УВОД
На юг от Западна Стара планина, между южното подножие на Видилич и Чепън планина, се намира вклинената местност Забърде. Това е един от най-живописните във физико-географско отношение кът на България-признат от известни пътешественици в миналото и от познавачи на природните красоти днес.
Забърде (Забърге) на изток се допира до височините при село Лопушна и Чепън планина, на юг-до пролома при село Калотина и Чепърлянци, на запад-до селата Мазгош и Бербевница, а на север-до подножието на Видилич планина.
По долината на река Нишава или Забърде се намират селищата Шума, Лопушна, Връбница, Мургаш, Туден, Букоровци, Каленовци, Ропот, Голеш, Станянци, Връдловци, Разбоище.
От най-стари времена през Забърде, Висок и Гинския район са минавали важни пътища. Още траките са използвали някои от тях, но до нас са достигнали осезателни следи и сведения от римско време.
Известно е, че римската империя е строяла и поддържала пътища до най-отдалечените провинции. Големите стопански и военни центрове са имали бърза и пряка връзка до тях. През Годечкия район са минавали пътища, които свързвали Рим, Дубровник, Средиземноморието, Централна Европа с Мизия, Дакия и другите земи на север от нас .
Основна пътна артерия, която и до днес има важно значение, е пътят София-Бучин-проход-Гинци-Петрохан-Лом. В местността Балач до село Бучин проход е намерен най-ранният държавен документ за римските друмове в Тракия. Той гласи, че през 61 г. по времето на император Нерон (54-68) на прокуратората на Тракия Тит Юлий Устус било наредено да изгради по военните пътища гостоприемници и военни станции за пътниците и държавните чиновници.
Сведения за най-ранен живот в Годечко са от времето, когато на Балканския полуостров се настаняват траките. Античните автори Тукидит и Дион Касий пишат, че земите на север от Витоша и Стара планина, дори до Мизия били населявани от тракийските племена трери и тилатеи.
За известно време Годечко влиза в пределите на Одриското царство на Ситалк (431-424 г.пр. Хр.). През 331-323 г.пр .Хр. то е завладяно от Александър Македонски.
През 78 г.пр. Хр. Марк Лициний Крас разбива мелдите, които населявали Драгоманското поле и ги покорява, а после завладява и племената на север от Чепъна. След окончателното покоряване на района той попада в римската стратегия Сердика.
През 681 г. начело с хан Аспарух е създадена Българската държава с територия и отсам река Дунав, но Забърге и Висок още не влизат в състава й. Едва по-късно през 809 г., когато хан Крум превзема София и измества западната граница към Ниш, поречието на Нишава е включено към Българската държава .
За времето на Първото, Второто българско царство и османското владичество сведенията за Годечко са съвсем оскъдни. Едва след Освобождението се появяват първите източници за този район. До 1905 г. село Годеч, което е център на община от три села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стокина и Трап. На 18 юни 1956 г. е официално обявено за град, и през 2006 г. празнува своята 50 годишнина от обявяването. Днес селата в община Годеч наброяват деветнадесет:

Целият материал: