейни методи (константно дегресивен, неравномерно дегресивен, метод на сумата на числата) и прогресивен нелинеен метод. Нач. на аморт. като разход 603 Разх.за амортизации / 241Амор. на ДМА Разпределение на амортизациите по предназначение. 611 Разходи за осн. дейност, 612 Разх. за спомагателна дейност, 614 Разх. за организация и управление, 615 Разх.за придобиване / 603 Разх. за амортиз. При отписване на ДМА се отписва и до момента набраната амортизация: 241Ам. на ДМА, 699 Др. извънредни разх.(балансова ст.) / гр 20 и 699 /123 Разликата получена при сравняването на данъчния размер на амортизация за отчетния период с счетоводния и размер се третират като данъчни временни разлики. Те са база за изчисляване на данъчен ефект т. е. данъка които се дължи или приспада посредством с/ка 497 Разчети по данъчни временни разлики. Счетоводното отчитане на данъчните временни разлики с данъчния ефект от тях, произтича при сравняването на счетоводната с данъчната амортизация. Счетоводно отчитане разходите за ремонт на МДА. Ремонта може да бъде извършен от самото предприятие по стопански начин и чрез възлагане по договорен начин. Отчитане по стопански начин. Набиране на разходите по ремонт: 601/302-материални, 602,453/401 – външна услуга, 603/241-амортизации, 604/421 – заплати, 605/455-осигуровки, 609/501-др. разходи Обобщени разходи за ремонт по сметката отчитаща извършения ремонт 612 Разходи за спомагателна дейност/601,602,603,604,605,609 Отнасяне разходите за ремонт по предназначение на дейността която обслужва ДМА: 611 Разх. за осн. дейност или 614 Разх. за орг и уп./ 612 Ремонт чрез възлагане. Предоставен аванс 402,453 /401 и 401/503 Непосредствено преди окончателното фактуриране на ремонта се сторнира 402,453 / 401- сторно и 602,453 /401 – цялата стойност Доплащане до крайната сума: 503/401 Разходите отнесени по принадлежност на ремонтирания ДМА: 611/602 Изваждане от употреба на ДМА. Бракуван и ликвидиран ДМА. Отписване на начислената до момента амортизация на ДМА: 241/204 Отписване на актива по балансова стойност: 699 Др. извънредни разх./204 Направени разходи по ликвидацията: 601/302-мат., 604/421-запл. 605/455-осиг Отнасяне на разходите като разходи по ликвидация: 208 Ликвидация на ДМА/601,604,605 Заприхождавене в склада материалите получени при демонтажа на ликв.ДМА 302 / 208 Отчитане на извънредния приход от извършената ликвидация: 208/799 Отнасяне на неамортизираната част на ДМА към резултата: 123/699 Отнасяне на извършения приход от ликвидацията към резултата: 799 /123 Продажба на ДМА. Отписване на начислената до момента амортизация 241/205 Отписване на актива по балансова стойност:709-Прих.от др. продажби /205 Отнасяне на възстановения данъчен кредит за сметка на резултата: 123/699 Фактуриране на продажбата и отчитане резултата: 503/ 709,4532 и 709/123 Безвъзмездно предаване на ДМА. Отписваме актива и начислената амортизация и начисляваме ДДС в/у продажната ст/ст на актива:241/204 и 699-сбора от баланс. и ДДС/204-баланс. ст/ст,4532-нач ДДС в/у продаж. Ст Отнасяне на извънредния разход към крайния резултат: 123/699 Прехвърляне в друг клон. Отписв. на аморт. и актива: 241/204 и 101/204 Липса при инвентаризация. Има два случая без вина на МОЛ със или без застраховка, с вина на МОЛ. Най-често срещан е с вина на МОЛ. Отписваме начислената амортизаци: 241/204 Начитаме виновното МОЛ по продажна цена с начислен ДДС: 442 Вземания по липси и начети /204,443-Ценови разлики по липси и начет Вноска на МОЛ: 501/442 Отнасяне на ценовите разлики към извънредни приходи и резултата 443 /799 и 799/123 Предаване на актив на напускащ съдружник срещу дяловата му вноска. Връщане на дяловата вноска: 101-Основен капитал/503 Продаваме му актива по пазарна цена и начисляваме ДДС: 503/ 709,4532 Отписваме актива и амортизацията му: 241/204 и 709/205 Предаване чрез финансов лизинг. Отразяване вземането на наемодателя от финансов лизинг по продажна стойност на актива: 229-Др. предоставени заеми / 709 Отписване на актива по отчетната му цена: 709/205 Отчитане на финансовия резултат м/у пазарна и балансова ст/ст: 709/123 Отчитане на разликата м/у пазарната цена и цената по наемния финансов лизинг: 229 Др. предоставени заеми / 725 Фин. приходи за бъдещи периоди Получена първа погасителна вноска с начислен ДДС: 503 / 229,4532 Трансформиране на приход в текущи и отнасяне към резултата:725/721 и 721/123 Преоценка на ДМА. С чл.33 ЗСч към 31.XII ДМА се преоценяват с % не по висок от % на производител обявен в НСИ. Преоценка на ДМА и амортизацията му: 204/112 Преоценъчни резерви и 112/241 Обезценка на ДМА и коректива му: 112/204 и 241/112 Продажба на проеценен актив, изписваме го с амортиз.: 241/204 и 699/204 Преоценения резерв се трансформира в неразпределена печалба: 112/122


4. ДНА.
1 Същност
Съгласно НСС 38 те са установими нефинансови активи, придобити и притежавани от предприятието. Които нямат натурално-веществена форма, имат съществено значение при употребата си и от които се очаква икономическа изгода.
2.Първоначалната оценка но НДА се извършва съобр. Начина на придобиване на актива – външно създ. НДА или вътрешно създаден . При външно придобиване активите се оцен. по цена на придобиване вкл. покупна цена и вс. преки р-ди / р-ди за подг. на обекта, р-ди свърз. с доставката, р-ди за инсталиране, хонорари е р-ди по непризнат дан.кредит
В първон.оценка на НДА не се вкл. и администрат. р-ди др.общи р.ди и р-ди за обучение на прсонала. При вътрешно придобиване счет. стандарти регламентират реда за първон. оценка. Това става по себестойност.
Когато са изв. последващи р-ди на един НА и тези р-ди има вероятност да доведат до по-големи изгоди от първон. предвидените и могат надлежно да бъдат оценени и отнесени към актива следва да се добавят към себест. на актива, във вс.други случаи на последващи извършени р-ди , те следва да се отчитат и отнесат за периода на възникването им.
Счетоводното отч. на НДА се извършва чрез с-ки от гр.21:212 – Продукти от развойна дейност, 213- Права в-у интелект. собственост, 214- програмни продукти, 215 – права в-у индустриална собственост, 219 Други ДНА
Амортизация на ДНА се отчита чрез с-ка 242 – Амортиз. на ДНА
3. Оценка след първон. Признаване и обезценка на НДА – Счетов стандарти дават възм.на предприятието да приложи два подхода – препоръчителен и алтернативен.
При препоръчителния подход след първоначалното признаване НА се отч.по себестойност намалена с натрупаната амортиз. и натрупани загуби от обезценка. При алтернативния подход след първонач.признаване на актива се изразява в преоценка на този актив.Преоценената с-ст е справедлива с-ст в деня на преоценката намалена с последващата натрупана амортиз.и последващи загуби от обезценка. В края на отч.период за целите на ГФО всеки ДНА следва да бъде обезценен, когато неговата възстановима с-ст е по-ниска от балансвота с-ст. Това е загуба – следва да се признае като р-д в ОПРведнага, освен ако актива се отчита по преценена с-ст. Всяка загуба от преоценен актив се отр.като намаление на преоценъчния резерв съгл МСС 38. Преаченъчния резерв се отчита чрез с-ка 112, загубата от обезценка на НА съгл.МСС 36 се отч.по с-ка 631 – Загуба /разходи /от обезценка. Когато се повишава преносната с-ст на актива до неговата възст.с-ст увеличението е до р-ра на предишното намаление от извършената обезценка и се отч.по с-ка 731 –П-ди от възст.загуби от обезценка.
Отчитане на продукти от развойна дейност на предприятието. Развойна дейност е разработване на програми и методики, създаване на образци, идеи, знания. Счетоводно се отчитат със с/ка 212 Продукти от развойна дейност. Придобиване на продукти по различни начини : 212/401,501,611 Начислена амортизация: 603 Разходи за амортизация /242 Амор. на НДМА След пълно амортизиране на продукта се отписва: 242 /212
Патентоване на продукта след определен период от време: Д-т 213/К-т 212
При бракуване Д-т 212с амортизацията И Д-т 609 с бал-с-ст / К-т 212
При продажба Д-т 706/К-т 212 с бал.стойност
При предаване на продукт от развойна дейност под форма на дарение Д-т 117/к-т 212
При обезценка на продукт съгл.МСС 36 Д-т631 / К-т 242 със загубата от обезценката
При възст. на загубата от обезценката до размера на отчетната загуба Д-242 / К-т 731
Права върху интелектуална собственост. Това са патенти, авторски права, търговски марки, промишлен дизайн, лицензии и др. Отчитат се с активната с/ка 213 Права в/у интелектуалната собственост.
Придобиване право в/у интелектуална собственост: 213 / 212
Патентоване на продукта Д-т с-ка 213/К-т с-ка 401-доставено,с-ки гр.50 - платено, с-ка 709-при безвъзмездно, 101, 102-при апортиране в предприятието,гр.70 – получаване в замяна на несходен или друг актив със справедливата цена на отдадения актив.
Продажба на интелектуална собственост: 706/213 с балансова стойност
При отписване на правата Д-т с-ка 609 с балансовата ст-ст и Д-т с-ка 242 с амортизацията/К-т 213
При предаване под форма на дарение и спонсорство: Д-т с-ка 117/213
При обезценка на продукт съгл.МСС 36 Д-т631 / К-т 242 със загубата от обезценката
При възст. на загубата от обезценката до размера на отчетната загуба Д-242 / К-т 731
Всички създадени и закупени програми и пакети от програми и програмни продукти, когато се създават в предприятието разходите се отчитат по икономически елементи в дейността която ги създава.Съгласно протокол за приемане програмни продукт се заприходява по себестойност. Д-т с/ка 214 Програмни продукти /с-ки от гр.61 Р-ди за дейността
При закупуване отвън с цена на придобиване: Д-т с-ка 214/К-т с-ки гр.50 и 401
При дарение: Д-т с-ка 214/709 със справедлива ст-ст
При апорт /непарични вноски/: Д-т с-ка 214/101 или 102
При бартер: Д-т с-ка 214/гр. 70, ако доплащаме и гр.50
Кредитира се при изваждане от употреба поради бракуване: Д-т с-ка 609 с балансовата ст-ст и 242 с амортизацията/К-т с-ка 214
При продажба/ Д-т с-ка 706/214
Предаване под форма на дарени и спонсорство: Д-т с-ка 117 с балансова ст-ст/214
Създава се аналитично отчитане по видове марки, местонахождение и други признаци на предприятието.
При обезценка на продукт съгл.МСС 36 Д-т631 / К-т 242 със загубата от обезценката
При възст. на загубата от обезценката до размера на отчетната загуба Д-242 / К-т 731
Права в/у индустриална собственост. Това са дългосрочни разрешения за търсене на подземни богатства, концесии. Счетоводно се отчитат със с/ка 215 Права в/у индустриална собственост.
Придобиване чрез покупка:Д-т с-ка 215/гр.50, гр.40 с цена на придобиване
Придобиване по реда на правителствено дарение: Д-т с-ка 215/753
Апортни вноски: Д-т с-ка 215/101
При прекратяване правата на индустриална собственост: Д-т с-ка 609 с балансовата ст-ст и с-ка 242 с а При обезценка на продукт съгл.МСС 36 Д-т631 / К-т 242 със загубата от обезценката
При възст. на загубата от обезценката до размера на отчетната загуба Д-242 / К-т 731 с амортизацията/К-т с-ка 215
При обезценка на продукт съгл.МСС 36 Д-т631 / К-т 242 със загубата от обезценката
При възст. на загубата от обезценката до размера на отчетната загуба Д-242 / К-т 731
Отчитане на други ДНА. Отчитат се чрез с-ка 219. Включват се вещни права-това са право на ползване и собственост върху постройка; разходите за ремонт на наети ДМА, извършени от наемателя за негова сметка извън разходите за текущ ремонт. С-ка 219 е активна, балансова.
Придобиване с цена на придобиване на закупени други права: Д-т с-ка 219/гр.40, гр.50
Със справедлива стойност на придобити права по дарение: Д-т с-ка 219/709
Получени права от апортна вноска на съдружник: Д-т с-ка 219/101
С-ка 219 се кредитира при отписване на другите права от състава на другите ДНА срещу дебит 242 с натрупаната амортизация и 609 с балансовата стойност.
При обезценка на продукт съгл.МСС 36 Д-т631 / К-т 242 със загубата от обезценката
При възст. на загубата от обезценката до размера на отчетната загуба Д-242 / К-т 731

Създава се аналитично отчитане по видове марки, местонахождение и други признаци на предприятието.
Счетоводното отчитан на амортизацията на ДНА се извърша по с-ка 242, която е пасивна корективна. Разхода за амортизация се отчита чрез с-ка 603.
Д-т с-са 603/242 – във фактически размер съгл.възприетата от предприятието амортиз.норма и метод.


Положителна репутация. Превишението на разходите по придобиването над дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви. Отрицателна репутация е превишението на дела напридобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви над разходите по придобиването. Отчитането на положителната репутация става със с/ка 216 Положителна търговска репутация – активна счетоводна сметка. Тя се дебитира при придобиването на предприятие чрез една от формите на бизнескомбинация. Кредитира се при отписването й от състава на дълготрайните активи в резултат на амортизирането й или когато икономическата изгода е намаляла. Положителната репутация е амортизируем дълготраен актив. Амортизирането и се извършва съгласно полезния срок на годност, но за не повече от 20 години. Предпочитания метод е линейния, не са изключени и другите методи, но за това трябва да се докаже тяхното предимство. Счетоводната с/ка е 243 Амортизация на търговска репутация – пасивна.Преведена сума на покупната цена на предприятие: Д-т с/ка 498 Други дебитори /503 Разплащателна сметка в левове 1000,00 Изкупени активи по тяхната справедлива цена, имаща характер към момента на изкупуването на отчетна цена: Д-т с/ка 203 Сгради 60,00 302 Материали 100,00 503 Разплащателна сметка в левове 200,00 К-т с/ка 498 Други дебитори 660,00 Счетоводно отразяване на поетите пасиви на изкупуваното предприятие Д-т с/ка 498 Други дебитори 80,00 К-т с/ка 241 Амортизация на ДМА 60,00 152 Получени дългосрочни заеми 20,00 Отчитане на положителната търговска репутация в изкупуващото предприятие: Д-т с/ка 261 Положителна търговска репутация / 1080 – 660 / 420,00 К-т с/ка 498 Други дебитори 420,00 Счетоводно отчитане на бизнескомбинации. Това е обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Бизнескомбинацията се изявява в две направления: обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица чрез придобиване /покупка/ и обединяване /резултат на обединяване на участия/.
Бизнескомбинация с придобиване. Едно предприятие придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие в замяна на прехвърляне на активи, поемане на пасиви и елиминиране на акции. Методиката на покупката е следната:
І.Определяне разходите по придобиването. Разходите по придобиването са насрещния еквивалент на извършената сделка – покупка. Те могат да се изразят в три форми: заплатени парични суми, справедлива стойност на друго възмездно обезщетение, преки разходи по придобиването. Преки са разходите по регистрация, елиминиране на ценни книжа, хонорари на счетоводители, юристи, оценители и др. консултанти за осъществяване на придобиването. Специфично при използване на инструментите по разплащането е:
1.Когато възмездното обезщетяване става с отложено плащане, разходите по придобиването и справедливата стойност на активите и пасивите се определят на база сегашната стойност на обезщетението и вероятните лихви и отбиви, които биха възникнали до окончателното разплащане, а не по номинална стойност на задължението.
2.Възможно е сделката по придобиването да се осъществява поетапно на два или три етапа. В този случай счетоводното отчитане на придобиването започва от датата на придобиването т.е. от датата, на която контролът върху нетните активи и дейности на придобиваното предприятие се прехвърлят на придобиващото предприятие. Същественото тук е, че разходите по придобиването и справедливата стойност на активите и пасивите се определят към датата на всяка разменна операция.
3.Разходите за придобиването на борсови продаваеми ценни книжа, емитирани от придобиващия се изчисляват по справедливата стойност на ценни книжа, която е борсовата цена към датата на размяната. Борсовата цена ще се приложи тогава, когато няма нередовни движения на цените или стесненост на пазара, които да ги превръщат в ненадежден показател при оценката. Ако това условие не е налице се задължава да се приеме един разумно дълъг период за изменение на цените преди и след обявяване на придобиването.
4.При определяне разходите по придобиването, тези разходи които не могат да се отнесат пряко към разходите по придобиването се отчитат като текущ разход в периода на възникването им и се отчитат в с/са 609.
ІІ.Определяне на разграничимите активи и пасиви при придобиването. Това изисква:
1.Предприятието което придобива активи и пасиви да ги води отделно.
2.В състава на активите и пасивите могат да се отчитат от придобиващото предприятие и такива активи и пасиви, които не са били в състава на придобитото предприятие.
3.Определяне на справедливите стойности на придобитите активи и пасиви. Извършва се съобразно предназначението на придобития актив което се предвижда от придобиващия.
4.Счетоводно отчитане на придобиването и на търговската репутация. От датата на придобиването отчита в своя баланс разграничимите активи и пасиви на придобитото предприятие и положителната или отрицателна репутация възникнала от придобиването. От датата на придобиването включва в своя отчет приходите и разходите от дейността на придобитото предприятие. Първичното счетоводно документиране се извършва така: Всички разходи по придобиването се документират със съответните първични счетоводни документи без оглед на това какви разходи са извършени. Отчетната стойност на придобитите активи и пасиви документално се оформят със протоколи.
Бизнескомбинация обединяване на участия. При нея акционерите на комбиниращите се предприятия обединяват контрола си върху нетните активи и пасиви, споделят рисковете и ползите с комбинираното предприятие, така че никоя от страните да не идентифицира като придобиваща. НСС 22 изисква при обединяването на участия да се съставят: счетоводни отчети на прекратените предприятия към датата на обединяването, Баланс и ОПР на обединеното предприятие правоприемник, акт за приемане и предаване на счетоводните отчети към датата на стопанската комбинация, акт за приемане и предаване на всички носители на счетоводна информация съгласно чл. 45 ЗСч.

5. МАТЕРИАЛИ
Материалите са необходим ресурс за осъществяване дейността на предприятието. Особеното в счетоводното им отчитане е, че те участват еднократно в дейностите на предприятието, пренасят отведнъж и изцяло своята стойност като разход за производство или обръщение и променят натурално веществената си форма. Материалите са различни по вид и функционално значение. В зависимост от това дали са претърпели промени преди да са вложени в дейностите те биват: материали в готов вид от природата и материали които са преработени. От гледна точка на функционалното им значение за създаването на продукта те биват: -основни – формират вещественото съдържание на новосъздадения продукт. -спомагателни – предават определени качества и свойства на основния продукт, създават нормални условия за функциониране на средствата на труда, поддържат хигиена в предприятието. -резервни части – служат за техническо поддържане на машините. -горивни материали – качеството им на носители на енергия се използва за технологични цели. -амбалажни материали – с предназначение за съхранение и транспортиране на стоки. -др. материали – канцеларски и др. консумативи с малък размер в дейността. Оценката на материалите е определена със ЗСч: Цена на придобиване – съставена от покупна цена и всички направени разходи по доставката – товаро-разтоварни, транспортни, мита, митнически такси, акцизи, комисионни и др.Себестойност – оценяват се собствено произведените материали по основни производствени разходи /резервни части, модели, образци/. Справедлива цена – може да е продажната или пазарната, по която се оценяват излишъците при инвентаризация или се прави преоценка в края на годината.Счетоводното отчитане става чрез с/ка 302 – Материали – активна. При по продължителни доставки свързани с допълнителни разходи се използва по избор на предприятието с/ка 301-Доставки-дебитна, калкулационна.
I-вариант: 1. С-но данъчна фактура покупка на материал по покупна стойност: Д-т 301-Доставки,4531-Разчети за ДДС за покупки / 401-Доставчици 2.За изплатените товаро-разтоварни разходи по доставката с платен ДДС Д-т с/ка 301,4531 / 503 Разплащателна сметка в левове 3. За начислените транспортни разходи по доставката с включен ДДС Д-т с/ка 301,4531 /401 4. За заприходяване по цена на придобиване в склада на действително получените материали и отчитане на рекламации за липсите пред доставчика. Тази статия се използва при получаване на фактурата преди материалите: Д-т с/ка 302 Материали, 441 Вземания по рекламации /301 5.За доставка на материали съпроводена с фактура предявена рекламация за липси: Д-т с/ка 301, 441Вземания по рекламации /401 Доставчици 6.Доставчика признава рекламациите и доставя материалите или привежда сумата: Д-т с/ка 302/301 или 503 /301 7. Доставчика не признава рекламацията и се завежда с/у него дело. Д-т с/ка 444 Вземания по съдебни спорове /441 Вземания по рекламации 8.Отчитане съдебните разходи: 444 Вземания по съдебни спорове / 501 9.Решението на съда признава съдебния иск: 445 Присъдени вземания /444 10.Решението на съда отхвърля съдебния иск: 661 Отписани вземания /444 II.вариант: 1.За заприходяване на склад действително получените материали и отчитане рекламацията за липсващи материали и начислен ДДС: Д-т с/ка 302,441,453/401 2.За изплатените товаро-разтоварни разходи по доставката: 302,453 /503 3.За начислените транспортни разходи: 302,453 /401 При внос на материали се отчитат мита, данъци, банкови гаранции в зависимост от режима на вноса.Използва се с/ка 457-Разчети с митници – активна. Чрез нея се отчитат разчетите с митница – мита и ДДС. 1.За фактурата на доставчика от Германия: 301 Доставки / 401 Доставчик 2.За транспортната такса на доставените материали: 301 /401 3.За митото и ДДС на доставените материали: 301,453 /457 4.За заприходяване на материалите в склада: 302,699 /301 5. За превода на митницата на начисленото мито и ДДС: 457/503 6.За превода на валутното задължение към доставчика: 401/504 Разплащателна сметка във валута 7.За превода на транспортната такса: 401/503 Разплащателна с/ка в левове Доставчик на материали на предприятията е също Държавен резерв. Счетоводния процес има някои особености: Едната от тях е когато материалите на Държавния резерв се съхраняват в предприятието. Те са чужди за предприятието и се отчитат задбалансово със с/ка 930 Чужди материални запаси и с/ка 900 Разни пасивни задбалансови пасиви. 1.Взет материал от наличностите на Държ.резерв: 990/930 2.За заприходяване в склада на предприятието на взетия материал: 302/401 3.За възстановяване от склада на предприятието в склада на Държ. Резерв. 3.1. с цена на доставка му по голяма от пазарната цена: 401,699/302 3.2. с цена на доставката му по ниска от пазарната цена: 401/302,799 3.2. осчетоводяване задбалансово на възстановимите количества и стойност материали на държавен резерв: 930/990 Другата особеност е, когато държавен резерв е доставчик на предприятията на материали от собствена складова база. Това се налага от периодичното обновяване на държавния резерв. Материалите се продават на клиенти с договор срещу бъдещото им възстановяване. Това е сделка с банкова гаранция, има характер на стоков кредит и облагаема по ЗДДС. 1.За откриване на банкова гаранция: 509 Други парични средства /503 2.За покупната ст/ст на материалите и ДДС: 301,4531/401 3.За начислени транспортни разходи: 301,453/401 4.За заприходяване на материалите по цена на придобиване: 301/301 5.За фактурираната лихва на стоковия кредит:621 Разходи за лихви,453/401 6.За направения паричен превод за материалите по покупна ст/ст: 401/503 Връщане от предприятието на взетите материали като стоков кредит. 1.За фактурираните материали:411 Клиенти /709 Приходи от други продажби,4532 Разчети за ДДС за продажби 2.За изписване на върнатите материали: 709/302 3.За приключване на с/ка 709: 123 Печалби и загуби от текущата год./ 709 4.За привеждане на лихвите и ДДС за лихвите: 401/503 5.За постъпления в разпл. с/ка: 503/411 6.За закриване на разчетните отношения за материалите като стоков кредит със покупната стойност на материалите: 401/411 7.За закриване на банковата гаранция: 503/509 Други източници на материали за предприятието са: 1.Установени излишъци от материали при инвентаризация: 302/793 Излишъци на активи 2.Получени материали при бракувани и разкомплектувани ДМА, се заприхождават по пазарни цени: 302/208 Ликвидация на ДМА 3.Получени материали от записани дялови вноски на съдружници: 302/426 Вземания по записани дялови вноски или 101 Основен капитал 4.Придобити материали от собствено производство: 302/303 или 611,612 5.Получени използваеми отпадъци от бракувани образци, модели, строителни скелета оценени по пазарна цена: 302/799 Други извънредни приходи 6.Получени използваеми отпадъци от непоправим брак оценени по пазарна цена: 302/611,617 Разходи за брак в производството. 7.Придобити материали безвъзмездно като дарение, по пазарна цена и начислен ДДС : 302,4532/799 Намаление на материалите е следствие от стопанския процес в предприятието. Всяка стопанска операция по намаляване на материалите е документално обоснована: карта за отпускане на материалите, искане за отпускане на материалите, заповед за отпускане и др. Счетоводното отчитане става със с/ка 601 Разходи за материали – операционна в края на отчетния период се приключва като разходите се отнасят към дейността за която са направени. 1.Изтеглени материали от склада и вложени в производството: 601/302 ЗСч регламентира методите за оценка на материалните запаси при тяхното потребление: 1.първа входяща, първа изходяща FIFO, 2.последна входяща, първа изходяща LIFO, 3.средно притеглена цена. Изборът е на предприятието със задължение да не се променя до края на отчетния период. 2.Отнасяне на разходите по предназначение: 611 Разходи за основната дейност, 612 Разходи за спомагателна дейност, 613 Разходи за бъдещи периоди, 614 Разходи за организация и управление, 615 Разходи за продажба на продукция, 617 Разходи за брак в производството, 207 Разходи за придобиване на материални активи, 208 Ликвидация на ДМА /601 Други операции за разход на материали за дейността: 1.Липса на материали при инвентаризация: 1.1 без вина на МОЛ, при ползван ДДС се начислява със същия размер Д-т с/ка 693 Липси на активи/302,4532 Разчети по ДДС за продажби 1.2. по вина на МОЛ: по пазарна цена с начислен ДДС Д-т с/ка 442 Вземания по липси и начети – пазарна цена К-т с/ка 302-отч.ст., 443 Ценови разлики по липси и начети, 4532 Разчети по ДДС по продажби 1.3 Удържан или внесен начет на МОЛ: 421Персонал или 501/442 и 443/799 1.4.Заведен съдебен иск със съдебни разходи: 444 Вземания по съдебни спорове/442 Вземания по липси и начети,501,503 1.5.Съда освобождава МОЛ от отговорност: Д-т с/ка 691 Отписани вземания, 443 Ценови разлики по липси и начети К-т с/ка 444 Вземания по съдебни спорове 1.6. Съда присъжда делото в полза на предприятието: 445 Присъдени вземания / 444 Вземания по съдебни спорове 2. Бракуване поради развала и МОЛ няма вина. 2.1.Изписване на бракуваните материали с доставна стойност и заприходяваме получените от тях използваеми материали: 669,302 – с продажна цена на получените мат. /302 2.2. За начисленото ДДС до размера на ползваното за бракуваните мат.699/4532 3. Продажба на материали: Д-т с/ка 411 Клиенти К-т с/ка 709 Приходи от др. продажби,4532 4.Преоценка на материали в края на годината. Съгласно ЗСч те се посочват в баланса по справедлива цена, но само ако тя е по ниска от цената на тяхното придобиване : 609 Други разходи /302 Материали

6.БИОЛОГИЧНИ АКТИВИ
Младите животни и животните за угояване са особен биологичен вид материални запаси. Те консумират и преработват фуражите като предмети на труда. Като продукт на труда увеличават теглото си. От гледище на целите на отглеждане и участието в производствения процес на младите животни и животните за угояване те са материални запаси. Младите животни се отглеждат за възстановяване на продуктивните и работни животни, за продажба и за производство на месо. Животните за угояване се отглеждат единствено за производство на месо във вид на прираст. Важен е въпроса за тяхната оценка: 1.За младите животни, придобити като приплоди и начисления им прираст – себестойността, образувана от основните и технологични производствени разходи, а за закупените-цената на придобиването им, образувана от покупната цена и извършените транспортно-доставни разходи. 2.За животните за угояване – неамортизираната част от стойността на прехвърлените за угояване продуктивни животни, себестойността на постъпилите млади животни за угояване, цената на придобиване на закупените и себестойността на прираста от угояването. Счетоводно се отчитат чрез с/ки 311 Млади животни за угояване и с/ка 312 Животни за угояване – активни баланс.с/ки. Увеличаване на младите животни и на животните за угояване зависи от начина на придобиване: 1.Придобиване като приплоди от продуктивни животни, отглеждани като основна или помощна дейност. Заприходяването на приплодите става по планово-нормативна себестойност, която в края на отчетния период се коригира до фактическа себестойност на бройка или килограм приплод. Д-т с/ка 311 Млади животни /611 Разходи за осн. дейност,612 Разх.за спом. 2.Придобиване чрез закупуване на млади животни и животни за угояване. Използва се по избор с/ка 301 когато процеса е продължителен: 301,4531 /501 или 503 2.1.За транспортно-доставните разходи: 301,4531/401,612,501,503 2.2.Заприходяване на закупените млади животни и животни за угояване с данни: бройки, килограми и цени на придобиване: 311,312/301 2.3.Закупуване без използване на с/ка 301 311,312- с покупната цена и транспортните разходи, 4531/401,501,503,612 3.Животните за угояване се увеличават и с прехвърляне на продуктивни и работни животни поради навършена пределна възраст или намаляване на възможностите до допустимите граници. Те се прехвърлят за угояване по тяхната остатъчна стойност, като начислената им до момента амортизация се изписва: Д-т с/ка 312 Животни за угояване,241 Амортизация на МДА / К-т с/ка 202 Продуктивни работни животни 4.Преминаването на младите животни от по-малката в по-голямата възрастова група: 311-от по-голямата възраст. група/311 –по малката груп. 5.Прехвърляне на младите животни в групата за угояване: 312/311 6.При инвентаризация констатирани незаприходени животни: 311Млади животни,312 Животни за угояване/793 Излишъци на активи 7.Получени безвъзмездно – по продажна цена с нач. ДДС: 311,312/799,4532 В процеса на отглеждане младите животни и животните за угояване увеличават теглото си във вид на прираст. Прираста се отчита количествено в кг. живо тегло и стойностно по фактическа себестойност, а през отчетния период планово-нормативно. Съгласно Акт за притегляне и прираст на животните се съставя статията: 311,312/611 Намаляването: 1.Прехвърлянето на младите животни в продуктивните и работните животни съгласно протокол за преминаване и зачисляване на животните в основните стада – по фактическа или ориентировъчна себестойност: Д-т с/ка 202 Продуктивни работни животни/311 Млади жив. 2.Продажба: 411/701 или 709 Приходи от други продажби,4532 2.1.За изписване на продадените животни по фактическа себестойност: 701 Приходи от продажби на продукция или 709 /311 или312 3.Умрели поради заболяване или погинали от стихийни бедствия: 3.1.За изписване на животните: 699 Други извънредни разходи/311,312 3.2. За начисленото обезщетение от застрахователното предприятие: 495 Разчети по застраховане/799 Други извънредни приходи 4.Констатирани липси и кражби без вина на МОЛ: 693 Липса на активи/311,312 5.Липси по вина на МОЛ: 5.1 Начетът става по фактическа себестойност,ориентировачна цена или цени на придобиване на липсващите животни: 442 Вземания по липси и начети /311,312 5.2 МОЛ се начита с пазарна цена с начислен ДДС: 442 /311,312- по отчетна цена,4532,443 Ценови разлики 5.3 Внесен или удържан начет на МОЛ: 501 или 421/442 и 443/799 5.4.Заведено дело с/у МОЛ и направени съдебни разходи: 444 Вземания по съдебни спорове /442,501,503 6.Коригиране в края на отчетния период на ориентировъчната оценка на приплодите и прираста. Счетоводната статия е червена, когато ориентировъчната оценка е по-висока от фактическата себестойност и обикновена когато ориентировъчната оценка е по-ниска от фактическата себестойност на приплодите и прираста: Д-т с/ка 311 Млади животни-коригиране оценката на младите животни 312 Животни за угояване-коригиране оценката на наличните животни 202 Продуктивни и работни животни – коригира наличните животни 701 Приходи от продажби на продукция –коригира продадените живот. 699 Др. извънр.приходи –коригира умрелите и погинали от бедствия 693 Липси на активи-коригира липсващите животни К-т с/ка 611 Разходи за осн. дейност/с/ката на животновъдството/ 7.Обезценка в края на годината на наличните в предприятието млади животни и животни за угояване, когато продажната им цена е по-ниска от тяхната фактическа себестойност: Д-т с/ка 609 Други разходи /311 Млади животни,312 Животни за угояване

№7 СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В СЪУЧАСТИЯ
Съучастията се съществена съставка на дългосрочните инвестиции на предприятието. Тяхната същност е в участието на предприятието в капиталите на други предприятия, като инвестира дълготрайно в тях имущество – пари, валута, ДМА, ДНМА, материални запаси, вземания и др. Особеното за това инвестирано имущество е:
- в предприятието, което го инвестира, то губи притежаваните форма на въплащение и функционална роля и приема друга форма -съучастие във вид на дялове и акции, а функцианалната му роля е да носи дивидент от съучастие;
- в предприятието, което го получава, имуществото постъпва с притежаваните при инвеститора форма на въплащение и функционална роля, но става съдържание на неговия основен капитал;
Съучастията имат за присъща и друга особеност – предприятията – инвеститори придобиват в капитала на предприятията, които ги получават съответен дял. В зависимост от това колко е голям този дял, предприятията инвеститори имат контролно, значително или малцинствено участие в капитала на тези предприятия:
- контролно участие – се определя като възможност на предприятията – инвеститори да насочват, респективно да ръководят финансово-оперативната дейност на предприятието – получател, като основание за това е притежаваното пряко или косвено на повече от 50% от акциите му. Такъв вид предприятие е дъщерно на предприятието – инвеститор, наричано предприятие – майка;
- значително участие – е във възможността на предприятието – инвеститор да взема решения за финансово-оперативната политика на предприятието – получател, като му е отнето правото обаче на контрол върху тази политика, тъй като дяловете които притежава пряко или косвено са не по-малко от 25%. Този вид предприятия са асоциирани за предприятията – инвеститори;
- малцинствено участие е частта от чистите резултати от дейността и от нетните активи на дадено дъщерно предприятие, свързани с участия, които не са притежание, пряко или косвено чрез дъщерното предприятие, на предприятието – майка. В смисъл дъщерното предприятие участва в капитала на други предприятия. С имущество извън инвестираното в него имущество от предприятието – майка, делът на дъщерното предприятие е не повече от 25% в капитала на инвестираното предприятие, което му отрежда само право на дивидент.
В тези три аспекта съучастията като дългосрочна инвестиция са разграничени в СБ като обособени балансови статии. Що се отнася до счетоводното им отчитане в Националния сметкоплан за тях са обособени сметките 221 Дългосрочни инвестиции. В дъщерни предприятия, 222Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия и малцинствени съучастия.
Тези сметки са активни според връзката им с баланса и основни по признака на структура и предназначение на сметките. Аналитично могат да се водят: по предприятия, в които дългосрочно е инвестирано имущество; по видове участия; дялове и други форми на съучастия; по валута за валутните съучастия и по други признаци по преценка на предприятието – инвеститор. Тези сметки се дебитират с предоставеното от предприятието – инвеститор имущество за съучастия в капиталите на други предприятия, срещу кредитирането на групите сметки според вида на инвестираното имущество: 20 ДМА, 21 ДНМА, 30 Материали, продукция стоки, 31 Млади животни и животни за угояване, 50 Парични средства, 223 Ценни книжа и др.
Когато предприятието съучаства с ДМА – Особеност при отчитането на съучастията е, че те се отчитат по справедлива стойност на имуществото, а не по балансова стойност. На практика тази стойност може да бъде по-висока или по-ниска от балансовата стойност, респективно от отчетната им стойност. В този случай предприятието следва да осчетоводи разсрочен финансов приход или финансов разход. Счетоводни операции
а/ за отписване на начислената до момента амортизация
ДТ ска 241Амортизации на ДМА - КТ група 20 ДМА
б/за отписване на балансовата стойност на ДМА
Когато справедливата стойност на ДМА е по-висока от балансовата стойност/
ДТ ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
ДТ ска 222 Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприят. И малцинствени съучастия
КТ група 20 ДМА
КТ ска 725 Финансови приходи за бъдещи периоди
Когато справедливата стойност на ДМА е по-ниска от балансовата стойност/
ДТ ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
ДТ ска 222 Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприят. И малцинствени съучастия
ДТ ска 625 Финансови разходи за бъдещи периоди
КТ група 20 ДМА
Когато предприятието съучаства в капиталите на други предприятия с нематериални дълготрайни активи – има две особености Първата е определената им от лицензиран оценител или от назначено от съда вещо лице справедлива стойност, освен сума на съучастието е още и извънреден приход за предприятието. Втората особеност е че неамортизираната им отчетна стойност увеличава сумата на съучастие на предприятието.
А/отписване на начислената до момента амортизация
ДТ ска 242 Амортизация на немат. дълготр. активи Кт гр 21 Нематериал дълготр активи
б/ за сумата на съучастието
Дт ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия
КТ гр 21 Нематериал дълготр активи
Кт ска 799 Други извънредни приходи
За съучастие в капиталите на други предприятия с мат. запаси – материали, стоки, продукция, млади животни и други – тогава справедливата стойност е продажната или пазарната им цена. Осчетоводяването става чрез използване на сметките от група 70. В такъв случай от този вид съучастие се отчита и финансов резултат за предприятието:
а/ предоставяне на съучастие във вид на продукция
Дт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
КТ ска 701 Приходи от продажба на продукция
б/ за изписване по себестойност на предаставената като съучастие продукция
ДТ ска 701 Приходи от продажба на продукция
КТ ска 303 Продукция
ДТ ска 701 Приходи от продажба на продукция
КТ ска 123 Печалби и загуби за текущата година
Дългосрочни инвестиции под формата на парични средства
Дт ска 222 Дългосроч. инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Дългосрочни инвестиции при придобиване на акции и дялове от предприятия с инвестиционни бонове
Дт ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
Дт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
КТ ска 223 Ценни книжа
Законът за счетоводството регламентира в края на отчетната година дългосрочните инвестиции да се оценяват по справедливата им цена. Тя е борсовата им цена, която имат на активен борсов пазар. Иначе, ако не се търгуват, те остават с отчетната си стойност, т.е не се преоценят.
Когато се налага преоценка се съставят следните счетоводни статии:
Дт ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
Дт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
КТ ска 112 Преоценъчни резерви
Законът за счетоводството регламентира и друго – намалението на балансовата стойност на съответната инвестиция от следващите преоценки е за сметка на нейния преоценъчен резерв с две уговорки – Първата е до неговото изчерпване, а втората – превишението на преоценъчния резерв на съответната инвестиция се отчита като текущ финансов разход. Счетоводна операция:
ДТ ска 112 Преоценъчни резерви
ДТ ска 623 Разходи по операции с инвестиции
Дт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
Икономическата изгода на предприятията от правените дългосрочни инвестиции във вид на съучастия с дялове и акции в капитала на други предприятия е получаването на дивидент. Той за тях е финансов приход и се отчита чрез операционната сметка 722 Приходи от дялово участие.
А/ начисляване на дивидента
Дт ска 424 Вземания от съучастия - Кт ска 722 Приходи от дялово участие
б/ получаване на дивидента
ДТ ски от гр. 50 Парични средства
ДТ ска 624 Разходи по валутни операции
КТ ска 424 Вземания от съучастия
КТ ска 724 Приходи по валутни операции

ДТ ска 722 Приходи от дялово участие
КТ ска 123 Печалби и загуби от текущата година
Възможно е Общото събрание на акционерите да гласува решение за капитализиране на дивидента. В такъв случай се съставя следната счетоводна операция:
Дт ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
Дт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
КТ ска 424 Вземания от съучастия
Прекратяването на съучастието на предприятието – инвеститор в капитала на дъщерното или асоциираното предприятие води до намаляване на дългосрочната му инвестиция. В резултат на това дългосрочната инвестиция се трансформира отново в парична или веществена форма на въплащение на предприятието. Съставят се следните счетоводни статии:
Дт ски от гр. 50 Парични средства респективно
20 Дълготрайни материални активи
21 Дълготрайни нематериални активи
30 Материали, стоки, продукция
31 Млади животни за угояване
Кт ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
Кт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
ДТ ска 112 Преоценъчни резерви
Кт ска 723 Приходи от операции с инвестиции
Друга причина за намаляване на дългосрочните инвестиции е тяхната продажба. При това е възможно да възникне разлика между балансовата стойност и продажната стойност на инвестицията. Когато продажната стойност е по-голяма от балансовата стойност разликата се отчита като текущ финансов приход:
ДТ ски от група 50 Парични средства
Кт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
Кт ска 723 Приходи от операции с инвестиции
Когато продажната стойност е по-малка от балансовата, тогава разликата се отчита като текущ финансов приход.
ДТ ски от група 50 Парични средства
ДТ ска 623 Разходи по операции с инвестиции
КТ ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
Дългосрочните инвестиции на предприятието се намаляват и когато предприятието, в което дългосрочно е инвестирано се ликвидира. Тук има тази особеност – когато стойността на получената дългосрочна инвестиция е по-малка от нейната балансова стойност, тогава разликата се отчита като извънреден разход.
ДТ ски от група 50 Парични средства
ДТ ска 699 Други извънредни разходи
КТ ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
Закона са счетоводството регламентира когато предприятието отписва дългосрочна инвестиция, остатъкът от нейния преоценъчен резерв се отчита като текущ финансов приход
ДТ ска 112 Преоценъчни резерви
Кт ска 723 Приходи от операции с инвестиции
ДТ ска 723 Приходи от операции с инвестиции
КТ ска 123 Печалби и загуби от текущата година


№8 СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В ЦЕННИ КНИЖА
Ценните книжа са придобити от предприятието чрез покупка на акции, облигации, полици във вид на менителница или запис на заповед на други предприятия, а при приватизация такова качество имат и инвестиционните бонове на гражданите. Всички те като притежание на предприятието, съставляват неговия инвестиционен портфейл и се отчитат счетоводно също като дългосрочна финансова инвестиция.
Ценните книжа имат тази особеност, че ликвидността им е забавена във времето – обстоятелство, което им отрежда качеството на дълготрайна инвестиция. Предприятията инвестират дългосрочно парични средства в ценни книжа с цел получаване на съответната икономическа изгода. Тя е дивидент от акции и инвестиционни бонове и лихва от облигации, запис на заповед и др.
В националния сметкоплан за отчитането на ценните книжа е предвидена ска 223 Ценни книжа. Тя е активна сметка, която има още качеството и на имуществена сметка. Аналитичност ????
В предприятията ценните книжа, за да се отчитат счетоводно, трябва да имат съответната стойностна оценка. Те като актив имат за стойностна оценка съгласно ЗСч цената на придобиването или така наречената историческа цена. Предприятията придобиват ценните книжа – акции, облигации и др. като дългосрочна инвестиция по различен начин – обстоятелство което прави различна цената на придобиването им. Когато те се придобиват от издателите /емитенти/ им, тогава цената на придобиване е заплатената от тях сума, а не номиналната им стойност. Когато това става чрез инвестиционен посредник, тогава тяхната цена на придобиване съгласно НСС 33 е калкулативна, защото се формира от покупната цена и от направените разходи за придобиване /банкови такси, хонорари, брокерски услуги и др/. Когато ценните книжа се купуват от фондовата борса, тяхната цена на придобиване е борсовата им цена. Инвестиционните дружества придобиват инвестиционни бонове от притежателите на бонови книжки. Тяхната цена на придобиване е номиналната стойност на един инвестиционен бон.
Това, че предприятията дългосрочно инвестират в ценни книжа, като ги придобиват от различни източници, налага особеното им счетоводно отчитане. Ето и стопанските операции за това:
Ценни книжа – придобити в страната се осчетоводяват в зависимост от това дали са платени или плащането ще стане по-късно
Дт ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки/
КТ ски от група 50 Парични средства
или
Дт ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки/
Дт ска 401 Доставчици
Ценни книжа придобити от други страни – тук има тази особеност, че не се осчетоводяват валутни курсови разлики. Това е така защото в ННС 21 Ефекти от промени на валутни курсове регламентира паричните средства в чуждестранна валута да се оценят при разходването им по централния курс на БНБ за деня на операцията.
Дт ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки/ 3480лв
1000бр х 1,20лири х 2,90лв = 3480лв
Кт ска 504 Разплащ.сметка във валута 3480лв
1200лири х 2,90лв = 3480 лв
Ценни книжа придобити от техни притежатели се отчитат в зависимост от това дали в цената на придобиване е включена лихва или дивидент. Когато цената на придобиване не съдържа неплатена лихва или дивидент, тогава ценните книжа се заприходяват по аналогичен начин на покупката им от предприятието – издател. Когато притежателят включи неплатена лихва или дивидент в цената им, тогава последващите постъпления от лихви или дивиденти се разпределят по периоди преди и след придобиването им. В такъв случай частта, отнасяща се към периода преди придобиването, се отписва за сметка на цената на придобиване.
Дт ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки/
КТ ски от група 50 Парични средства
за инкасиране на дивидента
ДТ ски от група 50 Парични средства
КТ ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки
КТ ска 722 Приходи от дялово участие
Ценни книжа – придобити от граждани във вид на притежавани от тях инвестиционни бонове. Тази стопанска операция води до формиране с номиналната им стойност на основния капитал на съответното предприятие: инвестиционно дружество, пенсионен фонд и др.
Дт ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки/
Кт ска 101 Основен капитал
И друго, придобитите от гражданите инвестиционни бонове се използват от предприятието за дългосрочно инвестиране в други предприятия като се закупуват от тях акции.
Дт ска 221 Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия или
Дт ска 222 Дългосроч.инвестиции в асоциирани предп. и малцинствено съучастие
Кт ска 223 Ценни книжа /съответните сметки и аналитични сметки/
Ценни книжа с дългов характер, каквато е полицата във вид на менителница и запис на заповед се придобиват с цел увеличаване на инвестиционния портфейл на предприятието. Това се постига чрез изкупуването им от предприятие като техен издател или от друго предприятие като техен притежател. На тази стопанска операция са присъщи две особености. Едната – заплатената за този вид ценни книжа сума е цената на придобиването им, а другата – разликата между цената на придобиване и погасителната им стойност се осчетоводява веднъж като вид дългосрочно вземане и втори път като разсрочен финансов приход за бъдещи периоди.
За заприходяване в инвестиционния портфейл изкупената менителница по цена на придобиване
Дт ска 223 Ценни книжа
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
За разликата между цената на придобиване и погасителната стойност на менителницата в деня на падежа
Дт ска 229 Други предоставени заеми
Кт ска 725 Финансови приходи за бъдещи периоди

Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
КТ ска 223 Ценни книжа
Кт ска 229 Други предоставени заеми

Дт ска 725 Финансови приходи за бъдещи периоди
Кт ска 729 Други финансови приходи
Ценни книжа придобити чрез трасформиране на акции и облигации от краткосрочна и дългосрочна инвестиция. Те имат за цена на придобиване по-ниската от отчетната или борсовата им стойност като краткосрочна инвестиция.
Дт ска 223 Ценни книжа
Кт ска 511 Акции
Ценните книжа като финансов дълготраен актив носят на предприятията доход във вид на дивиденти /от акции/ и лихва /от облигации/. В НС е предвидено тези доходи да се отчитат чрез операционната сметка 722 Приходи от дялово участие.
А/за начислените дивиденти
Дт ска 424 Вземания от съучастия Кт ска 722 Приходи от дялово участие
б/за начисляване на лихвите
Дт ска 496 Разчети за лихви Кт ска 722 Приходи от дялово участие
в/инкасиране на дивидентите и лихвите в левове
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Кт ска 424 Вземания от съучастия
Кт ска 496 Разчети за лихви
г/при инкасиране на дивидентите и лихвите във валута, когато валутния курс е по-висок от този на начисления дивидент или лихва
Дт ска 504 Разплащателна сметка във валута
Кт ска 424 Вземания от съучастия
Кт ска 496 Разчети за лихви
Кт ска 724 Приходи по валутни операции
г/при инкасиране на дивидентите и лихвите във валута, когато валутния курс е по-нисък от този на начисления дивидент или лихва
Дт ска 504 Разплащателна сметка във валута
Дт ска 624 Разходи по валутни операции
Кт ска 424 Вземания от съучастия
Кт ска 496 Разчети за лихви
ЗСч регламентира наличните в края на годината ценни книжа – акции облигации и др. Да се оценят по така наречена справедлива цена. Тя съгласно ЗСч е борсовата цена на ценните книжа, ако те са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми. Иначе остават по отчетна си стойност.
Преоценката на ценните книжа е стопанска операция която води до промяна на балансовата им стойност. Когато тя се увеличава се отчита преоценъчен резерв.
Дт ска 223 Ценни книжа
КТ ска 112 Преоценъчни резерви респект.
Кт ска 113 Инвестиционни резерви /в инвестиционните дружества/
Когато при оценка балансовата стойност се намалява тогава осчетоводяването става:
а/намаление на балансовата стойност когато няма предходни нейни увеличения се отчита като текущ финансов разход а именно
Дт ска 623 Разходи по операции с инвестиции
КТ ска 223 Ценни книжа
б/ намаление на балансовата стойност, когато е създаден резерв от предходни увеличения
ДТ ска 112 Преоценъчни резерви респект.
Дт ска 113 Инвестиционни резерви /в инвестиционните дружества/
Кт ска 223 Ценни книжа
или
ДТ ска 112 Преоценъчни резерви респект.
Дт ска 113 Инвестиционни резерви /в инвестиционните дружества/,
Дт ска 623 Разходи по операции с инвестиции
Кт ска 223 Ценни книжа
Предприятията по една или друга причина могат да предприемат стъпки за намаляване на дългосрочните инвестиции в ценни книжа. Реално е когато те са акции да ги предложат за обратно изкупуване на издателите им. Ако те откажат тогава с тях предприятията излизат на фондовата борса. Предвидено е когато една дългосрочна инвестиция се продава, разликата между балансовата им стойност и приходите от продажба да се отразява като текущ финансов приход.
Дт ски от група 50 Парични средства
Дт ска 411 Клиенти
КТ ска 223 Ценни книжа
Кт 723 Приходи от операции с инвестиции
Когато предприятията продават ценни книжа по стойност по-ниска от балансовата стойност, тогава възниква финансов разход и се осчетоводява.
Дт ски от група 50 Парични средства
Дт ска 411 Клиенти
Дт ска 623 Разходи по операции с инвестиции
КТ ска 223 Ценни книжа
За инвестиционните дружества е предвидено възникналата разлика да се отчита като увеличение или съответно намаление на капиталовите резерви.
Дт ски от гр 50 Парични средства
Кт ска 113 Инвестиционни резерви
или Дт ски от гр.50 Парични средства
Дт ска 113 Инвестиционни резерви
КТ ска 223 Ценни книжа
В НСС се регламентира, че когато се отписва дългосрочна инвестиция тогава нейния преоценъчен резерв се признава за финансов приход с две особености. Едната –сумата на преоценъчния резерв на отписаните ценни книжа се отчита счетоводно в ска 122 Неразпр.печалба от минали години
Дт ска 112 Преоценъчен резерв респ.
Дт ска 113 Инвестиционни резерви
Кт ска 122 Неразпределена печалба от минали години
Другата особеност е, че със сумата на отписания преоценъчен резерв се увеличава облагаемата печалба в данъчната декларация.

№9 СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА КРАТКОСРОЧНИТЕ ФИНАНСОВИ АКТИВИ
Предприятията могат да получат финансови приходи от свободните си парични средства като ги инвестират краткосрочно в покупка на ценни книжа – акции, облигации, държавни ценни книги, както и благородни метали и скъпоценни камъни. Те счетоводно се третират като краткосрочни финансови активи. Характерно за тях е, че придобиването им става единствено с покупка, те са бързоликвидни, тъй като могат да се продадат по всяко време от това да се инкасират парични средства. Придобиването на акции облигации, благородни метали и скъпоценни камъни става чрез закупуването им паричен пазар наречен фондова борса, докато държавните ценни книжа се закупуват от първичен пазар – БНБ или от вторичен пазар – търговските банки. Преоценката на краткосрочните инвестиции, се прави съгласно ЗСч в края на всеки месец по борсовата им цена, ако са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми. Финансовия приход от акции облигации, благородни метали и скъпоценни камъни е борсовата разлика между “курс купува” и “курс продава”, а от държавните ценни книжа е инкасираната лихва на падежа.
Изискване, краткосрочните активи да се отчитат счетоводно е да имат стойностна оценка. Тя е цената на придобиване, която например за акциите, облигациите, благородни метали и скъпоценни камъни е борсовия курс “купува”
Счетоводното отчитане на краткосрочните активи е решено като в НС са обособени като отделна група сметки 51 Краткосрочни инвестиции както следва
511 Акции
512 Изкупени собствени акции
513 Облигации
514 Изкупени собствени облигации
515 Държавни ценни книжа
516 Благородни метали и скъпоценни камъни
Тези сметки са активни, в края на отчетния период тези сметки могат да имат дебитно салдо, което показва наличност по тях. Аналитичното отчитане се организира в зависимост от потребностите на предприятието – може да се води по издатели, по видове, по цена на придобиване, и по номинална стойност, а за облигациите и по падеж на погасяването им.
Счетоводни операции:
закупуване на акции от фондовата борса
Дт ска 511 Акции
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
продажба на акции по борсов курс “продава” по-висок от борсовия курс “купува”
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Кт ска 511 Акции
Кт ска 723 Приходи от операции с инвестиции
продажба на акции по борсов курс “продава” по-нисък от борсовия курс “купува”
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Дт ска 623 Разходи по операции с инвестиции
Кт ска 511 Акции
Що се отнася до закупените от предприятията собствени акции и облигации, търгувани на фондовата борса, целите са: а/покупката на собствени акции може да има за основания две причини. Едната, с цел регулиране броя на собствените акции в обръщение, с оглед да се въздейства върху борсовия им курс, а другата – предоставяне на акционерите на допълнителни акции, когато няма в наличност и б/ покупка на собствени облигации се осъществява от предприятието с цел получаване на пряк финансов приход чрез продажбата им отново на фондовата борса преди падежа им или погасяване преди падежа на облигационен заем с цел оставане от лихвата на облигациите като косвен финансов приход на предприятието.
изкупени собствени акции
Дт ска 512 Изкупени собствени акции
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
продадени акции по борсов курс “продава” по-висок от борсов курс “купува”
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Кт ска 512 Изкупени собствени акции
Кт ска 723 Приходи от операции с инвестиции
продадени акции по борсов курс “продава” по-нисък от борсов курс “купува”
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Дт ска 623 Разходи по операции с инвестиции
Кт ска 512 Изкупени собствени акции
за увеличаване на акциите на акционерите
Дт ска 101 Основен капитал /анал.ска Емитирани акции на фондовата борса/
Кт ска 101 Основен капитал /Акционери/
за продадени на фондовата борса закупени от там собствени акции
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Кт ска 512 Изкупени собствени акции
Кт ска 723 Приходи от операции с инвестиции
за изкупени собствени облигации от фондовата борса
Дт ска 514 Изкупени собствени облигации
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
за покриване на облигационен заем с изкупените собствени облигации
Дт ска 153 Облигационни заеми
ДТ ска 623 Разходи по операции с инвестиции
Кт ска 514 Изкупени собствени облигации
Държавните ценни книжа ДЦК от счетоводна гледна точка са друг вид краткосрочна инвестиция. Те са книжен документ, наречен сертификат, който има сериен номер, номинална стойност и други още задължителни реквизити съгласно ЗСч. ДЦК се издават от МФ, което ги предоставя на БНБ за продажба. Тя провежда т.н. аукцион, на който се закупуват от търговските банки, които после ги продават на т.н. вторичен пазар на предприятия и физически лица. ДЦК са три вида:
- сконтови – при които лихвата се сконтира от номиналната им стойност и получената сума е продажна цена на ДЦК за търговските банки и цена на придобиване за предприятията;
- лихвени – които имат продажна цена на търговските банки, респективно цена на придобиване за предприятията номинална стойност, която на падеж се инкасира заедно със записаната в сертификата лихва;
- сконтово-лихвени – които са съчетание на предходните два вида ДЦК – сконтови и лихвени;
Заприхождаване на закупени ДЦК
Дт ска 515 Държавни ценни книжа
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Инкасиране на номиналната стойност и лихвата на ДЦК
ДТ ска 503 Разплащателна сметка в лева
КТ ска 515 Държавни ценни книжа
КТ ска 723 Приходи от операции с инвестиции
Що се отнася до благородните метали и скъпоценните камъни – злато, сребро, платина и др. Закупуването им и продажбата им на фондовата борса се отчитат по начин аналогичен на този с акциите и облигациите.
Съгласно ЗСч, краткосрочните активи се оценят в края на всеки месец по борсова цена, ако са регистрирани на фондовата борса и са борсово продаваеми. Това не се отнася за ДЦК, защото вторичният пазар за тях са търговските банки, а не фондовата борса. Резултатът от преоценка на краткосрочните активи се отчита като текущ финансов приход или текущ финансов разход. В такъв случай:
а/ когато стопанската операция е надценка на краткосрочните активи:
Дт ски от група 51
КТ ска 723 Приходи от операции с инвестиции
б/когато стопанската операция е подоценка на краткосрочните активи
Дт ска 623 Разходи по операции с инвестиции
Кт ски от група 51


№10 СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА
Паричните средства третирани от счетоводна гледна точка са краткотрайни активи на предприятията във вид на парични наличности или на парични еквиваленти. В НСС 7 Отчети за паричните потоци паричните наличности са конкретизирани като съдържание от касовите наличности и банковите депозити по разплащателни, депозитни и други сметки – в национална и чуждестранна валута. Що се отнася до паричните еквиваленти, те се определят като съдържание от краткосрочни и бързоликвидни активи, лесно обратими в парични наличности – чекове, срочни депозити, полици и други подобни, които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.
В Националния сметкоплан е предвидено паричните средства на предприятието да се отчитат чрез сметки от група 50 Парични средства, а именно 501 Каса в лева; 502 Каса във валута; 503 Разплащателна сметка в лева; 504 Разплащателна сметка във валута; 505 Акредитиви в лева; 506 Акредитиви във валута; 507 Предоставени депозити; 508 Разплащателни чекове и 509 Други парични средства. Всички те имат това общо качество, че са основни, активни сметки, което ще рече: дебитират се при всяко увеличение на парични средства; кредитират се при тяхното намаляване и могат да имат само дебитно салдо. Аналитичното отчитане към всяка от основните и допълнителни сметки за паричните средства на предприятията се организира в зависимост от информационните потребности на управлението на предприятието. Например аналитичното отчитане на паричните средства във валута следва да се организира по вид валута за всяка от банките.
Паричните средства в левове се оценят по тяхната номинална стойност, тези в чуждестранна валута съгласно НСС 21 “Ефекти от промени на валутните курсове”, с изключение на тези за покупка и продажба на валута, се вписват в левове при първоначалното счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката, закупената валута се оценява по валутния курс на придобиване, продадената валута се оценява по валутния курс на продажбата.
Паричните средства на предприятията в левове могат да бъдат в касата и по сметките в банките. Тогава обект на счетоводното отчитане са два вида стопански операции-касови и безкасови. Паричните средства в касата се отчитат чрез сметка 501 Каса в лева. Използват се като първични документи ПКО, РКО, води се касова книга за наличността, прихода и разхода на паричните средства в касата. Счетоводни операции:
изтеглени пари от банката с нареждане – разписка, заприходени с ПКО
Дт ска 501 Каса в лева Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
постъпили пари от клиенти за продадени стоки, продукция или материали
Дт ска 501 Каса в лева Кт ска 411 Клиенти
постъпления на суми от надчетени МОЛ, от присъдени вземания и дебитори
Дт ска 501 Каса в лева
Кт ска 442 Вземания по липси и надчети
Кт ска 445 Присъдени вземания
Кт ска 498 Други дебитори
постъпили суми от продажба на собствени акции и облигации и от дялови вноски на съдружници
Дт ска 501 Каса в лева
Кт ска 101 Основен капитал
КТ ска 153 Облигационни заеми
за кредитирането на сметка 501 могат да се съставят следните стопански операции:
ДТ ска 503 Разпл.ска в лева – със сумата на изтеглените пари
Дт ска 421 Персонал – със сумата на изплатените работни заплати
Дт ска 302 Материали – със сумата на закупените материали
Дт ска 304 Стоки – със сумата на закупените стоки
Дт ска 4531 ДДС за покупки – със сумата на начисления ДДС
Дт ска 602 Разходи за външни услуги – със сумата на съответните услуги
Дт ска 609 Други разходи – със сумата на изплатените командировки
Дт ска 444 Вземания по съдебно спорове – със сумата на съдебните разходи по съдебни дела
Дт ска 442 Вземания по липси и начети – със сумата на констатираните липси от МОЛ
Кт ска 501 Каса в лева
Предприятията предоставят на банките неангажираните парични средства. Те се отчитат чрез с/ка 503 Разплащателна сметка в лева, която е активна сметка. Тяхното движение е основание за протичане на другия вид стопански операции – безкасовите. По-често осъществяваните стопански операции за увеличаване на паричните средства по ска 503 са:
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Кт ска 501 Каса в лева – със сумата на внесените по разплащателната ска парични средства
КТ ска 411 Клиенти – с инкасираните средства от продажба на стоки, продукция материали
Кт ска 101 Основен капитал – със сумата на дяловите вноски от съдружници
Кт ска 153 Облигационни заеми – получените суми от продажба на акции и облигации
Кт ски от гр.51 – със сумата от продажбата на движими ценности
КТ ска 723 Приходи по операции с инвестиции – със сумата на положителната разлика м/у борсовия курс “продава” спрямо цената на придобиване
КТ ска 424 Вземания от съучастия – получени суми от начислени дивиденти
КТ ска 495 Разчети по застраховането – получени застраховки
Кт ска 496 Разчети за лихви – получени суми от лихви
Кт ска 504 Разплащателна ска във валута – продажба на валута
Кт ска 724 Приходи по валутни операции – когато вал.курс продава по по-висок
КТ ска 721 Приходи от лихви – със сумата на инкасираната лихва
Намаляването на паричните средства на сметка 503 става със следните по значими стопански операции:
ДТ ска ска 501 Каса в лева – със сумата на внесените средства
Дт ска 401 Доставчици – при изплащане на задължения към доставчици
Дт ска 452 Разчети за ДП - изплащане на задължения към бюджета
Дт ска 453 Разчети за ДДС - изплащане на начислен ДДС на покупки
Дт ска 455 Разчети по СО - изплащане на социални и здравни осигуровки
Дт ска 499 Други кредитори - изплащане на задължения към други кредитори
Дт ска 507 Предоставени депозити- привеждане на средства по срочни депозити
Дт ска 502 Каса във валута - закупена валута
Дт ска 504 Разплащ.ска във валута - закупена валута
Дт ски от гр. 60 Разходи……… - със сумата на извършените разходи
Дт ска 101 Основен капитал - връщане на дялове на напуснали съдружници
Дт ска 505 Акредитиви в левове - със сумата на откритите акредитиви
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
Другият вид парични средства на предприятията са валутните. Те също могат да бъдат налични в каса или безналични по разплащателните сметки в банките. В НС са предвидени сметките 502 Каса във валута и 504 Разплащателна ска във валута. На валутните парични средства са присъщи тези особености: сделките с чуждестранни контрагенти – клиенти и доставчици се отчитат като за сумата в чуждестранна валута се прилага централния курс на БНБ за деня на сделката; валутните постъпления от клиенти и доставчици пораждат валутни курсови разлики, които се отчитат като текущ финансов приход или разход чрез ски 624 Разходи по валутни операции и 724 Приходи по валутни операции; закупената валута се оценява по валутния курс на придобиване; продадената валута се оценява по валутния курс на продажбата; периодичността на текущата оценка на позициите в чуждестранна валута се определя от предприятието, тя задължително се извършва към датата на всяко съставяне на финансов отчет. По-значими стопански операции за движението на наличните и безналичните валутни парични средства:
за увеличение на валутните парични средства:
Дт ска 502 Каса във валута респект. 504 Разплащ.сметка във валута
Кт ска 411 Клиенти - със левовата равностойност на получената валута по курс на сделката
Кт ска 724 Приходи от вал.операции -когато вал.курс на получаване е по-малък от този за деня на сделката
Кт ска 422 Подотчетни лица - за възстановяване на неизползван аванс във валута
Кт ска 721 Приходи от лихви - при инкасиране на лихви по валутни сметки
Кт ска 503 503 Разплащателна ска в лева - при покупка на валута
за намаляване на валутните парични средства
Дт ска 401 Доставчици - изплащане на вал.задължение към чуждестранен доставчик по курс в деня на сделката
Дт ска 624 Разходи по валутни операции - когато вал.курс на плащане е по-висок от този за деня на сделката
Дт ска 422 Подотчетни лица - даден служебен аванс във валута
Дт ска 609 Други разходи - усвоен валутен аванс за командировка в чужбина
Дт ска 503 Разплащателна ска в лева - при продажба на валута на банката
Дт ска 506 Акредитиви във валута - при откриване на валутен акредитив
Кт ска 502 Каса във валута респект. 504 Разплащ.сметка във валута


№11 СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ - ПРИНЦИПИ И ОРГАН.НА ОТЧИТАНЕ
Разчетите на предприятието са паричен израз на стопанско-правните му отношения с трети лица – физически и юридически, които възникват в процеса на кръгооборота на неговите средства. Това са отношения с държавата и други държавни институции, с предприятия и организации, с персонала и с други физически лица. В кръга на тези отношения се включват и т.нар вътрешни разчети изразяващи паричните взаимоотношения между предприятието и неговите структурни подразделения, както и такива взаимоотношения между самите подразделения. Стопанско-правните отношения са твърде разнообразни.
Съобразно критерия /признака/ отчетно-икономическа същност разчетите се подразделят на два основни вида: 1.Разчети, които изразяват вземания на предприятието и 2.Разчети, които са с характер на задължения на предприятието. В първата група разчети се отнасят разчетите с клиенти, подотчетни лица, присъдени вземания в полза на предприятието, вземания от други дебитори и др., а във втората група влизат разчети с доставчици по неизплатени доставки, разчети с бюджета по дължими данъци и други вноски, разчети с НОИ, разчети с персонала, разчети с кредитори и т.н.
От друга страна тези разчети – съобразно проявлението им като конкретни активи или пасиви, могат да бъдат групирани в две основни групи: 1.реални разчети и 2.условни разчети. В първата група влизат реалните разчети които отразяват вземания и задължения на предприятието. Условните разчети, които на невъзмездни в момента на възникването им и чието погасяване се обуславя от настъпване на едно бъдещо събитие.
Ако се възприеме за класификационен признак Юридическата обособеност на контрагентите, участващи във възникналото стопанско-правно отношение, разчетите биват: 1.Външни разчети и 2.Вътрешни разчети. Разчети са външни, когато възникват стопанско-правни отношения с контрагент, който е юридически обособена икономическа и отчетна единица, респ. Когато разчетът е с държавата или друга институция. Вътрешните разчети са възникващи сметни отношения между предприятието в качеството му на юридически и икономически обособени единици и негови вътрешни структурни подразделения – от една страна, както и сметни отношения между самите структурни подразделения на предприятието.
1.Счетоводно отчитане разчетите на предприятието с държавата и др.държавни институции
Счетоводната Информация за възникването, протичането и погасяването на разчетите на предприятието с държавата и др. държавни институции се формира и съдържа в счетоводния баланс и в системата на счетоводните сметки обединени в група 45 на НС., наречена Разчети с бюджета, Социалното осигуряване и ведомствата. По-конкретно тази информация – за разчетите в края на отчетния период, намира отражение в група І на раздел В Краткосрочни пасиви. Информацията се посочва в статиите Задължения към бюджета и Задължения към социалното осигуряване. Евентуалните вземания от социалното осигуряване намират отражение в актива на счетоводния баланс в статия 7 Други краткосрочни вземания.
Текущото счетоводно отчитане на разчетите с други държавни институции се отразява чрез сметки от група 45 на Националния сметкоплан. За целта са предвидени:
452 Разчети за данък печалба, 453 Разчети за ДДС, 454 Разчети за данъци в/у доходи на физически лица, 455 Разчети по социалното осигуряване, 456 Разчети за акцизи и с министерства, 457 Разчети с митници, 459 Други разчети с бюджета и с ведомства
2.Счетоводно отчитане на разчети произтичащи от корпоративното подоходно облагане
Сметните отношения на предприятието – в качеството му на платец на корпоративен данък се уреждат нормативно със ЗКПО. По силата на този закон печалбата на предприятията се облага с корпоративен данък в размер на 23,5%. В ЗКПО се изведоха някои принципни постановки, които обуславят и са непосредствено свързани с методологията и методиката на счетоводното отчитане на разчетите на предприятието с бюджета на държавата:
първо – основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по ред предвиден в ЗКПО.
второ – облагаемата печалба е положителна величина определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика м/у приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО. Това преобразуване се извършва чрез увеличаване или намаляване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели по реда на чл.22 и 23 от ЗКПО.
трето – в случай на отрицателен финансов резултат преди данъчното преобразуване /счетоводна загуба/ на данъчнозадължените лица, коригиран със съответните суми указани в чл. 38 на ЗКПО се допуска да се приспада последователно от печалбата през следващите пет данъчни години.
четвърто – корпоративния данък е в размер на 23,50 на сто.
Пето – разходите за представителни цели, дарения и спонсорство отчетени като разходи се облагат с данък в размер на 20 на сто; данък върху социалните разходи и разходите за поддръжка ремонт и експлоатация на леки автомобили са в размер на 20 на сто.
шесто – корпоративния данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата календарна година след приспадане на направените авансови вноски.
ЗКПО предвижда /чл.56/ данъчнозадължените лица да правят месечни авансови вноски на основата на 1/12 част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана в коефициент, който отразява промените в икономическите условия през текущата година. Този коефициент се утвърждава със Закона за държавния бюджет на РБ. За 2003 г той е 1,1.
Във връзка с определянето на посочените данъци трябва да се има предвид постановките на НСС12 Данъци от печалбата. В този стандарт се регламентират отчитането на корпоративния данък, временните разлики и данъчния ефект от временните разлики.
3.Счетоводно отчитане на разчетите за ДДС
Отчитането на разчетите с републиканския бюджет за ДДС се осъществява върху основата на ЗДДС. С този закон нормативно се установи облагането с ДДС на доставките на стоки и услуги. На облагане подлежи всяка доставка на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по ЗДДС, за износ както и при внос на стоки освен, когато ЗДДС предвижда друго. ЗДДС определи кръга и обхвата на освободените доставки: доставки свързани със земя; Наем на сгради за жилище; застрахователни и презастрахователни услуги; социално и здравноосигурителни услуги; доставки на социални помощи; здравни услуги; лекарствени средства; образователни и културни услуги; правни услуги; прехвърляне на предприятия; безвъзмездно разпореждане с активи на държавата и общините; правни действия по обезпечаване на вземания; доставки по КТ; дарения; хазарт; доставка на селскостопански стоки и услуги и доставка на културни ценности и продажба на билети.
По силата на чл. 108 от ЗДДС Всяко лице с облагаем оборот 50000лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да се регистрира по силата на този закон. Освен това се дава възможност за регистрация по избор съгласно чл.110 от ЗДДС ”Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има общ облагаем оборот над 50000лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по този закон”.
Счетоводното отчитане на разчетните взаимоотношения произтичащи от изискванията на ЗДДС се осъществява чрез сметка 453 Разчети за ДДС. Към тази сметка се водят задължително четири сметки:
4531 Начислен ДДС за покупките
4532 Начислен ДДС за продажбите
4538 ДДС за възстановяване
4539 ДДС за внасяне
Отчитането на начисления ДДС става със следните по-съществени операции
а/ отчитане на начисления данък за покупките
Дт ска 302 Материали или
ДТ ска 304 Стоки или
Дт ски от група 20 Дълготрайни активи или
Дт ски от група 60 Разходи за ………………
Дт ска 4531 Начислен данък за покупките
Кт ска 401 Доставчици
приспадане на ДДС със сумата на данъка с право на данъчен кредит
Дт 4532 Начислен ДДС за продажбите Кт ска 4531 Начислен ДДС за покупките
За ДДС който не подлежи на приспадане т.е ДДС без право на Дан.кредит
ДТск 609 Други Разходи Кт ска4531 Начислен ДДС за покупките
б/отчитане на начисления ДДС за продажбите на стоки и услуги
Дт ска 411 Клиенти
КТ ски от група 70 Приходи от …………..
Кт ска4532 Начислен ДДС за продажбите
в/осчетоводяване на данъка за внасяне или възстановяване от регистрираното лице
Дт 4532 Начислен ДДС за продажбите КТ 4539 ДДС за внасяне
Дт ска 4539 ДДС за внасяне КТ ска 503 Разплащателна ска в лева
Дт 4538 ДДС за възстановяване Кт ска4532 Начислен ДДС за продажбите
при получаване на сумата от данъчната служба
Дт ска 503 Разплащателна ска в лева Дт 4538 ДДС за възстановяване
когато при разпореждане на Началника на данъчната служба се извърши прихващане от сумата за възстановяване на неизплатени задължения към бюджета
Дт ска 452 Разчети за дан.печалба или
Дт ска 454 Разчети за данъци в/у доходи на физически лица
Кт ска 4538 Данък за възстановяване
4.Счетоводно отчитане на разчетите с акцизи
Проявата, протичането и прекратяването на разчетните отношения с предприятието с републиканския бюджет по начисляването и изплащането на акцизи нормативно се урежда със Закона за Акцизите и Правилника за прилагане на Закона за акцизите. В тях са упоменати стоките и услугите, които подлежат на облагане с акциз. Към това е приложена Тарифа за акцизите, с която са определени размерите на акциза за всяка стока или услуга. С акциз се облагат стоките и услугите от местно производство, предмет на сделки на територията на страната, която включва географската територия, континенталния шелф и изключителната икономическа зона с изкл. На свободните зони, складовете и търговските обекти лицензирани за валутна търговия. Подлежат на облагане с акциз внасяните стоки посочени в Тарифата за акцизите, както и внасяните спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в освободените складове и в търговските обекти, лицензирани за валутна търговия. Законът за акцизите предвижда и освободени от акциз стоки, посочени в чл.2. Въпросите на счетоводното отчитане на акцизите са уредени с НС.
Счетоводното отчитане на разчетите за акцизите се осъществява чрез сметка 456 Разчети за акцизи и с министерства. Тази счетоводна сметка се кредитира с възникналите задължения по акцизи за обложените стоки и услуги и се дебитира при погасяване на дължимия акциз и отнасяне в приход на републиканския бюджет. По съществени стопански операции:
Дт ска 304 Стоки Кт ска 456 Разчети за акцизи
Дт ска 498 Други дебитори
Кт ска 702 Приходи от продажби на стоки
Кт ска 456 Разчети за акцизи
5.Счет.отчитане на разчетите за данък в/у доходите на физ. лица и местни Данъци и такси
Работниците и служителите на предприятието подлежат на облагане с данък по ЗОДФЛ за дохода им реализиран в страната и чужбина. Това облагане се извършва на ред методика и срокове определени със ЗОДФЛ. С този закон се урежда и облагането на доходите на предприятията на ЕТ и доходите на някои предприятия които са ЮЛ. С чл.10 на ЗОДФЛ се определиха доходите, които подлежат на облагане. Счетоводното отчитане на тези разчети се осъществява чрез ска 454 разчети за данъци върху доходите на физическите лица. По съществени стопански операции са:
Дт ска 421 Персонал КТ ска 454 разчети за данъци върху доходите на физ.лица
Дт ска 454 разчети за данъци върху доходите на физ.лица / Кт ска 503 Разпл.ска в лева
Отчитането на разчетите за местни данъци и такси се регламентира от ЗМДТ. В него са определени видовете данъци и техните ставки. Счетоводното отчитане на тези разчети се осъществява чрез ска 451 Разчети с общините. По съществени стопански операции са:
Дт ска 602 Разходи за външни у,слуги КТ ска 451 Разчети с общините
Дт ска 451 Разчети с общините Кт ска 503 Разпл.ска в лева
Счетоводното отчитане на разчетите на предприятията със НОИ се осъществява чрез използването на ска 455 Разчети по социалното осигуряване. Към нея се водят сметки съобразно възникналите разчети по отделните осигурителни фондове, както и разчетите по здравното осигуряване.


№12 СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА ВЗАИМООТ. ПЕРСОНАЛА И ОСИГУРИТЕЛИТЕ
Взаимоотношенията с персонала на предприятието с неговия персонал намират счетоводно отражение чрез ска 421 Персонал. Чрез тази сметка се отчитат задълженията към персонала в замяна на доходи платими в бъдеще, тази сметка е пасивна. Сметката се кредитира с доходите на персонала, включително и с полагащите се суми за компесеруеми отпуски. Определението на понятието персонал както и редица други понятия за доходите на персонала и на разходите свързани с осигуряването се съдържат на НСС 19 Доходи на персонала. Отчитането на разхода за доходи на персонала се извършва чрез предвидената за целта в НС с/ка 604 Разходи за заплати. Счетоводното отчитане доходите на персонала преминава през няколко етапа:
• първи етап – определяне и отчитане на аванса с/у дохода за положен личен труд;
• втори етап – начисляване на краткосрочните доходи на персонала, съответстващи на изработката и отработеното от него време.
• трети етап – начисляване на допълнителните трудови възнаграждения според КТ;
• четвърти етап – установяване на размера на удръжките;
• пети етап – привеждане на дължимите удръжки към държавата, НОИ и други задължения на предприятието;
• шести етап – изплащане на работните заплати;
• седми етап – депониране на невзетите работни заплати;
В т.6,2 от ННС 19 Доходи на персонала се предвижда полагащите се компесеруеми отпуски на персонала в резултат на неизползвано право на отпуск за времето от влизането в сила на НСС 19 да се отчитат като задължение и разход, свързан с краткосрочните доходи на персонала. Отчитането се извършва чрез сметка 604 Разходи за заплати.
Осигурителните отношения у нас се основават на разпоредбите на чл.51 и чл.52 от Конституцията на РБ. Общественото осигуряване нормативно се урежда с Кодекса на труда и КЗОО. С него се урежда задължителното обществено осигуряване, което включва държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за отделните фондове се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2003г. те са определени в чл.12. Определено е и съотношението което е за сметка на осигурителя и осигуреното лице както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002-2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. 2007 г. - 60:40;
6. 2008 г. - 55:45;
7. 2009 г. и следващите години - 50:50.";
Здравното осигуряване се основава на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. По силата на Закона за бюджета на НЗОК е определен размерът на здравноосигурителната вноска - 6%.
Разходите за социални осигуровки и надбавки намират отражение на сметка 605 Разходи за социални осигуровки и надбавки. Аналитично сметката може да се организира по видове фондове. При начисляване на суми за задължителни месечни осигурителни вноски за здравни вноски и други се използва разчетната сметка 455 Разчети по социалното осигуряване.
Дт ска 605 Р-ди за соц. осигуровки и надбавки / Кт ска455 Разчети по социалното осигуряване
Съгласно КЗЗО паричните обезщетения за първите 3 дни от временната неработоспособност, но за не повече от 15 дни в една календарна година за са сметка на осигурителите.
Дт ска 605 Р-ди за соц. осигуровки и надбавки Кт ска 421 Персонал
По-съществени стопански операции за разчетите с персонала и осигурителите са:
• начислени работни заплати, болнични, детски надбавки,
Дт ска 604 Разходи за заплати
Дт ска455 Разчети по социалното осигуряване
Кт ска 421 Персонал
• начислени лични осигурителни вноски, данък върху доходите, удръжки към трети лица
Дт ска 421 Персонал
Кт ска 455 Разчети по социалното осигуряване
Кт ска 454 разчети за данъци върху доходите на физ.лица
Кт ска 499 Други кредитори
Кт ска 445 Присъдени вземания
• изплатени заплати на персонала
Дт ска 421 Персонал Кт ска 501 Каса в лева
• платени полагащите се вноски към НОИ, бюджета, съдебен изпълнител, застрахователни дружества болнични застраховки на работници
Дт ска455 Разчети по социалното осигуряване
Дт ска 454 разчети за данъци върху доходите на физ.лица
Дт ска 445 Присъдени вземания
Дт ска 499 Други кредитори
Кт ска 503 Разплащателна сметка в лева
• депонирани неизплатени работни заплати
Дт ска 421 Персонал Кт ска 421 Персонал аналит. Депонирани възнаграждения
Дт ска 503 Разплащателна сметка в лева Кт ска 501 Каса в лева


13.СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ
В Националния сметкоплан са обособени две групи сметки – група 60 Разходи по икономически елементи и 61 Разходи за дейността.
Като предимство на един такъв подход – счетоводно да се отчитат разходите за дейностите по иокономически елементи, се изтъква изискването за попълване с данни съответните редове на раздел I Разходи за дейността в Отчета за приходите и разходите на предприятието. Важно значение е и в предприятията по счетоводен път да се създава информация за разходите за дейностите и по икономически елементи. Тя е особено необходима сега в условията на пазарна икономика, когато трябва да се правят икономически разчети за важни показатели: материалоемкост, трудоемкост, фундоемкост, енергоемкост и т.н. – общо, по дейности, по структурни звена и по производство на предприятията.
Класификационният признак “произход” на разходите е използван в Закона за счетоводството – чл.23, като те са обособени в следните икономически елементи: материални, външни услуги, амортизации, заплати, и други възнаграждения на персонала, социални надбавки и осигуровки, финансови и други разходи. В Националния сметкоплан е предвидено тези разходи за дейностите да се отчитат счетоводно чрез две групи сметки – група 60. Разходи по икономически елементи и група 62 Финансови разходи. Обособяването на финансовите разходи в отделна група сметки и особено на разходите за лихви се обяснява с това, че те не са елемент нито на т.нар.съкратена себестойност, нито на пълната себестойност на продукцията и услугите и на разходите за стоковото обръщение.
В Националния сметкоплан за всеки обособен икономически елемент на розходите за дейностите в предприятията има отделна сметка в група 60 Разходи по икономически елементи. Тези сметки са 601.,602, 603, 604, 605, 609..
Тези сметки по признака структура и предназначение на сметките са операционни, които обаче в процеса на счетоводното отчитане се използват с характера на активни сметки. Те се водят от всички предприятия, без оглед на това каква е формата на собственост – държавна, кооперативна, еднолична, колективна и т.н., и на дейността им – промишлена, селскостопанска, търговска, банкова, бюджетна, научноизследователска и т.н. и по чисти обороти. В смисъл, че се дебитират и кредитират с една и съща сума на разходите. Ако трябва да се намали тяхната сума, то се прави с червено вместо с обикновено счетоводно записване.
Сметките по група 60 Разходи по икономически елементи се приключват, като набраните по тях разходи се отнасят по предназначение, т.е. за дейностите, за които са направени. На практика то може да стане веднага при извършването им или в края на отчетния период.
Вложените в дейностите: суровини, основни и спомагателни материали, хранителни продукти за производство на кухненска продукция; семена и посадъчен материал; фуражи; торове; препарати и медикаменти; горива и енергия; вода за производствени и други нужди; резервни части за ремонт на материални дълготрайни активи и други се осчетоводяват със статията:
Д-т с/ка 601 – К-т с/ка 301, 302, 303, 401, 501, 503
Сметка 601 се дебитира още и с начислен данък върху някои материално-веществени разходи.
Разходите за използвани услуги от външни предприятия и лица се отчитат чрез сметка 602 Разходи за външни услуги. Това са разходите за реклами и обяви; за телеграфо-пощенски услуги; да телексни и телефонни такси; за абонаментни такси; за застраховки; да наеми на помещения; за транспортни услуги на дейностите; за комисионни по износа; за данък сгради и такса смет; за наем на ДМА, взети по наемен експлоатационен договор (НСС – 17, т.6); за данък върху разходи на външни услуги, съгласно чл.35, 36 и 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане и др. Присъща особеност на повечето от тези разходи е, че те се съпътстват с начислен 20 на сто данък върху добавената стойност – обстоятевство, което налага той също да бъде счетоводно отчетен.
Разходите за амортизация на материалните и нематериалните дълготрайни активи се обхващат в момента на начисляването им чрез сметка 603 Разходи за амортизации. Счетоводната статия е:
Д-т с/ка 603 – К-т с/ка 241/242
Разходите за начислено трудово възнаграждение по сключени трудови и граждански договори, доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни документи се осчетоводяват със статията:
Д-т с/ка 604 – К-т с/ка 421
Разходите за социални осигуровки и надбавки имат едноелемента икономическа същност – сметка 605 Разходи за социални осигуровки и надбавки.
Тази сметка се използва от счетоводството за отчитане на начислените суми за социално осигуряване, надбавки и помощи на персонала, начислените суми на фонд “ПКБ”, за здравноосигурителни вноски, вноските за доброволното социално (пенсионно) осигуряване и други законно регламентирани вноски, които са за сметка на предприятието. В Националния сметкоплан е отговорено на това, като към сметка 605 за всеки от разходите е обособена с четирицифрен шифър сметка. Счетоводната статия на този вид разходи е:
Д-т с/ка 605 – К-т с/ка 455, 421
Предприятията правят за персонала и други разходи със социална същност: поевтиняване на продавана на персонала храна в столовете, заплащане на карти за почивка, изплащане на суми за лекарства и медицинско обслужване на персонала, издръжка на здравни пунктове, заплащане на наеми, организиране на курсове за квалификация и обмяна на опит и др. Всички те счетоводно се отчитат чрез сметка 605. На тези т.нар. социални разходи е присъща тази особеност – Законът за корпоративното подоходно облагане с чл.36, ал.1 регламентира предприятията да ги облагат с еднократен данък, който съгласно чл.48, ал.2 на същия закон е 20 на сто. Възникналите за този еднократен данък разчетни отношения се отчитат чрез пасивната резчетна сметка 459 Други разчети с бюджета и с ведомства. Тази стопанска операция се осчетоводява със статията:
Д-т с/ка 605 – К-т с/ка 503,459
Всички разходи, които не са присъщи на нито една от предходните групи сметки, счетоводно се обхващат чрез сметка 609 Други разходи. Такива са разходите: за служебни пътувания и командировки, за изложби и панаири, за стипендии на учащи се, за покриване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания от продажби, за обезценка на материалните запаси според изискванията на чл.22 от Закона за счетоводството, преоценка на дълготрайни материални активи, съгласно чл.33 от Закона за счетоводството, от която произтичат намаляване на балансовата им стойност с по-голям размер от създадения преди това за тях преоценъчен резерв, непризнат от данъчна проверка на ползван данъчен кредит за доставка и други.


14.СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ДЕЙНОСТИ
Ос-новна дейност е тази, която определя функционалното предназначение на предприятието. В НС за счетоводно отчитане на основните дейности е предвидена сметка 611 Разходи за основна дейност. По същество сметка 611 е основна активна сметка. Тя се съдържа в баланса на предприятието, чиято основна дейност е производството на продукция или услуги, където показва незавършеното им производство. В тях това нейно качество нами-ра практическо прилагане по един особен начин – по дебита на сметка 611 се набират само основните – технологичните разходи, от които се формира себестойността на продукцията или услугите. Що се отнася например до предприятията с търговска дейност, в тях функционалното предназначение на сметка 611 е да се наберат по дебита търговските разходи по обекти, чийто размер в края на отчетния период се прехвърля по дебита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки. В предприятията, чиято основна дей-ност е производствена, да се извежда себестойност от основните, техноло-гичните производствени разходи.
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ Про-мишлената дейност счетоводно се отчита като система с два основни ком-понента: отчитане на производствените разходи и калкулиране себестой-ността на продукцията и услугите. Аналитично отчитане на производстве-ните разходи в такива разрези – по стопански структурни звена, по видове произвеждана продукция, по статии на калкулацията, а разходите в тях – по физически потребителни единици и стойност в пределите в нормите, нормативите, отклоненията и измененията от тях; оперативен контрол вър-ху използването на ресурсите във вид на производствени разходи; устано-вяване и анализиране вида и характера на причините за отклоненията и измененията от нормите и нормативити и др. Калкулирането е определящо по отношение на отчитането на разходите – обуславя начина на аналитич-ното им отчитане - изчислителна процедура.
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ НА ПРОМИШЛЕНА ДЕЙ-НОСТ Разходите за промишлена дейност счетоводно се обхващат по деби-та на сметка 611 Разходи за промишлена дейност. Най-висок йерархичен разрез на счетоводно обхващане на разходите в промишлена дейност е по обособени производствени скруктурни звена: цехове, участъци и др. Втори йерархичен разрез е по поръчки и по процеси, които по същество са два метода, а именно: метод на попоръчково и метод на попроцесно счетовод-но отчитане на основните, технологичните производствени разходи. Най-ниският йерархичен разрез е, като разходите за промишлена дейност се об-хващат по статии на калкулацията, респ. на разходите. Беше казано, че сче-товодно е изведен признакът “произход” пред признака “предназначение” на разходите на дейностите. В смисъл, че счетоводно се обхващат най-нап-ред по дебита на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, след което – веднага или в края на отчетния период, те се отнасят по деби-та на сметка 611 Разходи за промишлена дейност. Счетоводната статия, която се съставя е: Д-на с/ка 611 – К-на с/ка 601/602/603/604/605/609 По дебита на сметка 611 се отнасят и други разходи, каквито са например: из-вършените услуги от спомагателните на промишлените дейности, резерви-раните разходи за бъдещи периоди, дадената безплатна храна, отнасяне на калкулативен брак и др. Счетоводната статия за отчитане на тези разходи е:Д-на с/ка 611 - К-на с/ка 612/613/616/617 Счетоводното прехвърляне на производствени разходи по сметка 611 се прави и когато производствената дейност на предприятието се съпътства от т. нар. полуфабрикати: Двуас-пектната същност на полуфабрикатите по-нататък стои в основата на сче-товодното им отчитане. – безполуфабрикатен и полуфабрикатен. Полуфаб-рикатите, когато разходите за тяхното производство се отчитат чрез без-полуфабрикатния вариант на попреработковия метод, остават като неза-вършено производство по дебита на сметка 611, в откритата аналитична сметка на производственото звено, което ще изпълнява следващата прера-ботка, където направените до момента производствени разходи се прех-върлят по статии на калкулацията, срещу кредитиране също на сметка 611.
Трябва да бъдат заприходени по фактическа себестойност. Полуфабрика-тите от собствено производство се отчитат счетоводно: оценяват се по фак-тическа себестойност, която се определя по калкулационните статии за продукцията; документират се със складова разписка; заприходяват се по дебита на сметка 302 Материали, като се съставя статията: Д-на с/ка 302 – К-на с/ка 611. За разлика от полуфабрикатите трябва при разходването им задължително да бъдат отчетени по дебита на сметка 601 Разходи за материали. Две са възможностите да бъдат разграничени счетоводно една-квите по вид доставени материали и собствено произведените като полу-фабрикати. Едната е, като за тях се обособят две отделни сметки с четири-цифрен шифър към сметка 302 материали, а другата – използване на свобо-ден шифър от група сметки 30, като например сметка 309. Полуфабрикати от собствено производство, за обособено счетоводно отчитане на този специфичен вид материален запас.В промишлените предприятия сметка 611 се кредитира с произведената продукция. Счетоводната статия е: Д-на с/ка 303 – С-на с/ка 611. В НС се допуска предприятията да оценяват през отчетния период продукцията по ориентировъчна оценка – разчетна, пла-нова, нормативна, планово-нормативна, вместо по фактическа себестой-ност оценяват продукцията по ориентировъчна оценка. Изискването е оба-че тя в края на отчетния период да се коригира до фактическа себестойност. По отношение на сметка 611 Разходи за промишлена дейност трябва да се каже и това, че в края на отчетния период по тази сметка остават като салдо разходите за незавършеното производство. По тази сметка остават като незавършено производство и полуфабрикатите с направените за тяхното производство разходи, когато обработката на изходния материал в продукция продължава и през други стадии /фази/ на технологичния процес и счетоводното им отчитане става чрез така нар. безполуфабрикатен вариат на попреработковия /пофазен/ метод.
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА БРАКА В ПРОМИШЛЕНИТЕ ДЕЙН-ОСТИ Един от начините за отчитане на брака е да се обособи сметка с че-тирицифрен шифър “разходи за брак в производството“ към сметка 611, а другият е да се използва една от свободните сметки 617 Разходи за брак в производството, която се предпочита. Използването на сметка 617 зависи, дали констатираният брак е поправим, или е непоправим, затова е целе-съобразно към сметка 617 Разходи за брак в производството обособяването с четирицифрен шифър на сметките: 6171 Разходи за поправим брак и 6172 Разходи за непоправим брак. Документирането на поправимия и непопра-вимия брак става с “Акт за брак”. Непоправимият брак е окончателен, за-това той трябва да се оценява общо и по статии на разходите. Въз основа на акта за брак непоправимият брак следва да бъде осчетоводен със статия : Д-на с/ка 617 – К-на с/ка 611. Що се отнася до поправимия брак – техно-логично е възможно и икономически е целесъобразно отстраняването на дефектите на промишлената продукция. Счетоводната статия е: Д-на с/ка 617 – К-на с/ка 601/602/603/604/605/609.В акта за брак трябва да е казано кой ще поеме направените разходи за поправимия и ще понесе загубите от непоправимия брак – производственият персонал, доставчиците за доставени некачествени материали, предприятието. Възможно е обаче от непоправимия брак да бъдат получени изплозваеми отпадъци, които трябва да се заприходят по сметка 302 Материали и да се вземат предвид при определне сумата на брак за покриване. Ако бракът е допуснат по вина на производствения персонал, тогава удържането му от заплатата следва да се отчете чрез сметка 421. Когато вината е на доставчика, предприятието прави рекламации към него, която счетоводно трябва да се отчете чрез сметка 441 Вземания по рекламации. Бракът е калкулативен, когато е за сметка на предприятието – обстоятелство, което изисква отнасянето му по дебита на сметка 611 Разходи за основна дейност, в обособена за него статия “Разходи за брак”. Статията е следната:Д-на с/ка 302/421/441/611 – К-на с/ка 617
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА НЕЗАВЪРШЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Незавършеното производство в промишлеността има двуаспекна същност. Едната е технологичната, и тя предполага другата – счетоводната. Технологичната същност на незавършеното производство в промишлените дейности се свежда до това, че в края на отчетния период не всички изделия и детайли от дадено производство са преминали през присъщите им технологични операции обстоятелство, което не ги прави готова продукция, а незавършено производство. Другата същност на незвършеното производство – счетоводната, е в установяването по счетоводен начин на сумата на направените през отчетния период основни производствени разходи за незавършените изделия и детайли, която счетоводството трябва да вземе предвид, когато в края на отчетния период изчислява чрез калкулирането фактическата себестойност на изделията и детайлите, които вече са готова продукция. Вижда се, че незавършеното производство има особена важност за установяване фактическата себестойност на продукцията. Това го прави обект на отчитане в два аспекта – по количество и по стойност. Количествено незвършеното производство може да бъде установен по два начина – оперативен и като се инвентаризира. Оценката на незавършеното производство е следващата стъпка за неговото счетоводно отчитане. Когато незавършеното производство се установява чрез инвентаризация, тогава то се оценява въз основа на количествените данни от тази от тази процедура. Количеството на незавършеното производство се установява по оперативен начин. Тогава също по оперативен път трябва да се определят направените разходи за незавършеното производство. При инвентаризацията на незавършеното производство могат да бъдат констатирани липси или излишъци. ЗСч – чл.37, ал.1, регламентира – компенсиране на липси с излишъци може да се прави само ако има причинно-следствена връзка между тях. Иначе, едните и другите трябва да бъдат осчетоводени. Липсите на незавършеното производство за сметка на предприятието. Те за него са извънредни разходи – 693 Липса на активи : Д-на с/ка 693 –К-на с/ка 611 С констатираните при инвентаризация липси на незавършеното производство по вина длъжности лица те се начитат по пазарна цена с включен данък върху добавената стойност. Счетоводната статия е: Д.на с/ка 442 – К-на с/ка 611, 443, 4532 Констатираните излишъци на незавършеното производство се отчита по кредита на операционната сметка 793 Излишъци от активи. Счетоводната статия за неговото заприходяване е: Д-на с/ка 611 – К-на с/ка 793
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Селскостопанската дейност се извършва от стопанските субекти: земеделски кооперации, земеделски сдружения и земеделски стопани, които, за да ползват данъчни и кредитни преференции, следва да са регистрирани в областните земеделски служби. На изхода от дейноста на тези стопански субекти е получаването на разнообразна селскостопанска продукция, която се използва като суровина в преработващата промишленост, за задоволяване потребностите на населението от пресни плодове и зеленчуци. Растениевъдното и животновъдното производство се осъществява под действието не само на икономически, но още и на естествено-биологически процеси.
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
За счетоводно отчитане на селскостопанската дейност важи също правилото, че ако предприятието е селскостопанско, тогава неговата дейност се отчита чрез сметка 611 Разходи за селскостопанска дейност. Ако обаче селскостопанската дейност е една от основните дейности на предприятието, тогава разходите за нейното извършване се отчитат, като към сметко 611 Разходи за основна дейност се въвежда например с четирицифрен шифър сметката 6112 Разходи за селскостопанска дейност. Тя притежава качествата на сметката 611 Разходи за основна дейност, а именно: активна сметка, а по признака структура и предназначение на сметките е калкулационна.Растениевъдството и животновъдството са обособени технологично и организационно като дейности, тогава е естествено за всяка от тях към сметка 611 Разходи за селскостопанска дейност да се водят с четирицифрен шифър Селскостопанската дейност наред с този аспек – използване на нейното отчитане на синтетичните сметки 6111 Растениевъдство и 6112 Животновъдството, се организира и води от счетоводството още и в аналитичен разрез, но с някои особености. Най-напред аналитично отчитане се води, като за всяка култура, за вида отглеждани животни се открива отделна аналитична сметка. Освен посочените съществуват и други особености в аналитичното отчитане на растениевъдството. Например счетоводно се водят три отделни аналитични сметки за многогодишните култури люцерна и детелина. Извършените разходи за сметки на група 60, се обхващат в една обща аналитична сметка. В продължение на първите три години се отнася по 1/3 част от тези разходи в аналитичната сметка “Отглеждане на многогодишна тревна култура”. Статията е:Д-на с/ка 6111 – К-на с/ка 611 Заедно с частта от тези общи разходи в дебитната страна на аналитичната сметка за вида отглеждана тревна култура през годината се отнасят още и производствените разходи за нейното отглеждане. Това става със счетоводната статия: Д-на с/ка 6111 – К-на с/ка 601, 602, 603, 604, 605, 609
Изследване в селскостопанското счетоводство в технологичен аспект констатира, че се съпътстват също от отрицателното явление брак в производството.Всеки от производствените разходи, конкретизирани от счетоводството на земеделските кооперации и сдружения като статии на калкулацията, получава счетоводен израз: Д-на с/ка 611 – К-на с/ка 601, 602,603, 604,605 ,609 По дебита на калкулационната сметка 611 Разходи за селскостопанска дейност, съответните сметки и аналитични сметки се отнасят и други разходи: услугите от спомагателните дейности, резервираните разходи като разходи за бъдещи периоди, калкулативният брак и други.Счетоводната статия, която се съставя за тях е: Д-на с/ка 611 – К-на с/кта 612, 613, 617 За да бъдат покрити загубите при природни бедствия, земеделските кооперации и сдружения, отглежданите растениевъдни култури животни се застраховат . Застраховката за тях е производствен разход. Най-напред се осчетоводява съгласно застрахователната полица по икономически признак със статията: Д-на с/ка 602 – К-на с/ка 495 – Разчети по застраховки Веднага, каквато е практиката, или в края на отчетния период застраховката се отнася и по предназначение, като се съставя статията: Д-на с/ка 611 /К-на с/ка 602 Що се отнася до обезщетенията за щетите, които застрахователят плаща на земеделските кооперации и сдружения за настъпили застрахователни събития в селскостопанската дейност. В НС е предвидено те счетоводно да се отчитат като извънреден приход и да се осчетоводяват съгласно Акт за оценка на застрахователя със статията: Д-на с/ка 495 – К-на с/ка 799. За отчитане на застрахователното обезщетение има две възможности. Едната е по операционно-резултатната сметка 709 Приходи от други продажби. Счетоводните статии са следните:Д-на с/ка 495/302/501 – К-на с/ка 709 Д-на с/ка 709 – К-на с/ка 611, 311, 312 Другата възможност е, като в НС се обособи съответната сметка от свободните шифри на група сметки 70, която например може да бъде сметка 707 Приходи от застрахователни обезщетения. Съставя се статията: Д-на с/ка 495,302 – К-на с/ка 707 Д-на с/ка 707 – К-на с/ка 611, 311, 312 Използването от счетоводството на земеделските кооперации и сдружения на една от двете сметки – 707 или 709, естествено, завършва с приключването им с реализирания финансов резултат от този стопански процес – печалба или загуба
СЧЕТОВОДНО ОТЧ ИТАНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ
Строителните предприятия изпълняват договорите за строителна дейност на етапи във времето. В стандарта етап на изпълнение на договора се определя като “метод за признаване на приходи и разходи чрез отнасянето им спрямо етапа на завършване на договора”.Стопанските субекти – строителните предприятия, осъществяват строителната дейност, като правят за нея съответните разходи. Всички те обаче нямат еднакво отношение към създаването на строителните продукти. Едни от тях са пряко свързани с договорираните строителни обекти и без извършването им не е възможно тяхното изпълняване. Те са разходи труд, материали, амортизации, наеми, оборудване и съоръжения, проектиране технически надзор и др.Стопанските субекти правят и втори вид основни, технологични разходи. Те са: застраховки, разходи за проектиране и техническа помощ, други разходи, които са свързани с дейноста и могат да бъдат отнесени към конкретен договор. Тези два вида извършени разходи от строителните предприятия, макар да не участват по един и същ начин в създаването на строителните продукти, като основни, технологични разходи формират тяхната себестойност. В НС за счетоводното им обхващане е обособена сметка 611 Разходи за основна дейност. Целесъобразно е към тази сметка да се обособят с четирицифрен шифър сметките 6111 Разходи за строителни дойности и 6112 Разходи за монтажна дейност. Към сметка 611, респ. към всяка от нейните обособени с четирицифрен шифър сметки, извършените разходи се отчитат в следните разрези: по договори, по обекти, по етапи и подетапи и по статии на калкулацията. Набирането от счетоводството на присъщите основни разходи на всяка от тези статии на калкулацията става, като то спазва чл.23, ал.1 от ЗС – най-напред да се осчетоводят по признака произход чрез отнасянето им по дебита на сметките за тях от група 60 Разходи по икономически елементи. Те веднага с осчетоводяване на извършването им – каквато е практиката, или в края на отчетния период идват по дебита на сметка 611, респ. на нейните сметки 6111 и 6112. Д-на с/ка 611/6111 – К-на с/ка 601, 602, 603, 604,605,609 За закупената земя с предназначение за създаване на строителен продукт за продажба Д-на с/ка 302 – К-на с/ка 401 За осчетоводяване “разхода” на земята при започване на строителната дейност: Д-на с/ка 601 – К-на с/ка 302 За отнасяне като разход по предназначение включената земя в строителната дейност Д-на с/ка 611 – К-на с/ка 601 Що се отнася до закупеното или придобито право на строеж срещу задължение за предоставяне на строителна площ, то се осчетоводява със статията: Д-на с/ка 601 – К.на с/ка 401, респективно 412 Заедно с горната счетоводна статия се съставя и втора – отнасяне като разход по предназначение на правото за строеж. Тя е следната: Д-на с/ка 611 – К-на с/ка 601 Натрупването на разходи по дебита на сметка 611 разходи за строителна и монтажна дейност, съответните с четирицифрен шифър сметки, се съпътства и от следните стопански операции: Услуги от спомагателни дейности.Счетоводната статия е:Д-на с/ка 6111, 6112 - К-на с/ка 612 Отнасяне на разпределяеми основни строителни разходи по строиителни обекти и договори. Статията е: Д-на с/ка 6111 – К-на с/ка 6113 Отнасяне на производствен брак, когато е за сметка на строителното предприятие. Счетоводната статия е: Д-на с/ка 6111,6112 – К-на с/ка 617 Строителството се съпътства от подготвителна дейност на изпълнителя на строителната площадка. Изграждането на временни сгради на строителната площадка се осигурява с финансови средства, чийто размер е предвиден в генералната сметка на строителния обект, респ. в договорената му цена. Когато е с договор е за сметка на инвеститора. Направените от изпълнителя разходи за създаване на строителната площадка на временни сгради и съоръжения счетоводно се отчитат за всеки строителен обект Изпълнителят, макар да използва временно строителство в дейността си, прехвърля собественоста върху него на инвеститора. За осчетоводяване на фактурираното на инвеститора временно строителство : Д-на с/ка 411 – К-на с/ка 701, 453 За направените строителни разходи за временно строителство : Д-на с/ка 701 – К-на с/ка 6114 За финансовия резултат от изпълненото временно строителство, който се осчетоводява чрез сметка 123 и е в зависимост от това – дали е печалба или загуба. Що се отнася до временното строителство на инвеститора, то при него следва да се третира счетоводно като стопански процес за придобиване на ДМА Изпълнителите на поръчкови строителни обекти се осигуряват на строителната площадка, като вместо временни сгради използват собствени подвижни фургони за складови, жилищни и т.н. помещения. Те са също ДМА. Тяхното използване е обект на счетоводно отчитане. Подходяща за него е калкулационната сметка 612 Разходи за спомагателна дейност. Счетоводната статия за тази стопанска операция е: Д-на с/ка 6111,6112 – К-на с/ка 612. Строителните предприятия изпълняват наред с поръчково и собствено строителство, като върху закупена от тях земя или правото на строеж изграждат жилища, търговски обекти и др. Те в такъв случай, освен че са изпълнители на обекта, са и негови инвеститори. Временните сгради за складови, жилищни и т.н. помещения, водопроводната и електрозахранващата мрежа, макар да се използват временно на строителната площадка, се създават с извършване на строителни разходи, които счетоводно се отчитат по общия ред за изграждане на строителни обекти. В момента на тяхното извършване те се обхващат по дебита на съответните сметки на група 60 и следват счетоводно по дебита на калкулационната сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА. Когато завърши изграждането на тези обекти на временното строителство, те в качеството им на вече създадени ДМА се приемат и въвеждат в действие. Статията е: Д-на с/ка 203, 204 – К-на с/ка 207 Разходите, които изпълнителят на обекта прави през гаранционния му срок за отстраняване на възникнали в него дефекти. Техният размер е осигурен като приходи за бъдещи периоди, фактуриран е в издадената на инвеститора фактура и е отчислена сума от продажната цена на строителния обект. Отстраняването от изпълнителя на възникнали дефекти в изградени от него обекти е строителна дейност. Тогава за нейното отчитане трябвва да се използва също сметка 6115 Разходи за гаранционни ремонти. Натрупаните по дебита на сметка 611, 6115 строителни разходи, когато завърши процесът за отстраняване на дефектите в строителните обекти, се отнасят за покриване на отпреди това заделените за тях гаранционни суми в сметка 704 Приходи за бъдещи периоди. Това обаче счетоводството прави по непряк начин – използва се сметка 701 Приходи от продажби на продукция. Ето и счетоводните статии: За осчетоводяване на направените гаранционни разходи за съответния строителен обект Д-на с/ка 701 – К-на с/ка 6115 За покриване на извършените разходи от създадения за тях резерв за гаранции Д-на с/ка 704 – К-на с/ка 701 За закриване, след като изтече гаранционният срок на строителния обект, на неусвоените от него гаранционни суми Възможно е и извършване на повече гаранционни разходи, отколкото е заделената за тях гаранционна сума. Те са за сметка на предприятието и влияят върху неговия текущ финансов резултат. 701 Приходи от продажби на продукция, като се кредитира сметка 617 Разходи за брак в производството. Счетоводната статия, която се съставя в строителното предприятие при продажба е:Д-на с/ка 411 – К-на с/ка 701,4532 Изписване съгласно фактурата и АКТ обр.16 или обр.19 на завършения обект или на етап от него с калкулираната му себестойност от направените за него строителни или монтажни разходи Д-на с/ка 701 – К-на с/ка 6111,6112 В НС за отчитане на разходите за организация и управление на строителната и монтажната дейност на предприятието е предвидена събирателно-разпределителна сметка 614 Разходи за организация и управление. В края на отчетния период сумата се разпределя на възприетата от предприятието база за коригиране на нетните приходи във вид на твърда договорна цена или цена “разходи плюс” от завършени строителни и монтажни обекти или на етапи от тях. Счетоводната статия е: Д-на с/ка 701 – К-на с/ка 614 Когато финансовия резултат е положителен – печалба в края на отчетния период се осчетоводява: Д-на с/ка 701 – К-на с/ка 123
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ
Търговска е дейността, когато неин обект е покупко-продажбата на стоки.Предприятията, заети с тази дейност, са посредници между производството и потреблението на стоките. Търговската дейност, като всяка друга дейност, се осъществява с извършването на съответни разходи. Тя, когато за предприятието е единствена, се отчита чрез сметка 611 Разходи за търговска дейност. Присъща особеност на търговската дейност е, че има за съдържание стоковото обръщение. В резултат на него: А/ скритата в стоките потребителна стойност се превръща в реална потребителна стойност Б/ стоковата форма на стойността напълно и безвъзвратно се превръща в парична. Това отрежда на сметка 611, респ.611,6112 качеството на основна разходна сметка, като набраните през отчетния период по дебита на тази сметка разходи коригират в края на отчетния период по кредита на сметка 702 нетните приходи от продажбата на стоки. То е в два разреза: по търговски обекти – складове, магазини, ресторанти и т.н. и по видове разходи, като номенклатурата им е по възприет за тях признак ЗС чл.19, ал.1 регламентира разходите за дейностите – каквато е и търговската дейност, счетоводно да се отчитат най-напред по признака произход, като се дебитира съответната сметка за тях от група сметки 60 Разходи по икономически елелементи. Едва след като счетоводството изпълни това изискване, те веднага или в края на отчетния период се отнасят по предназначение с дебитиране на сметка 611 Разходи за търговска дейност, респ. Сметка 611 Разходи за основна дейност. Натрупаните през отчетния период по дебита на сметка 611, респ. сметка 611,6112, разходи за търговска дейност се отнасят счетоводно в края на отчетния период по дебита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки. Счетоводната статия е: Д-на с/ка 702 – К-на с/ка 611/611,6112 Изпълняването на тази счетоводна статия постига следното: а/ сметка 611 респ. 611. 6112 в края на отчетния период остава без салдо и не се съдържа в баланса и б/ влияе върху вида и размера на финансовия резултат от търговската дейност на всеки търговски обект.


15.КАЛКУЛИРАНЕ СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА КАЛКУЛИРАНЕ СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОМИШЛЕНАТА ПРО-ДУКЦИЯ
Калкулирането е другият компонент на системата “Отчитане на производството. То е също инструментариум за определяне себестойност-та на продукцията преди началото на нейното производство, т.е. на така нар. сега ориентировъчна оценка – планова, нормативна или планово-нор-мативна, и след като завърши производственият процес на нейната факти-ческа себестойност. Единствено с калкулирането на производствените разходи могат да се извеждат цени на продукцията от така нар. Себестой-ностен тип, чийто размер управлението на предприятието трябва да знае, така че да води ефективна ценова политика в условията на пазарното оп-ределяне на цените. Калкулирането като дейност се осъществява от счето-водството с помощта на съответен инструментариум – методи за калкули-ране и съответни обекти – калкулационни обекти. Използуват се различни методи за калкулиране на промишлената продукция. Те в зависимост от признаците – вида на производството, характера на произвежданата про-дукция и сложността на технологията на производствения процес са: про-ст /еднофазен/, попреработков /пофазен/, попоръчков и нормативен. Кога-то тези критерии са обектите на отчитане на разходите и на калкулиране себестойността на промишлената продукция, методите са два вида: по процеси и по поръчки. Ако пък тези критерии са начините на отчитане на разходите и калкулирането в обектите, методите са: пряко пресмятане, разпределение на разходите, изключване от разходите, сумарен, нормати-вен и комбиниран. Методите за калкулирането като процедура се изпъл-няват по отношение на даден обект – калкулационен обект – в промишле-ните дейности е видът на произведените изделия. За отнасяне по статии съответната поръчка извършените и отчетени по икономически елементи основни производствени разходи: Д-на с/ска 611 - К-на с/ка 601/ 602/ 603/ 604/ 609; Заприходяване на използваните отпадъци от материали Д-на с/ка 302 – К-на с/ка 311 Заприходяване на произведена продукция с фактичес-ката им себестойност Д-на с/ка 303 – К-на с/ка 611. Заприходяване на про-дукцията през отчетния период по ориентировъчна цена, а в края на отчет-ния период трябва да се направи оценка по фактическата себестойност. Това може да стане по два начина – пряк начин с червена счетоводна ста-тия, ориентировъчната оценка на продукцията се привежда към фактичес-ката себестойност:Д-на с/ка 303, 701 – К-на с/ка 611, непряк начин – из-ползване на съответната корективна сметка 307 – отклонение от фактичес-ката себестойност: Д-на с/ка 611 – К-на с/ка 307 коригирането на ориенти-ровъчната оценка до фактическа себестойност на продадена продукция – червена статия Д-на с/ка ...
Счетоводството в управлението на предприятието.rar
Прикачен файл! Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове. Ако нямате създаден профил, регистрирайте се, за да имате тези права.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 22201
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 972,482.70
Банка: 795,670.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Други

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта