Римска империя обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август. Тя е най-силното държавно образувание в западния свят и е продължение на 500-годишната Римска република (510 г. пр. Хр. – І в.), която е била сериозно отслабена от битките между Гай Марий и Сула, както и от гражданската война на Юлий Цезар срещу Помпей Велики и Брут. Въпреки че Рим разполага с колекция от държави-данъкоплатци векове преди автокрацията на Август, държавата преди него обикновено се нарича Римска република. Разликата между Римската империя и Римската република е най-вече в държавните органи и взаимоотношенията между тях. Няколко събития са посочвани за разделящи републиката и империята- обявяването на Юлий Цезар за пълновластен господар на империята (през 44 г. пр. Хр.), победата на наследника му Октавиан в битката при Акций (2 септември 31 г. пр. Хр.) и обявяването му от римския Сенат за honorific Augustus (16 януари 27 г. пр. Хр.)

Латинският термин Imperium Romanum (Римска империя) е вероятно най-добре познатата латинска фраза, в която думата „империя” означава територия, частта от света, която е под римска власт. От времето на Август до упадъка на Западната Римска империя, римските владетели имат власт над Западна Евразия и северна Африка. Римската експанзия започва дълго време преди държавата да стане империя и да достигне своя връх при император Траян със завладяването на Дакия през 106 г. Все още продължава римското влияние над културата, правото, технологиите, изкуството, езика, религията, правителствата, войските и архитектурата на западната цивилизация.

През 337 г. Римската империя условно е поделена на три части между синовете на Константин I Велики, а последното условно разделяне датира от 395 г., когато преди смъртта си Теодосий I Велики дава Запада на Хонорий, а Изтока на Аркадий. За край на Западната Римска империя се посочва датата 4 септември 476 г., когато последният западен император Ромул Августул е свален от германските наемници, а източният император Зенон не избира друг на негово място. Източната Римска империя продължава да съществува до 1453 г., когато е превзета от Османската империя. След XVI-XVII в. насам, под влиянието на западноевропейските историци, Източната Римска империя е по-известна под името Византийска империя, в която основният език е бил гръцкият. В нея се запазват правните и културни традиции, които продължават да съществуват заедно с православното християнство и древната гръцка култура.


Приема се, че Римската империя започва с конституционното споразумение след битката при Акций през 31 г. пр. Хр.. Всъщност републиканските институции на Рим са разрушени през предходното столетие и управлението се осъществява еднолично от времето на Сула.

Въпреки това управлението на Август отбелязва един важен обрат. По времето на Акций няма живи свидетели на функциониращите републикански институции или на време без гражданска война в Рим. Четиридесет и пет години по-късно, при смъртта на Август, малцина помнят времето преди самия него. Продължителността на живота на средния римлянин е само четиридесет години. Дългото управление на Август позволява на едно поколение да живее и умре без да познава друга форма на управление и дори друг владетел. Това е изключително важно за създаването на нагласи, които позволяват установяването на наследствена монархия в Рим, който убива Юлий Цезар заради царските му аспирации. Независимо дали го одобряват или не, едноличното управление е единственото, което хората от Века на Август познават, и така ще остане дълги векове.

Управлението на Август е забелжително с няколко трайни постижения, които определят бъдещето на империята:

* Създаване на наследствената длъжност, която днес се нарича римски император
* Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на римската войска от гражданска в професионална
* Създаването на преторианската гвардия, която издига и сваля императори през следващите векове
* Разширението на империята до нейните „естествени граници“. Границите, достигнати при смъртта на Август остават граници на империята с малки изключения през следващите четиристотин години.
* Създаването на civil service извън структурата на Римския сенат, което поставя началото на отслабване на сенатската власт.
* Lex Julia от 18 г. пр. Хр. и lex Papia Poppaea от 9 г., които насърчават раждаемостта и осъждат безбрачието.
* Провъзгласяването на култа към Божествения Юлий Цезар в цялата империя и насърчаване на полуобожествяването на самия него приживе в елинистичния Изток. Тази традиция оцелява до времето на Константин Велики, който при смъртта си става едновременно римски бог и „тринайдесети апостол“.