Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Педагогика на овладяване на езика и развитие на речта

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с педагогиката.

Модератор: Модератори

Педагогика на овладяване на езика и развитие на речта

Мнениеот machine_shot на Чет Май 27, 2010 19:36

Педагогика на овладяване на езика и

развитие на речта – 5-ти въпрос

Овладяването на езика и развитието на речта в предучилищна възраст се
реализира съвсем закономерно в контекста на процеса по разширяване и
увеличаване на социалните връзки на детето със света, в търсенето и
използването на играта като филтър на социалната информация. Последната
може да се прояви изключително в съвместната дейност между отделните
членове на групата. Не се подценява и индивидуалността като спонтанно
проявление, даващо насоките на действие на детето и имащо подбудителна
функция, както и оценката на генерализираните други – връстници,
родители, възпитатели, която изпълнява регулираща функция. При
взаимодействието на тези две функции се реализират, от една страна –
възможностите на детето за иновация, а от друга – социалният контрол.
Тук механизмите на игровата дейност, стимулирани от културата,
съдействат за социализирането на детето, за навлизането му в света.

Целите на този процес на овладяване на езика и развитие на речта при
детето се постигат чрез специфична образователно-възпитателна система,
която е съобразена с изключителните в тази възраст потенциални
възможности на детето, със сензитивността на възрастовия период, както и
с принципа на компенсация между принципа на възпитанието и възможното
обучение – така че да се елиминират безконфликтно някои негативни
тенденции в езиковото развитие. Структурата на езиковите способности на
детето се разглежда предимно в сферата на речевото общуване, което е
предпоставка за развиване на комуникативността.

Главни цели:

Дайте възможност на детето:

Да развие своята устна реч

Да овладява значението на думите

Да разширява, основно значение на думите

Да свързва думите в изречения

Да може смислено и граматически правилно да изразява своите мисли

Да използва адекватни словесни средства и речеви фрази в общуването

Да открива личностния смисъл на езиковото изразяване и мястото на езика
и речта в съвместното действие

Да осмисля езиковите комуникативни ситуации

Да осъзнава законовото кодиране на езика

Да проявява интерес към писмената реч

Да проявява интерес към чуждите езици

Разширяването и задълбочаването на детската личност със света става чрез
едно от главните средства на общуването – езика. Така връзката между
комуникация и социализация предоставят освен възможност за овладяване на
някои от основните средства за комуникация, но и акцентиране на тези
педагогически въздействия, които способстват в контекста на общуването
детето да подбере онези речеви средства, които най-добре отговарят на
целите му. Но трябва да се обърне сериозно внимание на феномен, който
често пъти е както средство, така и продукт на социализацията, а именно
– междуличностното възприятие. Взаимоотношението „дете-култура” се
детерминира от включването на детето в различни социални групи, което
пряко влияе върху формирането на детската личност и на образа на
собственото АЗ.

От методологическа гледна точка обосноваваният подход при изграждане на
концепция за предучилищното възпитание предполага една основна цел –
отделянето и обособяването на принципи, осигуряващи цялостно и единно
разглеждане на личността на детето като субект на социалните
взаимоотношения и обект на социалните въздействия в условията на
изменящия се свят. Ето защо трябва да се използват в основни линии
всички положителни страни от моделите, описващи личността от
социалнопсихологически аспект, концентрирани в главни направления –
бихевиоризъм, когнитивизъм, психоанализa, интеракционизъм и т.н.

У децата се формира индивидуален стил на познание, общуване, учене и
т.н. в процеса на овладяване на езика и развитието на речта, но в
пълноценно творческо обкръжение, в група. В този процес те наистина имат
право на индивидуалност и от нас зависи непременно да я осъществят. „
Детето усвоява, чрез възпитание, като нищо не се наследява по генетичен
път, а се придобива, чрез научаване” . А последното се постига тогава,
когато съобразно излаганата от нас концепция изградим у него умение да
си служи със символи, най-важния от които е езикът. Ние търсим
възможност за формирането у децата на способност за включването им в
символичното представяне и пресъздаване на различни аспекти от условията
на съществуването на културата. По-точно казано, точно чрез научаването
да се използва и отговаря на социално опосредстваните знаци и символи,
детето което не притежава при раждането си някаква култура, започва да
се социализира.

Под комуникативна компетентност на детето разбираме съотнасянето на
езикови и социални структури. Детето, овладяло тази сложна в контекста
на общуването, ще подбере онези звукови средства, които най-добре
отговарят на целите му. Умението на детето да избира определени средства
(звукови-изразителни) е висше интелектуално достижение. От множество
изследвания се стига до заключението, че обучението трябва да се влияе
от особеностите на речта.

Форми и методи на работа по изграждане на свързана и граматически
правилна реч в предучилищна

възраст – говорене и слушане.

Отличителна черта на човека е езика и неговата реч, тъй като свойствата
на речевите знаци, са чужди на общуването и реакциите на животните.
Езикът подменя действителността. Една дума е натоварена с това значение,
което хората й придават. Вътрешната реч става външна. Езикът е нещо,
което използваме. Писмеността дава възможност на хората да предават
опита си на следващите поколения. Културата и начинът на живот на
определен народ са свързани с точно определеният език.

В Педагогика на овладяване на езика и развитие на речта учителят дава
модел, матрица, децата да могат да усвоят практически българския
книжовен език. Мозъкът на човека е езикова структура, която работи с
езика, както компютърът със софтуер. Езикът и речта на всеки човек са
уникално явление. Чрез езика и културата ние създаваме свят на
представи, ценности и системи на убеждения. Ние мислим с имена и обичаме
да класифицираме, и определяме нещата. Схемата на Шенън и Уийвър от
1949г. проследява протичането на речевия и слухов процес „източник (на
информация) => код (знак) => канал (шум) => декодиране => получател”.
Нашите емоции в психофизиологично състояние се отразяват върху мисленето
и от там върху езика, чрез речеслуховия и речедвигателен център.
Психологически ние говорим с представи и асоциации (връзките между
различните представи свързани с определена дума).

Езикът и речта са две различни, но не и противоположни неща. Езикът е
матрица, система от правила, които са ясни, общи, книжовни (граматика,
морфология, синтаксис). Речта е конкретната употреба на езика: 1)
ежедневието в конкретна ситуация 2) конкретно отражение на
книжовността, говорене и слушане (комуникация) 3) психофизиологичен акт
(речеслухов и речедвигателен център в мозъка <-> артикулаторни органи
<–> вдишна и издишна струя) – речта е вибрация, физическо явление
(отражение).

В общуването речта не е така организирана и планирана, както при
писмената реч, но въпреки това не е стихийна, а е целенасочена именно по
посока на комуникацията, реализирана във взаимодействието между
събеседниците. Тя протича в двете взаимосвързани и взаимозаменяеми
форми– говорене и слушане, като в същото време е на лице нейната
съдържателна, вътрешно-смислова, семантична страна, и което е
изключително важно – речта е свързана с цялата ситуация, в която се
реализира взаимодействието между отделните индивиди.

Първите седем години от живота на човек са най-важни, защото именно в
този период се формира в по-голямата си част човешкият интелект. В ранна
и предучилищна възраст говорният апарат е най-пластичен, а структурните
образования на мозъка, свързани с него – най-продуктивни по отношение на
взаимодействието на еднаква и сходна информация, постъпваща чрез един
или различни сензорни канали. Следователно потенциалните възможности на
децата във вида на механизми и процеси е необходимо да се предоставят
като възможни, взаимосвързани явления и феномени, както и
характеристиките им, способстващи за развитието на речта.

В усвояването на езика като съществена част от интелекта Пиаже посочва
няколко периода:

1)от 1,5 до 4 год. – период на символното и допонятийното мислене.

2)от 4-7/8 год. – период да нагледно мислене – формира се интуитивното
нагледно мислене, което се опира непосредствено върху предшестващото.

3)от 7/8 до 11/12 год. – период на операционално групиране на мисленето.

4) от 11/12 в продължение на целия юношески период – период на зрелия
рефлексен инстинкт.

Обучението на език в предучилищната възраст се опира нагледното
конкретно мислене на детето. Детето има нужда да играе на това, за което
мисли, да изразява мислите си с помощта на жестове или обекти, да
представя нещата, чрез подражание, рисуване, конструиране. Ето защо са
необходими методи, които обединяват речевата дейност с конструирането,
рисуването, пеенето, драматизацията и физическата активност.

Слушане - Форми и методи на работа

При слушането най-значимо място заема формирането на фонематичен слух.
Детето трябва да се научи да чува мелодията на езика, да разчленява в
потока на речта отделните й единици (звукове, думи, словосъчетания,
фрази). Без изградени правилни артикулационни умения и верен фонематичен
слух е надстрояването в езика. При това огромна роля има
визуално-слуховата нагледност. Детето възприема много по-лесно и трайно
конкретен образ (слухов и зрителен), отколкото обясненията на педагога
за произнасяне на даден звук или дума. Езикът в предучилищна възраст се
усвоява на базата на речеви образци, поднесени в игрова форма, чрез
стихчета, прикази, приказни, песни и т.н. У децата на тази възраст
преобладава конкретно-образните представи и граматичните правила на този
етап не могат да бъдат осъзнати.

Още преди да започне да използва езика, детето изгражда емоционална
връзка с другите. В този план особено значение има жестът, с който
детето изразява своите намерения. В началото инициативата принадлежи на
възрастните. Те започват да показват различни неща и да ги обозначават
словесно. Основната функция на жеста на доезиково равнище е да привлече
вниманието на други и след това да го насочи към определен обект на
събитие. Друг източник за развитие на езика са съвместните действия
между детето и възрастния. За да се организират съвместни действия, е
необходимо чуждите интенции да се координират със собствените. Друго
условие за развитието на езика е осъзнаването на комуникацията и
правилата за обозначаване, като в играта езикът може да се превърне в
обект на осъзнаване. Чрез съвместната игра детето започва да осъзнава
различната насоченост на действията и възможността за обозначаване, да
изпробва сигнали и да изменя тяхната последователност и съчетаване.

Необходимо е да се подчертае ролята на мисленето в овладяването на
специфичните особености на речевата дейност. Децата овладяват езика като
единство от лексика, фонетика и граматика. Д. Б. Елконин пояснява, че
ранното разбиране на думата се изгражда у детето въз основа на долавяне
общата ритмично-мелодична структура на думата или изречението. В тази
възраст детето възприема думата като един неразчленен звук, който
притежава определена ритмична структура. Затова с промяната в звуковия
състав, но със запазване на ритмично-мелодичната структура, разбирането
пак се запазва или във всички тези случаи основно значение има
интонацията и произнасяните думи.

От Слушане към Говорене

Няколко неща способстват за появата на подражанието на „истинските”
звукове на езика : 1)вслушването на детето в речта на околните, 2)
появата на слухово възприемане и следва => 3)изговаряните от него
поредица от различни звуци. Подобни реакции характеризират опитите на
детето да моделира определени страни от речевите изказвания на
възрастния: отначало 1)интонационната, след това 2)ритмичната и накрая
3)звуковата. Следователно в онтогенезиса имаме първоначално насочване
към интонацията, а след това към звука.

Говорене - Форми и методи на работа

Детето от предучилищна възраст е активно спрямо собствената си реч и
гради своя собствена система от граматически правила. Последната е
задължително противоположна на съвкупността от правила за описание на
речевата дейност, наречена граматика. При всекидневното си контактуване
с различни предмети децата овладяват чисто външната структура на
взаимовръзката „дума-предмет”, а това е детерминирано от представата за
думата като част от самия предмет. Следователно детето често извършва
действия с думите, които са аналогични на действията с предметите и за
разлика от възрастния се опитва да мотивира както измененията в
предметите, така и измененията в думите. А измененията в думите не
представляват нищо друго, освен боравене с определени морфеми.

Резултатът от изследванията на М. Попова, според Д. Елконин, Е.
Негневицка и А. Шахнарович е, че най-важното условие, за да усвои детето
граматическия строй на езика, е формирането на ориентация в звуковата
форма на думата. От тук следва, че когато детето извърши някакви
действия с определен предмет, измененията в него се материализират втори
път в измененията на думата, която го обозначава. Ето как тя придобива
предметно значение, което се появява след съответните преобразувания в
изходния предмет (напр.: капак – „закапачих”, супа – „насупих се” и
т.н.). Ориентацията на детето в звуковата форма и същността на думата му
дава възможност да усвои голяма част от морфемите, като ги използва за
обозначава за измененията в предметите. Действайки с думата както с
предмета, то установява правилата, които показват за какво точно се
употребява съответния езиков елемент – морфемата.

Децата в своята предметна дейност, в общуването с възрастите откриват
дадено граматическо правило, което веднага обобщава детските представи.
Новото правило отрича всичко формирано до този момент в речта им,
доминира докато не се появи друго правило, което също да го отрече.
Липсата на всякаква имитация в този ред е очевидна, което доказва
неговата типична същност. Получава се така, че по пътя на отрицанието
децата вървят към усвояване граматическия строеж на езика. Обобщените
данни дават възможност да се изведат следните характеристики и
закономерности на анализирания процес:

Вниманието на детето към структурата на простото изречение е в пряка
значимост от лексикалния запис.

Усвояването на първоначалните граматически форми от детето, а именно
съгласуването на думите в изречението, се извършва по общите закони на
изпробване на динамичния стереотип, но след като детето е преминало
етапа на отричане и отвличане от отношенията, които съществуват между
различните предмети и тяхното обобщаване.

Усвояваните от децата граматически форми за дълго остават подчинени на
конкретната ситуация.

Усвояването на граматиката на езика е свързано безспорно и с общото
развитие на детето, както с разширяване на връзките му със света и
развитието на неговата самостоятелност.

Няма да сбъркаме, ако причислим отбелязаната тенденция при усвояването
на граматиката – търсене от страна на отрицание, към типологичните
особености на този процес. Категорията отрицание е изключително важна за
общуването и повишеното внимание от страна на детето спрямо не я води до
диференциране на съответстващите езикови средства.

Теориите за възникване на речта се делят най-общо на две:

Постулират съществуването на някакъв вроден механизъм, изключително
значим за овладяването на езика и предполагащ наличието на универсалии
(Якобс и Московиц).

Поставят развитието на детето в зависимост от взаимоотношението му със
средата и въобще не поставят въпроса относно възможността за
съществуването на вродени езикови способности (Олмстед и Стемн).

И двата вида теории са критикувани.

Детето се характеризира с определени особености: възприятие,
памет/интелект, мислене, емоции др. Според Виготски степените на
развитие на детската реч на ниво възприятие са:

възприемане на предмети,

възприемане на действия,

възприемане на качества,

възприемане на отношения.

Възприемането е неотделима част от сензомоторния процес на
произнасянето. В периода на първата година, до появата на действителна
дума, развитието на езика преминава стадии на гукане, артикулиране на
определени звуци (гх, кх...) и лепетуване – артикулиране на срички,
включващи съчетаване на вокална и консонантна фонема ( ба-ба-ба,
ма-ма-ма). Детето повтаря един и същ елемент, от който изпитва
удоволствие. Звуковото възприятие е добре развито. Д. Б. Елконин
(1960г.) показва, че детето може да реагира по специфичен начин на речта
на възрастния:

Обръщане на главата към предмет в отговор на неговото словесно
обозначение от възрастния (7-8-и месец).

Изпълняване на предварително научени действия при тяхното словесно
обозначаване от възрастните (7-8-ми месец).

Изпълняване на прости поръчения по словесна инструкция от възрастния
(9-10-ти месец).

Избор на предмет по словесно указание (10-11-и месец)

Прекратяване на определено действие при словесна забрана от възрастния –
„Не!”, „Недей!” ( 12-и месец).

Развитие на речта

Първите думи са придружени с жестове (напр. „довиждане” с махане с
ръчичка). Постепенно тези съчетания се оформят в два вида думи:
указателни думи и молби. Указателните думи са придружени с жест и
отразяват няколко отношения на обектите е дадена ситуация-присъствие,
отрицание и т.н. Думите молби са два вида: молби за извършване на
някакво действие и молби за получаване на информация. Като цяло първите
думи изразяват, това което е важно за детето и не могат да се разберат
извън контекста, в който съществуват.

След овладяване на първите думи детето започва да изгражда и първите
изречения, които са съставени от две или три думи ( периода
1,3-2години). Преходът от единичната дума към поставяне на две думи
заедно (18-20-и месец). Обикновено тези словосъчетания са прости и
включват съществително, глагол и понякога прилагателно. Тяхното
разбиране, зависи не само от значението на думите, но и от контекста на
изказването.

ж

и

к

?????????A

?????????a

gd•l

h•l

h

h

ащото), относителни местоимения и т.н. В развитието на сложните
изречения могат да се открият и някои по-устойчиви структури, изразяващи
допълнения, временни и причинни отношения и т.н.

След втората година се появяват и въпросителни изречения – утвърдителни
с въпросителна интонация. Около третата година се появяват по-специални
въпроси – „Какво?”, „Къде?”, „Кога?”, „Как?”, „Защо?”. В периода на
доучилищната възраст се появяват изречения, изразяващи отрицания. Към
5-6-ата година детето използва устни форми на диалогични и монологични
изказвания. Постепенно с устната реч започва и развитието на писмената
реч.

Речевата дейност е извлечена от на-дълбоката и елементарна по отношение
на другите страни основа и тя е прякото влияние на речта върху
действията на реципиента във формата на внушение и сугестия. Т.е.
второсигналното взаимодействие на хората се формира от две главни нива
- инфлуативно (непосредствено влияние) и информативно, при това първото
на свой ред се подразделя на първична фаза – интердиктивна и вторична –
сугестивна. Интердикция има когато при благоприятни стечение на
биологичните условие, неадекватните рефлекси на един организъм могат да
предизвикат или провокират имитативен рефлекс у друг организъм, като по
този начин отстраняват другите реакции и действия на последния.
Физиологичният акт е средство за париране и задържане на нейните
импулси. Едва по-късно това ще стане добавка, т.е. отрицание на
отрицанието. Важна стъпка в към едно такова преобразуване е
превръщането на интердикцията в сугестия – средство на хората за
въздействие върху постъпките и поведението на другите или особена
система за сигнална регулация на поведението. Първата сигнална система
се занимава с цялата самостоятелна предметна дейност на всеки индивид.
Втората сигнална система в ранното детство няма връзка с проблемите за
познанието, мисленето, взаимното информиране. Сугестията може да
предизвика индивида да извърши действие, което неговите рецептори не
изискват от него и така възникването на втората сигнална система се
свързва с появата на един нов механизъм на задържане (Л. С. Виготски).

Според Лурия „речта не само служи като средство за общуване, но и като
оръдие за кодиране на получения опит. Тя е едно от най-съществените
явления за регулиране на човешкото поведение”. Предвестникът на
психолингвистиката В. Хумболт смята, че езикът е динамическо
образование, езикът е процес и езикът е продукт. Според него
усвояването на езика от децата е ръст на езиковата способност с
годините, с упражнение и езикът не е само средство за решаване на
определени проблеми в общуването и мисленето, а и начин за построяване
на света, в който живеем. Именно езиковите картини на света, тяхната
структура, могат да оказват влияние върху нормите на мислене, общуване,
поведение.

Развитие на езика и речта от 0 до 3 години

Понятия за любов, щастие, родина, вяра, надежда.

Детето приема конкретната интерпретация безкритично, това което
възрастният му казва. То разбира само съществителни, които имат връзка с
действителността (маса, стол и т.н.) и прилагателни като богат/беден,
красив/грозен.

От 1,6 до 3 години:

I етап – изучаване на материята, появяват се съществителните имена.

II етап – детето забелязва действието, появяват се глаголи.

III етап – забелязват се качествата на предметите, появяват се
прилагателни, предлози.

От 3 до 7 години – най-трудни категории прилагателни, наречия, предлози,
местоимения, абстрактни съществителни.

1975 г. – Нелсън – 6 категории думи в еднословни изречения:

51% - общи названия – топка, куче.

14% - частни названия – мама.

14% - искания – Дай!, Чао!

9 % - модификатори – червен молив.

8% - думи за осъществяване на контакт – да, моля, не.

4% - функционални думи – това, какво.

При съществителните имена детето не употребява правилно морфологичните
категории на съществителните (4-7 годишна възраст). Граматическите
категории са абстракции.

Задачата на учителя е да обърне внимание на детето, когато забележи
грешка в процеса на говорене.

Интуицията е най-голямата част за детето. То няма абстрактно мислене.
Детето няма личен опит и приема на готово абстрактните понятия като се
доверява на възрастните. АЗът се формира около 3 г. , криза на
личността. Детето се противопоставя, става дума за заемане на мястото на
другия поради неразграничаване. . За детето има само вчера, днес и утре,
то няма абстрактно мислене. Детето търси модел и по пътя на пробата и
грешката сравнява матрицата на възрастния и намира изключението. Детето
чува и проверява моделите си. Най-трудно за децата е усвояването на
глаголната система.

Като характеристики на езиковата компетентност, имащи характер на
универсалии отговарят изключително и само единството от звук, ударение,
интонация или фонетичния строеж на езика. Речта на учителя – Основното
изискване към учителите от самото начало на обучението е да говорят на
езика като използват правилна, естествена и добре интонирана реч,
достъпна за децата. В процеса на говорене трябва да използва мимика,
жестове, илюстрации и кукли, с които да предаде значението на думите.
Този начин е по-ефективен и по-запомнящ се за децата, отколкото
обяснения. Това е резултат от преобладаващото конкретно-образно мислене
на децата в тази възраст. В процеса на говорене учителят не трябва да
стреми умишлено темпото, така може да загуби интереса на децата. Темпото
следва да бъде в границите на нормалното. Типичните грешки на учителя в
обучението по слушане е многократно повторение на фрази и въпроси,
задавеното разчленяване на фрази или въпроси и т.н. Интензифицирането на
обучението по слушане предполага задължително използването на
съответните учебни средства: аудиокасети с: диалози, песни, гатанки,
стихчета и др. В началото текстовете за слушане трябва да бъдат
съпроводени със зрителна опора (картини, диапозитиви, видеофилми), за да
се улесни процесът на разбиране. На следващите етапи постепенно се
предлагат по-дълги текстове без зрителна опора.

Използват се различни Методи и форми:

- Игри -„Слушай и направи”, упражненията „вдигни ръка”, разказ с
пантомима, слушането като елемент от подвижните игри, слушане за
получаване на информация, слушане с цел откриване на грешки, „слушай и
рисувай”, слушане и оцветяване, „слушай и повтаряй”, „намери предмета”,
„телефон”, „разбъркани букви” „стихчета и рими” и др.

- Невербални игри, опростяване на речта, поправяне.

- Речта на учителя

- Мимика, жестове, илюстрации, кукли, маски, различни предмети, с които
да предаде значението на думите.

- С рисунки и илюстрации.

- Диалози, ролева дейност, песни, гатанки, стихчета, рими и др.

- Литературни и художествени произведения

Един от основните методи по отношение на езика и речта е работата с
литературни и художествени произведения – драматизация, приказки,
стихотворения, песни, гатанки и др. Работата с литературно произведение
в детската градина винаги минава през интерпретацията на конкретния
учител, който съзнателно или не налага своето разбиране за
действителността на детето. Приказките биват няколко вида: 1)Народни и
авторски приказки, 2)Приказки за животни, за хора и животни, 3)Социални
приказки (на социална и битова основа). Структурата на педагогическата
ситуация при работата с литературно произведение е 1)запознаване с
художественото произведение, 2)задават се съответно въпроси, за да
конкретизират върху фабулата на произведението – начало, завръзка,
кулминация, развръзка, финал. В повечето случаи децата не разбират
фабулата, мотива на героя. Акцентът на педагога е върху диалогичната реч
и само отчасти върху монологичната реч (преразказване). Децата в
предучилищна възраст добиват увереност да изразяват чувствата си и
мислите си, чрез интерпретацията на литературни художествени
произведения – приказка, стихче, песен, драматизация, гатанка, римушка.
Използване детето, за да провокираме неговата устна реч.

Форми и методи на работа по звуковата и семантичната култура на речта в
предучилищна възраст.

Звукова култура

Звуковият строеж на езика, както е известно, съдържа две взаимосвързани
и неделими страни – това са, от една страна, гласните и съгласните
звукове, а от друга – интонацията и различните видове ударения. Всяка
дума или фраза се реализират, чрез различни звукове, а ударенията и
интонацията се осъществяват въз основа промените на височината, силата и
времетраенето на звуковете. От Методическа гледна точка това е работата
на възпитаването на звуковата култура на речта. Тя включва в себе си :
правилното звукопроизношение, фонематичен слух, темп, пауза, ритъм,
ударение, височина и сила на гласа, като служи за ориентация в звуковата
форма на думата, възникнала закономерно при определена организация на
дейността на думата (съобразно становището на Д .Б. Елконин и Е.
Петрова).

Децата осъзнават връзката между звук и буква, чрез дидактични игри
упражнения за развиване на фонематичен слух. Учат се да разпознават
дума, буква, сричка, звук. Например, игри като:



Думите са единици на език и между тях съществуват и собствено езикови
връзки и те се обединяват в определени „лексико-семантични групи”.
Ориентацията на детето в звуковата форма и същност на думата лежи в
основата на цяла редица явления, които се срещат в предучилищна възраст,
отбелязани както от мнозина наблюдатели, та и от нас. От методическа
гледна точка тези съображения трябва да водят в хода на обучението по
роден език до овладяването на елементите на езика, които са в
непрекъснато взаимодействия помежду си.

Ако се обърнем към фундаменталния труд на В. Солнцев „Езикът като
системно-структурно образование”, ще видим, че езикът и речта като две
страни на едно цяло се характеризират с типични общи свойства, от които
се открояват на-съществените според Солнцев, или фундаменталните:

дискретност на елементите, която определя потенциалните възможности за
комбинирането им.

линейност – това е състояние на елементите на езика, което осигурява
възможността за функционирането му, чрез образуването на конкретни
системи от елементи, характеризиращи се със свойството дискретност.

нееднородност – свойство на езика, позволяващо различна степен на
сложност на отделните елементи.

йерархичност – възможността за съотношение между отделните елементи,
като част от едни елементи стават съставна част на по-сложни, а
последните могат да влизат в друга, още по-сложна система.

Езикът е като система, на която са присъщи определени свойства, може да
бъде овладян именно, чрез тези форми и можем да дефинираме общите
свойства на речта в методически аспект по следния начин:

линейност – временната последователност на съставящите я елементи;

дискретност – възможността за прекъсване, разделяне;

нееднородност 0 на звуковете по степен на трудност;

йерархичност – отношение на отделни елементи по степен на сложност.

Възможната типизация в усвояването на речта от децата в предучилищна
възраст открива пътя към набелязване на основните свойства на елементите
на речта. Овладяването им ще доведе детето до осъзнаване на езиковите
явления, до изграждане на отношение към речта като действителност, и
което е по-важно - до съотнасяне на езикови и социални структури .

Педагогическо взаимодействие по отношение на семантиката и

по отношение на артикулацията и произношението

Подбор на текстовете.

Достъпност - учителя да избира текста, в който събитията са ясно
очертани.

Достъпност, Съдържателно, Стилистично, Увлекателно

Мотивите да героите да са ясни, ясна фабула.

Да има действителност

Действеност, комуникативност на текста, емпатия/съпреживяване.

Подготовка на текста за преразказване; от дължината зависи разбирането
на текста.

Максимално точно възпроизвеждане на текста.

Фабулата трябва да е съобразена, обема също.

Епитети, сравнения, рима, ритъм на текста.

Задължително е повторното четене на текста.

Въпроси свързани с произведението (героите, сезона и т.н.). (Най-глупав
е въпросът “Какво мислите?”)

Образец са различните жанрове и художественото слово, което провокира
децата да използват думи и изрази, които не използват в ежедневието.

За най-малките – броилки, песнички, гатанки.

Дидактични игри за правилно звуко-произношение и осъзнаване на
елементите на речта – дума, сричка, буква, звук.

Подготовка за ограмотяване – осъзнаване на буквите чрез рисуване на
геометрични елементи – ченгелчета, кръгчета.

3-4г. – стихчета, песнички, кратки истории.

5-6г. – могат да забелязват епитети, сравнения, рима, ритъм и т.н.
особености на художествено произведение. Да се задават въпроси към
героите, сезоните.

Образец са различните жанрове и художественото слово, което провокира
децата да използват думи и изрази, които не биха използвали в
обикновения си живот.

Подготовка за ограмотяване в условията на детската градина и диагностика
на постиженията.

Подготовка за ограмотяване в условията на детската градина

Подготовка за ограмотяване – осъзнаване на буквите чрез рисуване на
геометрични елементи – ченгелчета, кръгчета и т.н.

Подпомагане на детето: Детето:

Да осъзнае

наличието на писмена реч

ролята на четенето и писането като важен факт от социални живот на
хората.

ролята на писмената реч за кодиране на думата.

ролята на четенето за декодиране на думата

връзката между четене и писане.

буквата като знак.

Да овладее

умението на разполага върху лист хартия графични елементи.

умението за графично репродуциране на графични елементи.

координацията око-ръка.

ориентиране в двуизмерно пространство.

Знаково кодиране и декодиране.

Да обича книгите

Да има фантазия

да променя езиковите структури под влияние на въображението си.

да свързва субективни въображаеми образи с вербалните си асоциации и
емоции.

да осъществява връзка между вербалните си асоциации и емоции.



прерисувам друга рисунка.

сравнявам дали моята рисунка е еднаква с другата.

прерисувам фигурки върху мрежа.

прерисувам графични очертания върху права линия.

дорисувам картинки.

свързвам прави и криви линии.

рисувам извивки.

рисувам извивки и линии в някои букви.

„пиша” писмо на Дядо Коледа, мой приятел и някой друг.

разглеждам книжки с картинки и текст.

внимавам, когато ми четат книжки.

съчинявам приказки и невербални истории.

описвам това, което съм нарисувал.

Говоря различно в детския театър така, че да приличам на героя и да
изразявам неговите преживявания.

Разказвам на другите деца за филми, видеопредавания и дг.





Въвежда се знак за всеки звук – буквата, което коренно изменя
отношението на детето към речта, особено при овладяването на писмената
реч. За облекчаване на този процес може да спомогне връзката, доказана
експериментално, между звуковия анализ на речта с графическото му
представяне. Разработената на тази основа методическа система от задачи,
отразяващи програмното съдържание за звуков анализ на речта, представен
по графичен начин, ще улесни децата при запознаването им с буквите като
знаци за звуковете.

Диагностика на постиженията

Резултатите могат да се контролират и оценяват по посока на:

Конкретност на изказването.

Информационна натовареност на изказването.

Семантична натовареност на изказването.

Вербализация на асоциативните връзки.

Сила и подвижност на речевата система.

Понятийно изразяване, връзки между мислене и реч.

Мисловно-речеви стереотипи.

Вербализация на социалните стереотипи.

Диалогична и монологична реч.

За да се провери дали детето разбира граматически форми се използват
различни тестове под формите на игра, въпроси, състезания, задачи за
оцветяване и др.

Класификация за развитието на свързаната реч в предучилищна възраст ще
се гради на два основни критерия:

1) съобразно способите за решаване на речевата задача:

По този начин ще имаме нагледно-образен способ и словесен способ с
основни методи – разговор, беседа, разказ, приказка съобразно първия
критерии

2)съобразно социалната ситуация, в която протича речевото изказване:

По този начин ще имаме способ от собствена позиция, както и способ от
позицията на герой с основни методи – разказ, преразказ, съобразно
втория критерии.

По този начин методиката на овладяване на езика и развитието на речта в
предучилищна възраст ще цели формирането у децата на комуникативна
компетенция, която ще обхваща три основни отдела 1)свързана и
граматически правилна реч, 2)семантична стана на речта и 3)звукова
култура на речта.

Когато се атакува ядрото от общите свойства на речта, това пряко
рефлектира върху речевите способности на децата. Отношението на речта
като действителност у децата от предучилищна възраст се формира
най-успешно, след като се овладеят общите свойства на речта, спомагащи
по този начин за осъзнаването на езиковите елементи. Овладяването на
общите свойства на езика в хода на обучение по роден език в детската
градина спомага и за обучението на децата предучилищна възраст по чужд
език. Тези общи свойства характеризират езиковата система като цяло,
както и на отделните й структурни елементи. Следователно тези общи
свойства на речта са своеобразни езикови универсалии, характеризиращи се
с общовалидност при овладяването на езика от децата. Целенасоченото и
системно обучение на децата за развитие на устната реч, насочено към
овладяване на общите свойства, ще способства и за формирането на
отношение към речта като действителност. За детската градина е
характерна работата по ориентация в звуковата форма на думата. Акцентът
пада върху съзнателното овладяване на езиковия строеж на думите. Чрез
заместването, прибавянето и разместването на звуковете детето извършва
различни манипулации с тях, което способства ориентация в звуковата
форма на думата. В предучилищна възраст децата могат да овладеят общите
свойства на речта – линейност и дискретност, т.е. временната
последователност на съставящите я елементи и способността за тяхното
диференциране. Поставят се основите за овладяване и на съотношението
между отделните елементи по степен на сложност, като също се тръгва от
общото: фраза, изречение, дума, звук, а това е йерархичността.

Ангелов, Б. Детето и светът – между езика и речта, София, УИ „Св. Кл.
Охридски”, 1994г.
Сигнатура:
" С една ръка държа Вашата снимка, а с другата си мисля за Вас..."
Аватар
machine_shot
ни чул, ни видял
ни чул, ни видял
Репутация: 513
machine_shot изгражда репутацияmachine_shot изгражда репутацияmachine_shot изгражда репутация
 
Мнения: 4169
Регистриран: 02 Дек 2007
Наличност: 337,829.60
Банка: 0.00
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
пол: Мъж





Назад към Педагогика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта