Пейо Яворов - "Градушка" анализ по всяка част

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Пейо Яворов - "Градушка" анализ по всяка част

Мнениеот Kotkata68 на Вто Мар 01, 2011 16:28

Пейо Яворов – «Градушка» (анализ по части).
Част I
Първата част е разказ за няколко последователни тежки години в живота на селяните.Темата са «бедите,нещастията и страданията»,които постигат селянина. Яворов разкрива мрачното убеждение на селяните за безсмислието на труда и на живота им,отчаянието,което идва от преживяните нещастия и селянина нищо не може да промени,защото той не може да управлява природата.Това е основната мисьл(идеята)на тази част.Лирическият говорител е представен като мнозина селяни,всичките с еднакакви беди, чувства, преживявания. Автора вижда това всичкото, съчувства на селяните, задава реторичен въпрос: «Боже,за някой грях ръце всесилни подигна ти и на снаказа.»,с който изразява необяснимото божие наказание. Той вниква в селския живот и го преживява заедно със селяниет.
Част II
Втората част е контарст на първата. Тук вече се появява «утешителка надежда», която затопляя радост на сърцето, появяват се усмивки на лицата на селяните.Лирическият говрител е самият автор, той описва полето,тучната нива,натегналия класец, тези плодове на труда и надеждите, които могат да донесат края на мъките. Селяните дори не вярват, че края ще дойде и се молят да бъде хубаво, мирно времеи пек. Темата – очакване и надежда.Основната мисъл – непостоянност на хубавото, доброто,което може да анпусне селяните във всякакъв момент.
Част III
В третата част ние виждаме селския живот, бита и взаимоотношениятата помежду хората, които стават основната тема на тази част. Лирическият говорител е автора, но има и диалози на селяните, които разкриват темата. Селяните се стягат за жътва, стават рано, както казва самият автор «недремнали». Всичко чука,трака, звъни, «и навсякъде живот захваща».Но в последната строфа Пейо Яворов отново ни напомня за енщо лошо, за идваща беда: «И ето вече слънце грее и на земята огън праща». Яворов намерено употребява думата «огън», а не лъчи, защото лъчите са символ на нещо светло, радостно, добро, а огъня често е разрушителен, може да превърне в прах всичко,което посреща по пътя си.Не е за добро толкова силно слънце.
Част IV
Четвъртата част подготвя читателя за идващото зло,описва първите признаци на стихията. Небето е сиво – цвят за безнадежност и унилост. «Слънцето ежълтей сърдито» - това е още един знак за хората. «И всеки вдигна взор уплашен» - тези думи анпълно разкриват тревогата,страха на хората,които веч са на нивата.Темата е «надвигаваща се буря, идващото зло», о основната мисъл – предчувствие на селяниет,досещане, ч еще стане нещо лошо и страх…
Част V
Тук вече се започва описанието на самата градушка, която вече е неизбежна, която губи,руши, убива. Яворов описва «косматия облак», който е безпощаден, засланя слънцето», «тъмней зловещо». Той го нарича «пакостник неверен,страшилище»,но «милост няма». Започва се градушка. Ако облакът само устрашава, градушката действа с всичката свойта разрушителна сила и губи всичко. Автора описва звуците и светлините, блясъка на мълнията и шума на трескавицата. Всяка дума звучи зловещо,сякаш гръм ударяя сърцето на читателя: «И още – пак, - О Боже!..Трясък!» Това прави картината още по-ярка, въздействаща. Най на края селяните,знаещи своята безпомощност пред природната стихия, ужасени, тьрсят спасение в една последна, но напразна надежда: «Спри.Недей!..Труд кървав,боже пожалей!»
Част VI
«Но свърши» - така се започва шестата част,свърши се страха, и надеждата, и тревогата,останаха само скръб и отчаяние.Яворов подробно описва хората,лицата им «мъртвешки посивели». Цяло село се е събрало – «върволица от стари,млади и дечица»,боси,навели глави отиват към опустелиет ниви.Автора пише писимистично «черно зло ги носи», като иска да каже,че злото и нещастието са винаги с тях , че това е един кръг,който се повтаря отново. Пак и пак, и всяка година, и няма край на тез нещастия, и няма смисъл в труда и дори в живота. Селянинът е обречен да страда и нищо не може да промени. Силно въздействаща и тьжна е тази част, стори ми се, че е най-дългата, з ащото се чете с голямо усилие за да не заплачеш.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Репутация: 3359
Kotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутация
 
Мнения: 24036
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 1,132,608.70
Банка: 795,580.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron