Република Италия
Страната е разположена на Апенинския полуостров, о-вите Сицилия, Сардиния и редица малки острови. Има площ от 301.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Франция - 515, Швейцария - 718, Австрия - 415, Словения - 218, Сан Марино - 70 и има брегова линия от 5 599 км, от които континентална - 3 301 км Тиренско море - 963, Адриатическо море - 1 128, Йонийско - 795, Лигурско - 415 (и островна - 2 298 км (Сицилия - 867, Сардиния - 973 и останалите - 458). Релеф - предимно планински - на север Алпите с най-висок връх Монблан - 4 807 м (на границата с Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от Апенинския полуостров е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно - 2 914 м. В южните части на страната са действащите вулкани - Везувий - 1 277 м, Етна - 3 323 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Струмболи - 924 м (на о-в Стромболи).

Климат - субтропичен, средиземноморски, на север преходен към умерен. Средната температура за юли са 20-28 градуса Сº, при южен вятър (сироко) се повишават до 40-45 градуса Сº, и за януари - до 12 градуса Сº. Валежи - 600-1000 мм в равнините, и до 3000 мм във високите планини. Реки - пълноводни в Северна Италия - По, Арно и др., а в южните части - маловодни, пресъхващи. В предпланините на Алпите има големи езера - Лаго ди Гарда, Лаго ди Комо, Лаго Маджоре и др. Растителност - широколистни гори в Апенините, в Алпите - иглолистни и алпийски ливади. Горите са 25 % от площта на страната.

Население - 57 260 хил. жители. Гъстота - 190.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.

Етнически състав - италианци - 94.1 %, сардинци - 2.7 %, фриули - 1.3 %, каталонци - 0.1 %, ладино - 0.1 %, немци (южно-тиролци) - 0.6 %, словенци - 0.2 %, албанци (0.2 %, други - 0.7 %.

Официален език - италиански (литературен), използват се три групи диалекти.

Конфесионален състав - християни - 94.6 % (от тях католици - 99,4 %, протестанти - 0.3 %, униати - 0.2 %, православни - 0.1 %), мюсюлмани - 2.1 %, други - 3.3 %. Извън страната живеят над 11 млн. италианци, главно в САЩ, Франция, Аржентина, Канада, Германия, Швейцария, Австрия и др. Градско население - 67 %.

Столица - Рим (2 651 хил. ж.). Други градове - Милано (1 301 хил. ж.), Неапол (1 046 хил. ж.), Торино (917 хил. ж.), Палермо (689 хил. лв.), Генуа (650 хил. ж.), Болоня (384 хил. ж.), Месина (262 хил. ж.), Верона (254 хил. ж.), Триест (220 хил. ж.).

Административно деление - 94 провинции, обединени в 20 исторически области - Пиемонт, Вале д Аоста, Ломбардия, Трентино-Алто-Адидже, Венеция, Фриули-Венеция-Джулия, Лигурия, Емилия-Романя, Тоскана, Умбрия, Марке, Лацио, Абруци, Молизе, Кампания, Апулия, Базиликата, Калабрия, Сицилия, Сардиния.

По-важни исторически събития и дати - 1000 г. пр. Хр. - на територията живеят племената лигури, етруски, италики, латини, сабиняни; 754 г. пр. Хр. - основан от латините град Рим; 290 г. пр. Хр. - Рим завладява Средна Италия; 265 г. пр. Хр. - завоюва Южна Италия; 264-202 г. пр. Хр. - Пунически войни с Картаген; 168 г. пр. Хр. - завладян Балканският п-в; 158 г. пр. Хр. - завладени са Мала Азия и Сирия; 149-146 г. пр. Хр. III-та Пуническа война - разрушаване на Картаген; 73-74 г. пр. Хр. - въстание на робите - Спартак; 58-51 г. пр. Хр. - завземане на Галия от Цезар; 30 г. пр. Хр. - присъединяване на Египет - император Октавиан Август. Рим става империя; I в. - завоювана Палестина и Юдея; 43 г. - завладяна Британия; 106 г. - подчинява Дакия; 395 г. - разделяне на Римската империя на Западна и Източна (Византия); 410 г. - варварите на Аларих разграбват Рим; 455 г. - разгром на Рим от вандалите; 476 г. - германският вожд Одокар сваля последния император на Западната Римска империя - Ромул Август; 488 г. - вестготите основават свое кралство; 554 г. - Византия установява господство над Италия; 774 г. - Италия е завзета от императора на франките, Карл Велики; 962 г. - германският крал Отон I създава Свещена Римска империя; ХV в. - испанците завладяват Сицилия, Сардиния и Южна Италия; 1796-1814 г. - господство на наполеоновска Франция; 1860 г. - борба на Дж. Гарибалди за обединяване на страната; 1861 г. - образуване на единно италианско кралство - Виктор Емануил I; 1889 г. - Италия завладява Сомалия; 1915 г. - участие в Първата световна война; 1922 г. - Мусолини завзема властта в Италия; 1929 г. - Латеранско съглашение с папата и образуване на държавата Ватикана; 1935 г. - Италия окупира Етиопия; 1940 г. - участие във Втората световна война в съюз с Германия; 1945 г. - смърт на Мусолини и край на войната; 1947 г. - след референдум Италия е провъзгласена за република.

Държавно устройство - парламентарна република. Президентът се избира от двете палати на парламента за срок от 7 години. Законодателна власт - парламент, избиран за 5 години. Състои се от две палати - Сенат на републиката (322 сенатора) и Палата на депутатите (630 депутата). Изпълнителен орган - правителство (съвет на министрите), начело с председател.

Парична единица - EURO

Стопанство - високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване. От селското стопанство с най-голяма значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5.5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия).

Транспорт - силно развит - шосета - над 300 хил. км (25 млн. автомобила, от тях 23 млн. са леки), ж.п. линии - 20 хил. км, 2/3 са електрифицирани. Главни морски пристанища - Генуа, Триест, Венеция, Неапол, Бари и др.

Туризъм - много добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 30 млн. туристи.

От София до Рим - 894 км

Спартанския манастир


Италианките луднали
за аскетична обител

Най-спартанският манастир в света се намира край италианския град Парма. В килиите няма нито телефони, нито телевизори, да не говорим за отопление. Двайсет и двете благородни девици нямат никаква представа за ролята на парите. Хапват само това, което сами си отгреждат в градината.

Игуменката пък се гордеела, че монахините са истински свободни, защото нищо не притежават.

Строгият им аскетичен живот изплашил дори епископа, който разбрал за дереджето на монахините. Отецът обаче така и не успял да ги кандардиса да си прокарат поне електрика.

За същия манастир има тарапана от кандидатки да се замонашат.

Рим е синоним на история - етруски гробници, имперски храмове, раннохристиянски църкви, средновековни камбанарии, ренесансови дворци и барокови базилики. Улиците обикновено преминават покрай статуя, триумфална арка, фонтан или некропол от римско време. Надписите на латински са навсякъде. Каменните руини и средновековните фасади също. Всичко е история.

Трудно е да се каже кое човек ще намери за по-впечатляващо във Вечния град - неподвластния на времето Форум, супермодерните хора, или невероятната скорост, която развива италианският "Фиат Бамбино", опита да се пресече натоварено кръстовище или сметката за обяда ви. В този град феноменалната концентрация на история, легенди и паметници съществува заедно с феноменалната концентрация на вечно забързани хора и тълпи от ентусиазирани туристи. Въпреки това в Рим човек не може да се загуби, стига да не кривва в малките улички и да не напуска центъра. Няколко булеварда минават през почти всички световно известни забележителности. Но винаги е по-хубаво, ако има някой да те разведе; особено ако живее в Рим от 40 години.

Аз имах този шанс и първото, което видях, бе римският Форум. Названието форум се използвало, за да се обозначи място, където са се събирали хората, за да решават важни социални и политически въпроси. Така по стечение на обстоятелствата Форумът се оказва люлка на римската цивилизация - оттук са тръгвали всички важни решения, за да се разпространят по цялата огромна територия на Римската империя.

Като гледа това пространство, заградено с ниска каменна ограда човек трудно може да си представи колко много неща са се случвали тук. Но това е къс от древния Рим без никакава намеса - освен тревата, тя е от XXI век. Достатъчно е да погледнеш една реконструкция на това място, за да разбереш защо всички са смятали Рим за център на света - прекрасен комплекс от внушителни постройки, красиви алеи и площади, украсени със статуи и паметници на императори. А за днешния вид на форума имат дял и ловците на антики, които отмъквали цели колони като сувенири. Така било до XVIII век, когато започнали разкопки, които разкрили ценни експонати на изкуството и архитектурата, макар и в окаяно състояние. Разходката из античните алеи дава представа как е протичал животът тук преди повече от 2 хилядолетия. Тя много напомня разходката из Мачу Пикчу, но останките тук са много повече и някак си доста по-близки до нас - европейски.

Продължаваме по Виа де Фори Империали и пред нас е Колизеумът, който се вижда от всички хълмове на града - един от най-известните паметници на древния свят. Истинското му название е Амфитеатърът на Флавий. За това как е получил името си Колизеум има различни версии. Предполага се, че е производно на колосален от колосалната статуя на Нерон, която била издигната в непосредствена близост, висока почти колкото самата сграда. Не е известен и архитектът на това древно чудо. Казвам чудо, защото малцина знаят, че освен за гладиаторски сражения и борби с животни Колизеумът се е използвал и за морски битки. За целта арената се е пълнела с вода и са се разигравали яростни схватки чак до горчивия им край. Колизеумът е бил идеално място за забавления, привличал е огромни тълпи и е бил любимо място за много хора. За голяма част от туристите обаче, които знаят неговата история, включително и за мен, беше изненадващ лабиринтът от тунели и клетки на мястото на арената. По план те са се намирали под нея и са служели като задкулисно пространство. Оттам са излизали гладиаторите, оттам са пускали животните, там е била и сложната инсталация за пълнене на арената с вода. Колизеумът е построен през императорския период, по-точно през 70 г. н.е., но не е бил открит до 80 г. н.е. Едва когато човек влезе вътре, осъзнава истинските му размери, способни да поберат 50 000 души преди 1900 години, във време, когато населението на Рим не е надвишавало 200 000.

Кривваме встрани и след кратък преход сред стари и нови къщи, които безспорно имат своята интересна история, стигаме любимия на мнозина италианци, както и на много туристи площад Испания. От него тръгват прочутите модни улици Виа Кондити със своето кафене "Греко" от XVIII в., станало център на римските интелектуалци, или пък Виа Маргута, известна с ателиетата на художници и изложбени галерии. Но най-известната част на площада е великолепното Испанско стълбище, водещо към църквата "Тринита деи Монти", кацнала по средата на хълма Пинкио, който се издига зад нея. Пролетно време цялото стълбище е залято с цветя, а през май се организира специална изложба на азалии. През останалото време тук са художниците, които продават своите картини. Планът за стълбището е дело на Франческо де Санктис, а църквата, до която води, е френска, от XVI в.

До площад "Минерва" е този на Ротондата, където се намира Пантеонът, една от най-големите забележителности не само на Рим, но и на Италия, и една от най-добре запазените в целия свят. Както подсказва и името му, това е храм, посветен на всички богове. Построен е от Марк Агрипа, приятел и зет на император Август, през 27 г. пр.н.е., което е видно и от надписа отвън, стига да знаете латински. Абсолютно всичко, което можем да видим днес е от римско време, включително куполът и масивната бронзова врата на входа, която била сменена с нова по времето на Адриан през 130 г.н.е. Пантеонът представлява масивна кръгла постройка с триъгълен фронтон отпред, подпрян от 12 колони. Първото нещо, което прави впечатление, когато човек влезе вътре, е, че сградата няма прозорци и се осветява през отвор на върха на купола. Попитах моите приятели какво става, когато завали дъжд. "Вътре никога не вали. Благодарение на идеално кръглата вътрешност на Пантеона въздухът се завихря и излиза от него единствено през пролуката горе и разсейва капките вода встрани по кубето." По време на християнството през 609 г. постройката се превръща в църква, което без съмнение допринася за запазването й до наши дни. Вътре, на мястото, където имало статуи на различни езически богове, най-вече на Марс и Венера, сега са гробовете на някои известни личности, между които Рафаело и кралица Маргарет. Именно тя е измислила пиците, когато в Италия настъпил глад, тъй че най-оригиналната пица не съдържа нищо друго освен тесто и домати.

Посещението на "Сан Пиетро" е величествено преживяване. Отвън църквата не изглежда толкова обширна, колкото отвътре. Едва когато се влезе в нея, може да се преценят истинските й размери. Множество арки и сводове, както и три коридора изпълват вътрешността й. Близо до входа вдясно е известната "Пиета" на Микеланджело. Скулпторите на най-прочутите папи, също негово дело, са разположени в нишите в колоните между отделните арки и сводове. Те са толкова съвършени, че когато човек стои дори на 30 см от тях, не може да повярва, че гънките на мантиите им са от камък. В дъното на главния коридор е олтарът - трона на свети Петър със Светия Дух зад него под формата на бял гълъб, поставен в прозорец, осветен от слънцето. Пред него и пред потъналия в злато олтар, всред процеждащата се слънчева светлина, която сякаш извира от самия Свети Дух, в една от най-величествените църкви на света, човек изпитва страхопочитание. Вдясно е скулптурата на свети Петър с излъскания му от докосвания крак - който го пипне, намисленото желание се сбъдва. Отстрани на колоната, в чиято ниша е поставен, има вход и по извита стълба в се слиза надолу. Там са катакомбите на "Сан Пиетро" - мрачни тунели, в които са наредени саркофазите с телата на папите. Усещането е доста зловещо! Пак в началото на църквата, но този път вляво, е списъкът на всички папи, управлявали досега. Там може да откриете и името на папа Григорий ХІV, сменил календара, поради което сега православният Великден и католическият се разминават. Тази година те съвпаднаха от доста време насам.

Когато влезете във ватиканските музеи, ще посетите и Сикстинската капела. Колкото и да вие е странно, Сикстинската капела се намира, след като от един коридор започнете да слизате надолу. Ненадейно прозорците изчезват. Тесни стълби и коридор ви съпътстват, докато не излезете в просторна правоъгълна зала, на чийто таван може да се насладите на всички епизоди от човешката история, изписани от Микеланджело - създаването на човека, създаването на Ева, Ева и змията и т.н. А на огромната стена до вас е монументалното платно на Микеланджело "Страшният съд". Сега белите превръзки около голите части на многобройните тела в картината са премахнати, но на няколко пъти през Средновековието са били слагани. Било невъзможно в Божи храм да се рисуват голи тела - в самия папски дворец - греховни фрески, показващи срамотиите на човека. Изключено! Но Микеланджело се противопоставил - в Библията хората са голи, ако искате да ги нарисувам с препаски, ще наруша Стария завет. Приемате ли отговорността да коригирате Библията? И Микеланджело ги изобразил такива, каквито са. Папите след това обаче не могли да понесат подобни срамни сцени в центъра на Ватикана и наредили на тогавашните художници да им сложат по една препаска на срамните части. Сега обаче картината е реставрирана в оригиналния си вид.

Историята на Рим е богата и далеч не завършва с Колизеума и "Сан Пиетро", оттам започва. За да бъде разгледан спокойно градът, е нужна поне седмица, а за цялостното му възприемане е необходимо да бъде преживян.