Софийски Университет
“Св. Климент Охридски”


Курсова работа



Тема: Съветските войски в Румъния след Втората Световна Война


Изготвил: Милена Константинова Азманова 2курс, специалност “Международни отношения”, ф.н. 10977



Съветските войски в Румъния
след Втората Световна Война


На 27 септември 1940г. Германия, Италия и Япония създават Тристранния пакт. Два месеца по-късно към него се присъединява Румъния, наред с Унгария и Словакия. През есента на 1940г, обаче, под натиска на Райха, Румъния е принудена да отстъпи Северна Трансилвания на Унгария, Бесарабия и Северна Буковина – на СССР и в резултат от Крайовската спогодба, Южна Добруджа е върната на България. Налага се изводът, че изборът на Румъния за съюз с Третия Райх не е печеливш. Тя губи почти 1/3 от териториите си. Въпреки това, Букурещ участва активно във войната срещу Съветския съюз.
В края на 1943 и началото на 1944 година, изходът от войната става предвидим, а след десанта в Нормандия ( 6 юни 1944г. ) крахът на Германия изглежда все по-близък. В тази ситуация, съветският министър на външните работи В. Молотов обявява съветските условия за примирие с Румъния: “Незабавно скъсване на отношения с Германия и присъединяване на румънските войски към силите на Съюзниците от Антихитлеристката коалиция ( б.а. – до този момент румънската армия воюва пряко срещу СССР ). В замяна на това СССР обещава подкрепа за Северна Трансилвания, а също и че ако, преследвайки противника си, на съветската армия й се наложи да воюва на румънска територия, тя няма да наруши обществения ред. Всъщност съветската армия воюва на румънска територия от 27 март 1944г.” (1)
През лятото на 1944г. събитията на румънско-съветския фронт се развиват твърде бързо. На 20 август 1944г. съветските войски започват решително настъпление в района на Яш-Кишинев и на същия ден фронтът е пробит.



(1) – Кузманова А., История на Румъния, София, 2000


Междувременно, пред заплахата от настъпващата Червена армия, крал Михай се стреми да установи контакти с опозиционните политически сили и на 13 срещу 14 юни в частна вила в Букурещ е проведена среща на трима представители на двореца, трима на армията и трима на създадения няколко дни след срещата Национално-Демократически Блок ( включващ РКП, РСП, НЛП, НЦП ). Двама от политическите представители са комунисти – Емил Боднараш и Лукрециу Пътръшкану. Взето е решение да бъде извършен преврат срещу правителството на Антонеску. Първата стъпка към съветската окупация на Румъния е осъществена на 23 август 1944г. - със съдействието на краля, маршал Антонеску и министрите са арестувани, а съветските войски са вече в Румъния. Монархът възлага на генерал Сънътеску да образува правителство. В него като министри влизат четирима лидери на партиите от НДБ – Ю. Маниу, Д. Брътиану, Константин Петреску от РСП и Пътръшкану от РКП. Това е първото правителство, в което участват комунисти. Въпреки, че те съсредоточават значителна власт в ръцете си ( те получават и ключовото Министерство на Правосъдието ), все още в изпълнителната власт на страната са представени всички демократични елементи. Обявено е прекратяване на войната срещу Обединените нации, а в антигерманските сражения се включват румънски военни и много граждански лица. (1)
След 23 август 1944г. на румънска територия остават значителни съветски военни части чак до 1958г. Всъщност още след десанта в Сицилия и капитулацията на Италия се налага практиката в държавите, в които е била значителта ролята на англо-американските войски, политическата власт на англо-американските представители в СКК да бъде по-голяма. В същата степен това важи и за съветската страна. Сталин се стреми да създаде “васални” социалистически държави там, където Червената армия навлезе и, където има решаваща роля в сраженията срещу германските сили. Също така, той се стреми да има повод съветските войски да “стъпят” на територията на страните, в които СССР има жизнени интереси

(1) – Кузманова А., История на Румъния, София, 2000
( като Румъния и България, например ) с цел в тези страни съветската страна да има водещи позиции в СКК. На 9 октомври 1944г. това правило е утвърдено от договореностите между Сталин и Чърчил, според които Югоизточна Европа е разделена на сфери на влияние. В Румъния са предвидени 90% съветско влияние и 10% “за други”. СССР ще осъществи влиянието си чрез Комунистическата Партия в Румъния, както и чрез своите войски, които и след подписването на мирния договор с Румъния ( 10 февруари 1947 година ) остават на румънска територия. Известно е, че ролята на военната сила има две проявления. Тя може да бъде регулатор на международните отношения чрез прякото й прилагане или чрез използването й като “виртуално средство”(1). Налага се изводът, че потенциалната възможност тя да бъде употребена често е достатъчна за постигане на желания резултат. След края на Втората Световна война Съветският съюз запазва свои войски и в Австрия, а след Австрийския държавен договор от 1955г, с който Австрия отново става суверенна държава, те са принудени да се изтеглят. Но като следствие от създаването на Организацията на Варшавския договор , съветски войски и специалисти са разположени и в други сателити на СССР. Според някои автори, един от факторите, повлияли за учредяването на Организацията на Варшавския договор е именно фактът, че след като се изтеглят съветските военни части от Централна Европа, комунистическият център няма да разполага с военна сила в страните сателити или в близост до тях, която в случай на необходимост да бъде използвана.
На 13 септември 1944 година е подписано примирие между Румъния и Съветския съюз, действащ като представител на Обединените нации. Според текста на примирието:
1) Румъния се задължава да участва във войната срещу Германия, а на съветската армия се дава право на свободно придвижване на румънска територия.
2) Румънската държава следва да заплати репарации на Съветския съюз в размер от 300 000 000 долара, платими за 6 години под формата на храни

(1)- Стефанов, Георги. Теория на международните отношения
и нефтопродукти.
3) Отменен е Виенският арбитраж от август 1940 година, т.е. Румъния си връща Северна Трансилвания. За контрол по изпълнение на примирието е създадена Съюзническа Контролна Комисия под съветско председателство.(1)
От този момент нататък Съветският съюз постепенно създава условия за поемането на политическата власт в страната от Румънската Комунистическа Партия, която послушно следва инструкциите от Москва. В РКП се обособява т.нар. московско крило – това са тези представители на партията, които не са етнически румънци и са дошли от Москва. Те са отговорни пред Сталин и изпълняват неотклонно неговите заръки.
През есента на 1945 година заместник-министърът на външните работи на Съветския съюз Андрей Вишински се среща с крал Михай и изисква от него да възложи на д-р Петру Гроза ( склонен да сътрудничи на съветските представители ) да състави правителство, защото той се ползвал със съветското доверие. Така на 6 март 1945 година желанието на “сюзерена” е изпълнено и Гроза съставя новото правителство. Ключовите министерства са поверени на комунисти, а личността на министър-председателя служи за фасада, за демонстрация на демократичност пред англо-американските представители в СКК. През ноември 1946 година в резултат от проведените избори и извършените фалшификации, Националният Демократичен Фронт ( Румънската Комунистическа Партия, Румънката Селска Партия, обединените под комунистическо ръководство профсъюзи, Фронтът на земеделците ) получава 75% от гласовете. Още тогава пътят на Румъния към “съветска провинция” (2) е открит.
В деня на навлизане на съветските войски в Румъния, Румънската Комунистическа Партия има 972 души членове, към които се присъединяват около 150 души комунисти, напуснали Румъния и потърсили убежище в Москва в


(1) – Кузманова А., История на Румъния, София, 2000.
(2) - Golea, Tr. – Romania: Beyond the Limits of Endurance, Miami, 1988.

навечерието на войната. На този етап партията все още е лишена от масова подкрепа. Комунистическата партия в Румъния започва своя живот най-вече благодарение на външни фактори.
От факта, че румънските военни и цивилни лица участват в антигерманската съпротива заедно със съветските войски на румънска територия преди подписването на примирието е възможно да приемем извод, който не би бил обективен – а именно, че румънците с радост и облекчение посрещат съветската армия. Голеа опровергава подобно твърдение. Според автора, други страни от Централна и Източна Европа като България, Югославия, Унгария, Чехословакия, които не са обременени от “болезнения опит” от пряко граничене с Русия през вековете са по-отворени към пропагандата от Москва. Това, обусловено от историята, негативно отношение към съветската държава е допълнително задълбочено от “присвояването” на румънските територии Северна Буковина и Бесарабия в началото на войната и от жестокото поведение на съветските военни на територията на Румъния през годините на Втората Световна война; от начина, по който те третират румънските граждани. Бесарабия и Северна Буковина съставляват 58 000 кв. км от румънската територия, населени с около 4 млн. жители. Разпростиращото се съветско влияние може да бъде възприето като замяната на “един ярем с друг”(1). По данни на американските представители в СКК в Румъния до края на февруари 1945 година СССР вече е присвоил официално значително количество от стоки на стойност 150 млрд. леи за позиционираните в Румъния съветски войски. Същевременно местни военачалници неофициално присвояват продукти и суровини, чиято стойност е съизмерима с тази на законно взетите. В допълнение Съветският съюз изисква и парични вноски от румънската страна за подпомагане финансовата издръжка на военните части на румънска територия. Продукцията, изнасяна за Съветския съюз, както и издръжката на


(1) – Falls, D. R., Soviet Decision –making and the Withdrawal of Soviet Troops
from Romania, East European Quaterly, 1993, No.4.
армията, допълнително задълбочават бедността и лишенията на и без това изтощения румънски народ. Москва отнема ценни съоръжения от нефтената индустрия на Румъния, целия й морски флот, 700 търговски кораба. Стойността на репарациите възлиза на 37.5% от бюджетните разходи на Румъния за 1946-1947 година и 46.6% от бюджетните разходи за 1947-1948 година. Според една оценка, количеството стоки и услуги, извлечени от Румъния само за 4-годишния период от 1944 година до 1948 година възлизат на 1.8 млрд. долара, което означава 85% от националния доход на Румъния за този период (1).
В периода от 23 август 1944 година до 10 февруари 1947 година все още има оправдание за разположението на съветските войски на румънска територия. Тяхната функция е да следят за изпълнението на примирието. Американският представител в СКК генерал-полк. Шуйлер изразява недоволството си във Вашингтон от липсата на сътрудничество от страна на съветския генерал Сусайков, зам.-председател на СКК. Последният не само отказвал да предостави информация за разположението на войските и тяхната численост, а също така и отклонявал опитите да бъде получена информация за продължителността на престой на съветските войски. Това води до липса на точна информация за дейността на съветските войски. Все пак, според оценка на американските разузнавателни служби, през януари 1950 година съветското присъствие в Румъния възлиза на 2 дивизии с обща численост 30 000 души, заедно с 2000 души сили за сигурност. След подписването на окончателния мирен договор с Румъния на 10 февруари 1947 година Съюзническите сили следва да се изтеглят до 90 дни от страната. Въпреки това СССР настоява на румънска територия да остане един контингент с цел при необходимост да осъществи връзка със съветските войски, които все още се намират в Източна Австрия. Едва 13 години след пристигането на съветските войски в Румъния, Москва и Букурещ решават да подпишат общо споразумение, което да формализира “временното” им разполагане на румънска територия. То е подписано на 15.04.1957 година.


(1) – Floyd, Russia’s Dissident Ally
Официалният вестник на Румънската Комунистическа Партия “Синтея” оправдава споразумението от 15 април 1957 година със заплахата от НАТО.
Съветският министър на отбраната Жуков и съветският министър на външните работи – Громико, които подписват споразумението от съветска страна, повтарят това твърдение и подчертават продължаващата нужда от разполагане на войски в Румъния, а дори и в ГДР, Унгария и Полша. На този етап по нищо не личи, че съветското ръководство ще изтегли армията си само една година по-късно. Всичко това прави заявлението на СССР от 24 май 1958 година по време на среща на ОВД в Москва, че съветската страна възнамерява да изтегли войските си от Румъния, изключително изненадващо, още повече с оглед на бързото реализиране на изразеното намерение. Изтеглянето на съветските войски е възприето крайно положително от румънската общественост. До 25 юли 1958 година последните съветски войници напускат Румъния.
Възниква въпросът – какви фактори са повлияли на съветското ръководство през тринайсетте месеца между април 1957 година и май 1958 година за вземането на това решение?
Според спомените на Хрушчов, още наскоро след смъртта на Сталин ( 1953 година ), по време на посещение на Хрушчов в Румъния, Емил Боднараш ( б.а. - министър на отбраната на Румъния ) опитал да се докосне до мнението на съветския лидер по въпроса за изтеглянето на съветските войски от румънска територия. В отговор, Хрушчов избухнал, а Боднараш оправдал предложението си с факта, че Румъния не граничи с капиталистически държави, а само с такива страни, в които е утвърден социалистически модел на управление. Освен това, румънският представител подчертал, че румънската страна не желае съветският политически елит да смята, че Румъния е поела твърд просоциалистически курс, заради съветските войски на нейна територия. Боднараш заявява: “Развитието на социализъм в нашата страна не зависи от натиска на СССР”. Тези изявления от румънска страна не оказали тогава нужното въздействие на Хрушчов, който поучавал своите последователи за подценената заплаха от запад.
По-късно, прямият Георге-Георгиу Деж, като първи секретар на Румънската Работническа Партия ( б.а. - От 23 февруари 1948 година Румънската Комунистическа Партия е обединена с Румънската Селска Партия и новата обединена партия приема наименованието Румънска Работническа Партия ), си позволява да критикува Хрушчов за отношението му спрямо Боднараш. Георге-Георгиу Деж приема за обидна концепцията, че румънското ръководство не се радва на подкрепата на народа, а се е задържал на власт благодарение на съветските войски в Румъния. След като премислил, Хрушчов преценил, че е разумно войските да бъдат дислоцирани в бази в Молдова и Украйна. След консултации със съветския министър на отбраната, който не възразил, Политбюро одобрило решението за изтегляне на съветските войски.
Крайно недостатъчно е да приемем, че настойчивостта на румънското ръководство е бил единственият фактор за решението на Москва. Очевидно, съветското ръководство е преценило евентуалните ползи и загуби от подобно решение. Факторите, които влияят са от комплексен характер, някои от тях са от изключителна важност, а други – с второстепенна такава.
Според генерал-лейтенант Пасепа – бивш ръководител на румънските разузнавателни служби, Румъния е имала конкретна информация, която да “изтъргува” в замяна на подобно решение на Москва. В резултат от успешна разузнавателна операция, румънските служби разполагат с информация относно нов процес за производство на “свръхтвърди сплави, необходими за ново поколение военни и космически ракети”(1). Веднъж споменал тези факти пред Хрушчов, Деж благоприятства за успеха на сделката (2).
От значение е фактът, че ако до 1955 година, за разполагането на съветските войски в Румъния съществува до известна степен основателно оправдание – координацията с военните части в съветската зона на Австрия, то след подписването на Австрийския Държавен Договор от 15 май 1955 година, с който СССР приема да изтегли войските си, такова основание отсъства. Румънското ръководства следи тези сбития и след 1955 година натискът на Деж и Боднараш се
________________________________________________________________________
(1) – Falls, D. R., Soviet Decision –making and the Withdrawal of Soviet Troops
from Romania, East European Quaterly, 1993, No.4.
(2) – Пак там.
усилва. В действителност, съветското ръководство явно си дава сметка, че след като идтеглянето на съветските войски би подобрило двустранните отношения, а и
де факто, след средата на 1955 година липсва реална причина за разполагането им в Румъния, е разумно да бъдат изтеглени.
Най-важната причина за обявеното на 24 май 1958 година решение е фактът, че съветското ръководство разчита да премахне един източник на напрежение в диалога “Букурещ-Москва” чрез изтегляне на съветските войски, особено след като вече Румънската Работническа Партия е етнически единна, московското крило е прочистено и съществува потенциална възможност румънският национализъм да се прояви. През 1957 година Георге-Георгиу Деж може вече да бъде удовлетворен, че делата на партията най-вече са в ръцете на етнически румънци. Както и в България, от партийното ръководство са отстранени конкурентите на Деж, който постепенно съсредоточава властта в свои ръце ( б.а. – от 1952 година той е президент ). Към 1958 година в Кремъл вече не могат да бъдат сигурни във верността и лоялността на Румънската Работническа Партия, нито в своите способности да ръководят румънските политически решения. Любопитен е фактът, че само три години по-рано –на I I – рия Конгрес на РРП през 1955 година румънският президент и генерален секретар на Партията Деж, за първи път поставя под въпрос върховенството на СССР в комунистическия свят. Това предвещава т.нар. Румънска Декларация за Независимост, провъзгласена през април 1964 година, според която всички социалистически партии трябва да бъдат считани за равни и не трябва една от тях да бъде водеща. Явно е, че Хрушчов осъзнава, че съветските войски са крайъгълен камък за съветско-румънските отношения. В този период Москва се нуждае от топли двустранни отношения повече от всякога с оглед на въстанието в Унгария през 1956 година, непостоянните отношения с Белград, постепенната загуба на Албания и назряващия разрив с Пекин. Съветският съюз се стреми да предотврати евентуално откъсване на Румъния от лоното на Москва. В този смисъл, основен фактор за взетото от съветското ръководство решение е използването от Румъния на т.нар. “Китайска карта”. В средата на 50-те години Румъния и Китайската Народна Република започват да развиват двустранни отношения ( б.а. – това са именно годините, в които започва да се очертава съперничеството и да назрява Съветско-Китайския конфликт ). Концепциите на двете държави – Румъния и КНР, що се отнася до отношенията между социалистическите държави се доближават. Това сближаване е демонстрирано през февруари 1954 година със заявлението на Румънската държава, че “пълното равенство в правата и взаимното уважение на националните интереси са жизнено важни не само за Китайско-Съветските отношения, но и за тези, в рамките на целия социалистически блок”. Както знаем, основно правило за управляващите комунистически партии е първо изпълнението на интернационалния комунистически дълг и второ – преследването на националния интерес. През същата 1954 година Букурещ заявява, че наскоро подписаното споразумение между Китай и Индия би послужило за образец на Румъния. Споразумението се състои от няколко основни принципа за изграждане на отношения от нов тип. Така Букурещ и Пекин приемат единна дефиниция за отношенията между социалистическите държави. Основните правила, на които те ще се базират трябва да бъдат: равенството между държавите, зачитането на националните интереси и ненамесата във вътрешните работи.
Допълнителен ефект върху Москва оказва посещението на високо равнище в Пекин – през март 1958 година, само два месеца преди съветското ръководство да обяви решението си, румънска делегация посещава Пекин. Много вероятно е двете събития да са свързани. Освен това, на 8 април 1958 година КНР и Румъния заявяват, че военните блокове в Европа и Азия трябва да бъдат премахнати и заменени от системи за колективна сигурност; военните бази на чужда територия трябва да бъдат ликвидирани и въоръжените войски, позиционирани на чужда територия, да бъдат изтеглени (1) ( б.а. – любопитен е фактът, че и китайските войски се изтеглят от Северна Корея през 1958 година ). Допълнителен признак за желанието на Румъния да се дистанцира в известна степен от силното влияние на СССР е и това, че от началото на 1957 година в


(1) – Falls, D. R., Soviet Decision –making and the Withdrawal of Soviet Troops
from Romania, East European Quaterly, 1993, No.4.
румънските университети задължителното изучаване на руски език е премахнато.
“Китайската карта” се оказва печеливш ход за Румъния. Демонстрираното приятелство с Пекин оказва силно влияние върху решението на Москва и дава възможности за по-голяма автономия на Румъния.
През 1956 година съветското ръководство решава да даде тласък на икономическата интеграция на страните от Централна и Източна Европа чрез формализиране на специализация на всяка една от страните от социалистическия блок. Румъния се противопоставя на централизирания подход за специализация на страните-сателити. Хрушчов вероятно се надява, че чрез изтеглянето на войските, румънският политически елит ще бъде удовлетворен и склонен да приеме наложеното от Москва разделение на труда. Чехословакия и ГДР също ще бъдат удовлетворени, ако Румъния приеме новата програма за специализация, тъй като те са силно индустриални държави, а Румъния също се стреми към индустриализация.
Друг възможен фактор е подкрепата, която Румъния оказва на Съветския съюз по време на събитията в Унгария. Според някои автори, румънските войници са се включили на страната на съветските сили, а според други – румънски войник не е стъпвал на унгарска територия. Според генерал-лейтенант Пасепа, Румъния е помогнала най-вече с внедряването на служители от румънските разузнавателни служби, които да събират информация за евентуалната съпротива. Съответната информация е предоставяна на СССР. Освен това Георгиу Деж допринася за арестуването на унгарския ръководител Имре Надь. Това определено би трябвало да предизвика чувство на благодарност в средите на Политбюро.
Причина би могла да бъде и, макар и не от първостепенно значение, пропагандата. Твърде вероятно е съветският политически елит да се стреми чрез този ход да демонстрира мирните намерения на СССР пред противниковия лагер – Запада. Възможно е да не е чиста случайност, че решението от 24 май 1958 година съвпада с обявяването на намаляване въоръженията в Източния блок.
От посочените дотук фактори, които са оказали въздействие в по-голяма или по-малка степен върху решението на Съветския съюз да изтегли своите войски от Румъния, се налага изводът, че в конкретния случай именно чрез изтеглянето на военните сили СССР се стреми да запази Румъния в своята сфера на влияние. Този подход се различава от използвания в Унгария през 1956 година или в Чехословакия през 1968 година, когато военната сила е употребена със същата цел – запазването на съветския контрол в страните-сателити. Румъния е единствената държава-сателит на СССР, която постига успех в преговорите за изтегляне на съветските военни части от нейната територия по време на Студената война. През 1958 година това е все още прецедент, който се повтаря едва около 30 години по-късно. За румънското ръководство е предимство, че успява да използва обективните условия за реализирането на националния си интерес, като “надхитря” Съветския съюз. За съжаление, обаче, това е един от малкото политически ходове, осъществени от румънския политически елит в интерес на нацията в периода от 1945 до 1989 година. През следващите десетилетия самостоятелността на Румънската държава спрямо СССР не се оказва ползотворна за румънския народ.



ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Кузманова, А., История на Румъния, София, 2000
2. Falls, D.R., Soviet Decision-making and the Withdrawal of Soviet Troops from Romania, East European Quatеrly, 1993,№ 4
3. Golea, Tr., Romania: Beyond the Limits of Endurance, Miami, 1988