Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Романтизъм и реализъм в поезията на Лермонтов

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Романтизъм и реализъм в поезията на Лермонтов

Мнениеот Mozo на Сря Яну 13, 2010 12:40

Русенски университет “Ангел Кънчев”
Филиал – Силистра



КУРСОВА РАБОТА
по
РУСКА ЛИТЕРАТУРА

тема: РОМАНТИЗЪМ И РЕАЛИЗЪМ В ПОЕЗИЯТА НА ЛЕРМОНТОВ


ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ : :
Дияна Нейчева гл.ас.Ц.Балевска
Специалност: Български език и
френски език, ІІ курс
фак .№ 078216




------------------------------
Силистра
2008 г.

Яркият талант на Лермонтов засиява, макар и за кратко, през 30- те години на ХІХ век, превръщайки го в една от най - значимите фигури на„ безвремието „ , настъпило в Руския обществен живот след разгрома на декабристите. Гениален поет, оставил богато лирическо наследство, романист и драматург, той удивява със своята индивидуална и философска извисеност и с дълбоките се прозрения за човешката духовност.
Разгромът на въстанието на декабристите е своеобразен водораздел в националния живот на Русия. Преди това паметно събитие прогресивната политическа мисъл , културата и литературата са във възход .След това започва настъпление на реакцията във всички направления , гонения на всяка прогресивна мисъл , потъпкване на порива за свободна изява на таланта . Но в тази тежка обстановка развитието на руската литература не спира . Преодолявайки цензурните бариери , продължават да творят А.С.Пушкин и поетите от пушкиновата плеяда , Н.В.Гогол , а В.Г.Белински създава истинската руска литературна критика . Започва формирането на ново поколение от поети и прозаици чиито талант разцъфтява през втората половина на ХІХ век .
Едно от най – ярките явления , символизиращи неугасващия пламък на човешкия дух в тази мрачна епоха , е поезията на М.Ю.Лермонтов . Тя властно се налага в съзнанието на съвременниците , за да остане жива и актуална и в наше време . Още В.Г.Белински , съвременник и почти връстник на поета , отбелязва не само приликата му с творчеството на неговия предшественик и учител Пушкин , но и съществената разлика между тях . Творчеството на Пушкин , възникнало в значителната си част в епохата на бурен подем на общественото съзнание , в епохата на разрастване на революционното декабристко движение, е бодро , светло, оптимистично . В него има много светли надежди , много възторг , много устрем към бъдещето .
Поезията на Лермонтов , напротив , от самото начало се характеризира с мрачни настроения . Вместо веселата игривост на Пушкиновото въображение Лермонтовата поезия ни поднася с първите си стихове сериозни , дълбоки , тревожни размисли за съдбата на човека , на народа , на родината . Вместо спокойното наслаждение от живота , лъхащо от ранната поезия на Пушкин , в поезията на Лермонтов зазвучава мотивът но кошмарна несправедливост , която гнети човека и отравя душата му . Често у Лермонтов звучат нотки на разочарования и песимизъм . Но неговата поезия по основното си звучене не е поезия на песимизъм и примирение . В нея са живи отблясъците на току – що от миналото в историята декабристко въстание . Това сложно преплитане на мрачните настроения с бунтарския патос е забелязано от най – добрите ценители на Лермонтов .
Лермонтов се възприема още от своите съвременници , а и от сегашните читатели като една от най – ярките изяви на руската художествена реч. У него тя блести с ослепителна сила и не блести самоцелно . Стиховете и прозата на Лермонтов се отличават с голяма философска и психологическа дълбочина . Там съвременността се преплита с вечните въпроси , съпътствали човека приз цялото му хилядолетно духовно развитие . Лермонтов съпреживява и поетически осмисля съдбата на своя съвременник в неразривната и връзка с проблемите на човешкото битие изобщо .
Лермонтов се изправя пред руската общественост в целия си ръст на поет и гражданин през ІІ. 1837 г. .Поводът е злодейското убийство на Пушкин . Безименното стихотворение , останало после под названието „Смъртта на поета„, се разнася тайно от ръка на ръка , буди и гордост , и скръб , и негодувание . За публиката това е раждането на поета Лермонтов , чийто творчески път всъщност е започнал няколко години по – рано.Появата на „Смъртта на поета „ показва , че въпреки загубата на своя първомайстор руската литература не е осиротяла , че вече живее и твори неговия достоен приемник. Това забележително стихотворение е истинска поетическа и гражданска изповед, изповед на едно верую, на което Лермонтов остава предан до края на живота си. Произведенията написани след него са значително по - малко на брой, но показват много по - цялостна изясненост на поетическото виждане, много по – голяма философска и психологическа дълбочина, по – съвършено владеене на изобразителните средства и похвати.В тях се изразява силно стремежът за излизане от субективно – лирическото реагиране на живота и за неговото пълно и обективно изобразяване.С това стихотворение поетът влиза в открит бой с руското самодържавие . Николай І веднага заповядва младият поет– офицер да бъде изпратен в Кавказ . Впечатленията от бойната служба с небивала острота и сила оказали влияние върху Лермонтовото творчество. В гениалното „ Валерик ” след картината на сражението, в което участвал , поетът пише :
И мислех си с тъга дълбока :
о колко жалък е човек!
Що иска!... Под небето ясно
за всеки има днес место ,
но непрестанно и напразно
враждува алчен той – защо?
Великият и вечен въпрос , зададен от Лермонтов , вмества в себе си нещо повече от присъда над войната . Ако го разберем по широко – а само така трябва да го разбираме , - ще видим колко безкрайни далнини той обхваща . Силата на това „защо?” се е предала на цялата руска литература , на цялата руска мисловна изява . И ако наред с Пушкиновото може да се говори за Лермонтово начало в руското изкуство , то е именно в това велико „защо ? „ .
Лирическата поезия обхваща значителна част от творчеството на Лермонтов . Това са около 400 произведения от различни стихотворни жанрове , които показват богатството на таланта на поета и широкият обхват на мисълта му . Лириката му е богата с теми и мотиви . Грабват читателя и го увличат още първите му произведения като „Жалбите на турчина „ , което е мрачна алегорична изповед за съдбата на съвременното на автора поколение , духовно подтиснато и обезправено . В „Монолог „ звучат същите мисли , но без алегория, открито , болезнено и призивно :
Чада но севера , като цветята наши
бързо вехнем ние …
Като на свода сив изгряло зимно слънце
животът ни е мрачен . Тъй е кратък
и неговият ход еднообразен …
В цялата лирика на Лермонтов ярко се откроява фигурата на поета гражданин. Гражданските мотиви зазвучават още по – силно в „ Бородино” , посветено на 25 – годишнината от Отечествената война. В него се възвеличава героизмът на народните маси и се възхвалява поколението, спасило родината от чуждото нашествие, а това е поколението на декобристите.Народното съдържание на стихотворението органически се съчетава с народната му форма. Когато сравнява със съвременното поколение героизмът на участниците във войната,той изтъква тяхната сила и величие:
Да, хората по наше време
Юнаци бяха – славно племе;
не сте днес храбреци!
Според Белински Лермонтов в това стихотворение е изразил своето чувство на съжаление „към съвременното поколение, дремещо в бездействие, изразил е ненавист към великото минало, изпълнено с толкова много слава и велики дела” . Цялата поетическа идея и структура на това стихотворение е почерпана от народа, от неговата образност и психика. От тук този чист патриотизъм и кристална любов към родината.
Във стихотворението „ Дума „ Лермонтов доразвива темата за съвременното поколение – за неговата безперспективност, за липсата на амбиция да остави нещо след себе си, за равнодушието му към доброто и злото в живота:
Печально я гляжу на наше поколенье!
Его грядущее – иль пусто, иль темно,
Меж тем, под бременем познанья и сомненья,
В бездействии состарится оно.
………………………………………………………………………………….
В добру и злу постыдно равнодушны,
В начале поприща мы вянем без борьбы;
Перед опасностью позоро молодушны
И перед властию – презренные рабы.
В „Дума „ имаме едно прерастване на гражданското чувство, на гражданската съвест на поета в политически зов за борба. Той не желае поколенията да обвиняват неговите съвременници с „ презрителен стих” или с „горчива насмешка” . „Ако под „сатира” – пише Белински- трябва да разбираме не невинно присмехулство на весели остроумци, а гръмове на негодувание, буря на духа, на оскърбеното от позора общество,то „Дума” на Лермонтов е сатира , а сатирата е законен род поезия”. По този начин великият критик обръща внимание на една от съществените черти на Лермонтовата лирика – на нейната сатирична заостреност и разобличителна сила .
Богоборческо по дух е стихотворението „Молитва „ , написано в ироничната форма на молба към „бога „ да го лиши от чувството му за житейските истини , да му „прости” , че обича земният живот ,да превърне сърцето му в камък , да унищожи жаждата за труд , за да го върне на тесния път на религиозното „ спасение „ . С пророческа сила звучи стихотворението „Предсказание „ ,предричащо неизбежния крах на руското самодържавие :
Ще дойде за Русия черен ден .
В праха ще падне тронът повален .
От него ще се отрече сганта.
Храна смъртта ще стане и кръвта .
Още в тези ранни творби проличава склонността и способността на Лермонтов към големи художествени обобщения . Това особено ярко е демонстрирано в малкият поетичен шедьовър „Кораб „ . Именно в „Кораб” виждаме сложността на поетовото светоусещане и световъзприемане. Сложно се преплитат песимизмът и отрицанието с оптимизма и жизнеутвърждаването. Започнато в елегичен тон, стихотворението завършва бодро, с вяра в силното и красиво начало в живота, дори тогава, когато то е твърде неясно и далечно:
Проблясват водните лазури
под златото на слънчев зной…
А той, метежен, търси бури,
като че има в тях покой!
Кораба като поетичен образ символ виждаме и в други творби на поета – в стихотворения като „ 11 юни 1831 г. „ , „ Как често, от тълпа блестяща обкръжен„, а също и в романа „ Герой на нашето време” . Този метежен образ символ олицетворява непреодолимия стремеж на човека към свободата, истината, красотата, към непознати, но страстно търсени брегове.
Не бива да се остава с впечатление, че в областта на епическата поезия Лермонтов е само романтик.Позитивната програма на Лермонтов се проявява в произведенията с народно – исторически характер. В „Песен за цар Иван Василевич, младия опричник и смелия търговец Калашников” поетът поставя въпроса за достойнството на човека пред лицето на историята, издигайки нравствените сили на личността като равнозначни по мощ на държавния абсолютизъм. Наред с това трябва да отбележим и вярното, реалистично отразяване на една далечна епоха с нейния исторически колорит и морално – психологически отлики.
Другата реалистична поема „Тамбовската ковчежница”, е интересна преди всичко с шеговития си тон и с разкриване в един комичен план нравите на руското провинциално общество.Не е трудно да се види една, макар и в някои отношения по – прелестна картина на нравите, обичаите и бита на затънтената руска провинция. Лермонтов явно си е поставил за задача да пресъздаде живота на съвременната младеж, лекомислена в своите отношения и поведение.И всичко това е направено върху един социално – битов фон. Ценното в тази поема не са само образите, не е само вярното отражение на живота на руската провинция, а настройването на поета на една по – „прозаична” гама – усвояването на битовата лексика, разширяването на творческия диапазон.Тази поема бележи развитието на Лермонтов от романтизъм към реализъм.
В същност не само „Тамбовската ковчежница”, но и „Песен за цар Иван Василевич” са два успешни опита в областта на реалистичната поема, които бележат подстъпите на Лермонтов към реалистичната проза. Но преди да мине към нея, поетът прави опити, някои от които твърде успешни, в областта на драмата.
Лириката на Лермонтов – и юношеските стихове, и късната оригинална поезия – се отличава с подчертана отзивчивост към„ чуждото слово” , с „ еховост” по отношение на поезията на предшествениците му, между които особено разпознаваемо е присъствието на образни и ритмически заимствания, цитати, реминисценции, от Байрон, Пушкин, Ламартин, Хайне, Мюсе, Шилер, Мицкевич.Жанровите предпочитания на Лермонтов еволюират, движението е от молитва, елегия, пейзажна или песенна лирика, към сюжетна лирика, балада, ода, „размисъл”. Творбите на Лермонтов отразяват характерните за романтизма космически песимизъм, отчаяние, безнадеждност, крайни състояния на духа при напрегнатото, страстно търсене на идеала, светоусещането му е катастрофично, но в лириката му има и тихи съзерцания, и изповеди, търсещи взаимност, и стихове, издаващи насладата и удивлението на поета от парадоксалността на мисълта и от лекотата, с която я следва словото, както е в стихотворението „Благодарност”:
За всичко, вярвай, съм ти благодарен:
За мъките незнайни на страстта,
За сълзи и целувки в час коварен,
за вража мъст, другарска клевета
……………………………………………………………
за всичко, що в живота бе игра,
стори тъй само, за напред по- малко
да идва миг да ти благодаря.
Системата от мотиви при Лермонтов също е повлияна от вече изпробваното от предшестващите го романтици:трагична самота, неудовлетвореност, бездомност, ранна умора, повяхване на душата, копнеж по свобода, образи на затворник, пленник, неволник, недостижимост на идеала, присъстващ и в любовната му лирика.
Лермонтов оставя богата любовна лирика. И тук се налага сравнението с Пушкин. Неговите любовни стихове са изпълнени с радостни трепети, с чувство за пълнота и сила на изживяването, с щастливи предчувствия и спомени. В Лермонтовата любовна лирика няма радост, няма щастие. Основното в нея е неудовлетворението, скръбта, често се повтаря мотивът на несподеленото чувство или измяната. Така звучат „Просяк”, „Когато тръгне по света” , „ Романс”, „ Като емайла на небето…” и др. В най – сгъстен вид чертите на Лермонтовата любовна лирика се изявяват в стихотворението „ Любовта на мъртвеца”. Макар и несподелена, любовта остава неугасваща и вечна, тя побеждава и смъртта. Не успява обаче да победи мъката:
Без страх в часа на смъртна мъка
угаснах аз,
очаквах, че е туй разлъка
и край за нас.
Но виждах същества нетленни
и тъй тъжах,
че в техните черти неземни
не те познах.
Силата на Лермонтов като романтик е най – ярко изразена в неговите поеми „Демон” и „ Мцири” .Не случайно те са сочени и като връх в постиженията на руския романтизъм .В тях намират израз най – съкровените идеи и образи, които са вълнували поета през целия му живот.
От кавказките предания и легенди, от традициите на грузинската народна песен възниква замисълът на поемата „Мцири” . Това е апотеоз на гордата човешка личност, влязла в открита борба с фалшивите религиозни догми и устремена изцяло към свободата. Трите свободни дни на избягалия послушник, изпълнени с борба срещу различни препятствия, диви зверове и природни стихии, са за него по – ценни от годините, прекарани зад манастирските стени, макар че му струват живота. Идеалът на Лермонтов е цялостната в духовно отношение човешка личност. У „Мцири” няма скептицизъм, няма краен индивидуализъм, който да прави героя самотен и трагичен . Или по – точно казано, самотността и трагизмът на героя идват не от неговата природна обреченост и предопределеност, а от отнетата му свобода. В този смисъл той израства като пламенен борец за свобода против ограничението на човешките желания и стремежи. Някои критици, като Белински и Огарьов, виждат в образа на Мцири „любим” и „единствен идеал „ на Лермонтов. Но все пак не бива да се забравя и другият му идеал – по – метежният и разрушителен образ на Демона !
В основата на тази поема е залегнал древният мит за изгонването от рая на разбунтувал се ангел, като Лермонтов го допълва с кавказките легенди за прикования към скалата непокорен дух Амирани и за гордия Гуда, превърнат за наказание в планински масив. „Демон" е поема с много дълбоко социално-философско съдържание. Пронизана е от идеята за непреодолимостта на човешкия стремеж към знанието, правдата и свободата. През 1846 г. Белински пише: „Това е демон на движението, на вечното обновление, на вечното възраждане."
Поемата е изпълнена с богата символика. Разчупени са обикновените понятия за времето и пространството. Мястото на действие на Демона е цялата вселена, постъпките му не са ограничени в безкрая на времето. В поемата става дума за установени от векове и хилядолетия човешки морални ценности — любов, истина, свобода. Чрез бунта на Демона срещу бога, символ на закостенялост и мъртвило, се търси тяхната преоценка, търсят се нови пътища и нов дух. Но Демонът извървява само част от пътя. Той руши старото, без да вижда новото и без да може още да го постигне. В това е и силата, и безсилието му.
Работейки над поемата си почти през целия си творчески живот, при цялата нейна привидна отвлеченост, Лермонтов е мислел за своята мъчителна преходна епоха, за нейните проблеми. Недоволство, бунт и едновременно с това— безсилие и безпътица.
Какво ново внася Лермонтов в романтичната поема? Преди всичко един нов герой — силен, безкомпромисен в стремежа си към реализиране на своята цел в живота. Освен това той подлага на някои структурни промени романтичната поема. Те са свързани преди всичко със значителната социална и философска проблематика, която поетът влага в нея. Така например той се интересува не толкова от любовните илюзии, колкото от вътрешната сложност и противоречивост на човешките преживявания. Оттук и по-дълбокото навлизане в душевността на героя, по-всестранното психологическо изграждане на неговия образ. Субективното начало е водещо, но наред с него в последните Лермонтови поеми е налице и стремеж към обективизиране на действието, към последователност в неговото развитие.
Можем уверено да кажем, че Лермонтов създаде свой вариант на романтична поема и че с нея той достигна върха на руския революционен романтизъм. Безспорно за това му помага не само неговият голям талант, не само неговата душевна нагласа, но и идеите на руското освободително движение, към които той е бил, макар и не организирано, но духовно приобщен.
В зависимост от таланта на писателя, от неговите връзки с народа, от неговия мироглед – той може да създаде по – ценно или по – малко ценно художествено произведение. Тази мисъл може да се подкрепи и от романтика Лермонтов, и от реалиста Лермонтов. Той е еднакво гениален и в единия, и в другия случай.
Значението на един писател се определя не от продължителността на неговия живот, а от творческото дело, което той е оставил. Лермонтов е живял малко, но е извоювал свое място в литературата. Той влиза в нея със свои теми и герои, със свой език и стил. Както никой друг, той отразява и осмисля една тежка и непоносима епоха в историята на Русия — епохата след декабристкото въстание. Неговото творчество до голяма степен е „звено" между епохата на декабризма и на руската революционно-демократична мисъл.
Силата и мощта на Лермонтовия талант са му позволили да се издигне до един от най-големите представители на руския революционен романтизъм и на руския реализъм от първата половина на XIX в. В това отношение неговото име стои непосредствено до името на Пушкин.
Лермонтов обогатява както лириката, така и прозата с нови психологически и емоционални моменти. Той разнообразява и разширява нейните не само идейни, но и художествени хоризонти. В много отношения той подготвя както епическата поезия на Некрасов, така също и романистиката на Толстой и Достоевски.
Нека не забравяме и това, че Лермонтов — този демоничен талант, успява въпреки непосилните условия на най-реакционната епоха, в която живее и твори, да създаде едно високо идейно и художествено творчество, което със своето действено отрицание да служи на прогреса и демокрацията. В това отношение подобно на своя учител и предходник Пушкин той се издига до духовен водач на своя народ.























Библиография :

Анчев, А. „ Руска класическа литература” – София 1982 г.
Лермонтов, М. „ Стихотворения и поеми” – изд. ” Прогрес”1977 г.
Литература за ІХ клас – изд. „ Просвета” София 1992 г.
Литература за Х клас – изд. „ Анубис” София 2000 г.
„ Руска литература ХІХ и ХХ век „ – изд. ” Хермес” Пловдив, 2002,2005 г.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7620
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 146234
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,423,564.10
Банка: 5,487,916.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта