Днешните българи могат ли да бъдат убеждавани с укорите на Паисий 2

(Есе)


Днес България е свободна и независима държава, за разлика от времето на Паисий. Но дали българинът е достигнал своето духовно израстване? Отричането на своето и чуждопоклонничеството не са непознати на съвременниците ни. В живота ни днес липсват възвишени идеали. Няма я тази духовност, която през Възраждането удиви света.
В онова смутно време призивът на Паисий : „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?” има голямо въздействие, защото възвръща позабравеното българско самосъзнание, защото с думи и с дела този голям родолюбец проповядва най- святата вяра: любовта към Отечеството.
Днешният българин познава историята на своя народ, но не може да разбере своето настояще. И днес се говори за патриотизъм, но липсва примерът. Младите българи бягат в чужбина, не защото не обичат България, а защото не могат да се реализират в родината си.
Укорите на Паисий са нужни днес, може би повече от всякога. Много е важно обаче кой ги изрича. Празните приказки звучат фалшиво и не въздействат върху никого, напротив, имат обратен ефект. Правото да изричат тези думи имат само хората, които с делата си садоказали, че обичат и ценят България, тези, които издигат авторитета на Родината ни. Българинът има нужда от положителни примери, има нужда от самочувствие, за да повярва в себе си!