Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Обща картина на занаятите преди Освобождението

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Обща картина на занаятите преди Освобождението

Мнениеот Mozo на Вто Юли 22, 2008 02:16

В Т У”С в. С в. К и р и л и М е т о д и й”
Ф А К У Л Т Е Т “С Т О П А Н С К И”








УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА “Бизнес етика”








ТЕМА:






Обща картина на занаятите преди Освобождението









ИЗРАБОТИЛ: НиколетаТошкова Георгиева СУ-866








След XVIII век насам затвореното натурално стопанство на родовото общество и задругата търпи развитие. Навлиза по пътя на разменното, паричното стопанство, чрез засилване на търговията и появата на занаятчийско стокопроизводство. Търговията се развива още преди хиляди години. Още по времето на цар Симеон възниква дипломатическия въпрос с Византия поради преместването на мястото за обмитяване на българските стоки от Цариград в Солун. Но тази търговия спомага за развитието на стопанството макар и малко.
Търговията ни до Възраждането е била предимно вносно-износна и повече в ръцете на чужденците. Върешния пазар е бил слаб, поради което и вътрешната търговия имаше зачатъчно естество. Тя обхващала ограничен кръг от стоки. Главно добитък, кожи, вълна, зърнени храни ( главно в приморските области), желязо и сол. От XVIII век насам търговията ни претърпява промяна. Тя обхваща сравнително широко вътрешия пазар и преминава в ръцете на българите. Започва да задоволява широк кръг от нужди. В дюкяните се продавали различни стоки на едро и дребно. Както изделия на занаятчии и селско стопански продукти се намирали и вносни стоки. Като например кафе, чай, бижута, прежди, кибрит, оръжия и много др. Търговията обхванала всички точки на България дори и чужбина.
Този ръст на търговията от XVIII век насам създаде търговски капитал, който капитал започна да играе значителна роля в стопанския и обществен живот, премествайки и изграждайки го върху основите на капитализма. Засилената размяна на вътрешния и външния пазар създаде занаятчийско стокопроизводство. Създаде условия за вгнездяване на търговски капитал в занаятчийското производство, плод на което бе и появата на манифактурното производство. Също е предпоставка за създаване на индустриалното( фабрично, машинно) производство.
Занаятът се обособява в самостойна стопанска дейност от домашната индустрия на затвореното натурално стопанство в процес на напреднало обществено разделение на труда между добиващо и преработващо производство. Занаятът е първата форма на производство, отделено от земеделието. Развойните форми на преработващото производство са няколко вида :
Домашна индустрия в наторалното стопанство ;
Занаят по поръчка;
Занаятчийско стокопроизводство – производство за пазара, за неизвесния потребител ;
Манифактурно производство, свързано обикновенно с домашна капиталистична индустрия ;
Машинно (фабрично) производстводство ;
Домашната индустрия е свързана с преработване на суровите материали от семейството, което ги е произвело. Готовата продукция е предназначена за нуждите на самото семейство.
Той сам си изработвал рало, вила, цървули от нещавена кожа. Работливата селянка сама преработва вълна, памук за семейството си. Обаче за приготвянето на различни предмети като каци, бъчви, грънчарски съдове се изисквало особена сръчност и опитност. Затова за изработването на тези предмети се изисква обособяване в отделни занаяти. В началото занаятчиите продължават да бъдат членове на земеделското си семейство, но с ръста на стопанския живот се отделят и образуват отделно занаятчийско съсловие, което живеело главно от занаятчийския труд. Така се обособява и образува занаятът по поръчка.
Преди и след Освобождението по селата минаваха селски терзии домошари. Те се занимават с шиене на дрехи на селяните от техен собствен плат. Той е живял в къщата на селяните на които шиел дрехи. Вземал мярка на членовете на семейството какви дрехи да се шие. Домошарите били обикновено селяни. Те били членове на бащината си задруга и като се приберяли предавали изкараното на своя старейшин. След свършването на полската работа обикновено те отивали да шият. Но след време те отсядали главно по собствените си дюкяни главно в градовете и хората ги търсели, за да шият тяхни дрехи. Така започнало обособяването на занаята, но главно селският терзия оставал земеделец.
Обособяването на отделните занаяти по пътя на общественото разделение на труда намираме още през първите ни царства. Като например за хората, които са работели по поръчка на царския двор, на болярите и населението главно за ограничения местен пазар. С нарастване в турско време на градовете от военни центрове в стопански средища занаятите добиват по-широк кръг на развитие. През XVIII век в София занаятите наброяват 47.
Развитието на размяната от XVIII век насам обаче разтвори широк пазар във вътрешността и чужбина за занаятите. Занаятчиите почнаха масово производствоза близки и далечни пазари. Така станаха стокопроизводители. Вече занаятчиията не седеше в дюкяна си и да чака някой да дойде, а вече е ограден от цял щаб наемни майстори, калфи и чираци. Воден е от мисълта да изкара стока на месния пазар и дори и за далечни пазари. Продажбата на готовата стока ставаше в дюкяна или извън него. Извън дюкяна те лично или чрез довереник носели стока по сборове и панаири, посещавайки много градове.
Качествено новият ръст на търговията и на занаятчийското ни производство, който ръст сложи началото на капитализма у нас, начало на Възраждането, почна от средата на XVIII век. Това спомона за образуването на еснфски организации. Основните причиниза особения ръст на търговията и занаятите от XVIII век са няколко. Поради това че Турското разширение стигна своя предел под стените на Виена. Но след разбиването и връщането на турските войски, Турция бавно се разпада. Те разграбваха новите земи и събираха плячка и пари. С тези средства те отивали на пазара и си набавяли неоходимите продукти. Кръгът на тези купувачи се разширил.
Българските занаятчии станали доставчици не само на градския пазар. Те станали доставчици на турската армия в мирно и военно време. Въвеждането на редовна турска войска през 1830г. дава тласък на развитието на абаджийството.
Стокопроизводството внесе нова съставка в занаятите: тъговското начало и нуждата от парични средтсва(капитал). Занаятчията бил занаятчия само когато робетел на продукцията. Но когато той продава става търговец. Неговият успех зависеше не толкова от производството му, колкото от умението и възможността да продаде добре стоката си. Търговията на занаятчията има същата логика, каквато има всяка търговия изобщо. Колкото капиталът (сермията) на един занаятчия е по-голям, толкова по-голямо производство ще организира, на толкова по-далечни и по-добри цени пазари ще продаде стоката си. Нуждите от парични средства за организиране на самостоятелна работа и за успешното и прокарване при новите условия създаде наемничеството в занаятчийското производтсво и различните форми на зависимост на дребните занаятчии от по-заможните, от търговците и лихварите. Ролята на сермията в успеха на занаятчията създаде условия за подбор между занаятчиите, защото не всички, които бяха признати за майстори, можеха да станат самостоятелни.
Едно примерно еснафско трудолюбие и спестовност не били достатъчни да се спести за постигането на по-голям капитал. Поради това за по бързото издигане успяват само лично най-надарените младежи, както в техническа сръчност и търговска похватност, така и с физическа издръжливост за работа. Тези лични качества се рентираха в повечето случаи по косвен начин: чрез женитба с богата дъщеря и влизане в съдружие с някои богат роднина, чрез голямо кредитиране. Поради това по бедните табашки майстори работят с надница от 5 до 8 гроша в табакханите на богатите или ако могат да създадат собствени табакхани. По дребните абаджии, които шиеха своя стока не бяха в състояние да ходят да я продават на далечни пазари, защотот не можеха да си изкарат разноските. Те я продавали на по-заможни еснафи, на местни или чужди търговци. С това те били в ръцете на хора, които намаляваха цените, а с това ограничаваха и без друго малките доходи на тези дребни занаятчии.
При нужда от сермия за покупка на собствен шаяк, абаджията взимал да шие в къщи кроена стока на парче. Понякога той отивал при калфите и чираците в дюкяна и работел с една установена надница.
Най-зле били габровските ковачи, чийто работен ден започвал един, два часа след полунощ и свършвал към 5-6 часа следобяд от по половин час почивка. Поради това габровската железарска стока била предназначена предимно за далечни пазари: Влашко, Добруджа, Бесарабия, Мраморно море и Бяло море. Габровския ковач нямал възможност да я занесе лично. Затова стоката минавала през ръцете на едни обикновени посредници.
Продажбата рядко ставала в брой, а обиновенно срещу пари, сурови материали, необходими в производството и домакинството. По-бедните ковачи и майстори си вземали често пъти от търговците пари в аванс за различни нужди, като се задължавали да дават изработената стока на търговеца. По този начин такива майстори ставали, ако не за постоянно зависими от търговеца, кйто плащал доставената стока на по-ниска цена, отколкот ако я беше купил от по-заможния и независим майстор.
Печалбите на майсторите ковачи не били големи, за да могат някои от тях с течение на времето да съберат макар и малко капитал. Лъвската част от тежкяи труд на майстора ковач отивала в кесията на посредника търговец. Mайсторите едва изкарвали прехраната си и тази на семействта си, като в най-благоприятни случеи успявали да си купят по едно парче земя, гора или дворно място.
Нуждата от масовото производство за широкия пазар причини прерастване на гайтанджилъка и едрото абаджийство от прост занаят в манифактура, чрез групиране на занаятите при напреднало техническо разпределение на труда. Организатор на манифактурното производство станал големият тъговец, обединявайки зависимите от него дребни занаятчии и наемни майстори, привличайки сътрудничество и на домашната капиталистическа индустрия.
Производството на гайтан било разчленено на: пране и влачене на вълна, предене на прежда, плетене на гайтана и най-после боядисването му. Производителя на гайтан, който същевременно бил и крупен търговец, в началото купувал прежда от всяка жена, която разполагала с такава. Но събраната по този начин прежда нямала еднаква дебелина и затова не давала добро производство. Гайтанджията купувал вълна и я давал на жени(влачарки) да я извличат, а след това и на предачки да я изпредат. След, което преждата отивала в гайтанджийските оджаци, където наемни работници с гайтанджийските чаркове уплитаха на гайтан. Този дял от производството на гайтан постепенно било машинизирано. След това суровия гайтан се боядисвал от бояджии.
Някой абаджии, за да си осигурят по-голямо производство, както и да използват извесни разлики в покупката на едро на вълна, също купуваха вълна. Те я давали на бедни жени за влачене, предене и тъкане, които ушиваха сами или чрез наемни и зависими абаджии шаяка и продавали по големи пазари готовата стока. Близки занаяти до абаджийството били: терзилък – шиене на горни шаячни дрехи по поръчка в дюкяна или домошарски; панталонджийството – шиене на панталони и сако, отначало от по-тънко изпреден домашен шаяк, а после от европейско сукно; сърмаджийство – шиене на горни мъжки и женски дрехи; кафтанджийство (мантаджийство) – щиене на елеци, манти, юргани. Абаджийството, т. е. снабдяване на турската империя с готово облекло, бил най-цветущият и най-значителен за общия национален доход занаят. Предимството на този занаят, е че можело да се започне без капитал само с една игла, ножица, поради, което бил предпочитан от бедните младежи. Най-предприемчивите абаджии ставали анадоллии. Те били най-богати и най-предпочитани – нещо като елит на абаджиите. Всеки от тях имал ат-чистокръвен арабски кон. С тях те обикаляли през турската империя и продавали своята стока. В Анадола (Мала Азия) абаджиите имали дюкяни, в които продавали и шиели. Главна продажба обаче ставала, чрез обикаляне на селата, където те продавали в брой и на вересия. Вересията си абджиите събирали от година на година. Връщането на анадоллиите било най- значимото събитие за тяхните села. Абаджийството било развито в София, Търново, Казанлък. Нямало град, в който да не бъде развит абаджийския еснаф.
Вторият по значимост занаят, който обуваше турската империя и който до Освобождението не бил засегнат от никаква криза и конкуренция е памукчийството. Той бил развит във всеки град. В Пазарджик имало 70 дюкяна с 300-400 работници, в Казанлък – 60 дюкяна с по 3 работници, Търново – цялата чаршия с няколко стотин души, както и в Шумен, Дряново, Сопоти др. Градове.
Табаклъка (кожарство) бил златен занаят, незасегнат от занаятчийската криза до Освобождението. В градовете със смесено население бил в ръцете на турците. Бил най-предпочитания занаят. Устабашията ( първомайстор) на табашкия еснаф навсякъде по традиция бил първомайстор на всички еснафски руфети в селището. Табаците били весели, силни, здрави, охолни и свободолюбиви българи.
Най-сиромашкият и слабодоходен занаят и при най-добра работа бил мутафчилъка (козинарството). С този занаят се занимавали само най-слабите физически младежи. Мутафчиите работели денонощно. Но постепенно занаятът запада поради отпадането на кираджилъка.
Бакърджийството е златен занаят процъфтяваш до Освобождението. Бакърджилъкът и табаклъкат били най-тежките и най-доходни занаяти. Те произвеждат главно тенджери, тигани, тави, бояджийски казани.
Златарството е занаят, който има две поделения: златарство – изработване от злато и сребро на накити и домашни и черковни украшения като обици, гривни, пръстени, кръстове, колани и дюкмеджийство- направа от мед и бронз на пръстени, обици, гривни, сечива, ореоли на икони. Този занаят бил развит в София, Търново, Тетевен, Чирпан.
Следващият занаят бил дърводелството характерен за балканските села и градове. Тетевен изнасял каци във Влашко, Молдова, Габрово изнасял най-разнообразна дърводелска стока в Бесарабия, по бреговете на Черно море, Мраморно море и Бяло море. Троянските дърводелци снабдявали цяла България. Мъглиш се специализирал в производството на каци и бъчви.
Пропадане на занаятите ни преди Освобождението били преписано на конкуренцията на чуждата индустрия, която нахлува на турския пазар след Парижкия конгрес (1856г.), приключващ Кримската война. Порди опустошителната война градове и села са разрушени. Много калфи, чираци, майстори и жени заети с домашната индустрия остават без работа. В последствие ги наемат в новооткритите фабрики. Като цяло занаятите започват бурното си развитие исторически твърде късно. Техният разцвет не трае повече от един век. Едва завладели турския пазар, те трябваше да срещнат производството на западната индустрия и да поведат с нея борба. Тази конкуренция почна, след Парижкия мирен договор осигурил достъп на западната индустрия до турския пазар, която даде не само по-евтино, но и по-хубаво производство и с това промени вкусовете на хората. Но процесът на западане не протече твърде бързо и внезапно. След Кримската война у нас се появи криза. Причината за кризата била предизвикана от спадането на цените. Голямото търсене на стоки след Кримската война подигна двойно и тройно цените. Привършването на войната свари търговците и занаятчиите със стоки, купувани и произведени с оглед високите конюнктурни цени. На второ място веднага след войната курсът н алират ападна от 160 на 100 гроша. Занаятчиите, чиито задължения обикновено бяха в грошове, трябваше да ги изплащат в лири, срещу които получаваха вместо 160 гроша само 100, и то лири, получавани срещу стоки с паднали цени. Така че занаятчиите губеха от двете страни: от обезценката на стоките и от обезценката на получаваните срещу стоките лири. Друга причина е силното конюктурно оживление на пазара привлякло много нови чираци и калфи, които след войната не можеха да се приспособят към живота. Самото ограничение на конюнктурния пазар след войната било само по себе си криза. Пазарът не бил достъпен вече за по-дребните занаятчии поради нарастващата роля на сермията в занаята. Те изпадали в зависимост от по-заможните занаятчии, търговци и лихвари, която имаше за последна степен простото, лишено от всякакви подробности и покривала наемничеството. Това наемничество разте все повече и повече след Кримската война и обхваща майсторите с призната правоспособност, които поради технически условия за намиране на пазар било твърде трудно. Настъпва намаление на цените пазара на занаятчийските стоки от конкуренцията на индустриалните стоки.
Причините за упадъка на абаджийството: отварянето на сливенската фабрика, както и вноса на европейски вълнени платова засегна производството на аби- по-малко в количеството на производството, отколкото в цената и оттам в печалбата на производителката на шаяци от собствена вълна над обикновената надница. Абаджиите шивачи продължаваха работата си, като им бели безразлично какъв шаяк ще шият.
Пропадането на занаятите става след Освобождението и не толкова от конкуренцията на индустрията, а колкото от количествената загуба на турския пазар. С пропадане на старото занаятчийство и с развитието на нови потреби на градското население се развиват нови жизнеспособни занаяти и в това число дребните самостоятелни занаятчии. България след Освобождението стана страна на дребното буржоазно владение и производство. Дребната буржоазия и селската маса от дребни стопани съставляват основната обществена класа.
Преди Освобождението упадъкът на занаятите не е имал толкова катастрофален характер. Някои занаяти процъфтяват като абаджийския, терзийския, кожухарския. Започва модернизация на стокопроизводството. Занаятите се превръщат в манифактура, чрез групиране на занаятите при напреднало техническо разпределения на труда. Прeходът към фабричното производсто спомага за бързото развитие на търговията. Увеличава се производството и на пазара се появяват разнообразни стоки, нужни за задоволяване на потребностите на населението.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6864
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 142706
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,262,205.70
Банка: 5,487,946.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Magpie [Crawler] и 3 госта