Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Робството, борбата и свободата в творчеството на Ботев

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Робството, борбата и свободата в творчеството на Ботев

Мнениеот Жорката на Съб Ное 27, 2010 23:14

РОБСТВОТО, БОРБАТА И СВОБОДАТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА БОТЕВ


Причисляваме творчеството на Ботев към българската възрожденска литература и същевременно между него и останалите възрожденски писатели - от Паисий до Чинтулов и Каравелов - стои цяла пропаст. Въпреки че продължава традицията на предшествениците си и в произведенията му се усеща здравата връзка с фолклора, Ботев ги насища с философските си възгледи за борбата и свободата и мястото на човека в света. В творбите му е отразен стремежа на един народ да се бори за суверенитета си. Поетически идеи и жизнен път се сливат в едно, за да се превърне авторът в символ на гордостта и непокорството, а неговите стихове да останат в съкровищницата на националната литература като образци на единството на поетично слово и революционна мисъл.
В творбите е представен светът на робството с цялата негова потресаваща жестокост. Стихотворенията "Елегия" и "Борба" са най-характерен пример за това. В тях мотивът за народното страдания е пречупен през погледа на лирическия говорител, който страда заедно със съотечествениците си, но едновременно с това може да погледне отстрани и да даде оценка не само на историческата безизходица на теглото, но и присъда за пасивността на масите. Защото за Ботев свободата във всички нейнини проявления е най- важното условие за пълноценен живот. Робът не живее - той влачи съществуването си и губи своето човешко достоинство. А когато това се отнася за цял един народ, проблемът става още по-значим и болезнен. Той е поставен директно чрез реторичния въпрос, който носи едновременно и гнева, и болката на твореца:
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Кой?, Как?, Докога? - това са тревожните въпроси, които задава лирическият аз. Отговорът им се търси в исторически план, но същевременно робството е видяно през призмата на мита за разпятието на кръста. Така смислово-емоционалното внушение за мъченичеството на един народ е постигнато убедително. Кръстът придобива символен смисъл: той е страдание, но същевременно изпитание за достоинството и вярата в идеала. Чрез този мотив Ботев изразява своето отношение към историческата съдба на народа - отъждествен с божия син чрез кръстните мъки, назаслужено страдащ, нечовешки измъчван, но безсмъртен.
Светът на робството, представен в стихотворението "Борба" , е парадоксално деформиран. Нарушената хармония и подменените нравствени норми будят гнева на лирическия аз, който с болка възкликва:
Свестните у нас считат за луди!
Това е "моралът", наложен от поробителите - не само турци, а и "рояк скотове// в сюртуци, реси и слепци с очи" .Двете синекдохи визират чорбаджии и свещеници , обединени от липсата на духовност и нравственост - техните достоинства се измерват единствено с дрехите им, а оксиморонът "Слепци с очи" сатирично изобличава тези, които според поета трябва да бъдат водачите на народа по пътя на борбата. "Стадо от вълци във овчи кожи" - така чрез народната мъдрост е изобличено лицемерието на проповядващите примирение. Те са главните виновници робството да тегне над поколения българи.
Силна любов и съчувствие към поробените и омраза към поробителите- това са двете силни и контрастни емоции, които бушуват в сърцето на твореца. Но гневът му е насочен и към тези, които остават равнодушни на народното страдание, лъжепатриотите, за които думи като народ и свобода са празни понятия, а не светини. Според поета бездействащите и говорещите са също толкова отговорни, че робството продължава, колкото и поробителите. Техният образ той изобличава в сатирите "В механата" и "Патриот". За тях поетът не пести обидните думи - "неразбрани", "идиоти". На фона на потресаващата картина на народните страдания, въведена чрез низходящата градация "коли, беси, бие, псува и глоби" позата на събраните в механата е цинична. Техните патриоатични лозунги остават без покритие, смелостта им е предизвикана единствено от виното. Техният двуличен образ е директно разобличен в сатирата "Патриот":
Патриот е - душа дава
за наука и свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
А образът на народа е изобразен монолитно и асоциативно напомня на начина, по който Есхил представя Прометей - окован, но могъщ и безсмъртен, измъчван, но очакващ своето избавление. Тази аналогия е внушена чрез натуралистичните картини на страданието""Ръжда разяжда глозгани кости", "пот от чело кървав се лее над камък гробен", "кръстът е забит във живо тело". Алитерацията на "р","з" и "с" създава усещането за нещо зловещо, за тление, обхванало живото тяло на народа, което може да се долови не само с поглед, но и да се чуе като звук - вопъл, криеещ страдание по-страшно от смъртта.
В Ботевата поезия светът на родното носи очертанията на страданието. То е характеристика и на най-близките - майка, баща, братя , либе. Образът на майката заема средищно място в редица творби - "Майце си", "На прощаване", "Хайдути".
В духа на фолклорната традиция тя е най-близкият човек, на когото сина може да изплаче болката си, да получи подкрепа и разбиране. Неслучайно още първото сихотворение на твореца е посветено на нея. Написана в Одеса през 1867 година, елегията "Майце си" представя ключовите образи и чувства, които са типични за цялото Ботево творчество. Тя извайва образа на младежа, който търси своето място в живота. Драмата му се обуславя както от носталгията по родното, така и от липсата на другари, с които да сподели чувствата, които го терзаят.
Чувството за безизходица се внушава и чрез композицията на творбата. Тя започва с два стиха, изградени чрез синтактично паралелни конструкции и анафора които поставят реторични въпроси. последното двустишие има същата синтактична конструкция и звучи като отговор на поставените в началото въпроси.
Елегията започва с обръщение към майката. Фолклорното "мале" звучи гальовно,внушава усещането за синовна привързаност и носи съзнанието на лирическия аз, че е грях да се наранява майката. Началните стихове звучат като обредно оплакване, но същевременно разкриват и ценностната система на героя, според когото толкова огромно страдание може да бъде предизвикано единствено от майчината клетва и прегрешение спрямо рода и семейството.
Лирическият аз възприема себе си като скитник, като човек, изолиран от дома. Той е блудният син, който страда, той е самотникът, който бленува прегръдките на майката. Контрастно са противопоставени двете пространства - чуждото, което носи страдание, и родното - символ на щастие, хармония уют.
Същата смислова насоченост има и стихотворението "Към брата си" тревожните и драматични въпроси на героя са насочени към близкия по кръв и битие, единственият, който би разбрал и споделил терзанията му. Липсата на отговор подчертава самотата на аза.
Сред най-близките е и либето. Поетическото послание "По моето първо либе". Трите времеви пласта на творбата - минало, настояще и бъдеще - проследяват промяната, настъпила в ценностната система на героя. От позицията сега той преосмисля миналото и то буди в душата му само гняв и отрицание. Тесният свят на личното щастие, обсебил младостта му, става съизмерим с веригите на робството. Пълното отдаване на любовта се схваща като предателство на националните интереси. Проумял, че човек не може да бъде щастлив, егоистично затворен в тесните граници на личното, героят поставя пред любимата си дилемата :"Запей, или млъкни, махни се!" Тя трябва да избере дали да сподели идеите на борбата със своя любим, или, оказала се слаба, да напусне живота му.Тази идея откриваме и в писмото, което поетът изпраща от борда на кораба "Радецки" до съпругата си: "Мила ми Венето, знай, че после родината най- много съм обичал тебе". Същият мотив звучи и в творчеството на унгарския поет революционер Шандор Петьофи, който споделя:
Две неща ми трябват на земята:
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота за любов,
любовта да дам за свободата съм готов!
Това е позицията на патриота, за когото родината стои над всичко и той е готов да жертва личното си щастие в името на народа. Ботевият лирически аз има един идеал - свободата и в стиховете си поетът декларила готовността си за саможертва. В "На прощаване" той рисува две въображаеми картини проспекция - на геройската смърт и на победното завръщане. Първата е по-вероятна, втората - по-желана. А майката е длъжна да вникне в мотивите му, да приеме решението му и да възпита невръстните му братя като бъдещи борци. За героя саможертвата в името на родината е дълг и смисъл на живота му. Той копнее за онова "там" - далече във времето и неопределено в пространството, където "буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец".Романтичната му представа за битката като буря, е прекрасна. Появява се символът на венеца - знак на мъченичество, но и на победа. През борбата и саможертвата минава пътят на свободата - в това е убеден героят. Затова смъртта в битката не е ужасяваща, а привлекателна, приканваща към себе си с усмивката на любимата. И молитвата на героя е отправена не към християнския бог, който е в небесата, а към бога на разума, който да освети саможертвата му в името на родината.
В поезията на Ботев героят мечтае за подвиг в борбата за свобода. Затова всички примери на саможертва в името на родината изпълват поета с възхищение и преклонение. И най-вдъхновените си стихове той посвещава не две исторически личности, превърнали се в легенда в народната памет - Хаджи Димитър и Васил Левски. И в двете творби Ботев посочва името на конкретната личност само в заглавието. Защото задачата му е да потърси не еадинственото и неповторимото в техните образи,а чрез него да утвърди идеята, че подвигът и саможертвата трябва да станат типични. В баладата Хаджи Димитър е назован с фолклорното определение юнак - символ на мъжество и героизъм.А Левски е наречен един син на родината майка - така героят е отъждествен с Христос - единствен син на Богородица. Въпреки че в елегията "Обесването на Васил Левски" звучи безутешният плач на родината, определена чрез персонификацията като "черна робиня", а в баладата "Хаджи Димитър" се преплитат в едно песните на Балкана, самодивите, певците и жетварките, задачата на твореца е една и съща - да покаже величието и красотата на подвига и да утвърди идеята за безсмъртието, изразена директно чрез оксиморона:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
Времето на робството се нуждае от примера на своите герои, за да вдъхнат патриотичен подем у народа. В поемата "Хайдути” творецът представя духовният облик на Чавдар и проследява пътя от робското примирение до идеята за борба с тиранията. Тежкото битие и гордостта, наследена от бащата, бързо пораждат решението на детето " татко ми да ме научи/ на к"ъвто иска занаят".
Темата за борбата срещу тиранията е продължена и в творбите, в които поетът разкрива подвига на бореца за свобода. С особено вдъхновение той извайва безсмъртния, като още в първите стихове утвърждава:"Жив е той! Жив е!" Един слух, че Хаджи Димитър не е загинал, а събира нова чета, за да я поведе на борба с поробителя,се превръща в апотеоз на героизма. Тежката рана, строшеното оръжие, тъмнеещите очи - това са белезите на физическото страдание, на уязвимата тленност, на тялото, осъдено да се превърне в пръст от пръстта. Но устата проклина цяла вселена, за да покаже чрез хиперболата силата на духа, осигуряващ вечен живот. Дори времето спира, за да се очертае монументалната фигура на героя, изстрадващ своята саможертва на пиедестала на Балкана. Слънцето е спряно, природните сили се прекланят пред красотата и величието на саможертвата. Балканът, символ на родната земя, на вечността и свободата, запява хайдушката песен, в която звучи вярата, оптимизма, надеждата за свобода. Нейде далеч остава робският глас на жетварката и тъжната песен на робската действителност. А героят е високо, в поднебесната вис, заобиколен от самодивите, дошли да се преклонят пред подвига, да облекчат страданието и да приобщат юнака към абсолютната свобода на духовния полет.
Гледната точка на поета в елегията "Обесването на Васил Левски" е по-различна. Отново творбата изразява възхищението пред подвига на героя, но стихотворението напомня на симфония на безнадеждността, обусловена от трагичната окончателност на смъртта. На фона на бялата зима Ботев изгражда знаците на скръбта и страданието - майката "черна робиня", черното бесило, гарванът, псета, вълци.Грозният грак на гарвана, майсторски въведен с алитерация, създава слухова представа за злокобното събитие. сред безкрайното поле, превърнато в пустиня от злата песен на зимата, звучи единствено отчаяният плач на жени, деца и старци, оплакващи гибелта на единствения, приел бесилото за своя Голгота.
Мечтаната свобода Ботев рисува в едно единствено стихотворение - поемата "На прощаване". Възторгът и опиянението не познават предел, те са изразени с повелителните глаголи "берете", "късайте", "да кичим"... Образът на победителите също носи очертанията на прекрасното - защото мечтата е въплъщава смисъла на живато за героя. Великолепните униформи, иглянките пушки, златните левове са знаците на мъжеството, гордостта, благодарение на които свободата става факт. И отново тук са най-близките. С тях той желае да сподели и най-щастливите си мигове, както е готов да разкрие и терзанията си.
Прекрасното видение изчезва също тъй бързо, както се е появило. Действителността отново налага своите закони. Героят все още не е извървял пътя "страшен, но славен". Все още не е постигнал безсмъртието чрез смъртта, но е разкрил съкровените си мисли и чувства, които показват неговата целеустременост, нравственост и себеотрицание.
Ботевите двадесет стихотворения изграждат един свят, в който нуждите на родината стоят над всичко. Свят на робство, сълзи и скърби, който очаква своето избавление следкръстните мъки на действителността. И поетът сам извървява своята Голгота, за да получи безсмъртие чрез героизма и саможертвата си, и да потвърди чрез съдбата си дълбоката мъдрост, изразена чрез оксиморона:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
Големите въпроси на робството, свободата и достойнството на човека, отказал да бъде роб звучат и в пъблицистичните текстове на Ботев.Зяпачнал своята белетристична дейност по страниците на вестник "Свобода", по-късно преименуван в "Независимост", той дава най-вярното определение за ролята на публизистиката в живота на хората. Тя е единствената трибуна, чрез която народът може да изкаже своите нужди, теглила и неволи. Ботев пише статии, фейлетони, коментари, дописки, но с каквото и да се заеме, той никога не пише за дребни или случайни неща, а звучат големите проблеми на времето.
Статията "Народът. Вчера, днес и утре" пресъздава картината на робското мъченичество, като перифразира ключови поняутия от "Елегия"- "страшният хомот", окованото в "тежки окови" народно тяло, над което се изсипват безнаказано безчестия и злодеяния. В статията творецът не само констатира недъзите на действителността, но и прави своите предвиждания за бъдещето. В настоящето той вижда Турция като "труп на смъртния одър", който няма бъдеще. До този извод авторът стига след цялостен политико-икономически анализ на състоянието на империята, за да докаже, че в условията на чуждо владичество за българския народ няма перспектива за развитие. Ретроспективно сглеждайки се в миналото, журналистът прави тъжната констатация, че варварското зло сякаш е безконечно, а новата политика на Високата порта не е нова, а само по различен начин заробваща. Обещанията за реформи, ред, законност, равенство са горчива порадия. Затова Ботев открито критикува слепотата на примирените, които се уповават на чуждата благоразположеност. Същевременно сочи единствения път за избавление - революцията. За да убеди сънародниците си и да ги октивира към действен патриотизъм, той се позовава на исторически факти, припомня царуването на Борис 1, проследява хронологически историческите събития до поробването на българските земи. Дава висока оценка на хайдутството и въстанията. На фона на тези безспорни прояви на героизъм Ботев недоумява защо съотечествениците му са така пасивни, оставили себе си и родината си на инертността. Затова той призовава всеки да поеме своя собствен път на развитие, за да се върне достойното място на България сред другите европейски народи.
Интересът към историческите събития в България и света присъства в цялостното публицистично творчество на Ботев. В статията памфлет "Смешен плач" той очертава своето мнение за значението на френската комуна като етап от борбата срещу потисничеството във всичките му форми. Той открива близостта в стремленията на българския и френския народ и внушава идеята, че борбата на народите за справедливост и свобода почива на общи закони. Борбата на френските комунари , дръзнали с кръвта си да защитят своите интереси, го възхищава . По полюсно различен начин обаче реагира "нашата бедна журналистика", която си навлича гнева на защитника на комунарите. Ботев укорява своите братя по перо за проявеното неразбиране и за консервативността им. От позицията на убеден демократ журналистът застава на страната на потиснатите и онеправдените, проявили дързостта да воюват за по-добър живот. Като противник на всяко насилие той развенчава неговите идоли вицето на Александър Велики и Наполеон. Оправдава проявата на насилие, когато е единствената възможност на потиснатите да се преборят за правата си, както това правят парижани. Революционерът вярва, че дългоочекваното възмездие приближава. За него Френската революция е като катализатор. Той вярва, че българите също скоро ще се възправят срещу своя потисник, робът ще поиска сметка от своя господар за петте столетия гнет, унижения, неправди и страдания. Тогава ще настъпи нова ера за човечеството, която той символично определя като "ден първий", началото на един нове живот - без насилие и робство.
Темата за робството, за бездействието и апатията, за тиранията в европейски и балкански план е основна и във фейлетона "Политическа зима", който е изграден по принципа на жанра алегоричен сън. Така става възможна рязката смяна на зрителния ъгъл, преходът от едно пространство в друго, пораждат се странни и гротескови образи и видения. С този похват - съня и видениято - си служат възрожденските фейлетонисти П.Р.Славейков, Л.Каравелов и Хр.Ботев, а след Освобождението Алеко Константинов.
Формата на съня функционира на различни нива във фейлетона "Политическа зима". Заспивайки, главният персонаж се пренася в друг свят и в него вижда европейските народи и техните лидери, великите сили и малките, беззащитни поробени народи, деведени до жалко състояние. Светът е кръчма, в която са се разположили "гладните, дрипавите и измръзналите народи". Бисмарк е", възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия", руският министър на външните работи Горчаков "раздава коливо за бог да прости славяните". Умаленият модел на света е като малък марионетен театър, в който герои са смалените фигури на европейски политици. В гротескно - карикатурен вид в кръчмата са и представители на Австро-Унгария,Англия, Франция, Турция. Не са пощадени и правителствота на Гърция, Италия, Испания. Прозорливостта на Ботев и детайлното познаване на съвременнната му политическа обстановка му помагат да изобрази еднакво изразително микро- и макросвета. С привидно обикновени и делнични факти и събития фейлетонистът изрича съдбовни и страшни истини. Турската империя е представена като паяжина, която задушава всеки опит за свобода. Поданиците са изобразени като мухи - толкова незначителен е техният живот.Там вързали 50-60 души и ги карат на място злачно и спокойто - тоест в Диарбекир, тук окачили едного на въже, за да се поизсуши. Алегориите изграждат потресаващата картина на робството, на чийто фон бездействието на героя е ужасяващо.Той е доволен, когато е сит, на топло и е оставен на спокойствие.Затворенато пространство на собата символизира ограниченото духовно пространство на героя.Липсва дори прозорец за връзка със света. А и той не се интересува от ставащото навън, щастлив да обитава робския си дом безметежно. Чрез своя герой Ботев заклеймява "политическата зима" на апатия, безхаберие и безразличие на българите, заспали под дебелата сянка на султана. И пролетта няма да дойда, докато народът не промени своя начин на мислене.
Така чрез стих и проза големият български революционер и демократ очертава своите възгледи за човека и света. Сам той издигнал идеала за свободата на отечеството над всичко, призовава и своите сънародници да поведат борба, жертвайки живота си.
Сигнатура:
[web]http://swfchan.org/1179/helikopter.swf.html[/web]
Жорката
Доктор
Доктор
Репутация: 1150
Жорката изгражда репутацияЖорката изгражда репутацияЖорката изгражда репутацияЖорката изгражда репутацияЖорката изгражда репутацияЖорката изгражда репутация
 
Мнения: 4772
Регистриран: 26 Мар 2010
Наличност: 65,157.40
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
Блог: Виж блога (2)
пол: Мъж





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта