Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Проф. Петър Мутафчиев и научното му дело

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Проф. Петър Мутафчиев и научното му дело

Мнениеот Kotkata68 на Сря Яну 12, 2011 20:20

ПУ”ПИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”- гр.ПЛОВДИВ
Филиал – гр.Смолян

НА

ТЕМА: „Проф. Петър Мутафчиев и научното му дело”


ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
Атанаска Георгиева Доц. Ленкова
Фак.№ 064502
ІІ курс „История и География”


26.11.2007г.
Гр. Смолян
Историографията е наука, която се опитва да ни въведе в историята на България и не само. В развитието на Българската Историография от края на 19 век до ІІ-та световна война има характерна особености, които бeлежат специфичнr черти в българското общество. Eдин от историците който ни въвежда в тази епоха със своите трудове, статии е проф. Петър Мутафчиев (1883-1943).
Проф. Петър Мутафчиев е един важен за българската историография историк, медиавист и византолог. Роден през 1883г. в Добруджа. Завършва Софийският университет, а после специализира Византоголигия в Мюнхен. От 1923 е доцент, а от 1927 – професор по история на Византия и Източна Европа в Университета. 1937г. е завеждащ катедра, а от 1938г. Проф. Мутафчиев е академик.
Изследванията му върху стопанската, соцалната и политическа история на Византия и средновековна България са основополагащи за българската медиевистика. На него принадлежат и първите опити за осмисляне общите закони на българското развитие и философията на българската история. Неговото творчество е изключително разнообразно с трудове, статии, побликации, монографи, студии и др.
Проблематиката в нучното му дело обхваща и разкрива три основни проблема- изследвания в средновековието, изследвания върху Византия и изследвания върху взаимоотношенията на България и съседните Балкански страни.
Петър Мутафчиев се занимава и с изследвания на исторически извори и руски летописни надписи. Прави поселищни изследвания върху гр. Хисаря, цурквата в Пирдоп, базиликите на Чобан дере, пътищата и градилищата по поречието на р. Струма. Проф. Петър Мутафчиев заедно с други историци работят задълбочено върху изследванията си върху история на Византия и Българската държава и средновековната история. Той изнася лекции за културта на Византия, средновековна история на Сърбия и Русия. Научното му дело обхваща повече от 100 труда, които имат научен характер.
Един от големите трудове на историка е „История на Българския народ ” в 2 тома, като в І том се описва Първата Българска Държава, а ІІ том е посветен на Втората Българска Държава. Пише и „Исторая на Византия”. Към тези образци принадлежи и недовършената му монография „Книга за българите — минало и настояще”. Тази монография е запазена в машинописен препис. Дълго време тя остана неизвестна за изследвачите.
Като най-интересен в творчеството му е труда „Книга за Българите”. С написването на „Книга за българите” П. Мутафчиев си поставя за цел да разкрие най-разнообразните вътрешни и външни условия и фактори, сред които протича средновековната история на българския народ. Чрез тяхното разкриване той се е опитал да даде обяснение на редица явления от политическата и културната история. Според него съществено е било действието на четири основни фактора, които са предопределили българските съдбини през един продължителен период: Византия; географско-природните особености на земите, населявани
Не само в този свой труд, но и в редица други П. Мутафчиев изтъква като последователен защитник на тезата за решаващата роля на Византия в българското средновековно минало.
Поради това именно първата глава на монографията е озаглавена „Византия” и разглежда няколко основни въпроса от историята й. В книгата се засяга същноста, културата и държавния строй. Преди всичко Византия е притежавала „сложна държавна наука”, изразена в дълбоко осмислена политика и дипломация. Тя се стремяла с всички средства към опознаването на племената, народите и държавите, които влизали в орбитата на нейната политика. И кризата на изток през VІІ и VІІІ век. За окончателното покоряване на славянския етнически елемент от страна на империята са попречили не само изживяната от нея вътрешнополитическа и стопанска криза през VII—VIII в., но и два външнополитически фактора — арабите и създадената в края на VII в. българска държава. Безспорно е, че частта, посветена на Византия, е една от най-умело написаните. П. Мутафчиев обобщено е успял да разкрие с какъв именно противник е била изправена да воюва българската държава от основаването си до края на XIV в. Но той не е съумял да покаже каква е ролята на Византия в българската история като фактор с многостранно въздействие.
Безспорен интерес представлява втората глава на книгата — „Начало на българската държава”. Трябва да бъде обърнато внимание на няколко становища, които са в основата и на други негови трудове: Според него прабългарите са основният държавно-творчески елемент, който е дал политическите форми на държавната организация, и създаването на славянобългарската народност. Създаването и укрепването на българската държава били същевременно и продукт на кризата във Византия.
Основно място в цялата монография и в тълкуването на факторите, действали през българското средновековно минало, заема третата глава — „Балканът в нашата история”. И все пак може с пълно основание да се твърди, че П. Мутафчиев е първият, който чрез конкретни исторически факти и наблюдения е показал ролята на Балкана за запазването на българската народност и държава през средните векове. Майсторството на анализа, съчетан с публицистичната сила на внушението може да служи като пример и за съвременните историци.
В четвърта глава — “Славяни и прабългари в първоначалната българска държава”, П. Мутафчиев за пръв път в българската медиевистика с такава задълбоченост е поставил въпроса за взаимоотношенията, между двата основни етнически елемента, положили основите на българската държава. Той е искал да изясни преди всичко онова, което ги е сближавало и ги е свързвало в едно цяло. В изложението П. Мутафчиев е очертал главните причини, които са помогнали за формирането на славянския облик на българската народност: Славяните са съставяли мнозинство от населението. С присъединяването на нови територии на Балканския полуостров в пределите на държавата ролята на славянския елемент още повече нараствала, защото в тези територии също преобладавал славянският етнос. При защитата на държавата от византийските нашествия славяните играели основна роля като пазители на проходите и клисурите на Балкана. Приемането на християнството е ускорило процеса на славянизация защото славяните още преди това се приобщили към новата религия. Последен и решаващ удар върху прабългарското господство в държавата нанесли славянската писменост и книжнина, налагането на славянския език като официален в държавния живот и в богослужението.
В пета глава — „Териториални съдбини на българската държава”, са разгледани три основни въпроса: посоките на териториалното разширение; ролята на планините за запазването на българската независимост; ролята и мястото на отделните области и на средновековните столици Плиска, Велики Преслав, Охрид и Търново в политическата съдба на държавата. П. Мутафчиев смята, че една от съществените причини за нетрайността на българското териториално разширение се крие в неблагоприятното географско разположение на средновековните столици. Абсолютизирането на географския фактор е една от съществените слабости в цялата разглеждана монография.
С тежки присъди върху средновековното българско минало е изпълнена шеста глава — „Нашата политическа и културна съдба”. В духа на този възглед П. Мутафчиев смята, че едничката и неизменна черта в цялата история на българите през средновековието е липсата на постоянство и приемственост. Своите наблюдения и изводи авторът се опитва да подкрепи и аргументира върху събития от нашата средновековна история. Еднострано обаче като обект на наблюдения са разгледани отделни факти, събития, явления и личности от политическата история. Ролята на културния фактор в българското средновековно минало е разгледана от П. Мутафчиев главно през призмата на византийското влияние.
Специално внимание заслужават разсъжденията на автора върху понятието култура, които в голяма степен се покриват с тези, които се защитават от редица съвременни изследвачи.
Всеки, който направи съпоставка между текста на двете книги, особено в техните философско-исторически обобщения, ще се увери, че „Книга за българите” отчасти се вписва в „История на българския народ”. Тези две произведения са тясно свързани едно с друго и взаимно обусловени. Монографията на П. Мутафчиев „Книга за българите”, взета в своята цялост, има оригинален характер. Тя представлява опит в нашата медиевистика за разкриване на същината, смисъла на българското средновековно минало. Монографията има достижения, точни изводи и правилни концепции. В нея последователно, ясно и конкретно е показана ролята на географския фактор в средновековната ни история — и в положителен, и в отрицателен аспект. С публикуването на „Книга за българите” на П. Мутафчиев знанието за българската народна съдба се обогатява. То навлиза в дълбокото и твърде отдалечено от нас минало, но не за да ни вдъхновява с величието му, а да ни накара да се замислим и да анализираме себе си.











ЛИТЕРАТУРА:

1. Доц. д-р Ленкова - лекции
2. „Книга за Българите” – Проф. Петър Мутафчиев София 1992г.
3. www.kroraina.com/knigi/
4. www.forum.skycode.com
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 21991
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 1,009,337.50
Банка: 795,680.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта