Преди 130 години България възкръсна в световната история
(Историческо есе)


С падането на България под турско робство са унищожени не само българската държава и църква, но и всичко свързано с цялата идентичност на българите. Българският народ е напълно забравен и обезличен за Европа и християнския свят. Материалната и духовна култура на българите, градена в продължение на толкова векове е погубена, а малката част, която е останала от нея - поробена. Българите са поставени в клетка, която спира развитието им и поставя граница на мисленето на дейния и стремящ се за надмощие българин.

Българите обаче не губят вяра в бъдещето и поемат дългия и страшен път за извоюване на национална независимост. Българското бъзраждане поставя началото на процеса на национално самоосъзнаване на българите в резултат , на което започва национално – освободителното движение. С него те напомнят на света, че все още съществуват и търсят свободата си. Началото му поставя Паисий Хилендарски като написва “История славянобългарска” през 1762г. Следват го развиване на българската книжнина и култура, учредяване на първите килийни училища от хора, преудолели страха си и решени на възродят българския дух.

Българите намират сила във вярата си в Бог и точно заради това се борят за двоята църковна самостоятелност. Тази борба, ръководена от Неофит Рилски и Иларион Макриополски завършва успешно и се стига да учредяване на българска екзархия през 1872г. Това е първата победа на българския народ и именно тя увеличава още повече стремежа за свобода. Осъществен, духовния идеал дава тласък към желанието за политическа свобода и създаването на национално – освободително движение.

То от своя страна довежда до избухване на Априлското въстание през 1876г. То е връхната точка на българското възраждане.Всички онези, които ние наричаме революционери,отдават живота си на каузата, на която са го посветили. Намират смъртта си, но не и напразно ... Априлското въстание, както и откриването на източния въпрос застават в центъра на европейската политика и предизвикват огромен международен отзвук. Европа най – после е загрижена за свободата на българите. Стига се до там, че на Лондонската (1871г.) и Цариградската конференции се обсъжда въпроса за тяхната независимост. Желанието, което Великите сили изявяват, за автономни български провинции е отхвърлено от Османската империя, с оправданието за създаване на нова конституция, която да зачита правата и свободите на българите. Паредната лъжа ... Това и отхвърлянето на още няколко проекта за реформи в империята, кара Русия да обяви война на Османската държава. Стремежа и е да подпомогне революционното движение на Балканите и да премахне някой неблагоприятни последици от Кримската война.

Във войната се включват не само руснаци, но и сърби, хървати,румънци и българските опълченци. Войска, съставена от доброволци, включила се със страст и хъс във войната ... дала приноса си за националната свобода. Най-дълбок белег оставя в сраженията на най-високата точка на Шипченския проход. Там българските опълченци се бият героично и самоотвержено наравно с руските бойци. Знаменателна е постъпката им, увековечила подвига им завинаги – “и живи, и мъртви” се борят за българската свобода; тела на загинали български войници раздират въздуха и дават последния си принос към майка България. Пристигането на генерал Радецки и спасяването на прохода доказва още веднъж, че усилията не са напразни.

Достигането на руските войски да Цариград, кара Османската империя да осъзнае сериозността на ситуацията и я принуждава да подпише Санстефанския мирен договор на трети март 1878г. Той връща България на европейската политическа карта след петстотин годишно робство като една голяма, обединена и равнопоставена с Великите сили, държава. Третата българска държава е възстановена в границите си преди поробването й. Българският народ показва, че се е съхранил и е готов да заеме отново подобаващо място сред останалите европейски народи. За съжаление с Берлинския конгрес, Великите сили отново показват, че преследват единствено своите интереси без да се съобразяват с историческата реалност по отношение на българите.