Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Пейо Яворов - "Градушка" анализ по всяка част

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Пейо Яворов - "Градушка" анализ по всяка част

Мнениеот Kotkata68 на Вто Мар 01, 2011 16:28

Пейо Яворов – «Градушка» (анализ по части).
Част I
Първата част е разказ за няколко последователни тежки години в живота на селяните.Темата са «бедите,нещастията и страданията»,които постигат селянина. Яворов разкрива мрачното убеждение на селяните за безсмислието на труда и на живота им,отчаянието,което идва от преживяните нещастия и селянина нищо не може да промени,защото той не може да управлява природата.Това е основната мисьл(идеята)на тази част.Лирическият говорител е представен като мнозина селяни,всичките с еднакакви беди, чувства, преживявания. Автора вижда това всичкото, съчувства на селяните, задава реторичен въпрос: «Боже,за някой грях ръце всесилни подигна ти и на снаказа.»,с който изразява необяснимото божие наказание. Той вниква в селския живот и го преживява заедно със селяниет.
Част II
Втората част е контарст на първата. Тук вече се появява «утешителка надежда», която затопляя радост на сърцето, появяват се усмивки на лицата на селяните.Лирическият говрител е самият автор, той описва полето,тучната нива,натегналия класец, тези плодове на труда и надеждите, които могат да донесат края на мъките. Селяните дори не вярват, че края ще дойде и се молят да бъде хубаво, мирно времеи пек. Темата – очакване и надежда.Основната мисъл – непостоянност на хубавото, доброто,което може да анпусне селяните във всякакъв момент.
Част III
В третата част ние виждаме селския живот, бита и взаимоотношениятата помежду хората, които стават основната тема на тази част. Лирическият говорител е автора, но има и диалози на селяните, които разкриват темата. Селяните се стягат за жътва, стават рано, както казва самият автор «недремнали». Всичко чука,трака, звъни, «и навсякъде живот захваща».Но в последната строфа Пейо Яворов отново ни напомня за енщо лошо, за идваща беда: «И ето вече слънце грее и на земята огън праща». Яворов намерено употребява думата «огън», а не лъчи, защото лъчите са символ на нещо светло, радостно, добро, а огъня често е разрушителен, може да превърне в прах всичко,което посреща по пътя си.Не е за добро толкова силно слънце.
Част IV
Четвъртата част подготвя читателя за идващото зло,описва първите признаци на стихията. Небето е сиво – цвят за безнадежност и унилост. «Слънцето ежълтей сърдито» - това е още един знак за хората. «И всеки вдигна взор уплашен» - тези думи анпълно разкриват тревогата,страха на хората,които веч са на нивата.Темата е «надвигаваща се буря, идващото зло», о основната мисъл – предчувствие на селяниет,досещане, ч еще стане нещо лошо и страх…
Част V
Тук вече се започва описанието на самата градушка, която вече е неизбежна, която губи,руши, убива. Яворов описва «косматия облак», който е безпощаден, засланя слънцето», «тъмней зловещо». Той го нарича «пакостник неверен,страшилище»,но «милост няма». Започва се градушка. Ако облакът само устрашава, градушката действа с всичката свойта разрушителна сила и губи всичко. Автора описва звуците и светлините, блясъка на мълнията и шума на трескавицата. Всяка дума звучи зловещо,сякаш гръм ударяя сърцето на читателя: «И още – пак, - О Боже!..Трясък!» Това прави картината още по-ярка, въздействаща. Най на края селяните,знаещи своята безпомощност пред природната стихия, ужасени, тьрсят спасение в една последна, но напразна надежда: «Спри.Недей!..Труд кървав,боже пожалей!»
Част VI
«Но свърши» - така се започва шестата част,свърши се страха, и надеждата, и тревогата,останаха само скръб и отчаяние.Яворов подробно описва хората,лицата им «мъртвешки посивели». Цяло село се е събрало – «върволица от стари,млади и дечица»,боси,навели глави отиват към опустелиет ниви.Автора пише писимистично «черно зло ги носи», като иска да каже,че злото и нещастието са винаги с тях , че това е един кръг,който се повтаря отново. Пак и пак, и всяка година, и няма край на тез нещастия, и няма смисъл в труда и дори в живота. Селянинът е обречен да страда и нищо не може да промени. Силно въздействаща и тьжна е тази част, стори ми се, че е най-дългата, з ащото се чете с голямо усилие за да не заплачеш.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 21534
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 978,343.70
Банка: 795,710.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта