Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Първа световна война

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Първа световна война

Мнениеот Mozo на Съб Сеп 07, 2013 23:25

Първата световна война,събитие,което завършва обединението на балканските страни,води непосредственото си начало от едно събитие,тясно свързано с националните и международните противоречия,които вече разгледахме.В началото на 1914г все още нямало индикации, че годината ще завърши с безпрецедентна катастрофа.Всъщност,балканската сцена била относително спокойна.След две години конфликти нито една велика сила-победителка или победена-не била в състояние да се изправи пред един нов период на войни.
Ектремистските фракции обръщали голямо внимание на личното участие и оценявали атентатите и тероризма като израз на творчество и освобождение.Между 1910 и 1914г членовете на тези групи в монархията натрупали внушителен списък от актове на насилие срещу хабсбургски служители.Техните усилия включвали опит за атентат срещу император Франц Йосиф по време на посещението му в Босна през май 1910г.По-нататък на 8 юни 1912г босненският студент Лука Юкич стрелял срещу бана на Хърватия Славко Чувай, убивайки високопоставен служител и ранявайки други двама полицаи.Есин студент от Загреб,Иван Планиншчак,се опитал да ибие бан Чувай в Загреб,на 31 октомври 1912г.Друг хърватски младеж,Степан Дойчич,който емигрирал в Съединените щати,се завърнал в родината си, за да убие Чувай.Междувременно барон Иво Шкерлец станал бан на Хърватия.На 18 август 1913г Дойчич се опитал да го убие,но успял само да го рани в ръката.На 15 май друг загребски студент,Яков Шефер,направил опит за покушение срещу живота на ерцхерцог Салвадор и бан Шкерлец,докато те излизали от Народния театър в Загреб.
Прибавени към изобилието млади фанатици,нестабилните политически условия в Сърбия допринасяли за опасната ситуация.След Балканските войни между сръбската армия и правителството,оглавявано от Никола Пашич,избухнал голям конфликт.Както можело да се очаква,армията била център на силен национален ентусиазъм,а нейният дух бил висок след неотдавнашните победи.
През юни крал Петър бил принуден поради здравословни причини да предаде властта на втория си син Александър в качеството му на регент.Така през пролетта и лятото на 1914г Сърбия се изправила пред вътрешна криза,голяма част от която заемал въпросът за способността на правителството да контролира военните.
Засилването на сръбското национално чувство преди Първата световна война довело до образуването на две дружества:Първото,Народна отбрана,било създадено през декември 1908г по време на криза,голяма част от анексирането.То организирало мрежа от агенти в южнославянските територии.Втората организация,Оединение или смърт,широко известно като “Черната ръка”,възникнало през 1911г.
Двете тайни общества имали много общи членове,а черната ръка използвала агентите на народна отбрана в Босна и Херцеговина.
Инцидентът който дал тласък на поредица от събития,довели до избухването на Първата световна война често е усъждано.На 28 юни 1914г Франц Фердинанд,наследникът на Хабсбургския трон,и неговата съпруга били убити в Сараево.Посещението било организирано лошо като не били взети подходящи охранителни мерки, за да се опазят гостите.Датата съвпаднала с годишнината от Косовската битка,сръбският национален празник.Били отправени много предупреждения за опасностите от едно такова пътуване.Ерцхерцогът бил очевидна мишена за шестимата млади мъже,които успели да го убият.Фактическото покушение било извършено от Гаврило Принцип който в много отношения бил типичен за революционната босненска младеж.Той бил добре запознат с радикалната литература и особено се възхищавал на Богдан Жераич,който се самоубил след като не успял да убие хабсбургски служител.Всички те били силни сръбски националисти и изцяло отдадени на сръбската история.Когато един от съзаклятниците бил арестуван,той обявил:”Аз съм сръбски герой”.Те решили да убият ерцхерцога тъй като го свързвали с програмата за Триализма която щяла да обедини Босна с останалите южнославянски територии в отделна автономна дъжава в рамките на монархията.По този нячин щяло да бъде осоетено в придобиването на провинцията от страна на Сърбия.
Хабсбургското правителство винаги било изключително чувствително по отношение на външно влияние върху националностите.През 50 и 60-те год. На XIXв то се противопоставило на обединението на Дунавските княжества и на възкачвантето на външен княз на трона поради влиянието което би могла да има една укрепнала румънска държава върху Трансилвания.През 70-те год не XIXв то изразило силно опозиция и срещу създаването на голяма славянска балканска държава от страх пред влиянието което тя би могла да упражнява върху южните славяни в монархията.През годините предшестваши атентата съществували изобилни доказателства за връзките между Сърбия и някои елементи от славянското население на монархията и мерките предприети от Белград за укрепването им.Хабсбургските лидери били убедени че убийството е замислено от сръбското правителство и че трябва да действат решително.Хабсбургския външен министър Берхтолд и началникът на генералния щаб Конрад Фон Хьодцендорф били първите които повярвали че войната със Сърбия е необходима.След това те убедили Франц Йосиф и Унгарския премиер граф Ищван Тиса.Тиса се съгласил на силовите мерки едва когато бил убеден,че сръбска територия няма да бъде анексирана към империята.Преди да предприемат решителни действия,хабсбургските служители се опитали да докажат пряката връзка между сръбското правителство и атентата но не успели да направят това.Освен това те се консултирали с гермаснкия си съюзник.
След като взели решение за войната хабсбургските лидери пристъпили към дипломатическата подготовка по изклюително неуместен начин.Убийството на ерцхерцога причинило шок и отвращение сред европейските държавници.Ако хабсбургското правителство било действало незабавно то можело да се възползва от всеобщото негодувание срещу този акт на насилие.Вместо това целият въпрос се проточил от 28 юни до 23 юли когато най сетне на Белград бил връчен ултиматум.Този междинен период не бил изсползван за адекватната подготовка на почвата.Очевидно в хабсбургски интерес било войната да остане локализирана.Опасността се криела във възможна руска намеса в подкрепа на Сърбия.През 1903г отношенията между двете славянски държави били изклюително сърдечни и от Русия можело да се очаква да действа по някакъв начин като заплаха за хабсбургите в полза на Белград.В балканската си политика в миналото руското и хабсбургското правителства обикновено съблюдавали принципите за баланс на силите:когато едното постигнало големи победи другото трябвало да получи компенсация.Преди да влезе във война със Османската империя през 1877г Русия слкючила тайните договори които уверявали Виена в разширение на Западните Балкани.През 1908г преди анексирането на Босна и Херцеговина Ерентал се опитал да сключи подобна сделка и със Изволски.Една австрийска победа над Сърбия през 1914г напълно би нарушила дипломатическия баланс в региона.Румъния все още била вързана за Централните сили а след балканските войни България също се обърнала към тези държави.Младотурският режим в Константинопол тъкмо щял да подписва съюз с Германия.Ако Сърбия бъдела принудена да изпадне в зависимо положение от Виена руското влияние щяло да бъде изключено от полуострова.Ако хабсбургските лидери усетели че повече не могат да търпят-по тяхно убеждение-сръбските провокации,тогава от царския режим не може да се очаква да се приеме унижителното поражение в един регион където той бил вложил толкова много кръв и пари в миналото.
Стъпките които били предприети също били недостатъчно обсъдени в Берлин.ВилхелмII и неговият канцлер Тилбалд Фон Бедман-Холвег уверили хабсбургското правителство че Германия ще подкрепи всяко взето решение по отношение на Сърбия.Този “карт бланш” позволил на Виена на определи политиката и за двата партньора в съюза.Избраните методи били същите като възприетите през 1909г срещу Сърбия:ултиматум който бил представен на 23 юни.Но тъй като целта била война ане по-нататъшни преговори,предназначението на документа било той да бъде отхвърлен.Той включвал искания да се предприемат строги действия за смазване на антихабсбургските действия на територията на Сърбия и хабсбургски служители да участват в разследването на убийството.В отговорът си сръбското правителство се съгласило на всички условия,с изключение на тази последна точка.В отговор хабсбургското правителство прекъснало отношения и на 28 юли между двете страни започнала война.Останал въпросът дали конфликтът ще бъде локализиран или ще въвлече всички Велики сили.
Щом Сърбия се озовала във война страната която трябвало да вземе незабавно решение била Русия.С огромна неохота на 29 юли царят заповядал мобилизация.Тъй като успехът на плановете му зависел от бързата победа срещу франция преди руските войски да се подготвят за бой,германското правителство отговорило на руската мобилизация с обявяване на война срещу двете сили.Великобритания се включила в подкрепа на съюзниците си на 4 август.Така накрая през август през 1914 Европа е била въвлечена в голям конфликт по въпроси които били тясно свързани с Източния въпрос и с движението за балканско национално обединение.Да се спори по въпроса за “вината за войната” е безполезно упражнение.1914 всяка страна действала в кризата на базата на това което смятала че обслужва най-добре интересите й.Фатална поредица от събития въвлякла всички воюващи страни в такива воени действия които те не очаквали и за които не били военно,икономически или психологически подготвени.
В началото на войната Сърбия била в много опасно положение във военен и политически смисъл.Макар че правителството се надявало да избегне конфликт тази 4,5 млн държава се озовала във война с 50 млн.Тя имала могъщи съюзници но те били много далеч и били заети предимно с отбраняването на собствените си граници срещу германско нападение, така че не разполагали със свободни войски или оръжие на Сърбия.Масовите очаквания били че хабсбургската армия скоро ще спечели победа.Вместо това първите успехи били на страната на сърбите.Всъщност армията успява да отблъсне две нападения през 1914г и дори да премине в офанзива и да навлезе в хабсбургската територия руското нападение в Галиция принудило монархията да премести части в тази зона.Нещо повече-сръбските войници били натрупали опит в балканските войни и се сражавали добре.В началото на декември те понесли поражение и Белград бил превзет.После в средата на декември те спечелили голяма победа при река Колбара и се възвърнали Белград.Сръбските загуби в сраженията били изключително високи.Правителството не разполагало с възможности да замени тези мъже или да получи допълнителни военни доставки.Не само понесените в битките жертви на армията били големи,но и сериозна тифусна епидемия ударила страната.Въпреки военните постижения,бъдещето изглеждало мрачно.
След началото на войната първата страна която стигнала до решение за ориентацията си,била Османската империя.Под влиянието на Енвер паша прогермански министър на войната и един от най-влиятелните младотурски лидери,правителството подписало таен съюз с Германия на 2 август 1914г,в деня преди Германия да обяви война на Франция.Макар,че Портата не влязла незабавно в сражение,тя предложила пристан на два германски бойни кораба”Гьобен” и “Бреслау”,за които твърдяла че ги е купила.През ноември империята била официално във война със съюзниците.Със затварянето на Проливите за съюзническите флоти,морските комуникации между Русия и западните и партньори на рактика били прекъснати.В опит да поправи ситуацията и да подобри съюзническата военна позиция в Близкия Изток британското правителство предприело спорен план в опит да отвори Проливите.Отговорността за действието поел главно Уинстън Чърчил който по онова време бил министър на флота.Кампанийте при Дарданелите и Галиполи се оказали военни катастрофи и били изключително уронващи за кариерата на политика.При първия опит проведен през февруари 1915г,ескадра от 18 британски военни кораби се опитала да си пробие път през Проливите.След като били изгубени четири кораба командващият заповядал отстъпление.Всъщност ако бил настоял той можел да спечели победа,тъй като османските укрепления били останали без муниции.Кампанията при Галиполи имала дори още по-лош резултат.Целта била да се осигури сухопътна база от която да се провеждат атаки срещу Османската империя.Съюзническите части успели да завземат брегови плацдарм който те задържали от април 1915 до януари 1916г.Османските части останали окупани по възвишенията около съюзническите войници чиито загуби особено сред австралийския и новозеландскияконтингенти били огромни.
Съюзническия провал при Проливите бил балансиран от влизането на Италия във войната през май 1915г.Въпреки че тази страна била член на тройния съюз условията на договора били отбранителни.Този факт заедно с пропуска на Хабсбургската империя да информира Рим за намерението си за да нападне Сърбия,дали на италианското правителство основателно извинение да остави неутрално.Следователно то можело да се пазари с двете страни и да продаде подкрепата си на най-висока цена.Италианските национални цели били доста големи.Те включвали Южен Тирол,Трентино,Триест,Гориция,Градишча,Истрия,по-голямата част от Далмация и известна албанска територия,в частност остров Сасино(Сазан)и пристанището Вльора.Не е нужно да се повтаря че тези територии включвали предимно албанско южнославянско и германско население.Във преговорите съюзниците имали голямо предимство тъй като свободно можели да използват хабсбургската територия за да удовлетворят италианските искания.В замяна на неутралитета хабсбургските преставители можели да предложат само Трентино.Съюзническите правителства обаче били възпрепятствани донякаде от проблема с южнославянската територия.Войната започнала превидно за да се спаси Сърбия.Ако Италия получила Далматинското крайбрежие Сърбия нямало да получи излаза на море който бил първостепенна военна цел.Още повече че ако Италия получила Далмация и Истрия тя щяла да държи под контрола си седемстотин хиляди южни славяни.Подомни проблеми причинили затруднения главно във Великобритания където военната пропаганда се водела със високо поучителен тон.
През пролетта на 1915г обаче съюзническите сили вярвали че се нуждаят от италианската подкрепа.Макар че руското правителство се колебаело да направи отстъпки за сметка на Сърбия нуждите на войната взели връх и то обещало на Италия почти всичко което тя искала.Споразумението било тайно а условията не били публикувани чак до идването на власт на болшевишкия режим в Русия през 1917г.Лондонския договор от април 1915г предвиждал Италия да влезе във войната в рамките на 30 дни.В замяна на участието си тя щяла да получи Южен Тирол,Трентино,Гориция,Градишча,Триест,Истрия,Част от Далмация, както и Сасино и Вльора от Албания.
Следващата страна която влязла във войната била България.Съшо като в миналото целта останала въстановяването на Санстефанска България.Така конкретната цел била придобиването на македонските земи които били притежание на Гърция и Сърбия а така също и частта от южна Добруджа която Румъния взела през 1913г.Септември 1915г.България подписала споразумение съгласно което и била обещана Македония и освен това тя получила уверения за последващи материални придобивки ако Гърция и Румъния се присъедният към съюзниците.
Също като италия през 1914г Румъния била свързана със Централните сили чрез отбранителен съюз.
Целият Източен театър на войната бил дълбоко повлиян от събитията които сега се случвали в Русия.Първата революция през март 1917г.През ноември болшевишката победа гарантирала че Русия ще се оттегли от войната.През декември започнали преговорите с Германия а през март 1918г бил сключен договорът от Брест Литовск.Тоталният колапс на руския съюзник направил румънската позиция невъзможна.През февруари 1917г Брътиану бил сменен първо от генерал Александру Авереску а после от Александру Маргиломан.През май правителството подписало Букурещкия договор.Макар че получило Бесарабия то било принудено да отстъпи Добруджа и някои Карпатски райони.Германия получила пълен контрол върху производството на нефт.По този начин Румъния също като Русия в началото на 1918г сключила мир и излязла от конфликта.
Гръцкото влизане във войната провокирало най-много противоречия и се забавило най-много.Тук разделението в правителството щяло да има по-сериозни последици за бъдещето отколкото по други места.Константин I който станал крал през 1913г бил зет на Вилхелм II и също като Карол подкрепял прогерманска политика.Той бил подкрепян от онези,които симпатизирали на Централните сили или които преценявали че те не ще спечелят победа.Тази група съветвала за запазване на строг неутралитет.Гърция не била достатъчно силна за да се изправи срещу британската и френската военноморска сила в Средиземноморието така че открита подкрепа за Германия не била възможна.Обратно все още министър председател,Венизелос бил убеден че съюзниците ще спечелят.Също като Брътяну той искал да се възсползва от възможността да спечели територии.Въпреки постигнатия напредък през 1912г и 1913г Гърция все още имала претенци към Епир,Тракия,Западен Анадол,някои Егейски острови,в частност Додеканезите и към Кипър.Обсъжданията по тези въпроси продължили повече от 3 год.
Сред балканските държави очевидният победител на масата за мирните преговори била Румъния.Под умелото ръководство на Брътяну нейното правителство се заело да извлече най-големи печалби.Държавата влязла във войната на 10 ноември една седмица след капитулирането на Хабсбургската и един ден преди германската капитулация.На базата на това действие румънските представители претендирали за териториите обещани в споразумението от 1916г със съюзниците въпреки факта че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия.Румънската армия окупирала по-голямата част от въпросните територии включително Бесарабия.През април 1919г румънските части навлезли в унгарска територия и предприели атака срещу комунистическия режим на Бела Кун.Скоро те окупирали Будапеща.
Съгласно финалното споразумение Трианонския договор от юни 1920г Румъния получила Трансилвания,Бесарабия,Кришана и Буковина.Банат бил разделен като една част минала към Румъния,и другата част към новата Югославска държава.
Разбира се като победена страна България можела да очаква само да губи територия.През октомври 1917г абдикирал в полза на сина си Борис III.Тогава било сформирано коалиционно правителство.През август 1919 земеделският съюз получил мнозинство на изборите и Александър Стамболийски станал министър председател.
Основен резултат от Първата световна война било окончателното разпадане на Османската империя оглавявана от султан от династията на Осман и основана на ислямските принципи, и замяната й със турската република,светска национална държава.
През войната османските части като цяло били в отбрана и то отбикновено без успех.Също като другите воюващи страни правителството имало определени военни цели.Портата искала да си отвоюва територия в Македония,Тракия и Кавказ и да възстанови контрола си върху Египет и Крит.Мустафа Кемал бил единствения наистина успешен османски командир във войната.Сега се оказало че той има големи политически способности.Мустафа Кемал бил избран за президент,а Исмет паша(по-късно наречен Исмет Иньоню) станал главнокомандващ армията.През януари 1921г събранието съставило конституция.Но пред анкарския режим все още стоял дълъг път.Правителство което управлявало с външна помощ,държало Константинопол.Неговата реакция към събититята в Анкара била остра:Кемал и много от подръжниците му били осъдени на смърт.По същото време Кемал бил начело на правителството но той нямал диктаторски правомощия.
Междувременно бил сключен новият мирен договор.Преговорите започнали през ноември 1922г в Лозана.Исмет Иньоню който се оказал много упорит и способен дипломат извоювал почти всички турски цели от представителите на съюзниците които нямали нито желанието нито средствата да постигнат желанията си.Договоръ на Лозана бил подписан през юли 1923г.Турските представители не направили опит да задържат владенията си върху Сирия,Месопотамия,Арабия или Египет,които били изгубени при Севър но успели да защитят анадолските и тракийските си територии.
Две империи-Османската и Хабсбургската станали част от историята.Страните които ги наследили са:Турция,Австрия,Унгария и Чехословакия.


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”


Курсова работа

на тема :


Участие на балканските държави в Първата световна война
(1914-1918г.)





Изготвил: Петър Симеонов, Проверил: ст.ас.Т.Симеонова
спец.Археология II курс,
фак.№83
Литература:
Барбара Йелавич-История на Балканите XXв.
Цветана Георгиева,Николай Генчев-История на България XV-XIXв
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6864
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 142657
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,259,942.50
Банка: 5,487,946.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Magpie [Crawler] и 1 госта