Основни болести и неприятели по житните култури

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Основни болести и неприятели по житните култури

Мнениеот Mozo на Нед Мар 13, 2011 12:50

Основни вредители по пшеницата

Брашнеста мана (Erysiphe graminis De Condolle. f. sp. tritici Marchal, Oidium moniloides Link.)
Кафява (листна) ръжда (P. Reconditа Rob. ex Desm. f. sp. tritici )
Мазна главня (Tilletia tritici (Bjerk.) Wint.), (Tilletia levis Kuhn)
Праховита главня (Ustilago tritici (Pres.) Rostr.)
Бaзично гниене (Fusarium culmorum (W.G. Smith.) Sacc.)
Снежна плесен (Monographella nivalis (Schaffnit) E. Muller)
Гниене на класовете (Gibberella zeae, Fusarium culmorum (W.G. Smith.) Sacc,)
Ран листен пригор (Mycosphaerella graminicola, Septoria tritici Rob. Ex Desm.)
Петносване на класовете (Leptoshaeria nodorum Muller, Septoria nodorum (Berk.))
Хелминтоспориум по пшеницата (Helmintosporium sativum Pamm., King et Bakke, Ophiobolus sativus Ito et Kurib.).
Гниене на основите и паразитно полягане (Pseudocercosporella herpotrichoides (Fron) Deighton )
Черно кореново гниене (Gaeumannomyces graminis V.Arx et Olivier, Ophiobolus graminis Sacc.)
Вредна житна дървеница (Eurygaster integriceps Put.), австрийска дървеница (E. austriaca Schr.), мавърска дървеница (E. maura L.), остроглави дървеници (Aelia acuminata L., A. rostrata Boh.)
Обикновен житен бегач (Zabrus tenebrioides Goeze), голям житен бегач (Z. spinipes F.)
Пшеничен трипс (Haplothrips tritici Kurd)
Овесена листна въшка (Sitobion avenae L.), обикновена житна въшка (Schizaphis graminum Rond)
Хесенска муха (Mayetiola destructor Say), житна тревна муха (Opomyza florum Fabr), черна пшеничена муха (Phorbia fumigata Meigen) (синоним Phorbia securis Tien), черна пролетна пшеничена муха (Phorbia haberlandti Schiner) (синоним Phorbia penicillifera Jermy)
Житна стъблена оса (Cephus pygmaeus L.), черна житна стъблена оса (Cephus /Trachelus/ tabidus F.)
Обикновен житар (Anisoplia austriaca
Hrbst)
Обикновена житна пиявица (Lema melanopus L.), синя житна пиявица (Lema lichenis Voet.)
Ивичести житни цикади (Psammotettix provincialis (Rib), P. sriatus (L.)
Нематоди
Плевели
Полягане
Брашнеста мана по пшеницата – Erysiphe graminis f. sp. tritici
Симптомите на болестта са повърхностни, брашнести, бели налепи по листата, листните влагалища и класовете. Листата остават зелени и активни известно време след заразяването, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. Конидиоспорите се образуват в големи количества по повърхността на нападнатите тъкани и изглеждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват от вятъра на големи разстояния и причиняват заразявания. Заразяването с конидиоспори изисква висока въздушна влажност (но не и капка вода върху листната повърхност), а спорообразуването и разпространението на спорите се благоприятства по-скоро от сухите условия.
Дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела. Развитието на брашнестата мана се благоприятства от редуване на сухи и влажни условия. Заразените тъкани на листата стават хлоротични и престават да фотосинтезират.
Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади растения, а по-късната форма намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е редуциран. Умерената степен на нападение от брашнеста мана е допустима. Във фенофаза от поява на лигулата на флагелния лист до края на цъфтежа (фенофази 39 – 65), върху застаряващия мицел могат да се появят клейстотеции (плодни тела) под формата на черни точици.
Пшеницата се напада само от специализираната форма tritici на E. graminis. Причинителите на брашнеста мана по ечемика или ръжта не могат да заразят пшеницата и обратно. По принцип пшеницата не се напада така силно както ечемикът, но щетите могат да бъдат значителни, ако не се води борба. Съществуват редица практики, които до известна степен могат да намалят заразяването с брашнеста мана. Препоръчва се отглеждането на устойчиви сортове. Поредките пшеничени посеви намаляват разпространението на брашнеста мана. Ранната сеитба, високата гъстота на посева и обилното азотно торене благоприятстват разпространението на болестта.
Критичните моменти от развитието на пшеницата по отношение на заразяването с брашнеста мана е периодът братене до появата на класа (фенофази 21 – 59) и особено от появата на първия осил до пълната поява на класа (фенофази 49 – 59).
Сигнал за третиране срещу брашнестата мана се дава при достигане на икономическия праг на вредност, който е както следва:
Фенофази – 31–32 30% степен на нападение на листната маса;
Фенофаза – 39 30% степен на нападение на листната маса и първи пустули върху предпоследния лист;
Фенофази – 55–69 30% степен на нападение на листната маса и първи пустули върху флагелния лист.
Кафява ръжда по пшеницата – Puccinia recondita f. sp. tritici
Пшеницата се напада от специализираната форма tritici на гъбата P. recondita. В рамките на специализираната форма се разграничават по-малки групи на патогена раси, които нападат по различен начин различните сортове. От своя страна расите могат да бъдат разделени на още по-малки единици – биотипове. Биотиповете представляват популации от генетически еднакви индивиди. Причинителят на кафява ръжда по пшеницата има междинен гостоприемник Thalictrum spp. Гъбата зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есенните посеви и самосевките. При подходящи условия заразявания с кафява ръжда могат да бъдат открити и през есента. През пролетта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Началният въздушнопреносим инокулум е практически повсеместен и неконтролируем. Епифитотии от ръжда по пшеницата се развиват при вторично инфектиране от уредоспори и точно тази е фенофазата, в която трябва да се води борба.
Обикновено масово нападение у нас от кафява ръжда се наблюдава след появата на класа. В края на вегетацията се формират телейтоспори, които водят до увеличаване на заразата върху междинния гостоприемник. Уредосорите на гъбата са ръждивокафяви и неравномерно разпръснати по цялата листна повърхност. Развитието на патогена е за сметка на фотосинтезиращата повърхност на листата и броя на цветчетата в класа. Загубите в добива най-често са до 10%, но могат да достигнат и 30% при благоприятни за патогена условия.
Съществуват редица културно-стопански практики, които могат да намалят заразата по пшеницата. На първо място, трябва да се отглеждат устойчиви сортове или най-малкото трябва да се избягват силно чувствителните.
Да се унищожават пшеничните самосевки и зимната пшеница не трябва да се засява много рано. Нужно е да се избягва прекомерната употреба на азот, за да се предотврати формирането на твърде буйни и гъсти посеви. При температури на въздуха около 25°С, чести превалявания и облачно време рискът от заразяване с кафява ръжда е сериозен и е необходимо прилагане на фунгициди. В повечето случаи едно или две третирания са достатъчни.
Критичният период от развитието на пшеницата по отношение на кафявата ръжда е времето от появата на флагелния лист до края на цъфтежа (фенофази 39 – 69) и особено от появата на първия осил до края на изкласяването (фенофази 49 – 59).
Праговете на икономическа вредност при кафявата ръжда са:
Фенофази – 31-32 – 10% степен на нападение на листната маса;
Фенофази – 39 – 10% степен на нападение на листната маса и първи сори по предпоследния лист;
Фенофаза 55 – 10-20% степен на нападение на листната маса и първи сори върху предпоследния лист;
Фенофаза 69 – 30% степен на нападение на листната маса и първи сори по флагелния лист.

Главни – Tilletia levis, Tilletia tritici, Ustilago tritici
Tilletia levis и Tilletia tritici (синоними T. foetida и T. caries) са причинители на твърдата (обикновена; мазна) главня по пшеницата.
Вторият вид се среща по-рядко у нас. Младите растения се заразяват системно от спорите, намиращи се по повърхността на семената. Болестта може да се запазва и в почвата, но за условията в нашата страна това няма практическо значение. След поникване на семената мицелът на патогена се развива успоредно с развитието на растението, следвайки вегетационния връх, и скоро след цъфтежа достига до класa. Болните класове са синкавозелени, класчетата надебеляват, осилите и плевите се разперват.
Болните растения може да са с изостанал растеж, а зърната са изпълнени с маса от черни спори, които са мазни на пипане и имат миризма на развалена риба. Болестта може да причини до 10-20% загуби в добива.
Ustilago tritici е причинител на праховитата главня по пшеницата. Заразата се пренася със семената. Гъбата прониква във вътрешността на семената, достигайки ендосперма по време на формиране на зърното.
Заразените семена водят до системна форма на проява на болестта. Болните класове личат добре след изкласяване. От влагалището на най-горния лист излиза изцяло разрушен и превърнат в главнива маса клас. Спорите са черни, разпрашават се и се разнасят свободно от вятъра. От класа остава само вретеното. Когато попаднат върху цветовете на здравите растения, става заразяване на новообразуващите се зърна. По правило процентът на загуба от добива е равен на процента заразени класове в посева.
Пшеничените семена се заразяват повърхностно от Tilletia levis и T. tritici по време на жътвата, когато обвивката на главнивите зърна се разкъсва и спорите се разпиляват. В този случай заразяването се осъществява по време на покълнването и може да бъде предотвратено от контактен фунгицид.
При нападение от праховита главня заразяването е станало по време на цъфтежа и с жътвата патогенът е вече във вътрешността на семената. Това налага използването на системен фунгицид, за да се предотврати по-нататъшното развитие на гъбата в растението след покълнването на семената. И в двата случая е важно да се използват здрави (свободни от зараза) и третирани с фунгицид семена.
Обеззаразяването на семената преди сеитба е основен, много ефективен метод за борба с тези болести.
Базично гниене – Fusarium culmorum
Причинителят на базичното гниене е почвен патоген, който заразява основите на растенията в ранна фенофаза от развитието им. Гъбата се пренася и със семената. Кореновата инфекция може да достигне основите на стъблата и да причини сериозни повреди. Разпространението на Fusarium culmorum се благоприятства от сравнително сухо и топло време. По базите на централното стъбло и братята се образуват неправилни, кафяви, надлъжни петна, които преливат в здравата тъкан. Във вътрешността на стъблото и по повърхността на петната се развива розов мицел при влажно време.
Патогенът не е тясно специализиран и заразява корените на различни видове растения. Той може да се развива и сапрофитно. Пониците и младите растения могат да бъдат предпазени от първично заразяване на корените чрез третиране на семената с фунгицид.
В България се срещат и други видове Fusarium: F. oxysporum. F. gibbosum. F. acuminatum.

Снежна плесен – Monographella nivalis
Причинителят на снежната плесен е почвен патоген, който заразява основите на растенията в ранна фенофаза от развитието им и може да причини значителни повреди.
Гъбата се пренася и със семената. При подходящи условия кореновата инфекция може да достигне до основите на стъблата, които могат да бъдат сериозно повредени. Патогенът се развива при ниски температури, най-често под топящата се снежна покривка през пролетта. В посева болестта се проявява на хармани от повредени растения, понякога с розова отсянка и обхванати от паяжиновидна, плътна, снежнобяла до розова плесен. Причинителят на снежната плесен напада много други видове житни растения. Пониците и младите растения могат да бъдат предпазени от първично заразяване на корените чрез третиране на семената с фунгицид.
Тъй като зърнено-житните предшественици са източник на инокулум, правилното сеитбообръщение може да намали до известна степен разпространението на базичното гниене. Препоръчва се подходяща обработка на почвата и използването на сертифицирани и свободни от зараза семена за посев. Третирането на семената с фунгицид срещу базичното гниене и снежната плесен е ефективна при пшеницата.

Гниене на класовете - Gibberella zeae; Fusarium culmorum
Gibberella zeae зимува в растителните остатъци, където формира перитеции. Формираните в тях аскоспори се разпространяват по въздуха и осъществяват заразявания на пролет. Заразяването с Fusarium culmorum става чрез конидиоспори, произхождащи от растителните остатъци в почвата, пренасяни по време на дъжд. Заразяването се благоприятства от влажно време (относителна влажност на въздуха над 75%) след фенофаза изкласяване цъфтеж (61–69). Във фенофаза млечна или восъчна зрелост (75–85) класчетата постепенно избледняват, стават кремави до розови и ясно личат между здравите зелени класчета. Силно нападнатите класове остават стерилни, а по-слабо нападнатите образуват спаружени и набръчкани семена. При влажно време се образува розов плесенов налеп. Гниенето на класовете води до намаляване на добива, понижаване на абсолютното тегло и намаляване на качествените показатели на зърното. В условията на неправилно съхранение заразеното зърно образува токсини, опасни за здравето на хора и животни. У нас се срещат и други видове Fusarium spp. като: F. lateritium, F. semitectum, F. avenaceum, F. moniliforme и др., които причиняват гниене на класовете.

Ран листен пригор – Mycosphaerella graminicola
Патогенът причинява петна по листата на пшеницата. Петната се появяват найнапред по долните листа. Те се разрастват и сливат, избледняват в средата, а в краищата пожълтяват или покафеняват. При силно нападение петната се покриват с черни точки пикнидии (плодни тела). Заразените листа загиват изцяло или частично. Плевите се нападат рядко. Гъбата се съхранява в растителните остатъци като аскоспори, които узряват през есента и се разпространяват на много големи разстояния по аерогенен начин. Аскоспорите могат да заразят младите растения още през есента, а покъсно и през зимата, като предизвикват масово разпространение на болестта или епифитотия. Болестта се благоприятства от влажно време.
Рано засятите посеви се нападат по-силно. Критичният момент от развитието на пшеницата по отношение на първичните заразявания със септориоза започва от фенофаза 1-и – 2-и възел (31–32). След това болестта се разпространява по следващите листни етажи, като най-голяма опасност представлява по време на появата на флагелния лист и появата на лигулата на флагелния лист (37–39). Важно е да се предотврати инфектирането на по-горните листа.
По отношение на септориозата у нас няма утвърден праг на икономическа вредност.
При необходимост третирането с фунгициди се извършва в периода от появата на флагелния лист до средата на цъфтежа (39–55). При нужда се извършва и второ третиране 2–3 седмици след първото. Ако листните петна се срещат заедно с други болести, добра практика е да се ползват фунгициди срещу целия комплекс от болести.

Петносване на класовете – Leptosphaeria nodorum
Болестта може да се пренася със семена, но основният източник на зараза са растителните остатъци на повърхността на почвата. Заразата, пренасяна със семена или с аскоспори по въздуха, може да причини сериозни повреди по младите растения. Първоначално по листата се появяват дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Разпространението от растение на растение става в дъждовни условия, чрез пикнидиоспори. Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици (пикнидии).
Зърната в заразените класове са спаружени и по-дребни. Болестта се благоприятства от обилните валежи през пролетта и лятото.

Хелминтоспориоза по пшеницата – Helminthosporium sativum
Хелминтоспориозата се проявява по пшеницата и други житни култури под формата на различни типове повреди – кафяви петна, черен зародиш или кореново гниене. Загниването на корените и основата на растенията води до появата на хармани в посева от ниски растения, които преждевременно загиват или дават слабо развити класове.
По време на изкласяване (фенофаза 51–59) по листата се появяват различно големи, елиптични, тъмнокафяви петна, които водят до прегаряне на петурите и съответно намаляване на добива. По плевите на класовете се образуват дребни, тъмнокафяви петна, а зародишният край на зърното потъмнява. Семената са шупливи и леки.
Гъбата зимува в заразените растителни остатъци и образува перитеции. Разпространява се със семената. Развитието на болестта се благоприятства от висока влажност, гъст посев, чувствителни сортове и изтощени растения.

Гниене на основите и паразитно полягане
Pseudocercosporella herpotrichoides
Патогенът зимува по растителните остатъци в почвата. Конидиоспорите, образувани през пролетта, са първоначалният инокулум. Растенията се заразяват в основата на стъблото, където се образуват сравнително едри, жълто-кафяви петна с удължена елипсовидна форма и тъмен венец.
Ако повредите се появят преди фенофаза 1-и – 2-и възел (31–32), има голяма опасност от загниване на основите и полягане на растенията.
Вторично заразяване обикновено не се среща, така че основната цел е да се води борба срещу първичната инфекция.
Прагът на икономическа вредност във фенофаза видим първи-втори възел (31–32) е 30% разпространение по братята и 10% по главното стъбло, което налага прилагането на фунгициди.

Черно кореново гниене – Gaeumannomyces graminis
Върху корените, основите на стъблата и възела на братене се образуват кафяво-черни петна, които бързо се разрастват. Кореновата система е частично или напълно разрушена, обвивката на корените почернява, напуква се и се обелва, а заразените растения образуват дребни и изправени класове, които побеляват и остават без зърна, особено в горещи и сухи условия. Гъбата се запазва като сапрофитен мицел в растителните остатъци, откъдето заразява директно новите корени.
Няма фенофаза, преносима от вятъра. Болестта се среща на хармани в посева. Черното кореново гниене е една от най-сериозните причини за намаляване на добива при интензивно отглеждане на зърнено-житни култури.
Тъй като гъбата не се запазва много дълго в растителните остатъци, то борбата лесно се извежда чрез сеитбообръщение.

Вредна житна дървеница – Eurygaster integriceps Put.; Австрийска дървеница – E. Austriaca Schr.; Мавърска дървеница – E. maura L.
Остроглави дървеници - Aelia acuminata L.; A. rostrata Boh.
Житните дървеници имат едно поколение в годината и зимуват като възрастни насекоми под растителните остатъци в покрайнините на горите. В пшеничените посеви през пролетта те прелитат обикновено през втората и трета десетдневка на април, хранят се в продължение на 2–3 седмици, след което женските започват да снасят.
Разполагат яйцата си на купчинки от 12–14 броя, наредени в два или три реда, по растителните остатъци, листата и класовете. Непосредствено след снасянето яйцата са светлозелени, а в края на ембрионалното си развитие придобиват седефен блясък с характерна червена рисунка с форма на котва.
Излюпването на ларвите съвпада с цъфтежа или края на цъфтеж на пшеницата през май, в зависимост от климатичните условия. Ларвите от първа възраст не се хранят и до преминаването им във втора възраст остават събрани на купчинка върху хориона на яйцата или близо до тях. Развитието на ларвите от втора до пета възраст съвпада с фенофазите млечна-пълна зрелост на пшеницата. От втората половина на юни или първата десетдневка на юли започва окрилянето на възрастните от новото поколение. Те се хранят още около 10–15 дни, след което мигрират в местата на зимуване.
Възрастните дървеници и ларвите вредят, като смучат сок – възрастните от стъблата, листата, класовете и зърната на пшеницата, а ларвите – само от зърната. В мястото на убождането те вкарват ферменти, които превръщат белтъчините в зърната и в сока на растенията в разтворима форма, годна за изсмукване и усвояване от дървениците. Частта от стъблата, листата и класовете над мястото на повреда загива, което води до разреждане на посевите и намаляване на добивите.
При ранна миграция на дървеницата в посевите, висока плътност, сухо и топло време повредите от възрастното могат да са значителни. В по-късна фенофаза на пшеницата повредите по класовете от възрастните дървеници се нарича “частично” или “пълно белокласие”. Зърната, повредени от ларвите в млечна зрелост, остават спарушени. В мястото на повредата във восъчна зрелост те са поплоски или вдлъбнати, а при зрелите зърна в мястото на убождането се образува тъмно петно с по-светъл ореол около него. Най-много убождания по зърната причиняват ларвите от IV и V възраст и възрастните от новото поколение. Повредените зърна имат влошен глутен, по-ниско абсолютно и хектолитрово тегло и намалена кълняемост, а брашното от тях е с влошени хлебопекарни качества.
Основната стратегия за борба е насочена срещу презимувалите дървеници след миграцията в посевите или срещу ларвите втора – трета възраст при достигане прага на вредност.
За икономически праг на вредност у нас е приета следната плътност: за презимувалите дървеници – 2 бр./кв.м при суха и топла пролет, и 4 бр./кв.м при хладна пролет и гъсти посеви във фенофенофаза братеневретенене и съотношение мъжки към женски дървеници 1:1. При ларвите прагът на вредност е 2 бр./кв.м при благоприятни климатични условия и нормален посев, и 4 бр./кв.м – при хладна пролет и гъсти посеви през периода на млечната зрелост, когато 30% от ларвите са в III възраст.
Необходимо е да се знае, че тенденция за увеличаване опасността от житните дървеници съществува в години с умерено студена зима и достатъчна снежна покривка, ранна и топла пролет с количество на валежите под нормата, топло лято с температури над нормата и с по-малко количество на валежите през първата му половина. В такива години презимувалите дървеници мигрират в посевите дружно, по-рано и причиняват много повреди по младите растения.

Обикновен житен бегач – Zabrus tenebrioides Goeze; Голям житен бегач – Z. spinipes F.
Възрастните на обикновения житен бегач са бръмбари с продълговато, смолисто черно тяло, с метален блясък и дължина 14-16 мм. Ларвата е продълговата, мръснобяла, с тъмнокафяви петна от горната страна на коремните сегменти. Главата и трите гръдни сегмента са тъмнокафяви. Напълно развита достига дължина 25 мм. Големият житен бегач е с дължина на тялото 18–21 мм. Ларвата прилича на тази на обикновения житен бегач, но е с по-голяма дължина. Житните бегачи имат едно поколение в годината и зимуват като ларви в почвата на нападнатите житни посеви.
Вредят ларвите и възрастните насекоми, но значение за добива имат главно повредите от ларвите, развитието на които обхваща есенния и раннопролетния период от вегетацията на пшеницата. Вредната им дейност започва от покълнването на житните растения, на които прегризват кълновете под земята, а след поникването прегризват листата и младите стъбла, сдъвкват ги и изсмукват сока, без да засягат жилките.
Повредените растения изсъхват и се навиват във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища, които са най-сигурният белег за присъствието на тези неприятели.
Ларвите на житните бегачи живеят в почвата в ходове, които изкопават близо до растенията на дълбочина 25 – 30 см. След като унищожат растенията близо до хода си, ларвите се придвижват на друго място, където правят нови ходове. Повредите от тях обикновено са на хармани, най-често в местата, заплевелени с пирей. На тези места силно повредените растения загиват и в посевите се образуват петна. Ако нападението е по-слабо, посевът оредява, а при масова поява могат да бъдат унищожени всички растения. Ларвите завършват развитието си през първата или втора половина на май.
Бръмбарите от новото поколение се появяват през юни и се срещат до късно през есента. Активни са след залязване на слънцето, когато се покачват по класовете и се хранят със зърната, като ги нагризват. Част от тях оронват на земята, но повредите от възрастните насекоми са незначителни в сравнение с тези, причинени от ларвите.
Химичната борба да се провежда срещу ларвите чрез внасяне на гранулати заедно със сеитбата на пшеницата или чрез третиране на посевите по време на вегетацията. В области с висока степен на нападение
е препоръчително площно третиране при праговете на вредност: 3 ларви/кв.м през есента и 5 ларви/кв.м рано напролет.

Пшеничен трипс – Haplothrips tritici Kurd
Пшениченият трипс има едно поколение в годината и презимува като ларва в почвата на нападнатите пшеничени посеви. Възрастните трипси са дребни насекоми, с тънко продълговато тъмнокафяво до черно тяло и дължина 1,2 – 2,2 мм. Крилата са прозрачни, тесни, с дълги реснички. Непосредствено след излюпването ларвите са жълтозелени, няколко часа след това стават бледочервеникави, а след първото линеене придобиват яркочервена окраска. Дължината на тялото им е 1,4 – 1,8 мм. Повредите причиняват възрастните насекоми и ларвите, които смучат сок от листата и класовете на пшеницата. Възрастните трипси вредят във фенофазите вретенене–изкласяване–цъфтеж на пшеницата. По време на вретененето те се намират под последния обвивен лист на класа, а след изкласяването се концентрират по-масово по неизкласилите още стъбла. Частта от класа в мястото на смученето (най-често връхната) побелява, остава недоразвита и класчетата не формират зърна или образуват слаби, спарушени зърна. Основната вреда причиняват ларвите. Отначало те смучат сок от плевите и цветните части, а по-късно от различни места на зърната в млечна и восъчна зрелост, но най-често се струпват около “браздичката” на семето. Мястото на хранене по зърното побелява и става грапаво, а “браздичката” се разширява, удълбочава и придобива жълто-кафява окраска. Повредените зърна имат шуплив вид, по-ниско тегло и влошени посевни качества.
Оптималният период за отчитането при възрастните насекоми е по време на изкласяването, а при ларвите през периода на млечната зрелост. Пръскане с инсектицид само в посевите, в които средна плътност е над прага на вредност: за възрастните 10 трипса/1 стъбло, за ларвите – 20 броя/1 клас (при суха пролет) или 30 броя/1 клас (при влажна пролет).

Овесена листна въшка – Sitobion avenae L.; Обикновена житна въшка – Schizaphis graminum Rond.
Безкрилите партеногенетични женски имат зелено, жълтозелено или червено-кафяво тяло и дължина около 3 мм. Антените и соковите тръбички са изцяло черни, по-дълги от тялото. В ранните фази от развитието на пшеницата овесената листна въшка смуче сок от листата и стъблата. Силно нападнатите листа се усукват, засъхват и придобиват червено-кафяв цвят. При засушаване и силно нападение растенията могат и напълно да изсъхнат.
След изкласяването въшките смучат сок от вретеното и класчетата, в резултат на което растенията формират по-малък брой и недохранени зърна, с намалено абсолютно тегло. Числеността им при масова поява може да достигне до 100 и повече броя на 1 клас.
Обикновената житна въшка се среща в по-ниска численост по пшеницата. Безкрилите партеногенетични женски имат овално-продълговато, светлозелено тяло, с потъмна зелена ивица на гърба. Дължината им е до 2 мм. Соковите тръбички са светли, с по-тъмни крайчета. Въшките смучат сок основно от горната и долна страна на листата.
При масово нападение образуват големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Повредените листа избледняват, пожълтяват и загиват.
И двата вида листни въшки са немигриращи и презимуват като яйце по есенните посеви и дивите житни треви. Ларвите се излюпват в края на март и през април и до средата на восъчната зрелост на пшеницата развиват 4-6 поколения. Масовото им намножаване обхваща фенофазите изкласяване-цъфтеж-млечна зрелост. С настъпване на восъчната зрелост плътността на листните въшки рязко намалява вследствие загрубяване на растенията и непригодността им за храна на въшките. През есента от самосевките и дивите житни треви те отново прелитат в пшеничените посеви. Освен пряката вреда двата вида листни въшки вредят и косвено чрез образуването на чернилни гъбички и като вектори на вируса на жълтото ечемичено вджуджаване.
Оптималният срок за провеждане на борбата са фенофазите от изкласяване до начало на млечна зрелост. За икономически праг на вредност у нас е приета плътност 10 въшки/1 растение във фенофаза 2 – 3-и лист-братене през есенния период и 30 – 40 въшки/1 клас във фенофаза изкласяване до начало на млечна зрелост.

Хесенска муха – Mayetiola destructor Say; Житна тревна муха – Opomyza florum Fab;, Черна пшеничена муха – Phorbia fumigata Meigen (синоним Phorbia securis Tien); Черна пролетна пшеничена муха – Phorbia haberlandti Schiner (синоним Phorbia penicillifera Jermy).
Хесенска муха: Възрастните наскоми са дребни, ръждивосиви комарчета, с дълги антени и дължина на тялото 2,5 – 3,5 мм.
Краката са дълги, по-тъмно оцветени. Ларвите са със сплеснато-вретеновидна форма, млечнобели, с надлъжна зеленикава ивица по гърба и дължина 4 мм.
Хесенската муха има две поколения в годината (пролетно и есенно) и зимува като напълно развита ларва в пупариум в повредените житни растения. Мухите от пролетното поколение летят през април, а тези от есенното – през септември и снасят яйцата си по горната повърхност на листата по няколко заедно.
Житна тревна муха: Тялото й е тънко, удължено, с ръждивожълт цвят и дължина 3,5–4 мм. Главата е полусферична с дълги четинки на темето. Преднегръдът е с два реда тъмни четинки, разположени отстрани
на средната линия. Крилата са жълтеникави, с кафяви петна на напречните жилки и затъмнени върхове.
Житната тревна муха има едно поколение в годината. Прелита в пшеничените посеви след поникването им през есента във фенофенофаза 1–2 лист, където копулира и снася яйцата си, които остават да зимуват.
Ларвите се излюпват рано напролет, през втората половина на март или първата и втората десетдневка на април. Те са прозрачнобели в I и кремавожълти във II и III възраст, с вретеновидна форма и дължина до 8 мм.
Черна пшеничена муха и черна пролетна пшеничена муха: Възрастните насекоми са средноголеми, черни мухи със сиво-кафяв налеп и дълги космици на гърдите и краката и дължина на тялото около 4–5 мм.
Крилата са тъмни с тъмнокафяви жилки. Ларвата в III възраст е жълто-бяла, с почти цилиндрична форма, леко по-тънка в предния край и дължина около 8 мм. Черната пшеничена муха има две поколения (пролетно и есенно) в годината и зимува като ларва и какавида в стъблата на нападнатите житни растения и в почвата. Черната пролетна пшеничена муха има едно поколение (пролетно) и зимува като какавида в почвата. Летежът и на двата вида мухи започва рано напролет, още в първите топли дни на февруари–март. Мухите от есенното поколение на черната пшеничена муха летят през септември и октомври и снасят яйцата си по есенните житни посеви. Женските снасят яйцата си по стъблата на младите растения, които по това време са във фенофаза 2-и–3-и лист-братене.
Вредят ларвите, които се хранят с върха на нарастване на младите стъбла, вследствие на което централният им лист постепенно завяхва, пожълтява и изсъхва. След като ларвите завършат развитието си, стъблата загиват. Повредите от мухите са особено опасни в години с неблагоприятни за развитието на пшеницата климатични условия.
Тогава голяма част от нападнатите растения загиват, без да се развият допълнителни братя, и посевите силно оредяват.
Повредените в по-късна фенофаза пшеничени стъбла от хесенската муха се изкривяват, не образуват класове или класовете формират по-малък брой и с понижено тегло зърна. Посевите с по-висока степен на нападение изглеждат като бити от градушка.
Рискът от повреди е най-висок при посевите, засети през втората половина на септември и в начлото на октомври. В това отношение като най-благоприятен срок за сеитба на пшеницата в отделните райони на страната с оглед извеждането на борбата с мухите се препоръчват втората или третата десетдневка на октомври.
Най-подходящият срок за определяне на плътността им е фенофенофаза 3-и лист на пшеницата за житната тревна муха и сигнализиране на пръскането при праг на вредност 3 бр./кв.м и фенофази поникване 2-и–3-и лист – начало на братене за есенните поколения на хесенската и черната пшеничена мухи при праг на вредност 3 бр./кв.м.
Обследването на посевите за определяне необходимостта от пръскане срещу пролетните поколения на черните пшеничени мухи следва да бъде извършено в първите топли дни на февруари – март, а срещу пролетното поколение на хесенската муха – през април.

Житна стъблена оса – Cephus pygmaeus L.; Черна житна стъблена оса – Cephus (Trachelus) tabidus F.
Житните стъблени оси имат едно поколение годишно, което обхваща две календарни години и зимуват като ларва в пашкул в следжътвените остатъци непосредствено под повърхността на почвата. Осите започват да излитат от края на април и началото на май във фенофаза вретенене, а масовият им летеж е по време на изкласяването и цъфтежа на пшеницата. Те имат блестящочерно тяло, дълго от 5,5 до 12 мм, с голяма черна глава и дълги нишковидни антени.
Женските оси снасят яйцата си в стъблата, изключително в междувъзлието под класа на пшеницата. Ларвите имат S-образно тяло, със светлокафява кръгла глава и без крака. Напълно развити достигат дължина 8–18 мм. Хранят се с паренхимната тъкан на стъблата и до края на млечната зрелост на пшеницата прогризват постепенно всички колена на стъблото. След III възраст ларвите правят и по-дълбоки нагризвания, които засягат част от големите проводящи снопчета. В резултат на тази повреда зърната не се изхранват нормално, което води до намаляване на абсолютното им тегло, съпроводено и с известно влошаване на качеството. В края на восъчната зрелост на пшеницата ларвите завършват развитието си, достигат основата и на нивото на почвената повърхност прегризват кръгообразно стъблото отвътре. Незасегнат остава само епидермисът, който се прегризва частично. Прегризаните стъбла не се забелязват и при нормални условия продължават да се крепят върху корена си.
С настъпване на пълната зрелост при силен вятър или дъжд те масово се пречупват, полягат или падат на земята, което води до загуба на зърно при жътвата. Намалението на добива от прегризаните и полегнали стъбла е по-голямо при по-редките посеви и късна жътва.
Оптималният срок за провеждането на химическа борба е фенофенофаза изкласяване на пшеницата и праг на вредност 3 бр./кв.м

Обикновен житар – Anisoplia austriaca
Hrbst
Възрастните насекоми имат овално тяло с дължина 12–15 мм, оцветено черно с металнозелен оттенък. От горната страна е голо, а от долната покрито със сиво-бели космици. Твърдите крила на обикновения житар са червено-кафяви с черно четириъгълно петно около щитчето, от което започва тъмна линия по вътрешния им край. Житарите имат двегодишен цикъл на развитие. Зимуват ларвите, които живеят в почвата в продължение на 22–23 месеца. Бръмбарите започват да излитат от края на май и първата половина на юни. Те са топлолюбиви и светлолюбиви насекоми. Активни са в топли и слънчеви дни от 8–9 ч. сутринта до смрачаване.
За житните ни посеви повредите от ларвите на житарите са без съществено икономическо значение. Основната вреда при тях нанасят бръмбарите, които изгризват неузрелите зърна, а друга част оронват на земята по време на храненето си. Предпочитат най-много пшеницата. Възрастните житари живеят около месец и за този период изяждат 7–8 гр. зърна, а заедно с оронените зърна количеството на унищожените класове
достига 9–10 бр. Най-подходящият срок за определяне плътността на бръмбарите и сигнализиране на пръскането са фенофазите цъфтеж-наливане на зърното при праг на вредност 4–5 бр./кв.м и в млечно-восъчната зрелост на пшеницата при праг на вредност 6–8 бр./кв.м. Третирането трябва да се извърши в сутрешните или следобедни часове на тихи, топли и слънчеви дни, когато активността на бръмбарите е по-слаба и действието на продуктите се проявява по-ефективно.

Обикновена житна пиявица – Lema melanopus L.; Синя житна пиявица – Lema lichenis Voet.
Възрастните насекоми на обикновената житна пиявица имат продълговато, почти цилиндрично тяло с дължина 4–5 мм. Преднегръдът е сферичен, жълтооранжев, а твърдите крила – тъмносини с надлъжни точкувани ивици. Тялото на синята житна пиявица е изцяло интензивносиньо и с дължина 3,5–4 мм. Ларвите имат тъмна глава и светложълто тяло, силно изгърбено в задната част и покрито със слузеста материя.
В нея плуват екскрементите, които придават на тялото черен цвят. По тази особеност ларвата прилича на пиявица, откъдето неприятелят е получил името си.
Житните пиявици имат едно поколение в годината и презимуват като възрастни насекоми под растителните остатъци в храстите и полетата с многогодишни житни треви. В пшеничените посеви мигрират масово през април или първата половина на май във фенофенофаза вретенене. Ларвите се излюпват в края на вретененето на пшеницата, но масовото им развитие е по време на изкласяването и цъфтежа.
Вредят възрастните насекоми и ларвите. Бръмбарите изгризват двата епидермиса и паренхима на листата във вид на тесни и дълги прозорчета между нерватурата, а ларвите унищожават само горния епидермис и паренхима. Повредените листа побеляват и при силно нападение изсъхват, развитието на растенията се забавя, а добивът от зърно намалява. Повредите от житната пиявица са най-често на хармани, но при масово нападение може да бъде унишожен целият посев.
Прага на вредност, който за възрастните насекоми е 30 бр./кв.м за редки посеви и суха пролет и 50 бр./кв.м за гъсти посеви и хладна пролет. За ларвите прага на вредност е 2 бр./стъбло или 20% унщожена листна маса.

Ивичести житни цикади – Psammotettix provincialis (Rib), P. sriatus (L.)
Възрастните цикади на P. Provincialis имат продълговато тяло с мръсножълт цвят. Преднегръдът е по-широк, отколкото дълъг, сиво-жълт с 6 надлъжни жълтооранжеви ивици. Горните крила са по-дълги от коремчето, със светли жилки, които формират килийки, ограничени отвътре с тъмнокафяви ивици във вид на щрихи. Дължината на тялото им е 3–3,2 мм. P. sriatus е с леко по-светла окраска на тялото и светли стъпала. Ларвите и на двата вида приличат на възрастните, но са по-дребни, със светложълта до жълто-кафява окраска. Имат 5 възрасти.
Ивичестите житни цикади имат от 2 до 4 поколения в годината и зимуват като яйце в листата на есенните житни посеви и могогодишни житни треви и като възрастни насекоми под растителните остатъци.
Вредят възрастните насекоми и ларвите, които смучат сок от листата, стъблата и класовете на пшеницата. В мястото на смучене се образуват бели, бледожълти или жълто-виолетови дребни точковидни петна с неправилна форма. Повредените растения завяхват и изостават в развитието си, а при силно нападение и загиват. Освен тази пряка вреда ивичестите житни цикади са преносители на вирусните болести вдуджаване и жълта мозайка по пшеницата.
Прага на вредност за възрастните е 50 бр./кв.м, а за ларвите – 100 бр./кв.м във фенофаза млечна зрелост на пшеницата.

Плевели

ЖИТНИ Witzenberger et al., 1989;
Lancashire et al., 1991
Код Описание
Главна фаза на растеж 0: Покълнване
00 Сухо семе
01 Начало на набъбване на семето
03 Пълно набъбване
05 Поява на ембрионални коренчета
06 Удължаване на ембрионалните
коренчета, видими коренови
власинки и или странични коренчета
07 Поява на колеоптила
09 Поникване: колеоптилът пробива
почвената повърхност
Главна фаза на растеж 1:
Развитие на листата1,2
10 Първи лист от колеоптила
11 Разтворен първи лист
12 2 листа разтворени
13 3 листа разтворени
Фазите продължават до...
19 9 или повече разтворени листа
Главна фаза на растеж 2: Братене3
20 Само главното стъбло
21 Начало на братене: видим първи
брат
22 Забележими 2 братя
23 Забележими 3 братя
Стадиите продължават до
29 Край на братенето. Видими са
максималният брой на братята
Главна фаза на растеж 3:
Удължаване на стъблото
30 Начало на удължаване на стъблото:
псевдостъблото и братята
са изправени, първото междувъзлие
започва да се удължава,
върхът на конуса на класа е
поне 1 см над възела на братене
31 Първият възел е поне на 1 см
над възела на братене
32 Вторият възел е най-малко на
2 см над първия възел
33 Третият възел е най-малко
на 2 см над втория възел
Фазите продължават до…
37 Флагелният лист едва видим,
все още свит
39 Фаза на флагелния лист: флагелният
лист е напълно разтворен,
лигулата е едва видима
Главна фаза на растеж 4: Вретенене
41 Ранна фаза на вретенене: удъл
жаване влагалището на флагелния
лист
43 Средна фаза на вретенене: Вла
галището на флагелния лист е
едва видимо подуто
45 Късна фаза на вретенене: влагалището
на флагелния лист издут
47 Влагалището на фагелния лист
се отваря
49 Видими първи осили (само при
осилестите форми)
Главна фаза на растеж 5:
Появя на класа, изкласяване
51 Начало на изкласяване: върхът
на класа излиза от влагалище
то, видими първи класчета
52 20% от класа отворен
53 30% от класа отворен
54 40% от класа отворен
55 Средата на изкласяването: половината
от класа отворен
56 60% от класа отворен
57 70% от класа отворен
58 80% от класа отворен
59 Край на изкласването: класът
напълно се е показал от влага
лището на флагелния лист
1 - Един лист е разтворен, когато е видима лигулата
или е видим върхът на следващия лист
2 - Братенето или удължаване на стъблото могат
да настъпят по-рано отколкото фаза 13; в този
случай продължете с фаза 21
3 - Ако удължаване на стъблото е започнало
преди края на братенето, продължете с фаза
30
Код Описание
35
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 8420
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 149384
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,671,384.10
Банка: 5,487,896.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта