Проф. Петър Мутафчиев и научното му дело

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Проф. Петър Мутафчиев и научното му дело

Мнениеот Kotkata68 на Сря Яну 12, 2011 20:20

ПУ”ПИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”- гр.ПЛОВДИВ
Филиал – гр.Смолян

НА

ТЕМА: „Проф. Петър Мутафчиев и научното му дело”


ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
Атанаска Георгиева Доц. Ленкова
Фак.№ 064502
ІІ курс „История и География”


26.11.2007г.
Гр. Смолян
Историографията е наука, която се опитва да ни въведе в историята на България и не само. В развитието на Българската Историография от края на 19 век до ІІ-та световна война има характерна особености, които бeлежат специфичнr черти в българското общество. Eдин от историците който ни въвежда в тази епоха със своите трудове, статии е проф. Петър Мутафчиев (1883-1943).
Проф. Петър Мутафчиев е един важен за българската историография историк, медиавист и византолог. Роден през 1883г. в Добруджа. Завършва Софийският университет, а после специализира Византоголигия в Мюнхен. От 1923 е доцент, а от 1927 – професор по история на Византия и Източна Европа в Университета. 1937г. е завеждащ катедра, а от 1938г. Проф. Мутафчиев е академик.
Изследванията му върху стопанската, соцалната и политическа история на Византия и средновековна България са основополагащи за българската медиевистика. На него принадлежат и първите опити за осмисляне общите закони на българското развитие и философията на българската история. Неговото творчество е изключително разнообразно с трудове, статии, побликации, монографи, студии и др.
Проблематиката в нучното му дело обхваща и разкрива три основни проблема- изследвания в средновековието, изследвания върху Византия и изследвания върху взаимоотношенията на България и съседните Балкански страни.
Петър Мутафчиев се занимава и с изследвания на исторически извори и руски летописни надписи. Прави поселищни изследвания върху гр. Хисаря, цурквата в Пирдоп, базиликите на Чобан дере, пътищата и градилищата по поречието на р. Струма. Проф. Петър Мутафчиев заедно с други историци работят задълбочено върху изследванията си върху история на Византия и Българската държава и средновековната история. Той изнася лекции за културта на Византия, средновековна история на Сърбия и Русия. Научното му дело обхваща повече от 100 труда, които имат научен характер.
Един от големите трудове на историка е „История на Българския народ ” в 2 тома, като в І том се описва Първата Българска Държава, а ІІ том е посветен на Втората Българска Държава. Пише и „Исторая на Византия”. Към тези образци принадлежи и недовършената му монография „Книга за българите — минало и настояще”. Тази монография е запазена в машинописен препис. Дълго време тя остана неизвестна за изследвачите.
Като най-интересен в творчеството му е труда „Книга за Българите”. С написването на „Книга за българите” П. Мутафчиев си поставя за цел да разкрие най-разнообразните вътрешни и външни условия и фактори, сред които протича средновековната история на българския народ. Чрез тяхното разкриване той се е опитал да даде обяснение на редица явления от политическата и културната история. Според него съществено е било действието на четири основни фактора, които са предопределили българските съдбини през един продължителен период: Византия; географско-природните особености на земите, населявани
Не само в този свой труд, но и в редица други П. Мутафчиев изтъква като последователен защитник на тезата за решаващата роля на Византия в българското средновековно минало.
Поради това именно първата глава на монографията е озаглавена „Византия” и разглежда няколко основни въпроса от историята й. В книгата се засяга същноста, културата и държавния строй. Преди всичко Византия е притежавала „сложна държавна наука”, изразена в дълбоко осмислена политика и дипломация. Тя се стремяла с всички средства към опознаването на племената, народите и държавите, които влизали в орбитата на нейната политика. И кризата на изток през VІІ и VІІІ век. За окончателното покоряване на славянския етнически елемент от страна на империята са попречили не само изживяната от нея вътрешнополитическа и стопанска криза през VII—VIII в., но и два външнополитически фактора — арабите и създадената в края на VII в. българска държава. Безспорно е, че частта, посветена на Византия, е една от най-умело написаните. П. Мутафчиев обобщено е успял да разкрие с какъв именно противник е била изправена да воюва българската държава от основаването си до края на XIV в. Но той не е съумял да покаже каква е ролята на Византия в българската история като фактор с многостранно въздействие.
Безспорен интерес представлява втората глава на книгата — „Начало на българската държава”. Трябва да бъде обърнато внимание на няколко становища, които са в основата и на други негови трудове: Според него прабългарите са основният държавно-творчески елемент, който е дал политическите форми на държавната организация, и създаването на славянобългарската народност. Създаването и укрепването на българската държава били същевременно и продукт на кризата във Византия.
Основно място в цялата монография и в тълкуването на факторите, действали през българското средновековно минало, заема третата глава — „Балканът в нашата история”. И все пак може с пълно основание да се твърди, че П. Мутафчиев е първият, който чрез конкретни исторически факти и наблюдения е показал ролята на Балкана за запазването на българската народност и държава през средните векове. Майсторството на анализа, съчетан с публицистичната сила на внушението може да служи като пример и за съвременните историци.
В четвърта глава — “Славяни и прабългари в първоначалната българска държава”, П. Мутафчиев за пръв път в българската медиевистика с такава задълбоченост е поставил въпроса за взаимоотношенията, между двата основни етнически елемента, положили основите на българската държава. Той е искал да изясни преди всичко онова, което ги е сближавало и ги е свързвало в едно цяло. В изложението П. Мутафчиев е очертал главните причини, които са помогнали за формирането на славянския облик на българската народност: Славяните са съставяли мнозинство от населението. С присъединяването на нови територии на Балканския полуостров в пределите на държавата ролята на славянския елемент още повече нараствала, защото в тези територии също преобладавал славянският етнос. При защитата на държавата от византийските нашествия славяните играели основна роля като пазители на проходите и клисурите на Балкана. Приемането на християнството е ускорило процеса на славянизация защото славяните още преди това се приобщили към новата религия. Последен и решаващ удар върху прабългарското господство в държавата нанесли славянската писменост и книжнина, налагането на славянския език като официален в държавния живот и в богослужението.
В пета глава — „Териториални съдбини на българската държава”, са разгледани три основни въпроса: посоките на териториалното разширение; ролята на планините за запазването на българската независимост; ролята и мястото на отделните области и на средновековните столици Плиска, Велики Преслав, Охрид и Търново в политическата съдба на държавата. П. Мутафчиев смята, че една от съществените причини за нетрайността на българското териториално разширение се крие в неблагоприятното географско разположение на средновековните столици. Абсолютизирането на географския фактор е една от съществените слабости в цялата разглеждана монография.
С тежки присъди върху средновековното българско минало е изпълнена шеста глава — „Нашата политическа и културна съдба”. В духа на този възглед П. Мутафчиев смята, че едничката и неизменна черта в цялата история на българите през средновековието е липсата на постоянство и приемственост. Своите наблюдения и изводи авторът се опитва да подкрепи и аргументира върху събития от нашата средновековна история. Еднострано обаче като обект на наблюдения са разгледани отделни факти, събития, явления и личности от политическата история. Ролята на културния фактор в българското средновековно минало е разгледана от П. Мутафчиев главно през призмата на византийското влияние.
Специално внимание заслужават разсъжденията на автора върху понятието култура, които в голяма степен се покриват с тези, които се защитават от редица съвременни изследвачи.
Всеки, който направи съпоставка между текста на двете книги, особено в техните философско-исторически обобщения, ще се увери, че „Книга за българите” отчасти се вписва в „История на българския народ”. Тези две произведения са тясно свързани едно с друго и взаимно обусловени. Монографията на П. Мутафчиев „Книга за българите”, взета в своята цялост, има оригинален характер. Тя представлява опит в нашата медиевистика за разкриване на същината, смисъла на българското средновековно минало. Монографията има достижения, точни изводи и правилни концепции. В нея последователно, ясно и конкретно е показана ролята на географския фактор в средновековната ни история — и в положителен, и в отрицателен аспект. С публикуването на „Книга за българите” на П. Мутафчиев знанието за българската народна съдба се обогатява. То навлиза в дълбокото и твърде отдалечено от нас минало, но не за да ни вдъхновява с величието му, а да ни накара да се замислим и да анализираме себе си.











ЛИТЕРАТУРА:

1. Доц. д-р Ленкова - лекции
2. „Книга за Българите” – Проф. Петър Мутафчиев София 1992г.
3. www.kroraina.com/knigi/
4. www.forum.skycode.com
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Репутация: 3359
Kotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутация
 
Мнения: 24036
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 1,132,608.70
Банка: 795,580.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта