Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Поезията на Елисавета Багряна

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Поезията на Елисавета Багряна

Мнениеот Docenta на Сря Дек 09, 2009 17:52

Поезията на Елисавета Багряна е изключително женска поезия - силно емоционална, едновременно и свързана с традицията, и бунтарска. Названието на първата й стихосбирка "Вечната и святата" е симптоматично за творчеството й - жената в нейната лирика е противоречива - едновременно вечна, свята и грешна - просто жена.

Лирическата й героиня е вечна и свята чрез майчинството, чрез него тя пребъдва и в следващите поколения. Вечна е чрез любовта, верността, чрез единението с рода, от където черпи сили. Но на най-първо място жената е вечна с това, че дава живот. Дори с цената на своя. Затова нейната смърт не е окончателна и абсолютна, особено когато цената е смърт за живот. Именно "Вечната" е озаглавено стихотворението за онази "безкръвна и почти безплътна, безгласна, неподвижна, бездиханна", чиято "безсмъртна кръв" е минала в "рожбата й в люлката съседна". Затова все едно е името й - дали е Мария или Анна, тя е просто жена, човекосъздателка на много след и като нея, затова "…внучката ще носи всичко: името,/ очите, устните, косите - незримата". Това е тайната на нейната вечност. Светостта на майчинството е в "Жертвата" - в молитвите си героинята минава през желание за спасение на детето й, готовност за самопожертване и накрая - иска смъртта му, за да бъдат спестени страданията. Преминаването на този предел е голямата и истинска любов, която предизвиква чудото на изцелението. Еманация на светостта на майчинството и любовта между хората е Богородица - тъкмо за нея е стихотворението "Святата", но божията майка не е светица от небесните селения, а жената-майка, която живее с посланията на своя божествен син за любов между хората и с майчинското страдание от предопределената му мъченическа гибел: "…но ти чуваш: Друг друга любете- / и над люлката виждаш разпятие." Жената е вечна със способността си да дарява любов - не само като майка, но и като любима. В "Невяста" очакваната венчална церемония е свещенодействие, обещание за вярност, обещание за самоунищожение в любовта: "Вземи ме - с мойта обич всеотдайна/ и с моя дар безценен и безимен. И даже ако смърт е тази тайна,/ тогава пък вземи ме - умъртви ме." Но любовта е и свята, затова и без колебание влюбената жена се оприличава на библейски образи в "Любов": "И покорна, шепна аз щастлива,/ както на Исуса - Магдалина:/ - Ето моите ръце - води ме!", вижда любимия на старите икони.

Но Багряна нямаше да е това, което е, ако нейната лирическа героиня не носеше с пълна сила у себе си и другата страна на женското начала - греха. Тя е грешна с присъщата й волност, склонността към скиталчество и поривът към непознати пространства, с неукротимата любов, ако може любовта да се нарече грях. За нея домът не е място на уют и спокойствие, а затвор. В "Зов" лирическата героиня изплаква: "Аз съм тук зад три врати заключена/ и прозореца ми е решетка, е душата волна, волна птица в клетка,/ е на слънце и простор научена." Във "Видение" домът затвор и поривът към свобода са ясно определени: "Как душно и тясно е в нашата стая,/ как силно ме тегли навън". За да избяга от това героинята чувства как на плещите й "никнат две силни, две волни крила". Но това е само началото. В "Стихии" тя се родее с вятъра, водата и кипежа на виното, защото е обладана от дух непокорен, волен скитнически. В "Амазонка" и "Потомка" символ на волността са конете - лирическата героиня е яхнала крилат кон с "искрометни копита" в първото стихотворение, а в другото изповядва, че обича "конски бяг под плясъка на бича…" В "Стихии" и "Потомка" скитничеството, непокорната кръв, волната природа са все дадености от родовата памет, закодирана в героинята, те идват от дълбините на времето, от незнайните предци, но именно тази родова обвързаност прави жената в нея вечна - вечен е скитническият ген, който иде от миналото и неунищожим живее в нея. Ако любовта е грях - тя цялата е в него - без задръжки, без ограничения, напълно вдадена и предадена, доверена на любимия: "Говори, говори, говори! - аз притварям очи и те слушам…" до "Ти не знаеш? Аз също не знам-/ но води ме, води ме натам!" От греховете най-големият на лирическата героиня вероятно е този, че толкова високо цени свободата и любовта, че заради тях жертва дори и майчинството. Това е нов тип жена - осъзнала се като индивидуалност, нежелаеща да принесе в жертва своята личност. Цената е много висока. В "Кукувица" тя заявява, че няма да отгледа румени рожби, заради скитническата си природа: "дай ми мене по света да скитам"…"и така живота ще премина/ ненаситена, ненаживяна….", а в "Майчина песен" трагизмът от раздялата с детето произлиза от изповедното звучене, подсилено от анафората "няма": "Няма вече да оправям/ вечер твоето креватче…", "няма вече да те водя/ в улиците за ръчица….", защото "аз ще скитам безутешна/ в безучастната чужбина".

Вечна, свята, грешна, противоречива и прекрасна, жената в поезията на Багряна е истинска, неподражаема, с непостигнати до него момент дълбини българската поезия.
Аватар
Docenta
Гадняр
Репутация: 1062
Docenta изгражда репутацияDocenta изгражда репутацияDocenta изгражда репутацияDocenta изгражда репутацияDocenta изгражда репутацияDocenta изгражда репутация
 
Мнения: 3202
Регистриран: 27 Ное 2007
Наличност: 6,422.80
Банка: 0.00
Местоположение: In the endless dark
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
пол: Мъж



Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта